---
type: BookChapter
work_id: '20'
book_url: https://nasa.misia.sk/books/1688
book_markdown_url: https://nasa.misia.sk/books/1688.md
language: bg
position: 112
canonical_url: https://nasa.misia.sk/book_chapters/4114
markdown_url: https://nasa.misia.sk/book_chapters/4114.md
markdown_source: converted
updated_at: '2020-05-30T16:45:16Z'
translations:
  bg: https://nasa.misia.sk/book_chapters/4114.md
---

# ТРАДИЦИОННОТО ХРИСТИЯНСТВО - ИСТИНА, ИЛИ ЛЪЖА?

## 12 ГЛАВА …ОТ БОГА ИЗЛЯЗЪЛ

12 ГЛАВА

…**ОТ БОГА ИЗЛЯЗЪЛ**

За Христос е казано, че е Начинателят на новото творение (Откр. 3:13). Адам е бил сътвореният Божи син, а Христос е роденият Божи Син. Адам е бил в Божия образ като сътворение, а Христос е бил Божия образ от личноста на Бог. Адам е бил сътворен по Божия образ, Христос е бил Божия образ от Божията същност. Адам е имал същата форма като Господ Бог (Елохим Яхве), но не е имал Неговия характер, Неговото естество; той не е излязъл от Бога. Но Бог е искал да има синове и дъщери, които да са излезли от Него, които да притежават Неговите качества, характера и естеството Му. Единородния Божи Син е излязъл от Бога, и от Него, Първородения, е започнал божествения род.

Яхве е бил самият Бог. Той е Онзи АЗ СЪМ, вечно съществуващият, Логос, Който след това е станал човек. Обаче почти всички теолози са пропуснали да забележат самото ядро – по-точно това, че както в самото начало Яхве е излязъл от първоначалната пълнота на Бога, така и Сина, който е самият Яхве, е излязъл от Отца.

„*Ако Бог беше вашият Отец, то вие щяхте да Ме обичате, защото Аз съм****излязъл****и дошъл от Бога”* (Йоан 8:42).

„*Защото сам Отец ви обича, понеже вие възлюбихте Мен и повярвахте, че Аз****излязох****от Отца****”***(Йоан 16:27).

„*защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха; и наистина знаят, че****излязох****от Теб и вярват, че Ти си Ме пратил****”***(Йоан 17:8).

Когато тази тайна е била открита на учениците, те казали: *„Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой. По това вярваме, че Си****излязъл****от Бога****”***(Йоан 16:30).

И в Стария и в Новия Завет винаги става въпрос за един и същи Господ: в Стария Завет е с духовно тяло, а в Новия – в човешко тяло. Божи Син не е станал някой си син на Бога, който е съществувал до Бога. Това би било парадокс. Исус е излязъл от Бога, Той е Син, заченат чрез Духа, и затова във всичко е едно с Бога. Той е имал в Себе Си Божият живот, защото е бил Самият Бог. От Бога може да излезе единствено Бог, и да роди по Своя вид. Чрез Него всички Божии синове и дъщери са получили дял да бъдат участници на божественото естество (2 Петр. 1:4).

Теологията има дефиниция за отношенията на Отец и Син, и Сина към Святия Дух, като ги поставят един спрямо друг. Какъв е смисъла на това, остава неразбираемо. А когато към теологията се прибави и философия, получава се един омагьосан кръг, от който е невъзможно да се излезе. Библейската „теология” ни дава плана за осъществяването на Божия план за спасение на човечеството чрез Исус Христос, нашият Господ. Въпросът обаче не е в това да бъдат обяснявани взаимовръзките на Божиите откровения, необходими за спасението ни; а в изясняването на нашите взаимоотношения с Бога, т.е. какво отношение има Той към нас и какво отношение имаме ние към Него. Това е същественото. Бог вече е изяснил отношението Си към човечеството!

Учението в така наречения „Никейски символ на вярата” е просто небиблейско. Там се казва: ***„*****в Божия единороден Син, роден от Отца, роден преди всички векове. Бог от Бога, светлина от светлината, истински Бог от истинския Бог, роден, не сътворен*****”***(Ф. Хаус. Отците на християнството, стр. 40). Според тази формулировка Отец е трябвало да роди Сина още в небето. Бихме ли могли да си представим такова нещо? Освен това има ли в Писанието поне едно място, в което поне да е намекнато за това?

Отец е заченал Сина чрез Духа (Мат. 1 гл.), и така е положил началото на новото божествено поколение. Синът според Духа е Бог, а според тялото Той е човек, за да може човечеството да бъде пренесено в божественото състояние. Било е необходимо Той да стане човек, за да може да умре; а е трябвало да бъде Бог, за да победи смърта, ада и дявола.***„Който бе явен в плът, потвърден чрез Духа, видян от ангели, проповядван между народите, повярван в света, възнесен в слава”*** (1 Тим. 3:16). Павел не е намерил за необходимо да дава каквото и да било обяснение на тази тайна. За него е било достатъчно да каже: „*И несъмнено – велика е тайната на благочестието”.*

Зачатието на Сина не е станало нито във вечноста, нито по времето на Стария Завет, а е станало така, както съвсем ясно и разбираемо ни е описано в Новия Завет. Затова в обещанието е използван терминът "днес". Всичко, което е пророкувано в Стария Завет, се отнася за бъдещето. А изпълнението им е станало в Новия Завет. В следващия стих не е случаен израза „Божие постановление”: *„Аз ще изявя постановлението; Господ Ми каза: Ти си Мой Син, Аз****днес****Те родих”*(Пс. 2:7). В Евреи 1:5 е казано: *„Защото на кого от ангелите Бог е казал някога: Ти си Мой Син, Аз****днес****Те родих?”*

В посланието до Евреите това „днес” е мислено като ден. *„затова Той пак определя един ден „днес****”***(4:7)*.*Това „днес” е денят на спасението. *„Защото Той казва: „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето, сега е благоприятно време, ето сега е спасителен ден”*(2 Кор. 6:2; Ис. 49:8). По повод на онези хора от Стария завет, които не са вярвали, писателят на посланието до Евреите предупреждава: *„Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още****„днес“****, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха”* (Евр. 3:13). През целия период на благодатта, който е започнал с идването (епифания) на Христос и ще продължи до Неговото завръщане (парусия), ние живеем в „деня на спасението”, в новозаветното „днес”.

В Римл. 1:3-4 четем за Сина: *„Който по плът се роди от Давидовото потомство, а по Дух на святост беше обявен със сила като Божи Син чрез възкресението от мъртвите”.* Възкресението на Христос е онова триумфално доказателство, че Той е онзи обещан Син, и че по този начин се е изпълнил втория псалом: *„И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни, че Бог го изпълни спрямо техните деца, като възкреси Исус; както е писано и във втория псалом: „Ти си Мой Син, Аз****днес****Те родих”*(Деян. 13:32-33).

Когато архангел Габриел е донесъл на Мария Божието известие за обещания Месия, тя му е казала: *„Как ще стане това, тъй като мъж не познавам? И ангелът и отговори: Святия Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и святият, Който ще се роди от теб, ще се нарече Божи Син”*(Лука 1:34-35). Според това свидетелство на Писанието, не Бог е родил Сина, а Го е родила Мария.

Библията ни говори за Мария не за да ѝ се възхищаваме и да ѝ се покланяме, а чрез нейния пример ни е показано, че хората нямат нищо общо с Божественото сътворение. Потеклото на Исус е изцяло божествено. Мария е била само носителка на божествената субстанция, и зачатието е било изцяло и напълно свръхестествено явление.

Не съществува такова религиозно действие, което да е в състояние да замести Божието действие. В Мат. 1:20 е написано: *„…защото заченатото в нея е от Святия Дух”.* За всички би трябвало да е ясно, че Святия Дух не е някаква отделна личност, а че това е Духът на Бога, тъй като Исус е наречен Божи Син; и въпреки, че е бил заченат от Святия Дух, никога не е бил наречен Син на Святия Дух. В стих 22 от 1та глава на евангелието от Матей се казва, че се е сбъднало това, което е казано чрез пророк Исая: *„ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануел”*(Ис. 7:14).

А за Сина е казано: *„Поискай от Мен и Аз ще ти дам народите за Твое наследство и земните краища за Твое притежание”* (Пс. 2:8). Ние сме могли да бъдем спасени едва след като Отец се е явил в Сина и е станал наш Спасител. Затова вярата в Божия Син е абсолютната и единствена възможност за спасение. Божият гняв спира cамо там, където Бог Се е помирил с човека, т.е. в Христос. Вярата в Сина е всъщност вяра в Отца. *„Който се отрича от Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца”***(**1 Йоан. 2:23). Бог не е Отец на онзи, който отрича божественоста на Сина.

И псалмописеца говори за Яхве и Сина като за едно. *„Слугувайте на Господа*(Яхве)*със страх и се радвайте с трепет. Целувайте Сина, за да не се разгневи и да погинете в пътя. Благословени са всички, които се надяват на Него”* (Пс. 2:11-12). Вярата в Божия Син е необходима за спасението, защото Бог не ни е донесъл спасението като Отец, а ни го е дал в Сина. Затова е написано: *„Който вярва в Сина, има вечен живот; който не вярва в Сина, няма да види живот, но Божия гняв остава върху него”*(Йоан 3:36).

Господ не ни дава поучение за Себе Си; Той Се изявява по различен начин. Догматичните формулировки относно Божия Син, създадени от 4 век, са само плод на човешката фантазия. За едни Той е бил „заченат от Бога”, за други – „сътворен от Бога”, за трети – „от Бога роден”, и според тях всичко това е трябвало да се случи преди да бъде сътворен света, т.е. във вечноста. Какво ни ползва един заченат, сътворен, роден Бог? Такъв Бог не съществува. Зачатието се отнася за Сина — това е ясното свидетелство на Писанието; и това е Единородния Син, Който изцяло излиза от Бога. Той не е Син на Бога и на Мария. Той е единствения Единороден Син на Бога. На основание на модерната генетика някои теолози смятат, че яйцеклетката на Мария е била по божествен начин оплодена чрез Святия Дух. Но по този начин от хромозома на тази яйцеклетка в Божията генетична структура би проникнало грешното начало, и така отново е щяло да стане смесване. Това е изключено! ЕДИНОРОДЕН значи, че всичко, и яйцеклетката също произхожда от Бога.

Пророческия характер на Стария Завет — в словото, образа и алегоричната реч — е предвиждащо откровение, чието изпълнение още не е било реалност. В свидетелството на Стария Завет става въпрос за това: „*да свидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно****”***(Евр. 3:5). Пророците, чрез които е говорил Бог са виждали в бъдещето. Те не са служили на себе си, а на нас (1 Петр. 1:12). От момента, в който Онзи, Който говори и действа е станал човек, ние виждаме осъществяване на въплъщението на Божието откровение в Христос. Пророците са предсказвали какво ще се случи, а апостолите са потвърдили това, което е станало реалност. Този, Който е известявал за Себе Си чрез изявата на Словото е дошъл на земята и „*в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството”* (Кол. 2:9).

Ние недоумяваме как е възможно от божественото Слово на откровение да възникнат човешки учения, и как може това величественото Божие откровение в Христос да бъде обяснявано по философски-триединен начин. По този въпрос Емил Брунер е написал: **„Така и понятието за три личности е повече от съмнително. Това го е почуствал и Августин (виж „****De trinitate****”, ст. 9). Тези съмнения са били споделяни и от К. Барт (****Kirchliche Dogmatik.****I, I, стр. 703). "Човек може да заповяда на мисълта си: „Трябва да си мислиш, че тези три личности са като една”, но това няма да му помогне. Въпреки това остава едно несигурно колебание между тритеизъм и монотеизъм. Не само понятието за субстанцията, но и понятието за личностите е толкова непрокопсано, за да може да бъде разбрано тайнството на единството между****О****ткриващия и****О****ткрилия се. Но подреждането на трите личности една до друга е дошло като резултат****от****това, че исторически-спасителния план вече не е бил разбиран. Те са се занимавали сами за себе си с трансцедентния (свръхестествен) фон на изяви****те.****И от вътрешния тринитарен живот са направили главен предмет на рефлексията; именно това е дълбоко небиблейското в църковното учение за триединството”**(Е. Брунер. Dogmatik, I, стр. 243-244).

Нито на пророците, нито на апостолите им е било известно за някаква триединност, и затова израза „триединен Бог” нито един път не е споменат в Библията. Как е възможно три личности, които са в съгласие един с друг, да бъдат един Бог? Това би могло да се окачестви единствено като езическо учение, което е абсолютно чуждо на Библията. Единственият, истинският, вечният Бог Се е изявил по три начина: в небето като Отец, на земята в Сина и чрез Святия Дух. Това е свидетелството на Писанието. Пророците и апостолите, които са преживели Бога, които са чули гласа Му, които са Го видяли и са Го познавали лично, ни дават свидетелството за Него, според начина по който им Се е явявал. Теолозите са поставили всичко нагоре с краката, и от Единия са направили трима. Повечето от тях признават, че Библията не познава учение за триединството, но въпреки всичко продължават да го защитават. Как е възможно такова нещо?

Единствената истина, оставаща завинаги, е Словото, което казва: *„…и освен Отец, никой не познава Сина; нито познава някой Отец, освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие”*(Мат. 11:27; Лука 10:22).


## Chapter navigation

- [Previous chapter](https://nasa.misia.sk/book_chapters/4113.md)
- [Book contents](https://nasa.misia.sk/books/1688.md)
- [Next chapter](https://nasa.misia.sk/book_chapters/4115.md)

## Available translations

- [български език](https://nasa.misia.sk/book_chapters/4114.md)

## Source

- [Canonical HTML page](https://nasa.misia.sk/book_chapters/4114)
- [Markdown representation](https://nasa.misia.sk/book_chapters/4114.md)