ТРАДИЦИОННОТО ХРИСТИЯНСТВО - ИСТИНА, ИЛИ ЛЪЖА?

17 ГЛАВА

ЧОВЕКЪТ ИСУС ХРИСТОС

„Ето, Човека!” е казал Пилат (Йоан 19:5). Описанието на живота на нашия Господ, което ни дава Светото Писание, от момента на раждането Му и до момента на смърта Му, е описание на човек. Това смущава много хора. Той се е родил на този свят както всички останали хора, бил е завит в пелени и е бил положен в ясли (Лука 2:7). Той е ял и пил, спял е, бил е уморен, плакал е и се е молил. Умирайки, Той е извикал със силен глас следното: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си” (Лука 23:46). Тъй като Той е заел нашето място, трябвало е истински да изживее нашето отделяне от Бога. И в качеството си на наш Заместител Той е извикал: „Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?” (Мат. 27:46). Ние сме били напуснатите от Бога. Той е заел нашето място, а нашата вина и нашия грях са били положени на Него. В този момент Бог, Който е Дух, е отстъпил от Него.

Обаче след като копието е пробило реброто Му и е изтекла кръвта и водата за нашето примирение, тогава се е изпълнено словото: ”Бог беше в Христос и примири света със Себе Си” (2 Кор. 5:19). Най-напред е отделянето, а след това — примиряването.

Всичко това е било наложително поради греха на човека. „Бог …изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта” (Римл. 8:3). А самото изпращане на Исус е описано така: „когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението” (Гал. 4:4-5). Господ е станал служител, „се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Фил. 2:7-8). Той е описан като слуга спрямо Божията воля.

В книгата на пророк Исая плана на спасение е описан много подробно. Там виждаме и понятието „слуга”, или роб. „Ето Моя слуга, когото подкрепям, Моя избранник, в когото благоволи душата Ми, положих Духа Си на него; той ще постави правосъдие за народите” (Исая 42:1). Това място е посочено и в Новия Завет в Мат. 12:17-21. Там е написано: „за да се сбъдне казаното чрез пророк Исая”. И то се е сбъднало.

В трета глава на евангелието от Матей е описан начина, по който Божието благоволение е дошло върху човека Исус Христос: „И като се покръсти, Исус веднага излезе от водата; и ето, отвориха Му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб и се спуска на Него; и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:16-17). Неговото тяло е било смъртно, и затова е трябвало Святия Дух да слезе върху Него, за да узакони правото на безсмъртие за това тяло. А същевременно тогава Той е бил призован и в служение, според думите на Петър в Деян. 10:38.

В Мат. 17:2-5 ни е показано Неговото преображение от човешкото в божественото, а към думата „благоволение”, казана в Мат. 3:17, е било прибавено „Него слушайте”.

Истинските Божии синове и дъщери слушат Него, вярват в евангелието на Исус Христос, приемат библейското кръщение и получават Святия Дух, както и Първородения. Така Бог засвидетелства благоволението Си и към тях.

Човекът, който е бил сътворен по Божия образ, е получил свободна воля, обаче не е съумял да я използва правилно, взел е неправилното решение и е загинал. Но тъй като човека е бил сътворен "податлив към падане", наложило се е Самият Бог да поеме отговорноста за неговото спасението.

В новото създание, което е дошло чрез Исус Христос, Божието благоволение е върху всеки Негов син и дъщеря, точно както при Първородения. Те са извадени от греховното падение, пренесени са в божествено състояние и също имат свободна воля. Обаче тяхното решение е доброволно да се подчинят на Божията воля за своето усъвършенстване, според примера на Първородения: „Обаче не Моята воля, а Твоята да бъде” (Лука 22:42) и „Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля” (Пс. 40:8).

„И вас, които бяхте някога отстранени и врагове поради мислите си и лошите си дела, сега примири чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, за да ви представи пред Себе Си святи, непорочни и безупречни” (Кол. 1:21-22). „И така, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той, подобно на тях взе участие в същото, за да унищожи чрез смърта този, който има власта, т.е. дявола, и да избави всички онези, които поради страха от смърта през целия си живот са били подчинени на робство” (Евр. 2:14-15). Това е превъзходната вест на евангелието на Исус Христос, нашия Господ и Спасител.

В Стария Завет спасителния план е бил изразяван посредством жертвоприношения, богослужения и символи. След като човека е бил отделен от Бога, било отнето и правото му да встъпва в Неговото присъствие. Появила се е нуждата от примирителна жертва, от посредник и от първосвещеник.

Отначалото това са били отделни личности, както например Аврам, който чрез жертвоприношението на сина му Исаак (Бит. 22), е бил даден предобраз на жертвата на Месията, Божия Син, Който е дошъл да умре за нас. Исаак е носил дървата, върху които впоследствие е бил положен като жертва. Христос е носил кръста, на който е бил разпънат.

До извеждането от Египет, Бог е наричал Авраамовото потомство „израелския народ”. А от момента на спасението и освобождаването (Изх. 12:3), Израел е наричан общество. А Мойсей според обстоятелствата е действал или като посредник, или ходатай. Той директно е предавал на народа Божието Слово. „Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст изпрати и за началник и за избавител” (Деян. 7:35-38).

Месията е дошъл като пророк, посредник, ходатай, първосвещеник и т.н. Мойсей е действал в Духа на Христос, когато се е молил: „Но сега, ако искаш прости греха им; но ако не, моля Ти се, заличи мен от книгата, която Си написал” (Изх. 32:32). Божият народ е бил в сърцето му, и затова той е ходатайствал за него.

Един път в годината първосвещеникът е влизал в светая светих, за да изпълни пред Бога примирително богослужение за себе си и за народа. А за Христос в Евр. 9:11-14 се казва: „А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т.е. не от настоящото творение… Той влезе веднъж завинаги в светилището със Собствената Си кръв и придоби за нас вечно изкупление“. Това вечно изкупление е станало възможно, тъй като Христос „…чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвеста ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог”.

Йов е описал най-точно ходатая, казвайки: „зная, че е жив Изкупителят ми”. Той е бил уверен, че ще види Бога (Йов 19:23-27), подчертавайки необходимоста от ходатай, или посредник: „…ако има ангел с него, посредник пръв между хиляда, за да възвести на човека кое е право за него; и ако Бог бъде милостив спрямо него и каже: избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него, - тогава плътта му ще се подмладява повече от плътта на дете; той се връща в дните на младоста си” (Йов 33:23-25). Но тук не става въпрос само за посредника и за примирението, но и за изкуплението, т.е. за спасението на целия човек: духът, душата и тялото му. При първото възкресение спасените действително ще се върнат към своята младост. Те ще бъдат променени в абсолютно съвършен вид, и вече няма да съществува повече нищо несъвършено. Всички — и бебетата, и старците — завинаги ще бъдат без какъвто и да било грях, болест, или стареене.

По-нататък Йов казва следното за човека, на когото е известно, че може да се обърне към Бога: „ако се помоли на Бога, Той е благосклонен към него и му дава да гледа лицето Му с радост и възвръща на човека правдата му” (Йов 33:24). Става въпрос за съвършенната праведност, която Бог ни е подарил в Христос. За такъв човек се отнася следното: „Той пее пред хората, като казва: Съгреших и изкривих правото, и не ми бе въздадено според греха ми; Той избави душата ми, за да не отиде в рова; и животът ми ще види светлина" (Йов 33:27-28).

Ние, вярващите от Новия Завет също имаме нужда от първосвещеник. „Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях" (Евр. 4:15). Нуждаем се също и от посредник: „Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците – Човекът Исус Христос, Който отдаде Себе Си като откуп за всички” (1 Тим. 2:5-6). „Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят” (1 Кор. 15:22). „Първият човек е от земята – от пръст; вторият човек е самият Господ от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния” (1 Кор. 15:47-49). Тук Христос ни е представен като небесен човек и втори Адам, в чийто образ ще бъдем променени.

Винаги, когато се казва, че Исус Христос е до Бога, Той е показан като човек, който изпълнява задача, необходима за спасението на човечеството. Ние Го виждаме също и като Син на Бога, като Син на човека, като Давидов Син, като цар, като пророк, Първосвещеник, Посредник, Ходатай, като Божия Агнец, като Божието Слово, като Божи път, като Божи хляб и т.н. Така нареченото учение „Само Исус” ("Jesus – Only") не е потвърдено нито от пророците, нито от апостолите, точно както и учението за троицата. Единственото, за което е ставало и става въпрос е това, че Бог иска да доведе хората до божествено състояние, иска да ги направи Божии синове и дъщери. Затова Исус е станал първороден между много братя (Римл. 8:29). След възкресението Си, Исус е казал на Мария Магдалина: „не се допирай до Мен, защото още не Съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог” (Йоан 20:17).

По същия начин както е бил заченат Божият Син от Бога чрез Духа, и ние трябва да преживеем това духовно зачатие – новорождението, което е абсолютна необходимост, изисквана от Господа, за встъпване в Божието царство. „Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух” (Йоан 3:3,6). „Всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и победата, която е победила света, е нашата вяра” (1 Йоан. 5:4). Всички религиозни дейности са напълно излишни. Решаващо е само действието на Бога; в противен случай няма да се случи нищо. Обаче това Негово действие е възможно единствено при хора, които са в състояние да го разпознаят в Сина, като цел на спасението.

„Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания начинателя на тяхното спасение. Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един; затова Той не се срамува да ги нарича братя, като казва: Ще възвестявам името Ти на братята Си, ще Те хваля всред събранието” (Евр. 2:10-12; Пс. 22:23).

Тома се е обърнал към възкръсналия Спасител, Който е нарекъл учениците Си братя, с думи: „Господ мой и Бог мой” (Йоан 20:28).

Исус Христос остава при Отца като ходатай, докато бъде завършено усъвършенстването на Божиите синове и дъщери: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца – Исус Христос Праведния. Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят” (1 Йоан. 2:1-2). Същият апостол пише и това: „Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; и такива сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна. Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим Какъвто е” (1 Йоан. 3:1-2).

За тази крайна фаза апостол Павел е написал: „Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. И смърта, най-последният враг, и тя ще бъде унищожена, защото Бог е покорил всичко под краката Му. А когато казва, че всичко е покорено (очевидно с изключение на Този, Който Му е покорил всичко), когато Му бъде покорено всичко, тогава и сам Синът ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко” (1 Кор. 15:25-28). Не би могло да се каже по-ясно. Когато задачата на Сина бъде изпълнена, всички Божии синове и дъщери ще бъдат променени в Неговия образ, усъвършенствани завинаги; а когато всички врагове бъдат унищожени и смърта анулирана, тогава отново Бог ще бъде всичко във всичко. Във вечноста няма да се говори за Отец, Син и Свят Дух, така както не се е говорило във вечноста, преди началото на времето: Бог ще бъде всичко във всичко. Амин.