ТРАДИЦИОННОТО ХРИСТИЯНСТВО - ИСТИНА, ИЛИ ЛЪЖА?

В безкрайната вечност Бог е бил сам. Бог е Дух. Бог е светлина. Бог е живот. И в тази духовна и първоначална светлинна пълнота Той е бил сам. Никой никога не Го е виждал така. Затова ние ще започнем от там, от където започва свидетелството за Божието действие, т.е. от самото начало: „В началото Бог сътвори небето и земята” (Бит. 1:1). В Новия Завет с ретроспективен поглед е потвърдено: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Словото беше Бог” (Йоан 1:1). В този стих е описан Онзи, Който се е изявил, Който е излязъл от Своята първоначална светлинна пълнота и е започнал да действа извън нея като Бог Логос – Яхве. В същия стих ни е описан Този, Който действа и се движи; Който впоследствие е станал плът, приемайки образ на Сина. Той е показан като Яхве (Господ), до Елохим (Бог), извън духовната и светлинна пълнота. Затова е написано: „То в началото беше у Бога” (Йоан 1:2). Не е било във вечноста, защото вечноста няма начало. За да бъде ясно на всички, че тук става въпрос за Яхве, Сътворителя; в следващия третия стих по отношение на Логос – Словото – се казва: „Всичко стана чрез Него и без Него не е станало нищо от това, което е станало” (стих 3). В тази връзка можем да видим Словото в Колосяни 1:16: „понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли, или господства, началства и власти, всичко чрез Него и за Него бе създадено”.

В началото на процеса на сътворението земята е била пуста (tohu) и праздна (bohu). Тя не е имала никакъв изглед и е била без живот, и тъмнина е покривала бездната.

В момента, когато Бог е започнал да твори, Божият Дух се е носил над водата. Словото (Логос) и Божият Дух от самото началото на сътворението, както и при спасението, са действали едновременно в хармония. Отделните части на сътворението са се появявали и са започвали своето съществувание, чрез изговаряне на Словото. Но животът е могъл да дойде единствено чрез съдействието на Духа. Бог е казвал – и то е ставало. Той е казал: „Да бъде светлина” (Бит. 1:3) – и е била светлина. Всичко, което Бог е изговорил, е станало. Неговото Слово има сътворителска сила. Първоначално, както беше вече казано, Бог е излязъл от Своята пълнота и изявил Себе Си видимо в определен образ като Яхве (Йехова). „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде…” (Бит. 1:27). Божият образ е образ на мъж. „…и върху подобието на престола имаше подобие като човек, седящ на него нависоко” (Езек. 1:26). „…и ето, на небето стоеше престол и на престола седеше Един” (Откр. 4:2).

Бог е Личност; в този образ Той е ходил в Едемската градина и е разговарял с първите хора. В Битие 18:1 е описано посещението Му при Авраам: „След това Господ се яви на Авраам при дъбравата на Мамврий, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня. Като повдигна очи и погледна, ето трима мъже стояха срещу него”.

Следва разговора между Господ и Авраам, а двата ангела, които са съпровождали Господ, по-късно са отишли в Содом (Бит. 19 гл.). Целия Стар Завет потвърждава, че Бог Се е изявявал в духовното си тяло. Яков се е борил с Него, държал Го е и е бил ударен от Него по бедрото, поради което впоследствие е куцал цял живот (Бит. 32:22-32; Осия 12:4-6). Господ Бог е бил абсолютна реалност за всеки, на когото Се е явявал и към когото е говорил.

Второто нещо, на което трябва да бъде подчертано при описанието на сътворението е, че ангелите също са в мъжки образ. Това е описано на много места в Писанието. Даниел е написал: „…И ето, пред мен застана един, който изглеждаше като мъж. И чух човешки глас, който извика между бреговете на Улай и каза: Гаврииле, дай на този да разбере видението!” (Дан. 8:15-16). В 9 гл., стих 21 той ни свидетелства: „дори още като говорех в молитва, мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното видение…”

За да бъде даден безпогрешен отговор на Битие 1:26, е важно да се знае, че както Господ, така и ангелите са в образа на мъж. Там е написано, че „Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ…” От самото начало Бог е бил заобиколен от ангели, които са имали същия вид като Него. Той е казал на Йов: „Къде беше ти, когато основах земята? На какво се закрепиха основите и? когато звездите на зората пееха заедно и всички Божии синове възклицаваха от радост?" [в немската Библия: "…и всички ангели се зарадваха"] (Йов 38:4-7). Тук е потвърдено това, че когато Бог е сътворявал земята, присъствали са и небесните войнства. Той на тях е казал: „Да създадем човека…” Обяснението, че тук Той е говорил към другите две Божии личности, е неправилно. Нито един пророк, нито апостолите са го обяснявали по този начин. Когато пророк Исая е видял Божията слава, той е видял Господа седящ на трона, заобиколен от небесните войнства. И тогава е чул Господния глас: „Кого да изпратя? И кой ще отиде за нас? (Ис. 6:8).

Пророк Михей също е описал подобно свое преживяване. Той свидетелства: „…видях ГОСПОДА, седнал на престола Си, и цялото небесно войнство стоеше около Него от дясната Му страна и от лявата Му страна” (2 Лет. 18:18).

Когато Господ е искал да преустанови строежа на вавилонската кула, Той е казал: „Нека слезем и там да разбъркаме езика им” (Бит. 11:7). Във всички тези случаи Бог е говорил на ангелите, които са Го обкръжавали. Нито пророците в Стария завет, нито апостолите в Новия завет са говорили за Божеството в множествено число.

Най-голямата тайна, която никой човек не може да обясни е това, че в Новия Завет Господ Бог е преминал от духовното Си тяло в човешко тяло, като се е лишил от всичко и е станал човек. Адам е бил сътворен най-напред в духовно тяло по Божия образ (Бит. 1:27). А във втората глава се казва, че Адам е бил направен от пръста на земята, и е станал жива душа. Когато той се е намирал още в духовното тяло, Ева е била вече в него. По същия начин и Църквата е била в Бога, когато Той е бил в духовното Си тяло. Обаче тя е била извадена от Него едва след като Той е дошъл в човешко тяло.

Човека не е паднал в неподчинение, когато е бил в духовното тяло, а е паднал в плътското си тяло. И затова е било необходимо да бъде спасен от това състояние и да му бъде възвърнато безсмъртието. Именно затова Господ е станал подобен на нас, за да може в плътското Си тяло да плати цената за нашето спасение, и ние да можем отново да станем синове и дъщери на Бога. Така е дошло новото начало, новото творение.