Настоящите събития в Средния Изток отново са привлекли вниманието на библейските учители към книгата на Даниил. Видението за седемдесетте седмици е особено подходящо за да разгледаме случващото се в епицентъра на световните събития в съответствие с библейските пророчества. За да разберем как тези събития ще се развият в бъдеще, е необходимо да имаме на предвид както случилото се в миналото, така и случващото се в настоящето. Книгата на Даниил е Апокалипсисът на Стария завет, в която е разкрито всичко свързано с Израел чак до края на тази цивилизация.

По онова време пророк Даниил е бил пленник във Вавилон заедно с народа си. Търсейки в написаното от пророк Еремия (25:11, 29:10) за да разбере относно края на тяхното седемдесетгодишно пленничество (Дан. 9:2), той се е молил на Бог от все сърце и се е застъпвал за Израел. След дълго покаяние и молене той получава отговор от Бог. Този отговор, обаче, не се отнася до пленничеството, а по-скоро до бъдещите събития свързани с Израел, чак до идването на Месията и до самия край на последния период от време.

„Когато ти започна да се молиш, излезе слово и аз дойдох да ти кажа, защото ти си възлюбен; затова обърни внимание на словото и разбери видението.

Седемдесет седмици са определени за народа ти и за светия ти град…“ (Дан. 9:23-24а).

Две години по-късно пленничеството приключва, когато евреите получават разрешение от персийския цар Кир да построят отново храма в Йерусалим (Ездра 1:1-3). Градът и стените биват издигнати стотина години по-късно от Неемия. Според думите на ангел Гаврил това е белязало началото на „седемдесетте седмици от години“. Известни са ни седмиците от седем дни, но в пророчеството Бог използва израза „седмици от години“.

Тези „седмици от години“ са общо седемдесет на брой. Както виждаме в следния текст, целта е шесторна:

1. „..за свършване на престъплението,

2. и за слагане на край на греховете,

3. и за правене умилостивение за беззаконието,

4. и за въвеждане на вечна правда,

5. и за запечатване на видение и пророчество,

6. и да се помаже Пресветият.“

„И така, знай и разбирай: От излизането на словото да се възстанови и съгради Ерусалим до Помазаника (= Месия), Княза, ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще бъде възстановен и съграден, с улици и окоп, и то в размирни времена.

И след шестдесет и две седмици Помазаникът (= Месия) ще бъде отмахнат и няма да има нищо. И народът на идващия княз ще разруши града и светилището; и краят му ще бъде чрез наводнение; и до края: война, определени опустошения.

И той (Антихрист) ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще прекрати жертвата и приноса; и на крилото на мерзостите идва един запустител, докато решеното унищожение се излее върху запустителя“ (Дан. 9:24б-27).

Тези, които познават както пророческото писание, така и историята, убедително са потвърдили времевото разделение от декрета Йерусалим да бъде съграден отново (Неем. 2) до Христос, Месията. Трите часови мерки – 7, 62 и 1 седмица – се отнасят до Израел. Времевият период на благодатта за народите (Пс. 118:24, Исая 49:8, 2 Корин. 6:2, Евреи 4:7) е между шестдесет и деветата и седемдесетата седмица.

Учението, че Исус Христос е изпълнил първата половина от седемдесетата седмица, не е в съответствие с Библията. Тук трябва да се запитаме: „Какво казва Писанието по въпроса?“ Според Писанието има само три времеви мерки. В книгата на Даниил четем относно 7, 62 и 1 седмица. Освен това Писанието свидетелствува, че Помазаникът, Месията ще бъде убит след шестдесет и две седмици, а не след шестдесет и две и половина. Така е рекъл Бог в Словото Си: „И след шестдесет и две седмици Помазаникът ще бъде отмахнат…“ (стих 26).

В нито един пасаж не е написано, че трите години и половина Господно служение са били част от седемгодишен завет, който Той е нарушил по средата. В съответствие с правилата установени от Мойсей, мъжете в светилищата започвали да служат на Бог на тридесетгодишна възраст (Числа 4:1-3). Според Лука 3:23 Той като Човешки Син е започнал служението Си точно на тридесет години.

Как един и същ стих би могъл да се отнася едновременно до Христос и до антихриста?! Кога и с кого се предполага че Христос е сключил завет, който след това е нарушил? Той не е сключил някакъв договор, който би могъл да наруши, нито с Рим, нито с Израел. Напротив, Той е установил Новия завет чрез кръвта на завета (Мат. 26:26-28 и др.) и Новият завет не е някакъв временен, а е вечен. Помислете относно това! Не е ли богохулство да използваме един и същ стих както за Христос, така и за антихриста?

Господ също така не е премахнал различните жертвоприношения и приноси. Всичко в храма е продължило постарому до 70-та година след Христа. Даниил 9:27 не се отнася до Христос, а до антихриста. Даже и сто противоречащи цитата не биха могли да анулират един стих от Божието Слово. Всеки вярващ в Бога първо ще приеме Словото Му, и след това ще разбере правилно целия контекст. Не е от значение дали служението на Исус Христос е траело три или три години и половина, обаче, е важно да знаем, че цялото му служение спада към периода в края на шестдесет и втората седмица. Така е казал Господ в Словото Си.

Периода на благодатта за Израел са служението на двамата пророци, траещо три години и половина. „А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни облечени във вретища“ (Откр. 11:3). По време на тяхното служение храмът ще бъде изграден отново.

Евреите очакват техния Месия да дойде в храма, тъй като е писано: „..И Господ, Когото търсите, Неочаквано ще дойде в храма Си, Да! Ангелът на завета, когото вие желаете; Ето, иде, казва Господ на Силите“ (Мал. 3:1б). Според тяхното разбиране Месията е специален човек, княз (Езек. 46) от племето на Давид (2 Царе 7 и др.). Поради това те ще бъдат измамени от противника, който при специални обстоятелства се явява публично като княз със скиптър. Евреите знаят, че относно Месията е обещано, че Той ще владее със скиптъра Си от хълма Сион, където се намира храмът в Йерусалим. „ГОСПОД ще простре от Сион скиптъра на силата Ти: Владей сред враговете Си!“ (Пс. 110:2).

Библията ясно свидетелствува, че Месията има както божествен, така и човешки произход. В Матей 1 и Лука 3 се споменава човешкия Му произход: „родословието на Исуса Христа, син на Давида…“ В Йоан 1 ние е описан божествения Му произход. Словото, което беше самия Бог, стана човек. В Стария завет са описани и двата произхода, а в Новия са изпълнени и потвърдени. В Римляни 1:3 четем относно Исус Христос, нашия Господ: „..Който по плът се роди от Давидовото потомство.“ Според Римляни 9:5 Неговия земен произход е от бащите, а божествения е от Бог: „…и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.“ В 1 Коринтяни 15:47 ни е казано, че от божествения произход Христос е „човек от небето“. Библейският пасаж в Малахия Го нарича Ангел на завета. Това се потвърждава и в Откровение 10. Виж също Деяния 7:38.

В Неемия и Даниил не става дума за построяването на храма, а по-скоро за възстановяването на Йерусалим със стени и улици. Този декрет е бил издаден през 445-та година преди Христа от Артаксеркс. Оттогава до смъртта на Месията е трябвало да изминат 7 седмици, което се равнява на 49 години, и 62 седмици, тоест 434 години. Общо стават 483 години. Ако имаме на предвид, че в библейското пророчество годината има 360 дни, наистина излиза годината, в която нашия Господ е бил разпнат. Става ясно, че 7-те и 62-те седмици – общо 69 – вече са изпълнени. Началото на последната „седмица от години“ спада примерно към грабването на Църквата-Невяста. От тогава започва ново духовно начало за Израел.

Първият владетел завладял Израел е Навуходоносор. С него започват четирите езически царства (Дан. 2 и 7). Както първият световен владетел е получил животинско сърце, така ще бъде и с последния: „Нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена“ (Дан. 4:16). Тези седем времена, тоест седем години, се повтарят още три пъти в тази глава и се отнасят до периода, през който първият владетел е бил звяр. Същото важи и за последния световен владетел през последните седем години, тоест седемдесетата седмица, когато сатана бъде свален (Откр. 12:9) и го обсеби, владетелят ще се държи като звяр, тъй като сатана ще му даде престола си (Откр. 13:2). През първите три години и половина той няма да притежава абсолютна светска власт, тъй като по това време двамата пророка ще служат с авторитета на Словото, даден им от Бог (Откр. 11). През последните три години и половина той ще покаже сатанинската си природа по време на голямата скръб и преследване.

Според свидетелството на Писанието остава една седмица от години: три години и половина благодат за Израел и три години и половина голяма скръб, което прави общо седем години. Тези последни седем години ще започнат след като Църквата-Невяста от народите бъде грабната, и Рим, по-точно държавата Ватикан ще сключи всеобхватен „мирен договор“ с Израел, ООП и съседните арабски страни: „И (антихриста) ще постави завет с мнозина в една седмица, а в половината на седмицата ще престане жертвата и приношението; и върху крилото на мерзостите ще е запустителят, и до свършването на времето ще се даде определение върху запустялото“ (Дан. 9:27).

Както свидетелствува този библейски пасаж, мирния договор ще бъде сключен с мнозина. Според оригиналния текст тази дума би тябвало да се преведе „с някои“, както например на френски е преведено с дума „plusieurs“: „II fera une solide alliance aves plusieurs pour une semaine…“ – тоест става дума за седемгодишен договор между един и няколко партньори. Това няма да бъде като обикновените споразумения между нациите, а по-скоро ще се отнася единствено до Йерусалим. Дипломатическите отношения винаги се установяват между две държави. В това мирно споразумение, обаче няколко страни и религии ще бъдат включени: Израел, ООП, Йордания и останалите съседни арабски държави. Библейските учители са пропуснали този аспект и не са го имали на предвид. Tе са виждали единствено Рим и Израел. Всъщност аспекта е най-важния, тъй като е необходим за правилното разбиране и определяне на сегашното време за сбъдване на пророчеството за последния период.

В Даниил 9 пише не само за „народа ти“, но и за „светия ти град“. В Израел, особено в Йерусалим, има места, които са свещени едновременно за евреите, християните и мюсюлманите. Дипломатическите отношения установени между Израел и Ватикана през 1994-та година бяха необходими за улесняването на следващите преговори относно Йерусалим. Договорът споменат в Даниил 9:27 е споразумение между един и няколко правителства. Той не е двустранен, а многостранен. Това ясно е изобразено чрез множественото число в текста. В това знание на Писанието е ключа – откровение – за правилното разбиране на преговорите, които се водят в момента в Средния Изток и държавата Ватикан.

Обменът на посланици с Израел доказва, че Ватикана си е една обикновенна държава, тук обаче не става дума за предсказаното сключване на договор. Подобни отношения между държавите в света е се практикуват от повечето страни, и за тях няма времево ограничение. Седемгодишния договор няма нищо общо с дипломатически посланиците и основаването на посолства, но в него ще бъдат посочени правата и задълженията за трите световни религии обитаващи Йерусалим.

До сега Йерусалим беше единствено столица на Израел, и не на някой друг народ. За двете други световни религии – християнството и исляма – градът беше досега с подчинено значение. Сега те насочват усилията си в много странна посока към Йерусалим. Изглежда сякаш са забравили техните места за поклонение Мека и Медина, Лурд и Фатима, и са се съсредоточили изцяло върху столицата на Израел, Йерусалим.

На този свят има един единствен човек, когото уважават както евреи, така и мюсюлмани – това е папата, който е признат от всички религии и е зачитан като централна фигура. Също така той е в невероятно добри отношения с ООП и арабския свят. Поради това Ватикана ще има важна роля в преговорите с арабите да издейства от тях разрешение за строителството на храма, и така ще влезе в споразумението с тях за Израел. Той ще използва дипломатични методи, ще говори за човешките права и за равноправността на трите монотеични религии и т.н. Всичко това ще се случи за да бъде изпълнено Писанието.

След постигнатото споразумението „Йерусалимския договор“ тогавашният папа ще отиде в Йерусалим с цялото си величие в изградения храм, според предсказаното преди около 2 000 години: „..така че той като Бог да седне в Божия храм, като представя себе си за Бог“ (2 Сол. 2:4б).

Бог стана човек в Сина и взе образ на слуга. „Човекът на беззаконието“ като „синът на погибелта“ се издига до Бог, претендирайки на непогрешимост и приема прославление. В началото иудеите ще бъдат измамени от фалшивия „Месия“, чиято помощ са получили при сключването на договора относно Йерусалим. До този момент булото на Мойсей ще бъде върху тях. След това фалшивия „Месия“ със скиптъра в ръката си ще предложи на еврейския народ и своята версия на християнството, а именно католическата. Тогава избухва „бомбата със закъснител“, и Господ Се разкрива пред Неговите като Ангел на завета (Откр. 10), Който ще умъртви противника с дъха на устата Си (Исая 11:4, 2 Сол. 2:8). Дговорът ще бъде прекъснат и двамата пророци, духовните лидери на Израел, ще бъдат убити. Тогава ще настъпи краят на първата половина от последната седмица, и започват три години и половина на изпитание и преследване (Дан. 7:25б, Откр. 13:5б).

Относно този период в Даниил 12 възниква въпроса, кога ще приключат тези удивителни събития. В седмия стих Ангела се кълне и определя, че до момента остават три години и половина. Подобно събитие откриваме в Откр. 10:5-6. Там се казва, че няма вече да има бавене. Отговорът в Даниил 12 е следния: „И чух мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, който живее вечно, че това ще бъде след време, времена и половин време, и когато свърши разбиването на силата на светия народ, всичко това ще се изпълни“ (стих 7).

В последният период Бог е много конкретен в Словото Си, до определяне точно на дните. Служението на двамата пророка ще продължи 1 260 дни (Откр. 11:3), което е точно три години и половина. През това време храмът ще бъде издигнат отново. След това е „половин време“. След построяването и измерването на храма ни е казано, че светия град ще бъде потъпкван от езичници точно 42 месеца. Това са точно три години и половина, както е казано в Откр. 11:2: „…но двора, който е извън храма, остави, и недей го измерва, защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца.“

„..и Йерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците“ (Лука 21:24б).

Втория период ще бъде удължен два пъти: „И от времето, когато се премахне постоянната жертва и се постави мерзостта, която докарва запустение, са хиляда и двеста и деветдесет дни“ (Дан. 12:11). Виждаме, че тук са добавени 30 дни, за да се завърши определеното унищожение на издигнатата мерзост на запустението. След това се споменават 1335 дни. Очевидно допълнителните 45 дни са необходими за последните събития, например съденето на народите (Исая 2:4, Михей 4:3, Матей 25:32, Откр. 11:18, Откр. 20:4 и др.). Чак след това може да започне Хилядолетното царство. Нали всичко ще трябва да бъде възвърнато в превъзходно състояние. Цялото творение очаква момента, когато ще бъде избавено от робството на тление, от което страда и въздиша (Рим. 8:19-21).

Във връзка с последния срок от време ни е казано: „Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни“ (Дан. 12:12). През този последен етап всичко ще бъде обновено и подготвено за Божието Царство на земята. Блажени са тези, които издържат до самия край, тъй като живеещите по онова време ще отидат директно в Хилядолетното царство. Тогава цялото творение ще бъде поставено в  райско състояние. Според свидетелството на Светото Писание, преди Хилядолетното Царствоняма да настъпи край на света с цялостно унищожение и изгаряне на всички хора, както някои грешно смятат; а ще има пречистващ процес с огън и едно величествено ново начало, на което ще се зарадва цялото творение. По време на Хилядолетното царство на земята ще цари мир; вълкът ще живее с агнето, кравата и мечката ще пасат заедно (Исая 11:6-9 и т.н.), тъй като през този период сатаната е свързан и се намира в бездната (Откр. 20).

Относно религиозното и политическото развитие през последния период Божият служител Уилям Бранхам каза в проповедта на 19-ти март 1962-ра година в Тифтън, Джорджия, САЩ, навръх студената война, само няколко месеца след издигането на Берлинската стена, когато танковете на западния и източния блок застанаха едни срещу други: „Имаше дъжд от наставление. Имаше национален поучителен дъжд; комунизма беше посят във всичките народи. Рим се възроди. Знаете ли, какво ще се случи? Ако върнат… източната част на Берлин, това ще постави… Римската империя точно както е била по времето на Исус Христос. Със сигурност това ще се случи, точно така.“

Световният комунизъм вече не съществува, затова той вече не е заплаха за римско-католическата църква. Напротив, сега тя даже набира сила в бившите комунистически държави. Всеки запознат с темата може да опише ролята на Ватикана в падането на комунизма. Студената война приключи, Берлинската стена изчезна. След почти 50 години последните руски войници напуснаха германската територия на 31-ви август 1994. Германия е обединена, Европа също се обединява. Същевременно световният католицизъм набира сила пред очите ни, и заедно сего и Римската империя.

На 25-ти март 1957 са подписани римските договори. Така беше положена основата на Европейската икономическа общност. Тези договори не биха могли да бъдат сключени в никой друг град на света. Световната политика се извършва в столицата на света. Става въпрос за Римската империя, която ще съществува до самия край като последна световна империя. По времето на Исус Христос Израел е бил под римска власт. От 63-та година пр. Хр. израелските територии са били част от Римската империя. Царството на Макавеите е било завладяно. По времето на раждането на Исус Христос римския император Август извършил преброяване на всички живеещи в Римската империя, към която принадлежала и Юдея (Лука 2:1-5). Павел е бил евреин, но се е родил като римски гражданин (Деян. 22:25-29). Римския генерал Тит, който обсади Йерусалим и го унищожи през 70-та година след Христа, е княза (Дан. 9:26б), чрез когото се извърши накзателния съд върху евреите (Мат. 24:15-22, Марк 13:14-20, Лука 21:20-24). Колкото и да е странно, но от 1964-та година Израел спада под Европейския съюз чрез специален статус.

Обитаващите страни принадлежащи към Европейския съюз могат да забележат, че на първия ред в паспортите им не се посочва конкретната държава, а пише „Европейски съюз“. Европейското право вече се прилага преди националното. Държавните съдилища са длъжни да изпратят оспорваните си присъди за одобрение до Европейският съд в Люксембург. Европейският съвет, Европейската централна банка, единадесетте най-важни институции вече са заели своето място. Европейският съюз е едновременно и основа на световното прпавителство, което властва заедно с духовната столица Рим. Овладяването на всички народи ще бъде постигнато чрез политическата власт на Рим, а преследването на библейски вярващите християни и евреи ще бъде осъществено чрез религиозната власт на Рим.

Преговорите между държавата Ватикан, Израел, ООП и арабските държави продължават да се водят въпреки множеството трудности и неочаквани обрати. Ватикана подписва договор с Израел на 30-ти декември 1993-та, и само ден по-късно – на 31-ви декември 1993-та – същата ватиканска делегация започва преговори с ООП. Можем да предположим, че прогнозираните есхатологични събития са неизбежни и ще идват в бърза последователност. Отново и отново ни информират относно целта и значението на „мира и безопасността“ в този регион, относно „историческите“ събития, „историческите“ споразумения, даже относно „историческото“ ръкостискане на 21-ви септември 1993-та между папата Йоан Павел II и главния равин на Йерусалим Меир Лау в Кастел Гандолфо, както и за ръкостискането между Арафат и Рабин във Вашингтон.

Според споразумението подписано на 13-ти септември 1993-та във Вашингтон преговорите относно статуса на Йерусалим трябва да започнат в рамките на три години, и да приключат няколко години по-късно. Известният американски политик, евреинът Хенри Кисинджър, роден близо до Норимберг, Германия, каза веднага след подписването на споразумението: “Peres walked into a trap”, тоест „Перес влезе в капана.“ Според Битие 38:29 думата „перес“ означава разлом и според Дан. 5:28 означава „да разделя“, тоест Перес разделя собствената си земя. От 120-те депутата на Кнесета на Израел 61 гласуваха в подкрепа на споразумението. Един единствен глас реши бъдещето на Израел!

От библейска гледна точка границите на Обещаната земя трябва да са там, където ги е определил Бог. Двете племена на рувимците и на гадците и половината от Манасиевото племе са заемали територии на изток от реката Йордан (Исус Навин 1:12-15 и др.). Израел е трябвало да получи още територии, а не да се отказва от тях, ако иска географически да възстанови божественото нареждане. Със сигурност това още се случи чрез божествена намеса!

Не Ивицата Газа, Йерихон, Западният бряг или Голанските възвишения, а Йерусалим ще бъде „тежък камък за всички племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат“ (Зах. 12:2-3). Чрез споразумението между Ивицата Газа и Йерихон околните народи са доближени до входната врата на Йерусалим. Сега всичките нации в ООН са на страната на Арафат, тоест против Израел. През 1974-та същият този човек представи плана си по следния начин: „Първо трябва да заемем стратегически позиции в Газа и Йерихон, за да можем после да завземем Йерусалим. Защото който владее Йерусалим, владее целия Израел.“ Шест дена след подписването на споразумението във Вашингтон на 19-ти септември 1993-та, Арафат повтори планът си в присъствието на 19 министри от Лигата на арабските държави в Кайро. Той прочете старата и добре позната теза от конституцията на ООП завършваща с думи: „Нашата цел е разрушението на Израел.“ Арафат участва във всяка една от войните, започвайки с първата през 1948-ма година, и всеки път се опитват, както те самите казват, да „хвърлят Израел в морето“.

Мотото на ООП е: първо Газа и Западния бряг, после Йерусалим и целия Израел. Затова Арафат е принтирал на герба си целия Израел от Ейлат на брега на Червеното море до Йерусалим, Тел Авив и Хайфа. Според неговите разбирания това е територията на Палестина, която, обаче, никога не е имала такива граници. Името Палестина произхожда от гръцкоримския термин „Palaistine” и се отнасяло единствено до територията на филистимците. Става въпрос единствено за днешната Ивица Газа. Арабските държави, които заедно са 640 пъти по-големи от Израел, биха могли на териториите си спокойно да поемат своите „братя по вяра и оръжие“, палестинците.

Светото Писание не казва, че политическите и религиозни преговори ще донесат истинския мир. То ни информира какво ще се случи в действителност: има мирни преговори, отстъпване на територии и всякакви компромиси, докато ще стигнат до подписването на договора за „мир и безопасност“ в региона. Всичко това се случва, за да се изпълни предсказаното в Писанието. Въпреки това остава предупреждението: „Когато казват: Мир и безопасност; тогава ще дойде върху тях внезапна погибел както болките върху бременна жена; и няма да избегнат“ (1 Сол. 5:3).

На 29-ти септември 1938-ма след подписването на Мюнхенското споразумение с Хитлер британският премиер Чембърлейн обявява: “Peace in our days”, тоест „Мир в наши дни.“ Само няколко седмици по-късно на 9-ти ноември 1938-ма синагогите в Хитлеристка Германия пламват. През онази нощ 91 евреи са убити от нацистите, повече от 26 000 са отведени в концентрационни лагери, и безброй еврейски магазини са разрушени. На 13-ти септември 1993-та лозунгът във Вашингтон бе подобен: “Peace in our time”, тоест „Мир в нашето време“. Въпреки че израелският премиер Рабин подчерта важността на мира, особено повтаряйки думите от Екл. 3:8: „Време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир“, Израел и Йерусалим все още ги очакват трудни времена, тъй като Бог е казал така в Святото Писание.

Периода на благодатта към народите ще продължи, докато Бог не Се обърне отново с милостта Си към Израел. Във връзка с Израел и Църквата за този период от време се използва пророчески израз „последните дни“ (Деян. 2:17, Евреи 1:2 и др.).

Във втората си проповед след Петдесетница Петър споменава обещанието дадено във Второз. 18:15-18 и показва, че Исус Христос, Месията, е пророкът, за който Мойсей е предсказал.

„И всяка душа, която не послуша този Пророк, ще бъде изтребена от народа.“ И всичките пророци от Самуил „са известили за тези дни“ (Деян. 3:23-24). Тези последни два дни бавно но сигурно вървят към края си.

Пророкът Осия също говори относно тези последни дни във връзка с разпръсването на Израел. „Елате, да се върнем при Господа; защото Той разкъса и Той ще ни изцели, порази и ще превърже раната ни. След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни въздигне; и ще живеем пред Него“ (6:1-2). Двата дни споменати в този текст са изминалите две хиляди години, през които Израел е бил разпръснат. Сега, в края на тези дни, тяхното събиране е факт, за който говорят множество библейски пасажи и на който нашето поколение стана свидетел.

Събирането след двата дни не означава, че Бог вече ги е съживил. Това ще се случи чак когато приемат Месията, в Който е вечния живот, тъй като Бог Се е явил единствено в Исус Христос, носейки спасение на човечеството. Относно Израел Осия казва: „…на третия ден ще ни въздигне…“, което означава, че те ще получат вечен живот от Бог след времената на езичниците, тоест по времето на милостта към Израел, което спада към началото на Господния ден. „Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?“ (Рим. 11:15).

Дотогава те все още са обгърнати от тъмнина, и булото на Мойсей е върху тях, въпреки тяхното събиране и национално съществуване. Затова Павел пише до коринтяните: „А и до днес, при прочитането на Мойсей, покривало лежи на сърцето им, но когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще се снеме“ (2 Корин. 3:15-16).

Божественият спасителен план се изпълнява така, както е бил съставен още преди началото на времето. Сега преживяваме сбъдване на библейското пророчество за последните дни. Във всеки един момент периода на благодатта за народите ще приключи, съвършеността на Църквата-Невяста ще се постигне и после тя ще бъде грабната. След това Бог ще даде ново духовно начало на Израел, заветът с антихриста ще бъде сключен и храмът ще бъде издигнат отново.

Следният пример показва доколко евреите са убедени, че обещаното в Писанието ще се сбъдне скоро. Под ръководството на израелския министър на религията и главния равин вече са завършени 93 елемента от храма, които могат да бъдат видени на улица Мисгав Ладах 24 в Йерусалим. Следва изработването на светилника с височина 1,80 метра според описанието в Изход 25:31-40, който трябва да бъде направен ръчно от парче злато тежащо поне 43 килограма. Изключението е ковчегът на завета, тъй като иудеите, които познават добре своето Писание, вярват, че за разлика от останалите елементи той не е бил отнесен от войниците, и че все още се намира под развалините на храма.

Вярващите иудеи се изразяват свободно и са убедени, че тези неща ще се случат в близкото бъдеще. Вярват, че с възраждането на Израел от май 1948-ма, когато страната бе основана, Бог въвежда Своя народ в първоначалния ритъм на юбилейни години. Вярват, че след 49 години ще има голяма юбилейна година (Левит 25:8-12), както било установено за Израел още при Мойсей. Според тяхното летоброене това е трябвало да се случи през 1998-ма година. Ние знаем, че събитията не могат да бъдат предсказани с точност до определена година, но също така трябва да осъзнаем, че много скоро ще се сбъднат. Завръщането на Израел в Обещаната земя непременно трябва да води до изпълнението на всичко, което им е било предопределено. За Църквата-Невяста събитията в Израел са сигнал за подготовка. Преди Бог да прояви милост към Израел, Неговият спасителен план за Църквата от народите ще бъде завършен (Рим. 11:25-32). Седемдесетата седмица може да започне всеки момент, тоест много скоро небесния Младоженец ще Се завърне за да отведе у дома земната Невяста.

Понеже разбираме, виждаме и вярваме на всички тези неща, можем да повдигнем глави знаейки, — не предполагаме, а знаем поради сбъдналите се събитията от библейското пророчество, — че пришествието на нашия Господ много наближи (Мат. 24:33). Във връзка с това предстои изкупление на тялото ни и грабването на Църквата-Невяста.

Разбира се, никой не знае точният час и ден, и това не е необходимо; но ние трябва да изработваме спасението си със страх, да останем трезви във всеки един аспект и да водим нормален живот. Всеки един от нас трябва да планира така, сякаш целия живот е пред нас. Който има намерение да построи къща, нека да го направи; който планира да усвои определен занаят или да започне определена работа, трябва да го прави. Който иска да сключи брак, нека да се ожени. Каквото и да правим, трябва да останем трезви и чувствителни, тъй като не знаем точно в кой момент Господ ще дойде. Земните неща може да продължат постарому, но едновременно с това трябва да бъдем готови винаги, и да бъдем намерени в Божията воля.

Състояние, в което сега се намират отделните Божиите деца и Църквата, няма да остане такова до края. Бог е обещал да направи велики неща сред Неговия народ. Той е обещал, че ще разтърси небето и земята (Евр. 12:26-28). Бог е обещал есенния дъжд (Йоил 2:23) и пролетния, който ще дойде по време на жетвата (Яков 5:7). В края на периода на благодатта Божият Дух ще действа както в самото начало, и Негови мощни потоци ще дойдат върху сухата земя (Исая 44:3). Ние можем да очакваме кратко, но могъщо движение на Светия Дух, което ще премине директно към възкресението, преобразяване на телата ни и грабването. Накрая ще има могъщо съживление вътре в Църквата-Невяста. В краткото време ще се случат необикновени неща, които ще удивят всички и ще укрепят вярата на истинските вярващи. След това ще се окаже натиск върху истински вярващи; и подготвените ще зоват: „Ела по-скоро, Господи Исусе!“

Накрая, Духът и Невястата ще кажат: „Ела!“ Последното нещо, което звучи, е: „Амин! Ела, Господи Исусе!“

Настоящите събития в Средния Изток отново са привлекли вниманието на библейските учители към книгата на Даниил. Видението за седемдесетте седмици е особено подходящо за да разгледаме случващото се в епицентъра на световните събития в съответствие с библейските пророчества. За да разберем как тези събития ще се развият в бъдеще, е необходимо да имаме на предвид както случилото се в миналото, така и случващото се в настоящето. Книгата на Даниил е Апокалипсисът на Стария завет, в която е разкрито всичко свързано с Израел чак до края на тази цивилизация.

По онова време пророк Даниил е бил пленник във Вавилон заедно с народа си. Търсейки в написаното от пророк Еремия (25:11, 29:10) за да разбере относно края на тяхното седемдесетгодишно пленничество (Дан. 9:2), той се е молил на Бог от все сърце и се е застъпвал за Израел. След дълго покаяние и молене той получава отговор от Бог. Този отговор, обаче, не се отнася до пленничеството, а по-скоро до бъдещите събития свързани с Израел, чак до идването на Месията и до самия край на последния период от време.

„Когато ти започна да се молиш, излезе слово и аз дойдох да ти кажа, защото ти си възлюбен; затова обърни внимание на словото и разбери видението.

Седемдесет седмици са определени за народа ти и за светия ти град…“ (Дан. 9:23-24а).

Две години по-късно пленничеството приключва, когато евреите получават разрешение от персийския цар Кир да построят отново храма в Йерусалим (Ездра 1:1-3). Градът и стените биват издигнати стотина години по-късно от Неемия. Според думите на ангел Гаврил това е белязало началото на „седемдесетте седмици от години“. Известни са ни седмиците от седем дни, но в пророчеството Бог използва израза „седмици от години“.

Тези „седмици от години“ са общо седемдесет на брой. Както виждаме в следния текст, целта е шесторна:

1. „..за свършване на престъплението,

2. и за слагане на край на греховете,

3. и за правене умилостивение за беззаконието,

4. и за въвеждане на вечна правда,

5. и за запечатване на видение и пророчество,

6. и да се помаже Пресветият.“

„И така, знай и разбирай: От излизането на словото да се възстанови и съгради Ерусалим до Помазаника (= Месия)*, Княза,* ще бъдат седем седмици ишестдесет и две седмици; и ще бъде възстановен и съграден, с улици и окоп, и то в размирни времена.

И след шестдесет и две седмици Помазаникът (= Месия) ще бъде отмахнат и няма да има нищо. И народът на идващия княз ще разруши града и светилището; и краят му ще бъде чрез наводнение; и до края: война, определени опустошения.

И той (Антихрист) ще потвърди завет смнозина за една седмица, ав половината на седмицата ще прекрати жертвата и приноса; и на крилото на мерзостите идва един запустител, докато решеното унищожение се излее върху запустителя“ (Дан. 9:24б-27).

Тези, които познават както пророческото писание, така и историята, убедително са потвърдили времевото разделение от декрета Йерусалим да бъде съграден отново (Неем. 2) до Христос, Месията. Трите часови мерки – 7, 62 и 1 седмица – се отнасят до Израел. Времевият период на благодатта за народите (Пс. 118:24, Исая 49:8, 2 Корин. 6:2, Евреи 4:7) е между шестдесет и деветата и седемдесетата седмица.

Учението, че Исус Христос е изпълнил първата половина от седемдесетата седмица, не е в съответствие с Библията. Тук трябва да се запитаме: „Какво казва Писанието по въпроса?“ Според Писанието има само три времеви мерки. В книгата на Даниил четем относно 7, 62 и 1 седмица. Освен това Писанието свидетелствува, че Помазаникът, Месията ще бъде убит след шестдесет и две седмици, а не след шестдесет и две и половина. Така е рекъл Бог в Словото Си: „И след шестдесет и две седмици Помазаникът ще бъде отмахнат…“ (стих 26).

В нито един пасаж не е написано, че трите години и половина Господно служение са били част от седемгодишен завет, който Той е нарушил по средата. В съответствие с правилата установени от Мойсей, мъжете в светилищата започвали да служат на Бог на тридесетгодишна възраст (Числа 4:1-3). Според Лука 3:23 Той като Човешки Син е започнал служението Си точно на тридесет години.

Как един и същ стих би могъл да се отнася едновременно до Христос и до антихриста?! Кога и с кого се предполага че Христос е сключил завет, който след това е нарушил? Той не е сключил някакъв договор, който би могъл да наруши, нито с Рим, нито с Израел. Напротив, Той е установил Новия завет чрез кръвта на завета (Мат. 26:26-28 и др.) и Новият завет не е някакъв временен, а е вечен. Помислете относно това! Не е ли богохулство да използваме един и същ стих както за Христос, така и за антихриста?

Господ също така не е премахнал различните жертвоприношения и приноси. Всичко в храма е продължило постарому до 70-та година след Христа. Даниил 9:27 не се отнася до Христос, а до антихриста. Даже и сто противоречащи цитата не биха могли да анулират един стих от Божието Слово. Всеки вярващ в Бога първо ще приеме Словото Му, и след това ще разбере правилно целия контекст. Не е от значение дали служението на Исус Христос е траело три или три години и половина, обаче, е важно да знаем, че цялото му служение спада към периода в края на шестдесет и втората седмица. Така е казал Господ в Словото Си.

Периода на благодатта за Израел са служението на двамата пророци, траещо три години и половина. „А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни облечени във вретища“ (Откр. 11:3). По време на тяхното служение храмът ще бъде изграден отново.

Евреите очакват техния Месия да дойде в храма, тъй като е писано: „..И Господ, Когото търсите, Неочаквано ще дойде в храма Си, Да! Ангелът на завета, когото вие желаете; Ето, иде, казва Господ на Силите“ (Мал. 3:1б). Според тяхното разбиране Месията е специален човек, княз (Езек. 46) от племето на Давид (2 Царе 7 и др.). Поради това те ще бъдат измамени от противника, който при специални обстоятелства се явява публично като княз със скиптър. Евреите знаят, че относно Месията е обещано, че Той ще владее със скиптъра Си от хълма Сион, където се намира храмът в Йерусалим. „ГОСПОД ще простре от Сион скиптъра на силата Ти: Владей сред враговете Си!“ (Пс. 110:2).

Библията ясно свидетелствува, че Месията има както божествен, така и човешки произход. В Матей 1 и Лука 3 се споменава човешкия Му произход: „родословието на Исуса Христа, син на Давида…“ В Йоан 1 ние е описан божествения Му произход. Словото, което беше самия Бог, стана човек. В Стария завет са описани и двата произхода, а в Новия са изпълнени и потвърдени. В Римляни 1:3 четем относно Исус Христос, нашия Господ: „..Който по плът се роди от Давидовото потомство.“ Според Римляни 9:5 Неговия земен произход е от бащите, а божествения е от Бог: „…и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.“ В 1 Коринтяни 15:47 ни е казано, че от божествения произход Христос е „човек от небето“. Библейският пасаж в Малахия Го нарича Ангел на завета. Това се потвърждава и в Откровение 10. Виж също Деяния 7:38.

В Неемия и Даниил не става дума за построяването на храма, а по-скоро за възстановяването на Йерусалим със стени и улици. Този декрет е бил издаден през 445-та година преди Христа от Артаксеркс. Оттогава до смъртта на Месията е трябвало да изминат 7 седмици, което се равнява на 49 години, и 62 седмици, тоест 434 години. Общо стават 483 години. Ако имаме на предвид, че в библейското пророчество годината има 360 дни, наистина излиза годината, в която нашия Господ е бил разпнат. Става ясно, че 7-те и 62-те седмици – общо 69 – вече са изпълнени. Началото на последната „седмица от години“ спада примерно към грабването на Църквата-Невяста. От тогава започва ново духовно начало за Израел.

Първият владетел завладял Израел е Навуходоносор. С него започват четирите езически царства (Дан. 2 и 7). Както първият световен владетел е получил животинско сърце, така ще бъде и с последния: „Нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена“ (Дан. 4:16). Тези седем времена, тоест седем години, се повтарят още три пъти в тази глава и се отнасят до периода, през който първият владетел е бил звяр. Същото важи и за последния световен владетел през последните седем години, тоест седемдесетата седмица, когато сатана бъде свален (Откр. 12:9) и го обсеби, владетелят ще се държи като звяр, тъй като сатана ще му даде престола си (Откр. 13:2). През първите три години и половина той няма да притежава абсолютна светска власт, тъй като по това време двамата пророка ще служат с авторитета на Словото, даден им от Бог (Откр. 11). През последните три години и половина той ще покаже сатанинската си природа по време на голямата скръб и преследване.

Според свидетелството на Писанието остава една седмица от години: три години и половина благодат за Израел и три години и половина голяма скръб, което прави общо седем години. Тези последни седем години ще започнат след като Църквата-Невяста от народите бъде грабната, и Рим, по-точно държавата Ватикан ще сключи всеобхватен „мирен договор“ с Израел, ООП и съседните арабски страни: „И (антихриста) ще постави завет смнозина в една седмица, а в половината на седмицата ще престане жертвата и приношението; и върху крилото на мерзостите ще е запустителят, и до свършването на времето ще се даде определение върху запустялото“ (Дан. 9:27).

Както свидетелствува този библейски пасаж, мирния договор ще бъде сключен с мнозина. Според оригиналния текст тази дума би тябвало да се преведе „с някои“, както например на френски е преведено с дума „plusieurs“: „II fera une solide alliance aves plusieurs pour une semaine…“ – тоест става дума за седемгодишен договор между един и няколко партньори. Това няма да бъде като обикновените споразумения между нациите, а по-скоро ще се отнася единствено до Йерусалим. Дипломатическите отношения винаги се установяват между две държави. В това мирно споразумение, обаче няколко страни и религии ще бъдат включени: Израел, ООП, Йордания и останалите съседни арабски държави. Библейските учители са пропуснали този аспект и не са го имали на предвид. Tе са виждали единствено Рим и Израел. Всъщност аспекта е най-важния, тъй като е необходим за правилното разбиране и определяне на сегашното време за сбъдване на пророчеството за последния период.

В Даниил 9 пише не само за „народа ти“, но и за „светия ти град“. В Израел, особено в Йерусалим, има места, които са свещени едновременно за евреите, християните и мюсюлманите. Дипломатическите отношения установени между Израел и Ватикана през 1994-та година бяха необходими за улесняването на следващите преговори относно Йерусалим. Договорът споменат в Даниил 9:27 е споразумение между един и няколко правителства. Той не е двустранен, а многостранен. Това ясно е изобразено чрез множественото число в текста. В това знание на Писанието е ключа – откровение – за правилното разбиране на преговорите, които се водят в момента в Средния Изток и държавата Ватикан.

Обменът на посланици с Израел доказва, че Ватикана си е една обикновенна държава, тук обаче не става дума за предсказаното сключване на договор. Подобни отношения между държавите в света е се практикуват от повечето страни, и за тях няма времево ограничение. Седемгодишния договор няма нищо общо с дипломатически посланиците и основаването на посолства, но в него ще бъдат посочени правата и задълженията за трите световни религии обитаващи Йерусалим.

До сега Йерусалим беше единствено столица на Израел, и не на някой друг народ. За двете други световни религии – християнството и исляма – градът беше досега с подчинено значение. Сега те насочват усилията си в много странна посока към Йерусалим. Изглежда сякаш са забравили техните места за поклонение Мека и Медина, Лурд и Фатима, и са се съсредоточили изцяло върху столицата на Израел, Йерусалим.

На този свят има един единствен човек, когото уважават както евреи, така и мюсюлмани – това е папата, който е признат от всички религии и е зачитан като централна фигура. Също така той е в невероятно добри отношения с ООП и арабския свят. Поради това Ватикана ще има важна роля в преговорите с арабите да издейства от тях разрешение за строителството на храма, и така ще влезе в споразумението с тях за Израел. Той ще използва дипломатични методи, ще говори за човешките права и за равноправността на трите монотеични религии и т.н. Всичко това ще се случи за да бъде изпълнено Писанието.

След постигнатото споразумението „Йерусалимския договор“ тогавашният папа ще отиде в Йерусалим с цялото си величие в изградения храм, според предсказаното преди около 2 000 години: „..така че той като Бог да седне в Божия храм, като представя себе си за Бог“ (2 Сол. 2:4б).

Бог стана човек в Сина и взе образ на слуга. „Човекът на беззаконието“ като „синът на погибелта“ се издига до Бог, претендирайки на непогрешимост и приема прославление. В началото иудеите ще бъдат измамени от фалшивия „Месия“, чиято помощ са получили при сключването на договора относно Йерусалим. До този момент булото на Мойсей ще бъде върху тях. След това фалшивия „Месия“ със скиптъра в ръката си ще предложи на еврейския народ и своята версия на християнството, а именно католическата. Тогава избухва „бомбата със закъснител“, и Господ Се разкрива пред Неговите като Ангел на завета (Откр. 10), Който ще умъртви противника с дъха на устата Си (Исая 11:4, 2 Сол. 2:8). Дговорът ще бъде прекъснат и двамата пророци, духовните лидери на Израел, ще бъдат убити. Тогава ще настъпи краят на първата половина от последната седмица, и започват три години и половина на изпитание и преследване (Дан. 7:25б, Откр. 13:5б).

Относно този период в Даниил 12 възниква въпроса, кога ще приключат тези удивителни събития. В седмия стих Ангела се кълне и определя, че до момента остават три години и половина. Подобно събитие откриваме в Откр. 10:5-6. Там се казва, че няма вече да има бавене. Отговорът в Даниил 12 е следния: „И чух мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, който живее вечно, че това ще бъде след време, времена и половин време, и когато свърши разбиването на силата на светия народ, всичко това ще се изпълни“ (стих 7).

В последният период Бог е много конкретен в Словото Си, до определяне точно на дните. Служението на двамата пророка ще продължи 1 260 дни (Откр. 11:3), което е точно три години и половина. През това време храмът ще бъде издигнат отново. След това е „половин време“. След построяването и измерването на храма ни е казано, че светия град ще бъде потъпкван от езичници точно 42 месеца. Това са точно три години и половина, както е казано в Откр. 11:2: „…но двора, който е извън храма, остави, и недей го измерва, защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца.“

„..и Йерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците“ (Лука 21:24б).

Втория период ще бъде удължен два пъти: „И от времето, когато се премахне постоянната жертва и се постави мерзостта, която докарва запустение, са хиляда и двеста и деветдесет дни“ (Дан. 12:11). Виждаме, че тук са добавени 30 дни, за да се завърши определеното унищожение на издигнатата мерзост на запустението. След това се споменават 1335 дни. Очевидно допълнителните 45 дни са необходими за последните събития, например съденето на народите (Исая 2:4, Михей 4:3, Матей 25:32, Откр. 11:18, Откр. 20:4 и др.). Чак след това може да започне Хилядолетното царство. Нали всичко ще трябва да бъде възвърнато в превъзходно състояние. Цялото творение очаква момента, когато ще бъде избавено от робството на тление, от което страда и въздиша (Рим. 8:19-21).

Във връзка с последния срок от време ни е казано: „Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни“ (Дан. 12:12). През този последен етап всичко ще бъде обновено и подготвено за Божието Царство на земята. Блажени са тези, които издържат до самия край, тъй като живеещите по онова време ще отидат директно в Хилядолетното царство. Тогава цялото творение ще бъде поставено в  райско състояние. Според свидетелството на Светото Писание, преди Хилядолетното Царствоняма да настъпи край на света с цялостно унищожение и изгаряне на всички хора, както някои грешно смятат; а ще има пречистващ процес с огън и едно величествено ново начало, на което ще се зарадва цялото творение. По време на Хилядолетното царство на земята ще цари мир; вълкът ще живее с агнето, кравата и мечката ще пасат заедно (Исая 11:6-9 и т.н.), тъй като през този период сатаната е свързан и се намира в бездната (Откр. 20).

Относно религиозното и политическото развитие през последния период Божият служител Уилям Бранхам каза в проповедта на 19-ти март 1962-ра година в Тифтън, Джорджия, САЩ, навръх студената война, само няколко месеца след издигането на Берлинската стена, когато танковете на западния и източния блок застанаха едни срещу други: „Имаше дъжд от наставление. Имаше национален поучителен дъжд; комунизма беше посят във всичките народи. Рим се възроди. Знаете ли, какво ще се случи? Ако върнат… източната част на Берлин, това ще постави… Римската империя точно както е била по времето на Исус Христос. Със сигурност това ще се случи, точно така.“

Световният комунизъм вече не съществува, затова той вече не е заплаха за римско-католическата църква. Напротив, сега тя даже набира сила в бившите комунистически държави. Всеки запознат с темата може да опише ролята на Ватикана в падането на комунизма. Студената война приключи, Берлинската стена изчезна. След почти 50 години последните руски войници напуснаха германската територия на 31-ви август 1994. Германия е обединена, Европа също се обединява. Същевременно световният католицизъм набира сила пред очите ни, и заедно сего и Римската империя.

На 25-ти март 1957 са подписани римските договори. Така беше положена основата на Европейската икономическа общност. Тези договори не биха могли да бъдат сключени в никой друг град на света. Световната политика се извършва в столицата на света. Става въпрос за Римската империя, която ще съществува до самия край като последна световна империя. По времето на Исус Христос Израел е бил под римска власт. От 63-та година пр. Хр. израелските територии са били част от Римската империя. Царството на Макавеите е било завладяно. По времето на раждането на Исус Христос римския император Август извършил преброяване на всички живеещи в Римската империя, към която принадлежала и Юдея (Лука 2:1-5). Павел е бил евреин, но се е родил като римски гражданин (Деян. 22:25-29). Римския генерал Тит, който обсади Йерусалим и го унищожи през 70-та година след Христа, е княза (Дан. 9:26б), чрез когото се извърши накзателния съд върху евреите (Мат. 24:15-22, Марк 13:14-20, Лука 21:20-24). Колкото и да е странно, но от 1964-та година Израел спада под Европейския съюз чрез специален статус.

Обитаващите страни принадлежащи към Европейския съюз могат да забележат, че на първия ред в паспортите им не се посочва конкретната държава, а пише „Европейски съюз“. Европейското право вече се прилага преди националното. Държавните съдилища са длъжни да изпратят оспорваните си присъди за одобрение до Европейският съд в Люксембург. Европейският съвет, Европейската централна банка, единадесетте най-важни институции вече са заели своето място. Европейският съюз е едновременно и основа на световното прпавителство, което властва заедно с духовната столица Рим. Овладяването на всички народи ще бъде постигнато чрез политическата власт на Рим, а преследването на библейски вярващите християни и евреи ще бъде осъществено чрез религиозната власт на Рим.

Преговорите между държавата Ватикан, Израел, ООП и арабските държави продължават да се водят въпреки множеството трудности и неочаквани обрати. Ватикана подписва договор с Израел на 30-ти декември 1993-та, и само ден по-късно – на 31-ви декември 1993-та – същата ватиканска делегация започва преговори с ООП. Можем да предположим, че прогнозираните есхатологични събития са неизбежни и ще идват в бърза последователност. Отново и отново ни информират относно целта и значението на „мира и безопасността“ в този регион, относно „историческите“ събития, „историческите“ споразумения, даже относно „историческото“ ръкостискане на 21-ви септември 1993-та между папата Йоан Павел II и главния равин на Йерусалим Меир Лау в Кастел Гандолфо, както и за ръкостискането между Арафат и Рабин във Вашингтон.

Според споразумението подписано на 13-ти септември 1993-та във Вашингтон преговорите относно статуса на Йерусалим трябва да започнат в рамките на три години, и да приключат няколко години по-късно. Известният американски политик, евреинът Хенри Кисинджър, роден близо до Норимберг, Германия, каза веднага след подписването на споразумението: “Peres walked into a trap”, тоест „Перес влезе в капана.“ Според Битие 38:29 думата „перес“ означава разлом и според Дан. 5:28 означава „да разделя“, тоест Перес разделя собствената си земя. От 120-те депутата на Кнесета на Израел 61 гласуваха в подкрепа на споразумението. Един единствен глас реши бъдещето на Израел!

От библейска гледна точка границите на Обещаната земя трябва да са там, където ги е определил Бог. Двете племена на рувимците и на гадците и половината от Манасиевото племе са заемали територии на изток от реката Йордан (Исус Навин 1:12-15 и др.). Израел е трябвало да получи още територии, а не да се отказва от тях, ако иска географически да възстанови божественото нареждане. Със сигурност това още се случи чрез божествена намеса!

Не Ивицата Газа, Йерихон, Западният бряг или Голанските възвишения, а Йерусалим ще бъде „тежък камък за всички племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат“ (Зах. 12:2-3). Чрез споразумението между Ивицата Газа и Йерихон околните народи са доближени до входната врата на Йерусалим. Сега всичките нации в ООН са на страната на Арафат, тоест против Израел. През 1974-та същият този човек представи плана си по следния начин: „Първо трябва да заемем стратегически позиции в Газа и Йерихон, за да можем после да завземем Йерусалим. Защото който владее Йерусалим, владее целия Израел.“ Шест дена след подписването на споразумението във Вашингтон на 19-ти септември 1993-та, Арафат повтори планът си в присъствието на 19 министри от Лигата на арабските държави в Кайро. Той прочете старата и добре позната теза от конституцията на ООП завършваща с думи: „Нашата цел е разрушението на Израел.“ Арафат участва във всяка една от войните, започвайки с първата през 1948-ма година, и всеки път се опитват, както те самите казват, да „хвърлят Израел в морето“.

Мотото на ООП е: първо Газа и Западния бряг, после Йерусалим и целия Израел. Затова Арафат е принтирал на герба си целия Израел от Ейлат на брега на Червеното море до Йерусалим, Тел Авив и Хайфа. Според неговите разбирания това е територията на Палестина, която, обаче, никога не е имала такива граници. Името Палестина произхожда от гръцкоримския термин „Palaistine” и се отнасяло единствено до територията на филистимците. Става въпрос единствено за днешната Ивица Газа. Арабските държави, които заедно са 640 пъти по-големи от Израел, биха могли на териториите си спокойно да поемат своите „братя по вяра и оръжие“, палестинците.

Светото Писание не казва, че политическите и религиозни преговори ще донесат истинския мир. То ни информира какво ще се случи в действителност: има мирни преговори, отстъпване на територии и всякакви компромиси, докато ще стигнат до подписването на договора за „мир и безопасност“ в региона. Всичко това се случва, за да се изпълни предсказаното в Писанието. Въпреки това остава предупреждението: „Когато казват: Мир и безопасност; тогава ще дойде върху тях внезапна погибел както болките върху бременна жена; и няма да избегнат“ (1 Сол. 5:3).

На 29-ти септември 1938-ма след подписването на Мюнхенското споразумение с Хитлер британският премиер Чембърлейн обявява: “Peace in our days”, тоест „Мир в наши дни.“ Само няколко седмици по-късно на 9-ти ноември 1938-ма синагогите в Хитлеристка Германия пламват. През онази нощ 91 евреи са убити от нацистите, повече от 26 000 са отведени в концентрационни лагери, и безброй еврейски магазини са разрушени. На 13-ти септември 1993-та лозунгът във Вашингтон бе подобен: “Peace in our time”, тоест „Мир в нашето време“. Въпреки че израелският премиер Рабин подчерта важността на мира, особено повтаряйки думите от Екл. 3:8: „Време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир“, Израел и Йерусалим все още ги очакват трудни времена, тъй като Бог е казал така в Святото Писание.

Периода на благодатта към народите ще продължи, докато Бог не Се обърне отново с милостта Си към Израел. Във връзка с Израел и Църквата за този период от време се използва пророчески израз „последните дни“ (Деян. 2:17, Евреи 1:2 и др.).

Във втората си проповед след Петдесетница Петър споменава обещанието дадено във Второз. 18:15-18 и показва, че Исус Христос, Месията, е пророкът, за който Мойсей е предсказал.

„И всяка душа, която не послуша този Пророк, ще бъде изтребена от народа.“ И всичките пророци от Самуил „са известили за тези дни“ (Деян. 3:23-24). Тези последни два дни бавно но сигурно вървят към края си.

Пророкът Осия също говори относно тези последни дни във връзка с разпръсването на Израел. „Елате, да се върнем при Господа; защото Той разкъса и Той ще ни изцели, порази и ще превърже раната ни. След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни въздигне; и ще живеем пред Него“ (6:1-2). Двата дни споменати в този текст са изминалите две хиляди години, през които Израел е бил разпръснат. Сега, в края на тези дни, тяхното събиране е факт, за който говорят множество библейски пасажи и на който нашето поколение стана свидетел.

Събирането след двата дни не означава, че Бог вече ги е съживил. Това ще се случи чак когато приемат Месията, в Който е вечния живот, тъй като Бог Се е явил единствено в Исус Христос, носейки спасение на човечеството. Относно Израел Осия казва: „…на третия ден ще ни въздигне…“, което означава, че те ще получат вечен живот от Бог след времената на езичниците, тоест по времето на милостта към Израел, което спада към началото на Господния ден. „Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?“ (Рим. 11:15).

Дотогава те все още са обгърнати от тъмнина, и булото на Мойсей е върху тях, въпреки тяхното събиране и национално съществуване. Затова Павел пише до коринтяните: „А и до днес, при прочитането на Мойсей, покривало лежи на сърцето им, но когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще се снеме“ (2 Корин. 3:15-16).

Божественият спасителен план се изпълнява така, както е бил съставен още преди началото на времето. Сега преживяваме сбъдване на библейското пророчество за последните дни. Във всеки един момент периода на благодатта за народите ще приключи, съвършеността на Църквата-Невяста ще се постигне и после тя ще бъде грабната. След това Бог ще даде ново духовно начало на Израел, заветът с антихриста ще бъде сключен и храмът ще бъде издигнат отново.

Следният пример показва доколко евреите са убедени, че обещаното в Писанието ще се сбъдне скоро. Под ръководството на израелския министър на религията и главния равин вече са завършени 93 елемента от храма, които могат да бъдат видени на улица Мисгав Ладах 24 в Йерусалим. Следва изработването на светилника с височина 1,80 метра според описанието в Изход 25:31-40, който трябва да бъде направен ръчно от парче злато тежащо поне 43 килограма. Изключението е ковчегът на завета, тъй като иудеите, които познават добре своето Писание, вярват, че за разлика от останалите елементи той не е бил отнесен от войниците, и че все още се намира под развалините на храма.

Вярващите иудеи се изразяват свободно и са убедени, че тези неща ще се случат в близкото бъдеще. Вярват, че с възраждането на Израел от май 1948-ма, когато страната бе основана, Бог въвежда Своя народ в първоначалния ритъм на юбилейни години. Вярват, че след 49 години ще има голяма юбилейна година (Левит 25:8-12), както било установено за Израел още при Мойсей. Според тяхното летоброене това е трябвало да се случи през 1998-ма година. Ние знаем, че събитията не могат да бъдат предсказани с точност до определена година, но също така трябва да осъзнаем, че много скоро ще се сбъднат. Завръщането на Израел в Обещаната земя непременно трябва да води до изпълнението на всичко, което им е било предопределено. За Църквата-Невяста събитията в Израел са сигнал за подготовка. Преди Бог да прояви милост към Израел, Неговият спасителен план за Църквата от народите ще бъде завършен (Рим. 11:25-32). Седемдесетата седмица може да започне всеки момент, тоест много скоро небесния Младоженец ще Се завърне за да отведе у дома земната Невяста.

Понеже разбираме, виждаме и вярваме на всички тези неща, можем да повдигнем глави знаейки, — не предполагаме, а знаем поради сбъдналите се събитията от библейското пророчество, — че пришествието на нашия Господ много наближи (Мат. 24:33). Във връзка с това предстои изкупление на тялото ни и грабването на Църквата-Невяста.

Разбира се, никой не знае точният час и ден, и това не е необходимо; но ние трябва да изработваме спасението си със страх, да останем трезви във всеки един аспект и да водим нормален живот. Всеки един от нас трябва да планира така, сякаш целия живот е пред нас. Който има намерение да построи къща, нека да го направи; който планира да усвои определен занаят или да започне определена работа, трябва да го прави. Който иска да сключи брак, нека да се ожени. Каквото и да правим, трябва да останем трезви и чувствителни, тъй като не знаем точно в кой момент Господ ще дойде. Земните неща може да продължат постарому, но едновременно с това трябва да бъдем готови винаги, и да бъдем намерени в Божията воля.

Състояние, в което сега се намират отделните Божиите деца и Църквата, няма да остане такова до края. Бог е обещал да направи велики неща сред Неговия народ. Той е обещал, че ще разтърси небето и земята (Евр. 12:26-28). Бог е обещал есенния дъжд (Йоил 2:23) и пролетния, който ще дойде по време на жетвата (Яков 5:7). В края на периода на благодатта Божият Дух ще действа както в самото начало, и Негови мощни потоци ще дойдат върху сухата земя (Исая 44:3). Ние можем да очакваме кратко, но могъщо движение на Светия Дух, което ще премине директно към възкресението, преобразяване на телата ни и грабването. Накрая ще има могъщо съживление вътре в Църквата-Невяста. В краткото време ще се случат необикновени неща, които ще удивят всички и ще укрепят вярата на истинските вярващи. След това ще се окаже натиск върху истински вярващи; и подготвените ще зоват: „Ела по-скоро, Господи Исусе!“

Накрая, Духът и Невястата ще кажат: „Ела!“ Последното нещо, което звучи, е: „Амин! Ела, Господи Исусе!“