Десетата глава се намира между шестата и седмата тръба, както и преди седмата глава е вмъкната между шестия и седмия печат. Ще се занимаем подробно с десетата глава. Важно е да подредим правилно събитията във времето. От особено значение са „ключовите думи“, които ни помагат да разберем за кой предмет или събитие всъщност става въпрос.

„И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове“ (стих 1).

В оригиналния текст съществува една единствена дума означаваща ангел и пратеник (ΑΓΓΕΛΩ). Ако Господ се открови или е изобразен като Ангел, то това винаги е във връзка с някакво послание: съобщение или вест. Също така и неговите служители, носещи особено послание, са наричат в Светото Писание ангели или пратеници, както и Самият Той (Агей 1:13, Мал. 3:1, Лука 7:27, Евр. 13:2, Откр. 2+3 и др.). Във втората част на първия стих от Малахия 3та глава е съобщено идването на Господ като „Ангела на завета, който ще дойде в храма Си.“ Подготвящият пътя Му също се нарича „Негов ангел“. Ако Той е обграден с дъга, значи събитието е във връзка със завета. Дъгата е символ на завета между Бога и хората (Бит. 9:13).

Видимата форма на Господ Бог ни е известна от Едемската градина. Той слезе на връх Синай в същата форма за да установи завета Си с Израел. Оттогава Той е наричан Ангел на завета и също Ангел на присъствието Му (Исая 63:9). За Мойсей е казано:

„И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.
А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа:
Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов“ (Деян. 7:30-32).

„Това е онзи, който беше в събранието в пустинята заедно с Ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни; който и прие животворни думи, за да ги предаде на нас“ (стих 38).

В последната книга от Стария завет в Мал. 3:1 е казано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си, Който ще устрои пътя пред Мене; и Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде в храма Си, Да! Ангелът на завета, когото вие желаете; Ето, иде, казва Господ на Силите.“ Първата част от този библейски текст се е сбъднала чрез служението на Йоан Кръстител; това е потвърдено в Новия завет (Мат. 11:10, Марк 1:2, Лука 7:27). Втората част с Ангела на завета ще се сбъдне по-късно с Израел, както става ясно от контекста.

Трябва да обърнем внимание на факта, че Господ никъде не се нарича Ангел на завета във връзка с новозаветната Църква, а единствено във връзка с израелския народ, с когото е сключил Завета на връх Синай.

В Новия Завет с Църквата Господ Бог не е сключил завет в образ на ангел, но в образ на Син – чрез Божието въплъщение в Човек. Когато Той сключваше Нов завет със Своя народ в кръвта Си (Мат. 26:26-28 и др), Неговото лице не беше като слънце. Когато носеше греховете на света, Той е Човек на скърби без завидно благообразие или красота (Исая 53). На Голготата над Него беше не дъга, а само венец от тръни на главата Му.

Отделните детайли са от голямо значение за правилното разбиране на десетата глава. Тогава Господ няма да дойде като Човешки Син, Божий Син или Давидов Син, а ще дойде от небето като силен Ангел, облечен в облак и с дъга над главата, която е дъгата на завета. Неговото лице беше като слънце (Мат. 17:2, Откр. 1:16). Прави впечатление онова, че Господ тук не е придружен от ангел или от множеството спасени. В този случай Той идва Сам и рикае пронизително като лъв. Както Йосиф се откри на братята си при повторната им среща, на която никой друг не е присътствал (Бит. 45, Деян. 7:13), така и Господ ще остави за малко Невястата Си по време на сватбената трапеза в Небесата, и ще слезе долу Сам за да Се открие на Своите братя Евреи при второто срещане.

По това време тайнствената книга, която оставаше заключена и запечатана до последното време (Дан. 12:4, Откр. 5), се намира в ръката Му вече отворена. Това означава, че събитието от десета глава може да стане единствено след разпечатването на печатите и след отваряне на тайнствената книга.

„И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята.“ Господ е първоначалния владетел на всичко, което е създал. Той също така е означен като Този, който има наследство всред всички народи (Пс. 82:8). Тук Той идва, и преди началото на Своето царство иска това, което Му принадлежи. Още в книгата на Исус Навиев откриваме символичното значение: „Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, според както казах на Моисея“ (Ис.Нав. 1:3).

Първоначалната Божия воля е била да се даде на хората властта върху земята. Чрез злонамерената измама на сатаната, осъществена чрез змията, първите хора изгубили това високо достойнство, и станали подвластни на сатана самите те, заедно със цялата земя. Когато Христос бил на земята, сатаната Му предложил всички царства на света. Той не приел, тъй като първо трябвало да изкупи човека и цялото творение. Затова на земята била проляна кръв за изкупление и примирение. Ние, като наследници на Бога и сънаследници с Исус Христос, сме върнати към нашето първоначално предназначение.

Господ, комуто принадлежат земята и морето, стъпва върху тях за да покаже, че Той започва да владичества.

„Извика с висок глас, като когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове“ (ст 3).

Седемте гръмове звучат не сега, както някои си мислят, а ще звучат във връзка с събитията, описани тук. Както тяхното откровение, така и сбъдването им няма нищо общо с Църквата-Невяста. Невъзможно е да са свързани и с някое от идванията на Исус Христос, или да спадат към Второто Му Пришествие. Никой не знае точния момент, час и ден, обаче тези, които принадлежат към Църквата-Невяста, ще се подготвят и ще излязат да посрещнат Младоженеца. Всички дискусия и проповеди относно седемте гръмове изхождат не от Бога.

Терминът „лъв“ по отношение на Господ също не се използва нито веднъж във връзка с новозаветната Църква. Чак при отварянето на тайнствената книга Той ще бъде изобразен като Лъв от Юдовото племе, който превъзмогна всичко (Откр. 5:5). Множество пасажи в пророческото слово ни изясняват значението на думата „рикае“, както е описана в Откровение 10. Те също така показват връзката между това събитие и Израел.

„Господ ще изреве свише, и ще издаде гласа Си от светото Си обиталище; Ще изреве силно против паството Си; Ще извика, като ония, които тъпчат грозде, Против всичките жители на света“ (Ерем. 25:30).

„Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад“ (Осия 11:10).

„И Господ ще изрикае от Сион, и ще издаде гласа Си от Ерусалим; Небето и земята ще се потресат; Но Господ ще бъде прибежище на людете Си, и крепостта на израилтяните“ (Йоил 3:16).

„Господ ще изрикае от Сион, и ще издаде гласа Си от Ерусалим; Пасбищата на овчарите ще ридаят, и върхът на Кармил ще повехне“ (Амос 1:2).

Когато Господ, след завършването на служението на двамата пророци, ще тпостави нозете Си на земята и морето, и ще извика с висок глас, тогава 144 000 подпечатани ще се намират на връх Сион (Откр. 14:1).

Само в момента когато Господ изрикае като лъв, тогава седемте гърма – не седемте проповедника – ще проговорят със своите гласове.

„И след като седемте гърма проговориха, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гърма, и не го пиши“ (Откр. 10:4).

Това, което изговорили седемте гръмове, не било записано в пророческата книга, така то не е част от Писанието, Божието Слово, което трябва да бъде четено, слушано и проповядвано, и на което трябва да вярваме (Откр. 1:3). Амин. Проповедниците са призовани да възвестяват единствено написаното Божие Слово (2Тим. 4:1-5). Същото се отнася и до разкриването на всички тайни. Ненаписаното остава тайна на Бог, който ще извърши в подходящият момент онова, което е решил и казал (Втор. 29:29). При издаването на закон в Изход 20, в книгата на Йов, Псалмите, Йоан 12 и в Откровението Божият глас е описан като звука на гръмове.

Тези, които добавят нещо към завършеното свидетелство на Писанието и дори към Откровението, са предупредени, че ще страдат от язвите по време на голямата скръб (Откр. 22:18-19). Всяка спекулация, включително и за седемте гръмове, си остава само едно предположение. Всичко написано или проповядвано на тази тема е излишно и е плод на нечие въображение. Всъщност никой не знае, какво съдържат седемте гръмове – така Господ Бог го е решил, и това събитие е оставил на Своето всезнание. В този случай Той Самият ще бъде собствения Си тълкувател. Всичко ще се случи според Неговия план и ред на събитията.

Друга ключова дума за това изключително голямо събитие е изговорената клетва.

„Ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,
и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,
но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.“

Първите шест ангела вече са тръбили, съгласно 8ма и 9та глави. Тръбенето на седмия ангел е съобщено по специален начин, защото след това се случва нещо необикновено. Формулирането „…на Своите слуги, пророците“ е типично за Стария завет, ипоказва, че става въпрос за Израел, а не за новозаветната Църква, тъй като иначе би било казано „…на Неговите свети апостоли и пророци“ (Ефес. 3:5 и др.)

Пророкът Даниил видял края на последния период от времето, а също така и Ангела полагащ клетва. Той попитал: „кога ще бъде краят на тези чудни събития?

И чух мъж, облечен в ленена дреха, който беше над водата на реката, и издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, Който живее вечно, че в края на времето, времена и половин време, и когато свърши мощта на унищожителя на святия народ, тогава ще се изпълни всичко това“ (Дан. 12:6+7 – директен превод от немската Библия – бел. на прев.).

Приликата на тези две места не може да остане незабелязана, и не трябва да бъде игнорирано значението. По времето на Даниил Ангела е вдигнал двете си ръце, защото в тях не се намирала отворената книга, и се заклел в Живущия, Който живее вечно. В Откровението той вдига към небето само дясната Си ръка, защото в лявата се намира тайнствената книга, и се заклева в Живущия, Който живее вечно. На пророк Даниил било разкрито, че от момента на тази клетва чак до самия край, когато ще приключи мощта на унищожителя на святия народ, ще изминат три години и половина. На Йоан било казано, че „не щеше да има вече бавене.“ и двете са верни. От този момент започва обратното броене на време, което ще продължи до края на тази цивилизация.

Господ ще дойде като Ангел на завета и ще рикае като лъв, но след това ще разкрие Себе Си като Агне пред 144 000, с което се посочва тяхното изкупление. Още при отварянето на книгата ние Го имаме като Лъв и като Агне (Откр. 5:5+6). След това избраните от Израел ще гледат на Този, Когото прободоха (Зах. 12:10). Всички те в пълен брой се намират на връха Сион, след завършване на служението на двама пророци. В същия момент, в който Израел ще познае Месията, те също ще видят и измамното дело на антихриста, и договора между тях и него ще бъде прекратен (Дан. 9:27).

После остават още три години и половина на голяма скръб, траеща чак до края на сегашната ера. Тръбенето на седмия ангел в Откр. 11:15, според написаното тук, в десета глава, съдържа провъзгласяване на Царството. Затова в този контекст се говори за „гласа“ на седмия ангел. Предишните шест тръби съдържат само съдилища – никакви съобщения, никакъв глас.

Както е сигурно, че чрез „гласа“ на седмия ангел на Църквата ще бъдат разкрити всички тайни, и Църквата-Невяста ще бъде доведена до съвършенство, надавайки среднощния вик: „Ето младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!“, също така е сигурно, че седмата тръба ще провъзгласи Царството.

Според Откр. 3:11-22, седмият ангел на Църквата донася последното послание за за възстановяване. Чрез неговото служение бяха разкрити всички тайни на Стария и Новия завет, от Мойсей и до Откровението. В Откр. 10, обаче, нищо не е написано за много тайни на Словото, които трябва да бъдат разкрити и завършени във връзка с „…когато затръби…“, а само за една „Божия тайна“, която е Христос (Кол. 2:2-3), чрез когото ще бъде завършен целия спасителен план на Бога. Това Той надежно е съобщил на Своите слуги и пророци от Стария завет, и също на Своите апостоли и слуги от Новия завет.

Тази Божия тайна била разкрита на Църквата от самото начало, както свидетелствува Павел: „И без противоречие велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът…“ (1Тим 3:16 и др.). Само Израел не можел да я види. После обаче ще се разкрие тази за тях неразбираема тайна на Бога в Христос, тяхния Месия. Чак тогава това ще им бъде разкрито, и покривалото ще се снеме, което лежи върху сърцата им (2Кор 3:15-16),. Това ще се случи след като затръби седмият ангел от Откр. 11, както е съобщено в десета глава. След това се провъзгласява Царството, и Божията тайна ще бъде завършена.

Йоан изял горчивата сладка книга

„И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.

Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. и каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.

И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.

Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе“ (стих 8-11).

От контекста става ясно, какво е значението на изяждането на книгата. Подобно изживяване описва пророк Езекиил (2:8, 3:3). и в двата случая е показано символично, че Божиите мъже трябвало да изядат книга, тоест трябвало да приемат в себе си Словото, за да могат и нататък да го предават. След това повереният пророк според Божието поръчение проповядвал на народи и царе. Наблюдавайте внимателно: тук не става дума за благовествуване на Евангелието, а за пророкуване на народите. Тук разликата голяма. Двамата пророка от Откр. 11 няма да проповядват на народите, а на Израел, но те ще пророкуват за народите. Свидетелството на вечно важащото Евангелие се проповядва на народите сега (Мат. 24:14). Обаче, по време на служението на двама пророци ще зазвучи „ТАКА КАЗВА ГОСПОД“ към народите на Земята, които ще бъдат сполетени от големи мъки.

Десетата глава се намира между шестата и седмата тръба, както и преди седмата глава е вмъкната между шестия и седмия печат. Ще се занимаем подробно с десетата глава. Важно е да подредим правилно събитията във времето. От особено значение са „ключовите думи“, които ни помагат да разберем за кой предмет или събитие всъщност става въпрос.

„И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове“ (стих 1).

В оригиналния текст съществува една единствена дума означаваща ангел и пратеник (ΑΓΓΕΛΩ). Ако Господ се открови или е изобразен като Ангел, то това винаги е във връзка с някакво послание: съобщение или вест. Също така и неговите служители, носещи особено послание, са наричат в Светото Писание ангели или пратеници, както и Самият Той (Агей 1:13, Мал. 3:1, Лука 7:27, Евр. 13:2, Откр. 2+3 и др.). Във втората част на първия стих от Малахия 3та глава е съобщено идването на Господ като „Ангела на завета, който ще дойде в храма Си.“ Подготвящият пътя Му също се нарича „Негов ангел“. Ако Той е обграден с дъга, значи събитието е във връзка със завета. Дъгата е символ на завета между Бога и хората (Бит. 9:13).

Видимата форма на Господ Бог ни е известна от Едемската градина. Той слезе на връх Синай в същата форма за да установи завета Си с Израел. Оттогава Той е наричан Ангел на завета и също Ангел на присъствието Му (Исая 63:9). За Мойсей е казано:

„И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа:Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов“ (Деян. 7:30-32).

„Това е онзи, който беше в събранието в пустинята заедно сАнгела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни; който и прие животворни думи, за да ги предаде на нас“ (стих 38).

В последната книга от Стария завет в Мал. 3:1 е казано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си, Който ще устрои пътя пред Мене; и Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде в храма Си, Да! Ангелът на завета, когото вие желаете; Ето, иде, казва Господ на Силите.“ Първата част от този библейски текст се е сбъднала чрез служението на Йоан Кръстител; това е потвърдено в Новия завет (Мат. 11:10, Марк 1:2, Лука 7:27). Втората част с Ангела на завета ще се сбъдне по-късно с Израел, както става ясно от контекста.

Трябва да обърнем внимание на факта, че Господ никъде не се нарича Ангел на завета във връзка с новозаветната Църква, а единствено във връзка с израелския народ, с когото е сключил Завета на връх Синай.

В Новия Завет с Църквата Господ Бог не е сключил завет в образ на ангел, но в образ на Син – чрез Божието въплъщение в Човек. Когато Той сключваше Нов завет със Своя народ в кръвта Си (Мат. 26:26-28 и др), Неговото лице не беше като слънце. Когато носеше греховете на света, Той е Човек на скърби без завидно благообразие или красота (Исая 53). На Голготата над Него беше не дъга, а само венец от тръни на главата Му.

Отделните детайли са от голямо значение за правилното разбиране на десетата глава. Тогава Господ няма да дойде като Човешки Син, Божий Син или Давидов Син, а ще дойде от небето като силен Ангел, облечен в облак и с дъга над главата, която е дъгата на завета. Неговото лице беше като слънце (Мат. 17:2, Откр. 1:16). Прави впечатление онова, че Господ тук не е придружен от ангел или от множеството спасени. В този случай Той идва Сам и рикае пронизително като лъв. Както Йосиф се откри на братята си при повторната им среща, на която никой друг не е присътствал (Бит. 45, Деян. 7:13), така и Господ ще остави за малко Невястата Си по време на сватбената трапеза в Небесата, и ще слезе долу Сам за да Се открие на Своите братя Евреи при второто срещане.

По това време тайнствената книга, която оставаше заключена и запечатана до последното време (Дан. 12:4, Откр. 5), се намира в ръката Му вече отворена. Това означава, че събитието от десета глава може да стане единствено след разпечатването на печатите и след отваряне на тайнствената книга.

„И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята.“ Господ е първоначалния владетел на всичко, което е създал. Той също така е означен като Този, който има наследство всред всички народи (Пс. 82:8). Тук Той идва, и преди началото на Своето царство иска това, което Му принадлежи. Още в книгата на Исус Навиев откриваме символичното значение: „Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, според както казах на Моисея“ (Ис.Нав. 1:3).

Първоначалната Божия воля е била да се даде на хората властта върху земята. Чрез злонамерената измама на сатаната, осъществена чрез змията, първите хора изгубили това високо достойнство, и станали подвластни на сатана самите те, заедно със цялата земя. Когато Христос бил на земята, сатаната Му предложил всички царства на света. Той не приел, тъй като първо трябвало да изкупи човека и цялото творение. Затова на земята била проляна кръв за изкупление и примирение. Ние, като наследници на Бога и сънаследници с Исус Христос, сме върнати към нашето първоначално предназначение.

Господ, комуто принадлежат земята и морето, стъпва върху тях за да покаже, че Той започва да владичества.

„Извика с висок глас, като когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове“ (ст 3).

Седемте гръмове звучат не сега, както някои си мислят, а ще звучат във връзка с събитията, описани тук. Както тяхното откровение, така и сбъдването им няма нищо общо с Църквата-Невяста. Невъзможно е да са свързани и с някое от идванията на Исус Христос, или да спадат към Второто Му Пришествие. Никой не знае точния момент, час и ден, обаче тези, които принадлежат към Църквата-Невяста, ще се подготвят и ще излязат да посрещнат Младоженеца. Всички дискусия и проповеди относно седемте гръмове изхождат не от Бога.

Терминът „лъв“ по отношение на Господ също не се използва нито веднъж във връзка с новозаветната Църква. Чак при отварянето на тайнствената книга Той ще бъде изобразен като Лъв от Юдовото племе, който превъзмогна всичко (Откр. 5:5). Множество пасажи в пророческото слово ни изясняват значението на думата „рикае“, както е описана в Откровение 10. Те също така показват връзката между това събитие и Израел.

„Господ ще изреве свише, и ще издаде гласа Си от светото Си обиталище; Ще изреве силно против паството Си; Ще извика, като ония, които тъпчат грозде, Против всичките жители на света“ (Ерем. 25:30).

„Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад“ (Осия 11:10).

„И Господ ще изрикае от Сион, и ще издаде гласа Си от Ерусалим; Небето и земята ще се потресат; Но Господ ще бъде прибежище на людете Си, и крепостта на израилтяните“ (Йоил 3:16).

„Господ ще изрикае от Сион, и ще издаде гласа Си от Ерусалим; Пасбищата на овчарите ще ридаят, и върхът на Кармил ще повехне“ (Амос 1:2).

Когато Господ, след завършването на служението на двамата пророци, ще тпостави нозете Си на земята и морето, и ще извика с висок глас, тогава 144 000 подпечатани ще се намират на връх Сион (Откр. 14:1).

Само в момента когато Господ изрикае като лъв, тогава седемте гърма – не седемте проповедника – ще проговорят със своите гласове.

„И след като седемте гърма проговориха, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гърма, и не го пиши“ (Откр. 10:4).

Това, което изговорили седемте гръмове, не било записано в пророческата книга, така то не е част от Писанието, Божието Слово, което трябва да бъде четено, слушано и проповядвано, и на което трябва да вярваме (Откр. 1:3). Амин. Проповедниците са призовани да възвестяват единствено написаното Божие Слово (2Тим. 4:1-5). Същото се отнася и до разкриването на всички тайни. Ненаписаното остава тайна на Бог, който ще извърши в подходящият момент онова, което е решил и казал (Втор. 29:29). При издаването на закон в Изход 20, в книгата на Йов, Псалмите, Йоан 12 и в Откровението Божият глас е описан като звука на гръмове.

Тези, които добавят нещо към завършеното свидетелство на Писанието и дори към Откровението, са предупредени, че ще страдат от язвите по време на голямата скръб (Откр. 22:18-19). Всяка спекулация, включително и за седемте гръмове, си остава само едно предположение. Всичко написано или проповядвано на тази тема е излишно и е плод на нечие въображение. Всъщност никой не знае, какво съдържат седемте гръмове – така Господ Бог го е решил, и това събитие е оставил на Своето всезнание. В този случай Той Самият ще бъде собствения Си тълкувател. Всичко ще се случи според Неговия план и ред на събитията.

Друга ключова дума за това изключително голямо събитие е изговорената клетва.

„Ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.“

Първите шест ангела вече са тръбили, съгласно 8ма и 9та глави. Тръбенето на седмия ангел е съобщено по специален начин, защото след това се случва нещо необикновено. Формулирането „…на Своите слуги, пророците“ е типично за Стария завет, ипоказва, че става въпрос за Израел, а не за новозаветната Църква, тъй като иначе би било казано „…на Неговите свети апостоли и пророци“ (Ефес. 3:5 и др.)

Пророкът Даниил видял края на последния период от времето, а също така и Ангела полагащ клетва. Той попитал: „кога ще бъде краят на тези чудни събития?

И чух мъж, облечен в ленена дреха, който беше над водата на реката, и издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, Който живее вечно, че в края на времето, времена и половин време, и когато свърши мощта на унищожителя на святия народ, тогава ще се изпълни всичко това“ (Дан. 12:6+7 – директен превод от немската Библия – бел. на прев.).

Приликата на тези две места не може да остане незабелязана, и не трябва да бъде игнорирано значението. По времето на Даниил Ангела е вдигнал двете си ръце, защото в тях не се намирала отворената книга, и се заклел в Живущия, Който живее вечно. В Откровението той вдига към небето само дясната Си ръка, защото в лявата се намира тайнствената книга, и се заклева в Живущия, Който живее вечно. На пророк Даниил било разкрито, че от момента на тази клетва чак до самия край, когато ще приключи мощта на унищожителя на святия народ, ще изминат три години и половина. На Йоан било казано, че „не щеше да има вече бавене.“ и двете са верни. От този момент започва обратното броене на време, което ще продължи до края на тази цивилизация.

Господ ще дойде като Ангел на завета и ще рикае като лъв, но след това ще разкрие Себе Си като Агне пред 144 000, с което се посочва тяхното изкупление. Още при отварянето на книгата ние Го имаме като Лъв и като Агне (Откр. 5:5+6). След това избраните от Израел ще гледат на Този, Когото прободоха (Зах. 12:10). Всички те в пълен брой се намират на връха Сион, след завършване на служението на двама пророци. В същия момент, в който Израел ще познае Месията, те също ще видят и измамното дело на антихриста, и договора между тях и него ще бъде прекратен (Дан. 9:27).

После остават още три години и половина на голяма скръб, траеща чак до края на сегашната ера. Тръбенето на седмия ангел в Откр. 11:15, според написаното тук, в десета глава, съдържа провъзгласяване на Царството. Затова в този контекст се говори за „гласа“ на седмия ангел. Предишните шест тръби съдържат само съдилища – никакви съобщения, никакъв глас.

Както е сигурно, че чрез „гласа“ на седмия ангел на Църквата ще бъдат разкрити всички тайни, и Църквата-Невяста ще бъде доведена до съвършенство, надавайки среднощния вик: „Ето младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!“, също така е сигурно, че седмата тръба ще провъзгласи Царството.

Според Откр. 3:11-22, седмият ангел на Църквата донася последното послание за за възстановяване. Чрез неговото служение бяха разкрити всички тайни на Стария и Новия завет, от Мойсей и до Откровението. В Откр. 10, обаче, нищо не е написано за много тайни на Словото, които трябва да бъдат разкрити и завършени във връзка с „…когато затръби…“, а само за една „Божия тайна“, която е Христос (Кол. 2:2-3), чрез когото ще бъде завършен целия спасителен план на Бога. Това Той надежно е съобщил на Своите слуги и пророци от Стария завет, и също на Своите апостоли и слуги от Новия завет.

Тази Божия тайна била разкрита на Църквата от самото начало, както свидетелствува Павел: „И без противоречие велика етайната на благочестието: Бог се яви в плът…“ (1Тим 3:16 и др.). Само Израел не можел да я види. После обаче ще се разкрие тази за тях неразбираема тайна на Бога в Христос, тяхния Месия. Чак тогава това ще им бъде разкрито, и покривалото ще се снеме, което лежи върху сърцата им (2Кор 3:15-16),. Това ще се случи след като затръби седмият ангел от Откр. 11, както е съобщено в десета глава. След това се провъзгласява Царството, и Божията тайна ще бъде завършена.

Йоан изял горчивата сладка книга

„И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.

Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. и каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.

И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.

Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе“ (стих 8-11).

От контекста става ясно, какво е значението на изяждането на книгата. Подобно изживяване описва пророк Езекиил (2:8, 3:3). и в двата случая е показано символично, че Божиите мъже трябвало да изядат книга, тоест трябвало да приемат в себе си Словото, за да могат и нататък да го предават. След това повереният пророк според Божието поръчение проповядвал на народи и царе. Наблюдавайте внимателно: тук не става дума за благовествуване на Евангелието, а за пророкуване на народите. Тук разликата голяма. Двамата пророка от Откр. 11 няма да проповядват на народите, а на Израел, но те ще пророкуват за народите. Свидетелството на вечно важащото Евангелие се проповядва на народите сега (Мат. 24:14). Обаче, по време на служението на двама пророци ще зазвучи „ТАКА КАЗВА ГОСПОД“ към народите на Земята, които ще бъдат сполетени от големи мъки.