--- type: BookChapter work_id: '20' book_url: https://nasa.misia.sk/books/1688 book_markdown_url: https://nasa.misia.sk/books/1688.md language: bg position: 118 canonical_url: https://nasa.misia.sk/book_chapters/4120 markdown_url: https://nasa.misia.sk/book_chapters/4120.md markdown_source: converted updated_at: '2020-05-30T16:48:51Z' translations: bg: https://nasa.misia.sk/book_chapters/4120.md --- # ТРАДИЦИОННОТО ХРИСТИЯНСТВО - ИСТИНА, ИЛИ ЛЪЖА? ## 19 ГЛАВА ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ 19 ГЛАВА **ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ** Необходимо е най-напред да проследим значението на празника Великден в Стария Завет. Господната вечеря е била установена по времето на празника Пасха. Господ Исус е казал: *„Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си”*(Мат. 26:18). Тогава по време на онази маса, Юда е топил залъка с ръката си в същата чиния заедно с Господа. Затова Исус е казал: *„Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде”*(стих 23). Евангелиста Марк е описал по-подробно този епизод: *„И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, яжте; това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея. И им каза: Това е Моята кръв на Новия Завет, която се пролива за мнозина”*(Марк 14:22-24). Едва ли съществува друг стих в цялата Библия, който да е разбран и изтълкуван по-неправилно, от този за Господната вечеря. Точно на това място в Библията са описани събития, които са предшествали сключването на Новия Завет. Кръвта на Новия Завет не е била пролята по времето на празника Пасха, или на Господната вечеря, а на кръста на Голготата. По време на Вечерята кръвта все още се е намирала в Спасителя, а не в онази чаша. За да можем да разберем връзката с Господната вечеря и сключването на Новия завет, ние трябва да тълкуваме това място от гледна точка на старозаветното сключване на завета. Господ Бог е дал на Мойсей всичките наредби, а Мойсей ги е записал и предал на народа. *„После взе книгата на завета и я прочете. След като чу това, народът отвърна: Всичко, което е казал Господ ще вършим и ще бъдем послушни. Тогава Мойсей взе кръвта, поръси с нея народа и каза: Ето кръвта на завета, който Господ сключи с вас според всички тези условия”*(Изх. 24:7-8). Народа на Стария Завет е бил спасен, освободен и изведен от робството в момента, в който във всеки дом според Божията наредба е било заклано агне, месото е било изядено, а кръвта е била сложена на горния праг и на двата стълба на вратите на къщата, в която са яли агнето. Така те са били опазени. Това е бил знакът, който ангела на смърта е бил длъжен да респектира. Той не е имал правото да убива първородния в къща, която е била под охраната на кръвта. При установяването на празника Пасха, е било казано следното: *„И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да ви постигне унищожителна напаст”*(Изх. 12:13). Всички израелски първородни са били опазени. Кръвта на агнето е осигурила защита пред унищожението. Завета, който Бог е сключил със Своя народ е влязъл в сила. Стих 14 се отнася за Пасхата: *„Онзи ден ще ви бъде за спомен и ще го пазите като празник на Господа”.* Спомен за спасението, за извеждането и за опазването, което Бог е подарил на Своя народ в Египет. Тук можем да видим две неща: първо, че тази пролята кръв е направила валиден завета за израелския народ и е запазила живота на изкупените; и второ, че е бил установен празник, който е трябвало да се празнува като спомен за спасението и извеждането. Тези две неща ги виждаме потвърдени и при Господната вечеря в Новия завет. Първо, изкупените са се съгласили да следват и да правят всичко, което е било изисквано според Божието Слово. А след това Мойсей ги е поръсил с кръвта, което е било видимия знак, че това спасено общество е под охраната на кръвта. И в памет на това Израел е трябвало да празнува Пасхата. Нашият Господ казва: *„Твърде много съм желал да ям тази Пастха с вас, преди да пострадам… И взе хляб и като благодари, каза: Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоминание”* (Лука 22:15,19). При Господната вечеря новозаветните вярващи си припомнят извършеното изкупление чрез кръвта на Новия завет, която е била пролята за хората на Новия завет. Господ символично е показал за какво става въпрос. Хляба, който е разчупил, е бил приготвен за Пасхата, и затова е бил безквасен. Виното, което им е дал да пият е било от плода на лоза. Според евангелието на Матей, Господ е казал: *„Но казвам ви, че от сега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец”* (Мат. 26:29). Както учениците са видяли разчупването на хляба, така и всички са видяли как са измъчвали Исус, и как са Го разпънали на кръста. Както виното е било в чашата, така и кръвта на Божия Агнец е текла за прощението на греховете ни. Не е страдал разчупения хляб, а е страдал нашия Господ, Който е взел всичко върху Своето тяло, страдайки за цялото човечество. А виното не е било нито пръвърнато, нито пролято, ни са го изпили присъстващите на Господната вечеря. Пролята е била святата кръв на нашия Спасител, с която Той е влязъл като Първосвещеник в светилището и *„придоби за нас вечно изкупление”*(Евр. 9:12). По-нататък се казва: *„то, колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвеста ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог”*(стих 14). Никъде не е написано, че хляба и виното са били променени. Заради това, че Господ, държейки в ръката Си хляба, е казал: „Това е Моето тяло”, не е необходима церемония със звънчета, обявявайки за някакво превръщане. Също не се нуждае от превръщане и казаното от Него: „Това е Моята кръв”. И тъй като Той не е дал буквално плът и кръв от земното си тяло на Своите ученици, ясно е, че тук става въпрос за символично представяне. Освен това никъде в Светото Писание не е казано, че при всяка Господна вечеря Господ е жертван за живите и дори за мъртвите, и че в евхаристията се втелява сам „Господбог”, Когото след това хората изяждат (каква ужасяваща мисъл!). Това е в противоречие на Христовото учение, което казва: *„Но Той като принесе****една****жертва за греховете… Защото с****един****принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават… „Ето завета, който ще сключа с тях след онези дни… И греховете им и беззаконията им няма да помня вече“. А където има прощение за тези неща, там****вече няма****принос за грях”* (Евр. 10:12-18). Този, който продължи да чете тази глава, ще намери в нея спасителната мисъл, че чрез кръвта на Исус Христос е бил отворен новия и жив път за небесното светилище. Това, което е станало на Голгота, се е случило веднъж завинаги, като важи за всички получили чрез вяра в Исус Христос прощение на греховете си и вечен живот. Библията казва: *„И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд, така и Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват”* (Евр. 9:27-28). Христос не може да се жертва ежедневно и хиляди пъти **‒** това е невъзможно и е абсолютно небиблейско. Католическите термини „Wandlung“ и "Meßopfer“ са предназначени да изразят, че хляба и виното се превръщат в тялото и кръвта на Исус Христос, Който отново и отново е принасян в жертва, а след това се приемат, т.е. изяждат се и се изпиват. [В католическия катехизъм „Живот на вяра”, стр. 102 се дава пояснение на понятието „олтарна святост“: „На Исус Христос казваме „олтарна святост”. Святост, защото Неговото тяло и кръвта Му са най-висшата проява на Божията любов към нас, а олтарна, защото се извършва на олтара при най-святата жертва” - бел. на преводача] Ако това наистина можеше да се случи, щеше да бъде нещо ужасяващо. И то не само за вегетарианците. Но такова нещо не се случва, нито е обещано, нито пък е съществувало някакво подобно поверие в първите векове на християнството. Странното е, че в „ковчега” се намира само евхаристията (вафлата), която свещеника полага върху езика на участниците. Обаче виното го изпива той сам за всички. [В сегашната практика евхаристията се потапя във виното и се слага на дланта на хората, и само в отделни случаи върху езика - бел. на преводача]. Олтарните звънчета, кадилницата, викането „санктус, санктус, санктус“, т.е. "свят, свят, свят", приклякването пред священиците и изпълнението на разни ритуали – всичко това е напълно чуждо за истинската църквата на Исус Христос. Първата църква е приемала Господната вечеря по съвсем простичък начин. Наричали са го „разчупване на хляба”, и се е правило по домовете. *„И те постоянстваха в поучението на апостолите, в****общението,****в преломяването на хляба и в молитвите”* (Деян. 2:42). Много съществено е обяснението на апостол Павел в 1 Коринтяни 10 и 11 гл.: *„Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам. Чашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме****общение****в Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме не е ли да имаме****общение****с Христовото тяло? Защото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме”* (1 Кор. 10:15-17). Колко ясно свидетелство! И до днес библейската църква приема Господната вечеря така, както е била установена и провеждана в първата църква. Хляба се опича от пшенично брашно, без мая, а големината му зависи от броя на хората. Пастора на местната църква вдига хляба, благодари на Бога за него и го благославя в Господното име. След това хлябът се начупва на парчета, старшите в църквата го раздават на хората, и всеки взима парче, защото цялата църква се състои от много части и образува Христовото тяло. Хляба символизира единството на тялото — така наречената църква. Разчупването на малки парчета е израз на това, което е написано в стих 17. По време на Господната вечеря, истинските вярващи, които принадлежат към Христовото тяло, с дълбок респект имат особено взаимно общение и общение с Господа, Който е умрял за нас като Божи Агнец. След като се раздаде хляба, вдига се чашата и се благославя. След като се благодари, после и тя се подава на всички. Както е казал апостола, това е чашата на благословението и на общението на вярващите, които са изкупени с Кръвта, които са били разпънати заедно с Христос, и които са били възкресени заедно с Него. В 1 Кор. 11:23-24 Павел подчертава, че ни предава това, което е получил лично от Господа, че *„…Господ Исус, през ноща, когато беше предаден, взе хляб и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; това правете за Мое възпоменание”.*Тук е важно да се отбележи, че не е написано само „*Това е Моето тяло”,* а *„това е Моето тяло за вас”.*Защото Той е възкръснал в истинското Си тяло, с което се възнесе на небесата. За да ни се изясни по-добре всичко, ние трябва да потърсим повече места в Библията на тази тема. Защото става въпрос за божествен живот, който се е намирал в Божествената кръв, тук на земята. „*В Него беше животът и животът беше светлина на човеците”*(Йоан 1:4). *„И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син,**няма* *този живот”*(1 Йоан. 5:11-12). „*Защото животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох, за да правите умилостивение на жертвеника за душите си; защото кръвта е, която по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение. Затова казах на израелтяните: Нито един човек от вас да не яде кръв”*(Лев. 17:11-12). Не кръвта като химичен елемент, а съдържащия се в нея Божи живот е влязъл сега във всички спасени, които са били помирени с Бога чрез Кръвта. В преносен смисъл това трябва да се види така: този, който има дял в пролятата Кръв, приема живота, който е в нея; и тъй като в Христос се е намирал Божествения живот, става въпрос за вечен живот. Това е главната и основна мисъл, за която става въпрос в Светото Писание, в проповядването и при Господната вечеря. В Левит 17:12, а по-късно и в Деяния 15:29 изрично се забранява да се яде кръв. Ако виното в чашата наистина се променя в кръв, в такъв случай вярващите биха постъпвали против Божията наредба. Тук също е необходимо духовно разбиране. При Господната вечеря не става въпрос за промяна на материята, която е само видимия символ, изобразяващ Божественият замисъл и цел, но тук ясно е показано, че чрез вяра в съвършеното примирение и спасение ние приемаме в себе си живота на Христос. Спасителят е казал: *„Аз Съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века. И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света… Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен”* (Йоан 6:51,57). А що се отнася до преобразуването, би било добре всеки да прочете свидетелството за първото чудо, което Исус е извършил в Кана Галилейска. Той е превърнал водата във вино, което е било с такова качество, че настойникът на угощението е бил учуден (Йоан 2 гл.). Виното, което е било от водата, било е по-добро от онова, което са поднасяли преди. А хората, които са го пили, не са пили вода, мислейки си, че пият вино, напротив, те са пили истинско вино. Все още никой никога не е забелязъл евхаристията да се е променила в месо, когато са я яли; същото важи и за виното. В крайна сметка това не е ли някакъв тайнствен култ? От една страна хлябът символизира Христовото тяло, което е било пожертвано, но от друга страна Църквата представлява Неговото тяло, както се разбира съвсем ясно от 1 Кор. 10:15-17. При раздаването на хляба акцента е върху думите: „…***това правете******за Мое възпоменание******".***По същия начин и чашата след Вечерята, и каза: *"Тази чаша е Новият завет в Моята кръв;****това правете****всеки път, когато пиете,**за****Мое възпонинание******"***(1 Кор. 11:25). Който яде хляб, усеща вкуса на хляба; а който пие вино, усеща вкуса на виното. Такава е истината. Господ е възкръснал от мъртвите и в Своето Си тяло е встъпил на небето. Никой на земята не е в състояние да превърне една вафла в Неговото тяло. Защото въпроса не е в това, а е в Божествения живот, който ние трябва да приемем за себе си. *„А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т.е. на тези, които вярват в Неговото име”* (Йоан 1:12). Казано е пределно ясно и разбираемо. Чашата символизира Новия Завет, който е влязъл в сила чрез Кръвта на жертвеното Агне. Не е необходимо хляба, или виното да се променят и превърнат в Христос, а е необходимо стария човек да се промени в нов, посредством спасителната сила, чрез Словото, Кръвта и Духа на Господа. Само този, който е преживял Бога по такъв библейски начин, може правилно да участва в Господната вечеря. Господната вечеря ни е дадена за възпоменание, и целта е тя да ни напомня за спасителното дело до края на времето на благодатта. *„Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смърта на Господа, докато дойде Той”*(1 Кор. 11:26). Забележете: не е написано „когато ядете тази плът”, а „*когато ядете този хляб и пиете тази чаша”.* От чашата може да се пие единствено това, което е в нея. Практиката на римскокатолическата църква е извън волята и Словото на Бога. Изобщо не са необходими никакви предположения от рода на „това означава”, или „това е”. Философстването тук е неуместно. И тази тема трябва да я виждаме, да я разискваме и да я разбираме единствено от Божията гледна точка. ## Chapter navigation - [Previous chapter](https://nasa.misia.sk/book_chapters/4119.md) - [Book contents](https://nasa.misia.sk/books/1688.md) - [Next chapter](https://nasa.misia.sk/book_chapters/4121.md) ## Available translations - [български език](https://nasa.misia.sk/book_chapters/4120.md) ## Source - [Canonical HTML page](https://nasa.misia.sk/book_chapters/4120) - [Markdown representation](https://nasa.misia.sk/book_chapters/4120.md)