Апостол Павел говори за последната воля, за завещание, за последно разпореждане, което след като влезе в сила вече не може да бъде отменено, нито някой може да го пременя, или да прибавя нещо към него (Гал. 3:15). Чрез смърта на нашия Господ Новия завет е влезъл в сила. В посланието до Евреите 9:16-17 е написано следното: „Защото където има завещание, трябва за изпълнението му, да се докаже и смърта на завещателя. Защото завещаното влиза в сила само където се е случила смърт, понеже никога няма сила, докато е жив завещателят.” Учудващо е как хората са се осмелили да внесат толкова много промени.

Често възникват спорове относно завещанията. Но когато последната воля на завещателя е дадена в писмена форма, изключено е тя да бъде променена. Но точно това, по необясними причини се е случило с Божието завещание. От една страна се твърди, че всичко произхожда от Христос, а същевременно са направени неща, които се различават както от Него, така и от Неговия Завет. Това, което Той е казал и е оставил е изчезнало съвсем, а вместо това са били внесени други неща.

Всяко църковно общество има право да вярва на каквото иска и да прави каквото иска. Обаче този, който има претенции да бъде Божия църква, или църква на Исус Христос, задължително е да бъдат приети Божието Слово и Христовия Завет в цялата им пълнота, както са били написани. Къде биха имали място различните догми и традиции, които са били въвеждани по време на църковната история? Те изобщо не са част от оставеното ни завещание.

Хората смятат, че организираната църква е основана от Бога и че тя е тази, която трябва да поучава и да действа на земята вместо Христос. Каква е истината, обаче? В малкия катехизис към темата „Заповеди на църквата” на края можем да прочетем следното нещо: „Христос е дал на представителите на църквата право да издават заповеди. Той желае да изпълняваме заповедите на църквата от любов към Него.” Къде и кога е казвал Христос нещо такова?

Бог отдавна е дал Своите заповеди, и те би трябвало да са известни на всички. За съжаление, обаче хората са смятали, че църковните заповеди са заповедите на Христос, приемали са ги като такива, и са изпаднали в заблуда.

По времето на Константин на всички светски граждани е била призната принадлежност към църквата. В 313 г. сл. Хр. Константин по политически причини започнал да притегля към себе си както християните, така и езичниците. По негово желание е бил свикан събора на църквата в Ницея. До 325 г. той е одобрявал строителството и на църквите, и на езическите храмове. По неговото време светското християнство е придобило силна власт и се е превърнало в духовна сила в Римската империя. В него Евзебиус е виждал спасението от дълбоката криза. Хората са могли да си отдъхнат след ужасните преследвания по времето на Нерон и Диоклециян.

През 380 г. Теодосий и Грациян са отменили религиозната свобода. До тогава е имало разни общества на вяра, които са съществували заедно с официално признатото християнство. Но от този момент хората са били принуждавани да станат „римски” християни. Този процес е бил завършен по времето на Юстиниян (527- 565). По това време църквата окончателно е била призната като държавна, и духовниците са станали държавни служители. А след разпадането на световната езическа Римска империя е настъпило религиозното владичеството на Рим. Започнало е жестокото Средновековие. След това са минали почти хиляда години до настъпването на Реформацията. В резултат от самодържавието и власта на организираната църква, която е била в надмощие, всички друговерци са били преследвани. Цели народи са били насилствено похристиянчвани. Милиони хора са умрели с мъченическа смърт, сред които е имало и стотици хиляди евреи, които са били обвинявани като убийци на Христос и Божии врагове. По онова време църквата е имала и политическа власт.

Още през първите два века след Христос вече са били въвеждани разни измислени учения. Но всеобщия натиск е започнал през трети век. Появило се изискването да се спазват всички нови учения и практики. Било е въведено разпятието и знака на кръста, а също и восъчните свещи и кадилницата. Непрекъснато са били прибавяни нови неща: поклонението на светиите, всекидневната жертва при литургията и много други неща.

На събора на църквата в Ефес през 431 г. е било въведено поклонението на Мария като Божия майка. Около 500 г. свещениците са започнали да се обличат в специални одежди. След това е последвало: въвеждане на празника на Богородица, целуването на крака на папата, поклонението пред картини и реликвии, поклонение на Иосиф и постене в петък.

В 1079 г. е бил въведен и целибата (забрана за женитба на духовниците), след това е въведена броеницата и продажбата на индулгенции, учението за променяне на Божието тяло, празника на Божието тяло и т. н., и се е стигнало до разпространението на догмата за възнесението на Мария на небето. Апостолите не са знаели нищо и за изповедалните.

Списъка би могъл да продължи. Тук е мястото съвсем ясно да се заяви, че тези учения нямат нищо общо с първото християнство и с учението на апостолите. Кой е дал право да бъдат те внедрявани в църквата? Всяко едно първоначално учение е било променено, а прибавеното е толкова много, че от него не е останало нищо. Например Господ е казал: „И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният” (Мат. 23:9).

Днес това Слово така се игнорира, че целият свят пада в кръката на един мъж, покланя му се и го нарича „Свят отец”. А при това Господ казва: „Не искам да дам славата Си на друг” (Ис. 48:11). Исус Христос ни учи да се молим: „Отче наш, Който Си в небесата, да се свети името Ти» (Мат. 6:9). Не е ли богохулство това да се презре Божието Слово, а тази титла да се използва за човек? Така че задаваме въпрос: кой е Святия Отец, чието име да се свети? Този на небето ли, или този на земята?

Можем ли в първото християнство да намерим някакво известие за появяването на Мария? Или за някакви места на поклонение? Или за поклонение на светии? Библията строго ни предупреждава да не се покланяме на мъртвите. Защото това е спиритизъм и окултизъм. И поклонението пред разни патрони на охрана също няма никаква библейска основа и е взаимствано от езическите релии и идолопоклонството.

В Светото Писание никъде не е казано, че Мария е посредничка между Бога и хората. Защото е писано: „Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и хората, човекът Христос Исус” (2 Тим. 2:5). Същото важи и за нейната роля на ходатай. В Божието Слово е написано пределно ясно: „…имаме ходатай при Отца,Исуса Христа Праведния.Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят” (1 Йоан. 2: 1-2).

Освен това в Светото писание в Новия завет се казва, че единствено Исус Христос е бил взет на небето.: „И като ги благославяше,отдели се от тях и се възнесе на небето” (Лука 24:51; Марк 16:19; Деян. 1:9).

На нито един апостол не е било известно Мария да се е възнесла на небето. Догмата, че Мария с тяло и душа е била взета на небето, е била приета едва през 1951 г. За такова твърдение липсва каквато и да било библейска основа. Човешките заповеди и догми още никого не са спасили. Но затова пък са попречили на милиони хора да получат спасение.

Апостол Павел говори за последната воля, за завещание, за последно разпореждане, което след като влезе в сила вече не може да бъде отменено, нито някой може да го пременя, или да прибавя нещо към него (Гал. 3:15). Чрез смърта на нашия Господ Новия завет е влезъл в сила. В посланието до Евреите 9:16-17 е написано следното: „Защото където има завещание, трябва за изпълнението му, да се докаже и смърта на завещателя. Защото завещаното влиза в сила само където се е случила смърт, понеже никога няма сила, докато е жив завещателят.” Учудващо е как хората са се осмелили да внесат толкова много промени.

Често възникват спорове относно завещанията. Но когато последната воля на завещателя е дадена в писмена форма, изключено е тя да бъде променена. Но точно това, по необясними причини се е случило с Божието завещание. От една страна се твърди, че всичко произхожда от Христос, а същевременно са направени неща, които се различават както от Него, така и от Неговия Завет. Това, което Той е казал и е оставил е изчезнало съвсем, а вместо това са били внесени други неща.

Всяко църковно общество има право да вярва на каквото иска и да прави каквото иска. Обаче този, който има претенции да бъде Божия църква, или църква на Исус Христос, задължително е да бъдат приети Божието Слово и Христовия Завет в цялата им пълнота, както са били написани. Къде биха имали място различните догми и традиции, които са били въвеждани по време на църковната история? Те изобщо не са част от оставеното ни завещание.

Хората смятат, че организираната църква е основана от Бога и че тя е тази, която трябва да поучава и да действа на земята вместо Христос. Каква е истината, обаче? В малкия катехизис към темата „Заповеди на църквата” на края можем да прочетем следното нещо: „Христос е дал на представителите на църквата право да издават заповеди. Той желае да изпълняваме заповедите на църквата от любов към Него.” Къде и кога е казвал Христос нещо такова?

Бог отдавна е дал Своите заповеди, и те би трябвало да са известни на всички. За съжаление, обаче хората са смятали, че църковните заповеди са заповедите на Христос, приемали са ги като такива, и са изпаднали в заблуда.

По времето на Константин на всички светски граждани е била призната принадлежност към църквата. В 313 г. сл. Хр. Константин по политически причини започнал да притегля към себе си както християните, така и езичниците. По негово желание е бил свикан събора на църквата в Ницея. До 325 г. той е одобрявал строителството и на църквите, и на езическите храмове. По неговото време светското християнство е придобило силна власт и се е превърнало в духовна сила в Римската империя. В него Евзебиус е виждал спасението от дълбоката криза. Хората са могли да си отдъхнат след ужасните преследвания по времето на Нерон и Диоклециян.

През 380 г. Теодосий и Грациян са отменили религиозната свобода. До тогава е имало разни общества на вяра, които са съществували заедно с официално признатото християнство. Но от този момент хората са били принуждавани да станат „римски” християни. Този процес е бил завършен по времето на Юстиниян (527- 565). По това време църквата окончателно е била призната като държавна, и духовниците са станали държавни служители. А след разпадането на световната езическа Римска империя е настъпило религиозното владичеството на Рим. Започнало е жестокото Средновековие. След това са минали почти хиляда години до настъпването на Реформацията. В резултат от самодържавието и власта на организираната църква, която е била в надмощие, всички друговерци са били преследвани. Цели народи са били насилствено похристиянчвани. Милиони хора са умрели с мъченическа смърт, сред които е имало и стотици хиляди евреи, които са били обвинявани като убийци на Христос и Божии врагове. По онова време църквата е имала и политическа власт.

Още през първите два века след Христос вече са били въвеждани разни измислени учения. Но всеобщия натиск е започнал през трети век. Появило се изискването да се спазват всички нови учения и практики. Било е въведено разпятието и знака на кръста, а също и восъчните свещи и кадилницата. Непрекъснато са били прибавяни нови неща: поклонението на светиите, всекидневната жертва при литургията и много други неща.

На събора на църквата в Ефес през 431 г. е било въведено поклонението на Мария като Божия майка. Около 500 г. свещениците са започнали да се обличат в специални одежди. След това е последвало: въвеждане на празника на Богородица, целуването на крака на папата, поклонението пред картини и реликвии, поклонение на Иосиф и постене в петък.

В 1079 г. е бил въведен и целибата (забрана за женитба на духовниците), след това е въведена броеницата и продажбата на индулгенции, учението за променяне на Божието тяло, празника на Божието тяло и т. н., и се е стигнало до разпространението на догмата за възнесението на Мария на небето. Апостолите не са знаели нищо и за изповедалните.

Списъка би могъл да продължи. Тук е мястото съвсем ясно да се заяви, че тези учения нямат нищо общо с първото християнство и с учението на апостолите. Кой е дал право да бъдат те внедрявани в църквата? Всяко едно първоначално учение е било променено, а прибавеното е толкова много, че от него не е останало нищо. Например Господ е казал: „И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният” (Мат. 23:9).

Днес това Слово така се игнорира, че целият свят пада в кръката на един мъж, покланя му се и го нарича „Свят отец”. А при това Господ казва: „Не искам да дам славата Си на друг” (Ис. 48:11). Исус Христос ни учи да се молим: „Отче наш, Който Си в небесата, да се свети името Ти» (Мат. 6:9). Не е ли богохулство това да се презре Божието Слово, а тази титла да се използва за човек? Така че задаваме въпрос: кой е Святия Отец, чието име да се свети? Този на небето ли, или този на земята?

Можем ли в първото християнство да намерим някакво известие за появяването на Мария? Или за някакви места на поклонение? Или за поклонение на светии? Библията строго ни предупреждава да не се покланяме на мъртвите. Защото това е спиритизъм и окултизъм. И поклонението пред разни патрони на охрана също няма никаква библейска основа и е взаимствано от езическите релии и идолопоклонството.

В Светото Писание никъде не е казано, че Мария е посредничка между Бога и хората. Защото е писано: „Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и хората, човекът Христос Исус” (2 Тим. 2:5). Същото важи и за нейната роля на ходатай. В Божието Слово е написано пределно ясно: „…имаме ходатай при Отца,Исуса Христа Праведния.Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят” (1 Йоан. 2: 1-2).

Освен това в Светото писание в Новия завет се казва, че единствено Исус Христос е бил взет на небето.: „И като ги благославяше,отдели се от тях и се възнесе на небето” (Лука 24:51; Марк 16:19; Деян. 1:9).

На нито един апостол не е било известно Мария да се е възнесла на небето. Догмата, че Мария с тяло и душа е била взета на небето, е била приета едва през 1951 г. За такова твърдение липсва каквато и да било библейска основа. Човешките заповеди и догми още никого не са спасили. Но затова пък са попречили на милиони хора да получат спасение.