---
type: BookChapter
work_id: '1806'
book_url: https://nasa.misia.sk/books/1846
book_markdown_url: https://nasa.misia.sk/books/1846.md
language: bg
position: 35
canonical_url: https://nasa.misia.sk/book_chapters/5556
markdown_url: https://nasa.misia.sk/book_chapters/5556.md
markdown_source: converted
translations:
  bg: https://nasa.misia.sk/book_chapters/5556.md
---

# Вестник на мисията / декември 2020

## Какво е истинската вяра?

 Брат Бранхам на 24 ноември 1963 г. каза проповед, озаглавена „Три вида вярващи“. В нея той говореше за истинските вярващи, за привидно вярващи и за невярващи. 

Авраам е образец на истинската вяра, и дори се нарича баща на вярващите. *„Понеже какво казва Писанието: Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда“* (Рим. 4:3). Апостол Яков свързал истинската вяра с послушанието и делата; и е написал, че вярата е безполезна без дела, произтичащи от нея. Той е написал: „*Авраам, нашият отец, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника? Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му и че чрез делата се усъвършенства вярата; и се изпълни Писанието, което казва: Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда; и се нарече Божий приятел“* (Яков 2:21-23).

Ако нашият ГОСПОД каза: *„Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден“* (Марк 16:16), тогава какво е с онези, които твърдят, че вярват, но отказват да бъдат кръстени след като са повярвали? В този случай вярата не е свързана с дела. Ние тук не говорим за нашите собствени дела, които вършим, но за послушание на словото, с което човека доказва вярата си. Какво е тогава с всички, които твърдят, че вярват, но отхвърлят това, което е казал Господ, например в мисионерското поръчение от Марк 16? Такива хора са истински вярващи, или само привидно вярващи? 

Нашият Господ казва: „…*който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши…“* (Йоан 14:12), и: *„…тези знамения ще придружават повярвалите…“*(Марк 16:17). И само ако Господ Бог чрез Своето слово може лично да говори с някого и да му даде обещание, тогава такъв човек ще повярва, като се подчини на това, което казва Писанието, и ще изживее обещаното. Що се отнася до привидно вярващите, с болка в сърцето трябва да се каже: те вярват, учат и се молят, минавайки покрай Бога. Хора, които се позовават на Божието слово, но слушат в своите събрания само проповеди на самоизповядване, водещи до собственно изградена вяра, както става във всичките деноминации, са привидно вярващи. Известно е, че всички християнски църкви имат свои собствени вероизповедания, които дори се наричат „апостолски“, но нямат нищо общо с учението на апостолите. Наред с така наречената „апостолско“ вероизповядване, съществуват още никейско (325 г. след Хр.), халцедонско (381 г. след Хр.), и други вероизповедания. 

Но единственото истинско, апостолско вероизповедание се намира  само в Библията, като завещание на Новия Завет. За истинските вярващи все още важи думата: *„Който вярва в Мен, както казва Писанието…“* (Йоан 7:38). На всички, които вярват в собствените си учения, Господ казва: „…*Но напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди“*(Мат. 15.9).

И завинаги са валидни тези думи: *„Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му“* (Йоан 4:23). Тук трябва да си зададем сериозен въпрос: всъщност на кого и в какво вярваме? Вярваме ли на онова, което Бог е казал и обещал с Неговото слово и на практикуваното в ранното християнство, или вярваме на устави и доктрини, създадени от човека, преподавани в някоя християнска църква? 

Невярващите са не само онези, които изобщо не могат да повярват и за които Бог изобщо не съществува. Тук е от най-голямо значение това, което Божият човек, Уилям Бранхам, каза за неверието и грехопадането в рая. Това е едно от най-важните откровения, които той получи от ГОСПОДА относно плана за спасението. Първо Луцифер се издигна на небето и искаше да стане равен на Всевишния, но след това беше свален заедно с всички, които го последваха (Исая 14:12-15). Грехопадането в рая се случи само защото сатана, под формата на змия (полски звяр – бел. от прев.), успя да говори на Ева с тези думи: *„Наистина ли Бог каза…?“* и пося в сърцето й съмнение в това, което Бог каза на Адам. Така стана неверието, което със себе си донесе и непослушанието, и посредством измама цялото човечество беше беше хвърлено в грехопадение, а заедно с него и в смъртта. И за да се подчертае истинската вяра, нашият Спасител каза: *„…ако не повярвате, че съм Този, за Когото ви казвам, в греховете си ще умрете“* (Йоан 8:24). Също така сега истинската вяра може да има силна котва само в онези, които истински вярват в Исус Христос и в това, което Бог е казал в Неговото слово. Неверието винаги е свързано със съмнение, което врагът сее.

Нека всеки да провери себе си: дали е истински вярващ според Писанията, дали вярва с цялото си сърце на всяка Божия дума, дали приема всяко обещание, което Господ е дал, и дали е тясно свързан с Бог. Истински вярващите принадлежат към избраните, те са възродени от словото и Божия Дух и са въведени в цялата истина. Те вярват в Божественното призвание на Уилям Бранхам, който е донесъл библейското послание, и вярват в Божието призвание на носителя на това библейско послание, който го отнесе в целия свят. 

Истински вярващите са разпознали времето и часа, в които живеем. Те са излезли от всички небиблейски религиозни традиции и учения, и са  осветени в словото на истината, защото молитвата на Спасителя казва така: *„Освети ги в Твоята истина: Твоето слово е истина“*(Йоан. 17:17). Всичко започва с Божеството: истинското учение свидетелства само за един Бог. Не е възможно нито веднъж да намерим в Библията думите „триединство“ или „триединен бог“, също така в Библията не се споменава за три вечни личности. Библията говори само за един истински Бог, който е обявил Своя план за спасение и Сам го е изпълнил. ТОЙ беше разкрит като Отец на небето, в Своя единороден Син Исус Христос (Емануил – „Бог с нас“) – на земята, и сега действа чрез Светия Дух в спасената Църква. Формулата „В името на Отца, в името на Сина, в името на Светия Дух“ не се използва нито веднъж в Библията.

Що се отнася до водното кръщение, в този случай истинските вярващи изпълняват онова, което Петър е заповядал в деня на основаването на Новозаветната църква под помазанието и вдъхновението на Светия Дух (Деян. 2:38-41). Петър правилно е разбрал мисионерската заповед на Господ и точно я изпълнил. А също и Филип (Деян. 8:16), Павел (Деян. 19:5) и всички вярващи през първите векове точно така го изпълниха, кръщавайки повярвалите в името на Господ Исус Христос, тъй като това е името, чрез което Бог ни се е разкрил като Отец в Сина и в Светия Дух. Все още и днес важат думите от Ефес. 4:5: *“…един ГОСПОД, една вяра, едно кръщение…“*

Всички, които сега наистина вярват, са послушни и изпитват написаното във 2 Кор. 6:17-18: *„Затова, “излезте изсред тях и се отделете“, казва Господ, “и не се допирайте до нечисто“, и: “Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ“.* Това са тези, които сега ще изживеят завършването чрез свръхестественото действие на Светия Дух. Бог ще прати ранен и късен дъжд по мощен начин, както е било предсказано от апостол Яков под помазанието и вдъхновението на Светия Дух: *„И така, братя, останете търпеливи до Господното пришествие. Ето, земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и дълго търпи за него, докато получи и ранния, и късния дъжд“* (Яков 5:7). Още пророк Йоил, под помазанието и вдъхновението на Светия Дух, е предизвестил: “*И вие се веселете, синове на Сион, радвайте се в ГОСПОДА, своя Бог, защото ви дава ранния дъжд за правда и ви навалява дъжда – ранния и късния както преди“* (Йоил 2:23).

Можем да се радваме и на това, тъй като ние, според написаното от апостол Петър, *„…пазени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последното време“* (1 Петр. 1:5). Ние сега живеем в последното време и  трябва да останем трезви и съвсем нормални във всички сфери на живота и да се държим достойно в сегашната ситуация, за да не позорим името на Господ Исус.

Трябва още веднъж да се подчертае, че на небето няма да има хора, подведени и заблудени от лъжеучения. Господ ни е дал милост, така че ние, чрез последната вест, която на сто процента е в съответствие с първата, бяхме върнати към Бога, Неговото слово и учението на апостолите. Който не уважава това, той не е разпознал денят на  милостивото посещение на Бога (Лука 19:42-44).

В Лука 21 гл. Господ предсказа много неща за това, което ще се случи, а после във връзка с последното време каза: *„…по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение… Когато това започне да се случва, тогава станете и вдигнете глави, защото изкуплението се приближава към вашите. …когато започне да става това, се изправете и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава. …бдете всякога и се молете, за да бъдете намерени достойни да избегнете всичко това, което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син“* (Лука 21). А в Мат. 28:20 Той ни даде това обещание: *„И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света*“.

Брат Бранхам изпълни пророческото поръчение и събра духовна храна. Също и аз изпълних онова, което Господ ми заповяда, като подредих пророческкото слово и давах духовната храна навреме (Мат. 24:45-47), както и Господ го потвърди на 19 септември 1976 г. По Божията благодат успях и всички трудно разбираеми думи на брат Бранхам да подредя според Божието Слово. Затова Петър трябваше да напише тогава, позовавайки се на посланията на Павел: „…*в които има някои неща, мъчни за разбиране, които невежите и неутвърдените изопачават, както и другите Писания, за своя собствена гибел“* (2 Петр. 3:15 -16). Мога да свидетелствам, че направих и това, което Павел тогава написа на Тимотей: “…*проповядвай словото, бъди готов в подходящо и неподходящо време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и поучаване*“ (2 Тим. 4:2), както това ми заповяда Господ със силен глас в Марсилия. Затова проповядвах само Словото и отхвърлих всякаква интерпретация.

Подобно на Павел и аз също мога да свидетелствам: *„Но Господ беше с мен и ме укрепи, за да се оповести напълно посланието чрез мен и да чуят всички езичници; и аз бях избавен от лъвови уста…“* (2 Тим. 4:17).

Всички братя, които наистина имат Божие служение, предават нататък тази духовна храна, т.е. отворено и чисто Слово. Трапезата на Господа никога не е била толкова богато заредена с храна, както в наше време. Сега нека да се обединим в пламенна молитва, и Самият Господ ще довърши делото си за спасение с голяма сила (Рим. 9:28). Най на  края, според както е видял брат Бранхам, Невястата ще върви духовно в крак и Бог ще чува молитвите ни така, че казаното с вяра ще става веднага. От значение е само да останем в словото и волята на Бога, защото само по този начин Неговото благоволение може да пребъдва на нас.


## Chapter navigation

- [Previous chapter](https://nasa.misia.sk/book_chapters/5555.md)
- [Book contents](https://nasa.misia.sk/books/1846.md)
- [Next chapter](https://nasa.misia.sk/book_chapters/5557.md)

## Available translations

- [български език](https://nasa.misia.sk/book_chapters/5556.md)

## Source

- [Canonical HTML page](https://nasa.misia.sk/book_chapters/5556)
- [Markdown representation](https://nasa.misia.sk/book_chapters/5556.md)