---
type: BookChapter
work_id: '1048'
book_url: https://nasa.misia.sk/books/1507
book_markdown_url: https://nasa.misia.sk/books/1507.md
language: bg
position: 24
canonical_url: https://nasa.misia.sk/book_chapters/2539
markdown_url: https://nasa.misia.sk/book_chapters/2539.md
markdown_source: converted
updated_at: '2019-07-29T14:23:22Z'
translations:
  bg: https://nasa.misia.sk/book_chapters/2539.md
---

# Кръщение, Господна вечеря и миене на крака

## МИЕНЕ НА КРАКАТА

След като разгледахме Господната вечеря, трябва да кажем накратко и за миенето на краката. Преди да представим съответния текст от Новия Завет, искаме да разгледаме, какво е било наредено на свещениците в Стария Завет. Според божествената наредба умивалника трябвало да бъде поставен между шатъра за срещане, и олтара. *„Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него“*(Изход 30:19). Преди миенето те нямали право да прекрачат във шатъра за срещане. В Новия Завет истинските вярващи са част от „святото свещеничество“. Трябва да се приближаваме към Бог със свещена и почтителна боязън, и от дълбочината си да имаме почит към Неговото Слово.

В Йоан 13:4-10 е написано за нашия Господ: *„**с**тана от вечерята, сложи**настрани**мантията Си, взе**кърпа**и се препаса. После наля вода в умивалника и**за**почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с**кърп**ата, с която бе препасан. И т**ака,**до**йде**при Симона Пет**ър**. Той Му каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш**краката**? Исус в отговор му**каза**: Това, което Аз правя, ти не знаеш сега, но ще разбереш**след това**. Петър Му каза: Ти**никога**няма да умиеш моите**крака!**Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мен. Симон Петър Му каза: Господи, не само**краката**ми, но и ръцете и главата! Исус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен**краката**си,**а**е цял чист; и вие сте чисти, но не всички“.*

Ако разбираме този текст единствено като разказ, няма да го приемаме лично. По онова време Бог говорил на тези, които се намирали там; днес чрез същото Слово говори към нас. Трябва да се поставим на мястото на Петър. Той попитал: „*Господи, Ти ли ще ми умиеш**краката**?“*Господ отговорил: „*Това, което Аз правя, ти не знаеш сега, но ще разбереш**след това**“.*Петър потвърждава решението си възкликвайки: „*Ти**никога**няма да умиеш моите**крака!**“* Той не искал Господ да се унижава, вършейки тази презирана работа. Но Господ и Учител дал на учениците си практически урок. *„А по-големият между вас нека ви бъде служител“*(Мат. 23:11). Господ е служил в смирение с пълно унижение. Свалил мантията Си, сложил Си кърпа, навел се и поел ролята на слуга в къщата. Това бил пример за Неговите ученици, че всеки трябва да уважава другия повече, отколкото себе си. Тук го показал с този практичен урок.

Когато Господ казал на Петър: „*Ако не те умия, нямаш дял с Мен“*, апостолът се стреснал и възкликнал: „*Господи, не само**краката**ми, но и ръцете и главата!“*Как трябва да разбираме думите, че иначе не би имал дял с Него? Нима някой получава дял с Господ чрез измиване на краката? Става въпрос за послушание, което дължим на нашия Господ, и за слугуване едни на други. Без значение колко незабележимо е някое нареждане, изискване или инструкция, която ни е дадена от Бог, трябва да я изпълняваме без да питаме как и защо. Ако не послушаме, прекъсваме връзката с Този, Който ни я е дал. Веригата е толкова устойчива, колкото най-хилавия ѝ елемент. Бе ни заръчано да приемаме на сериозно всяко Слово и всяко нареждане, и действията ни да са в съответствие с тях.

От стих 12 нататък четем: *„А като уми**краката**им и си взе мантията, седна пак**и**им**каза**: Знаете ли какво ви**направ**их? Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв. И т**ака**, ако Аз, Господ и Учител, ви умих**краката**, то и вие сте длъжни един на друг да си миете**краката**. Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате“.*

Думите на Учителя били ясни и недвусмислени: „*И т**ака**, ако Аз, Господ и Учител, ви умих**краката**, то и вие сте длъжни един на друг да си миете**краката**“.*Тук няма нищо за тълкуване и поясняване. Ако Господ е казал, че трябва да мием краката си един другиму, и дори подчертал: „…*и вие сте длъжни един на друг да си миете**краката**“,*наистина е имал предвид точно това. Няма нищо общо с източната традиция, тя е била типична за всички, и за Господа и Учителя. Съвсем ясно рекъл: „*Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас“.*Това е ясно указание без каквото и да е «*ако**»* и «*когато**»*. Подчертал Своята заповед с думи: „*Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил“.*

Винаги, когато Господ използва израза *„истина, истина“*, трябва да обърнем особено внимание, тъй като е искал да подчертае нещо, което заслужава нашето внимание. Той казва многократно този израз в Йоан 13 гл.

Относно миенето на крака, няма нужда много да се говори. Явно в първоначалното християнство е било толкова подразбиращо се, че почти не се споменава в Светото Писание. Павел го е споменал накратко още веднъж, когато определил условията за приемане на вдовици в списъка на попечителство от църквата. Написал: *„известна с добрите си дела, ако е отгледала деца, ако е приемала странници, ако е умивала краката на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело“*(1 Тим. 5:10).

     Въз основа на Библията показахме, че Господ Исус установил миенето на крака, и ни е дал практичен пример. Затова, никой наистина вярващ човек няма да спори или да прави тълкувания, които водят до непослушание, а ще изпълнява това, което Той е наредил. Божието Слово трябва да е толкова свято за всеки вярващ, че готов е да изпълни и най-незабележимата заповед. За такъв човек важат думи, с които Господ е завършил тази тема: „*Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате“.*Хора изпълняващи Словото, са благословени от началото и до самия край. Нека Господ ни направи да бъдем хора, които следват Неговия път и изпълняват всичките Му нареждания.

*Гр. Крефелд, 1985 г.*

 

*** * * * * ***

*** * *
 ***


## Chapter navigation

- [Previous chapter](https://nasa.misia.sk/book_chapters/2538.md)
- [Book contents](https://nasa.misia.sk/books/1507.md)

## Available translations

- [български език](https://nasa.misia.sk/book_chapters/2539.md)

## Source

- [Canonical HTML page](https://nasa.misia.sk/book_chapters/2539)
- [Markdown representation](https://nasa.misia.sk/book_chapters/2539.md)
