Сега ще се занимаем с най-интересната тема, която съществува. Тя би трябвало да представлява интерес за всеки един човек. Незаинтересованоста може да се окаже съдбоносна. На всеки е известно, че съществуват много и различни религии. Но би трябвало да си зададем въпроса: съществува ли истинска религия? Всички претендират за това,че са истински. Известно е, че по отношение на религиите съществува скептицизъм. Хората се отвръщат от религията и не искат да имат нищо общо и с Бога. Защото всеобщо е възприето мнението, че Бог и религията са едно и също нещо.

Но независимо от това има и такива хора, които се интересуват от това, дали все пак не съществува жив Бог, Който се грижи за нас. Но дали съществува някакъв начин да се ориентираме във всички тези религиозни течения? Кой би могъл да даде отговор на тези важни въпроси? Или наистина всичко е само измама? Хиндуистите ли са правите? Мюсюлманите ли са правите? Или будистите? Възкресен ли е някой от техните основатели? До ден днешен човечеството е чуло единствено за възкресението на Исус Христос. Всички останали са били погребани заедно с ученията си. Истинското може да дойде единствено от Истинския. А някой чул ли е Той да е основал някаква религия? Ако е така, кога, къде и каква? В такъв случай нито една религия не би трябвало да твърди, че произхожда от Него.

Човека не само би могъл да се заблуди. Той наистина се е заблудил. Именно затова ние можем да се доверим на църковните и религиозни водачи точно толкова, колкото можем да се доверим и на самите себе си. Дори да не се занимаем с останалите световни религии, ние знаем, че в самото християнство съществуват стотици църковни организации. Всяка една от тях има свое специфично учение и води хората си по свой начин към спасение. Разбира се ние не можем да обвиним нито една църковна организация в това, че умишлено лъже хората. Но самия факт, че съществуват толкова много духовни движения, ни кара да се замислим.

Всеки човек, който би искал да стигне до някаква цел, трябва да потегли на път. Обаче как да намерим пътя, който със сигурност ще ни доведе до целта и как да намерим истината,на която можем да се доверим? Би трябвало да съществува някаква възможност да бъде открита Божията следа всред този човешки хаос.Кой би могъл днес сляпо да се довери на някаква вяра? Не е достатъчно нещо да бъде обявено за божествено. То трябва да бъде потвърдено и отгоре! На всеки човек би трябвало да бъде дадена възможност да употреби правото си на духовна ориентация. Защото става въпрос за нещо много повече от този кратък земен живот. Ние сме предопределени за общение с небесния ни Отец. Съществува не само този временен, но и вечен живот. Така, както със сигурност същесвува плътското тяло, със сигурност съществува и духовно тяло. Точно толкова, колкото е реален живота на земята, толкова е реален и живота на небето.Един и същи Бог е сътворил и небето, и земята, и всичко, което в тях.Величието на сътворението свидетелства за своя Сътворител.

Много хора вярват, че принадлежноста им към дадена църковна организация, или религиозно общество им осигурява спасението. Всички ли дават само празни обещания? Ако се разходим по гробищата, ще можем да видим утешителни надписи: „Тук почива в мир…”; „Благословен в покоя…”; „Скрит в Бога…” И съобщенията в печата звучат успокоително: „Починал в блаженство…”; „Беше призован от Бога да отиде в къщи…”; „…получил римскокатолическо тайнство на последното помазание, почина…”

Изниква представа, че всички починали са отишли при Господа. Но какво се случва в действителност? Дали тези починали са имали лично взаимоотношение с Него?

На гробището към близките се отправят утешителните думи: „На Господ е било угодно да вземе в царството Си нашата сестра, или брат…” Обаче след това в църквата тържествено се съобщава на близките, че починалият не е в рая, а в чистилището. И независимо от това, че понятието чистилище е изцяло измислено и че не е споменато нито веднъж в Светото Писание, все пак би трябвало да си зададем въпроса кое е истина. Къде всъщност се намира починалият? Възможно ли е хората от рождението и до смърта си да бъдат държани в заблуда и през цялото време да бъдат успокоявани? Цял живот им е било втълпявано, че са спасени, но когато умрат, не достигат до тази цел. Религиите защитават това становище. Религията не е ли опиум, който успокоява хората до момента на страшното им пробуждане? Година след година хората приемат някакви ритуали,без да приемат истинското спасение. От кръщението на бебетата, през първото причастие и до последното помазание, те са подготвяни за блаженството. И след всички тези неща настъпва последния тъжен резултат: починалият не е взет горе, а е слязъл долу. Никой не може да ни даде по-добра информация за това от медицинските сестри и лекарите, които са били свидетели на смърта на много хора. В такъв момент, без оглед на църковна принадлежност, настъпва предсмъртен бой. В повечето случаи никой не знае нищо за отчаянието на умиращия. Няма и следа от вяра, радост, или увереност.

С убеждението, че всичко, което Бог изисква, е било направено според най-чиста съвест, изведнъж става ясно, че изобщо не е ставало въпрос за тези неща, които Бог наистина изисква,а за това, което църковното общество е изисквало от своите членове. И тъй като това е въпрос на живот и смърт, всеки един човек би трябвало да изпита сам себе си. Всеки човек, независимо към каква раса,или народност принадлежи, има право да узнае истината за Бога и за себе си. Всеки човек, който не е равнодушен към съдбата си във вечноста, е длъжен да сравнява всички учения и практики със Свещеното Писание. Само това, което произлиза от Бога, води към Господа и може да устои пред Него. Такъв човек, който казва: „На мен ми е все едно!Не ме интересува дали ще има потоп,или разрушение. Все едно аз няма да съм там” не знае какво говори. Библията е наистина единствената книга на света,която ни запознава с Бога и с Неговия план. От началото и до края в нея се съдържат потвърдените действия на Бога. Би трябвало да се отнасяме сериозно както към живота си, така и към смърта си. Не става въпрос за това да се всява страх у хората, а да им бъде показан пътя и целта.На всяка цена трябва да бъдат обновени вярата и доверието в Бога. Бог е реален. Словото Му е над всяко съмнение. Във всички религии на хората е внушаван страх от Бога, но същевременно им е внушавано доверие в човешкото действие и ред. Нашата задача е да бъде нарушено доверието към религиите и да бъде постигната вярата в истинноста на Бога и Неговото Слово. Всемогъщият има цел.Той има план за човечеството. За съжаление хората са си направили свои собствени планове и са създали свои собствени религиозни царства всред Божието Царство. Човешкото и Божието стоят в пълно противоречие. Всеки човек, който желае да бъде вместен във вечния Божи план, трябва да се отрече от всички религии,които са били измисляни във времето.

Всемогъщият Бог е и всезнаещ и затова Той е измислил план за човечеството още преди създанието на света. Прекъсването на този план посредством падението и непослушанието на човека не е нарушило валидноста на Неговото вечно решение. Тъй като Господ е знаел всичко предварително, Той е могъл да запланува всичко в Своя вечен замисъл. Божието Слово е точно толкова истинно и непогрешимо, колкото е и самият Той. Божия път с човечеството е описан пределно ясно в Неговото Слово. За съжаление религиозните тълкувания и традиции са го замаглили и са го направили непроходим. И независимо от това дали догмите са от стотици, или хиляди години, те си остават завинаги само това, което са – човешки поучения, въведени от хората. Те не могат да се превърнат в истина само, защото са били въведени от някаква църковна институция. Божественото никога няма да стане човешко, както човешкото не може да стане божествено. Истината и лъжата взаимно се изключват. Или сме в истината, или сме в заблудата. Източника на всяка истина е Бог, източника на всяка лъжа и заблуда е сатана.Съвършената заблуда е това, когато истината е поднесена по неправилен начин, нещо, с което изобилства религиозния свят. Каквато и да е теория, или практика, която не съответства на Светото Писание, няма божествен произход. В Божието Слово се съдържа цялостното свидетелство, което Бог е дал на човечеството. Пророците на Стария Завет са съобщавали за идването на Месията и за Божието спасение; апостолите са били очевидци и свидетели на изпълнението на тези пророчества в Изкупителя, а посредством проповядването на евангелието днес Божията милост се предлага на всички хора. Всеки може да повярва в тази действителност, която е потвърдена от Бога.

Съществува голямо различие между първата църква и съвременното християнство. Това, което е било в първата църква,в днешната оранизирана църква липсва, а това, което в днешното християнство е нормално, изобщо не е съществувало в първата църква. Това ще го поясним като направим някои сравнения.

В началното християнство се е проповядвало единствено и само според Писанието. Апостолите са били обучени от самия Господ и са били водени от Святия Дух. Всеки, който чете първите глави на Деяния на апостолите,ще може да добие представа за живота на първата църква. Пълнотата на Духа и на Божието благословение са били очевидни. Първите християни са били едно сърце и една душа, всичко е било общо и те са били едно голямо Божие семейство. Църквата не е била една закостеняла организация, а жив организъм. Нашият Господ е казал „Аз ще съградя църквата Си и портите на ада няма да и надделеят” (Мат. 16:18). Това Той го прави и днес. И така, както Бог се е изявил чрез Христос,така Христос се е изявил чрез Своята църква. Продължило е същото проповядване и същото служение. Тогава са ставали големи знамения и чудеса. Невярващите са ставали вярващи, хванатите от нечисти духове са били освобождавани и болните изцелявани. По онова време все още всичко е било правилно, а Божието Слово е била единствената мярка. Доверието на апостолите е било положено в Господа, Когото те са виждали по време на Неговото служение,както и по време на мъките и смърта Му, а също и при възкресението Му от мъртвите. Те са живяли пред Него живот,изпълен с преклонение и са се събирали в Неговото име.

Божията воля е църквата да бъде едно божествено общество на земята. Никой няма право да внася в нея неща,чийто произход не е от Библията. Истина е, че църквата се състои от хора със слабости и грешки, от грешни хора,които са получили милост и са станали Божии деца, обаче онова, което се поучава в нея, от начало и до край трябва да е в съгласие с Божието Слово. Защото това, което сега не е в съгласие със Словото, със сигурност няма да издържи пред Божия съд в последния ден. Затова библейски вярващия човек не трябава да приема своеволно измислените и установени учения. Валидната изповед на вяра не се намира в катехизма, а в Светото Писание.

Апостолите нямат нищо общо и с възникването на така наречената Regula veritatis,която е била обявена за апостолската изповед на вяра. Между другото в началото там се е казвало: „…Святия Дух, святата църква, прощението на греховете и възкресението на мъртвите. Амин.” Обаче днес милиони хора по целия свят всяка неделя изповядват по църквите: „Вярвам в Святия Дух, в святата католическа църква и общението на светиите…”

Тази формулировка не произхожда дори от времето непосредствено след апостолите, а е била приета на събора на църквата в Ницея, и впоследствие е била още допълвана. И за да и бъде придаден авторитет, обявили са апостолите за нейни автори,без да имат каквото и да било право да правят това.

Същото нещо се е случило и с книгата «Didache» (Дидахе), която е била открита през 1883 г. в някакъв манастир и своеволно е била датирана от края на първи век. Но тя няма нищо общо с учението на дванадесетте апостоли. Например на стр. 29 е написано: „ Ако с работа на ръцете си спечелиш нещо,трябва да дадеш нещо за прощение на греховете си.” Това евангелието ли е?

Апостолите лично са познавали Този, Който ни е простил греховете. И днес те биха проповядвали същите неща, които са проповядвали и тогава. Именно затова всичко е било записано, за да можем и ние да го изучаваме. Кой се вслушва днес в онова „Всичко изпитвайте!” (1 Сол. 5:21)?

Бог никога не си противоречи. Неговите решения са съвършени. Всички „противоречия” се намират единствено в мислите на учените, а не в Неговото Слово.

Човек, който не носи религиозни очила би трябвало да бъде ужасен от отклонението, което е станало.Оригиналната изповед на вяра е била променена до неузнаваемост. Днес се проповядва съвсем друго евангелие.

Бихме могли да приемем това, че хората са искренни, но с това неправилното няма да стане правилно. Когато става въпрос за вяра, учение и практика в църквата,решенията не се взимат на съборите на църквата, защото завинаги важи само това, което ни е оставено от първата църква. Би могло да се водят дискусии относно проблемите на църковните организации, обаче учението и практиката на Христос и апостолите са дадени веднъж завинаги. На 18 април 1521 г. във Вормс Лутер е казал: „Тъй като не вярвам нито на папата, нито на съборите, защото е известно, че те нееднократно са се заблуждавали и са си противоречали,затова ако не бъда убеден посредством свидетелствата на Писанията, или посредством ясни доводи на разума, то аз ще остана в подчинение на цитираното от мен Слово от Писанието, а душата ми ще остане в плен на Божието Слово. Аз не мога и не желая да се отричам от нищо, защото всяко действие, което е в разрез със съвеста ми не е безопасно и не е благочестиво. Господ да ми помогне. Амин!”

Ние разглеждаме вечните Божии решения с човечеството и затова искаме да дадем обяснение посредством някои сравнения. Отнася се за две съвършено различни неща,които са абсолютно несъвместими. Едното е Божията страна, а другото – човешката. Всеки, който твърди, че е от Бога, вярва на Божието Слово и не се влияе от това, което е било казано на различните събори на църквата и в светите синоди. Божието Слово не е подчинено на промените във времето. Валидноста му е вечна. Тя не може да бъде отменена.

Всеки човек би трябвало да е наясно с това, че Светото Писание е комплектното и завършено Божие свидетелство. Той не е пропуснал абсолютно нищо. Но с течение на времето според мярката, с която се е отнемало божественото, е било прибавяно човешкото. Нито едно от решенията,взети на различните събори на църквата, никога няма да станат божествени свидетелства,тъй като те не произлизат от учението на апостолите и на Христос,което стои единствено на основата на пророческото слово.

Не е позволено да се прескачат, нито да бъдат пропускани сериозните предупреждения, които са в Стария и Новия Завет. Писано е: „Да не прибавите нещо към наредбите,които ви заповядвам, нито да отнемете от тях…” (Втор. 4:2).

По-късно Господ е казал следното нещо на фарисеите и книжниците,които вместо да се вслушват в това, което е казал Мойсей и пророците, са следвали разни тълкувания и устни традиции: „Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им стои далеч от Мен. Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди” (Марк 7:6-7).

Различните общества на вяра до голяма степен също са изоставили Божието Слово, като са се уплели в разни човешки учения. А същевременно в днешно време религиозната дейност е развита както никога преди. Обаче над всичките тези небиблейски дейности все още се произнася словото: „Горко!” Излишни са всички молитви, богослужения, хваления, ритуали, излишни са пищните евангелизации и църковния ред. Защото всичко, което в Божието царство не е според Божието слово, пред Бога е невалидно. Колко програми би трябвало да приеме Той? И на чия страна би трябвало да застане?

Господ не допуска никакви смесици. Той иска чистото семе на Неговото Слово да остане непокътнато в оригиналния си вид, така както е било посято. Христос остро критикува религиозните водачи, които се радват на почитта на хората и казва: „Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание” (Марк 7:9).

Едното се отхвърля, за да се постави на негово място другото.

Самият Господ ни предупреждава: „Всяко слово Божие е опитано; Той е щит на тези, които уповават на Него. Не прибавяй към Неговите думи, да не би да те изобличи и се окажеш лъжец” (Прит. 30:5-6).

Всички, които прибавят нещо към завършеното и комплектно послание на Светото Писание на Стария и Новия Завет, един ден ще се изправят като лъжци и Бог ще търси от тях отговорност и ще ги отхвърли. Още от Едемската градина сатана, онзи лъжец, е влияел на хората като е говорил погрешно Божието Слово. Той и до края ще продължава да лъже човечеството. Единствено този, който открие това и се освободи от неговото влияние, ще може да застане под Божието ръководство, което идва чрез Духа, единствено на основание на Неговото Слово.

Святия Дух е Духът на истината, и само Божието Слово е Словото на истината! В последната глава на Библията стои последното предупреждение: „…Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга. И ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга” (Откр. 22:18-19).

Може ли да се отнасяме лекомислено към тези думи? И по същия начин, както се е изпълнило онова, което Бог е казал в началото : „…защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш” (Бит. 2:17), така и Словото от Откр. 22 гл. ще се окаже истина. Бог говори това, което мисли, и мисли това, което говори. Писанието не може да се отмени. Нито едно Негово решение не подлежи на промяна и е съвършено.

Сега ще се занимаем с най-интересната тема, която съществува. Тя би трябвало да представлява интерес за всеки един човек. Незаинтересованоста може да се окаже съдбоносна. На всеки е известно, че съществуват много и различни религии. Но би трябвало да си зададем въпроса: съществува ли истинска религия? Всички претендират за това,че са истински. Известно е, че по отношение на религиите съществува скептицизъм. Хората се отвръщат от религията и не искат да имат нищо общо и с Бога. Защото всеобщо е възприето мнението, че Бог и религията са едно и също нещо.

Но независимо от това има и такива хора, които се интересуват от това, дали все пак не съществува жив Бог, Който се грижи за нас. Но дали съществува някакъв начин да се ориентираме във всички тези религиозни течения? Кой би могъл да даде отговор на тези важни въпроси? Или наистина всичко е само измама? Хиндуистите ли са правите? Мюсюлманите ли са правите? Или будистите? Възкресен ли е някой от техните основатели? До ден днешен човечеството е чуло единствено за възкресението на Исус Христос. Всички останали са били погребани заедно с ученията си. Истинското може да дойде единствено от Истинския. А някой чул ли е Той да е основал някаква религия? Ако е така, кога, къде и каква? В такъв случай нито една религия не би трябвало да твърди, че произхожда от Него.

Човека не само би могъл да се заблуди. Той наистина се е заблудил. Именно затова ние можем да се доверим на църковните и религиозни водачи точно толкова, колкото можем да се доверим и на самите себе си. Дори да не се занимаем с останалите световни религии, ние знаем, че в самото християнство съществуват стотици църковни организации. Всяка една от тях има свое специфично учение и води хората си по свой начин към спасение. Разбира се ние не можем да обвиним нито една църковна организация в това, че умишлено лъже хората. Но самия факт, че съществуват толкова много духовни движения, ни кара да се замислим.

Всеки човек, който би искал да стигне до някаква цел, трябва да потегли на път. Обаче как да намерим пътя, който със сигурност ще ни доведе до целта и как да намерим истината,на която можем да се доверим? Би трябвало да съществува някаква възможност да бъде открита Божията следа всред този човешки хаос.Кой би могъл днес сляпо да се довери на някаква вяра? Не е достатъчно нещо да бъде обявено за божествено. То трябва да бъде потвърдено и отгоре! На всеки човек би трябвало да бъде дадена възможност да употреби правото си на духовна ориентация. Защото става въпрос за нещо много повече от този кратък земен живот. Ние сме предопределени за общение с небесния ни Отец. Съществува не само този временен, но и вечен живот. Така, както със сигурност същесвува плътското тяло, със сигурност съществува и духовно тяло. Точно толкова, колкото е реален живота на земята, толкова е реален и живота на небето.Един и същи Бог е сътворил и небето, и земята, и всичко, което в тях.Величието на сътворението свидетелства за своя Сътворител.

Много хора вярват, че принадлежноста им към дадена църковна организация, или религиозно общество им осигурява спасението. Всички ли дават само празни обещания? Ако се разходим по гробищата, ще можем да видим утешителни надписи: „Тук почива в мир…”; „Благословен в покоя…”; „Скрит в Бога…” И съобщенията в печата звучат успокоително: „Починал в блаженство…”; „Беше призован от Бога да отиде в къщи…”; „…получил римскокатолическо тайнство на последното помазание, почина…”

Изниква представа, че всички починали са отишли при Господа. Но какво се случва в действителност? Дали тези починали са имали лично взаимоотношение с Него?

На гробището към близките се отправят утешителните думи: „На Господ е било угодно да вземе в царството Си нашата сестра, или брат…” Обаче след това в църквата тържествено се съобщава на близките, че починалият не е в рая, а в чистилището. И независимо от това, че понятието чистилище е изцяло измислено и че не е споменато нито веднъж в Светото Писание, все пак би трябвало да си зададем въпроса кое е истина. Къде всъщност се намира починалият? Възможно ли е хората от рождението и до смърта си да бъдат държани в заблуда и през цялото време да бъдат успокоявани? Цял живот им е било втълпявано, че са спасени, но когато умрат, не достигат до тази цел. Религиите защитават това становище. Религията не е ли опиум, който успокоява хората до момента на страшното им пробуждане? Година след година хората приемат някакви ритуали,без да приемат истинското спасение. От кръщението на бебетата, през първото причастие и до последното помазание, те са подготвяни за блаженството. И след всички тези неща настъпва последния тъжен резултат: починалият не е взет горе, а е слязъл долу. Никой не може да ни даде по-добра информация за това от медицинските сестри и лекарите, които са били свидетели на смърта на много хора. В такъв момент, без оглед на църковна принадлежност, настъпва предсмъртен бой. В повечето случаи никой не знае нищо за отчаянието на умиращия. Няма и следа от вяра, радост, или увереност.

С убеждението, че всичко, което Бог изисква, е било направено според най-чиста съвест, изведнъж става ясно, че изобщо не е ставало въпрос за тези неща, които Бог наистина изисква,а за това, което църковното общество е изисквало от своите членове. И тъй като това е въпрос на живот и смърт, всеки един човек би трябвало да изпита сам себе си. Всеки човек, независимо към каква раса,или народност принадлежи, има право да узнае истината за Бога и за себе си. Всеки човек, който не е равнодушен към съдбата си във вечноста, е длъжен да сравнява всички учения и практики със Свещеното Писание. Само това, което произлиза от Бога, води към Господа и може да устои пред Него. Такъв човек, който казва: „На мен ми е все едно!Не ме интересува дали ще има потоп,или разрушение. Все едно аз няма да съм там” не знае какво говори. Библията е наистина единствената книга на света,която ни запознава с Бога и с Неговия план. От началото и до края в нея се съдържат потвърдените действия на Бога. Би трябвало да се отнасяме сериозно както към живота си, така и към смърта си. Не става въпрос за това да се всява страх у хората, а да им бъде показан пътя и целта.На всяка цена трябва да бъдат обновени вярата и доверието в Бога. Бог е реален. Словото Му е над всяко съмнение. Във всички религии на хората е внушаван страх от Бога, но същевременно им е внушавано доверие в човешкото действие и ред. Нашата задача е да бъде нарушено доверието към религиите и да бъде постигната вярата в истинноста на Бога и Неговото Слово. Всемогъщият има цел.Той има план за човечеството. За съжаление хората са си направили свои собствени планове и са създали свои собствени религиозни царства всред Божието Царство. Човешкото и Божието стоят в пълно противоречие. Всеки човек, който желае да бъде вместен във вечния Божи план, трябва да се отрече от всички религии,които са били измисляни във времето.

Всемогъщият Бог е и всезнаещ и затова Той е измислил план за човечеството още преди създанието на света. Прекъсването на този план посредством падението и непослушанието на човека не е нарушило валидноста на Неговото вечно решение. Тъй като Господ е знаел всичко предварително, Той е могъл да запланува всичко в Своя вечен замисъл. Божието Слово е точно толкова истинно и непогрешимо, колкото е и самият Той. Божия път с човечеството е описан пределно ясно в Неговото Слово. За съжаление религиозните тълкувания и традиции са го замаглили и са го направили непроходим. И независимо от това дали догмите са от стотици, или хиляди години, те си остават завинаги само това, което са – човешки поучения, въведени от хората. Те не могат да се превърнат в истина само, защото са били въведени от някаква църковна институция. Божественото никога няма да стане човешко, както човешкото не може да стане божествено. Истината и лъжата взаимно се изключват. Или сме в истината, или сме в заблудата. Източника на всяка истина е Бог, източника на всяка лъжа и заблуда е сатана.Съвършената заблуда е това, когато истината е поднесена по неправилен начин, нещо, с което изобилства религиозния свят. Каквато и да е теория, или практика, която не съответства на Светото Писание, няма божествен произход. В Божието Слово се съдържа цялостното свидетелство, което Бог е дал на човечеството. Пророците на Стария Завет са съобщавали за идването на Месията и за Божието спасение; апостолите са били очевидци и свидетели на изпълнението на тези пророчества в Изкупителя, а посредством проповядването на евангелието днес Божията милост се предлага на всички хора. Всеки може да повярва в тази действителност, която е потвърдена от Бога.

Съществува голямо различие между първата църква и съвременното християнство. Това, което е било в първата църква,в днешната оранизирана църква липсва, а това, което в днешното християнство е нормално, изобщо не е съществувало в първата църква. Това ще го поясним като направим някои сравнения.

В началното християнство се е проповядвало единствено и само според Писанието. Апостолите са били обучени от самия Господ и са били водени от Святия Дух. Всеки, който чете първите глави на Деяния на апостолите,ще може да добие представа за живота на първата църква. Пълнотата на Духа и на Божието благословение са били очевидни. Първите християни са били едно сърце и една душа, всичко е било общо и те са били едно голямо Божие семейство. Църквата не е била една закостеняла организация, а жив организъм. Нашият Господ е казал „Аз ще съградя църквата Си и портите на ада няма да и надделеят” (Мат. 16:18). Това Той го прави и днес. И така, както Бог се е изявил чрез Христос,така Христос се е изявил чрез Своята църква. Продължило е същото проповядване и същото служение. Тогава са ставали големи знамения и чудеса. Невярващите са ставали вярващи, хванатите от нечисти духове са били освобождавани и болните изцелявани. По онова време все още всичко е било правилно, а Божието Слово е била единствената мярка. Доверието на апостолите е било положено в Господа, Когото те са виждали по време на Неговото служение,както и по време на мъките и смърта Му, а също и при възкресението Му от мъртвите. Те са живяли пред Него живот,изпълен с преклонение и са се събирали в Неговото име.

Божията воля е църквата да бъде едно божествено общество на земята. Никой няма право да внася в нея неща,чийто произход не е от Библията. Истина е, че църквата се състои от хора със слабости и грешки, от грешни хора,които са получили милост и са станали Божии деца, обаче онова, което се поучава в нея, от начало и до край трябва да е в съгласие с Божието Слово. Защото това, което сега не е в съгласие със Словото, със сигурност няма да издържи пред Божия съд в последния ден. Затова библейски вярващия човек не трябава да приема своеволно измислените и установени учения. Валидната изповед на вяра не се намира в катехизма, а в Светото Писание.

Апостолите нямат нищо общо и с възникването на така наречената Regula veritatis,която е била обявена за апостолската изповед на вяра. Между другото в началото там се е казвало: „…Святия Дух, святата църква, прощението на греховете и възкресението на мъртвите. Амин.” Обаче днес милиони хора по целия свят всяка неделя изповядват по църквите: „Вярвам в Святия Дух, в святата католическа църква и общението на светиите…”

Тази формулировка не произхожда дори от времето непосредствено след апостолите, а е била приета на събора на църквата в Ницея, и впоследствие е била още допълвана. И за да и бъде придаден авторитет, обявили са апостолите за нейни автори,без да имат каквото и да било право да правят това.

Същото нещо се е случило и с книгата «Didache» (Дидахе), която е била открита през 1883 г. в някакъв манастир и своеволно е била датирана от края на първи век. Но тя няма нищо общо с учението на дванадесетте апостоли. Например на стр. 29 е написано: „ Ако с работа на ръцете си спечелиш нещо,трябва да дадеш нещо за прощение на греховете си.” Това евангелието ли е?

Апостолите лично са познавали Този, Който ни е простил греховете. И днес те биха проповядвали същите неща, които са проповядвали и тогава. Именно затова всичко е било записано, за да можем и ние да го изучаваме. Кой се вслушва днес в онова „Всичко изпитвайте!” (1 Сол. 5:21)?

Бог никога не си противоречи. Неговите решения са съвършени. Всички „противоречия” се намират единствено в мислите на учените, а не в Неговото Слово.

Човек, който не носи религиозни очила би трябвало да бъде ужасен от отклонението, което е станало.Оригиналната изповед на вяра е била променена до неузнаваемост. Днес се проповядва съвсем друго евангелие.

Бихме могли да приемем това, че хората са искренни, но с това неправилното няма да стане правилно. Когато става въпрос за вяра, учение и практика в църквата,решенията не се взимат на съборите на църквата, защото завинаги важи само това, което ни е оставено от първата църква. Би могло да се водят дискусии относно проблемите на църковните организации, обаче учението и практиката на Христос и апостолите са дадени веднъж завинаги. На 18 април 1521 г. във Вормс Лутер е казал: „Тъй като не вярвам нито на папата, нито на съборите, защото е известно, че те нееднократно са се заблуждавали и са си противоречали,затова ако не бъда убеден посредством свидетелствата на Писанията, или посредством ясни доводи на разума, то аз ще остана в подчинение на цитираното от мен Слово от Писанието, а душата ми ще остане в плен на Божието Слово. Аз не мога и не желая да се отричам от нищо, защото всяко действие, което е в разрез със съвеста ми не е безопасно и не е благочестиво. Господ да ми помогне. Амин!”

Ние разглеждаме вечните Божии решения с човечеството и затова искаме да дадем обяснение посредством някои сравнения. Отнася се за две съвършено различни неща,които са абсолютно несъвместими. Едното е Божията страна, а другото – човешката. Всеки, който твърди, че е от Бога, вярва на Божието Слово и не се влияе от това, което е било казано на различните събори на църквата и в светите синоди. Божието Слово не е подчинено на промените във времето. Валидноста му е вечна. Тя не може да бъде отменена.

Всеки човек би трябвало да е наясно с това, че Светото Писание е комплектното и завършено Божие свидетелство. Той не е пропуснал абсолютно нищо. Но с течение на времето според мярката, с която се е отнемало божественото, е било прибавяно човешкото. Нито едно от решенията,взети на различните събори на църквата, никога няма да станат божествени свидетелства,тъй като те не произлизат от учението на апостолите и на Христос,което стои единствено на основата на пророческото слово.

Не е позволено да се прескачат, нито да бъдат пропускани сериозните предупреждения, които са в Стария и Новия Завет. Писано е: „Да не прибавите нещо към наредбите,които ви заповядвам, нито да отнемете от тях…” (Втор. 4:2).

По-късно Господ е казал следното нещо на фарисеите и книжниците,които вместо да се вслушват в това, което е казал Мойсей и пророците, са следвали разни тълкувания и устни традиции: „Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им стои далеч от Мен. Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди” (Марк 7:6-7).

Различните общества на вяра до голяма степен също са изоставили Божието Слово, като са се уплели в разни човешки учения. А същевременно в днешно време религиозната дейност е развита както никога преди. Обаче над всичките тези небиблейски дейности все още се произнася словото: „Горко!” Излишни са всички молитви, богослужения, хваления, ритуали, излишни са пищните евангелизации и църковния ред. Защото всичко, което в Божието царство не е според Божието слово, пред Бога е невалидно. Колко програми би трябвало да приеме Той? И на чия страна би трябвало да застане?

Господ не допуска никакви смесици. Той иска чистото семе на Неговото Слово да остане непокътнато в оригиналния си вид, така както е било посято. Христос остро критикува религиозните водачи, които се радват на почитта на хората и казва: „Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание” (Марк 7:9).

Едното се отхвърля, за да се постави на негово място другото.

Самият Господ ни предупреждава: „Всяко слово Божие е опитано; Той е щит на тези, които уповават на Него. Не прибавяй към Неговите думи, да не би да те изобличи и се окажеш лъжец” (Прит. 30:5-6).

Всички, които прибавят нещо към завършеното и комплектно послание на Светото Писание на Стария и Новия Завет, един ден ще се изправят като лъжци и Бог ще търси от тях отговорност и ще ги отхвърли. Още от Едемската градина сатана, онзи лъжец, е влияел на хората като е говорил погрешно Божието Слово. Той и до края ще продължава да лъже човечеството. Единствено този, който открие това и се освободи от неговото влияние, ще може да застане под Божието ръководство, което идва чрез Духа, единствено на основание на Неговото Слово.

Святия Дух е Духът на истината, и само Божието Слово е Словото на истината! В последната глава на Библията стои последното предупреждение: „…Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга. И ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга” (Откр. 22:18-19).

Може ли да се отнасяме лекомислено към тези думи? И по същия начин, както се е изпълнило онова, което Бог е казал в началото : „…защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш” (Бит. 2:17), така и Словото от Откр. 22 гл. ще се окаже истина. Бог говори това, което мисли, и мисли това, което говори. Писанието не може да се отмени. Нито едно Негово решение не подлежи на промяна и е съвършено.