ПРОЩЕНИЕ НА ГРЕХОВЕТЕ

Ако Господ днес говори чрез някого, Той ще каже същото, което е казал и преди две хиляди години. В Лука 24:4 относно Христос е казано: „и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи,като се започне от Ерусалим.” Прощението на греховете не е зависимо от някакво учреждение, или от духовен сан, а от Исус Христос разпънатия. Това е единствения начин човек да получи прощение – да слуша проповядване на Словото. Само така Божият Дух може да доведе такъв човек до покаяние и да го накара да се обърне към Бога. Това е лично преживяване, а не някакъв акт на богослужение.

В 10 глава на посланието към римляните Павел обяснява, че библейската вяра е от слушане на Божието Слово: „И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото Слово” (Рим. 10:17). Но важното е не само да се проповядва каквото и да е, а ядрото да бъде Христос и Неговото евангелие, във връзка с изкуплението, което Той е извършил.

Между другото, бихме могли да се замислим над това как от една страна на хората цял живот им се казва, че им се прощават греховете,а от друга страна ги учат, че ще понесат наказание за греховете си. А Божието Слово казва следното: „Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават” (Евр. 10:14).

Евангелието на Исус Христос е радостна вест – веста на спасението. Пророк Исая е пророкувал: „Кажете на онези, които са с уплашено сърце: Бъдете твърди! Не бойте се! Ето вашия Бог! Възмездието ще дойде с Божия отплата; Той ще дойде и ще ви избави” (Ис. 35:4). А апостол Павел го потвърждава, като пише: „Защото се яви Божията милост, спасителна за всички хора” (Тит 2:11). Исая възклицава: „Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме” (Ис. 53:5).

Този, който е приел Господа като свой Спасител, не може да бъде наказан, защото това наказание Той го е взел върху Себе Си. Който вярва на това, получава прощение на греховете и е в мир с Бога. Павел пише: „И така ,оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос” (Рим. 5:1).

По-нататък апостола пише за Христос: „в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата милост” (Ефес. 1:7).

Всеки може да прочете в Колосяни 1 гл. от стих 14, че делото на изкуплението изцяло е свързано със Самия Спасител. В Рим. 1:16 Павел казва: „Не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва” (Рим. 1:16).

Никога не е излишно да бъде отново и силно подчертано, че тази вяра е свързана изключително и само със Словото на Бога. Не е допустимо всеки да поучава каквото си иска и при това да се позовава на Христос. Вярата трябва да е в съответсвие с Писанието.

Не е валидна никаква утеха за „някога в бъдещето”, а е валидно точното изпълнение на Словото, което е казал нашия Господ: „Истина, истина ви казвам: Който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот” (Йоан 5:24).

Как би могло прощението, което е дар на Божията милост, да бъде зависимо от някаква църковна дейност? То е свързано изключително и само с личната вяра на тези, които слушат Евангелието и го приемат. Писано е: „И както чрез едно прегрешение дойде осъждението на всички хора, така и чрез едно праведно дело дойде на всички хора оправданието, което докарва живот” (Рим. 5:18).

Къде би могло тук да се намери място за добрите дела, посредством които човек би искал да си осигури блаженството? Всеки, който има в сърцето си желание и възможност да прави добри дела, нека ги прави. Но това няма да му осигури блаженството.

Когато нашият Господ е извикал на кръста: „Свърши се!” и е умрял, тогава веднъж и завинаги настана нашето спасение. В Римл. 5 гл. Павел продължава: „Защото както чрез непослушанието на един човек, станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни” (Рим. 5:19).

Както е вярно това, че чрез Адам ние сме били хвърлени в погибел и сме били отделени от Бога, точно така несъмнено е вярно и това, че чрез Христос сме избавени от погибелта, пренесени сме от смърта във вечния живот и сме примирени с Бога. Бог Сам е поправил нещата. Блажен е онзи, който вярва на това.

Петър е дал кратко и ясно свидетелство: „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, чрез което можем да се спасим” (Деян. 4:12). Тази ясна и проста реалност не се нуждае от никакво допълнение.

Би било под достойнството на Бога да постави нашето вечно блаженство зависимо от благоволението на другите хора. Недвусмислената задача на човека, който е упълномощен от Бога да проповядва Писанието, се състои в това, да покаже на слушателите, че на Голгота се е състоял великия ден на примирението на Бога с човечеството.

Във връзка с това, по време на проповедта, към вярващите може да бъде отправен призив с Божествен авторитет: „Вярвайте, че греховете ви са простени! Вярвайте, че вината ви е простена! Вярвайте, че вашето наказание вече е било понесено!” На този, на когото Божия Дух на основание на Божието Слово е разяснил тази Божествена действителност, такъв човек е помилван завинаги и може да ходи в свобода. Обаче всеки самостоятелно трябва да приеме тази реалност и да получи личната увереност.

ПРОЩЕНИЕ НА ГРЕХОВЕТЕ

Ако Господ днес говори чрез някого, Той ще каже същото, което е казал и преди две хиляди години. В Лука 24:4 относно Христос е казано: „и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи,като се започне от Ерусалим.” Прощението на греховете не е зависимо от някакво учреждение, или от духовен сан, а от Исус Христос разпънатия. Това е единствения начин човек да получи прощение – да слуша проповядване на Словото. Само така Божият Дух може да доведе такъв човек до покаяние и да го накара да се обърне към Бога. Това е лично преживяване, а не някакъв акт на богослужение.

В 10 глава на посланието към римляните Павел обяснява, че библейската вяра е от слушане на Божието Слово: „И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото Слово” (Рим. 10:17). Но важното е не само да се проповядва каквото и да е, а ядрото да бъде Христос и Неговото евангелие, във връзка с изкуплението, което Той е извършил.

Между другото, бихме могли да се замислим над това как от една страна на хората цял живот им се казва, че им се прощават греховете,а от друга страна ги учат, че ще понесат наказание за греховете си. А Божието Слово казва следното: „Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават” (Евр. 10:14).

Евангелието на Исус Христос е радостна вест – веста на спасението. Пророк Исая е пророкувал: „Кажете на онези, които са с уплашено сърце: Бъдете твърди! Не бойте се! Ето вашия Бог! Възмездието ще дойде с Божия отплата; Той ще дойде и ще ви избави” (Ис. 35:4). А апостол Павел го потвърждава, като пише: „Защото се яви Божията милост, спасителна за всички хора” (Тит 2:11). Исая възклицава: „Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме” (Ис. 53:5).

Този, който е приел Господа като свой Спасител, не може да бъде наказан, защото това наказание Той го е взел върху Себе Си. Който вярва на това, получава прощение на греховете и е в мир с Бога. Павел пише: „И така ,оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос” (Рим. 5:1).

По-нататък апостола пише за Христос: „в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата милост” (Ефес. 1:7).

Всеки може да прочете в Колосяни 1 гл. от стих 14, че делото на изкуплението изцяло е свързано със Самия Спасител. В Рим. 1:16 Павел казва: „Не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва” (Рим. 1:16).

Никога не е излишно да бъде отново и силно подчертано, че тази вяра е свързана изключително и само със Словото на Бога. Не е допустимо всеки да поучава каквото си иска и при това да се позовава на Христос. Вярата трябва да е в съответсвие с Писанието.

Не е валидна никаква утеха за „някога в бъдещето”, а е валидно точното изпълнение на Словото, което е казал нашия Господ: „Истина, истина ви казвам: Който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот” (Йоан 5:24).

Как би могло прощението, което е дар на Божията милост, да бъде зависимо от някаква църковна дейност? То е свързано изключително и само с личната вяра на тези, които слушат Евангелието и го приемат. Писано е: „И както чрез едно прегрешение дойде осъждението на всички хора, така и чрез едно праведно дело дойде на всички хора оправданието, което докарва живот” (Рим. 5:18).

Къде би могло тук да се намери място за добрите дела, посредством които човек би искал да си осигури блаженството? Всеки, който има в сърцето си желание и възможност да прави добри дела, нека ги прави. Но това няма да му осигури блаженството.

Когато нашият Господ е извикал на кръста: „Свърши се!” и е умрял, тогава веднъж и завинаги настана нашето спасение. В Римл. 5 гл. Павел продължава: „Защото както чрез непослушанието на един човек, станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни” (Рим. 5:19).

Както е вярно това, че чрез Адам ние сме били хвърлени в погибел и сме били отделени от Бога, точно така несъмнено е вярно и това, че чрез Христос сме избавени от погибелта, пренесени сме от смърта във вечния живот и сме примирени с Бога. Бог Сам е поправил нещата. Блажен е онзи, който вярва на това.

Петър е дал кратко и ясно свидетелство: „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, чрез което можем да се спасим” (Деян. 4:12). Тази ясна и проста реалност не се нуждае от никакво допълнение.

Би било под достойнството на Бога да постави нашето вечно блаженство зависимо от благоволението на другите хора. Недвусмислената задача на човека, който е упълномощен от Бога да проповядва Писанието, се състои в това, да покаже на слушателите, че на Голгота се е състоял великия ден на примирението на Бога с човечеството.

Във връзка с това, по време на проповедта, към вярващите може да бъде отправен призив с Божествен авторитет: „Вярвайте, че греховете ви са простени! Вярвайте, че вината ви е простена! Вярвайте, че вашето наказание вече е било понесено!” На този, на когото Божия Дух на основание на Божието Слово е разяснил тази Божествена действителност, такъв човек е помилван завинаги и може да ходи в свобода. Обаче всеки самостоятелно трябва да приеме тази реалност и да получи личната увереност.