През повечето от четиридесет години, които съм прекарал проповядвайки и трудейки се на Господното лозе, множество пъти съм изпитвал прекрасното водителство от Светия Дух. Докато писах по тези сложни и важни въпроси, обаче изпитах както никога преди значението на думите „Духът издирва всичко…“ и „Духът на истината, ще ви упътва за всяка истина… и ще ви извести за идващите неща“ и т.н. Отново и отново Божият Дух ми показваше взаимовръзки, които никога преди не бях виждал или знаел.

Завършвам този ръкопис с дълбока благодарност и осезаемо облекчение. Почувствах, сякаш Божият Дух в мен си отпочина и огромно бреме падна от плещите ми, след като изпълних повереното ми от Бог, и мога да предам на Божия народ това важно завещание на Неговото разкрито пророческо Слово. Изработването на това изложение беше едно от най-големите поръчения и предизвикателства, които ми бяха дадени в моето служене на Господ. Сега обаче имам чувството, че Бог гледа благосклонно на тази работа. Сега в края на седмият период на Църквата, на Господ, Който е славната Глава на Неговата Църква, беше Му благоугодно да се разкрие целия Си план, както го е открил на апостолите и пророците. Това изложение е надежно и вярно.

Ако някой ще ме порицае за строгост и липса на любов, той съди по-човешки. Със сигурност Бог би се радвал да види, както и аз, че всички духовни неща вървят по мед и масло, но за съжаление не е така. Умолявам всички да не насочвате вниманието си на мен, който е само един инструмент и гласова тръба на Бог, а обръщайте се директно към Бог, тъй като единствено Той носи пълната отговорност за цялото съдържание на Словото Му. Пратеникът не може да направи нищо с посланието, той трябва само да го донесе. Самият Господ е  заклеймил определени неща, тъй като не изхождат от Него, поради това не могат и да устоят в Негово присъствие. Кой би могъл да спори с Него? Божествената истина може да бъде остра и да нарани, но след това действа изцелително.

В книгата „Традиционно християнство“ описах фундаменталните истини относно проповядването на Евангелието, също и основните учения на Новозаветната Църква, пояснявайки историческия контекст и развитието на църковната история. В това изложение целта беше написания иносказателно текст на Откровението да се обясни на ясен библейски език. От самото начало принципът на нашия Господ остава валиден за символичната реч на притчите. В отговор на въпроса „защо?“ Той е казал на Своите ученици: „Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство.“

Всичко, излизащо от Бог, идва до нас чрез откровението от Светия Дух, и дава се способността да разбираме Писанието и да виждаме изпълнението му. Сега е времето за цялостно и крайно откровение на всички тайни, все ощи скрити в Словото.

През цялата църковна история, от ранното християнство чак до наши дни, нито при съживленията не е имало проникване в цялото Откровение на Исус Христос. Изкупителят бе Камъкът за препъване и Канара на съблазън, Който библейските строители не можаха да поставят правилно. Те също така не можаха да разпознаят с ясност, кой е антихриста според написаното в Писанието. Относно него има две основни течения: едното смята, че той вече се е бил появил по времето на апостолите, а другото очаква той да се появи някой ден. Някои го търсят измежду евреите, други в арабския свят и т.н.

Йоан като любимият ученик на Исус пише съвсем ясно, че антихриста ще дойде, също така казва че вече е имало много антихристи (1 Йоаново 2:18). И двете твърдения са верни. Църквата на антихриста съществува от първото поколение християни едновременно с истинската Църква. В последния период, обаче, когато сатана обладае човека на греха, антихриста ще бъде не само „лъжепророкът“, а и „звярът“. Сега, в края на дните, е от огромно значение да разкрием белезите на тази институция и водача й. Поради това докато пишех, имах усещане как Светия Дух наблегна на тази тема и я просветли от всички посоки.

Относно начина, по който написах това изложение, усвоил съм принципа на апостол Павел „не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост“ (1Кор. 2:1-5). Също така приех мотото на уважаемия реформатор и преводач на Библията, Мартин Лутер: „Граматиката не бива да владее откровението, а да му служи.“

Както Бог бди над Словото Си, нека също да бли и над това изложение на Словото Му. Това кратко есе е посветено на нашия Господ и Изкупител Исус Христос. Нека Той благослови съдържанието и читателите му. На вечния верен Бог нека бъде славата сега и завинаги. „Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете“ (Ефес. 1:17) Амин!

Крефелд, декември 1994 г.

През повечето от четиридесет години, които съм прекарал проповядвайки и трудейки се на Господното лозе, множество пъти съм изпитвал прекрасното водителство от Светия Дух. Докато писах по тези сложни и важни въпроси, обаче изпитах както никога преди значението на думите „Духът издирва всичко…“ и „Духът на истината, ще ви упътва за всяка истина… и ще ви извести за идващите неща“ и т.н. Отново и отново Божият Дух ми показваше взаимовръзки, които никога преди не бях виждал или знаел.

Завършвам този ръкопис с дълбока благодарност и осезаемо облекчение. Почувствах, сякаш Божият Дух в мен си отпочина и огромно бреме падна от плещите ми, след като изпълних повереното ми от Бог, и мога да предам на Божия народ това важно завещание на Неговото разкрито пророческо Слово. Изработването на това изложение беше едно от най-големите поръчения и предизвикателства, които ми бяха дадени в моето служене на Господ. Сега обаче имам чувството, че Бог гледа благосклонно на тази работа. Сега в края на седмият период на Църквата, на Господ, Който е славната Глава на Неговата Църква, беше Му благоугодно да се разкрие целия Си план, както го е открил на апостолите и пророците. Това изложение е надежно и вярно.

Ако някой ще ме порицае за строгост и липса на любов, той съди по-човешки. Със сигурност Бог би се радвал да види, както и аз, че всички духовни неща вървят по мед и масло, но за съжаление не е така. Умолявам всички да не насочвате вниманието си на мен, който е само един инструмент и гласова тръба на Бог, а обръщайте се директно към Бог, тъй като единствено Той носи пълната отговорност за цялото съдържание на Словото Му. Пратеникът не може да направи нищо с посланието, той трябва само да го донесе. Самият Господ е  заклеймил определени неща, тъй като не изхождат от Него, поради това не могат и да устоят в Негово присъствие. Кой би могъл да спори с Него? Божествената истина може да бъде остра и да нарани, но след това действа изцелително.

В книгата „Традиционно християнство“ описах фундаменталните истини относно проповядването на Евангелието, също и основните учения на Новозаветната Църква, пояснявайки историческия контекст и развитието на църковната история. В това изложение целта беше написания иносказателно текст на Откровението да се обясни на ясен библейски език. От самото начало принципът на нашия Господ остава валиден за символичната реч на притчите. В отговор на въпроса „защо?“ Той е казал на Своите ученици: „Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство.“

Всичко, излизащо от Бог, идва до нас чрез откровението от Светия Дух, и дава се способността да разбираме Писанието и да виждаме изпълнението му. Сега е времето за цялостно и крайно откровение на всички тайни, все ощи скрити в Словото.

През цялата църковна история, от ранното християнство чак до наши дни, нито при съживленията не е имало проникване в цялото Откровение на Исус Христос. Изкупителят бе Камъкът за препъване и Канара на съблазън, Който библейските строители не можаха да поставят правилно. Те също така не можаха да разпознаят с ясност, кой е антихриста според написаното в Писанието. Относно него има две основни течения: едното смята, че той вече се е бил появил по времето на апостолите, а другото очаква той да се появи някой ден. Някои го търсят измежду евреите, други в арабския свят и т.н.

Йоан като любимият ученик на Исус пише съвсем ясно, че антихриста ще дойде, също така казва че вече е имало много антихристи (1 Йоаново 2:18). И двете твърдения са верни. Църквата на антихриста съществува от първото поколение християни едновременно с истинската Църква. В последния период, обаче, когато сатана обладае човека на греха, антихриста ще бъде не само „лъжепророкът“, а и „звярът“. Сега, в края на дните, е от огромно значение да разкрием белезите на тази институция и водача й. Поради това докато пишех, имах усещане как Светия Дух наблегна на тази тема и я просветли от всички посоки.

Относно начина, по който написах това изложение, усвоил съм принципа на апостол Павел „не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост“ (1Кор. 2:1-5). Също така приех мотото на уважаемия реформатор и преводач на Библията, Мартин Лутер: „Граматиката не бива да владее откровението, а да му служи.“

Както Бог бди над Словото Си, нека също да бли и над това изложение на Словото Му. Това кратко есе е посветено на нашия Господ и Изкупител Исус Христос. Нека Той благослови съдържанието и читателите му. На вечния верен Бог нека бъде славата сега и завинаги. „Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете“ (Ефес. 1:17) Амин!

Крефелд, декември 1994 г.