Кръщение, Господна вечеря и миене на крака

ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ

« »

Преди да се разглежда Господната вечеря, трябва да споменем пасхалната вечеря. Естествено, че предвещание от Стария завет води до свръхестествени действителности в Новия завет.

Пасхалната вечеря и до ден днешен един от най-важните празници на еврейската общност. Господ наредил на Израелтяните всяко семейство да заколи агне, да изяде месото и да намаже с кръвта му рамките на входната врата (Изход 12 гл.). Трябва да подчертаем: не се маже прага, за да не се настъпва кръвта!

Еврейската дума песах означава «отминава щадейки». Докато всички първородни синове на Египтяните били погубени от ангела-губитела, първородните синове на Израелтяните били пощадени. Господ казал: „И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва“ (Изход 12:13).

Кръвта на пасхалния агнец довела до помирение, и едновременно с това била знак за защита от наказанието на Божия съд. В момента, когато от домовете на Египтяните се носил вой и плач за мъртвите им, bзраелтяните били в пълна безопасност. Божият гняв не могъл да ги достигне, защото били пожертвали агнец. По същият начин изкупените не могат да бъдат достигнати от гнева на Божия съд, нито да бъдат наказани, защото кръвта на Божия агнец е тяхно изкупление и защита. Павел пише до Църквата: защото и Христос, нашата пасха, беше заклан за нас“ (1 Кор. 5:7). „На Него дойде наказанието докарващо нашия мир“ (Исая 53:5)

Господ установил паметен деня, в който се празнувал песах и изхода от Египет чрез Мойсей: „Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате“ (Изход 12:14). Това е потвърдено отново в стиховете 26 и 27: „И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба? Ще отговорите: Това е жертва в спомен на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи“.

По същият начин вечерята се празнува в памет на нашето изкупление, докато Той дойде (1 Кор. 11:26). От една страна си припомняме великия ден на примирение, от друга страна очакваме славния ден, когато всички изкупени ще празнуват със Своя Спасител Господната вечеря на Небесата. Когато Господ установил Господната вечеря, казал: „Това правете за Мое възпоминание“ (Лука 22:19). По време на Господната вечеря си припомняме съвършеното изкупление, и всеки път си представяме, какво за нас е станало на кръста.

Пасхалният агнец бил пожертван и изяден заедно с безквасен хляб. Писано е: „Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля“ (Изх. 12:15). Това нареждане трябвало да се взима на сериозно, и да се изпълнява.

Установяването на пасхалната вечеря се случило точно преди извеждането и освобождаването на Израел от Египет. Вечерята била извършена по време на пасха, точно преди изкуплението на Църквата. „И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. И им каза: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам, защото ви казвам, че няма вече да я ям докато се не изпълни в Божието царство“ (Лука 22:14-16). В стиховете 8-11 ни е съобщено, че Господ изпратил Петър и Йоан със заръката: „Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата!“ Отишли при стопанина на къщата и му казали: „Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?“

В Матей 26:26 четем: „И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло“. Господ е бил там в физическото Си тяло, когато взел хляба в ръцете Си и изрекъл тези думи. В ръцете Си не е държал Своето тяло, а безквасен хляб, изпечен по повод пасхалната вечеря.

На библейската Господна вечеря се използва хляб без квас. Този хляб е посветен с молитва и благословен. После бива разчупен и раздаден. Докато вярващите взимат от начупения хляб, осъзнават, че Христовото тяло е било измъчвано и разпънато на кръст. Едновременно с това осъзнават, че чрез случилото се на кръста са станали Неговата собственост, Неговата Църква, Неговото тяло.

Апостол Павел пише: „Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох - че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е за вас (думата «за вас» не трябва да остане без внимание); това правете за Мое възпоминание. Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде“ (1 Кор. 11:23-26).

Павел е могъл да се позове на самия Господ, Който му дал инструкции, как да се празнува вечерята. Едновременно се позовава на установлението за Господна вечеря, което можем да намерим в евангелията.

В Лука 22:20 е написано: „Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива“. В чашата имало вино. Кръвта на новия завет все още течала във вените и Тялото на Исус Христос, и била пролята после на кръста. Не е написано нищо относно някаква си трансформация на два елемента във тяло и кръв. Нито самият Той, нито учениците Му не пили истинската Му кръв. Господ казал буквално: „…няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство“ (Лука 22:18). Хлябът и виното са символи на Христовото тяло и кръв, но въпреки това си остават хляб и вино. Той имал предвид Новия завет, който влязол в сила чрез Неговата смърт.

И Христос не се жертва отново и отново, а според Евреи 10:12 се е пожертвал веднъж завинаги, и след това е седнал отдясно Бога. Участие в Господната вечеря дава на вярващите необикновена възможност отново да осъзнаят пред Бог, какво се е случило жертвайки тялото Му и проливайки кръвта Му на кръста. Всяко Божие чадо ще се изпита живота си преди Господната вечеря, и отново ще го положи на Божия олтар. Припомняме си страданието и смъртта на Христос, и чувстваме голяма болка вътре в нас. Смирява ни мисълта, колко висока цена е платил Изкупителят за нас. Според Светото Писание Той влезе в небесното светилище със Собствената Си кръв, и я занесе на трона на милостта, за да ни дари вечно изкупление (Евр. 9:12).

Станало сключване на завета; дошъл е денят на спасението. Отново трябва да сравняваме Стария и Новия завет. В Изход 24:6-8 става въпрос за книгата на завета, народа на завета, също и за кръвта на завета, с която били поръсени хората. Исус казал: „Защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете“ (Мат. 26:28). Имал предвид Своята чиста, свята и божествена кръв, която трябвало да бъде пролята, а не виното, което се намирало в чашата. Той основал Новия Завет и придобил народ на завета, който пряко е свързан с книгата на завета.

Павел пише: „Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме“ (1 Кор. 10:16-17). Тези два стиха често биват забравяни стане ли дума за Господната вечеря. Обаче точно те ни показват Църквата като едно тяло, „общение на святите“, резултат от изкупителното дело на Исус Христос, Който Тялото Си жертвал за нас. Хлябът, който се яде на Господната вечеря, от една страна символизира Христовото тяло, което било разпнато, а от друга страна – Църквата, която е едно цяло, независимо, че се състои от множество отделни части. Затова един хляб се чупи на парчета и се раздава.

Христовото тяло било избито и измъчвано, но не и счупено, както е написано: „Защото това стана, за да се изпълни написаното: „Кост Негова няма да се строши”; и също на друго място Писанието казва: „Ще погледнат на Него, Когото прободоха” (Йоан 19:36-37). Тук става въпрос за тайнството на Христос и Неговата Църква, която станала Негово тяло, чрез изкуплението. Имат се предвид всички, които са изживели пълното примирение и опрощение. Павел пише: „Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос“ (1 Кор. 12:12). Тук е голямата тайна. Христос е в пълнота само тогава, когато е свързан с частите на Своето тяло. За Него е написано: Той е главата на тялото, тоест на църквата…“ (Колос. 1:18).

Така, както нашето земно тяло е единение на всички части, които са свързани една с друга и с главата, същото е и с всички части на тялото на Исус Христос. 1 Коринтяни 12:13 ни казва, как да влизаме в това единство: „Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме“.

Нека подчертаем: присъединяваме се към Господното тяло не чрез вода, а чрез Духа, Който би искал да действа във всички, които се кръстят библейски в Исус Христос според вярата си, те стават едно с Тялото Христово. Всички изкупени, които достигнат до това божествено единство чрез Светия Дух, съставляват тялото на Господ, и са подчинени на Него, на Главата. Радват се с всеки, когото Бог благославя, и страдат с тези, които са пострадали, защото така е написано в 1 Коринтяни 12:26: „И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея“.

На това място не можем да пишем за различните задачи на отделните части на тялото на Исус Христос, за които говори апостол Павел в 1 Коринтяни 12:18-20, когато казва: „Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно. И пак, ако те бяха всички една част, къде щеше да е тялото? Но сега те са много части, а пък едно тяло“. В стих 27 обобщава: „А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него“.

Със следващите думи апостолът напомня на вярващите, да изпитват себе си преди Господната вечеря: „Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си“ (1 Кор. 11:28-29). Всички принадлежащи към Христовото тяло признават, че тяхното наказание, което би трябвало да носят, взе го Той, невинния. Взаимно си прощават така, както Бог им прости в Христос. Никой не обвинява никого; познават изкупеното, опростеното, осветеното тяло на Господ. Гледат се взаимно в Христос и чрез Христос, тоест така, както ги вижда Бог – безгрешни – и разпознават един друг не според плътта, а според Духа.

По същия начин както в хляба няма квас, в Църквата не трябва да има нищо, което не съответства с Христос и Неговото Слово. Господ Исус нарекъл квас фалшивото учение на религиозните водачи. Казал: „…да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите? Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас, но от учението на фарисеите и садукеите“ (Мат. 16:11-12).

И Павел използва кваса в духовната област: „Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто? Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, – тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас]. Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност иистина“ (1 Кор. 5:6-8). Който участва в Господната вечеря свидетелства пред Бог и пред хората, че е преминал от старата злоба и нечестие към нов живот на чистота и истина. Това трябва да се случи наистина, и да се докаже с начина на живот. Думите не са достатъчни, трябва да се подкрепи с дела.

В Римляни 11 гл. апостолът се уповава на съвършеното прощение и освещаване на принадлежащите към Неговата църква, резултат от спасителното деяние на кръста, и добавя: „А ако първото от тестото е свето, то и цялото засяване е свето; и ако коренът е свет, то и клоните са свети“ (стих 16). Христос е първото от хляба, те – Неговото тесто. Той е първото, както и всички, родени от Божието семе. Той е корена, и истинските вярващи са плодоносни клонове. Исус Христос е лозата, ние сме клонове. Точно както клоновете получават сок от корените на лозата, и после носят плодовете му, така всички, заченати от Бог, имат божествения живот вътре в себе си, и донасят плодовете на Светия Дух. Те явяват същноста на Христос, и по този начин божествената Му природа, от която те са станали част. Относно това Петър пише: „То по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов“ (2 Петр. 1:5-7). Тук не става въпрос за някакво учение или познание, а за божествената реалност във вярващите. Предизвикателството е: „…както е свят Този, Който ви е призовал, така бъдете святи и вие в цялото си поведение; защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят”. И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарайте със страх времето на вашето пребиваване“ (1 Петр. 1:15-17).


Необходимо пояснение

По причина на приетите небиблейските традиции и предания, мнозина вярват в реалното превръщане на виното и хляба във кръв и тяло Христово. Ако наистина беше така, щеше да е ужасно. Кой би могъл да си представи, че святото Тяло и святата Кръв да бъдат употребени без брой пъти на преходността? Това е немислимо. Самата мисъл за това е равна на богохулство.

Точно както по онова време евреите не разбрали Господните думи, защото не разбрали тяхното духовно значение, така цари неяснота и между християните. По онова време слушателите си помислили, че Господ ги подтиква към непослушание на Закона, казвайки: „Който яде Моята плът и пие Моя кръв, има вечен живот…“ (Йоан 6:54). Всички знаели, че в Левит 17:10-12 има написано: „Ако някой от Израилевия дом, или от заселените между тях пришелци, яде каква да е кръв, ще насоча лицето Си против оня човек, който яде кръвта, и ще го изтребя изсред людете му. Защото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение. За това казах на израилтяните: Ни един човек от вас да не яде кръв, и пришелецът, който е заселен между вас, да не яде кръв“. Затова евреите били ужасени от това, което казал Исус.

И двата земни символа сочат единствено към духовното. Бог не може от една страна изрично да забрани пиенето на кръв, а след това да го изисква. Който приема по време на вечерята хляба и виното, приема случилото се чрез смъртта на кръста. Все пак това е вечеря за възпоменание. Изкуплението се е случило на Голготата, а не по време на Господната вечеря. Обаче по време на вечерята ние ясно си припомняме изкуплението.

В Йоан 6 гл. четем за чудотворното умножение на хляба и засищането на голяма тълпа хора. Когато те Го търсили на следващия ден, Той им казал: „Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде“ (Йоан 6:26-27).

Той говорил за хляба, за храната, за вечния живот, и слушателите са сетили за храненето на израелския народ в Стария Завет, поради което възкликнали:„Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: Хляб от небето им даде да ядат“ (стих 31).

Следвайки тази мисъл, Исус им казал: „Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето. Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб. Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никога няма да огладнее, и който вярва в Мене никога няма да ожаднее“ (ст. 32-35). Този отговор е еднозначен, и не може да бъде тълкуван погрешно. Както ядем земен хляб и живеем физически, така и сме част от Него, Хляба на живота, и можем да живеем вечно.

Господ Исус ни представя Себе Си като живият Хляб слизащ от небето, чрез Когото ни е подарен вечният божествен живот. След това подчертава: „Истина, истина ви казвам, Който вярва в Мене, има вечен живот. Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха. Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът която Аз ще дам за живота на света“ (ст. 47-51).

Това е евангелието! Той жертвал Своето телесно тяло, за да бъдем изкупени от плътта ни, и да приемем вечния живот. Небесният хляб не се пече на земята, божествената храна не произлиза от човешка ръка. Господ Се жертвал и бил разпнат, за да може всички вярващи в това извършено дело на изкупление да приемат чрез Него вечния живот и да се хранят духовно от Него. Той е Хляба на живота. Ние сме станали част от Него в Духа така, както Той е станал част от нас в тялото. Той ни е върнал в Своето царство.

Евреите се карали помежду си и казали: „Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?“ (Йоан 6:52). Днес християните се карат за същото. Вече пояснихме, че става въпрос за Божия Агнец, чиито живот бил жертван. Кръвта била предназначена за изкупление, и трябвало да бъде принесена на олтара за греховете ни. Божественият живот бил в Христос. Чрез Неговата смърт той е бил изявен, и го получават всички, които приемат изкуплението си чрез вяра.

Думите на Господ сочили към Неговото страдание и смърт. Става въпрос за духовен, божествен дял от Бог, който сме приели чрез Христос, Разпнатия. Чрез новораждането ставаме Божии синове и дъщери. В Ефесяни 5:30 Павел се изразява така: „Понеже сме части на Неговото тяло, от Неговата плът и от Неговите кости“. Земно погледнато, никой не е месо от месото Му, и кост от костта Му, ние сме потомци на Адам. Но духовно погледнато, сме станали нови създания в Исус Христос, нашия Господ. Като изкупени сме възстановили общението си с Бог, и носим вечния божествен живот в душите си. За разума всичко това е една лудост, затова и на хората им хрумват собствени мисли по време на изследването на Божието Слово. Духовното обаче трябва да се съди по духовен начин.

Исус Христос е много неща: Той е Пътят, Истината и Животът. Той е живия Хляб, Светлината на света и Възкресението – Той е всичко във всичкото. Чрез Него сме достигнали божественото състояние. Исус не тълкувал Божието Слово, Той го вършил, то е било изпълнено на Него и чрез Него. Затова могъл да каже: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да извърша Неговото дело(Йоан 4:34).

Който участва в Господната вечеря трябва вътре в себе си да е готов за изпълнение на Божията воля, която ни е показана в Божието Слово. Трябва да са хора лично свързани с Бог, които могат да кажат: „Моята храна е да извърша волята на Онзи, Който ме изкупи“. Приемаме Божието Слово, а с него и Христос, живият Хляб, Който слезе от небето. Последствието от пролята Му кръв е нашето помирение и изкупление. Той казал: „Този е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха иизмряха“ (Йоан 6:58).

След странната беседа в Йоан 6 гл. дори много от учениците Му заявили: „Тежко е това учение; кой може да го слуша?“ Дори и последователите на Господ мислили си човешки докато слушали, независимо, че Той ясно говорил за Хляба, който слязъл от небето. Видял тяхната безпомощност и казал: „Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот“ (стих 63).

Просвещението и откровението върху казаното от Бог идва само отгоре. Неговите думи относно яденето на Неговото тяло и пиенето на Неговата кръв предизвикват потрес и до ден днешен. Написано е: „Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него. Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние вярваме изнаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Светият Божий“ (ст. 66-69). Всички последователи на Исус имат същото свидетелство, без значение дали са разбрали изреченото или не, те вярват и остават при Господ, Който води Своите от яснота към яснота. Затова в подходящият момент ще им бъде дадено и разбиране.

Тази тема може да се обобщи по следния начин: изкуплението се е случило веднъж завинаги на кръста на Голгота. Всички, които го приемат с вяра, празнуват Господната вечеря в памет за извършеното дело. В зависимост от броя на участниците се изпича един хляб, който не съдържа квас. След като хляба е повдигнат и благословен с молитва пред Църквата, се разчупва, и се раздава на всички, които участват в Господната вечеря, ядат от него. Ако остане нещо, някои взимат допълнително, докато не се изяде хляба изцяло.

След това се повдига чаша с червено вино, направено от грозде, и също се благославя с молитва. Всички, които преди това са приели хляба, участват и в приемане на виното. Прави се в памет на това, че Господ пожертвал Своето тяло и пролял Своята кръв за нас.

Господната вечеря трябва да се извършва така, както наредил Господ. Ако не се извършва по същият начин, богослужението става идолослужение, и онова, което се смята за вяра, всъщност е суеверие. Павел пише: „Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза. Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?“ (1 Кор. 10:21-22).

Със сигурност той се позовава на Левит 17 гл., където Божиите нареждания за принасянето на жертви са дадени на хората. В стиховете 3-7 е очевидно, какво е идоложертвеното, и какво е жертва, угодна на Господа. Там е написано: „Всеки човек от Израилевия дом, който заколи говедо, агне, или коза в стана, или който заколи вън от стана, без да го е привел до входа на шатъра за срещане, за да го принесе Господу пред Господната скиния, той ще се счете виновен за кръв; кръв е пролял; тоя човек ще се изтреби изсред людете си; с цел израилтяните да довеждат жертвите, които колят на полето и да ги принасят Господу до входа на шатъра за срещане, при свещеника, та да ги колят за примирителни жертви Господу. И свещеникът да поръси с кръвта Господния олтар при входа на шатъра за срещане и да изгори тлъстината за благоухание Господу. Да не принасят вече жертвите си на бесовете, след като те блудствуват; това да им бъде вечен закон във всичките им поколения“.

Бог наредил това и дал ясни указания, какво трябва да се направи и как. Израелтяните били убедени, че принасят жертвите си на Господ, въпреки че правили, каквото си искали. Той обаче ясно им казал, че за Него важат само жертвите, убити по опреденият от Него начин, и на определеното от Него място. Всички други жертви са били приети от Бога, а са донасяли в жертва на идолите.

Който принадлежи към Божият народ, той не може да прави каквото, където, когато и както си поиска. Трябва да е точно според Божието нареждане, иначе не важи като направено за Него, а за ще важи за демоните, които подканват човек към своеволие и непослушание. Това важи и за Господната вечеря. Павел, в ролята на апостол просветен от Бог, ясно го обяснил. Не искал вярващите да са под влиянието на демоните, и да участват в Господната вечеря.

По времето на апостолите нямало разногласия относно Господната вечеря. Господ Исус е наредил, а вярващите изпълнявали съгласно наредбата, те наричали вечерята просто «разчупване на хляба». В Деяния 20:7 четем: „И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба…“

От термина „разчупване на хляба“ става ясно, че за тях било важно Господната вечеря да се празнува така, както Господ наредил, и както Той самия я правил. За тях е написано: „И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите“ (Деян. 2:42).

Всички, които наистина принадлежат към Църквата на живия Бог, ще се върнат в учението и практиките на Божието Слово. Ще подредят правилно всичко, и самите те ще бъдат в Божият ред. Няма да тълкуват, нито ще приемат тълкувания. За тях важи само това, което казва Словото. Затова истинската Църква празнува Господната вечеря „за възпоменание“, а не за прощение на грехове. На нито едно място в Светото Писание не е споменато, че греховете се опрощават чрез участие в Господната вечеря. Според тези, които преподават по такъв начин, спасението зависи от религиозен ритуал.

Божието царство мощно си проправя път и сега. Отново става центра на благовествуването Евангелието на Исус Христос, разпнатият и възкресналият Господ. Всяко нареждане в Божието Слово е изпълнено с послушание. По този начин Църквата се връща в първоначално състояние на благодатта. Нашият Господ е Първият и Последният; да, Той е същият вчера, днес и завинаги. Блажени са тези, които поставят Него и Словото Му на първо място, и Го признават за Господ, правейки това, което Той е наредил.


Преди да се разглежда Господната вечеря, трябва да споменем пасхалната вечеря. Естествено, че предвещание от Стария завет води до свръхестествени действителности в Новия завет.

Пасхалната вечеря и до ден днешен един от най-важните празници на еврейската общност. Господ наредил на Израелтяните всяко семейство да заколи агне, да изяде месото и да намаже с кръвта му рамките на входната врата (Изход 12 гл.). Трябва да подчертаем: не се маже прага, за да не се настъпва кръвта!

Еврейската дума песах означава «отминава щадейки». Докато всички първородни синове на Египтяните били погубени от ангела-губитела, първородните синове на Израелтяните били пощадени. Господ казал: „И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва“ (Изход 12:13).

Кръвта на пасхалния агнец довела до помирение, и едновременно с това била знак за защита от наказанието на Божия съд. В момента, когато от домовете на Египтяните се носил вой и плач за мъртвите им, bзраелтяните били в пълна безопасност. Божият гняв не могъл да ги достигне, защото били пожертвали агнец. По същият начин изкупените не могат да бъдат достигнати от гнева на Божия съд, нито да бъдат наказани, защото кръвта на Божия агнец е тяхно изкупление и защита. Павел пише до Църквата: защото и Христос, нашата пасха, беше заклан за нас“ (1 Кор. 5:7). „На Него дойде наказанието докарващо нашия мир“ (Исая 53:5)

Господ установил паметен деня, в който се празнувал песах и изхода от Египет чрез Мойсей: „Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате“ (Изход 12:14). Това е потвърдено отново в стиховете 26 и 27: „И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба? Ще отговорите: Това е жертва в спомен на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи“.

По същият начин вечерята се празнува в памет на нашето изкупление, докато Той дойде (1 Кор. 11:26). От една страна си припомняме великия ден на примирение, от друга страна очакваме славния ден, когато всички изкупени ще празнуват със Своя Спасител Господната вечеря на Небесата. Когато Господ установил Господната вечеря, казал: „Това правете за Мое възпоминание“ (Лука 22:19). По време на Господната вечеря си припомняме съвършеното изкупление, и всеки път си представяме, какво за нас е станало на кръста.

Пасхалният агнец бил пожертван и изяден заедно с безквасен хляб. Писано е: „Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля“ (Изх. 12:15). Това нареждане трябвало да се взима на сериозно, и да се изпълнява.

Установяването на пасхалната вечеря се случило точно преди извеждането и освобождаването на Израел от Египет. Вечерята била извършена по време на пасха, точно преди изкуплението на Църквата. „И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. И им каза: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам, защото ви казвам, че няма вече да я ям докато се не изпълни в Божието царство“ (Лука 22:14-16). В стиховете 8-11 ни е съобщено, че Господ изпратил Петър и Йоан със заръката: „Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата!“ Отишли при стопанина на къщата и му казали: „Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?“

В Матей 26:26 четем: „И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло“. Господ е бил там в физическото Си тяло, когато взел хляба в ръцете Си и изрекъл тези думи. В ръцете Си не е държал Своето тяло, а безквасен хляб, изпечен по повод пасхалната вечеря.

На библейската Господна вечеря се използва хляб без квас. Този хляб е посветен с молитва и благословен. После бива разчупен и раздаден. Докато вярващите взимат от начупения хляб, осъзнават, че Христовото тяло е било измъчвано и разпънато на кръст. Едновременно с това осъзнават, че чрез случилото се на кръста са станали Неговата собственост, Неговата Църква, Неговото тяло.

Апостол Павел пише: „Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох - че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е за вас (думата «за вас» не трябва да остане без внимание); това правете за Мое възпоминание. Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде“ (1 Кор. 11:23-26).

Павел е могъл да се позове на самия Господ, Който му дал инструкции, как да се празнува вечерята. Едновременно се позовава на установлението за Господна вечеря, което можем да намерим в евангелията.

В Лука 22:20 е написано: „Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива“. В чашата имало вино. Кръвта на новия завет все още течала във вените и Тялото на Исус Христос, и била пролята после на кръста. Не е написано нищо относно някаква си трансформация на два елемента във тяло и кръв. Нито самият Той, нито учениците Му не пили истинската Му кръв. Господ казал буквално: „…няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство“ (Лука 22:18). Хлябът и виното са символи на Христовото тяло и кръв, но въпреки това си остават хляб и вино. Той имал предвид Новия завет, който влязол в сила чрез Неговата смърт.

И Христос не се жертва отново и отново, а според Евреи 10:12 се е пожертвал веднъж завинаги, и след това е седнал отдясно Бога. Участие в Господната вечеря дава на вярващите необикновена възможност отново да осъзнаят пред Бог, какво се е случило жертвайки тялото Му и проливайки кръвта Му на кръста. Всяко Божие чадо ще се изпита живота си преди Господната вечеря, и отново ще го положи на Божия олтар. Припомняме си страданието и смъртта на Христос, и чувстваме голяма болка вътре в нас. Смирява ни мисълта, колко висока цена е платил Изкупителят за нас. Според Светото Писание Той влезе в небесното светилище със Собствената Си кръв, и я занесе на трона на милостта, за да ни дари вечно изкупление (Евр. 9:12).

Станало сключване на завета; дошъл е денят на спасението. Отново трябва да сравняваме Стария и Новия завет. В Изход 24:6-8 става въпрос за книгата на завета, народа на завета, също и за кръвта на завета, с която били поръсени хората. Исус казал: „Защото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете“ (Мат. 26:28). Имал предвид Своята чиста, свята и божествена кръв, която трябвало да бъде пролята, а не виното, което се намирало в чашата. Той основал Новия Завет и придобил народ на завета, който пряко е свързан с книгата на завета.

Павел пише: „Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме“ (1 Кор. 10:16-17). Тези два стиха често биват забравяни стане ли дума за Господната вечеря. Обаче точно те ни показват Църквата като едно тяло, „общение на святите“, резултат от изкупителното дело на Исус Христос, Който Тялото Си жертвал за нас. Хлябът, който се яде на Господната вечеря, от една страна символизира Христовото тяло, което било разпнато, а от друга страна – Църквата, която е едно цяло, независимо, че се състои от множество отделни части. Затова един хляб се чупи на парчета и се раздава.

Христовото тяло било избито и измъчвано, но не и счупено, както е написано: „Защото това стана, за да се изпълни написаното: „Кост Негова няма да се строши”; и също на друго място Писанието казва: „Ще погледнат на Него, Когото прободоха” (Йоан 19:36-37). Тук става въпрос за тайнството на Христос и Неговата Църква, която станала Негово тяло, чрез изкуплението. Имат се предвид всички, които са изживели пълното примирение и опрощение. Павел пише: „Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос“ (1 Кор. 12:12). Тук е голямата тайна. Христос е в пълнота само тогава, когато е свързан с частите на Своето тяло. За Него е написано: Той е главата на тялото, тоест на църквата…“ (Колос. 1:18).

Така, както нашето земно тяло е единение на всички части, които са свързани една с друга и с главата, същото е и с всички части на тялото на Исус Христос. 1 Коринтяни 12:13 ни казва, как да влизаме в това единство: „Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме“.

Нека подчертаем: присъединяваме се към Господното тяло не чрез вода, а чрез Духа, Който би искал да действа във всички, които се кръстят библейски в Исус Христос според вярата си, те стават едно с Тялото Христово. Всички изкупени, които достигнат до това божествено единство чрез Светия Дух, съставляват тялото на Господ, и са подчинени на Него, на Главата. Радват се с всеки, когото Бог благославя, и страдат с тези, които са пострадали, защото така е написано в 1 Коринтяни 12:26: „И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея“.

На това място не можем да пишем за различните задачи на отделните части на тялото на Исус Христос, за които говори апостол Павел в 1 Коринтяни 12:18-20, когато казва: „Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно. И пак, ако те бяха всички една част, къде щеше да е тялото? Но сега те са много части, а пък едно тяло“. В стих 27 обобщава: „А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него“.

Със следващите думи апостолът напомня на вярващите, да изпитват себе си преди Господната вечеря: „Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си“ (1 Кор. 11:28-29). Всички принадлежащи към Христовото тяло признават, че тяхното наказание, което би трябвало да носят, взе го Той, невинния. Взаимно си прощават така, както Бог им прости в Христос. Никой не обвинява никого; познават изкупеното, опростеното, осветеното тяло на Господ. Гледат се взаимно в Христос и чрез Христос, тоест така, както ги вижда Бог – безгрешни – и разпознават един друг не според плътта, а според Духа.

По същия начин както в хляба няма квас, в Църквата не трябва да има нищо, което не съответства с Христос и Неговото Слово. Господ Исус нарекъл квас фалшивото учение на религиозните водачи. Казал: „…да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите? Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас, но от учението на фарисеите и садукеите“ (Мат. 16:11-12).

И Павел използва кваса в духовната област: „Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто? Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, – тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас]. Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност иистина“ (1 Кор. 5:6-8). Който участва в Господната вечеря свидетелства пред Бог и пред хората, че е преминал от старата злоба и нечестие към нов живот на чистота и истина. Това трябва да се случи наистина, и да се докаже с начина на живот. Думите не са достатъчни, трябва да се подкрепи с дела.

В Римляни 11 гл. апостолът се уповава на съвършеното прощение и освещаване на принадлежащите към Неговата църква, резултат от спасителното деяние на кръста, и добавя: „А ако първото от тестото е свето, то и цялото засяване е свето; и ако коренът е свет, то и клоните са свети“ (стих 16). Христос е първото от хляба, те – Неговото тесто. Той е първото, както и всички, родени от Божието семе. Той е корена, и истинските вярващи са плодоносни клонове. Исус Христос е лозата, ние сме клонове. Точно както клоновете получават сок от корените на лозата, и после носят плодовете му, така всички, заченати от Бог, имат божествения живот вътре в себе си, и донасят плодовете на Светия Дух. Те явяват същноста на Христос, и по този начин божествената Му природа, от която те са станали част. Относно това Петър пише: „То по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов“ (2 Петр. 1:5-7). Тук не става въпрос за някакво учение или познание, а за божествената реалност във вярващите. Предизвикателството е: „…както е свят Този, Който ви е призовал, така бъдете святи и вие в цялото си поведение; защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят”. И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарайте със страх времето на вашето пребиваване“ (1 Петр. 1:15-17).

Необходимо пояснение

По причина на приетите небиблейските традиции и предания, мнозина вярват в реалното превръщане на виното и хляба във кръв и тяло Христово. Ако наистина беше така, щеше да е ужасно. Кой би могъл да си представи, че святото Тяло и святата Кръв да бъдат употребени без брой пъти на преходността? Това е немислимо. Самата мисъл за това е равна на богохулство.

Точно както по онова време евреите не разбрали Господните думи, защото не разбрали тяхното духовно значение, така цари неяснота и между християните. По онова време слушателите си помислили, че Господ ги подтиква към непослушание на Закона, казвайки: „Който яде Моята плът и пие Моя кръв, има вечен живот…“ (Йоан 6:54). Всички знаели, че в Левит 17:10-12 има написано: „Ако някой от Израилевия дом, или от заселените между тях пришелци, яде каква да е кръв, ще насоча лицето Си против оня човек, който яде кръвта, и ще го изтребя изсред людете му. Защото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение. За това казах на израилтяните: Ни един човек от вас да не яде кръв, и пришелецът, който е заселен между вас, да не яде кръв“. Затова евреите били ужасени от това, което казал Исус.

И двата земни символа сочат единствено към духовното. Бог не може от една страна изрично да забрани пиенето на кръв, а след това да го изисква. Който приема по време на вечерята хляба и виното, приема случилото се чрез смъртта на кръста. Все пак това е вечеря за възпоменание. Изкуплението се е случило на Голготата, а не по време на Господната вечеря. Обаче по време на вечерята ние ясно си припомняме изкуплението.

В Йоан 6 гл. четем за чудотворното умножение на хляба и засищането на голяма тълпа хора. Когато те Го търсили на следващия ден, Той им казал: „Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде“ (Йоан 6:26-27).

Той говорил за хляба, за храната, за вечния живот, и слушателите са сетили за храненето на израелския народ в Стария Завет, поради което възкликнали:„Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: Хляб от небето им даде да ядат“ (стих 31).

Следвайки тази мисъл, Исус им казал: „Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето. Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб. Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никога няма да огладнее, и който вярва в Мене никога няма да ожаднее“ (ст. 32-35). Този отговор е еднозначен, и не може да бъде тълкуван погрешно. Както ядем земен хляб и живеем физически, така и сме част от Него, Хляба на живота, и можем да живеем вечно.

Господ Исус ни представя Себе Си като живият Хляб слизащ от небето, чрез Когото ни е подарен вечният божествен живот. След това подчертава: „Истина, истина ви казвам, Който вярва в Мене, има вечен живот. Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха. Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът която Аз ще дам за живота на света“ (ст. 47-51).

Това е евангелието! Той жертвал Своето телесно тяло, за да бъдем изкупени от плътта ни, и да приемем вечния живот. Небесният хляб не се пече на земята, божествената храна не произлиза от човешка ръка. Господ Се жертвал и бил разпнат, за да може всички вярващи в това извършено дело на изкупление да приемат чрез Него вечния живот и да се хранят духовно от Него. Той е Хляба на живота. Ние сме станали част от Него в Духа така, както Той е станал част от нас в тялото. Той ни е върнал в Своето царство.

Евреите се карали помежду си и казали: „Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?“ (Йоан 6:52). Днес християните се карат за същото. Вече пояснихме, че става въпрос за Божия Агнец, чиито живот бил жертван. Кръвта била предназначена за изкупление, и трябвало да бъде принесена на олтара за греховете ни. Божественият живот бил в Христос. Чрез Неговата смърт той е бил изявен, и го получават всички, които приемат изкуплението си чрез вяра.

Думите на Господ сочили към Неговото страдание и смърт. Става въпрос за духовен, божествен дял от Бог, който сме приели чрез Христос, Разпнатия. Чрез новораждането ставаме Божии синове и дъщери. В Ефесяни 5:30 Павел се изразява така: „Понеже сме части на Неговото тяло, от Неговата плът и от Неговите кости“. Земно погледнато, никой не е месо от месото Му, и кост от костта Му, ние сме потомци на Адам. Но духовно погледнато, сме станали нови създания в Исус Христос, нашия Господ. Като изкупени сме възстановили общението си с Бог, и носим вечния божествен живот в душите си. За разума всичко това е една лудост, затова и на хората им хрумват собствени мисли по време на изследването на Божието Слово. Духовното обаче трябва да се съди по духовен начин.

Исус Христос е много неща: Той е Пътят, Истината и Животът. Той е живия Хляб, Светлината на света и Възкресението – Той е всичко във всичкото. Чрез Него сме достигнали божественото състояние. Исус не тълкувал Божието Слово, Той го вършил, то е било изпълнено на Него и чрез Него. Затова могъл да каже: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да извърша Неговото дело (Йоан 4:34).

Който участва в Господната вечеря трябва вътре в себе си да е готов за изпълнение на Божията воля, която ни е показана в Божието Слово. Трябва да са хора лично свързани с Бог, които могат да кажат: „Моята храна е да извърша волята на Онзи, Който ме изкупи“. Приемаме Божието Слово, а с него и Христос, живият Хляб, Който слезе от небето. Последствието от пролята Му кръв е нашето помирение и изкупление. Той казал: „Този е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха иизмряха“ (Йоан 6:58).

След странната беседа в Йоан 6 гл. дори много от учениците Му заявили: „Тежко е това учение; кой може да го слуша?“ Дори и последователите на Господ мислили си човешки докато слушали, независимо, че Той ясно говорил за Хляба, който слязъл от небето. Видял тяхната безпомощност и казал: „Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот“ (стих 63).

Просвещението и откровението върху казаното от Бог идва само отгоре. Неговите думи относно яденето на Неговото тяло и пиенето на Неговата кръв предизвикват потрес и до ден днешен. Написано е: „Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него. Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние вярваме изнаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Светият Божий“ (ст. 66-69). Всички последователи на Исус имат същото свидетелство, без значение дали са разбрали изреченото или не, те вярват и остават при Господ, Който води Своите от яснота към яснота. Затова в подходящият момент ще им бъде дадено и разбиране.

Тази тема може да се обобщи по следния начин: изкуплението се е случило веднъж завинаги на кръста на Голгота. Всички, които го приемат с вяра, празнуват Господната вечеря в памет за извършеното дело. В зависимост от броя на участниците се изпича един хляб, който не съдържа квас. След като хляба е повдигнат и благословен с молитва пред Църквата, се разчупва, и се раздава на всички, които участват в Господната вечеря, ядат от него. Ако остане нещо, някои взимат допълнително, докато не се изяде хляба изцяло.

След това се повдига чаша с червено вино, направено от грозде, и също се благославя с молитва. Всички, които преди това са приели хляба, участват и в приемане на виното. Прави се в памет на това, че Господ пожертвал Своето тяло и пролял Своята кръв за нас.

Господната вечеря трябва да се извършва така, както наредил Господ. Ако не се извършва по същият начин, богослужението става идолослужение, и онова, което се смята за вяра, всъщност е суеверие. Павел пише: „Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза. Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?“ (1 Кор. 10:21-22).

Със сигурност той се позовава на Левит 17 гл., където Божиите нареждания за принасянето на жертви са дадени на хората. В стиховете 3-7 е очевидно, какво е идоложертвеното, и какво е жертва, угодна на Господа. Там е написано: „Всеки човек от Израилевия дом, който заколи говедо, агне, или коза в стана, или който заколи вън от стана, без да го е привел до входа на шатъра за срещане, за да го принесе Господу пред Господната скиния, той ще се счете виновен за кръв; кръв е пролял; тоя човек ще се изтреби изсред людете си; с цел израилтяните да довеждат жертвите, които колят на полето и да ги принасят Господу до входа на шатъра за срещане, при свещеника, та да ги колят за примирителни жертви Господу. И свещеникът да поръси с кръвта Господния олтар при входа на шатъра за срещане и да изгори тлъстината за благоухание Господу. Да не принасят вече жертвите си на бесовете, след като те блудствуват; това да им бъде вечен закон във всичките им поколения“.

Бог наредил това и дал ясни указания, какво трябва да се направи и как. Израелтяните били убедени, че принасят жертвите си на Господ, въпреки че правили, каквото си искали. Той обаче ясно им казал, че за Него важат само жертвите, убити по опреденият от Него начин, и на определеното от Него място. Всички други жертви са били приети от Бога, а са донасяли в жертва на идолите.

Който принадлежи към Божият народ, той не може да прави каквото, където, когато и както си поиска. Трябва да е точно според Божието нареждане, иначе не важи като направено за Него, а за ще важи за демоните, които подканват човек към своеволие и непослушание. Това важи и за Господната вечеря. Павел, в ролята на апостол просветен от Бог, ясно го обяснил. Не искал вярващите да са под влиянието на демоните, и да участват в Господната вечеря.

По времето на апостолите нямало разногласия относно Господната вечеря. Господ Исус е наредил, а вярващите изпълнявали съгласно наредбата, те наричали вечерята просто «разчупване на хляба». В Деяния 20:7 четем: „И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба…“

От термина „разчупване на хляба“ става ясно, че за тях било важно Господната вечеря да се празнува така, както Господ наредил, и както Той самия я правил. За тях е написано: „И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите“ (Деян. 2:42).

Всички, които наистина принадлежат към Църквата на живия Бог, ще се върнат в учението и практиките на Божието Слово. Ще подредят правилно всичко, и самите те ще бъдат в Божият ред. Няма да тълкуват, нито ще приемат тълкувания. За тях важи само това, което казва Словото. Затова истинската Църква празнува Господната вечеря „за възпоменание“, а не за прощение на грехове. На нито едно място в Светото Писание не е споменато, че греховете се опрощават чрез участие в Господната вечеря. Според тези, които преподават по такъв начин, спасението зависи от религиозен ритуал.

Божието царство мощно си проправя път и сега. Отново става центра на благовествуването Евангелието на Исус Христос, разпнатият и възкресналият Господ. Всяко нареждане в Божието Слово е изпълнено с послушание. По този начин Църквата се връща в първоначално състояние на благодатта. Нашият Господ е Първият и Последният; да, Той е същият вчера, днес и завинаги. Блажени са тези, които поставят Него и Словото Му на първо място, и Го признават за Господ, правейки това, което Той е наредил.