Ще бъде излишно да се разглеждат подробно седемте писма, тъй като вече сме ги разглеждали, и до определена степен са известни на всички. Посланието винаги било дадено първо на ангела, пратеника към определено общество на църква, след това той го предавал на цялата Църква. В писмата откриваме похвала за доброто и порицание за неправилно учение и т.н. В края на всяко едно послание има особени обещания за победителите, които се отнасят не само до местното събиране, но и до всички вярващи в продължение на цялата новозаветна Църква.

Църковните историци изучавали детайлно седемте особени епохи. Най-известният е д-р Кларенс Ларкин, който в книгата си „Dispensational Truth” (Разпределената истина) на страници 130 – 132 е съставил класиране на времевите периоди. Божият мъж Уилям Бранхам ги използвал, когато говорил относно седемте епохи на Църквата. Същото разпределение на времеви периоди се ползва и тук.

Писмата имат пророчески предсказващ характер, и са от значение за историята на спасението. Говорещият и Действащият винаги е възкръсналият Господ. Във всяко едно писмо ТОЙ представя Себе Си по различен начин, но винаги във връзка с Църквата. Тя трябва да знае Кой е Той, и трябва да слуша онова, което говори Той.

Също са различни и седемте обещания, казани за победителите. Когато Господ Се завърне, праведниците от всички времеви периоди на Църквата, които са достигли съвършенство и участват в първото възкресение, те заедно ще наследят всичко обещаното.

В първото послание четем:

„Това казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника;

Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, а не са, и си ги намерил лъжливи;

и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил.

Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов.

И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.

Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.“

Става дума за работата в Божието царство, за деянията и търпението на вярващите. Дадено им свидетелство, че не могли да понасят зли и нечестни служители. Става въпрос за мъже, които се представяли за апостоли, но верните на Словото в онзи първи период са разкрили, че те са лъжци.

В Деяния 20:28-32 и на други места апостол Павел предупреждавал, че след неговото заминаване ще се появяват мъже, които ще проповядват лъжеучения с цел на отвличане ученици зад себе си. Във връзка с това подтиквал старейшините на Църквата към бдителност.

Вярващите по онова време все още ярко си спомняли учението и деянията на истинските апостоли. Знаели, че ако нечие учение и деяния не са в съответствие с първоначалните, тогава той е имитатор, и претенциите му са неоправдани.

Отклонението от оригинала започва още в първото християнско поколение. За истински вярващите трябва да остане първоначалният християнски оригинал като единствен валиден пример във всички времена.

Също така е похвалена упоритостта и непоколебимостта на вярващите в Неговото име. Следва, обаче, порицание, че множество хора са изоставили първата пламенна любов. Призовава ги към покаяние и връщане към първоначалните дела. Ако ли не, Господ щял да махне светилника от мястото му. Каква е ползата от светилник, който не излъчва светлина? Тогава остава само спомен и мъртва форма. Отново следва похвала за омразата към делата на николаитите, които са въвели степенуването между т. нар. „служещи братя“ и миряни, които слушали проповедите. Господ също мразил това.

Обещанието към всички, които слушат, какво казва Духът на Църквите, гласи:

„На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай.“

Първите хора изгубили правото си на дървото на дървото на живота и били изгонени от рая. След завършеното спасение и смирение вярващите отново ще получат достъп до дървото на живота и до рая (Лука 23:43).

Църковната епоха на Ефес трае от началото на новозаветната Църква до 170-та година сл. Хр.

Второ послание:
Бъди верен до смърт!

Във второто послание Възкръсналият се представя по следният начин:

„Това казва първият и последният, Който стана мъртъв и оживя.

Зная твоите дела, твоята скръб и сиромашия, но пак си богат, и как те клеветят ония които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога.

Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота.“

По онова време истински вярващите са били жертви на гонения. Земно погледнато били са бедни, присмивали им се онези, които претендирали, че са истински Евреи, тоест истински вярващи, но всъщност са били „сатанинска синагога“. Господ окуражава Своите с думи: „Не бой се от това, което скоро ще пострадаш!“ Гонението винаги е дело на тези, които мислят, че са прави, обаче не са. Истинските Божии деца не гонят, но биват гонени (Галатяни 4:28-29).

Врагът се погрижил относно истинските вярващи да бъдат вкарани в затвора и да изпитат голяма горест. „Десетте дни скръб“, посочени в пророческото слово, са доказани в църковната история. Това са били десетте най-страшни години на гонитба срещу християните по времето на император Диоклециан от 300-та до 310-та година след Христа. Който останал верен до смърт при тези обстоятелства, ще получи венеца на живота. Обещанието гласи: „Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт.“

Първата смърт настъпва, когато душата напусне тялото; втората – когато духът напусне душата по време на Страшният съд.

Църковната епоха на Смирна трае до 312-та година сл. Хр.

Трето послание:
Предупреждение за учението
на Валаама и николаитите.

В третото послание Господ се представя по следният начин:

„Това казва Тоя, Който има двуострия меч:

Зная, где живееш, там гдето е престолът на сатана; и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее сатана.

Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудствуват.

Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония, учението на николаитите.

Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми.“

ТОЙ познава Своите и деянията им, знае какво правят и къде живеят. По онова време сатана заел важното си място в отстъпващото християнство. През 325-та година след Христа се състоял събор в Никея, в който участвали около 1500 човека. Там било подчертано превъзходството на духовниците над миряните. Двамата основни говорители са били Атанасий и Арий.

Господ упреквал, че някои вярващи толерират „учението на Валаама“ и са съгласни с „учението на николаитите“. Въпреки че Валаам не принадлежал към израелския народ, в Стария Завет успял да подтикне Израелтяните към идолопоклонничество и смесване с други народи.

Николаитите са били смесена група с нараснало влияние, и в отстъпващата църква станала очевидна пропастта между миряните и духовниците. В третият времеви период така наречените в първият период „дела на николаитите“ са били превърнали в стабилно учение, което Господ мразил. ТОЙ призовава Своите да се покаят, иначе ще трябва да се намеси с меча, който излиза от устата Му, тоест със Своето Слово срещу тези, които са се отклонили.

Обещанието гласи: „На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава.“ Господ засища Своите със скрита манна на откровеното Слово, и обещава нови имена на победителите.

Църковната епоха на Пергам продължава до 606-та година сл. Хр.

Четвърто послание:
Предупреждение за заблуда
и грешно вдъхновение

В четвъртото послание Господ се представя по следният начин: „Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък, и Чиито нозе приличат на лъскава мед:

Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите.

Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено.

И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.

Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и ще туря в голяма скръб ония, които прелюбодействуват с нея, ако се не покаят от нейните с тях дела.

И чадата й ще убия с мор. и всичките църкви ще познаят, че Аз съм Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му.

А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на сатана, казвам: Няма да наложа на вас друг товар;

но дръжте онова, което имате, докле дойда.“

Църквата в Тиатир в съответстващия времевият период е похвалена за своите дела, любов, вярност, отзивчивост и търпение. Също Той свидетелствува за нейния духовен растеж. Обаче, след това Господ казва какво не Му харесва.

Жена, която се представя за пророчица, Той нарича Езавел и я порицава. Много е лестно за приемане, но заедно с това и най-голямата измама в духовната сфера идва от пророкуващите. Хората им вярват и им се възхищават без да подозират, какви могат да бъдат скритите им цели.

В новозаветната църква Бог поверил петкратното служение единствено и само на братята. В действителност Бог не е призовавал нито една пророчица, учителка, жена-апостол и т.н. Ако въпреки това някоя жена се представя за пророчица, апостол, учителка и т.н., тогава сравнявайки със Светото Писание ще открием, че сатана се е възползвал от нея за да изпита Църквата. Рано или късно при всяко духовно съживление настъпва момент на изкушение, както при Ева.

Павел е подчертал Божествения ред: „Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото първо Адам бе създаден, а после Ева. и Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление“ (1Тим 2:11-14). Всяка жена, която смята себе си за духовна, и не приема властта на мъжа си, заповядана от самият Бог в Битие 3:16, автоматично попада под властта на сатана и става негов инструмент, точно както станало в Едемската градина. Това става не е в разговор за политика или други земни маловажни неща, а винаги е свързано с казаното от Бог.

Когато една жена прекрачи границата, определена в Словото, и започва другите да поучава на библейски теми, тя вече се превъзнася над Светото Писание и над съпруга си. Това е ясен знак, който не може да се пренебрегне, че всъщност тя по най-набожният начин е подвластна на вражеската сила, и че вдъхновението ѝ е лъжливо. Апостолът заповядал: „Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома“ (1Кор 14:34-35) .

Тъй като евангелието на Исус Христос важи вечно, също и насоките, установени в началото, важат вечно. Апостолът по Божието поръчение се позовава на случилото се в Едемската градина, и посочва на жените мястото им. Същите предупреждения са били дадени и на Израелтяните в Стария завет:

„И ти, сине човешки, Насочи лицето си и против дъщерите на людете си, Които пророкуват от своето си сърце; и пророкувай против тях, като речеш:

Така казва Господ Иеова: Горко на жените които пришиват възглавнички на всеки лакът, и правят покривала за главите на лица от всякакъв ръст, за да ловят души! Ще ловите ли душите на людете Ми, и ще пазите ли души живи за себе си?“ (Езек 13:17-18)

Би било добре да се чете тази глава до края, и да се вземете поука за в бъдеще. Всъщност сега нищо не се е променило. Има жени и в сегашното време, които считат себе си за духовни, започват да поучават другите, обаче, лъжливото им вдъхновение е очевидно. Техните лъжливо вдъхновени пророчества са магьоснически възглавнички на врачуване, и съдържат змийска отрова. Всеки, който ги слуша, става духовно свързан, и трябва да бъде освободен чрез пълната мощ на името на Исус Христос.

Божии служители, които възввестяват Словото, би трябвало да са го знаели по-добре, и да разкрият действията им. Но както по онова време Ева послушала змията и повлекла със себе си Адам в грехопадение, така и те са били измамени от жената Езавел, „…която учи и прилъгва Моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено.“ От контекста е ясно, че тук не става въпрос за естествено блудство, а за духовно. Жените, които се представят за пророчици, нека внимават да не блудстват с Божиите служители, които могат да изгубят духовният си авторитет и влияние. Езавел, която едновременно действала като пророчица и учителка, била призована да се покае, също и последователите ѝ. Духовни деца, които са били плод на това смешение, загинали духовно.

Но за тези, които не са повярвали на самозваната пророчица, и не практикували учението ѝ, важало обещанието:

„И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, – и той ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове“, както и Аз получих от Отца Си. и ще му дам зорницата.“

Спасените ще наследят всичко заедно със Спасителят, и през Хилядагодишното царство ще властват заедно над народите и света.

Църковната епоха на Тиатир продължи до 1520-та година сл. Хр.

Ще бъде излишно да се разглеждат подробно седемте писма, тъй като вече сме ги разглеждали, и до определена степен са известни на всички. Посланието винаги било дадено първо на ангела, пратеника към определено общество на църква, след това той го предавал на цялата Църква. В писмата откриваме похвала за доброто и порицание за неправилно учение и т.н. В края на всяко едно послание има особени обещания за победителите, които се отнасят не само до местното събиране, но и до всички вярващи в продължение на цялата новозаветна Църква.

Църковните историци изучавали детайлно седемте особени епохи. Най-известният е д-р Кларенс Ларкин, който в книгата си „Dispensational Truth” (Разпределената истина) на страници 130 – 132 е съставил класиране на времевите периоди. Божият мъж Уилям Бранхам ги използвал, когато говорил относно седемте епохи на Църквата. Същото разпределение на времеви периоди се ползва и тук.

Писмата имат пророчески предсказващ характер, и са от значение за историята на спасението. Говорещият и Действащият винаги е възкръсналият Господ. Във всяко едно писмо ТОЙ представя Себе Си по различен начин, но винаги във връзка с Църквата. Тя трябва да знае Кой е Той, и трябва да слуша онова, което говори Той.

Също са различни и седемте обещания, казани за победителите. Когато Господ Се завърне, праведниците от всички времеви периоди на Църквата, които са достигли съвършенство и участват в първото възкресение, те заедно ще наследят всичко обещаното.

В първото послание четем:

„Това казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника;

Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, а не са, и си ги намерил лъжливи;

и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил.

Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов.

И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.

Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.“

Става дума за работата в Божието царство, за деянията и търпението на вярващите. Дадено им свидетелство, че не могли да понасят зли и нечестни служители. Става въпрос за мъже, които се представяли за апостоли, но верните на Словото в онзи първи период са разкрили, че те са лъжци.

В Деяния 20:28-32 и на други места апостол Павел предупреждавал, че след неговото заминаване ще се появяват мъже, които ще проповядват лъжеучения с цел на отвличане ученици зад себе си. Във връзка с това подтиквал старейшините на Църквата към бдителност.

Вярващите по онова време все още ярко си спомняли учението и деянията на истинските апостоли. Знаели, че ако нечие учение и деяния не са в съответствие с първоначалните, тогава той е имитатор, и претенциите му са неоправдани.

Отклонението от оригинала започва още в първото християнско поколение. За истински вярващите трябва да остане първоначалният християнски оригинал като единствен валиден пример във всички времена.

Също така е похвалена упоритостта и непоколебимостта на вярващите в Неговото име. Следва, обаче, порицание, че множество хора са изоставили първата пламенна любов. Призовава ги към покаяние и връщане към първоначалните дела. Ако ли не, Господ щял да махне светилника от мястото му. Каква е ползата от светилник, който не излъчва светлина? Тогава остава само спомен и мъртва форма. Отново следва похвала за омразата към делата на николаитите, които са въвели степенуването между т. нар. „служещи братя“ и миряни, които слушали проповедите. Господ също мразил това.

Обещанието към всички, които слушат, какво казва Духът на Църквите, гласи:

„На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай.“

Първите хора изгубили правото си на дървото на дървото на живота и били изгонени от рая. След завършеното спасение и смирение вярващите отново ще получат достъп до дървото на живота и до рая (Лука 23:43).

Църковната епоха на Ефес трае от началото на новозаветната Църква до 170-та година сл. Хр.

Второ послание:
Бъди верен до смърт!

Във второто послание Възкръсналият се представя по следният начин:

„Това казва първият ипоследният, Който стана мъртъв и оживя.

Зная твоите дела, твоята скръб и сиромашия, но пак си богат, и как те клеветят ония които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога.

Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота.“

По онова време истински вярващите са били жертви на гонения. Земно погледнато били са бедни, присмивали им се онези, които претендирали, че са истински Евреи, тоест истински вярващи, но всъщност са били „сатанинска синагога“. Господ окуражава Своите с думи: „Не бой се от това, което скоро ще пострадаш!“ Гонението винаги е дело на тези, които мислят, че са прави, обаче не са. Истинските Божии деца не гонят, но биват гонени (Галатяни 4:28-29).

Врагът се погрижил относно истинските вярващи да бъдат вкарани в затвора и да изпитат голяма горест. „Десетте дни скръб“, посочени в пророческото слово, са доказани в църковната история. Това са били десетте най-страшни години на гонитба срещу християните по времето на император Диоклециан от 300-та до 310-та година след Христа. Който останал верен до смърт при тези обстоятелства, ще получи венеца на живота. Обещанието гласи: „Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт.“

Първата смърт настъпва, когато душата напусне тялото; втората – когато духът напусне душата по време на Страшният съд.

Църковната епоха на Смирна трае до 312-та година сл. Хр.

Трето послание:
Предупреждение за учението
на Валаама и николаитите.

В третото послание Господ се представя по следният начин:

„Това казва Тоя, Който има двуострия меч:

Зная, где живееш, там гдето е престолът на сатана; и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее сатана.

Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудствуват.

Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония, учението на николаитите.

Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми.“

ТОЙ познава Своите и деянията им, знае какво правят и къде живеят. По онова време сатана заел важното си място в отстъпващото християнство. През 325-та година след Христа се състоял събор в Никея, в който участвали около 1500 човека. Там било подчертано превъзходството на духовниците над миряните. Двамата основни говорители са били Атанасий и Арий.

Господ упреквал, че някои вярващи толерират „учението на Валаама“ и са съгласни с „учението на николаитите“. Въпреки че Валаам не принадлежал към израелския народ, в Стария Завет успял да подтикне Израелтяните към идолопоклонничество и смесване с други народи.

Николаитите са били смесена група с нараснало влияние, и в отстъпващата църква станала очевидна пропастта между миряните и духовниците. В третият времеви период така наречените в първият период „дела на николаитите“ са били превърнали в стабилно учение, което Господ мразил. ТОЙ призовава Своите да се покаят, иначе ще трябва да се намеси с меча, който излиза от устата Му, тоест със Своето Слово срещу тези, които са се отклонили.

Обещанието гласи: „На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава.“ Господ засища Своите със скрита манна на откровеното Слово, и обещава нови имена на победителите.

Църковната епоха на Пергам продължава до 606-та година сл. Хр.

Четвърто послание:
Предупреждение за заблуда
и грешно вдъхновение

В четвъртото послание Господ се представя по следният начин: „Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък, и Чиито нозе приличат на лъскава мед:

Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите.

Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено.

И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.

Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и ще туря в голяма скръб ония, които прелюбодействуват с нея, ако се не покаят от нейните с тях дела.

И чадата й ще убия с мор. и всичките църкви ще познаят, че Аз съм Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му.

А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на сатана, казвам: Няма да наложа на вас друг товар;

но дръжте онова, което имате, докле дойда.“

Църквата в Тиатир в съответстващия времевият период е похвалена за своите дела, любов, вярност, отзивчивост и търпение. Също Той свидетелствува за нейния духовен растеж. Обаче, след това Господ казва какво не Му харесва.

Жена, която се представя за пророчица, Той нарича Езавел и я порицава. Много е лестно за приемане, но заедно с това и най-голямата измама в духовната сфера идва от пророкуващите. Хората им вярват и им се възхищават без да подозират, какви могат да бъдат скритите им цели.

В новозаветната църква Бог поверил петкратното служение единствено и само на братята. В действителност Бог не е призовавал нито една пророчица, учителка, жена-апостол и т.н. Ако въпреки това някоя жена се представя за пророчица, апостол, учителка и т.н., тогава сравнявайки със Светото Писание ще открием, че сатана се е възползвал от нея за да изпита Църквата. Рано или късно при всяко духовно съживление настъпва момент на изкушение, както при Ева.

Павел е подчертал Божествения ред: „Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото първо Адам бе създаден, а после Ева. и Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление“ (1Тим 2:11-14). Всяка жена, която смята себе си за духовна, и не приема властта на мъжа си, заповядана от самият Бог в Битие 3:16, автоматично попада под властта на сатана и става негов инструмент, точно както станало в Едемската градина. Това става не е в разговор за политика или други земни маловажни неща, а винаги е свързано с казаното от Бог.

Когато една жена прекрачи границата, определена в Словото, и започва другите да поучава на библейски теми, тя вече се превъзнася над Светото Писание и над съпруга си. Това е ясен знак, който не може да се пренебрегне, че всъщност тя по най-набожният начин е подвластна на вражеската сила, и че вдъхновението ѝ е лъжливо. Апостолът заповядал: „Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома“ (1Кор 14:34-35) .

Тъй като евангелието на Исус Христос важи вечно, също и насоките, установени в началото, важат вечно. Апостолът по Божието поръчение се позовава на случилото се в Едемската градина, и посочва на жените мястото им. Същите предупреждения са били дадени и на Израелтяните в Стария завет:

„И ти, сине човешки, Насочи лицето си и против дъщерите на людете си, Които пророкуват от своето си сърце; и пророкувай против тях, като речеш:

Така казва Господ Иеова: Горко на жените които пришиват възглавнички на всеки лакът, и правят покривала за главите на лица от всякакъв ръст, за да ловят души! Ще ловите ли душите на людете Ми, и ще пазите ли души живи за себе си?“ (Езек 13:17-18)

Би било добре да се чете тази глава до края, и да се вземете поука за в бъдеще. Всъщност сега нищо не се е променило. Има жени и в сегашното време, които считат себе си за духовни, започват да поучават другите, обаче, лъжливото им вдъхновение е очевидно. Техните лъжливо вдъхновени пророчества са магьоснически възглавнички на врачуване, и съдържат змийска отрова. Всеки, който ги слуша, става духовно свързан, и трябва да бъде освободен чрез пълната мощ на името на Исус Христос.

Божии служители, които възввестяват Словото, би трябвало да са го знаели по-добре, и да разкрият действията им. Но както по онова време Ева послушала змията и повлекла със себе си Адам в грехопадение, така и те са били измамени от жената Езавел, „…която учи и прилъгва Моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено.“ От контекста е ясно, че тук не става въпрос за естествено блудство, а за духовно. Жените, които се представят за пророчици, нека внимават да не блудстват с Божиите служители, които могат да изгубят духовният си авторитет и влияние. Езавел, която едновременно действала като пророчица и учителка, била призована да се покае, също и последователите ѝ. Духовни деца, които са били плод на това смешение, загинали духовно.

Но за тези, които не са повярвали на самозваната пророчица, и не практикували учението ѝ, важало обещанието:

„И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, – и той ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове“, както и Аз получих от Отца Си. и ще му дам зорницата.“

Спасените ще наследят всичко заедно със Спасителят, и през Хилядагодишното царство ще властват заедно над народите и света.

Църковната епоха на Тиатир продължи до 1520-та година сл. Хр.