След като разгледахме Господната вечеря, трябва да кажем накратко и за миенето на краката. Преди да представим съответния текст от Новия Завет, искаме да разгледаме, какво е било наредено на свещениците в Стария Завет. Според божествената наредба умивалника трябвало да бъде поставен между шатъра за срещане, и олтара. „Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него“ (Изход 30:19). Преди миенето те нямали право да прекрачат във шатъра за срещане. В Новия Завет истинските вярващи са част от „святото свещеничество“. Трябва да се приближаваме към Бог със свещена и почтителна боязън, и от дълбочината си да имаме почит към Неговото Слово.

В Йоан 13:4-10 е написано за нашия Господ: „стана от вечерята, сложи настрани мантията Си, взе кърпа и се препаса. После наля вода в умивалника и започна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която бе препасан. И така, дойде при Симона Петър. Той Му каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? Исус в отговор му каза: Това, което Аз правя, ти не знаеш сега, но ще разбереш след това. Петър Му каза: Ти никога няма да умиеш моите крака! Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мен. Симон Петър Му каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете и главата! Исус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а е цял чист; и вие сте чисти, но не всички“.

Ако разбираме този текст единствено като разказ, няма да го приемаме лично. По онова време Бог говорил на тези, които се намирали там; днес чрез същото Слово говори към нас. Трябва да се поставим на мястото на Петър. Той попитал: „Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?“ Господ отговорил: „Това, което Аз правя, ти не знаеш сега, но ще разбереш след това“. Петър потвърждава решението си възкликвайки: „Ти никога няма да умиеш моите крака!“ Той не искал Господ да се унижава, вършейки тази презирана работа. Но Господ и Учител дал на учениците си практически урок. „А по-големият между вас нека ви бъде служител“ (Мат. 23:11). Господ е служил в смирение с пълно унижение. Свалил мантията Си, сложил Си кърпа, навел се и поел ролята на слуга в къщата. Това бил пример за Неговите ученици, че всеки трябва да уважава другия повече, отколкото себе си. Тук го показал с този практичен урок.

Когато Господ казал на Петър: „Ако не те умия, нямаш дял с Мен“, апостолът се стреснал и възкликнал: „Господи, не само краката ми, но и ръцете и главата!“ Как трябва да разбираме думите, че иначе не би имал дял с Него? Нима някой получава дял с Господ чрез измиване на краката? Става въпрос за послушание, което дължим на нашия Господ, и за слугуване едни на други. Без значение колко незабележимо е някое нареждане, изискване или инструкция, която ни е дадена от Бог, трябва да я изпълняваме без да питаме как и защо. Ако не послушаме, прекъсваме връзката с Този, Който ни я е дал. Веригата е толкова устойчива, колкото най-хилавия ѝ елемент. Бе ни заръчано да приемаме на сериозно всяко Слово и всяко нареждане, и действията ни да са в съответствие с тях.

От стих 12 нататък четем: „А като уми краката им и си взе мантията, седна пак и им каза: Знаете ли какво ви направих? Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв. И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате“.

Думите на Учителя били ясни и недвусмислени: „И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката“. Тук няма нищо за тълкуване и поясняване. Ако Господ е казал, че трябва да мием краката си един другиму, и дори подчертал: „…и вие сте длъжни един на друг да си миете краката“, наистина е имал предвид точно това. Няма нищо общо с източната традиция, тя е била типична за всички, и за Господа и Учителя. Съвсем ясно рекъл: „Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас“. Това е ясно указание без каквото и да е «ако» и «когато». Подчертал Своята заповед с думи: „Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил“.

Винаги, когато Господ използва израза „истина, истина“, трябва да обърнем особено внимание, тъй като е искал да подчертае нещо, което заслужава нашето внимание. Той казва многократно този израз в Йоан 13 гл.

Относно миенето на крака, няма нужда много да се говори. Явно в първоначалното християнство е било толкова подразбиращо се, че почти не се споменава в Светото Писание. Павел го е споменал накратко още веднъж, когато определил условията за приемане на вдовици в списъка на попечителство от църквата. Написал: „известна с добрите си дела, ако е отгледала деца, ако е приемала странници, ако е умивала краката на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело“ (1 Тим. 5:10).

Въз основа на Библията показахме, че Господ Исус установил миенето на крака, и ни е дал практичен пример. Затова, никой наистина вярващ човек няма да спори или да прави тълкувания, които водят до непослушание, а ще изпълнява това, което Той е наредил. Божието Слово трябва да е толкова свято за всеки вярващ, че готов е да изпълни и най-незабележимата заповед. За такъв човек важат думи, с които Господ е завършил тази тема: „Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате“. Хора изпълняващи Словото, са благословени от началото и до самия край. Нека Господ ни направи да бъдем хора, които следват Неговия път и изпълняват всичките Му нареждания.

Гр. Крефелд, 1985 г.

* * * * * *

* * *
*

След като разгледахме Господната вечеря, трябва да кажем накратко и за миенето на краката. Преди да представим съответния текст от Новия Завет, искаме да разгледаме, какво е било наредено на свещениците в Стария Завет. Според божествената наредба умивалника трябвало да бъде поставен между шатъра за срещане, и олтара. „Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него“ (Изход 30:19). Преди миенето те нямали право да прекрачат във шатъра за срещане. В Новия Завет истинските вярващи са част от „святото свещеничество“. Трябва да се приближаваме към Бог със свещена и почтителна боязън, и от дълбочината си да имаме почит към Неговото Слово.

В Йоан 13:4-10 е написано за нашия Господ: „стана от вечерята, сложи настрани мантията Си, взе кърпа и се препаса. После наля вода в умивалника и започна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която бе препасан. И така, дойде при Симона Петър. Той Му каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? Исус в отговор му каза: Това, което Аз правя, ти не знаеш сега, но ще разбереш след това. Петър Му каза: Ти никога няма да умиеш моите крака! Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мен. Симон Петър Му каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете и главата! Исус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а е цял чист; и вие сте чисти, но не всички“.

Ако разбираме този текст единствено като разказ, няма да го приемаме лично. По онова време Бог говорил на тези, които се намирали там; днес чрез същото Слово говори към нас. Трябва да се поставим на мястото на Петър. Той попитал: „Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?“ Господ отговорил: „Това, което Аз правя, ти не знаеш сега, но ще разбереш след това“. Петър потвърждава решението си възкликвайки: „Ти никога няма да умиеш моите крака!“ Той не искал Господ да се унижава, вършейки тази презирана работа. Но Господ и Учител дал на учениците си практически урок. „А по-големият между вас нека ви бъде служител“ (Мат. 23:11). Господ е служил в смирение с пълно унижение. Свалил мантията Си, сложил Си кърпа, навел се и поел ролята на слуга в къщата. Това бил пример за Неговите ученици, че всеки трябва да уважава другия повече, отколкото себе си. Тук го показал с този практичен урок.

Когато Господ казал на Петър: „Ако не те умия, нямаш дял с Мен“, апостолът се стреснал и възкликнал: „Господи, не само краката ми, но и ръцете и главата!“ Как трябва да разбираме думите, че иначе не би имал дял с Него? Нима някой получава дял с Господ чрез измиване на краката? Става въпрос за послушание, което дължим на нашия Господ, и за слугуване едни на други. Без значение колко незабележимо е някое нареждане, изискване или инструкция, която ни е дадена от Бог, трябва да я изпълняваме без да питаме как и защо. Ако не послушаме, прекъсваме връзката с Този, Който ни я е дал. Веригата е толкова устойчива, колкото най-хилавия ѝ елемент. Бе ни заръчано да приемаме на сериозно всяко Слово и всяко нареждане, и действията ни да са в съответствие с тях.

От стих 12 нататък четем: „А като уми краката им и си взе мантията, седна пак и им каза: Знаете ли какво ви направих? Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв. И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате“.

Думите на Учителя били ясни и недвусмислени: „И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката“. Тук няма нищо за тълкуване и поясняване. Ако Господ е казал, че трябва да мием краката си един другиму, и дори подчертал: „…и вие сте длъжни един на друг да си миете краката“, наистина е имал предвид точно това. Няма нищо общо с източната традиция, тя е била типична за всички, и за Господа и Учителя. Съвсем ясно рекъл: „Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас“. Това е ясно указание без каквото и да е «ако» и «когато». Подчертал Своята заповед с думи: „Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил“.

Винаги, когато Господ използва израза „истина, истина“, трябва да обърнем особено внимание, тъй като е искал да подчертае нещо, което заслужава нашето внимание. Той казва многократно този израз в Йоан 13 гл.

Относно миенето на крака, няма нужда много да се говори. Явно в първоначалното християнство е било толкова подразбиращо се, че почти не се споменава в Светото Писание. Павел го е споменал накратко още веднъж, когато определил условията за приемане на вдовици в списъка на попечителство от църквата. Написал: „известна с добрите си дела, ако е отгледала деца, ако е приемала странници, ако е умивала краката на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело“ (1 Тим. 5:10).

     Въз основа на Библията показахме, че Господ Исус установил миенето на крака, и ни е дал практичен пример. Затова, никой наистина вярващ човек няма да спори или да прави тълкувания, които водят до непослушание, а ще изпълнява това, което Той е наредил. Божието Слово трябва да е толкова свято за всеки вярващ, че готов е да изпълни и най-незабележимата заповед. За такъв човек важат думи, с които Господ е завършил тази тема: „Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате“. Хора изпълняващи Словото, са благословени от началото и до самия край. Нека Господ ни направи да бъдем хора, които следват Неговия път и изпълняват всичките Му нареждания.

Гр. Крефелд, 1985 г.

* * * * * *

* * *
*