11 ГЛАВА

ГОСПОДНАТА СЛАВА

Господ Бог Се е явил на Мойсей в горящата къпина. А на планината Синай Той е слязъл в огън, съпровождан от гръм, светкавици и тръбен звук, и целия Израелски народ е чул мощния Му глас (Изх. 19 и 20 гл.). „После Мойсей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет от израелевите старейшини се изкачиха горе. И там видяха Израелевия Бог: под краката Му имаше нещо като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небе. Но Бог не порази израелевите водачи. И те видяха Бога и там ядоха и пиха” (Изх. 24:9-11). Целият народ е видял с очите си проявлението на живия Бог на земята. А отделни хора са получавали привилегията да встъпят в непосредствена близост до Него, и са видели Господ Бог в образа, който след това са описвали.

Кратко след това Мойсей отново се е качил на планината, за да се срещне с Господ. „Тогава Мойсей се изкачи на планината; и облакът покриваше планината. Господната слава застана на синайската планина и облакът я покриваше шест дни, а на седмия ден Господ извика към Мойсей всред облака. И видът на Господната слава по върха на планината изглеждаше на израелтяните като поглъщащ огън” (Изх. 24:15-17). "Шекина” е еврейската дума, която изразява видимата, изпълнена с блясък, светлина и величие формация във вид на облак, за която ние говорим като за Божията слава. Думата „Шекина” сама по себе си обяснява свръхестественото присъствие на Бога. Господ е слизал по този начин над шатъра за срещане, за да говори с Мойсей по време на четиридесетгодишното пътуване на Израел в пустинята. И това е било видимо за целия Израелски народ. През деня е било облак, а през ноща – огнен стълп с мощно сияние.

Имало е и други мъже, които са виждали Божията слава – Шекина. „А щом свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния дом, така че поради облака свещениците не можеха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом” (3 Царе 8:10-11).

Пророк Исая е видял Господ на трона и е чул серафимите да казват: ”Свят, свят, свят, Господ на силите! Славата Му изпълни цялата земя” (Ис. 6:3).

Прехода от Стария към Новия Завет е осъществен така, както единствено Господ е способен да го направи. Когато Господ е станал човек, тази Шекина е слязла. ”И ангел от Господа застана пред тях и Господната слава ги осия” (Лука 2:9). И при преображението се е случило същото: „А когато той още говореше, светъл облак ги засени; и от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте И когато слизаха от планината, Исус им заръча: На никого не казвайте за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите” (Мат. 17:5-9).

В първосвещеническата молитва е казано: „И сега, прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Теб преди създанието на света” (Йоан 17:5).

Преди началото на съществуванието на света Той е излязъл от Бога като Логос-Яхве, и това е славата, с която е бил осиян Исус. Това е обещано и за спасените: „И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно” (Йоан 17:22). И завършва с думите: „Отче, желая където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която Си Ми дал; защото Си Ме възлюбил преди създанието на света” (Йоан 17:24). Той е възлюбил и нас, като ни е избрал още преди създанието на света. ”Както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос по благоволението на Своята воля” (Ефес. 1:4-5).

11 ГЛАВА

ГОСПОДНАТА СЛАВА

Господ Бог Се е явил на Мойсей в горящата къпина. А на планината Синай Той е слязъл в огън, съпровождан от гръм, светкавици и тръбен звук, и целия Израелски народ е чул мощния Му глас (Изх. 19 и 20 гл.). „После Мойсей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет от израелевите старейшини се изкачиха горе. И там видяха Израелевия Бог: под краката Му имаше нещо като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небе. Но Бог не порази израелевите водачи. И те видяха Бога и там ядоха и пиха” (Изх. 24:9-11). Целият народ е видял с очите си проявлението на живия Бог на земята. А отделни хора са получавали привилегията да встъпят в непосредствена близост до Него, и са видели Господ Бог в образа, който след това са описвали.

Кратко след това Мойсей отново се е качил на планината, за да се срещне с Господ. „Тогава Мойсей се изкачи на планината; и облакът покриваше планината. Господната слава застана на синайската планина и облакът я покриваше шест дни, а на седмия ден Господ извика към Мойсей всред облака. И видът на Господната слава по върха на планината изглеждаше на израелтяните като поглъщащ огън” (Изх. 24:15-17). "Шекина” е еврейската дума, която изразява видимата, изпълнена с блясък, светлина и величие формация във вид на облак, за която ние говорим като за Божията слава. Думата „Шекина” сама по себе си обяснява свръхестественото присъствие на Бога. Господ е слизал по този начин над шатъра за срещане, за да говори с Мойсей по време на четиридесетгодишното пътуване на Израел в пустинята. И това е било видимо за целия Израелски народ. През деня е било облак, а през ноща – огнен стълп с мощно сияние.

Имало е и други мъже, които са виждали Божията слава – Шекина. „А щом свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния дом, така че поради облака свещениците не можеха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом” (3 Царе 8:10-11).

Пророк Исая е видял Господ на трона и е чул серафимите да казват: ”Свят, свят, свят, Господ на силите! Славата Му изпълни цялата земя” (Ис. 6:3).

Прехода от Стария към Новия Завет е осъществен така, както единствено Господ е способен да го направи. Когато Господ е станал човек, тази Шекина е слязла. ”И ангел от Господа застана пред тях и Господната слава ги осия” (Лука 2:9). И при преображението се е случило същото: „А когато той още говореше, светъл облак ги засени; и от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте И когато слизаха от планината, Исус им заръча: На никого не казвайте за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите” (Мат. 17:5-9).

В първосвещеническата молитва е казано: „И сега, прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Теб преди създанието на света” (Йоан 17:5).

Преди началото на съществуванието на света Той е излязъл от Бога като Логос-Яхве, и това е славата, с която е бил осиян Исус. Това е обещано и за спасените: „И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно” (Йоан 17:22). И завършва с думите: „Отче, желая където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която Си Ми дал; защото Си Ме възлюбил преди създанието на света” (Йоан 17:24). Той е възлюбил и нас, като ни е избрал още преди създанието на света. ”Както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос по благоволението на Своята воля” (Ефес. 1:4-5).