Словото много ясно ни дава да разберем какво е условието за постигането на тази цел: „И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Христос от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас” (Рим. 8:11).

Веднага трябва да поясним, че тук не става въпрос за помазанието със Духа, което може би милиони хора са получили, а става въпрос за „вътрешното пребиваване” на Духа в човека. Думата „ако” е от голямо значение. Ако Духът, което значи силата, пребивава, т.е. остава в нас, възкресението ще може да се случи. В обратен случай няма да се случи. Според думите на нашия Господ, непосредствено преди пришествието Му ще се появят много лъжехристи, което значи помазани, които ще правят големи чудеса и знамения, ще имат „помазано” служение, но в основата си техните учения имат същите корени като на лъжепророка (Мат. 24 гл.). Библейската вяра винаги е основана на определени обещания, които са ни дадени в Словото. „Понеже Божиите обещания, колкото и много да са те, в Него са „Да” и затова и чрез Него е „Амин” за Божията слава чрез нас” (2 Кор. 1:20). Истинската библейска вяра произхожда от и чрез Писанието. „И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото Слово” (Рим. 10:17). Това се отнася както за спасението, така и за изцелението и за всички останали обещания. Отнася се и за вярата за грабването. Тя идва от посланието на изявеното Слово за определения период от време и според което може да дойде както очакването, така и надеждата. „А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух” (Рим. 5:5). „А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат” (Евр. 11:1).

Словото и Духът действат във вярващите едновременно. Духът на обещанието действа в тези, които са приели Словото на обещанието. Духът трябва да пребивава в нас като Утешител; само помазанието не е достатъчно. Така както Духът е слязъл върху Христос – Първородения (Мат. 3:16) и е останал на Него, като по този начин е добил правото да пребивава в човешко тяло, така се случва и с всички, които притежават правото на първородните; те приемат Духа като дар на първия плод (Рим. 8:23) за прослава, за което Павел често е писал. „А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух” (2 Кор. 3:18).

Всеки, който иска да преживее промяната на смъртното си тяло, трябва да носи в себе си божествената сила на безсмъртието – трябва да приеме вечния живот чрез истинското новорождение и да бъде запечатан със Святия Дух. „В когото и вие, като чухте словото на истината, т.е. благовестието на нашето спасение, в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свят Дух, Който е залог за нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога, за да бъдете за похвала на Неговата слава” (Ефес. 1:13-14).

Промяната не настава отвън навътре, а отвътре навън. Най-напред трябва да стане промяната на душата, за да може и там да пребивава Святия Дух, чрез Който накрая ще бъдат съживени и нашите смъртни тела. Святия Дух е Божията сила, чрез която ще се осъществява всичко.

Има огромна разлика между помазанието на Духа и запечатването с Духа, което ще получат единствено онези, които ще преживеят промяната на телата си. Чрез примера на Авраам ние научаваме, че това е по избор. Отеца на вярата е бил избран и затова е приел обещанието. Той е вярвал на Бога и Го е слушал. И това му е било признато като праведност. А след това Бог му е дал печата за неговата праведност чрез вяра, т.е. обрязването (Рим. 4 гл.).

Запечатване с Духа ще преживеят единствено онези, които са били избрани както Авраам. Те приемат обрязването на сърцето и заедно с това божествената субстанция, т.е. обещаното Слово за този час. По този начин те са признати за праведни. Исаак, обещаният син на Авраам е бил осъщественото обещание и той е наследника на отеца на вярата. Павел е написал за истинските вярващи следното: „А ние, братя, както Исаак сме чеда на обещание” (Гал. 4:28). „Значи не децата, родени по плът са Божии деца; а децата, родени според обещанието, се смятат за потомство” (Рим. 9:8). Словото на обещанието (Рим. 9:8) и Духът на обещанието (Деян. 2:33) се приемат от децата на обещанието. Духът на осиновението е Този, който ни установява като Божии деца, като Божии наследници и сънаследници с Христос (Рим. 8:28-30).

Въз основа на Своето предузнание, Бог е предопределил повярвалите да бъдат Негови синове във вечния живот (Ефес. 1:5). Те ще бъдат съобразни с образа на Сина Му (Рим. 8:28-30).

Много от вярващите са преживяли помазанието с Духа и могат да се похвалят с големи дела, но въпреки това те вървят по своите си пътища и не искат да приведат живота си в синхрон със Словото. Такива хора са наивни, остават в различните традиции и затова се разминават с обещанието, което е дадено на църквата на днешното време. По този начин те свидетелстват за себе си,че няма да имат участие в завършека на Божието дело. С Бога може да върви само този, който от цялото си сърце вярва на думите на Писанието и познава обещанията, отнасящи се за настоящето време. Богоугоден живот е възможен само там, където има пълно съгласие с Него чрез Духа и Словото.

Когато Павел говори за изявяването на Божиите синове, той подчертава: „Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божиите синове (Рим. 8:14). Исус е казал, че Духът на истината ще ни въвежда във всяка истина и ще ни известява и за бъдещите неща (Иоан 16:13). А за тези, които наистина са приели Святия Дух и са повярвали на Словото, важи предупреждението: „И не наскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението” (Ефес. 4:30).

Единствено те ще чуват това, което говори Духът на Църквата и само победителите ще участват в сватбеното тържество. Тези усъвършенствани светии ще се присъединят към небесното хваление: „Алилуя! Защото Господ, нашият Бог ,Всемогъщият, се възцари. Нека се радваме и се веселим и нека отдадем на Него слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила. И на нея и бе позволено да се облече в светъл и чист висон; защото висонът са праведните дела на светиите. И ми каза: Тези думи са истинни Божии думи” (Откр. 19:6-9).

Словото много ясно ни дава да разберем какво е условието за постигането на тази цел: „И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Христос от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас” (Рим. 8:11).

Веднага трябва да поясним, че тук не става въпрос за помазанието със Духа, което може би милиони хора са получили, а става въпрос за „вътрешното пребиваване” на Духа в човека. Думата „ако” е от голямо значение. Ако Духът, което значи силата, пребивава, т.е. остава в нас, възкресението ще може да се случи. В обратен случай няма да се случи. Според думите на нашия Господ, непосредствено преди пришествието Му ще се появят много лъжехристи, което значи помазани, които ще правят големи чудеса и знамения, ще имат „помазано” служение, но в основата си техните учения имат същите корени като на лъжепророка (Мат. 24 гл.). Библейската вяра винаги е основана на определени обещания, които са ни дадени в Словото. „Понеже Божиите обещания, колкото и много да са те, в Него са „Да” и затова и чрез Него е „Амин” за Божията слава чрез нас” (2 Кор. 1:20). Истинската библейска вяра произхожда от и чрез Писанието. „И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото Слово” (Рим. 10:17). Това се отнася както за спасението, така и за изцелението и за всички останали обещания. Отнася се и за вярата за грабването. Тя идва от посланието на изявеното Слово за определения период от време и според което може да дойде както очакването, така и надеждата. „А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух” (Рим. 5:5). „А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждение за неща, които не се виждат” (Евр. 11:1).

Словото и Духът действат във вярващите едновременно. Духът на обещанието действа в тези, които са приели Словото на обещанието. Духът трябва да пребивава в нас като Утешител; само помазанието не е достатъчно. Така както Духът е слязъл върху Христос – Първородения (Мат. 3:16) и е останал на Него, като по този начин е добил правото да пребивава в човешко тяло, така се случва и с всички, които притежават правото на първородните; те приемат Духа като дар на първия плод (Рим. 8:23) за прослава, за което Павел често е писал. „А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух” (2 Кор. 3:18).

Всеки, който иска да преживее промяната на смъртното си тяло, трябва да носи в себе си божествената сила на безсмъртието – трябва да приеме вечния живот чрез истинското новорождение и да бъде запечатан със Святия Дух. „В когото и вие, като чухте словото на истината, т.е. благовестието на нашето спасение, в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свят Дух, Който е залог за нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога, за да бъдете за похвала на Неговата слава” (Ефес. 1:13-14).

Промяната не настава отвън навътре, а отвътре навън. Най-напред трябва да стане промяната на душата, за да може и там да пребивава Святия Дух, чрез Който накрая ще бъдат съживени и нашите смъртни тела. Святия Дух е Божията сила, чрез която ще се осъществява всичко.

Има огромна разлика между помазанието на Духа и запечатването с Духа, което ще получат единствено онези, които ще преживеят промяната на телата си. Чрез примера на Авраам ние научаваме, че това е по избор. Отеца на вярата е бил избран и затова е приел обещанието. Той е вярвал на Бога и Го е слушал. И това му е било признато като праведност. А след това Бог му е дал печата за неговата праведност чрез вяра, т.е. обрязването (Рим. 4 гл.).

Запечатване с Духа ще преживеят единствено онези, които са били избрани както Авраам. Те приемат обрязването на сърцето и заедно с това божествената субстанция, т.е. обещаното Слово за този час. По този начин те са признати за праведни. Исаак, обещаният син на Авраам е бил осъщественото обещание и той е наследника на отеца на вярата. Павел е написал за истинските вярващи следното: „А ние, братя, както Исаак сме чеда на обещание” (Гал. 4:28). „Значи не децата, родени по плът са Божии деца; а децата, родени според обещанието, се смятат за потомство” (Рим. 9:8). Словото на обещанието (Рим. 9:8) и Духът на обещанието (Деян. 2:33) се приемат от децата на обещанието. Духът на осиновението е Този, който ни установява като Божии деца, като Божии наследници и сънаследници с Христос (Рим. 8:28-30).

Въз основа на Своето предузнание, Бог е предопределил повярвалите да бъдат Негови синове във вечния живот (Ефес. 1:5). Те ще бъдат съобразни с образа на Сина Му (Рим. 8:28-30).

Много от вярващите са преживяли помазанието с Духа и могат да се похвалят с големи дела, но въпреки това те вървят по своите си пътища и не искат да приведат живота си в синхрон със Словото. Такива хора са наивни, остават в различните традиции и затова се разминават с обещанието, което е дадено на църквата на днешното време. По този начин те свидетелстват за себе си,че няма да имат участие в завършека на Божието дело. С Бога може да върви само този, който от цялото си сърце вярва на думите на Писанието и познава обещанията, отнасящи се за настоящето време. Богоугоден живот е възможен само там, където има пълно съгласие с Него чрез Духа и Словото.

Когато Павел говори за изявяването на Божиите синове, той подчертава: „Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божиите синове (Рим. 8:14). Исус е казал, че Духът на истината ще ни въвежда във всяка истина и ще ни известява и за бъдещите неща (Иоан 16:13). А за тези, които наистина са приели Святия Дух и са повярвали на Словото, важи предупреждението: „И не наскърбявайте Святия Божий Дух, в Когото сте запечатани за деня на изкуплението” (Ефес. 4:30).

Единствено те ще чуват това, което говори Духът на Църквата и само победителите ще участват в сватбеното тържество. Тези усъвършенствани светии ще се присъединят към небесното хваление: „Алилуя! Защото Господ, нашият Бог ,Всемогъщият, се възцари. Нека се радваме и се веселим и нека отдадем на Него слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила. И на нея и бе позволено да се облече в светъл и чист висон; защото висонът са праведните дела на светиите. И ми каза: Тези думи са истинни Божии думи” (Откр. 19:6-9).