Апостол Йоан бил в изгнание на остров Патмос заради „Божието слово и Христовото свидетелство“, и там чрез Божия Дух той дойде в изстъпление. Видял най-важните бъдещи събития от Божествения спасителен план, включително и Господния ден. В Стария и Новия завет подробно е описан Господният ден. Предположението, че става въпрос за събота или неделя, е неправилно, то е резултат на недоразумение. Господният ден е период от време, който следва след спасителния ден (Исая 49:8, 2Кор 6:2, Евреи 4:7) – седмият ден според Божието времеброене. Бог брои дни там, където ние броим години. Бог изчислява с дни там, където ние изчисляваме с години. „Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден“ (2Петр3:8, Псал. 90:4)

От началото на времето си имаме работа със седемте пророчески дневни периоди, които Бог дал на човечеството. Грубо сметнато „изминалите два дни“ са около две хиляди години от Адам до Аврам. След това още около две хиляди години от Аврам до Христос. А сега отново наближава края на „двата дни“, наречени последни дни, когато Божият Дух е активен в течение на времето на милостта, траещо две хиляди години (Деян. 2:17). Седмият ден ще бъде „хиляда годишен период“ от време на мирното Христово царство върху земята (Откр. 20 гл).

Преди Господния ден Бог искал да изпрати пророка Илия (Мал. 4:5). Господният ден е последният период от време преди началото на вечността – започва със Божии съдилища, които завършат с битката в Армагедон (Откр. 16:12-16, 19:11-21, Езекиил 38:20+23, Йоил 3:9-17 и др.). Затова за безбожните е определен като ден на безмилостен гняв, когато ще се сбъдне: „Слънцето ще се обърне в тъмнина, и луната в кръв, Преди да дойде великият и страшен ден Господен.“ и също: Исая 13, Езек. 30:3, Йоил 2:1-2, Йоил 3:15, Соф. 1:14-15, Деян. 2:20, 2Петр 3:10, Откр. 6:12-17 и др.

Седмият ден – хилядолетното мирно царство – това е Божият почивен ден. В краят му сатаната ще бъде освободен още веднъж, за да подтикне към последна битка всички сили съпротивляващи се на Бог, оглавени от „Гога и Магога“, които ще бъдат разгромени веднъж завинаги (Откр. 20:7-10). После ще настъпи последният съд, ще се появи ново небе и нова земя, и времето ще премине във вечност.

Преди спасителния ден Господ Бог изпратил „Своя ангел“ в лицето на Йоан Кръстител, който подготвил пътя (Мал. 3:1, Матей 11:10 и др.). Той се издигнал в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на тези, изповядващи старозаветната вяра на бащите, към новото начало на децата на Новия Завет (Мал. 4:6, Лука 1:17). „Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него“ (Йоан 1:7). Той представлявал мост между Стария и Новия завет (Лука 16:16) и подготвил пътя за Господа (Исая 40:3, Марк 1:1-4 и др.)

Преди Господния ден, в края на деня на благодатта, тоест в последният период от време на Църквата, се издига пророк за да обърне сърцата на децата на Новия Завет към вярата на бащите апостолите (Мал. 4:6). Неговото библейски основано възвестяване води истинската Църква отново в съответствие със Словото, и я връща към предишното ѝ състояние, за да ѝ бъде върнато всичко, което притежавала в началото, преди Второто идване на Исус Христос. Чрез мощното влияние на Духа, което Светото Писание определя като „късен дъжд“, Църквата се връща към нейния първоначален Божий ред (Яков 5:7-8). Исус Христос казал в Матей 17:11, че в бъдещето все още предстои служение според пророчеството на Малахия: „Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко“, също така Той е потвърдил, че служението на Йоан Кръстител вече се било осъществило (стих 11-13). Когато Йоан започнал служението си, му били зададени три въпроса. Един от тях бил: „Илия ли си? и каза: Не съм“ (Йоан 1:21). В стихът 23 се позовал на пророческото слово на Стария Завет отнасящо се до него и служението му.

Точно както Илия взел дванадесет камъка, съответстващи с дванайсетте израелски племена, направил е олтар на Господ и върнал хората към Бог (1Царе 18), също така учението на дванадесетте апостола ще бъде въведено отново чрез последното възвестяване на новозаветната Църква, и Божиите хора ще бъдат върнати отново при Господ и Неговото Слово. Сега наистина изживяваме последната част от спасителния план.

Апостол Петър се позовал на обещанието за възстановяване на Христовата Църква по време на втората си проповед след Петдесетница, когато чрез водителството от Светия Дух е казал: „…да дойдат освежителни времена от лицето на Господа, и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса, Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци.“ (Деян. 3:19-21) Още в началото на новозаветната Църква Светият Дух предсказал чрез устата на пророците какво ще се случи накрая, тоест, че преди завръщането на Исус Христос истинската Църква ще бъде върната към състояние, в което е била първоапостолската Църква.

Откровението на Исус Христос,
което било дадено на Йоан

В първата глава на Откровението срещаме пълно разкриване на Исус Христос, в Когото са скрити всичките съкровища на премъдростта и на Божието знание (Колосяни 2:3). Същите те са разкриват чрез Него. В самото начало написани са думи с обхващащо значение „Откровението от Исуса Христа“.

„Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Иоан,

който възвести Божието слово и свидетелството Исус Христово – и всичко що е видял.

Блажен, който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо“ (Откр. 1:1-3).

Йоан получил това Божие откровение по свръхестествен начин чрез изпращането на „Неговия ангел“. Ангелите са служебни духове (Евреи 1:14), които се появяват в човешки образ при особенни случаи. В Откр. 22:8-9 Йоан говори за поразителното влияние на това свръхестествено изживяване: паднал да се поклони пред ангела, но той му казал: „Недей! Аз съм служител на тебе и на братята ти пророците и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу.“

Според Лука 1:11-20 ангела Гаврил донесъл на Захарий радостната вест за предстоящото раждане на Йоан Кръстител. Както е казано в стихове 26-38, същият ангел отишъл по-късно при Мария и съобщил ѝ раждането на Исус Христос. В Лука 2 пастирите са изживели това важно събитие, когато ангелът им го съобщил, и тук на земята:небесните войници запели гласно в хармония „Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ (стих 8-14).

За явяване на ангели има множество сведения в Стария и Новия завет. Винаги това е ставало с особенна цел, която била свързана със служение и послание. На остров Патмос това станало за да „… покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро.“ Терминът „откровение“ би бил преведен по-точно като „разкриване“, според гръцката дума „апокалипсис“ в оригиналния текст.

В последната книга на Библията разкриват се много важни събития, отнасящи се най-вече до последният период от време. Благословени са тези, които четат, слушат и пазят написаното в книгата Откровение. Това е потвърдено в началото на книгата – в Откр. 1:3 и накрая в Откр. 22:7. В това пророчество Бог е разкрил Своя спасителен план до самия край. с това Божието свидетелство е завършено. Господ имал на предвид всичко, не забравил нищо, затова няма право никой да добавя или отнема нещо, камо ли да измисля нови откровения върху казаното. и когато това го правят самозваните пророци или пророчици, трябва да го отхвърлим, защото изхожда не от Бога.

Всяко откровение, изхождащо от Бог, винаги е в съответствие със Светото Писание. По този начин ние, като хора можащи да грешат, имаме достъп до абсолютно безгрешното Слово. Светият Дух, който водил и вдъхновявал онези хора да го пишат, води и днес до истината на Словото.

Благославящият поздрав
към седемте църкви

Йоан поздравява седемте църкви, които Бог е избрал измежду множеството църкви, за характеризиране на седемте послания, и за да издигне Исус Христос като верен свидетел, първороденият от мъртвите и владетел на земните царе:

„Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред неговия престол,

и от Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин“ (стих 4–6).

След това пророкът възвестява идването на Господ в начало на царуването Му, което ще бъде видимо за всички: „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин.“

Тук не се описва Второто Му Пришествие като идване на младоженец (Мат. 25:1-13), Който ще прибере вкъщи Своите преди да настъпи страшния Господен ден (1Сол. 4:13-18), а се описва Неговото идване когато Той ще седне на славния Си престол – първо за да съди (Мат. 25:31), и после да царува хиляда години (Откр. 20:6). Идващият Се самопредставя: „Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият.“ Това е свидетелството на Исус.

Пророкът е известен като любимия ученик на Исус, който споменава за личното Му участие в съденето и в бъдещото царуване, и за дълготърпението на Исус. Той е чул мощният глас на възкръсналия Господ (стих 11): „Каквото виждаш напиши на книга, и прати го до седемте църкви…“

Незабравимото изживяване

След това той е видял възкръсналият и възвисеният Господ, като човешки Син в Божественото Му величие, между седемте златни светилника.

„И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;

и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;

а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък;

и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води“ (1:12-15).

Седемте златни светилника показват, че новозаветната Църква преминава през седем специални периоди от време.

Господ заповядал на пророка Мойсей да направи златен светилник., и дал му точни указания как да го направи (Изход 25:31-40). Пророкът Захария свидетелствува: „Погледнах, и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седемте светила на него, и със седем цеви на седемте светилника“ (Зах. 4:2).

Съдът с маслото, седемте светила и седемте цеви символически показват пълнотата на Светия Дух, който непрекъснато се влива във новозаветната Църква през всички седемте периода от време.

„И имаше в десницата Си седем звезди.“ Господ държи здраво в ръката Си седем звезди, които са седемте ангела на седемте църкви. Тези Божии посланици имат възложено директно от Него свръхестествено поръчение. Никой човек не упражнява власт върху тях; никой събор няма влияние върху тях. Те имат за Църквата слово „.ТАКА КАЗВА ГОСПОД“. Йоан видял, че от устата на човешкия Син „… излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.“ Остър и от двете страни меч е Божието Слово, което излиза от устата на Господ.

Който чете внимателно описанието на човешкия Син, ще усети също възхищение, както и пророка, който е написал:

„И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.“

Ако Господ е изобразен като човешки Син, то е във връзка с Него като пророк; ако е показан като Божий Син, това е във връзка с Него като Спасител; ако Той се описва като Давидов Син, това се отнася към Него като Цар.

Апостол Йоан бил в изгнание на остров Патмос заради „Божието слово и Христовото свидетелство“, и там чрез Божия Дух той дойде в изстъпление. Видял най-важните бъдещи събития от Божествения спасителен план, включително и Господния ден. В Стария и Новия завет подробно е описан Господният ден. Предположението, че става въпрос за събота или неделя, е неправилно, то е резултат на недоразумение. Господният ден е период от време, който следва след спасителния ден (Исая 49:8, 2Кор 6:2, Евреи 4:7) – седмият ден според Божието времеброене. Бог брои дни там, където ние броим години. Бог изчислява с дни там, където ние изчисляваме с години. „Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден“ (2Петр  3:8, Псал. 90:4)

От началото на времето си имаме работа със седемте пророчески дневни периоди, които Бог дал на човечеството. Грубо сметнато „изминалите два дни“ са около две хиляди години от Адам до Аврам. След това още около две хиляди години от Аврам до Христос. А сега отново наближава края на „двата дни“, наречени последни дни, когато Божият Дух е активен в течение на времето на милостта, траещо две хиляди години (Деян. 2:17). Седмият ден ще бъде „хиляда годишен период“ от време на мирното Христово царство върху земята (Откр. 20 гл).

Преди Господния ден Бог искал да изпрати пророка Илия (Мал. 4:5). Господният ден е последният период от време преди началото на вечността – започва със Божии съдилища, които завършат с битката в Армагедон (Откр. 16:12-16, 19:11-21, Езекиил 38:20+23, Йоил 3:9-17 и др.). Затова за безбожните е определен като ден на безмилостен гняв, когато ще се сбъдне: „Слънцето ще се обърне в тъмнина, и луната в кръв, Преди да дойде великият и страшен ден Господен.“ и също: Исая 13, Езек. 30:3, Йоил 2:1-2, Йоил 3:15, Соф. 1:14-15, Деян. 2:20, 2Петр 3:10, Откр. 6:12-17 и др.

Седмият ден – хилядолетното мирно царство – това е Божият почивен ден. В краят му сатаната ще бъде освободен още веднъж, за да подтикне към последна битка всички сили съпротивляващи се на Бог, оглавени от „Гога и Магога“, които ще бъдат разгромени веднъж завинаги (Откр. 20:7-10). После ще настъпи последният съд, ще се появи ново небе и нова земя, и времето ще премине във вечност.

Преди спасителния ден Господ Бог изпратил „Своя ангел“ в лицето на Йоан Кръстител, който подготвил пътя (Мал. 3:1, Матей 11:10 и др.). Той се издигнал в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на тези, изповядващи старозаветната вяра на бащите, към новото начало на децата на Новия Завет (Мал. 4:6, Лука 1:17). „Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него“ (Йоан 1:7). Той представлявал мост между Стария и Новия завет (Лука 16:16) и подготвил пътя за Господа (Исая 40:3, Марк 1:1-4 и др.)

Преди Господния ден, в края на деня на благодатта, тоест в последният период от време на Църквата, се издига пророк за да обърне сърцата на децата на Новия Завет към вярата на бащите апостолите (Мал. 4:6). Неговото библейски основано възвестяване води истинската Църква отново в съответствие със Словото, и я връща към предишното ѝ състояние, за да ѝ бъде върнато всичко, което притежавала в началото, преди Второто идване на Исус Христос. Чрез мощното влияние на Духа, което Светото Писание определя като „късен дъжд“, Църквата се връща към нейния първоначален Божий ред (Яков 5:7-8). Исус Христос казал в Матей 17:11, че в бъдещето все още предстои служение според пророчеството на Малахия: „Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко“, също така Той е потвърдил, че служението на Йоан Кръстител вече се било осъществило (стих 11-13). Когато Йоан започнал служението си, му били зададени три въпроса. Един от тях бил: „Илия ли си? и каза: Не съм“ (Йоан 1:21). В стихът 23 се позовал на пророческото слово на Стария Завет отнасящо се до него и служението му.

Точно както Илия взел дванадесет камъка, съответстващи с дванайсетте израелски племена, направил е олтар на Господ и върнал хората към Бог (1Царе 18), също така учението на дванадесетте апостола ще бъде въведено отново чрез последното възвестяване на новозаветната Църква, и Божиите хора ще бъдат върнати отново при Господ и Неговото Слово. Сега наистина изживяваме последната част от спасителния план.

Апостол Петър се позовал на обещанието за възстановяване на Христовата Църква по време на втората си проповед след Петдесетница, когато чрез водителството от Светия Дух е казал: „…да дойдат освежителни времена от лицето на Господа, и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса, Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци.“ (Деян. 3:19-21) Още в началото на новозаветната Църква Светият Дух предсказал чрез устата на пророците какво ще се случи накрая, тоест, че преди завръщането на Исус Христос истинската Църква ще бъде върната към състояние, в което е била първоапостолската Църква.

Откровението на Исус Христос,
което било дадено на Йоан

В първата глава на Откровението срещаме пълно разкриване на Исус Христос, в Когото са скрити всичките съкровища на премъдростта и на Божието знание (Колосяни 2:3). Същите те са разкриват чрез Него. В самото начало написани са думи с обхващащо значение „Откровението от Исуса Христа“.

„Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Иоан,

който възвести Божието слово и свидетелството Исус Христово – и всичко що е видял.

Блажен, който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо“ (Откр. 1:1-3).

Йоан получил това Божие откровение по свръхестествен начин чрез изпращането на „Неговия ангел“. Ангелите са служебни духове (Евреи 1:14), които се появяват в човешки образ при особенни случаи. В Откр. 22:8-9 Йоан говори за поразителното влияние на това свръхестествено изживяване: паднал да се поклони пред ангела, но той му казал: „Недей! Аз съм служител на тебе и на братята ти пророците и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу.“

Според Лука 1:11-20 ангела Гаврил донесъл на Захарий радостната вест за предстоящото раждане на Йоан Кръстител. Както е казано в стихове 26-38, същият ангел отишъл по-късно при Мария и съобщил ѝ раждането на Исус Христос. В Лука 2 пастирите са изживели това важно събитие, когато ангелът им го съобщил, и тук на земята:небесните войници запели гласно в хармония „Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ (стих 8-14).

За явяване на ангели има множество сведения в Стария и Новия завет. Винаги това е ставало с особенна цел, която била свързана със служение и послание. На остров Патмос това станало за да „… покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро.“ Терминът „откровение“ би бил преведен по-точно като „разкриване“, според гръцката дума „апокалипсис“ в оригиналния текст.

В последната книга на Библията разкриват се много важни събития, отнасящи се най-вече до последният период от време. Благословени са тези, които четат, слушат и пазят написаното в книгата Откровение. Това е потвърдено в началото на книгата – в Откр. 1:3 и накрая в Откр. 22:7. В това пророчество Бог е разкрил Своя спасителен план до самия край. с това Божието свидетелство е завършено. Господ имал на предвид всичко, не забравил нищо, затова няма право никой да добавя или отнема нещо, камо ли да измисля нови откровения върху казаното. и когато това го правят самозваните пророци или пророчици, трябва да го отхвърлим, защото изхожда не от Бога.

Всяко откровение, изхождащо от Бог, винаги е в съответствие със Светото Писание. По този начин ние, като хора можащи да грешат, имаме достъп до абсолютно безгрешното Слово. Светият Дух, който водил и вдъхновявал онези хора да го пишат, води и днес до истината на Словото.

Благославящият поздрав
към седемте църкви

Йоан поздравява седемте църкви, които Бог е избрал измежду множеството църкви, за характеризиране на седемте послания, и за да издигне Исус Христос като верен свидетел, първороденият от мъртвите и владетел на земните царе:

„Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред неговия престол,

и от Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин“ (стих 4–6).

След това пророкът възвестява идването на Господ в начало на царуването Му, което ще бъде видимо за всички: „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин.“

Тук не се описва Второто Му Пришествие като идване на младоженец (Мат. 25:1-13), Който ще прибере вкъщи Своите преди да настъпи страшния Господен ден (1Сол. 4:13-18), а се описва Неговото идване когато Той ще седне на славния Си престол – първо за да съди (Мат. 25:31), и после да царува хиляда години (Откр. 20:6). Идващият Се самопредставя: „Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият.“ Това е свидетелството на Исус.

Пророкът е известен като любимия ученик на Исус, който споменава за личното Му участие в съденето и в бъдещото царуване, и за дълготърпението на Исус. Той е чул мощният глас на възкръсналия Господ (стих 11): „Каквото виждаш напиши на книга, и прати го до седемте църкви…“

Незабравимото изживяване

След това той е видял възкръсналият и възвисеният Господ, като човешки Син в Божественото Му величие, между седемте златни светилника.

„И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;

и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;

а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък;

и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води“ (1:12-15).

Седемте златни светилника показват, че новозаветната Църква преминава през седем специални периоди от време.

Господ заповядал на пророка Мойсей да направи златен светилник., и дал му точни указания как да го направи (Изход 25:31-40). Пророкът Захария свидетелствува: „Погледнах, и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седемте светила на него, и със седем цеви на седемте светилника“ (Зах. 4:2).

Съдът с маслото, седемте светила и седемте цеви символически показват пълнотата на Светия Дух, който непрекъснато се влива във новозаветната Църква през всички седемте периода от време.

„И имаше в десницата Си седем звезди.“ Господ държи здраво в ръката Си седем звезди, които са седемте ангела на седемте църкви. Тези Божии посланици имат възложено директно от Него свръхестествено поръчение. Никой човек не упражнява власт върху тях; никой събор няма влияние върху тях. Те имат за Църквата слово „.ТАКА КАЗВА ГОСПОД“. Йоан видял, че от устата на човешкия Син „… излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.“ Остър и от двете страни меч е Божието Слово, което излиза от устата на Господ.

Който чете внимателно описанието на човешкия Син, ще усети също възхищение, както и пророка, който е написал:

„И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.“

Ако Господ е изобразен като човешки Син, то е във връзка с Него като пророк; ако е показан като Божий Син, това е във връзка с Него като Спасител; ако Той се описва като Давидов Син, това се отнася към Него като Цар.