НОВОТО НАЧАЛО

Малко преди началото на Реформацията, църковната история е достигнала кулминационната си точка. Съвместната власт на държавата и църквата по онова време е била непредставуемо жестока. Хората, които са мислели и вярвали по друг начин са били проклинани като еретици, обвинявали са ги в ерес и са ги убивали по различен начин. Тук ще споменем само испанската инквизицията през 15 век, съдилищата за магьосниците и изгарянето им на клада. Ние нямаме намерение да разглеждаме тези човешки падения. Искаме само да проследим какво е било духовното развитие, което с течение на времето е станало свойствено за изроденото християнство.

Тази земя е напоена с потоци от кръв. Един от най-известните мъченици преди Реформацията е бил Ян Хус (†1415 г.) На събора в Костница той за последен път е издигнал гласа си, но е бил заглушен с крясъци и не е могъл да постигне нищо. Той паднал на колене, повдигнал очите си към небето и спокойно изслушал провъзгласяването на присъдата. След това Ян Хус казал: „Господи Исусе, моля Те заради Твоето милосърдие: прости на враговете ми.” Отците на събора му се присмяли и го отвели на кладата.

Но така или иначе Реформацията, която е положила основата на промяната в историята на църквата, повече не е могла да бъде задържана. Истината на Евангелието мощно си е пробивала път. Мартин Лутер и някои други са излязли срещу нередностите, които църквата е одобрявала и поддържала. Известният продавач на индулгенции Тетцел е принадлежал към група хора, които са богохулствали с думи и с дела, проповядвайки, че папата има абсолютното право да прощава греховете на живите и на умрелите; и че прощението от папата е точно толкова действено, както и кръста на Христос. Между другото Тетцел е твърдял, че папата за цената на индулгинции би простил дори такъв грях, ако някой би обезчестил Божията майка. С една дума това означава, че човек би могъл да извърши най-тежките престъпления; папата ще прости всичко и ще предостави прощение на греховете веднага след като звъннат парите в ковчежето.

В историята на църквата е написано: „Лутер чул за ужасните неща, които е проповядвал безсрамният монах, който твърдял, че покупката на индулгенции има същата сила както кръста на Христос; че самият той имал пълномощие от Петър и че бил спасил с индулгенциите повече хора, отколкото Петър със своите проповеди.” Лутер е приел много сериозно практическото последствие от такива проповеди? и това го е подтикнало към първото действие на Hеформацията.”

Както винаги Бог и в онзи момент е използвал хора от земята, за да прослави името Си. Съществуват Божии посланници, които не само са известни и са играли голяма роля в историята на църквата, но които са били и Божии служители чрез които се е осъществявала историята на спасението в Царството на Бога на земята.

Такива мъже са били Мартин Лутер, Гулдрейх Цвингли, Филип Меланхтон, Йохан Калвин, Джон Кнокс и много други, които са живяли по онова време. След столетия, през които Библията е била недостъпна за хората, тези мъже започнали да я четат и да я превеждат. Отначало е била издадена печатна Библия на 14 езика; около 1600 г. са били вече 40 езика; около 1800 г. – седемдесет и два; а около 1900 г. – 567 езика. А в 1950 г. е била премината границата на 1100 езика и наречия. Независимо от всички опити да бъде унищожена, Библията е достигнала най-висок брой издания и най-голямо разпространение.

По време на Реформацията Бог отново започнал да говори чрез Словото Си, и библейските истини отново станали жива реалност в личния живот на вяра. Реформаторите не са спрели до тук, а са продължавали да споделят с хората онова, което е станало за тях велико и скъпоценно.

Успеха, който постигнали реформаторите предизвикал силен отпор в редовете на официалното духовенство, което с всички сили се стараело да възпрепятства разпространението на Словото. Но в резултат на това радостната и освобождаваща вест е привличала все по-големи групи от хора.

От гледна точка на историята на църквата, всеки един от тези мъже е имал посланието да изпълни определена задача. Казано по-точно, те са се допълвали взаимно в ученията, на които са били поставяни ударенията. Библията отново е била издигната като единствено мерило за проповядването. Днес никой не би дръзнал да назове нещата по този начин, по който го е направил Лутер. Достоен за внимание е начина, по който е изобличил антихристиянството. Той не се е занимавал с несъществени аргументи, а непрекъснато се е обосновавал на Библията, според степента на това, което му е било открито. Например той е писал за края на вавилонския плен на църквата и е подчертал, че спасението е посредством вяра, която човек получава по милост, в противоречие на праведноста чрез дела, която не може да спаси никого.

Много хора днес са на мнение, че повода да се появи Реформацията е било единствено моралното разложение на обществото и външните обстоятелства. Но независимо от това, че моралния упадък наистина е съществувал, не можем да се съгласим с това мнение. В Реформацията не е ставало въпрос за морал, а за нещо много по-сериозно – за прелом към духовно обновление. Необходимо е било ново начало. Духовното опекунство е трябвало да приключи завинаги и отново да бъде провъзгласен деня на милоста, деня на спасението. Но не всички са били готови да повярват и с вяра да застанат на страната на Бога. Независимо от всичко, прелома е бил извършен и е настъпил края на неограничената и универсална власт на църквата и тя е била разгромена.

Като че ли в днешно време много молко хора осъзнават каква цена е била платена, за да може свободно да се проповядва Божието Слово. В почти всички страни на Европа кървавата контрареформация се е опитвала да потуши Реформацията, и отчасти е успяла. Най-жестоки са били преследванията на протестантите в Холандия и на хугенотите във Франция, когато през Вартоломеевата нощ кръвта на хиляди протестанти е текла по улиците на Париж.

По онова време Римската църква е упражнявала както духовната, така и светската власт. В пределите, където е властвала тя, всяка армия и е била подчинена. И тези армии непрекъснато са участвали в духовните разпри и борби.

Навсякъде, където Реформацията се е приемала възторжено и е имало опасност да проникне, там се е появявала мощна армия. Когато духовната борба в Швейцария се е разразила с пълна мощ, също е била извикана силна армия. Реформацията е трябвало да бъде спряна и потушена. Реформаторите в Цюрих се събрали около Цвингли, за да се противопоставят на това настъпление. А самия той е вървял в първия ред и е казвал на хората: „Предайте се в ръцете на Бога. Той е силен да запази и нас и нашите близки. Да бъде Божията воля.” По време на ожесточеното сражение той бил ранен от камък и от копие. Той лежал всред мъртвите, сключил ръце, повдигнал очите си към небето и се молил. Капитан от католическата армия дошъл при него и му казал да се изповяда. Цвингли отказал. И преди да получи смъртоносната рана, той успял да каже: „Тялото вие може да убиете, но душата не можете.”

Изглеждало, че в Германия Реформацията е напълно потушена. На страната на протестантите в Саксония със силна армия е дошъл на помощ на саксонския курфюрст Густав Адолф, краля на Швеция, и на 17 септември 1632 г. започнала решаващата битка. Преди да започне краля се молил така: „Всемогъщи Боже, в чиято ръка е и победата и поражението, обърни Своя милосърден поглед към нас, Твоите слуги, които са дошли от далечни страни, за да се бият за свободата и за истината, за Твоето свято Евангелие. Подари ни победа, заради святото Си име. Амин.” Два месеца по-късно, на 16 ноември 1632 г. той загинал на немска земя.

В никакъв случай не може да бъде одобрена намесата на военна и светска власт при разпространение на евангелието. Но в интерес на истината трябва да се каже, че протестантите са били въвлечени насила в тази ситуация. Бихме отишли твърде далеч, ако започнем подробно да разглеждаме многото стълкновения, до които се е стигало по време на контрареформецията, при които хиляди хора са изгубили живота си.

Основателя на ордена на йезуитите Игнациус Лойола, който е бил главния виновник за контрареформацията, се е записал като герой в историята на Римскокатолическата църква. В храма на св. Петър в Рим му е поставена статуя в надчовешка големина, а в краката му лежи чудовище, на което са написани имената на Лутер и Калвин. По този начин символично е казано, че той е победителя над „чудовището на протестантизма”. Той е погребан в църквата „Дел Джезу” в Рим, в която му е издигнат разкошно окрасен олтар. И на него също има символични изображения от двете страни на гроба му, върху мраморни статуи, които изобразяват победоносната вяра и победоносната католическа религия; при краката им лежат книги и двама еретици, върху които са изписани имената Лутер и Калвин. И двата паметника говорят на съвсем ясен език.

Като че ли в протестантските кръгове днес вече никой не се замисля за това. Вдъхновени от духа на времето, те се занимават с грижите на деня. Навсякъде се говори за диалог и всички искат обединение. Но какво биха казали мъчениците на Реформацията, ако знаеха как днес на произвола на съдбата се предават святите ценности на вярата и на Евангелието? Но от друга страна, това съответства на деянието в края на последното време.

Реформацията е била скъпо платена. Нейното значение, или цел, не би могла да бъде само да ни остави като наследство национални, или локални църкви, които да са различни на местата. Тя е станала основа и изходен пункт за всички по-късни съживления, дори и до днешното време. Ако тогава не е било поставено това мощно начало, много от църквите и свободните християнски общества днес не биха съществували. Става въпрос за действаща Реформация, чиято крайна цел е въстановената църква на Исус Христос.

Бурното начало на Реформацията е било събитие от историческо значение за спасението. Божият Дух е внесъл светлина и живот в мъртвия религиозен свят. Като централна точка във всяка една проповед е било поставено Словото. Известни личности по целия свят са проповядвали учения, които частично са се различавали. Обаче ако ги съединим в едно, ще се получи хармонично цяло.

Естествено не всички истини са били казани веднага от самото начало. Съществували са например такива пунктове като триединството и троичната формула при кръщението, които нямат апостолско-пророческа основа, и на които по времето на Реформацията изобщо не е било обърнато внимание. Реформацията е възприела и едно тежко католическо наследство, с което и до днес са обременени много съвременни протестантски църкви.

Като втори етап на Реформацията е излязъл Джон Уесли, и заедно с него много други огнени съживленчески проповедници. Те са обърнали вниманието си към следващото преживяване на повярвалия човек. Както в началото реформаторите са проповядвали оправданието по милост чрез вяра в изкупителното дело на Христос на кръста, така тези мъже по-късно са обърнали внимание и на необходимоста от това, че повярвалия човек трябва да преживее и пълно посвещение. Библията говори за това като за „освещение”. Истинското преклонение пред Бога води до послушание във вярата. Тогава Божият Дух прониква във вярващия все повече и повече. По онова време са се появили църквите на методистите, а също и някои други направления на вярата, които са изхождали предимно от тези истини на свидетелството на Писанието, но в други точки са имали разногласия.

След това е дошъл Джон Смит, заедно с когото са излезли и други благословени евангелисти. Те безкомпромисно са проповядвали кръщение чрез вяра. Били са покръствани само хора, които лично са приели решение да отдадат живота си на Христос и да Го следват. Кръщението е ставало чрез потапяне под водата. От това се е родила баптистката църква и някои други общества, които също са имали някои разлики в поученията.

В отделните страни духовното развитие е придобивало различни форми. В протестантската област особено е било подчертавано значението на личното преживяване на спасението и увереноста в неговата реалност.

Покрай всеобщо познатите духовни течения, са съществували и други по-малки групи и движения, които са имали различия по отношение на общоприетите в организираните общества. Те са подчертавали и са се придържали само към определени библейски истини. Ние споменаваме единствено тези движения, които независимо от различията в учението са свързвали спасението на душата само с Божията милост, изявена в Исус Христос.

Там, където се проповядват особени откровения, в зависимост от които се извеждат благословения, не може да става въпрос за продължение на библейските обновления. Всички съвременни секти са пример за това. Изкуплението зависи единствено от Изкупителя, спасението — от Този, Който го е донесъл; прощението — само от Онзи, Който ни го е подарил, а не от някакъв самозван гуру, или вожд.

В миналото отново и отново са излизали упълномощени Божии мъже, за да възвестяват древните библейски истини, като все повече са се приближавали към свидетелството на апостолите. В началото на нашия век (20ти) е настъпило общо обновление. Това, което до този момент, е било преживяване само на отделни хора, е станало опитност на вярващите по целия свят. Всички жадуващи праведност са били наситени и напоени духовно. Святия Дух е действал навсякъде по подобен начин, както в древното християнство. Изпълнените с Духа са преживявали оправданието и освещението по същия начин, както и тези от по-старите времена. Това внезапно появило се движение няма основател. Бог е действал сам по всички континенти. Всички свидетелства са били еднакви: в Росия, в Китай, в Америка и в Европа. В това движение са се проявявали благословени от Бога мъже.

През август 1906 г. В Германия е дошъл доктор Р.А. Торрей, който на годишната конференция на Евангелския Алианс в Бланкенбург в Тюрингия е проповядвал на тема „Кръщение в Святия Дух“. Много от слушателите са били дълбоко потресени, сред които е бил и генераллейтенант фон Фиебан. През 1907 г. братята, които са ръководели това обществено движение са се събрали на своята неделна конференция. Актуалната тема е била: „Огорчила ли е първата християнска църква Святия Дух?“ След продължителна дискусия, пастор Щокмайер станал и възкликнал като пророк: „ Братя, ние спорим по въпроса дали първото християнство е огорчило Святия Дух, или не. А сега аз отправям към всички присъстващи един много по-важен въпрос: А ние не сме си огорчили Святия Дух?“ Тези думи дошли като мълния и много от присъстващите паднали на колене и се покаяли пред Бога.

Много хора по целия свят са преживели този милосърден призив на Бога. И ако по онова време не са били двете «пророчици» – едната от Осло, а другата от Кассел – нямало е да се стигне до злоупотреба с духовните дарове. Баптистките проповедници, изпълнени със Святия Дух по понятни причини са кръщавали само повярвалите, а у лутераните е продължило кръщението на младенците с поръсване. Все още не е бил направен ясен пробив към древното християнство, но той вече се е очертавал. Разните небиблейски учения, които са били приемани без да бъдат изпитвани, са се съхранявали.

Втората световна война, в която участваха около 50 нации и която взе повече от 50 милиона жертви, донесе невъобразима скръб на милионите изгнанници и остави след себе си, развалини и болка. По онова време, през май 1946 г. никой не беше чувал за Орал Робертс, Били Греъм, или за останалите евангелисти, които по-късно станаха известни. Но упълномощеното апостолско служение на Уилям Бранхам вдъхнови стотици проповедници. И независимо от това, че нито един от тях не беше получил пряко призвание от Бога, така както Бранхам, те послужиха на поколението си, проповядвайки пълното евангелие. Буквално милиони хора по радиото, по телевизията, или при мисионерските пътувания чуха Евангелието.

През 1946-1949 г. настъпи решителен пролом. Онова първоначално, древно благовестие стигна до масите. Събранията на пълното евангелие отвориха вратите си. Броя на посетителите много скоро достигаше и до 10 000. За евангелизациите се използваха най-големите стадиони, спортни площадки, хиподруми, тъй като в Индия и в Южна Африка броят на хората стигаше 500 000 души.

Хванати от вълната на този поток, мисионерите започваха свои собствени служения. В епохата на техническия прогрес съживлението се разпространяваше както никога преди. И от него произлязоха много различни течения. И международното Обединение на бизнесмените на пълното Евангелие, също и харизматичното движение водят началото си от него. Всяко едно от тези духовни течения имат своя собствена форма, обхващата определен слой слушатели. Харизматичното движение проникна и в Римскокатолическата църква, както и във други общества, а също и в свободните църкви.

При всички случаи ние сега говорим за действието на Духа, който обхвана целия религиозен свят. А в заключителния етап на това действие, първоначалното благовестие трябва да заеме онова място, което му принадлежи. Духовната опитност е добре, даровете на Духа също са благословение; но единствено там, където Словото се проповядва в истина му и се възприема като Божие семе, наистина Божият Дух може да произведе нов живот. Според пророк Иоил Духът сега се излива на всяка твар. Него можем да го сравним с дъжда. Но ако преди това в сърцето не е било посято семето на Словото, дори и проливен дъжд не може да помогне. Хората са намокряни, но въпреки това не получават нищо, което да се задържи постоянно в тях. И точно това е централната точка, за която става въпрос. В началото беше Словото, а не тълкуването. Така трябва да остане и до края. Хората трябва да приемат в сърцата си чистото Божие Слово като божествено семе. Само тогава Святия Дух може да произведе божествен живот. Това е единствения начин човек да се новороди (Йоан 3 гл.; Яков 1:18; 1 Пет. 1:23).

Най-добрия пример, който можем да намерим, ни е показан в началото на Новия Завет. Четири хиляди години са чакали идването на Месията. И когато се е изпълнило времето, обещаното Слово е дошло при Мария; тя го е приела, повярвала, и Святия Дух я осенил. Така Словото е станало плът в образа на човек. И ние трябва по същия начин да приемаме обещаното Слово предназначено за нас. Само тогава Святия Дух може да го направи реалност в живота ни. В проповедта на планината Господ е казал: „Той прави слънцето Си да изгрява и над злите и над добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Мат. 5:45). Пшеницата и плевелите растат на едно и също поле. И двете са огрявани от същото слънце, и един и същи дъжд пада и върху двете семена. Тази мисъл е записана и в посланието до Евреите 6:7-8. Всяко семе ражда според вида си.

За да можем да влезем в Божието царство не са достатъчни само действията на даровете на Духа. В Мат. 7: 21 Господ отхвърля хора, които са се ползвали от тези дарове, като им казва: „Не ви познавам.” Словото и Духът са свързани помежду си. Сега се сее семето на Словото, а Духът го оживотворява във всеки един. Само така може да възникне библейско общество, което може да бъде въвеждано от Святия Дух във всяка истина. Отначало трябва да бъде посято Словото-семе в сърцата на хората, и едва след това може да бъде събрана реколтата.

Ние се занимахме с това какви отклонения са станали по време на църковната история и също така доказахме, че от Реформацията духовното развитие ни води обратно към първоначалното християнство. Но въпреки това навсякъде се правят компромиси и всеки вярва в каквото си иска, и не вярва в каквото си иска. А в същото време много хора радостно твърдят, че са приели Святия Дух. Навсякъде цари хаос, и хората често не знаят къде е истината.

Святия Дух е Духът на истината и Той никога няма да се отъждестви с някакви приети и установени заблуди. Необходимо е пълно завръщане към първоначалното Слово. Най-напред трябва да се установи точката, в която е започнало изкривяването на поучението и едва след това може да се тръгне по правилния път.

Днес в целия религиозен свят е настанал часът за вземане на решение. Едните ще се върнат в лоното на църквата-майка, а другите ще преживеят изпълнението на обещаното Слово като малко избрано стадо, на което ще се даде царството (Лука 12:32).

Всички, които проповядват традиционните учения на Римската църква, ще се върнат към нея. Ако се замислим, ще установим, че духовната връзка между тях от времето на Реформацията никога не е престанала да съществува. Имало е само някои отделни личности, които са се вслушвали в Божия глас, приемали са единствено библейските истини и са отхвърляли всичко останало. И както виждаме, въпреки че протестантските общества са си извоювали самостоятелност, там са останали някои учения, които не съответстват на Библията.

След втората световна война се забелязва подчертано усилие и стремеж за единство и мир. Историческите врагове се превръщат в приятели. Подобно нещо се случва и между църквите и нациите. От една страна имаме политическо обединение – ООН – декларацията за нейното основаване беше подписана на 24 октомври 1945 г. в Сан Франциско от 50 нации, а от друга страна виждаме Световния съвет на църквите, който беше основан през 1948 г. в Амстердам. Днес почти 150 нации са членки на ООН и почти всички църкви са обединени в Световния съвет на църквите. Нашето внимание е насочено към религиозното деяние. В 1948 г. към Световния съвет на църквите се присъединиха 135 протестантски деноминации; в 1968 г. бяха 234, а сега са вече около 300.

В началото Световния съвет на църквите, като протестантско обединение не беше признат от Ватикана. В 1960 г. папа Йоан ХХl основа в Рим секретариат за единството на християните. На Втория Ватикански събор (1962-1965) беше публикуван Декрет за икуменизма. Първия официален контакт се усъществи на конференцията на Световния съвет през юли 1968 г. в Упсала, Швеция, където 15 представители на Ватикана присъстваха като наблюдатели. След това през 1969г папа Павел Vl посети главната резиденция на Световния съвет в Женева. Папа Йоан Павел ll също пропътува Швейцария през 1984 г., и посети Световния съвет на църквите.

Сигурно много хора забелязват, че протестантите вече от дълго време не протестират. Кой би имал желание днес да води духовна полемика? Дори и свободните църкви, които преди петдесет, дори преди тредесет години бяха отхвърляни, в днешно време се радват на всеобщо признание. Повечето от тях са официално зарегистрирани корпорации на обществено право и техни представители заседават на зелената маса. Какво още липсва? Думата „единство” има магическо значение, думата „мир” стана лозунг,а понятието „сигурност” е желание на всички. Но това е само за успокоение на ума.

Но Лутер и днес би казал същото, което е казал тогава: „Проклето да е единството, което е постигнато в ущърб на истината.” Който е единен с Христос, той е единен със Словото Му. А който е на едно мнение с антихриста, той се сплотява с него. Замислете се над думите на Господа: „Който пази душата си, ще я изгуби.” Часът на истината е дошъл и всеки трябва да направи своя избор. Широките маси без да го осъзнават, с ликуване ще хвалят антихриста. А само една малка група от действително вярващи християни ще останат верни на Христос и Неговото Слово. Звучи призива: „Излезте от Вавилон и от религиозния хаос, и се отделете.” Християнските сдружения няма да приемат сериозно този призив, но ще го приемат само отделни хора в тях, които са просветени от Духа на Бога.

В християнския Запад има толкова много християнско. Ние сме християнско общество. Имаме християнски партии, християнски профсъюзи и обединения. Имаме и богата традиция на християнска култура. Само че би трябвало да попитаме не сме ли объркали Христос с антихриста, и Бога с дявола? „Анти” означава „против”. Това, което е против Христос и Неговото учение принадлежи на антихриста. Кой може днес да различи кое е богослужение и кое е идолослужение; къде става въпрос за вяра и къде за суеверие?

Тези, които са просветени от Божието слово наострят уши, когато започне да се говори за „мир и безопасност”, защото е написано: „Когато казват мир и безопасност, тогава ще ги постигне внезапна погибел” (1 Сол. 5:3). Всичко съответства на предсказания ход на събитията за последното време. И политиците много добре знаят колко е напреднало времето. Например в 1985 г. на 20 януари президента на САЩ каза: „Аз се опасявам, че много скоро ние ще преживеем Армагедон.” Става дума за последната битка от Книгата Откровение 16:12-16. А кратко преди това един сенатор се изказа по следния начин: „Ние сме първото поколение, което знае, че е последното. Всички, на които е определено да изиграят някаква роля, сега излизат на световната сцена.

Сегашното поколение към края на времето ще преживее „чудо” – изненада, каквато не е имало преди това, и никога повече няма да се случи. Политическата, економическата и религиозната власт за един кратък период от време ще бъде предадена на един световен лидер, който е антихрист и лъжлив пророк. Изток и Запад ще се възползват от услугата на един посредник, който впоследствие ще установи мир и спокойствие. Последната световна държава ще бъде обединената Европа, която е възобновената Свещена Римска империя. Библейското пророчество скоро ще достигне кулминационната си точка. Страхът от тотално унищожение съществува и на двете страни, оттам и усилието към разоръжаване и мир. Обаче в същото време с пълна сила върви въоръжаването. И двете страни възнамеряват в следващата война да включат и космоса. Както стана ясно от пресата от 21 до 24 януари 1985 г. във Ватикана се е провела конференция на тема плановете на американския президент за въоръжаване на космическото пространство, в която са взели участие и руски учени. Всичко това се случва, защото е дошло времето му да се случи. В трета глава на своето послание апостол Петър относно последното време пише следното: „…и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на съда и погибелта на нечестивите човеци…. А Господния ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се разпаднат и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат…. А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда” (2 Пет. 3: 7,10,13).

Всемирното общо и економическо състояние налага коопериране. Всички искат да преживеят, и затова са принудени да си сътрудничат. Този, който не се присъедини към последния световен ред, ще бъде бойкотиран и изключен от световната търговия. Тогава ще се изпълни отнова: „няма да може нито да продава, нито да купува” (Откр. 13:17). Без оглед на досегашната си идеология и обществен строй, всички народи ще се подчинят на световната власт. Този, който не го направи, няма да има шанс да преживее. Без да го осъзнава, световната общественост върви към последния апокалиптичен етап. Ние вече се намираме в процеса на изпълнението на пророчествата за последното време. Развитието на нещата днес трябва да бъдат разглеждани от пророческа гледна точка, защото знаменията на последното време говорят ясно. И няма да е дръзко да се каже, че човек, който знае Библията, знае и бъдещето. След дългия период от време, в който говореха хората, настъпва последното време, в което думата ще вземе Бог.

НОВОТО НАЧАЛО

Малко преди началото на Реформацията, църковната история е достигнала кулминационната си точка. Съвместната власт на държавата и църквата по онова време е била непредставуемо жестока. Хората, които са мислели и вярвали по друг начин са били проклинани като еретици, обвинявали са ги в ерес и са ги убивали по различен начин. Тук ще споменем само испанската инквизицията през 15 век, съдилищата за магьосниците и изгарянето им на клада. Ние нямаме намерение да разглеждаме тези човешки падения. Искаме само да проследим какво е било духовното развитие, което с течение на времето е станало свойствено за изроденото християнство.

Тази земя е напоена с потоци от кръв. Един от най-известните мъченици преди Реформацията е бил Ян Хус (†1415 г.) На събора в Костница той за последен път е издигнал гласа си, но е бил заглушен с крясъци и не е могъл да постигне нищо. Той паднал на колене, повдигнал очите си към небето и спокойно изслушал провъзгласяването на присъдата. След това Ян Хус казал: „Господи Исусе, моля Те заради Твоето милосърдие: прости на враговете ми.” Отците на събора му се присмяли и го отвели на кладата.

Но така или иначе Реформацията, която е положила основата на промяната в историята на църквата, повече не е могла да бъде задържана. Истината на Евангелието мощно си е пробивала път. Мартин Лутер и някои други са излязли срещу нередностите, които църквата е одобрявала и поддържала. Известният продавач на индулгенции Тетцел е принадлежал към група хора, които са богохулствали с думи и с дела, проповядвайки, че папата има абсолютното право да прощава греховете на живите и на умрелите; и че прощението от папата е точно толкова действено, както и кръста на Христос. Между другото Тетцел е твърдял, че папата за цената на индулгинции би простил дори такъв грях, ако някой би обезчестил Божията майка. С една дума това означава, че човек би могъл да извърши най-тежките престъпления; папата ще прости всичко и ще предостави прощение на греховете веднага след като звъннат парите в ковчежето.

В историята на църквата е написано: „Лутер чул за ужасните неща, които е проповядвал безсрамният монах, който твърдял, че покупката на индулгенции има същата сила както кръста на Христос; че самият той имал пълномощие от Петър и че бил спасил с индулгенциите повече хора, отколкото Петър със своите проповеди.” Лутер е приел много сериозно практическото последствие от такива проповеди? и това го е подтикнало към първото действие на Hеформацията.”

Както винаги Бог и в онзи момент е използвал хора от земята, за да прослави името Си. Съществуват Божии посланници, които не само са известни и са играли голяма роля в историята на църквата, но които са били и Божии служители чрез които се е осъществявала историята на спасението в Царството на Бога на земята.

Такива мъже са били Мартин Лутер, Гулдрейх Цвингли, Филип Меланхтон, Йохан Калвин, Джон Кнокс и много други, които са живяли по онова време. След столетия, през които Библията е била недостъпна за хората, тези мъже започнали да я четат и да я превеждат. Отначало е била издадена печатна Библия на 14 езика; около 1600 г. са били вече 40 езика; около 1800 г. – седемдесет и два; а около 1900 г. – 567 езика. А в 1950 г. е била премината границата на 1100 езика и наречия. Независимо от всички опити да бъде унищожена, Библията е достигнала най-висок брой издания и най-голямо разпространение.

По време на Реформацията Бог отново започнал да говори чрез Словото Си, и библейските истини отново станали жива реалност в личния живот на вяра. Реформаторите не са спрели до тук, а са продължавали да споделят с хората онова, което е станало за тях велико и скъпоценно.

Успеха, който постигнали реформаторите предизвикал силен отпор в редовете на официалното духовенство, което с всички сили се стараело да възпрепятства разпространението на Словото. Но в резултат на това радостната и освобождаваща вест е привличала все по-големи групи от хора.

От гледна точка на историята на църквата, всеки един от тези мъже е имал посланието да изпълни определена задача. Казано по-точно, те са се допълвали взаимно в ученията, на които са били поставяни ударенията. Библията отново е била издигната като единствено мерило за проповядването. Днес никой не би дръзнал да назове нещата по този начин, по който го е направил Лутер. Достоен за внимание е начина, по който е изобличил антихристиянството. Той не се е занимавал с несъществени аргументи, а непрекъснато се е обосновавал на Библията, според степента на това, което му е било открито. Например той е писал за края на вавилонския плен на църквата и е подчертал, че спасението е посредством вяра, която човек получава по милост, в противоречие на праведноста чрез дела, която не може да спаси никого.

Много хора днес са на мнение, че повода да се появи Реформацията е било единствено моралното разложение на обществото и външните обстоятелства. Но независимо от това, че моралния упадък наистина е съществувал, не можем да се съгласим с това мнение. В Реформацията не е ставало въпрос за морал, а за нещо много по-сериозно – за прелом към духовно обновление. Необходимо е било ново начало. Духовното опекунство е трябвало да приключи завинаги и отново да бъде провъзгласен деня на милоста, деня на спасението. Но не всички са били готови да повярват и с вяра да застанат на страната на Бога. Независимо от всичко, прелома е бил извършен и е настъпил края на неограничената и универсална власт на църквата и тя е била разгромена.

Като че ли в днешно време много молко хора осъзнават каква цена е била платена, за да може свободно да се проповядва Божието Слово. В почти всички страни на Европа кървавата контрареформация се е опитвала да потуши Реформацията, и отчасти е успяла. Най-жестоки са били преследванията на протестантите в Холандия и на хугенотите във Франция, когато през Вартоломеевата нощ кръвта на хиляди протестанти е текла по улиците на Париж.

По онова време Римската църква е упражнявала както духовната, така и светската власт. В пределите, където е властвала тя, всяка армия и е била подчинена. И тези армии непрекъснато са участвали в духовните разпри и борби.

Навсякъде, където Реформацията се е приемала възторжено и е имало опасност да проникне, там се е появявала мощна армия. Когато духовната борба в Швейцария се е разразила с пълна мощ, също е била извикана силна армия. Реформацията е трябвало да бъде спряна и потушена. Реформаторите в Цюрих се събрали около Цвингли, за да се противопоставят на това настъпление. А самия той е вървял в първия ред и е казвал на хората: „Предайте се в ръцете на Бога. Той е силен да запази и нас и нашите близки. Да бъде Божията воля.” По време на ожесточеното сражение той бил ранен от камък и от копие. Той лежал всред мъртвите, сключил ръце, повдигнал очите си към небето и се молил. Капитан от католическата армия дошъл при него и му казал да се изповяда. Цвингли отказал. И преди да получи смъртоносната рана, той успял да каже: „Тялото вие може да убиете, но душата не можете.”

Изглеждало, че в Германия Реформацията е напълно потушена. На страната на протестантите в Саксония със силна армия е дошъл на помощ на саксонския курфюрст Густав Адолф, краля на Швеция, и на 17 септември 1632 г. започнала решаващата битка. Преди да започне краля се молил така: „Всемогъщи Боже, в чиято ръка е и победата и поражението, обърни Своя милосърден поглед към нас, Твоите слуги, които са дошли от далечни страни, за да се бият за свободата и за истината, за Твоето свято Евангелие. Подари ни победа, заради святото Си име. Амин.” Два месеца по-късно, на 16 ноември 1632 г. той загинал на немска земя.

В никакъв случай не може да бъде одобрена намесата на военна и светска власт при разпространение на евангелието. Но в интерес на истината трябва да се каже, че протестантите са били въвлечени насила в тази ситуация. Бихме отишли твърде далеч, ако започнем подробно да разглеждаме многото стълкновения, до които се е стигало по време на контрареформецията, при които хиляди хора са изгубили живота си.

Основателя на ордена на йезуитите Игнациус Лойола, който е бил главния виновник за контрареформацията, се е записал като герой в историята на Римскокатолическата църква. В храма на св. Петър в Рим му е поставена статуя в надчовешка големина, а в краката му лежи чудовище, на което са написани имената на Лутер и Калвин. По този начин символично е казано, че той е победителя над „чудовището на протестантизма”. Той е погребан в църквата „Дел Джезу” в Рим, в която му е издигнат разкошно окрасен олтар. И на него също има символични изображения от двете страни на гроба му, върху мраморни статуи, които изобразяват победоносната вяра и победоносната католическа религия; при краката им лежат книги и двама еретици, върху които са изписани имената Лутер и Калвин. И двата паметника говорят на съвсем ясен език.

Като че ли в протестантските кръгове днес вече никой не се замисля за това. Вдъхновени от духа на времето, те се занимават с грижите на деня. Навсякъде се говори за диалог и всички искат обединение. Но какво биха казали мъчениците на Реформацията, ако знаеха как днес на произвола на съдбата се предават святите ценности на вярата и на Евангелието? Но от друга страна, това съответства на деянието в края на последното време.

Реформацията е била скъпо платена. Нейното значение, или цел, не би могла да бъде само да ни остави като наследство национални, или локални църкви, които да са различни на местата. Тя е станала основа и изходен пункт за всички по-късни съживления, дори и до днешното време. Ако тогава не е било поставено това мощно начало, много от църквите и свободните християнски общества днес не биха съществували. Става въпрос за действаща Реформация, чиято крайна цел е въстановената църква на Исус Христос.

Бурното начало на Реформацията е било събитие от историческо значение за спасението. Божият Дух е внесъл светлина и живот в мъртвия религиозен свят. Като централна точка във всяка една проповед е било поставено Словото. Известни личности по целия свят са проповядвали учения, които частично са се различавали. Обаче ако ги съединим в едно, ще се получи хармонично цяло.

Естествено не всички истини са били казани веднага от самото начало. Съществували са например такива пунктове като триединството и троичната формула при кръщението, които нямат апостолско-пророческа основа, и на които по времето на Реформацията изобщо не е било обърнато внимание. Реформацията е възприела и едно тежко католическо наследство, с което и до днес са обременени много съвременни протестантски църкви.

Като втори етап на Реформацията е излязъл Джон Уесли, и заедно с него много други огнени съживленчески проповедници. Те са обърнали вниманието си към следващото преживяване на повярвалия човек. Както в началото реформаторите са проповядвали оправданието по милост чрез вяра в изкупителното дело на Христос на кръста, така тези мъже по-късно са обърнали внимание и на необходимоста от това, че повярвалия човек трябва да преживее и пълно посвещение. Библията говори за това като за „освещение”. Истинското преклонение пред Бога води до послушание във вярата. Тогава Божият Дух прониква във вярващия все повече и повече. По онова време са се появили църквите на методистите, а също и някои други направления на вярата, които са изхождали предимно от тези истини на свидетелството на Писанието, но в други точки са имали разногласия.

След това е дошъл Джон Смит, заедно с когото са излезли и други благословени евангелисти. Те безкомпромисно са проповядвали кръщение чрез вяра. Били са покръствани само хора, които лично са приели решение да отдадат живота си на Христос и да Го следват. Кръщението е ставало чрез потапяне под водата. От това се е родила баптистката църква и някои други общества, които също са имали някои разлики в поученията.

В отделните страни духовното развитие е придобивало различни форми. В протестантската област особено е било подчертавано значението на личното преживяване на спасението и увереноста в неговата реалност.

Покрай всеобщо познатите духовни течения, са съществували и други по-малки групи и движения, които са имали различия по отношение на общоприетите в организираните общества. Те са подчертавали и са се придържали само към определени библейски истини. Ние споменаваме единствено тези движения, които независимо от различията в учението са свързвали спасението на душата само с Божията милост, изявена в Исус Христос.

Там, където се проповядват особени откровения, в зависимост от които се извеждат благословения, не може да става въпрос за продължение на библейските обновления. Всички съвременни секти са пример за това. Изкуплението зависи единствено от Изкупителя, спасението — от Този, Който го е донесъл; прощението — само от Онзи, Който ни го е подарил, а не от някакъв самозван гуру, или вожд.

В миналото отново и отново са излизали упълномощени Божии мъже, за да възвестяват древните библейски истини, като все повече са се приближавали към свидетелството на апостолите. В началото на нашия век (20ти) е настъпило общо обновление. Това, което до този момент, е било преживяване само на отделни хора, е станало опитност на вярващите по целия свят. Всички жадуващи праведност са били наситени и напоени духовно. Святия Дух е действал навсякъде по подобен начин, както в древното християнство. Изпълнените с Духа са преживявали оправданието и освещението по същия начин, както и тези от по-старите времена. Това внезапно появило се движение няма основател. Бог е действал сам по всички континенти. Всички свидетелства са били еднакви: в Росия, в Китай, в Америка и в Европа. В това движение са се проявявали благословени от Бога мъже.

През август 1906 г. В Германия е дошъл доктор Р.А. Торрей, който на годишната конференция на Евангелския Алианс в Бланкенбург в Тюрингия е проповядвал на тема „Кръщение в Святия Дух“. Много от слушателите са били дълбоко потресени, сред които е бил и генераллейтенант фон Фиебан. През 1907 г. братята, които са ръководели това обществено движение са се събрали на своята неделна конференция. Актуалната тема е била: „Огорчила ли е първата християнска църква Святия Дух?“ След продължителна дискусия, пастор Щокмайер станал и възкликнал като пророк: „ Братя, ние спорим по въпроса дали първото християнство е огорчило Святия Дух, или не. А сега аз отправям към всички присъстващи един много по-важен въпрос: А ние не сме си огорчили Святия Дух?“ Тези думи дошли като мълния и много от присъстващите паднали на колене и се покаяли пред Бога.

Много хора по целия свят са преживели този милосърден призив на Бога. И ако по онова време не са били двете «пророчици» – едната от Осло, а другата от Кассел – нямало е да се стигне до злоупотреба с духовните дарове. Баптистките проповедници, изпълнени със Святия Дух по понятни причини са кръщавали само повярвалите, а у лутераните е продължило кръщението на младенците с поръсване. Все още не е бил направен ясен пробив към древното християнство, но той вече се е очертавал. Разните небиблейски учения, които са били приемани без да бъдат изпитвани, са се съхранявали.

Втората световна война, в която участваха около 50 нации и която взе повече от 50 милиона жертви, донесе невъобразима скръб на милионите изгнанници и остави след себе си, развалини и болка. По онова време, през май 1946 г. никой не беше чувал за Орал Робертс, Били Греъм, или за останалите евангелисти, които по-късно станаха известни. Но упълномощеното апостолско служение на Уилям Бранхам вдъхнови стотици проповедници. И независимо от това, че нито един от тях не беше получил пряко призвание от Бога, така както Бранхам, те послужиха на поколението си, проповядвайки пълното евангелие. Буквално милиони хора по радиото, по телевизията, или при мисионерските пътувания чуха Евангелието.

През 1946-1949 г. настъпи решителен пролом. Онова първоначално, древно благовестие стигна до масите. Събранията на пълното евангелие отвориха вратите си. Броя на посетителите много скоро достигаше и до 10 000. За евангелизациите се използваха най-големите стадиони, спортни площадки, хиподруми, тъй като в Индия и в Южна Африка броят на хората стигаше 500 000 души.

Хванати от вълната на този поток, мисионерите започваха свои собствени служения. В епохата на техническия прогрес съживлението се разпространяваше както никога преди. И от него произлязоха много различни течения. И международното Обединение на бизнесмените на пълното Евангелие, също и харизматичното движение водят началото си от него. Всяко едно от тези духовни течения имат своя собствена форма, обхващата определен слой слушатели. Харизматичното движение проникна и в Римскокатолическата църква, както и във други общества, а също и в свободните църкви.

При всички случаи ние сега говорим за действието на Духа, който обхвана целия религиозен свят. А в заключителния етап на това действие, първоначалното благовестие трябва да заеме онова място, което му принадлежи. Духовната опитност е добре, даровете на Духа също са благословение; но единствено там, където Словото се проповядва в истина му и се възприема като Божие семе, наистина Божият Дух може да произведе нов живот. Според пророк Иоил Духът сега се излива на всяка твар. Него можем да го сравним с дъжда. Но ако преди това в сърцето не е било посято семето на Словото, дори и проливен дъжд не може да помогне. Хората са намокряни, но въпреки това не получават нищо, което да се задържи постоянно в тях. И точно това е централната точка, за която става въпрос. В началото беше Словото, а не тълкуването. Така трябва да остане и до края. Хората трябва да приемат в сърцата си чистото Божие Слово като божествено семе. Само тогава Святия Дух може да произведе божествен живот. Това е единствения начин човек да се новороди (Йоан 3 гл.; Яков 1:18; 1 Пет. 1:23).

Най-добрия пример, който можем да намерим, ни е показан в началото на Новия Завет. Четири хиляди години са чакали идването на Месията. И когато се е изпълнило времето, обещаното Слово е дошло при Мария; тя го е приела, повярвала, и Святия Дух я осенил. Така Словото е станало плът в образа на човек. И ние трябва по същия начин да приемаме обещаното Слово предназначено за нас. Само тогава Святия Дух може да го направи реалност в живота ни. В проповедта на планината Господ е казал: „Той прави слънцето Си да изгрява и над злите и над добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Мат. 5:45). Пшеницата и плевелите растат на едно и също поле. И двете са огрявани от същото слънце, и един и същи дъжд пада и върху двете семена. Тази мисъл е записана и в посланието до Евреите 6:7-8. Всяко семе ражда според вида си.

За да можем да влезем в Божието царство не са достатъчни само действията на даровете на Духа. В Мат. 7: 21 Господ отхвърля хора, които са се ползвали от тези дарове, като им казва: „Не ви познавам.” Словото и Духът са свързани помежду си. Сега се сее семето на Словото, а Духът го оживотворява във всеки един. Само така може да възникне библейско общество, което може да бъде въвеждано от Святия Дух във всяка истина. Отначало трябва да бъде посято Словото-семе в сърцата на хората, и едва след това може да бъде събрана реколтата.

Ние се занимахме с това какви отклонения са станали по време на църковната история и също така доказахме, че от Реформацията духовното развитие ни води обратно към първоначалното християнство. Но въпреки това навсякъде се правят компромиси и всеки вярва в каквото си иска, и не вярва в каквото си иска. А в същото време много хора радостно твърдят, че са приели Святия Дух. Навсякъде цари хаос, и хората често не знаят къде е истината.

Святия Дух е Духът на истината и Той никога няма да се отъждестви с някакви приети и установени заблуди. Необходимо е пълно завръщане към първоначалното Слово. Най-напред трябва да се установи точката, в която е започнало изкривяването на поучението и едва след това може да се тръгне по правилния път.

Днес в целия религиозен свят е настанал часът за вземане на решение. Едните ще се върнат в лоното на църквата-майка, а другите ще преживеят изпълнението на обещаното Слово като малко избрано стадо, на което ще се даде царството (Лука 12:32).

Всички, които проповядват традиционните учения на Римската църква, ще се върнат към нея. Ако се замислим, ще установим, че духовната връзка между тях от времето на Реформацията никога не е престанала да съществува. Имало е само някои отделни личности, които са се вслушвали в Божия глас, приемали са единствено библейските истини и са отхвърляли всичко останало. И както виждаме, въпреки че протестантските общества са си извоювали самостоятелност, там са останали някои учения, които не съответстват на Библията.

След втората световна война се забелязва подчертано усилие и стремеж за единство и мир. Историческите врагове се превръщат в приятели. Подобно нещо се случва и между църквите и нациите. От една страна имаме политическо обединение – ООН – декларацията за нейното основаване беше подписана на 24 октомври 1945 г. в Сан Франциско от 50 нации, а от друга страна виждаме Световния съвет на църквите, който беше основан през 1948 г. в Амстердам. Днес почти 150 нации са членки на ООН и почти всички църкви са обединени в Световния съвет на църквите. Нашето внимание е насочено към религиозното деяние. В 1948 г. към Световния съвет на църквите се присъединиха 135 протестантски деноминации; в 1968 г. бяха 234, а сега са вече около 300.

В началото Световния съвет на църквите, като протестантско обединение не беше признат от Ватикана. В 1960 г. папа Йоан ХХl основа в Рим секретариат за единството на християните. На Втория Ватикански събор (1962-1965) беше публикуван Декрет за икуменизма. Първия официален контакт се усъществи на конференцията на Световния съвет през юли 1968 г. в Упсала, Швеция, където 15 представители на Ватикана присъстваха като наблюдатели. След това през 1969г папа Павел Vl посети главната резиденция на Световния съвет в Женева. Папа Йоан Павел ll също пропътува Швейцария през 1984 г., и посети Световния съвет на църквите.

Сигурно много хора забелязват, че протестантите вече от дълго време не протестират. Кой би имал желание днес да води духовна полемика? Дори и свободните църкви, които преди петдесет, дори преди тредесет години бяха отхвърляни, в днешно време се радват на всеобщо признание. Повечето от тях са официално зарегистрирани корпорации на обществено право и техни представители заседават на зелената маса. Какво още липсва? Думата „единство” има магическо значение, думата „мир” стана лозунг,а понятието „сигурност” е желание на всички. Но това е само за успокоение на ума.

Но Лутер и днес би казал същото, което е казал тогава: „Проклето да е единството, което е постигнато в ущърб на истината.” Който е единен с Христос, той е единен със Словото Му. А който е на едно мнение с антихриста, той се сплотява с него. Замислете се над думите на Господа: „Който пази душата си, ще я изгуби.” Часът на истината е дошъл и всеки трябва да направи своя избор. Широките маси без да го осъзнават, с ликуване ще хвалят антихриста. А само една малка група от действително вярващи християни ще останат верни на Христос и Неговото Слово. Звучи призива: „Излезте от Вавилон и от религиозния хаос, и се отделете.” Християнските сдружения няма да приемат сериозно този призив, но ще го приемат само отделни хора в тях, които са просветени от Духа на Бога.

В християнския Запад има толкова много християнско. Ние сме християнско общество. Имаме християнски партии, християнски профсъюзи и обединения. Имаме и богата традиция на християнска култура. Само че би трябвало да попитаме не сме ли объркали Христос с антихриста, и Бога с дявола? „Анти” означава „против”. Това, което е против Христос и Неговото учение принадлежи на антихриста. Кой може днес да различи кое е богослужение и кое е идолослужение; къде става въпрос за вяра и къде за суеверие?

Тези, които са просветени от Божието слово наострят уши, когато започне да се говори за „мир и безопасност”, защото е написано: „Когато казват мир и безопасност, тогава ще ги постигне внезапна погибел” (1 Сол. 5:3). Всичко съответства на предсказания ход на събитията за последното време. И политиците много добре знаят колко е напреднало времето. Например в 1985 г. на 20 януари президента на САЩ каза: „Аз се опасявам, че много скоро ние ще преживеем Армагедон.” Става дума за последната битка от Книгата Откровение 16:12-16. А кратко преди това един сенатор се изказа по следния начин: „Ние сме първото поколение, което знае, че е последното. Всички, на които е определено да изиграят някаква роля, сега излизат на световната сцена.

Сегашното поколение към края на времето ще преживее „чудо” – изненада, каквато не е имало преди това, и никога повече няма да се случи. Политическата, економическата и религиозната власт за един кратък период от време ще бъде предадена на един световен лидер, който е антихрист и лъжлив пророк. Изток и Запад ще се възползват от услугата на един посредник, който впоследствие ще установи мир и спокойствие. Последната световна държава ще бъде обединената Европа, която е възобновената Свещена Римска империя. Библейското пророчество скоро ще достигне кулминационната си точка. Страхът от тотално унищожение съществува и на двете страни, оттам и усилието към разоръжаване и мир. Обаче в същото време с пълна сила върви въоръжаването. И двете страни възнамеряват в следващата война да включат и космоса. Както стана ясно от пресата от 21 до 24 януари 1985 г. във Ватикана се е провела конференция на тема плановете на американския президент за въоръжаване на космическото пространство, в която са взели участие и руски учени. Всичко това се случва, защото е дошло времето му да се случи. В трета глава на своето послание апостол Петър относно последното време пише следното: „…и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на съда и погибелта на нечестивите човеци…. А Господния ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се разпаднат и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат…. А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда” (2 Пет. 3: 7,10,13).

Всемирното общо и економическо състояние налага коопериране. Всички искат да преживеят, и затова са принудени да си сътрудничат. Този, който не се присъедини към последния световен ред, ще бъде бойкотиран и изключен от световната търговия. Тогава ще се изпълни отнова: „няма да може нито да продава, нито да купува” (Откр. 13:17). Без оглед на досегашната си идеология и обществен строй, всички народи ще се подчинят на световната власт. Този, който не го направи, няма да има шанс да преживее. Без да го осъзнава, световната общественост върви към последния апокалиптичен етап. Ние вече се намираме в процеса на изпълнението на пророчествата за последното време. Развитието на нещата днес трябва да бъдат разглеждани от пророческа гледна точка, защото знаменията на последното време говорят ясно. И няма да е дръзко да се каже, че човек, който знае Библията, знае и бъдещето. След дългия период от време, в който говореха хората, настъпва последното време, в което думата ще вземе Бог.