В единадесетата глава първо ни е посочено, какво ще се случва през последните три години и половина, когато храмът ще бъде изграден отново. Въпреки, че международните закони защитават молитвените Божии домове, но не защитават околните им парцели. Поради тази причина през тези три години и половина на голямата скръб единствено двора ще бъде оставен на езичниците за тъпчене.

„И даде ми се тръст като тояга; и ангелът стоеше и казваше: Стани та измери храма Божий, и олтаря, и тези които се кланят в него;
но двора който е извън храма остави вън и недей го измерва, защото е даден на езичниците, и светия град ще тъпчат четиридесет и два месеца“ (ст. 1-2).

Тук става въпрос за периода на голямата скръб и преследванията след първите три години и половина, по време на служението на двама пророци, когато храма вече е бил изграден отново. Това е едно перфектно разпределяне на времето и описание на нещата. Дори бе измерен и олтара за изгарянията. Това ни напомня Дан. 9:27, че жертвата и приносът ще престанат в половината от последния 7-годишен период.

Пророк Езекиил видял храма заедно с всичките му детайли, както е описано в 40-47гл. От описанието става ясно, че и бъдещия храм ще бъде изграден така, както първия. Третия храм – Божия дом в Йерусалим, – ще бъде отново построен върху първоначалното му място, и ще бъде там през Хилядолетното Царство. Множество места в Библията свидетелствуват за това: Исая 2:2-3, 56:7; Езек. 47; Агей 2:9; Зах. 14:20-21; Откр. 7:15 и др. Храмовия хълм е част от хълма Сион, затова 144 000 са показани там.

Разпределяне на времето и описания на явленията, съпровождащи различни събития, са толкова ясни, че би трябвало да са разбираеми за всеки. Служението на двамата свидетеля също е определено от срок три години и половина: „А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни облечени във вретища“ (стих 3).

Когато в Светото Писание са използвани термините четиридесет и два месеца, хиляда двеста и шестдесет дни или време, времена и половина време тоест година и две години и половина, винаги става въпрос за половината от седемдесетата седмица на Даниил. Жизненоважно е обаче да определим към коя половина принадлежи дадено събитие.

Двамата пророка, помазани от Духа, също са означени като „маслинови дървета“. Пророк Захария (4:11-14) ги видял от дясната и лявата страна на светилника. Това, че стояли до светилника, означава, че тяхното служение не спада към времевия период на Църквата. Служението им започва след грабването на Новозаветната Църква-Невяста, защото след това Израел ще бъде спасен (Деян. 15:14+16, Римл. 11:25 и др.)

Който наблюдава тяхното служение във всеки случай ще се сети за Мойсей и Илия, когато Бог действал чрез тяхната властна дума. Все пак чрез служението на Мойсей Египет бил сполетян от страшни бедствия (Изх. 7-12гл.), дори и водата се превърнала в кръв. По време на служението на Илия небето се заключило за три години и половина (3Царе 17), и от него паднал огън. и двете неща ще се повторят по време на служението на двамата свидетеля. Нищо от живота на Енох не посочва на случващо се по време на служението на двама пророка. Той бил седмият след Адам (Бит. 5:19-24, Юда 1:14, Евре. 11:5-6) и е съвършен предобраз на живеещите в седмия и последен период на Църквата, които няма да умрат, а ще бъдат изменени и грабнати (1Кор. 15:51-57, 1Сол. 4:13-17 и др.)

Мойсей и Илия също са били онези, които говорили с Господ върху хълма на Преображението (Мат. 17 и др.). и двамата са споменати в последните три стиха на Стария завет, в книгата на пророк Малахия. Мойсей, който написал петте книги на Тората, е най-големия пророк за иудеите, а Илия – най-важния за тях, тъй като според иудейските вярвания отговарящи на Писанието, той ще предиде явлението на Месията.

Пророк Исая описва ги като герои и пратеници, които молят за мир. В следващия стих се споменава за прекратяването на договора:

„Ето, силните им викат навън, посланиците на мира плачат горчиво.
Пътищата запустяха, няма вече минаващ пътник. Той наруши договора, презря градовете, не зачете човека“ (Исая 33:7-8).

„Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича“ (стих 10).

„Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?“ (стих 14).

„Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя“ (стих 17).

„А на Давидовия дом и на ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление; и те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него както скърби някой за първородния си“ (Захар. 12:10).

Божиите помазаници са „Божии лъвове“, имат пълната Божия мощ. Всичко, което изрекат в името на Господ, то ще става. Тяхната задача е не само да извикат 144 000, но и да прогласят наказания над народите и да пророкуват, както е споменато в края на десетата глава.

След като си изпълнят поръчението, ще бъдат убити.

„И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята“ (стих 10).

Хора от всички народи и езици ще гледат труповете им. Доскоро критиците на Библията недоумяваха този стих и се чудеха, как би могло да се случи. В днешно време това наистина е възможно; благодарение на телевизията целия свят ще види труповете им. и тук Библията е вярна до края, да, и навеки.

„А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха.
А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. и възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.
И на часа стана голям трус, и десетата част от града падна, та измряха в труса седем хиляди човека; и останалите се уплашиха, та отдадоха слава на небесния Бог“ (стих 11-13).

Седмата тръба – победно ликуване на небесата
Прогласяване на Царството върху земята

След като на Йоан било показано, какво предстои във връзка със служението на двама свидетели, той вижда края на тази епоха и съобщава, какво ще се случи по времето на тръбенето на седмия ангел:

„И затръби седмият ангел; и на небето имаше силни гласове, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос, и Той ще царува за вечни векове.
И двадесет и четиримата старейшини, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха на Бога, и казаха:
Благодарим Ти, Господи Боже Всемогъщи, който си и който си бил, затова че си взел голямата Си власт и си се възцарил“ (стих 15-17)

Както вече беше съобщено в Откр. 10, че по онова време Божията тайна в Христос ще бъде завършена, и царуването Му ще започне. Тогава ще стане и предварителния съд над народите, а също и на мъртвите, които ще бъдат възкресени преди началото на Хилядолетното царство. Господ ще възнагради Своите слуги, пророци, и всички светии, които са имали страх от Неговото име, и са останали верни до смърт по време на периода на голямата скръб.

„Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята“ (стих 18)

Темата за съдене преди началото на Царството също е отразена в следните библейски места: Исая 2:2-4, Мих. 4:1-5, Мат. 25 от стих 31, Дан. 7:9-14, Откр. 20:4-6 и др.

Всички съдебни процеси преди и след Хилядолетното царство са детайлно описани. Първо всички, които ще участват в Грабването, ще застанат пред Христовото съдилище. Те трябва да бъдат съдени, дори и да са предназначени да празнуват сватбената вечеря, и на края да съдят света и да царуват заедно с Господ. Павел пише: „..понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище… и тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога“ (Рим. 14:10-12).

После той пише: „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло“ (2Кор 5:10).

„И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме“ (Евр. 4:13).

Павел имал уверенност в делото си пред Бога, но също той виждал Господ като негов Съдия, Който ще произнесе справедлива присъда във всеки съд. Преди заминаването си той свидетелствува: „..отсега нататък за мен се пази венецът на правдата, с който Господ, праведният Съдия, ще ме възнагради в онзи Ден; и не само мен, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване“ (2Тим 4:8).

Преди царят да застане на престола и поеме властта над царството, той трябва да бъде коронясан. Когато Господ слиза след сватбената трапеза за да реши последната битка и да започне царуването, на главата Му има много корони (Откр. 19:12). Всички, които ще царуват заедно с Него и са предназначени да бъдат в Неговото царство, също ще бъдат коронясани с венци, преди да седнат с Него на престола Му.

Ако всичките вярващи осъзнаваха, че ще трябва да застанат пред съдилищния престол на Христос, нещата в Църквата-Невяста скоро щяха да изглеждат съвсем различно. Страхът от Бога, благоприличието и смирението щяха да бъдат в разговорите и живота им. „И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш“ (Мат. 12:36-37). „Господ ще съди людете Си“ (Евр. 10:30). В предишните стихове ни е казано, кои са тези вярващи и какво са правили.

Нищо няма да остане неизяснено: никой въпрос – неотговорен, и никой проблем – нерешен. „Затова не съдете нищо преждевременно, докато не дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата. и тогава всеки ще получи своята похвала от Бога“ (1Кор 4:5)

Апостолът е подредил правилно тези различни съдилищата, които във времето са отдалечени едно от друго. На своя колега Тимотей пише: „Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред вид на явлението Му и царуването Му“ (2Тим 4:1).

Павел се позовава на явяването на Христос, когато казва, че справедливия Съдия ще му сложи венеца, но не само на него а и на всички, които са възлюбили Неговото явяване. Това включва цялата Църква-Невяста. Също така, обаче, той пише на съденето на живите и мъртвите по време на царуването Му, тоест в самото начало на Хилядолетното царство.

В онзи ден делото на всеки един вярващ в Божието царство ще бъде изпитано: „…на всеки работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита каква е работата на всекиго“ (1Кор 3:13).

В това време – след сватбената трапеза, преди началото на царуването – Господ ще изпълни и двете части от 2 Сол. 1:7-10. Едната се отнася до вярващите, другата – до невярващите.

„…когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,
в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.
Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила,
когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали…“

Въз основа на грешно тълкуване на Йоан 5:24 и подобни библейски места, мнозина вярващи са останали с впечатлението, че никога няма да застанат пред съдилището, и затова могат да правят и да си позволяват всичко, каквото пожелаят. Напълно е ясно, че съответните думи на нашия Господ се отнасят до Последния съд, където няма да се появят всички онези, които са участвали в първото възкресение. Трябва заедно със стих 29 да бъде разглеждан стихът 24: „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.“ Тук се има на предвид Страшния съд, като последен съд.

„Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,
и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“ (Йоан 5:28-29).

Нашият Господ е означил първото възкресение като „възкресение за живот“, а второто – „възкресение за осъждане“. Разбира се, че групата на първородните няма да се появи на Последния съд.

Пророк Исая видял в духа, какво още ще се случи преди началото на Царството: онова войнство във въздуха пада долу заедно със сатаната.

„И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, и на земята земните царе.
И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. и ще бъдат затворени в тъмницата, и след дълго време ще бъдат наказани.
Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, и в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава“ (Исая 24:21-23).

Божиите паднали ангели и отпаднали от Бога хора, които са разбунтували срещу Него по особен начин, ще бъдат осъдени в този предварителен съд и ще бъдат затворени в тъмница, обаче, както е писано, „след дълго време ще бъдат наказани“, тоест след хиляда години, по времето на Страшният последен съд. Този период от хиляда години също и сатана ще го прекара вързан и хвърлен в бездната (Откр. 20:1-2).

Пророкът пита относно мъчениците, които също ще участват в първото възкресение: „Твоите умрели ще оживеят? Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта“ (Вижте също Даниил 12:2). „Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие кървите си, и не ще покрие вече убитите си“ (Исая 26:19+21). Трябва да имаме на предвид, че тук става въпрос за всички онези, които — както в миналото, така и в бъдещето — убити са от преследване (Откр. 6:9-11, 13:15, 18:24, 20:4).

Тук не става въпрос за хората, починали от естествена смърт и погребани, нито за отваряне на гробовете. Това не е общото възкресение на всички мъртви, а, както става ясно от контекста, това са мъченици, дали живота си заради вярата си, и доста често са бивали някъде просто зарити. Който участвал в гонението им и станал виновен, ще бъде подведен под отговорност от Самият Господ. От думите: „Твоите умрели ще оживеят? Моите мъртви…“ става ясно, че тези хора са собственост на Бога. На душите в петия печат е било казано, че трябва да почакат още малко, докато и техните братя и съслужители също не умрат като мъченици.

И пророк Езекиил пише за това в глава 37:1-10: „…и ще оживеете, и ще познаете, че Аз съм Господ… Ела, дух, от четирите ветрове и духни върху тези убити, за да оживеят“ (стих 6+9). Това все още предстои и се отнася до тези, които ще бъдат убити по време на преследването в долината.

Втората част (стих 11-14) вече е в миналото. Отново става въпрос за отваряне на гробове.

„Така казва Господ Иеова: Ето, люде Мои, Аз ще отворя гробовете ви, и като ви изведа из гробовете ви ще ви заведа в Израилевата земя.
И като туря духа Си във вас, ще оживеете; и ще ви поставя във вашата земя; и ще познаете, че Аз Господ изговорих това и го извърших, казва Господ“ (стих 12+14).

Това според Мат. 27:52-53 се е случило при възкресението на нашия Господ, и се е отнасяло до всички избрани светии от Стария завет:

„…гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,
които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина.“

Според Откр. 20:4 мъчениците от Голямата скръб не са убитите, които са излезли от гробовете, а които са оживяли за да участват в мирното Хилядолетно царство.

В края на тази глава още веднъж е подчертано сключването на завет с Израел. В десетата глава нали Ангелът на завета слязъл долу. Също тук на небето се появява видимо ковчега на завета:

„И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмове и трус и силен град“ (11:19).

В единадесетата глава първо ни е посочено, какво ще се случва през последните три години и половина, когато храмът ще бъде изграден отново. Въпреки, че международните закони защитават молитвените Божии домове, но не защитават околните им парцели. Поради тази причина през тези три години и половина на голямата скръб единствено двора ще бъде оставен на езичниците за тъпчене.

„И даде ми се тръст като тояга; и ангелът стоеше и казваше: Стани та измери храма Божий, и олтаря, и тези които се кланят в него;но двора който еизвън храма остави вън и недей го измерва, защото е даден на езичниците, и светия град ще тъпчат четиридесет и два месеца“ (ст. 1-2).

Тук става въпрос за периода на голямата скръб и преследванията след първите три години и половина, по време на служението на двама пророци, когато храма вече е бил изграден отново. Това е едно перфектно разпределяне на времето и описание на нещата. Дори бе измерен и олтара за изгарянията. Това ни напомня Дан. 9:27, че жертвата и приносът ще престанат в половината от последния 7-годишен период.

Пророк Езекиил видял храма заедно с всичките му детайли, както е описано в 40-47гл. От описанието става ясно, че и бъдещия храм ще бъде изграден така, както първия. Третия храм – Божия дом в Йерусалим, – ще бъде отново построен върху първоначалното му място, и ще бъде там през Хилядолетното Царство. Множество места в Библията свидетелствуват за това: Исая 2:2-3, 56:7; Езек. 47; Агей 2:9; Зах. 14:20-21; Откр. 7:15 и др. Храмовия хълм е част от хълма Сион, затова 144 000 са показани там.

Разпределяне на времето и описания на явленията, съпровождащи различни събития, са толкова ясни, че би трябвало да са разбираеми за всеки. Служението на двамата свидетеля също е определено от срок три години и половина: „А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни облечени във вретища“ (стих 3).

Когато в Светото Писание са използвани термините четиридесет и два месеца, хиляда двеста и шестдесет дни или време, времена и половина време тоест година и две години и половина, винаги става въпрос за половината от седемдесетата седмица на Даниил. Жизненоважно е обаче да определим към коя половина принадлежи дадено събитие.

Двамата пророка, помазани от Духа, също са означени като „маслинови дървета“. Пророк Захария (4:11-14) ги видял от дясната и лявата страна на светилника. Това, че стояли до светилника, означава, че тяхното служение не спада към времевия период на Църквата. Служението им започва след грабването на Новозаветната Църква-Невяста, защото след това Израел ще бъде спасен (Деян. 15:14+16, Римл. 11:25 и др.)

Който наблюдава тяхното служение във всеки случай ще се сети за Мойсей и Илия, когато Бог действал чрез тяхната властна дума. Все пак чрез служението на Мойсей Египет бил сполетян от страшни бедствия (Изх. 7-12гл.), дори и водата се превърнала в кръв. По време на служението на Илия небето се заключило за три години и половина (3Царе 17), и от него паднал огън. и двете неща ще се повторят по време на служението на двамата свидетеля. Нищо от живота на Енох не посочва на случващо се по време на служението на двама пророка. Той бил седмият след Адам (Бит. 5:19-24, Юда 1:14, Евре. 11:5-6) и е съвършен предобраз на живеещите в седмия и последен период на Църквата, които няма да умрат, а ще бъдат изменени и грабнати (1Кор. 15:51-57, 1Сол. 4:13-17 и др.)

Мойсей и Илия също са били онези, които говорили с Господ върху хълма на Преображението (Мат. 17 и др.). и двамата са споменати в последните три стиха на Стария завет, в книгата на пророк Малахия. Мойсей, който написал петте книги на Тората, е най-големия пророк за иудеите, а Илия – най-важния за тях, тъй като според иудейските вярвания отговарящи на Писанието, той ще предиде явлението на Месията.

Пророк Исая описва ги като герои и пратеници, които молят за мир. В следващия стих се споменава за прекратяването на договора:

„Ето, силните им викат навън, посланиците на мира плачат горчиво.Пътищата запустяха, няма вече минаващ пътник. Той наруши договора, презря градовете, не зачете човека“ (Исая 33:7-8).

„Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича“ (стих 10).

„Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?“ (стих 14).

„Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя“ (стих 17).

„А на Давидовия дом и на ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление; и те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него както скърби някой за първородния си“ (Захар. 12:10).

Божиите помазаници са „Божии лъвове“, имат пълната Божия мощ. Всичко, което изрекат в името на Господ, то ще става. Тяхната задача е не само да извикат 144 000, но и да прогласят наказания над народите и да пророкуват, както е споменато в края на десетата глава.

След като си изпълнят поръчението, ще бъдат убити.

„И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята“ (стих 10).

Хора от всички народи и езици ще гледат труповете им. Доскоро критиците на Библията недоумяваха този стих и се чудеха, как би могло да се случи. В днешно време това наистина е възможно; благодарение на телевизията целия свят ще види труповете им. и тук Библията е вярна до края, да, и навеки.

„А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха.А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. и възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.И на часа стана голям трус, и десетата част от града падна, та измряха в труса седем хиляди човека; и останалите се уплашиха, та отдадоха слава на небесния Бог“ (стих 11-13).

Седмата тръба – победно ликуване на небесата
Прогласяване на Царството върху земята

След като на Йоан било показано, какво предстои във връзка със служението на двама свидетели, той вижда края на тази епоха и съобщава, какво ще се случи по времето на тръбенето на седмия ангел:

„И затръби седмият ангел; и на небето имаше силни гласове, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос, и Той ще царува за вечни векове.И двадесет и четиримата старейшини, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха на Бога, и казаха:Благодарим Ти, Господи Боже Всемогъщи, който си и който си бил, затова че си взел голямата Си власт и си се възцарил“ (стих 15-17)

Както вече беше съобщено в Откр. 10, че по онова време Божията тайна в Христос ще бъде завършена, и царуването Му ще започне. Тогава ще стане и предварителния съд над народите, а също и на мъртвите, които ще бъдат възкресени преди началото на Хилядолетното царство. Господ ще възнагради Своите слуги, пророци, и всички светии, които са имали страх от Неговото име, и са останали верни до смърт по време на периода на голямата скръб.

„Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв ивремето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята“ (стих 18)

Темата за съдене преди началото на Царството също е отразена в следните библейски места: Исая 2:2-4, Мих. 4:1-5, Мат. 25 от стих 31, Дан. 7:9-14, Откр. 20:4-6 и др.

Всички съдебни процеси преди и след Хилядолетното царство са детайлно описани. Първо всички, които ще участват в Грабването, ще застанат пред Христовото съдилище. Те трябва да бъдат съдени, дори и да са предназначени да празнуват сватбената вечеря, и на края да съдят света и да царуват заедно с Господ. Павел пише: „..понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище… и тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога“ (Рим. 14:10-12).

После той пише: „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло“ (2Кор 5:10).

„И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме“ (Евр. 4:13).

Павел имал уверенност в делото си пред Бога, но също той виждал Господ като негов Съдия, Който ще произнесе справедлива присъда във всеки съд. Преди заминаването си той свидетелствува: „..отсега нататък за мен се пази венецът на правдата, с който Господ, праведният Съдия, ще ме възнагради в онзи Ден; и не само мен, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване“ (2Тим 4:8).

Преди царят да застане на престола и поеме властта над царството, той трябва да бъде коронясан. Когато Господ слиза след сватбената трапеза за да реши последната битка и да започне царуването, на главата Му има много корони (Откр. 19:12). Всички, които ще царуват заедно с Него и са предназначени да бъдат в Неговото царство, също ще бъдат коронясани с венци, преди да седнат с Него на престола Му.

Ако всичките вярващи осъзнаваха, че ще трябва да застанат пред съдилищния престол на Христос, нещата в Църквата-Невяста скоро щяха да изглеждат съвсем различно. Страхът от Бога, благоприличието и смирението щяха да бъдат в разговорите и живота им. „И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш“ (Мат. 12:36-37). „Господ ще съди людете Си“ (Евр. 10:30). В предишните стихове ни е казано, кои са тези вярващи и какво са правили.

Нищо няма да остане неизяснено: никой въпрос – неотговорен, и никой проблем – нерешен. „Затова не съдете нищо преждевременно, докато не дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата. и тогава всеки ще получи своята похвала от Бога“ (1Кор 4:5)

Апостолът е подредил правилно тези различни съдилищата, които във времето са отдалечени едно от друго. На своя колега Тимотей пише: „Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред вид на явлението Му и царуването Му“ (2Тим 4:1).

Павел се позовава на явяването на Христос, когато казва, че справедливия Съдия ще му сложи венеца, но не само на него а и на всички, които са възлюбили Неговото явяване. Това включва цялата Църква-Невяста. Също така, обаче, той пише на съденето на живите и мъртвите по време на царуването Му, тоест в самото начало на Хилядолетното царство.

В онзи ден делото на всеки един вярващ в Божието царство ще бъде изпитано: „…на всеки работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита каква е работата на всекиго“ (1Кор 3:13).

В това време – след сватбената трапеза, преди началото на царуването – Господ ще изпълни и двете части от 2 Сол. 1:7-10. Едната се отнася до вярващите, другата – до невярващите.

„…когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила,когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали…“

Въз основа на грешно тълкуване на Йоан 5:24 и подобни библейски места, мнозина вярващи са останали с впечатлението, че никога няма да застанат пред съдилището, и затова могат да правят и да си позволяват всичко, каквото пожелаят. Напълно е ясно, че съответните думи на нашия Господ се отнасят до Последния съд, където няма да се появят всички онези, които са участвали в първото възкресение. Трябва заедно със стих 29 да бъде разглеждан стихът 24: „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.“ Тук се има на предвид Страшния съд, като последен съд.

„Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“ (Йоан 5:28-29).

Нашият Господ е означил първото възкресение като „възкресение за живот“, а второто – „възкресение за осъждане“. Разбира се, че групата на първородните няма да се появи на Последния съд.

Пророк Исая видял в духа, какво още ще се случи преди началото на Царството: онова войнство във въздуха пада долу заедно със сатаната.

„И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, и на земята земните царе.И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. и ще бъдат затворени в тъмницата, ислед дълго време ще бъдат наказани.Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, и в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава“ (Исая 24:21-23).

Божиите паднали ангели и отпаднали от Бога хора, които са разбунтували срещу Него по особен начин, ще бъдат осъдени в този предварителен съд и ще бъдат затворени в тъмница, обаче, както е писано, „след дълго време ще бъдат наказани“, тоест след хиляда години, по времето на Страшният последен съд. Този период от хиляда години също и сатана ще го прекара вързан и хвърлен в бездната (Откр. 20:1-2).

Пророкът пита относно мъчениците, които също ще участват в първото възкресение: „Твоите умрели ще оживеят? Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта“ (Вижте също Даниил 12:2). „Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие кървите си, и не ще покрие вече убитите си“ (Исая 26:19+21). Трябва да имаме на предвид, че тук става въпрос за всички онези, които — както в миналото, така и в бъдещето — убити са от преследване (Откр. 6:9-11, 13:15, 18:24, 20:4).

Тук не става въпрос за хората, починали от естествена смърт и погребани, нито за отваряне на гробовете. Това не е общото възкресение на всички мъртви, а, както става ясно от контекста, това са мъченици, дали живота си заради вярата си, и доста често са бивали някъде просто зарити. Който участвал в гонението им и станал виновен, ще бъде подведен под отговорност от Самият Господ. От думите: „Твоите умрели ще оживеят? Моите мъртви…“ става ясно, че тези хора са собственост на Бога. На душите в петия печат е било казано, че трябва да почакат още малко, докато и техните братя и съслужители също не умрат като мъченици.

И пророк Езекиил пише за това в глава 37:1-10: „…и ще оживеете, и ще познаете, че Аз съм Господ… Ела, дух, от четирите ветрове и духни върху тези убити, за да оживеят“ (стих 6+9). Това все още предстои и се отнася до тези, които ще бъдат убити по време на преследването в долината.

Втората част (стих 11-14) вече е в миналото. Отново става въпрос за отваряне на гробове.

„Така казва Господ Иеова: Ето, люде Мои, Аз ще отворя гробовете ви, и като ви изведа из гробовете ви ще ви заведа в Израилевата земя.И като туря духа Си във вас, ще оживеете; и ще ви поставя във вашата земя; и ще познаете, че Аз Господ изговорих това и го извърших, казва Господ“ (стих 12+14).

Това според Мат. 27:52-53 се е случило при възкресението на нашия Господ, и се е отнасяло до всички избрани светии от Стария завет:

„…гробовете се разтвориха имного тела на починалите светии бяха възкресени,които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина.“

Според Откр. 20:4 мъчениците от Голямата скръб не са убитите, които са излезли от гробовете, а които са оживяли за да участват в мирното Хилядолетно царство.

В края на тази глава още веднъж е подчертано сключването на завет с Израел. В десетата глава нали Ангелът на завета слязъл долу. Също тук на небето се появява видимо ковчега на завета:

„И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмове и трус и силен град“ (11:19).