1 ГЛАВА

ПРОВЕРКАТА – АКТУАЛНО

ДУХОВНО ИСЛЕДВАНЕ

Към това откровено изявление бях подтикнат от факта, че в днешно време нищо не се приема като нещо естествено. Много сполучлив пример за това е действието на медиите през 1988 г., когато ставаше въпрос за така наречената „Туринска плащеница”. Цели столетия тя е била приемана като абсолютен оригинал и е била почитана като реликва. За да се установи истинноста ѝ, тя е била иследвана едновременно в Англия, в Америка и в Швейцария. И целия свят беше изненадан, когато незивисимо едно от друго, и на трите места стигнаха до едно и също заключение. Произхода на платното е от Средновековието, и в никакъв случай не е погребалното платно на Исус Христос. Но въпреки това е било издадено нареждане и занапред това платно да бъде считано за реликва, и да му се отдава съответната почит. Така заблудата, която беше официално изявена, продължи да съществува.

През октомври 1988 г. д-р Ян Пейсли от Северна Ирландия, посланник на Европейския парламент в Страсбург, направи нещо, което от времето на Реформацията нито един протестант не се е осмелявал да направи. Той издигна един плакат, на който пишеше: „Йоан-Павел ІІ – Антихрист”, и даде повод за големи вълнения около изявата на папата. Пресата даде подробна информация за това. Повечето ежедневници поместиха известието и фотографиите на първите си страници. На следващия ден вече много малко хора говореха за това, а на третия всичко се върна в рамките на ежедневието. Та нали всеки ден идват нови известия.

За съжаление както учените, така и лаиците не правят никаква разлика между Бога и църквата. По тази причина разочарованието от приписваната на Бога институция – църквата – е толкова голямо, че много хора се отказват и от двете – от църквата и от Бога. И за съжаление много хора стават жертва на това трагично и неправилно заключение.

Няма да забравя една вечер в един кибуц на 15 км от Ерусалим. След вечеря събрах групата, на която бях водач, за кратко богослужение. Към нас се присъединиха и други хора, всред тях и някои евреи, което аз приветствах. Прочетох няколко места от Стария завет и посочих тяхното изпълнение в Новия завет. Изведнъж една еврейка от Варшава развълнувано каза: „Чела съм Новия завет и бих повярвала, че Христос е Месия, ако не беше католик. Защото поляците, които са силни католици, са ни причинявали много злини”.

Ние бяхме потресени. Обясних ѝ, че Месията не е бил католик. Той е Спасител, Който е дошъл в човешко тяло; Мария също не е била католичка. Тази жена не можеше да го проумее.

Невежеството в религията е потресаващо. Християнството, лишено от личната и жива връзка с Христос се е превърнало в религия, която е, както се твърди, опиум за човечеството. Целта на тази книга е да разобличи всичко, което не е библейско, а също и онова, което се определя като „християнско”, за да стане ясно, че религиозните легенди си остават само легенди, каквито всъщност и са, независимо от това кога са се появили.

Когато става въпрос за вяра в Бога и Неговия план с човечеството, ние трябва да се обърнем към Книгата на всички книги. Онова изявление „не вярвам на никого и на нищо” може да бъде валидно единствено когато се отнася за хората. Но в никакъв случай не може да се отнася за Всемогъщия Бог и за Неговото Слово. Той ще остане Единственият, Който е достоен за доверие. Неговото Слово е изпълнената и потвърдена истина, която е нашето абсолютно убеждение, стоящо над всякакво съмнение. Той не е мъртъв, както някои твърдят. Той е жив и всичко, в което има живот, живее от Него. Словото Му днес, както и в миналото, е жива реалност.

През всички векове е имало хора, които са имали специално послание. Поети и композитори, императори и царе, войници и политици, държавници и иследователи. Те са се откроявали през вековете, открояват се и днес. Ние бихме могли да посочим цял списък от известни имена на откриватели, без които днешния свят нямаше да бъде такъв, какъвто е.

Така, и във времето на Стария, и в началото на Новия завет, са живели Божии мъже, които са изпълнявали специална задача в историческо-спасителното развитие.

И във времето след апостолите, и до времето на събора в Ницея в 325 г. сл. Хр., е имало известни хора, а също така и в Средновековието са живели личности, които са изиграли важна роля в историята на Църквата. Най-известните са от времето на Реформацията. Тези мъже са получили особена милост от Бога, като са били опълномощавани от Него да говорят на всички хора, и това пълномощно е преминавало всички църковни и религиозни граници, основавайки се на последната мисийна заповед: „Идете по целия свят…“

Всеки, който наистина е бил изпратен от Бога, проповядва Божието Слово, и то е в съгласие с всички пророци и апостоли. Но хора, които идват с някакви нови учения, основани на така наречени "откровения", които не са според на Писанието, сами са се дисквалифицирали. Бог никога не си противоречи, нито променя Своите решения. Затова за всяко нещо, което се поучава или се практикува, е необходимо да си зададем въпроса: „Това наистина ли е така? Така ли е писано? Какво казва Писанието за това?”

Ние не се интересуваме от представите на хората, а ни интересува това, което Бог е казал чрез някои мъжете, които са били призовани от Него, и на които Той е говорил с глас, лично чут от тях.

Задачата на старозаветните пророци е била да информират хората за хода на историята на спасението. А апостолите са обяснявали, че пророчествата, дадени в Стария завет, се изпълняват. Така че всички те чрез служението си и призванието, което всеки един от тях е получил, са ни обяснявали Божието намерение и Неговия план за спасение. Всичко това е записано в Светото Писание, и именно затова и днес живото Слово звучи към всички, които позволяват наСвятия Дух да им говори. Не е необходимо хората да обясняват нещата един на друг; достатъчно е човек да вярва от цялото си сърце в това, което казва Писанието. И тогава всеки ще може да бъде поучаван от Бога посредством Неговото Слово (Ис. 54:13; Йоан 6:45).

Тук не става въпрос за учението на дадена деноминация, или на отделна църква, да не говорим за секта, а само за становището на Бог така, както то ни е дадено в Неговото слово.

Всеки, който е изследвал историята на Църквата знае по колко различни начини историците са описвали едни и същи периоди, а също и отделните личности и събития. Но това, което е болезнено за библейски вярващия християнин, е факта, че има съмнения относно Новия завет. Защото изобщо не е от решаващо значение това, дали части от Новия завет – евангелията и посланията – са били написани първоначално на арамейски, или на гръцки език, и дали впоследствие целият канон е бил преписан на гръцки; важното и решаващото е, че Бог признава евреите като Свой народ. Мойсей и Аарон е трябвало да кажат на фараона: „Бога на Евреите, Който ни се яви…” (Изх. 3:18). Известно е, че Исус Христос не е говорил на гръцки, а на арамейски, т.е на наречие на еврейския език; а учените нека да си спорят по въпроса дали е било образовано, или необразовано. За нас е важно, че възкръсналия Господ е говорил на обикновен еврейски език. Павел е свидетелствал за това: „И като паднахме на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо ме гониш?” (Деян. 26:14).

Аргументите, че по онова време са съществували и някакви други послания, в никакъв случай не могат да променят стойността на истинските. Разбира се, че е възможно и други хора да са писали и други писма. Лука още в първата глава на Евангелието си ни информира, че много хора са се старали да опишат онези събития. Със сигурност е имало и други писатели. Обаче така наречените „Новозаветни апокрифи” са се появили много по-късно.

Господ лично се е погрижил в канона (сборника) да влезе само това, което е било написано според Неговата воля и послание, т.е. това, което ни е необходимо да знаем.

Важното е да приемаме Словото, което ни е оставено като Божие Слово (1 Сол. 2:13) и да вярваме, че цялото Писание е дадено от Бога (2 Тим. 3:16). Когато в Новия завет се използва изразът „Както казва Писанието”, или „Писано е”, винаги се отнася за Стария завет. Но Новия завет е също Светото Писание; двете части заедно правят едно цяло. В Лука 24:44-45 четем: „…че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разберат писанията”.

Господ е казал също и това: „Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мен” (Йоан 5:39). А апостол Павел го е обобщил така: „…че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията” (1 Кор. 15:3-4).

Апостол Петър цитира Ис. 40:8, свързвайки словото от Стария и Новия завет: „Но словото Божие трае до века; и това е словото, което ви е благовестено” (1 Петр. 1:22-25). Новия завет е резултат на старозаветното пророчество.

Д-р Кларенс Ларкин, международно призната личност, в книгата си „Dispensational Truth” (“Диспенсационната истина”) е доказал, че при първото идване на Христос до последната буква са се изпълнили 109 пророчества от Стария завет. Всяко изпълнено пророчество е доказателство за това, че Библията има Божествен произход.

Когато искаме да изследваме нещо, нужно е да подхождаме без предубеждения. Теолога Карл Шнайдер е написал: „Фалшификатите са се появили в новозаветното време и продължават да съществуват до днес” (К. Дешнер. Подправена вяра, стр. 20). Той е прав, но това съвсем не означава, че Новия завет е фалшификат. Това значи, че още тогава хора, които не са имали призвание, са поучавали фалшиви учения и тълкувания, а подобни на тях хора го правят и до днес. Но въпреки всички изкривявания, с които ние ще се занимаем по-късно, оригиналното Слово си остава завинаги оригинала. Какво означават забележки като тези, че писмата на Петър били фалшификати и че „…тази свята книга Библията е пълна с фалшиви документи?” (К. Дешнер. Подправена вяра, стр. 20). Това е нечувано твърдение, а освен това е и злобна лъжа. Тези, които твърдят такива неща се аргументират на автори, които предварително грижливо са подготвили всичко. Нахално е някой да обвинява авторите на Новия завет във фалшификация, нахално е те да бъдат наричани измамници, и да се смята, че библейските вярващи са подведени. Светлината на истината не може да бъде затъмнена от тези лъжливи маневри.

Четиримата евангелисти са били неуки мъже. И това, че в техните евангелия има малки различия само доказва, че те не са преписвали един от друг. Всеки е писал както е бил воден и според това, което лично е преживял и чул, или според нещо, което други са му потвърдили. Решаващи са единствено доказаните случаи, а не обстоятелствата около тях.

Католическия теолог д-р Константин Рош е оприличил различието на четирите евангелия чрез четири животински атрибути: лъв, теле, човек и орел, както са описани в Откр. 4:6-8 и на други места. Още Иреней ги е описвал като символи на четирите евангелия, което той е приел от първите християни. Нали Библията е писана частично в образи и символи. Евангелието от Матей – с лице на човек, от Марк – на лъв, от Лука – на теле и от Йоан – на орел. В първата глава на Езекиил за тези четири същества се казва, че всички те са имали човешко тяло (стих 5), и че под крилата им е имало човешки ръце (стих 9). Всяко едно от тези същества е имало четири лица, но се е представяло само с едното от тях. Всяко евангелие описва едни и същи подробности за изявата на Спасителя, но въпреки всичко в тях има различия. И макар, че всяко същество се изявява чрез различно лице, вътрешноста им е еднаква. Същото се отнася и за четирите евангелия. В ядрото си те са еднакви, но едното евангелие показва Господа като Сина на човека; другото подчертава Неговата божественост в символа на лъв, който е царя на животните; третото Го представя като Този, Който носи бремето ни, а четвъртото го характеризира като орел, който се издига до Божиите сфери.

Така че ако на единия евангелст е дадено нещо, което другия не го е описал, и ако единия е считал нещо за важно, а другия не, това не са неща от решаващо значение. Ако единия евангелист пише, че Господ Исус е нахранил четири хиляди души със седем хляба, а другия е написал, че със седем хляба е нахранил четири хиляди души без да се броят жените и децата, и двамата казват истината. Единия от тях просто е навлезъл в по-големи подробности. Ако единия евангелист пише, че пред Ерихон е бил изцелен един слепец, а другия твърди, че са били двама, отново и двамата са прави; единия евангелист е бил очевидец, а другия го е чул от свидетел. Единия евангелист пише, че и двамата злодеи, които са били разпънати заедно с Христос, са Му се присмивали и Го обиждали (Мат. 27:44), а другия твърди, че този, който е бил отдясно е казал: "Господи, спомни си за мен…" (Лука 23:39-42); отново и двамата евангелисти са прави. Най-напред са Го обиждали и двамата злодеи, а след това този, който е бил отдясно на Исус в последния момент е разпознал Кой е Той, и е извикал към Него.

Критиците не са разбрали (както впрочем и много други неща) това, което Той е казал: „Днес, ще бъдеш с Мен в Рая”. Въз основа на това те твърдят, че Исус най-напред е бил няколко дена в Небето, макар че Писанието казва, че Той е слязъл най-напред в преизподнята. Те не са разбрали, че преди разпятието и до влизането на Новия завет в сила, праведните не са били горе на небето, а долу. В Лука 16 ясно е описано, че местата, в които са се намирали блажените, и местата, където са били неблажените, са били разделени от пропаст, и че никой не е могъл да премине от едното място на другото. Всички, които са очаквали Спасителя са били държани като в затвор, и според Матей 27 гл. от 52 стих те са възкръснали заедно с Христос. И едва от този момент рая, мястото за блаженните вече не е долу, а е горе. Христос е слязъл долу, и при Своето възкачване е взел със Себе си всички, които са вярвали в Неговото идване (Ефес. 4:8-10).

Никакво противоречие няма и в това, ако единия евангелист ее написал, че при възкресението е имало два ангели, които са говорили на жените (Лука 24:4), а другия евангелист – че е бил само един ангел (Мат. 28:2; Марк 16:5), или че в единия случай се казва, че са били в гроба, а в другия – че са били пред гроба. Независимо от това всичко е вярно: вътре в гроба е показано къде е лежал Господ, а пред гроба е известено, че Той е възкръснал. Благодарим на Бога, че не са съществували единствено самозваните критици, а че е имало и достойни мъже, които убедително са ни показали хармонията на Писанието. Към тях принадлежи д-р Скофийлд, международно известен учен и преводач на Библията, който е написал увод към евангелията, неподлежащ на никакво съмнение.

Критиците изобщо не са разбрали пророческия характер на Новия завет. Те критикуват Павел и твърдят, че е сбъркал в очакването си на последните събития, защото е написал: „Не всички ще умрем, но всички ще се променим… ние, които ще останем живи до идването на Господа…” (1 Сол. 4:15 и др.). Павел е писал в сегашно време, тъй като Святия Дух, който е действал чрез него е знаел как ще протича спасителната история през бъдещите векове. Целият Нов завет е написан така, че да важи за целия период на благодатта, за да може да се проповядва върху него, да може да му се вярва и до последната генерация, в която при пришествието на Христос ще се изпълни всичко, което е написано в него.

Павел е написал за себе си: „…времето на моето напускане настава. Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък за мен се пази венецът на правдата, който Господ, праведният съдия ще ми въздаде в онзи ден…” (2 Тим. 4:6-8).

През всички времена е имало хора, които са очаквали идването на Христос. Човек, който не Го очаква, няма да има дял в първото възкресение, защото не е носил в себе си живата надежда. Мартин Лутер също е вярвал, че е наближил края на света и е очаквал идването на Христос. Той е написал: „В тази 1 540 година броят на годините е точно 5 500. Затова трябва да очакваме края на света, защото шестото хилядолетие няма да бъде завършено, така както не бяха завършени трите дни на умрелия Христос” (Х. Хайнц. Между времето и вечността, стр. 137).

Всеки, който е носил в себе си тази жива надежда, е очаквал идването на Христос. И в днешно време е така. В тази генерация има много хора, които въз основа на изпълняващото се библейско пророчество пазят твърдата надежда за Неговото пришествие.

Върхът на слепотата на критиците е твърдението, че не се е изпълнило пророчеството на Христос в Мат. 24:34: „Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това” [В други преводи: "този род няма да премине" – бел. на преводача]. Те не са разбрали, че това се отнася за евреите като род, а не като за една генерация. Еврейския род, въпреки жестоките преследвания и убийства, се е запазил и до днес, както е било предопределено в Божия спасителен план, и точно както е казал Исус.

Те не разбират смисъла и на цитата: „.Няма да обходите до край Израелевите градове, докато дойде Човешкият Син” (Мат. 10:23), а са се заблудили смятайки, че това се отнася за Неговото завръщане. Нима не е бил Той, Който е дошъл при Йоан на остров Патмос като Човешкия Син, ходещ всред седемте златни светилника в Царството Си, в Своето царско величие? „А главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му като огнен пламък, и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води” (Откр. 1:14-15). Изпълнило се е точно това, което е казал Исус.

Божието Слово дава отговор на всеки аргумент, който има за цел да го подценява. Исус и апостолите не са сбъркали. Сбъркали са само апологетите и тълкувателтите на Стария и Новия завет, които през всичките векове са се отнасяли критично към Библията. И днес, без да го осъзнават, те преписват и повтарят неща, казани преди тях от хора, които са били измамени по същия начин. Така те само демонстрират невежеството си по отношение на Божия спасителен план. И независимо от това, че успяват доста убедително да предадат историческата част, – по-точно казано, грешките в развитието на християнството, особено в универсалната католическа църква, – обаче когато се стигне до Словото и Божието царство, те се излагат по един трагичен начин. Ние, библейски вярващите християни, не можем да останем мълчаливи когато хора, които нямат никакво отношение към Писанието, а също и към скрития и открития в него спасителен план, поставят всичко под въпрос и говорят за някаква голяма измама и поредица от противоречия, като изобщо не осъзнават, че самите те са ги създали.

Историческо доказателство за съществуванието на Исус Христос не е необходимо, тъй като Той е центъра, ядрото на спасителната история, а не на общата история, съставена от хората. Ако Йосиф Флавий, или други историци са писали за Него, това няма да го обсъждаме. Единствено апостолите и пророците са имали пряко поверение да пишат за Него. И тяхното свидетелство е напълно достоверно и достатъчно. Що се отнася до мен, аз вярвам на тези, които са присъствали лично, когато са се случвали свръхестествените неща, и след това са ги записвали за наша информация. От момента, в който се е родил Христос и до момента на Неговото възнесение, винаги е имало пряки свидетели, които лично са видяли и чули всичко. За отбелязване е, че днес, както и в миналото, не се говори за свръхестествената проява на Бог в настоящото време на земята. Причината е в това, че то не се случва в представителните, т.е. в признатите от държавата и организираните от хората църкви и религии. Именно затова медиите не информират широката общественост относно това. Но за вярващия всичко е ясно и доказуемо, и на него не му е необходимо да се вслушва в онова, което говорят различните лъжесвидетели, които много държат мнението им да се чуе.

Ако историците, които се занимават с история на църквата, говорят за манипулирана и фалшифицирана вяра, невъзможно е да имат предвид ранната Църква и деянията на апостолите, т.е. ранното християнство и Новия завет. Защото всички учения и теории – манипулираните и фалшивите изповеди, които противоречат на светото Писание – са се появили много по-късно.

1 ГЛАВА

ПРОВЕРКАТА – АКТУАЛНО

ДУХОВНО ИСЛЕДВАНЕ

Към това откровено изявление бях подтикнат от факта, че в днешно време нищо не се приема като нещо естествено. Много сполучлив пример за това е действието на медиите през 1988 г., когато ставаше въпрос за така наречената „Туринска плащеница”. Цели столетия тя е била приемана като абсолютен оригинал и е била почитана като реликва. За да се установи истинноста ѝ, тя е била иследвана едновременно в Англия, в Америка и в Швейцария. И целия свят беше изненадан, когато незивисимо едно от друго, и на трите места стигнаха до едно и също заключение. Произхода на платното е от Средновековието, и в никакъв случай не е погребалното платно на Исус Христос. Но въпреки това е било издадено нареждане и занапред това платно да бъде считано за реликва, и да му се отдава съответната почит. Така заблудата, която беше официално изявена, продължи да съществува.

През октомври 1988 г. д-р Ян Пейсли от Северна Ирландия, посланник на Европейския парламент в Страсбург, направи нещо, което от времето на Реформацията нито един протестант не се е осмелявал да направи. Той издигна един плакат, на който пишеше: „Йоан-Павел ІІ – Антихрист”, и даде повод за големи вълнения около изявата на папата. Пресата даде подробна информация за това. Повечето ежедневници поместиха известието и фотографиите на първите си страници. На следващия ден вече много малко хора говореха за това, а на третия всичко се върна в рамките на ежедневието. Та нали всеки ден идват нови известия.

За съжаление както учените, така и лаиците не правят никаква разлика между Бога и църквата. По тази причина разочарованието от приписваната на Бога институция – църквата – е толкова голямо, че много хора се отказват и от двете – от църквата и от Бога. И за съжаление много хора стават жертва на това трагично и неправилно заключение.

Няма да забравя една вечер в един кибуц на 15 км от Ерусалим. След вечеря събрах групата, на която бях водач, за кратко богослужение. Към нас се присъединиха и други хора, всред тях и някои евреи, което аз приветствах. Прочетох няколко места от Стария завет и посочих тяхното изпълнение в Новия завет. Изведнъж една еврейка от Варшава развълнувано каза: „Чела съм Новия завет и бих повярвала, че Христос е Месия, ако не беше католик. Защото поляците, които са силни католици, са ни причинявали много злини”.

Ние бяхме потресени. Обясних ѝ, че Месията не е бил католик. Той е Спасител, Който е дошъл в човешко тяло; Мария също не е била католичка. Тази жена не можеше да го проумее.

Невежеството в религията е потресаващо. Християнството, лишено от личната и жива връзка с Христос се е превърнало в религия, която е, както се твърди, опиум за човечеството. Целта на тази книга е да разобличи всичко, което не е библейско, а също и онова, което се определя като „християнско”, за да стане ясно, че религиозните легенди си остават само легенди, каквито всъщност и са, независимо от това кога са се появили.

Когато става въпрос за вяра в Бога и Неговия план с човечеството, ние трябва да се обърнем към Книгата на всички книги. Онова изявление „не вярвам на никого и на нищо” може да бъде валидно единствено когато се отнася за хората. Но в никакъв случай не може да се отнася за Всемогъщия Бог и за Неговото Слово. Той ще остане Единственият, Който е достоен за доверие. Неговото Слово е изпълнената и потвърдена истина, която е нашето абсолютно убеждение, стоящо над всякакво съмнение. Той не е мъртъв, както някои твърдят. Той е жив и всичко, в което има живот, живее от Него. Словото Му днес, както и в миналото, е жива реалност.

През всички векове е имало хора, които са имали специално послание. Поети и композитори, императори и царе, войници и политици, държавници и иследователи. Те са се откроявали през вековете, открояват се и днес. Ние бихме могли да посочим цял списък от известни имена на откриватели, без които днешния свят нямаше да бъде такъв, какъвто е.

Така, и във времето на Стария, и в началото на Новия завет, са живели Божии мъже, които са изпълнявали специална задача в историческо-спасителното развитие.

И във времето след апостолите, и до времето на събора в Ницея в 325 г. сл. Хр., е имало известни хора, а също така и в Средновековието са живели личности, които са изиграли важна роля в историята на Църквата. Най-известните са от времето на Реформацията. Тези мъже са получили особена милост от Бога, като са били опълномощавани от Него да говорят на всички хора, и това пълномощно е преминавало всички църковни и религиозни граници, основавайки се на последната мисийна заповед: „Идете по целия свят…“

Всеки, който наистина е бил изпратен от Бога, проповядва Божието Слово, и то е в съгласие с всички пророци и апостоли. Но хора, които идват с някакви нови учения, основани на така наречени "откровения", които не са според на Писанието, сами са се дисквалифицирали. Бог никога не си противоречи, нито променя Своите решения. Затова за всяко нещо, което се поучава или се практикува, е необходимо да си зададем въпроса: „Това наистина ли е така? Така ли е писано? Какво казва Писанието за това?”

Ние не се интересуваме от представите на хората, а ни интересува това, което Бог е казал чрез някои мъжете, които са били призовани от Него, и на които Той е говорил с глас, лично чут от тях.

Задачата на старозаветните пророци е била да информират хората за хода на историята на спасението. А апостолите са обяснявали, че пророчествата, дадени в Стария завет, се изпълняват. Така че всички те чрез служението си и призванието, което всеки един от тях е получил, са ни обяснявали Божието намерение и Неговия план за спасение. Всичко това е записано в Светото Писание, и именно затова и днес живото Слово звучи към всички, които позволяват наСвятия Дух да им говори. Не е необходимо хората да обясняват нещата един на друг; достатъчно е човек да вярва от цялото си сърце в това, което казва Писанието. И тогава всеки ще може да бъде поучаван от Бога посредством Неговото Слово (Ис. 54:13; Йоан 6:45).

Тук не става въпрос за учението на дадена деноминация, или на отделна църква, да не говорим за секта, а само за становището на Бог така, както то ни е дадено в Неговото слово.

Всеки, който е изследвал историята на Църквата знае по колко различни начини историците са описвали едни и същи периоди, а също и отделните личности и събития. Но това, което е болезнено за библейски вярващия християнин, е факта, че има съмнения относно Новия завет. Защото изобщо не е от решаващо значение това, дали части от Новия завет – евангелията и посланията – са били написани първоначално на арамейски, или на гръцки език, и дали впоследствие целият канон е бил преписан на гръцки; важното и решаващото е, че Бог признава евреите като Свой народ. Мойсей и Аарон е трябвало да кажат на фараона: „Бога на Евреите, Който ни се яви…” (Изх. 3:18). Известно е, че Исус Христос не е говорил на гръцки, а на арамейски, т.е на наречие на еврейския език; а учените нека да си спорят по въпроса дали е било образовано, или необразовано. За нас е важно, че възкръсналия Господ е говорил на обикновен еврейски език. Павел е свидетелствал за това: „И като паднахме на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо ме гониш?” (Деян. 26:14).

Аргументите, че по онова време са съществували и някакви други послания, в никакъв случай не могат да променят стойността на истинските. Разбира се, че е възможно и други хора да са писали и други писма. Лука още в първата глава на Евангелието си ни информира, че много хора са се старали да опишат онези събития. Със сигурност е имало и други писатели. Обаче така наречените „Новозаветни апокрифи” са се появили много по-късно.

Господ лично се е погрижил в канона (сборника) да влезе само това, което е било написано според Неговата воля и послание, т.е. това, което ни е необходимо да знаем.

Важното е да приемаме Словото, което ни е оставено като Божие Слово (1 Сол. 2:13) и да вярваме, че цялото Писание е дадено от Бога (2 Тим. 3:16). Когато в Новия завет се използва изразът „Както казва Писанието”, или „Писано е”, винаги се отнася за Стария завет. Но Новия завет е също Светото Писание; двете части заедно правят едно цяло. В Лука 24:44-45 четем: „…че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разберат писанията”.

Господ е казал също и това: „Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мен” (Йоан 5:39). А апостол Павел го е обобщил така: „…че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията” (1 Кор. 15:3-4).

Апостол Петър цитира Ис. 40:8, свързвайки словото от Стария и Новия завет: „Но словото Божие трае до века; и това е словото, което ви е благовестено” (1 Петр. 1:22-25). Новия завет е резултат на старозаветното пророчество.

Д-р Кларенс Ларкин, международно призната личност, в книгата си „Dispensational Truth” (“Диспенсационната истина”) е доказал, че при първото идване на Христос до последната буква са се изпълнили 109 пророчества от Стария завет. Всяко изпълнено пророчество е доказателство за това, че Библията има Божествен произход.

Когато искаме да изследваме нещо, нужно е да подхождаме без предубеждения. Теолога Карл Шнайдер е написал: „Фалшификатите са се появили в новозаветното време и продължават да съществуват до днес” (К. Дешнер. Подправена вяра, стр. 20). Той е прав, но това съвсем не означава, че Новия завет е фалшификат. Това значи, че още тогава хора, които не са имали призвание, са поучавали фалшиви учения и тълкувания, а подобни на тях хора го правят и до днес. Но въпреки всички изкривявания, с които ние ще се занимаем по-късно, оригиналното Слово си остава завинаги оригинала. Какво означават забележки като тези, че писмата на Петър били фалшификати и че „…тази свята книга Библията е пълна с фалшиви документи?” (К. Дешнер. Подправена вяра, стр. 20). Това е нечувано твърдение, а освен това е и злобна лъжа. Тези, които твърдят такива неща се аргументират на автори, които предварително грижливо са подготвили всичко. Нахално е някой да обвинява авторите на Новия завет във фалшификация, нахално е те да бъдат наричани измамници, и да се смята, че библейските вярващи са подведени. Светлината на истината не може да бъде затъмнена от тези лъжливи маневри.

Четиримата евангелисти са били неуки мъже. И това, че в техните евангелия има малки различия само доказва, че те не са преписвали един от друг. Всеки е писал както е бил воден и според това, което лично е преживял и чул, или според нещо, което други са му потвърдили. Решаващи са единствено доказаните случаи, а не обстоятелствата около тях.

Католическия теолог д-р Константин Рош е оприличил различието на четирите евангелия чрез четири животински атрибути: лъв, теле, човек и орел, както са описани в Откр. 4:6-8 и на други места. Още Иреней ги е описвал като символи на четирите евангелия, което той е приел от първите християни. Нали Библията е писана частично в образи и символи. Евангелието от Матей – с лице на човек, от Марк – на лъв, от Лука – на теле и от Йоан – на орел. В първата глава на Езекиил за тези четири същества се казва, че всички те са имали човешко тяло (стих 5), и че под крилата им е имало човешки ръце (стих 9). Всяко едно от тези същества е имало четири лица, но се е представяло само с едното от тях. Всяко евангелие описва едни и същи подробности за изявата на Спасителя, но въпреки всичко в тях има различия. И макар, че всяко същество се изявява чрез различно лице, вътрешноста им е еднаква. Същото се отнася и за четирите евангелия. В ядрото си те са еднакви, но едното евангелие показва Господа като Сина на човека; другото подчертава Неговата божественост в символа на лъв, който е царя на животните; третото Го представя като Този, Който носи бремето ни, а четвъртото го характеризира като орел, който се издига до Божиите сфери.

Така че ако на единия евангелст е дадено нещо, което другия не го е описал, и ако единия е считал нещо за важно, а другия не, това не са неща от решаващо значение. Ако единия евангелист пише, че Господ Исус е нахранил четири хиляди души със седем хляба, а другия е написал, че със седем хляба е нахранил четири хиляди души без да се броят жените и децата, и двамата казват истината. Единия от тях просто е навлезъл в по-големи подробности. Ако единия евангелист пише, че пред Ерихон е бил изцелен един слепец, а другия твърди, че са били двама, отново и двамата са прави; единия евангелист е бил очевидец, а другия го е чул от свидетел. Единия евангелист пише, че и двамата злодеи, които са били разпънати заедно с Христос, са Му се присмивали и Го обиждали (Мат. 27:44), а другия твърди, че този, който е бил отдясно е казал: "Господи, спомни си за мен…" (Лука 23:39-42); отново и двамата евангелисти са прави. Най-напред са Го обиждали и двамата злодеи, а след това този, който е бил отдясно на Исус в последния момент е разпознал Кой е Той, и е извикал към Него.

Критиците не са разбрали (както впрочем и много други неща) това, което Той е казал: „Днес, ще бъдеш с Мен в Рая”. Въз основа на това те твърдят, че Исус най-напред е бил няколко дена в Небето, макар че Писанието казва, че Той е слязъл най-напред в преизподнята. Те не са разбрали, че преди разпятието и до влизането на Новия завет в сила, праведните не са били горе на небето, а долу. В Лука 16 ясно е описано, че местата, в които са се намирали блажените, и местата, където са били неблажените, са били разделени от пропаст, и че никой не е могъл да премине от едното място на другото. Всички, които са очаквали Спасителя са били държани като в затвор, и според Матей 27 гл. от 52 стих те са възкръснали заедно с Христос. И едва от този момент рая, мястото за блаженните вече не е долу, а е горе. Христос е слязъл долу, и при Своето възкачване е взел със Себе си всички, които са вярвали в Неговото идване (Ефес. 4:8-10).

Никакво противоречие няма и в това, ако единия евангелист ее написал, че при възкресението е имало два ангели, които са говорили на жените (Лука 24:4), а другия евангелист – че е бил само един ангел (Мат. 28:2; Марк 16:5), или че в единия случай се казва, че са били в гроба, а в другия – че са били пред гроба. Независимо от това всичко е вярно: вътре в гроба е показано къде е лежал Господ, а пред гроба е известено, че Той е възкръснал. Благодарим на Бога, че не са съществували единствено самозваните критици, а че е имало и достойни мъже, които убедително са ни показали хармонията на Писанието. Към тях принадлежи д-р Скофийлд, международно известен учен и преводач на Библията, който е написал увод към евангелията, неподлежащ на никакво съмнение.

Критиците изобщо не са разбрали пророческия характер на Новия завет. Те критикуват Павел и твърдят, че е сбъркал в очакването си на последните събития, защото е написал: „Не всички ще умрем, но всички ще се променим… ние, които ще останем живи до идването на Господа…” (1 Сол. 4:15 и др.). Павел е писал в сегашно време, тъй като Святия Дух, който е действал чрез него е знаел как ще протича спасителната история през бъдещите векове. Целият Нов завет е написан така, че да важи за целия период на благодатта, за да може да се проповядва върху него, да може да му се вярва и до последната генерация, в която при пришествието на Христос ще се изпълни всичко, което е написано в него.

Павел е написал за себе си: „…времето на моето напускане настава. Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък за мен се пази венецът на правдата, който Господ, праведният съдия ще ми въздаде в онзи ден…” (2 Тим. 4:6-8).

През всички времена е имало хора, които са очаквали идването на Христос. Човек, който не Го очаква, няма да има дял в първото възкресение, защото не е носил в себе си живата надежда. Мартин Лутер също е вярвал, че е наближил края на света и е очаквал идването на Христос. Той е написал: „В тази 1 540 година броят на годините е точно 5 500. Затова трябва да очакваме края на света, защото шестото хилядолетие няма да бъде завършено, така както не бяха завършени трите дни на умрелия Христос” (Х. Хайнц. Между времето и вечността, стр. 137).

Всеки, който е носил в себе си тази жива надежда, е очаквал идването на Христос. И в днешно време е така. В тази генерация има много хора, които въз основа на изпълняващото се библейско пророчество пазят твърдата надежда за Неговото пришествие.

Върхът на слепотата на критиците е твърдението, че не се е изпълнило пророчеството на Христос в Мат. 24:34: „Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това” [В други преводи: "този род няма да премине" – бел. на преводача]. Те не са разбрали, че това се отнася за евреите като род, а не като за една генерация. Еврейския род, въпреки жестоките преследвания и убийства, се е запазил и до днес, както е било предопределено в Божия спасителен план, и точно както е казал Исус.

Те не разбират смисъла и на цитата: „.Няма да обходите до край Израелевите градове, докато дойде Човешкият Син” (Мат. 10:23), а са се заблудили смятайки, че това се отнася за Неговото завръщане. Нима не е бил Той, Който е дошъл при Йоан на остров Патмос като Човешкия Син, ходещ всред седемте златни светилника в Царството Си, в Своето царско величие? „А главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му като огнен пламък, и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води” (Откр. 1:14-15). Изпълнило се е точно това, което е казал Исус.

Божието Слово дава отговор на всеки аргумент, който има за цел да го подценява. Исус и апостолите не са сбъркали. Сбъркали са само апологетите и тълкувателтите на Стария и Новия завет, които през всичките векове са се отнасяли критично към Библията. И днес, без да го осъзнават, те преписват и повтарят неща, казани преди тях от хора, които са били измамени по същия начин. Така те само демонстрират невежеството си по отношение на Божия спасителен план. И независимо от това, че успяват доста убедително да предадат историческата част, – по-точно казано, грешките в развитието на християнството, особено в универсалната католическа църква, – обаче когато се стигне до Словото и Божието царство, те се излагат по един трагичен начин. Ние, библейски вярващите християни, не можем да останем мълчаливи когато хора, които нямат никакво отношение към Писанието, а също и към скрития и открития в него спасителен план, поставят всичко под въпрос и говорят за някаква голяма измама и поредица от противоречия, като изобщо не осъзнават, че самите те са ги създали.

Историческо доказателство за съществуванието на Исус Христос не е необходимо, тъй като Той е центъра, ядрото на спасителната история, а не на общата история, съставена от хората. Ако Йосиф Флавий, или други историци са писали за Него, това няма да го обсъждаме. Единствено апостолите и пророците са имали пряко поверение да пишат за Него. И тяхното свидетелство е напълно достоверно и достатъчно. Що се отнася до мен, аз вярвам на тези, които са присъствали лично, когато са се случвали свръхестествените неща, и след това са ги записвали за наша информация. От момента, в който се е родил Христос и до момента на Неговото възнесение, винаги е имало пряки свидетели, които лично са видяли и чули всичко. За отбелязване е, че днес, както и в миналото, не се говори за свръхестествената проява на Бог в настоящото време на земята. Причината е в това, че то не се случва в представителните, т.е. в признатите от държавата и организираните от хората църкви и религии. Именно затова медиите не информират широката общественост относно това. Но за вярващия всичко е ясно и доказуемо, и на него не му е необходимо да се вслушва в онова, което говорят различните лъжесвидетели, които много държат мнението им да се чуе.

Ако историците, които се занимават с история на църквата, говорят за манипулирана и фалшифицирана вяра, невъзможно е да имат предвид ранната Църква и деянията на апостолите, т.е. ранното християнство и Новия завет. Защото всички учения и теории – манипулираните и фалшивите изповеди, които противоречат на светото Писание – са се появили много по-късно.