Веднага след като дяволът, онази старовременна змия, бъде изхвърлен от небето, ще бъде казано: „Затова веселете се небеса,и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време” (Откр. 12:12). Тук става въпрос за краткия период от времето между грабването на църквата и началото на Хилядолетното царство. По онова време сатана посредством антихриста ще излее злобата си върху земята. След това той открито ще излезе чрез своя заместник, онзи,който е наречен беззаконник, и ще покаже истинското си лице (2 Сол. 2:7-8). След неуспешния му опит да погълне победителите, които междувременно са достигнали до „пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Еф.4:13) и по тази причина в Откровение 12 глава са описани като „мъжко дете”, дяволът ще се нахвърли върху останалата църква. Тя е жената, която ще роди онова дете, „което ще управлява всички народи с желязна тояга” (Откр. 12:5). Това слово не се отнася само за Христос, но е и едно от седемте обещания, които са дадени на победителите: „Който победи и който пази Моите дела до край, ще му дам власт над народите и той ще ги управлява с желязна тояга” (Откр. 2:26,27).

В Библейската символика като „жена” най-напред в Стария Завет е означен Израел, а след това в Новия Завет и Църквата. В книгата Откровение са ни показани две съвсем различни църкви. Едната е църквата на Христос, а другата е църквата на антихриста. Описанието на истинската църква намираме в Откровение 12 глава, а на антихристовската – в Откровение 17 глава.

В Откровение 12 глава Иоан е видял жена, облечена в слънцето. Това означава, че Исус Христос, Който е слънцето на праведноста, осветява църквата. Под краката и е месеца. Това ни насочва към времето на Стария Завет и към пророческото слово, върху което тя е изградена. Така както месеца отразява светлината на слънцето, така и Стария Завет е осветен чрез изгрева на слънцето на праведноста и изпълнението на пророчествата. Така че той отразява тази светлина. Короната от дванадесет звезди, която носи жената е символ на това, че новозаветната Църква е коронована с учението на дванадесетте апостоли (Деян. 2:42).

През всички периоди от време в църквата е имало призвани и избрани. Избраните,това е групата на победителите, а останалите от църквата са призваните. Те също са чисти и святи и затова в притчите на Господа са описани като девици, само че неразумни, в противовес на разумните, които ще влезат на сватбеното тържество (Мат. 25 гл.).

Църквата, която ще остане на земята, ще избегне нападението на сатана и както навремето е станало с Израел и тя ще бъде хранена в пустинята по свръхествествен начин. „Тогава жената побегна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни… И бяха дадени на жената две крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там, където я хранят за време и времена и половин време…" (Откр. 12:6,8). Даден ни е дори и точния период на това време – три и половина години.

След това се казва, че сатана връхлита върху една трета група от хора. „Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството на Исус” (Откр. 12:17). Тук, без съмнение става въпрос за онези 144 000 израелтяни. Те принадлежат към същото потомство, но имат друго предназначение. В Откровение 14 глава за тях е написано: „Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са целомъдрени” (Откр. 14:4). Това значи, че те никога няма да принадлежат към някаква християнска църква, или общество. Те ще бъдат повикани чрез служението на двамата свидетели, след грабването на Църквата-Невяста. Те ще повярват и ще бъдат запечатани преди да настане съдът на Божия гняв (Откр. 7:1-8).

Пророк Даниел е получил обяснение какъв е плана на Бог с Израел във времето. Всеки, който правилно е разбрал този план, ще може и правилно да подреди събитията, които ще се случват във времето между грабването на църквата и началото на Хилядолетното царство. В Дан. 9:24-27 се говори за седемдесет седмици, което в пророческия смисъл означава седемдесет по седем години (70 х 7 години), а не седемдесет седмици в дни. И както разбираме от стих 24, това определено се отнася за народа на Даниел, т.е. за Израел и за святия град Ерусалим. Там се говори за три участъка от време: седем седмици, шестдесет и две седмици и една седмица. Най-важния момент там е известието, че Месия, т.е. „Помазаника”, ще бъде убит в края на шестдесет и втората седмица, която е предшествана от седем седмици (стих 26).

След това в стих 27 е написано: „Той (княза, антихриста) ще потвърди завет с мнозина за една седмица и в половината на седмицата щи направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време". Според превода на Х. Менге: „И той (княза) ще сключи завет с народа за една седмица и в половината на седмицата ще спре жертвата и приносът и на тяхно място ще постави мерзоста, която докарва запустение и ще продължи до времето на предопределеното унищожение на запустителя".

От момента, в който е била издадена заповедта за въстановяването на Ерусалим през 445 г. пр. Хр. до смърта на „Помазаника”, „Месията”, са изминали точно 483 години, което е 69 по 7 години. Когато свърши времето на милоста за народите и когато Църквата-Невяста бъде грабната на небето, тогава ще започне последната седмица за Израел. В първата половина на тази седмица ще се осъществи служението на двамата свидетели, а във втората ще бъде голямата скръб.

Според Откровение 11 глава двама свидетели ще изпълняват служението си три и половина години, при което според Откр. 7:3-8 ще бъдат запечатани онези 144 000 от дванадесетте племена на Израел. В третия стих се казва: „Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог". Това означава, че голямата скръб на съда на Божия гняв, която ще продължи три и половина години, ще може да започне едва след запечатването на тези 144 000. По това време ще се изпълни пророчеството на пророк Захария, че върху Израел ще се излее Дух на милост и молитва: „…и те ще погледнат към Мен, Когото прободоха и ще плачат за Него…" (Зах. 12:10).

Евреите не са познали и не са приели своя Месия при Неговото първо идване (Иоан 1:11). Така както Йосиф в Стария Завет се е открил на братята си при втората им среща (Деян. 7:13) и евреите ще познаят Христос, кагато Той дойде при тях втори път. Йосиф е взел невяста от езичниците и се е оженил за нея. Когато се е открил пред братята си, той е оставил жена си в двореца и на срещата не е присъствал никакъв друг човек.. „…И извика: Изведете всички от тук. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си” (Бит. 45:1).

Христос ще остави Своята Невяста от народите в небесните дворци и съвсем сам, без никакъв съпровод ще се открие на братята Си. Това ще стане веднага след като се изпълни броят им и те бъдат запечатани. Това е Неговото първо идване СЛЕД завръщането Му и грабването на Църквата. В тази връзка Иоан Го е видял като Агнец на Сион, заедно със 144 000 (Откр. 14 гл.). Хълма Сион е централната точка, от която ще се разпространи познанието за Бога по целия свят. „И на този хълм Той ще развали външното покривало, което е мятано върху всички племена, и покривалото, което е простряно върху всички народи” (Ис. 25:7).

В този момент Израел ще познае, че Божия завет с тях остава в сила. Когато им е давал Закона, Бог е слязъл на планината Синай във видима форма като ангел. Затова, когато става въпрос за Завет, за Него се говори като за „Ангел на завета”. За това говори и Стефан в защитата си в Деяния 7:38, когато казва за Мойсей: „Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята, заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни..."

След като Господ се открие на братята Си, Той ще предяви Своите права на собственик върху земята и морето (Откр. 10 гл.). Това ще бъде Неговото второ идване след грабването на Църквата-Невяста. „И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; над главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето и краката му като огнени стълбове“ (Откр. 10:1). В светото Писание дъгата е символ на завет (Бит. 9 гл.). В тази глава седем пъти се споменава за завета и пет пъти за дъгата като знак на завета.

Пророк Езекиел е видял Бога на трона и ни е съобщил следното: „…видях като изглед на огън, заобиколен със сияние. Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв беше изгледът на заобикалящото го сияние“ (Езек. 1:27,28). Със същото описание се срещаме в Откровение 4:2,3 „…и ето, престол беше поставен на небето и на престола седеше Един. И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга на глед като смарагд". Дъгата ни показва, че този Завет е валиден и за Израел. „И ето Завета от Мен към тях, Когато отнема греховете им” (Рим. 11:27, Евр. 8:6 -13).

„Той държеше в ръката си разгъната книжка” (Откр. 10:2). Това означава, че тази запечатана книга, в момента на това идване, е вече отворена. Сега Той е поставил десния Си крак в морето, а левия – на земята и „извика с висок глас, както реве лъв". Тук виждаме как Агнето, което символизира изкуплението, се променя в лъв, който е символ на Царя.

За 144000-те запечатани Той е най-напред Агнец, техен Изкупител: „…те са, които следват Агнеца където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца” (Откр. 14:4).

В този смисъл говори и пророк Осия: „Те ще ходят след Господа, Който ще реве като лъв; а когато изреве, тогава децата ще бързат да дойдат от запад” (11:10). Подобно на това звучат и думите на пророка Амос: „Господ ще извика от Сион и ще издаде гласа Си от Ерусалим” (1:2). „И Господ ще извика от Сион и ще издигне гласа Си от Ерусалим; небето и земята ще се потресат, но Господ ще бъде прибежище на народа Си и крепоста на израелтяните” (Иоил 3:16).

В Откровение 5 глава Той също е оприличен на Лъв: „…ето, лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, победи, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата” (стих 5). Когато Яков е благославял сина си Юда, чрез пророческото слово е изрекъл следното: „Млад лъв е Юда… Няма да се отнеме скиптър от Юда, нито управителен жезъл отсред краката му, докато дойде Сило; и на него ще се покоряват племената” (Бит. 49:9,10).

„…и когато извика, седемте гръма издадоха своите гласове” (Откр. 10:3). Господното говорене звучи като гръм. „Слушайте внимателно гърма на гласа Му и шума, който излиза от устата Му… Бог гърми чудно с гласа Си…“ (Иов 36:2,4). „Тогава дойде глас от небето… Тогава множеството, което седеше там, като чу гласа каза: Гръм е” (Иоан 12:28,29).

Това, което са говорили седемте гръма в Откровение 10 глава е запечатано и не е било записано. Затова то не може да бъде проповядвано, тъй като не е част от писаното Божие Слово.То се отнася до тайнството на действието на нашия Бог в определен момент. В този тържествен момент силният Ангел ще вдигне дясната си ръка към небето „и се закле в Живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея и морето и каквото има в него, че няма да има вече време” (Откр. 10:6).

В по-ранното време пророк Даниел е видял същото нещо, и то е описано в 12 глава. Той е попитал до кога ще продължи всичко това и кога ще бъде края на тези неща. Отговора е ясен: „И чух облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, Който живее до века, че това ще бъде след време, времена и половина време…" (стих 7). От това библейско слово можем да разберем, че от момента, в който Той се е заклел, до края на тази световна система и установяването на Хилядолетното царство, ще минат точно три и половина години.

Ще обобщим още един път: двамата свидетели ще изпълнявата служението си три години и половина. През това време никой няма да може да им навреди, нито да им попречи, защото им е дадена божествена власт. „И ако някой иска да им навреди, огън излиза от устата им и поглъща неприятелите им” (Откр. 11:5).

Описанието на тяхното служение ни напомня за двама пророци: за Мойсей и за Илия. Предположението, че единия от тях може да бъде Енох не отговаря на истината. Енох, който е седмия от Адам е предобраз на тези, които ще живеят в края на седмия период на църквата и които ще бъдат променени и грабнати на небето без да опитат смърт. Мойсей и Илия са дошли на планината на Преображението (Мат. 17 гл.). Те двамата са споменати и в последните три стиха на Стария Завет (Мал. 4:5-6). В резултат на тяхното служение онези 144 000 евреи ще бъдат събрани на Сион. Господ ще слезе при тях и ще им се изяви като Месия, Божия Агнец.

По същото време, когато на Израелтяните ще бъде открито сключването на новозаветния договор, те ще разпознаят антихриста, който веднага след това ще преустанови своя седемгодишен договор с Израел и неговите съседи (Дан. 9:27). И тогава ще настане времето на голямата скръб и преследване. „…дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца… и му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи…“ (Откр. 13:5-7). Пророк Даниел е пророкувал за светиите на Всевишния: „…и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време” (7:25). Би ли могло да бъде написано по-ясно?

По време на това страшно преследване онези запечатани 144 000 ще загинат с мъченическа смърт. Най-напред двамата свидетели ще бъдат убити, след като завършат служението си (Откр. 11:7), а след това ще бъдат убити и останалите, както е предсказано в петия печат. В тази връзка в Откровение 14:12 е написано: „Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус". След това съвсем точно ще се изпълни Словото: „И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях” (Откр. 14:13).

Нашият Господ е предсказал, че Израел ще бъде разпръснат между езическите народи, а също и това, че след време те ще бъдат върнати в обещаната земя. В тази връзка е казано: „И Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците” (Лука 21:24).

В петия печат (Откр. 6:9-11) се говори за душите под олтара, които са били убити заради Божието Слово и своето свидетелство. Трябва да изясним, че тези мъченици до този момент не са имали свидетелството за Исус. Те са останали верни на Божието Слово, но без да познаят Исус като Месията. Това се отнася за всички евреи, които са били убити само поради причината, че са били евреи. И от това, че те викат за отмъщение, става ясно, че не са били изкупени. Изкупените се молят: „Отче, прости им, защото те не знаят какво правят".

„И те викаха с висок глас и казваха: Докога, Владетелю свети и истинни, няма да съдиш и отмъстиш за нашата кръв на земните жители? И на всеки от тях се даде по една бяла дреха и им се каза, че трябва да почиват още малко време, докато се изпълни числото на техните съслужители и братя, които щяха да бъдат убити като тях".

Думата „слуги” не се отнася за новозаветната църква, защото тя се състои от синове и дъщери на Бога. В библейското пророчество Израелтяните са означени като „слуги” и „слугини”. Без съмнение тези „съслужители” са именно сто четиридесетте и четири хиляди, които ще повярват по време на служението на двамата свидетели и във времето на скръбта, която ще продължи три и половина години, ще бъдат преследвани от антихриста и ще бъдат убити.

Веднага след като дяволът, онази старовременна змия, бъде изхвърлен от небето, ще бъде казано: „Затова веселете се небеса,и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време” (Откр. 12:12). Тук става въпрос за краткия период от времето между грабването на църквата и началото на Хилядолетното царство. По онова време сатана посредством антихриста ще излее злобата си върху земята. След това той открито ще излезе чрез своя заместник, онзи,който е наречен беззаконник, и ще покаже истинското си лице (2 Сол. 2:7-8). След неуспешния му опит да погълне победителите, които междувременно са достигнали до „пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Еф.4:13) и по тази причина в Откровение 12 глава са описани като „мъжко дете”, дяволът ще се нахвърли върху останалата църква. Тя е жената, която ще роди онова дете, „което ще управлява всички народи с желязна тояга” (Откр. 12:5). Това слово не се отнася само за Христос, но е и едно от седемте обещания, които са дадени на победителите: „Който победи и който пази Моите дела до край, ще му дам власт над народите и той ще ги управлява с желязна тояга” (Откр. 2:26,27).

В Библейската символика като „жена” най-напред в Стария Завет е означен Израел, а след това в Новия Завет и Църквата. В книгата Откровение са ни показани две съвсем различни църкви. Едната е църквата на Христос, а другата е църквата на антихриста. Описанието на истинската църква намираме в Откровение 12 глава, а на антихристовската – в Откровение 17 глава.

В Откровение 12 глава Иоан е видял жена, облечена в слънцето. Това означава, че Исус Христос, Който е слънцето на праведноста, осветява църквата. Под краката и е месеца. Това ни насочва към времето на Стария Завет и към пророческото слово, върху което тя е изградена. Така както месеца отразява светлината на слънцето, така и Стария Завет е осветен чрез изгрева на слънцето на праведноста и изпълнението на пророчествата. Така че той отразява тази светлина. Короната от дванадесет звезди, която носи жената е символ на това, че новозаветната Църква е коронована с учението на дванадесетте апостоли (Деян. 2:42).

През всички периоди от време в църквата е имало призвани и избрани. Избраните,това е групата на победителите, а останалите от църквата са призваните. Те също са чисти и святи и затова в притчите на Господа са описани като девици, само че неразумни, в противовес на разумните, които ще влезат на сватбеното тържество (Мат. 25 гл.).

Църквата, която ще остане на земята, ще избегне нападението на сатана и както навремето е станало с Израел и тя ще бъде хранена в пустинята по свръхествествен начин. „Тогава жената побегна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни… И бяха дадени на жената две крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там, където я хранят за време и времена и половин време…" (Откр. 12:6,8). Даден ни е дори и точния период на това време – три и половина години.

След това се казва, че сатана връхлита върху една трета група от хора. „Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството на Исус” (Откр. 12:17). Тук, без съмнение става въпрос за онези 144 000 израелтяни. Те принадлежат към същото потомство, но имат друго предназначение. В Откровение 14 глава за тях е написано: „Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са целомъдрени” (Откр. 14:4). Това значи, че те никога няма да принадлежат към някаква християнска църква, или общество. Те ще бъдат повикани чрез служението на двамата свидетели, след грабването на Църквата-Невяста. Те ще повярват и ще бъдат запечатани преди да настане съдът на Божия гняв (Откр. 7:1-8).

Пророк Даниел е получил обяснение какъв е плана на Бог с Израел във времето. Всеки, който правилно е разбрал този план, ще може и правилно да подреди събитията, които ще се случват във времето между грабването на църквата и началото на Хилядолетното царство. В Дан. 9:24-27 се говори за седемдесет седмици, което в пророческия смисъл означава седемдесет по седем години (70 х 7 години), а не седемдесет седмици в дни. И както разбираме от стих 24, това определено се отнася за народа на Даниел, т.е. за Израел и за святия град Ерусалим. Там се говори за три участъка от време: седем седмици, шестдесет и две седмици и една седмица. Най-важния момент там е известието, че Месия, т.е. „Помазаника”, ще бъде убит в края на шестдесет и втората седмица, която е предшествана от седем седмици (стих 26).

След това в стих 27 е написано: „Той (княза, антихриста) ще потвърди завет с мнозина за една седмица и в половината на седмицата щи направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време". Според превода на Х. Менге: „И той (княза) ще сключи завет с народа за една седмица и в половината на седмицата ще спре жертвата и приносът и на тяхно място ще постави мерзоста, която докарва запустение и ще продължи до времето на предопределеното унищожение на запустителя".

От момента, в който е била издадена заповедта за въстановяването на Ерусалим през 445 г. пр. Хр. до смърта на „Помазаника”, „Месията”, са изминали точно 483 години, което е 69 по 7 години. Когато свърши времето на милоста за народите и когато Църквата-Невяста бъде грабната на небето, тогава ще започне последната седмица за Израел. В първата половина на тази седмица ще се осъществи служението на двамата свидетели, а във втората ще бъде голямата скръб.

Според Откровение 11 глава двама свидетели ще изпълняват служението си три и половина години, при което според Откр. 7:3-8 ще бъдат запечатани онези 144 000 от дванадесетте племена на Израел. В третия стих се казва: „Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог". Това означава, че голямата скръб на съда на Божия гняв, която ще продължи три и половина години, ще може да започне едва след запечатването на тези 144 000. По това време ще се изпълни пророчеството на пророк Захария, че върху Израел ще се излее Дух на милост и молитва: „…и те ще погледнат към Мен, Когото прободоха и ще плачат за Него…" (Зах. 12:10).

Евреите не са познали и не са приели своя Месия при Неговото първо идване (Иоан 1:11). Така както Йосиф в Стария Завет се е открил на братята си при втората им среща (Деян. 7:13) и евреите ще познаят Христос, кагато Той дойде при тях втори път. Йосиф е взел невяста от езичниците и се е оженил за нея. Когато се е открил пред братята си, той е оставил жена си в двореца и на срещата не е присъствал никакъв друг човек.. „…И извика: Изведете всички от тук. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си” (Бит. 45:1).

Христос ще остави Своята Невяста от народите в небесните дворци и съвсем сам, без никакъв съпровод ще се открие на братята Си. Това ще стане веднага след като се изпълни броят им и те бъдат запечатани. Това е Неговото първо идване СЛЕД завръщането Му и грабването на Църквата. В тази връзка Иоан Го е видял като Агнец на Сион, заедно със 144 000 (Откр. 14 гл.). Хълма Сион е централната точка, от която ще се разпространи познанието за Бога по целия свят. „И на този хълм Той ще развали външното покривало, което е мятано върху всички племена, и покривалото, което е простряно върху всички народи” (Ис. 25:7).

В този момент Израел ще познае, че Божия завет с тях остава в сила. Когато им е давал Закона, Бог е слязъл на планината Синай във видима форма като ангел. Затова, когато става въпрос за Завет, за Него се говори като за „Ангел на завета”. За това говори и Стефан в защитата си в Деяния 7:38, когато казва за Мойсей: „Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята, заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни..."

След като Господ се открие на братята Си, Той ще предяви Своите права на собственик върху земята и морето (Откр. 10 гл.). Това ще бъде Неговото второ идване след грабването на Църквата-Невяста. „И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; над главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето и краката му като огнени стълбове“ (Откр. 10:1). В светото Писание дъгата е символ на завет (Бит. 9 гл.). В тази глава седем пъти се споменава за завета и пет пъти за дъгата като знак на завета.

Пророк Езекиел е видял Бога на трона и ни е съобщил следното: „…видях като изглед на огън, заобиколен със сияние. Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв беше изгледът на заобикалящото го сияние“ (Езек. 1:27,28). Със същото описание се срещаме в Откровение 4:2,3 „…и ето, престол беше поставен на небето и на престола седеше Един. И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга на глед като смарагд". Дъгата ни показва, че този Завет е валиден и за Израел. „И ето Завета от Мен към тях, Когато отнема греховете им” (Рим. 11:27, Евр. 8:6 -13).

„Той държеше в ръката си разгъната книжка” (Откр. 10:2). Това означава, че тази запечатана книга, в момента на това идване, е вече отворена. Сега Той е поставил десния Си крак в морето, а левия – на земята и „извика с висок глас, както реве лъв". Тук виждаме как Агнето, което символизира изкуплението, се променя в лъв, който е символ на Царя.

За 144000-те запечатани Той е най-напред Агнец, техен Изкупител: „…те са, които следват Агнеца където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца” (Откр. 14:4).

В този смисъл говори и пророк Осия: „Те ще ходят след Господа, Който ще реве като лъв; а когато изреве, тогава децата ще бързат да дойдат от запад” (11:10). Подобно на това звучат и думите на пророка Амос: „Господ ще извика от Сион и ще издаде гласа Си от Ерусалим” (1:2). „И Господ ще извика от Сион и ще издигне гласа Си от Ерусалим; небето и земята ще се потресат, но Господ ще бъде прибежище на народа Си и крепоста на израелтяните” (Иоил 3:16).

В Откровение 5 глава Той също е оприличен на Лъв: „…ето, лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, победи, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата” (стих 5). Когато Яков е благославял сина си Юда, чрез пророческото слово е изрекъл следното: „Млад лъв е Юда… Няма да се отнеме скиптър от Юда, нито управителен жезъл отсред краката му, докато дойде Сило; и на него ще се покоряват племената” (Бит. 49:9,10).

„…и когато извика, седемте гръма издадоха своите гласове” (Откр. 10:3). Господното говорене звучи като гръм. „Слушайте внимателно гърма на гласа Му и шума, който излиза от устата Му… Бог гърми чудно с гласа Си…“ (Иов 36:2,4). „Тогава дойде глас от небето… Тогава множеството, което седеше там, като чу гласа каза: Гръм е” (Иоан 12:28,29).

Това, което са говорили седемте гръма в Откровение 10 глава е запечатано и не е било записано. Затова то не може да бъде проповядвано, тъй като не е част от писаното Божие Слово.То се отнася до тайнството на действието на нашия Бог в определен момент. В този тържествен момент силният Ангел ще вдигне дясната си ръка към небето „и се закле в Живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея и морето и каквото има в него, че няма да има вече време” (Откр. 10:6).

В по-ранното време пророк Даниел е видял същото нещо, и то е описано в 12 глава. Той е попитал до кога ще продължи всичко това и кога ще бъде края на тези неща. Отговора е ясен: „И чух облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, Който живее до века, че това ще бъде след време, времена и половина време…" (стих 7). От това библейско слово можем да разберем, че от момента, в който Той се е заклел, до края на тази световна система и установяването на Хилядолетното царство, ще минат точно три и половина години.

Ще обобщим още един път: двамата свидетели ще изпълнявата служението си три години и половина. През това време никой няма да може да им навреди, нито да им попречи, защото им е дадена божествена власт. „И ако някой иска да им навреди, огън излиза от устата им и поглъща неприятелите им” (Откр. 11:5).

Описанието на тяхното служение ни напомня за двама пророци: за Мойсей и за Илия. Предположението, че единия от тях може да бъде Енох не отговаря на истината. Енох, който е седмия от Адам е предобраз на тези, които ще живеят в края на седмия период на църквата и които ще бъдат променени и грабнати на небето без да опитат смърт. Мойсей и Илия са дошли на планината на Преображението (Мат. 17 гл.). Те двамата са споменати и в последните три стиха на Стария Завет (Мал. 4:5-6). В резултат на тяхното служение онези 144 000 евреи ще бъдат събрани на Сион. Господ ще слезе при тях и ще им се изяви като Месия, Божия Агнец.

По същото време, когато на Израелтяните ще бъде открито сключването на новозаветния договор, те ще разпознаят антихриста, който веднага след това ще преустанови своя седемгодишен договор с Израел и неговите съседи (Дан. 9:27). И тогава ще настане времето на голямата скръб и преследване. „…дадена му бе още власт да действа четиридесет и два месеца… и му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи…“ (Откр. 13:5-7). Пророк Даниел е пророкувал за светиите на Всевишния: „…и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време” (7:25). Би ли могло да бъде написано по-ясно?

По време на това страшно преследване онези запечатани 144 000 ще загинат с мъченическа смърт. Най-напред двамата свидетели ще бъдат убити, след като завършат служението си (Откр. 11:7), а след това ще бъдат убити и останалите, както е предсказано в петия печат. В тази връзка в Откровение 14:12 е написано: „Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус". След това съвсем точно ще се изпълни Словото: „И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях” (Откр. 14:13).

Нашият Господ е предсказал, че Израел ще бъде разпръснат между езическите народи, а също и това, че след време те ще бъдат върнати в обещаната земя. В тази връзка е казано: „И Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците” (Лука 21:24).

В петия печат (Откр. 6:9-11) се говори за душите под олтара, които са били убити заради Божието Слово и своето свидетелство. Трябва да изясним, че тези мъченици до този момент не са имали свидетелството за Исус. Те са останали верни на Божието Слово, но без да познаят Исус като Месията. Това се отнася за всички евреи, които са били убити само поради причината, че са били евреи. И от това, че те викат за отмъщение, става ясно, че не са били изкупени. Изкупените се молят: „Отче, прости им, защото те не знаят какво правят".

„И те викаха с висок глас и казваха: Докога, Владетелю свети и истинни, няма да съдиш и отмъстиш за нашата кръв на земните жители? И на всеки от тях се даде по една бяла дреха и им се каза, че трябва да почиват още малко време, докато се изпълни числото на техните съслужители и братя, които щяха да бъдат убити като тях".

Думата „слуги” не се отнася за новозаветната църква, защото тя се състои от синове и дъщери на Бога. В библейското пророчество Израелтяните са означени като „слуги” и „слугини”. Без съмнение тези „съслужители” са именно сто четиридесетте и четири хиляди, които ще повярват по време на служението на двамата свидетели и във времето на скръбта, която ще продължи три и половина години, ще бъдат преследвани от антихриста и ще бъдат убити.