Във времето, в което живеем, никак не е лесно да се говори на хората за Бог и за вяра. Някои го считат за преживелица и за старомодно, други търсят божественото в себе си и в природата, а трети изобщо отричат съществуванието на Бога. А има и такива, които говорят за „висша енергия”.

Но в случай на бедствия, дори и тези, които твърдят, че не вярват, задават въпроса: ”Защо Бог го е допуснал?”

От момента, в който започна да става достояние на обществото какво е правено в името на Бога под покривалото на религията, все повече хора губят доверие в справедливоста, защото отъждествяват Бога с религиозната институция. През всички векове историците са документирали в множество книги най-различните злодеяния, но това, което в последно време ни откриват някои смели автори, е потресаващо.

Във всички религии има хора, които са убедени, че съществува както естествена, така и свръхестествена сфера. Знаем, че човек не се ражда, за да умре, а за да живее.

Всъщност броя на тези, които смятат, че със смърта свършва всичко, е много малък; но дори и те, най-късно в часа на смърта си ще разберат, че са се заблуждавали.

Всеки човек се ражда в определена държава с определена религия, философия, или идеология, за които е прието, че те са правилните.

Почти невероятния прогрес – от конския впряг до ракетите, от кочияша до космонавта – потвърждава това, което Бог е казал за хората преди 6 хиляди години: „…и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят” (Бит. 11:6).

А резултата от всичко това е, че човека все повече започва да вярва на себе си и на способностите си, и все повече загубва вяра в Бога и в Неговото Слово. Дори нещо повече: той ги отхвърля. Божият противник още в Едемската градина е успял да посее съмнение спрямо Словото на Създателя с въпроса: „Наистина ли каза Бог…” Но трябва да отбележим, че не е отрекъл съществуванието Му. Днес същия този противник води хората към бунт срещу Сътворителя, като ги вдъхновява посредством техните интелектуални и научни расъждения. Много хора започват да се съмняват в Божието Слово, виждайки какво правят някои, които твърдят, че са представители на Бога.

Тези, които са убедени в това, че цялото сътворение се е появило без Сътворител чрез някакъв голям взрив, би трябвало да отидат и видят мястото, където е станала тази експлозия. А този, който вярва, че всички живи същества са се появили от една клетка, би трябвало да може да обясни кой е дал живот на тази първоначална клетка. Привържениците на еволюцията би трябвало да дадат обяснение защо все още съществуват нисши форми на живот, щом всичко се е развило.

Сътворителя е казал: „Всичко да ражда според вида си”, и това важи до ден днешен. Всеки ежедневно идващ на света живот, е само милионово повторение на сътворителското чудо. Всички твърдения, които са се отклонили от този доказан факт, произхождат от един и същи източник и имат една цел: да направят библейското описание на сътворението неправдоподобно и да бъде отречен Сътворителят.

Трябва да отбележим и следващия факт: нито един пророк, който е бил изпратен от Бога, не е основал никаква религия, нито е запомнен в историята като основоположник на религиозно течение. Нито Енох, нито Ной, нито Авраам, или Мойсей, Илия, или Исая – нито един от тези, които са били изпратени от Бога, не е основавал някаква религия. Този факт е от огромно значение. Всички те са предавали на хората само това, което са получавали от Бога. Именно затова целия Стар завет е едно хармонично цяло. Да говори и да действа има правото само на Един – Бог, Който е споделял Своя план с онези, които Той Сам е призовавал. Тези мъже са били само Негови посланници, живяли са в различни епохи, като всеки един, според мярката на това, което Бог му е давал, е допълвал пророчествата за предсказания спасителен план. И независимо от това, че са живяли в различни векове и в различни хилядолетия, ние няма да намерим в посланията им никакви противоречия, а само пълна хармония.

Апостолите, които са били избрани от Бога, също не са основали никаква религия. Те само смирено са доказвали, че старозаветните пророчества се изпълняват абсолютно точно. А що се е отнасяло до основаването и изграждането на църквата, това те изцяло са го поверили на Господа на славата, Който е казал: „Аз Сам ще изградя Своята църква…” Той не е дал поверение за това нито на апостол Петър, нито на Павел, нито на който и да било друг, но е дал в църквата различни служения (Ефес. 4:11; 1 Кор. 14:28). Библейската църква не е институция, организирана от хората; тя е жив организъм. Църквата е единственото от Бога духовно учреждение на земята, и в нея влизат изкупените и получили милост хора. Тя е наречена още храм Божи (Ефес. 2:21) и дом Божи (Евр. 3:6). Бог не живее в някаква сграда, построена от хората, колкото и сакрална да е тя (Ис. 66:1-2; Деян. 7:48-49). Той пребивава в сърцата на тези, които са Негови.

Именно затова е необходимо да се върнем към самото начало, за да разберем какво е всъщност Божията църква (1 Тим. 3:15) – на какво вярва, какво поучава, как кръщава. Отговорите на всичко това се намират единствено в Книгата на истината – Божието Слово.

Тази книга е написана на основата на Библията с голяма отговорност пред Бога. Има много преводи на Библията, и те всички имат своите предимства, но аз реших да използвам превода на д-р Херман Менге.

Във времето, в което живеем, никак не е лесно да се говори на хората за Бог и за вяра. Някои го считат за преживелица и за старомодно, други търсят божественото в себе си и в природата, а трети изобщо отричат съществуванието на Бога. А има и такива, които говорят за „висша енергия”.

Но в случай на бедствия, дори и тези, които твърдят, че не вярват, задават въпроса: ”Защо Бог го е допуснал?”

От момента, в който започна да става достояние на обществото какво е правено в името на Бога под покривалото на религията, все повече хора губят доверие в справедливоста, защото отъждествяват Бога с религиозната институция. През всички векове историците са документирали в множество книги най-различните злодеяния, но това, което в последно време ни откриват някои смели автори, е потресаващо.

Във всички религии има хора, които са убедени, че съществува както естествена, така и свръхестествена сфера. Знаем, че човек не се ражда, за да умре, а за да живее.

Всъщност броя на тези, които смятат, че със смърта свършва всичко, е много малък; но дори и те, най-късно в часа на смърта си ще разберат, че са се заблуждавали.

Всеки човек се ражда в определена държава с определена религия, философия, или идеология, за които е прието, че те са правилните.

Почти невероятния прогрес – от конския впряг до ракетите, от кочияша до космонавта – потвърждава това, което Бог е казал за хората преди 6 хиляди години: „…и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят” (Бит. 11:6).

А резултата от всичко това е, че човека все повече започва да вярва на себе си и на способностите си, и все повече загубва вяра в Бога и в Неговото Слово. Дори нещо повече: той ги отхвърля. Божият противник още в Едемската градина е успял да посее съмнение спрямо Словото на Създателя с въпроса: „Наистина ли каза Бог…” Но трябва да отбележим, че не е отрекъл съществуванието Му. Днес същия този противник води хората към бунт срещу Сътворителя, като ги вдъхновява посредством техните интелектуални и научни расъждения. Много хора започват да се съмняват в Божието Слово, виждайки какво правят някои, които твърдят, че са представители на Бога.

Тези, които са убедени в това, че цялото сътворение се е появило без Сътворител чрез някакъв голям взрив, би трябвало да отидат и видят мястото, където е станала тази експлозия. А този, който вярва, че всички живи същества са се появили от една клетка, би трябвало да може да обясни кой е дал живот на тази първоначална клетка. Привържениците на еволюцията би трябвало да дадат обяснение защо все още съществуват нисши форми на живот, щом всичко се е развило.

Сътворителя е казал: „Всичко да ражда според вида си”, и това важи до ден днешен. Всеки ежедневно идващ на света живот, е само милионово повторение на сътворителското чудо. Всички твърдения, които са се отклонили от този доказан факт, произхождат от един и същи източник и имат една цел: да направят библейското описание на сътворението неправдоподобно и да бъде отречен Сътворителят.

Трябва да отбележим и следващия факт: нито един пророк, който е бил изпратен от Бога, не е основал никаква религия, нито е запомнен в историята като основоположник на религиозно течение. Нито Енох, нито Ной, нито Авраам, или Мойсей, Илия, или Исая – нито един от тези, които са били изпратени от Бога, не е основавал някаква религия. Този факт е от огромно значение. Всички те са предавали на хората само това, което са получавали от Бога. Именно затова целия Стар завет е едно хармонично цяло. Да говори и да действа има правото само на Един – Бог, Който е споделял Своя план с онези, които Той Сам е призовавал. Тези мъже са били само Негови посланници, живяли са в различни епохи, като всеки един, според мярката на това, което Бог му е давал, е допълвал пророчествата за предсказания спасителен план. И независимо от това, че са живяли в различни векове и в различни хилядолетия, ние няма да намерим в посланията им никакви противоречия, а само пълна хармония.

Апостолите, които са били избрани от Бога, също не са основали никаква религия. Те само смирено са доказвали, че старозаветните пророчества се изпълняват абсолютно точно. А що се е отнасяло до основаването и изграждането на църквата, това те изцяло са го поверили на Господа на славата, Който е казал: „Аз Сам ще изградя Своята църква…” Той не е дал поверение за това нито на апостол Петър, нито на Павел, нито на който и да било друг, но е дал в църквата различни служения (Ефес. 4:11; 1 Кор. 14:28). Библейската църква не е институция, организирана от хората; тя е жив организъм. Църквата е единственото от Бога духовно учреждение на земята, и в нея влизат изкупените и получили милост хора. Тя е наречена още храм Божи (Ефес. 2:21) и дом Божи (Евр. 3:6). Бог не живее в някаква сграда, построена от хората, колкото и сакрална да е тя (Ис. 66:1-2; Деян. 7:48-49). Той пребивава в сърцата на тези, които са Негови.

Именно затова е необходимо да се върнем към самото начало, за да разберем какво е всъщност Божията църква (1 Тим. 3:15) – на какво вярва, какво поучава, как кръщава. Отговорите на всичко това се намират единствено в Книгата на истината – Божието Слово.

Тази книга е написана на основата на Библията с голяма отговорност пред Бога. Има много преводи на Библията, и те всички имат своите предимства, но аз реших да използвам превода на д-р Херман Менге.