Първо ще обясним накратко библейското кръщение. Господ заповядал да се кръщава, затова в християнските деноминации се кръщава. Обаче, по време на развитието на църковната история се появяват големи отклонения от учение и практикуване на кръщението в първоначалната Църква. Въпреки, че по онова време е съществувало едно единствено кръщение, днес откриваме големи разлики в организираните и свободните църкви.

Думите на апостол Павел към повярвалите в Ефес са валидни и заднешно време: „Един Господ, една вяра, едно кръщение“ (Ефес. 4:5). Наистина съществува само един Господ – това Бог, има само една истинска вяра, то ест библейска, и има само едно единствено кръщение – това, което го практикували апостолите.

В тази брошура искаме с помощта на Светото писание да отговорим на тези въпроси:

Какъв е смисъл на кръщението?

Какво означава кръщението?

Кой може да бъде покръстен, и как се извършва това на практика?

Предпоставка

Личната вяра е основната предпоставка за да може някой да бъде покръстен. Възкръсналият Господ дал ясна заповед на Своите ученици малко преди Своето възнесение: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен“ (Марк 16:15-16). Тоест на първо място е възвестяването за спасение според Писанието, а не религиозния акт.

Чрез проповедта за примирението, дадено ни от Христос, Разпнатия, се предлага на хората Божия благодат и милост. Както е написано, вярването идва от слушане, а слушането е от Божието слово (Римл. 10:17). Чрез слушане на проповедта от Божието слово, Светия Дух извършва във слушателите необходимата вяра. Тези, които вътрешно се съгласяват и в сърцето си казват «наистина е така», съзнателно приемат божествения дар на милостта. Човек изживява лично спасението си, и става вярващ. Според Римляни 8:16 Светия Дух свидетелства на всеки човек, който изживял това, че е той Божие чадо. Това е сигурността за спасение, която важи пред Бог – чрез вяра към опрощението.

После следва второто действие – кръщение. „И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха…“ (Деян. 2:41). Така ни е обявено за денят на основаването на новозаветната Църква. Резултатът от първата проповед в деня на Петдесетница е бил много мощен. Около три хиляди слушатели приели Словото като божествено послание, и били покръстени. Така според този библейския пример ставали служенията до третото столетие след Христа.

Апостолите и други мъже притежаващи пълната мощ на Святия Дух, са ходили и проповядвали евангелието. Един от тях бил Филип, чието служение предизвикало мощно пробуждане в Самария. И там хората повярвали, и веднага са взели кръщение (Деян. 8:16).

Евангелистът, чрез водителство от Духа е срещнал етиопски велможа, който четял Исаия 53-та глава (Деян. 8:26-39). В стих 35 е написано: „А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса“. Благовестието се крепяло върху пророческото Слово, във което вече било предсказано спасението, което Бог искал да дари на човечеството.

По средата на проповедта етиопеца прекъсва Божия мъж и казва: „Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?“ Условието, което Филип поставил, е в пълно съответствие със словото на Господа и апостолите: „Ако вярваш с цялото си сърце, можеш“. Спонтанно той е отговорил: „Вярвам, че Исус Христос е Син Божий“.

„Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го“ (стих 38). И тук вярата е дошла от слушане, а слушането – от проповедта на Христовото слово. Божия Дух действал на слушателите, и веднага след това следвало библейско кръщение.

В следствие на необикновено откровение, Петър бил изпратен в Кесария в дома на римския стотник Корнилий (Деян. 10 гл.). Неговата проповед отново дала библейски резултат. Съобщено ни е: „Докато Петър още говореше тези думи, Святият Дух слезе на всички, които слушаха словото“ (стих 44). За да могат повярвалите да изпълняват всякаква правда и заповед на Господ, апостолът казал: „Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Святия Дух, както и ние?“ (стих 47). Точно това ще прави и днес всеки истински вярващ; той ще бъде покръстен библейски, дори вече да е приел Духа. Всичко направено от Бог продължава до края без промяна, и в пълно съответствие.

Никакво кръщение на деца, респективно поръсване на бебета, не се споменава нито веднъж в Светото писание. Който се опитва да го оправдае със случката в Лука 18:15-17, би трябвало да прочете паралелните места в Матей 19:13-15 и в Марк 10:13-16. От там става ясно, че Господ Исус само полагал ръцете си на децата, които Му носели, иги благославял. Учителят не е казал нищо относно кръщаване на деца. И в днешно време вярващите родители носят своите деца нв библейски събрания, за да бъдат благословени и посветени на Господ чрез молитва.

И другото място в Писанието, с което хората оправдават кръщението на деца, също не свидетелства за това. Когато Павел и Сила са били в тъмницата в Филипи, се случило нещо свръхестествено, и началникът на тъмницата бил ужасен. Попитал Божиите мъже: „Господа, що трябва да направя, за да се спася?“ (Деян. 16:30). Те отговорили: „Повярвай в Господ Исуса Христос, и ще се спасиш - ти и домът ти“. В следващия стих четем: „И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му“. Тук отново виждаме вярно изпълнение на мисионерската заповед: първо било проповядване на благовестие, което всички членове на семейството чули и приели, преди да бъдат покръстени.

„И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му“. Охранителят на тъмницата и тези, които се намирали в дома му, първо повярвали благодарение на проповедта, и чак след това били покръстени. Няма и намек за това, че са били покръстени и деца или бебета.

Всеобщо известното практикуване на кръщението в днешно време няма никаква библейска основа, което доказва и църковната история. То произлиза от епоха на брутална и насилствена християнизация, когато по цели домакинства и народи са били покръствани против тяхната им воля. Вяра, необходимата за кръщение, по-късно е била заменена с кръстници, което също е напълно небиблейско служение. Както ясно можем да видим от горепосочените места в Писанието, човекът носи отговорност за своите решения пред Бог. За съжаление, в повечето случаи проповядването в християнските деноминации и свободните църкви не следва апостолския пример, поради което ибиблейските резултати не се появяват.

Име

Едва ли в Светото Писание има стих, който да е толкова неразбран и изопачен, колкото Матей 28:19. Той казва: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух…“ Незнайно е как в по-късните столетия от тези думи направили триединната формула, която се използва до днес в почти всичките – и в конфесионални църкви, и в свободни църкви. Изглежда никой не се е запитал, кое е името, в което трябва да се кръщава. Отец, Син и Светия Дух са наименования на различни откровения на Бог. Човекът също може да има наименования, например, учител, адвокат, лекар и т.н. Може да бъде едновременно и баща, и съпруг, и син. Всичко това са названия, които имат право да съществуват в съответствие на валидните отношения. Но всеки човек има някакво име. Същото важи и за Бог, Който се е възвестил в Стария завет със заветното име Яхве. При кръщението става въпрос за име, с което Се е открил в Новия завет, обаче то не е изречено в Матей 28:19.

Сега ще разгледаме няколко места в Писанието, където също става въпрос за име, без да бъде то споменато. Това ще е от голяма помощ за всички, които търсят истината. В Лука 10:17 четем, че седемдесетте ученика изпратени от Бог се върнали и радостно съобщили: „Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас“. Не е ли ясно, че тези мъже са изживели и имали предвид силата на името ИСУС? Разбира се! При думите на Господ: „Защото, където двама или трима са събрани в Мое име…“ (Мат. 18:20) – тук също никой няма да се съмнява, че става въпрос за името ИСУС, въпреки че не е изречено. В Лука 24:47 е написано, че в Негово име трябва да се проповядва опрощение на греховете, и в Йоан 2:23, че мнозина повярвали в Негово име. Относно всички такива места в Писанието всеки знае, кое име се има предвид, само не из а Матей 28:19. Странно е. Би трябвало да се помисли сериозно по този въпрос.

В гореспоменатите места става дума за името на Сина. Други ще се отнасят до името на Отеца. Тук встъпваме на божествена почва на откровението.

Господ ни е учил да се молим: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!“ (Мат. 6:9). Милиони произнасят този стих без да се запитат, кое е името на Отеца, което трябва да се свети? Бог е Отец, защото Той има синове идъщери, но тук става въпрос за Неговото свято име. В Йоан 12:28 Синът казал: „Отче, прослави името Си“. Отговора отгоре бил: „И Го прославих, и пак ще Го прославя“. Кое име се има на предвид? Как се казва Бог, който би искал да прослави Своето име още веднъж? Съществува само едно име, чрез което можем да се приближим към Бог, и то е Негово собствено име.

В първосвещенската молитва Синът се обръща към Отец: „Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света“ (Йоан 17:6). Тук да не би да става въпрос за някакво старозаветно име? Разбира се, че не. Който чете внимателно, ще се сети, че името на Отец е открито на тези, които Му принадлежат като синове и дъщери. Бог ги е знаел, и те на свой ред са Го знаели. Сега ще сложим нещата под общ знаменател: „Отче свети, опази в името Си, които си Ми дал…“ (стих 11). Невъзможно е да се каже по-ясно: името на Сина е едновременно и името на Отец. В стих 26 Той обещал: „И явих им Твоето име, и ще явя…“

По онова време казал на евреите: „Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате“ (Йоан 5:43). Какво става с християните? Блажен еонзи, който може да вярва, че Отеца се е открил в Сина, и ни е съобщил Своето име! Кое е тогава Неговото име? ИСУС – Иммануел – Бог с нас! Съществува само едно лично Божие откровение, което се е случило в Христос, и само едно Божие име, за което става въпрос тук: Господ Исус. Всички ще се кланят в това име, и то ще се изповядва на всички езици. По този начин Бог се срещна с нас, и само така можем да се срещнем с Него. Чрез горе посоченото се решава гатанката от Мат. 28:19, че името на Отец, Син и Святи дух означава име «Господ Исус Христос».

Учението на апостолите

Сега ще разгледаме, как всъщност се е изпълнявала заповедта за кръщение в първоначалното християнство. Петър е принадлежал към тези, на които Бог я е възложил в Матей 28 гл. Исус му поверил ключовете от Божието царство, и той имал достъп към всичко, което се отнасяло към Божието царство. Още преди денят на Петдесетница, той станал измежду 120-те присъстващи и започнал да подрежда събитията според Писанието (Деян. 1:15). Веднага след като на Петдесетница били изпълнени със Светия Дух, той проповядвал на събраните хора. Неговите думи докосвали сърцата им, и те попитали: „Какво да направим, братя? А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Исус Христос за прощаване на греховете ви…“ (Деян. 2:37-38). Тук мисионерската заповед е била изпълнена чрез кръщение на повярвалите в име, което се има предвид в Матей 28:19. Аргумента, че думите на Исус са по важни от думите на апостолите, не може да повлияе на човек, който вярва че Словото е написано с абсолютно Божие вдъхновение. Това, което ни прави голямо впечатление е факта, че заповедта и изпълнението на заповедта са впълно съответствие.

По-рано споменахме, че в Самария много хора повярвали и били кръстени. Тази новина стигнала чак до Йерусалим, и съобщена ни е по следния начин: „А като чуха апостолите, които бяха в Ерусалим,, че Самария приела Божието учение, изпратиха там Петър и Йоан, които, като слязоха, се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух; защото Той не беше слязъл още върху нито един от тях; а те бяха само кръстени в Името на Исус Христос“ (Деян. 8:14-16). Подчертан е факта, че са били покръстени само в името на Господ Исус.

И в дома на Корнелий Петър заповядал да бъдат покръстени в името на Исус Христос (Деян. 10:48). Не съществува теолог, който би могъл да ни го представи по начин, различен от оставеното ни в Словото, а дори и да е ангел от небето, ще бъде под проклетие (Гал. 1:8).

Със сигурност, на всеки е в очите факта, че в гореспоменатите случаи се е кръщавало само „…в името на Исус Христос“. Апостолите разбрали Господната заповед и я изпълнявали точно. Мисионерската заповед гласи: „Идете и научете всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“. Били обучени от Самия Господ, знаели името, в което единствения Бог се открил като Отец, Син и Светия Дух, и кръщавали в това име. По този начин вършили това, което Той им заповядал.

Сега ще погледнем, как кръщавал Павел, когото Бог нарекъл „Божий инструмент“. Когато пристигнал в Ефес, срещнал 12 мъже, които знаели само за Йоановото кръщение. След кратко въведение в Божия спасителен план дошъл библейския резултат: „И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса. И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях…“ (Деян. 19:5-6).

Всяко нещо трябва да може да бъде потвърдено най-малко от двама или трима свидетели. Занимавахме се със случилото се в Йерусалим, Самария, в дома на Корнилий и в Ефес. При евреите, самаританите и езичниците, без значение дали проповядвал Петър, Филип или Павел, навсякъде се кръщавало в името на Господ Исус Христос.

Трябва да осъзнаем, че в Библията не може да има несъответствие. Светия Дух никога не дава два различни откровения за едно и също нещо. По онова време Бог избрал един единствен Петър, един единствен Павел и други мъже, и ги упълномощил да разпространяват библейските учения. Те го сторили в пълна хармония с цялостното свидетелство на Светото Писание, и един с друг. Кой иска да подозира, че Божиите мъже от първоначалното християнство, които ходили с Исус, или Павел, който срещнал Господ след Неговото възнесение, са изпълнили грешно мисионерската заповед, и да ги обвинява в ерес?

Нека чуем Павел още веднъж, пише на римляните: „Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Исус, бяхме кръстени в Неговата смърт?» (Римл. 6:3). В този стих той включва себе си и всички вярващи, които са били покръстени в името на Исус Христос. В цялото Свето Писание не съществува нито едно място, където някой да е бил кръстен по триединния начин в името на „Отца, Сина и Светия Дух“.

Всички слуги в Божието царство, повикани от Господ и изпълнени с Духа, са имали едно и също познание, едно и също учение, една и съща вяра, едно и също кръщение. Всичко било в пълно съответствие и хармония. Никой от тях не изричал механично текста от Матей 28 гл. Знаели, че е написан в единствено число: „…кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух“, и го изпълнявали. Вярвали, че Бог се е откривал като Отец, Син и Свети Дух; познавали Него и името Му. Тези мъже живеели в директно общение с Бог. Не са били под никакво теологическо влияние, а божественото струяло към тях чрез откровения.

Който гледа само буквите в Матей 28 гл. без да е имал необходимото откровение, той само ще повтаря стих 19 и изобщо няма да забележи, че Господ възложил поръчение в заповедта за кръщението. Матей 28 гл. и Марк 16 гл. ни показват голямо поръчение – мисионерската заповед. В Деянията на апостолите намираме нейното изпълнение, резултат важащ вечно.

Ако учител даде задача и ученика не каже отговора, което е резултата, а само повтори задачата, всички ще знаят, че нещо не съответства. Когато става въпрос за кръщението, дори и преподавателите на Библията повтарят заповедта, вместо да изпълнят това, което Господ е наредил. Само когато изпълним мисионерската заповед както апостолите, ще имаме потвърждение, че сме призовани от същия Господ и поверени да проповядваме евангелието. В началото апостолите и учителите разбирали заданието от Матей 28 гл. Слава Богу, че имаме писмени сведения за резултата. Обаче енеобходимо същото просвещение от Светия Дух, за да видим и ние това, което видяли апостолите, да можем да преподаваме, както те преподавали, и да кръщаваме, както те кръщавали.

Всеки би трябвало да приеме на сериозно тази интерпретация, доказана чрез Светото писание. Често изглежда, сякаш две неща са едно и също. Много си приличат, но въпреки това са отдалечени едно от друго, колкото небето от земята. В писмото до филаделфийската църква Господ хвали своя народ с думите: „…не си се отрекъл от името Ми…“ (Откр. 3:8). Какво става обаче с всички вярващи, които възпяват името Исус, споменават Го в молитвите и проповедите си, но отказват да приемат това име при кръщението си?

Какво става с всички онези евангелисти, които в името на Исус гонят демони, правят чудеса и лекуват болни, но когато стане въпрос да приемат това име чрез кръщението отказват? Възхваляват колко велико е името Исус, но всъщност не са готови да носят укор за Неговото име. Господ казва: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много чудеса? - Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!“ (Мат. 7:22-23).

На това място в Библията се имат предвид хората от «Пълното евангелие», които от една страна участват в обещаните благословии на Църквата, но от друга страна смятат небиблейските традиции за много ценни, и не са готови да направят пълна промяна според Писанието. Кой е готов да се подчини на ясното свидетелство на Писанието? Необходима е смелост, за да се откаже от традиционното практикуване на кръщението, и да се приеме библейското. Който обаче не стане едно с Христос и Неговата смърт чрез кръщение, както четем в Римляни 6:3, не може да възкръсне с Него! Даровете и благословиите сами по себе си не означават нищо. Първо трябва според Писанието да съответства учението с практиката. Накрая ще е се яви, че има значение единствено и вярата покорството. Това е вяра, чрез която ни се открива Божията воля. Вярата, чиито последици са деянията, записани в Словото. Благословени са всички, които слушат Божието Слово и действат в съответствие с него.

Значение

В началото на Новия завет Йоан Кръстител проповядвал: „Покайте се, понеже наближи небесното царство“ (Мат. 3:2). Господ многократно споменавал Йоан и проповедта му. Едно от нещата, които казал е: «между родените от жена няма по-велик от Йоан Кръстител» (Лука 7:28).

„И когато чуха това, целият народ и дори бирниците, признаха Божията правда, като се кръстиха с Йоановото кръщение. А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля за себе си, тъй като не се бяха кръстили от него“ (Лука 7:29-30). Самият Исус Христос отишъл до Йордан, за да го кръсти Йоан, и казал: „…Остави сега, защото така подобава нам да изпълним всяка правда“ (Мат. 3:15)

От създаването на новозаветната църква важи това, което казал Петър по време на първата си проповед след изливането на Духа: „Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух“ (Деян. 2:38).

Кръщението не е избирателно, а неизбежна проява на покорство на всеки вярващ. Който е приел във вярата съвършеното спасително дело и е изживял прощение, ще започне да следва Исус. Кръщението само по себе си не служи за прощение на греховете; кръщават се тези, които вече са приели прощението си. Според 1 Петрово 3:21 кръщението е „свидетелството на добрата съвест към Бога, спасява и нас днес, чрез възкресението на Исуса Христа“. Покръстеният приема Христос, с Когото е бил разпнат и е умрял.

Двамата, кръстителят и кръщаваният влизат във водата до кръста (или примерно до такава дълбочина). Преди кръщението този, който кръщава, казва: „Брат (или сестра), въз основа на твоята вяра те кръщавам според Божието Слово в името на Господ Исус Христос“. Както при погребението, кръщаваният с движение назад изцяло се потопява във водата, и след това се повдига обратно. Повдигането на кръщавания от „водния гроб“ показва, че е възкръснал заедно с Христос за нов живот. По тази причина поливането или поръсването изобщо не трябва да се нарича кръщение.

Апостолът пише: „Погребани с Него в кръщението, в което бяхме и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога…“ (Кол. 2:12). В Светото Писание не се споменава никакво „прераждане чрез кръщението“. Обаче за сметка на това то ни учи, че новородените хора от Словото и Духа са взимали кръщение. Водното кръщение не е автоматично приемане на Светия Дух. Кръщението от Духа е истинско изживяване и е божествен отговор, който потвърждава на вярващия, че Бог го е приел.

В писмото до римляните е написано: „Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото“ (Римл. 6:4-5).

Апостолът пише на Галатяните: „Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли“ (Гал. 3:26-27). Все пак не става въпрос за сух грешник, който влиза във водата и излиза като мокър грешник, а за хора получили Божието прощение, помирени с Него и достигнали сигурността за спасението си.

Апостол Петър обяснява необходимостта от кръщение с примера на Ноевия ковчег: „…които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, тоест, осем души, се избавиха чрез вода. Която в образа на кръщението и сега ви спасява…“ (1 Петр. 3:20-21). Потопът засегнал всички, които се намирали извън ковчега. Само няколко са послушали проповедта, повярвали в посланието на пророка Ной, и са влезли.

Защо Петър използва този пример с ковчега за кръщение на повярвалите? Истински вярващият прави това, което Господ му наредил, и се кръщава в Христос. Той е нашия ковчег, Той ни пази от приближаващият се гняв на съда. Спасението идва чрез вярата в Исус Христос. Вярващият покорно ще изпълни Словото и ще се покръсти в името на Господ Исус Христос. Който не слуша божественото нареждане, с това показва неверието си, остава несмирен и върви към погибелта, както може да се сравни с Потопа по времето на Ной.

Преди потопа хората със сигурност питали: „Защо да влизаме в ковчега? Вярваме в Бог. Това е достатъчно. Всичко продължава по старо му“. Не разбрали, че думите на Ной били Божие нареждане. „Countdown” (обратното броене) обаче продължавало, скоро дошъл денят на предсказаното бедствие. Въпреки на множество предупреждения чрез проповедта на пророка, краят дошъл неочаквано. Вратата била затворена и тези, които останали отвън, загинали. В момента може да ни се струва, че всичко е както от началото на създанието (2 Петр. 3:4), но разликата ще бъде открита в деня на Исус, който наближава. Божието време ще настъпи неочаквано, времето на милостта ще приключи, и вратите ще се затворят.

Тогава ще е завинаги късно, и пропуснатото няма да може да бъде поправено. Затова Господ призовава: „Днес, ако чуете гласа му не закоравявайте сърцата си…“ (Евр. 3:7-8). Все още важи Словото: „Който повярва исе кръсти, ще бъде спасен“. Кой е готов да го приеме на сериозно и да го изпълни? Истинската вяра е жива, и се доказва чрез смирение пред Божието Слово. Вяра без съответните деяния, изисквани в Словото, е мъртва и няма стойност. Става въпрос за религиозна изповед на вяра, която досега не е спасила никого. Християнските учения са безполезни, ако не съответстват на Писанието. Нашата връзка с Бог е чрез Словото, което се животвори чрез Духа. Само това, което произлиза от Него, води обратно към Него.

Изпитвайте духовете

Преди да приключим с тази тема, трябва да кажем нещо много решаващо. Не само в традиционните църкви, където в днешно време изобщо не се проповядва библейско обръщане и възраждане, а дори и в кръговете на «Пълното евангелие» има неяснота относно важни основни учения на Светото Писание. Явно нито учителите на Библията, нито теолозите са се сетили, че в Библията няма нито едно място, което да доказва, че някой е бил кръстен с формулата „в името на Отца, Сина и Светия Дух“. Протестантските църкви са я приели от католическата, и чрез тях е стигнала чак до християнските общности на нашето време.

Повечето хора не знаят, че използването на тази формула е типично за спиритизма и окултизма. Сеанси, движене на масички, гледане на карти, гадаене на бъдещето, предсказване, гадаене с махало, гледане на ръка и т.н. се извършват в тази формула. Медиумите в целия „християнски запад“ я използват, когато говорят с духовете на умрелите. Дори тя се повтаря като клетва при встъпване в ложа. Опасенията на участващите в такива неща изчезват, когато чуят формулата „в името на Отца, Сина и Светия Дух“, тъй като им е позната от църквата. Било то в черна или бяла магия, или при използването на т.нар. „шеста“ и „седма“ Мойсеева книга, тази формула е навсякъде.

Попитаме ли тези, участвали в подобни неща, ще отговорят без ни най-малка представа: „Случи се в Божието име!“ Само, че не! Единствено това, което се извършва в името „ИСУС“, се случва в Божие име. Всичко останало е от дявола, владетеля на този свят. Господ Бог няма нищо общо с движене на масички, разговори между хора и животни, свързване с мъртвите и подобни неща; да, Той изрично ги е забранил в Своето Слово! Такива неща са сатанински, дори и да се представят за набожни.

Какво общо имат окултните машинации и спиритистките практики с истинските божествени деяния? От кога Божиите служители и слугите на сатаната казват едно и също? От кога сатаната има свое царство в Божието царство?

Всеки трябва да се запита, дали не е едно и също нещо, когато и двамата вършат едно и също дело. Мнозина са удивени, даже ужасени, като чуят какво се извършва в тази „формула“, но приемат използването ѝ при кръщението за най-естественото нещо. Малцина се замислят, че в Новия завет всичко се върши в името на Исус, и че мощта на Бог е открита единствено чрез него. Написано е: „и каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса“ (Колос. 3:17).

Който познава Библията, той знае че никой пророк или апостол никога не е използвал формулата „в името на Отца, Сина и Светия Дух“. Както е обяснено в брошурата «Бог и Неговият план за човечеството», че «Отец, Син и Свети Дух» е единственият истински Бог!

Написаното в Матей 28:19 е абсолютна истина, точно както и това в Деяния 2:38, и т.н. Обаче от самото начало сатаната използвал Божието Слово и изопачено го предавал нататък. По този начин успял по най-набожния начин да измами хората относно кръщението. Тогава, когато отишъл при Господ, е казал: „Написано е…“ това, което наистина било написано. Той само го извадил от контекста и го изопачил. Същото се случило със заповедта за кръщението. Сатаната ослепил хората, за да не познаят Божията слава в лицето на Христос (2 Кор. 4:6). Името, за което става въпрос, остава за тях скрито.

Не е ли целият християнски свят оплетен в суеверие и неверие? Къде все още може да се намери истинска вяра в съответствие с Писанието? Според Откровение 18:4 Бог призовава хората да излязат от религиозният Вавилон. Комуто Господ отвори очите, ще познае грешката иохотно ще последва Божието Слово. Бог все още отделя светлината от тъмнината. Кой има смелостта да се поучи от Него, без да не се вслушва в тялото си и кръвта? Всеки стои сам пред Господ и трябва да вземе решение.

Накрая нека да напомним на всички, които искат да живеят в Божията слава. Бог пренебрегна времето на невежеството и, въпреки всичко, благославяше. Сега обаче заповядва на всеки да се покори на Него и на откритото Му Слово. Трябва да се отървем от всички небиблейски учения, и да намерим обратния път към първоначалното възвестяване на Словото, идващо от Йерусалим.

В Деяния 3 гл. ни е обещано освежително време, а също и че всичко трябва да бъде възстановено в правилно положение, преди завръщането на Господ. В стиховете 19-21 е написано: „…та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа, и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса, когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци“. Тук ясно е казано, че Христос ще остане на небесата, докато не дойде времето за освежаване и възстановяване. Който вярва в Божието Слово, трябва да го вземе на сериозно. Живеем във време много близко до завръщането на Господ, тоест във времето, когато всичко ще се възстанови. Сега е време за духовно освежаване в лицето на Бог.

На всички ни е ясно, че различните църкви и техните последователи очакват завръщането на Исус Христос. Защо, обаче, не разпознават времето на милостивото посещение от Бога, в което живеем? Господ се грижи за Своята Църква, изградена въз основа на Неговото Слово. Към това се отнася и библейското кръщение, което да се изпълнява в съответствие с учението и деянията на апостолите. Павел пише: „…съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус“ (Ефес. 2:20). Господ все още и днес гради Своята Църква по същият начин, както в началото, и ще я върне до първоначалното ѝ състояние. Чак тогава ще може да дойде и я възнесе на Небесата.

Никой не би трябвало да пренебрегва безразсъдно интерпретацията на библейското кръщение. Този, към когото Бог е милостив, ще осъзнае необходимостта да се кръсти в името на Господ Исус Христос, и по този начин да бъде освободен от оковите, носени от всички кръстени с триединната формула. Който е от Бог, ще послуша Божието Слово и в този въпрос. Блажен е онзи, който разбере Божието посланието, за което става въпрос днес, повярва на обещанията за това време, и вземе участие в тяхното изпълнение.

Първо ще обясним накратко библейското кръщение. Господ заповядал да се кръщава, затова в християнските деноминации се кръщава. Обаче, по време на развитието на църковната история се появяват големи отклонения от учение и практикуване на кръщението в първоначалната Църква. Въпреки, че по онова време е съществувало едно единствено кръщение, днес откриваме големи разлики в организираните и свободните църкви.

Думите на апостол Павел към повярвалите в Ефес са валидни и заднешно време: „Един Господ, една вяра, едно кръщение“ (Ефес. 4:5). Наистина съществува само един Господ – това Бог, има само една истинска вяра, то ест библейска, и има само едно единствено кръщение – това, което го практикували апостолите.

В тази брошура искаме с помощта на Светото писание да отговорим на тези въпроси:

Какъв е смисъл на кръщението?

Какво означава кръщението?

Кой може да бъде покръстен, и как се извършва това на практика?

Предпоставка

Личната вяра е основната предпоставка за да може някой да бъде покръстен. Възкръсналият Господ дал ясна заповед на Своите ученици малко преди Своето възнесение: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен“ (Марк 16:15-16). Тоест на първо място е възвестяването за спасение според Писанието, а не религиозния акт.

Чрез проповедта за примирението, дадено ни от Христос, Разпнатия, се предлага на хората Божия благодат и милост. Както е написано, вярването идва от слушане, а слушането е от Божието слово (Римл. 10:17). Чрез слушане на проповедта от Божието слово, Светия Дух извършва във слушателите необходимата вяра. Тези, които вътрешно се съгласяват и в сърцето си казват «наистина е така», съзнателно приемат божествения дар на милостта. Човек изживява лично спасението си, и става вярващ. Според Римляни 8:16 Светия Дух свидетелства на всеки човек, който изживял това, че е той Божие чадо. Това е сигурността за спасение, която важи пред Бог – чрез вяра към опрощението.

После следва второто действие – кръщение. „И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха…“ (Деян. 2:41). Така ни е обявено за денят на основаването на новозаветната Църква. Резултатът от първата проповед в деня на Петдесетница е бил много мощен. Около три хиляди слушатели приели Словото като божествено послание, и били покръстени. Така според този библейския пример ставали служенията до третото столетие след Христа.

Апостолите и други мъже притежаващи пълната мощ на Святия Дух, са ходили и проповядвали евангелието. Един от тях бил Филип, чието служение предизвикало мощно пробуждане в Самария. И там хората повярвали, и веднага са взели кръщение (Деян. 8:16).

Евангелистът, чрез водителство от Духа е срещнал етиопски велможа, който четял Исаия 53-та глава (Деян. 8:26-39). В стих 35 е написано: „А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса“. Благовестието се крепяло върху пророческото Слово, във което вече било предсказано спасението, което Бог искал да дари на човечеството.

По средата на проповедта етиопеца прекъсва Божия мъж и казва: „Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?“ Условието, което Филип поставил, е в пълно съответствие със словото на Господа и апостолите: „Ако вярваш с цялото си сърце, можеш“. Спонтанно той е отговорил: „Вярвам, че Исус Христос е Син Божий“.

„Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го“ (стих 38). И тук вярата е дошла от слушане, а слушането – от проповедта на Христовото слово. Божия Дух действал на слушателите, и веднага след това следвало библейско кръщение.

В следствие на необикновено откровение, Петър бил изпратен в Кесария в дома на римския стотник Корнилий (Деян. 10 гл.). Неговата проповед отново дала библейски резултат. Съобщено ни е: „Докато Петър още говореше тези думи, Святият Дух слезе на всички, които слушаха словото“ (стих 44). За да могат повярвалите да изпълняват всякаква правда и заповед на Господ, апостолът казал: „Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Святия Дух, както и ние?“ (стих 47). Точно това ще прави и днес всеки истински вярващ; той ще бъде покръстен библейски, дори вече да е приел Духа. Всичко направено от Бог продължава до края без промяна, и в пълно съответствие.

Никакво кръщение на деца, респективно поръсване на бебета, не се споменава нито веднъж в Светото писание. Който се опитва да го оправдае със случката в Лука 18:15-17, би трябвало да прочете паралелните места в Матей 19:13-15 и в Марк 10:13-16. От там става ясно, че Господ Исус само полагал ръцете си на децата, които Му носели, иги благославял. Учителят не е казал нищо относно кръщаване на деца. И в днешно време вярващите родители носят своите деца нв библейски събрания, за да бъдат благословени и посветени на Господ чрез молитва.

И другото място в Писанието, с което хората оправдават кръщението на деца, също не свидетелства за това. Когато Павел и Сила са били в тъмницата в Филипи, се случило нещо свръхестествено, и началникът на тъмницата бил ужасен. Попитал Божиите мъже: „Господа, що трябва да направя, за да се спася?“ (Деян. 16:30). Те отговорили: „Повярвай в Господ Исуса Христос, и ще се спасиш - ти и домът ти“. В следващия стих четем: „И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му“. Тук отново виждаме вярно изпълнение на мисионерската заповед: първо било проповядване на благовестие, което всички членове на семейството чули и приели, преди да бъдат покръстени.

„И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му“. Охранителят на тъмницата и тези, които се намирали в дома му, първо повярвали благодарение на проповедта, и чак след това били покръстени. Няма и намек за това, че са били покръстени и деца или бебета.

Всеобщо известното практикуване на кръщението в днешно време няма никаква библейска основа, което доказва и църковната история. То произлиза от епоха на брутална и насилствена християнизация, когато по цели домакинства и народи са били покръствани против тяхната им воля. Вяра, необходимата за кръщение, по-късно е била заменена с кръстници, което също е напълно небиблейско служение. Както ясно можем да видим от горепосочените места в Писанието, човекът носи отговорност за своите решения пред Бог. За съжаление, в повечето случаи проповядването в християнските деноминации и свободните църкви не следва апостолския пример, поради което ибиблейските резултати не се появяват.

Име

Едва ли в Светото Писание има стих, който да е толкова неразбран и изопачен, колкото Матей 28:19. Той казва: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух…“ Незнайно е как в по-късните столетия от тези думи направили триединната формула, която се използва до днес в почти всичките – и в конфесионални църкви, и в свободни църкви. Изглежда никой не се е запитал, кое е името, в което трябва да се кръщава. Отец, Син и Светия Дух са наименования на различни откровения на Бог. Човекът също може да има наименования, например, учител, адвокат, лекар и т.н. Може да бъде едновременно и баща, и съпруг, и син. Всичко това са названия, които имат право да съществуват в съответствие на валидните отношения. Но всеки човек има някакво име. Същото важи и за Бог, Който се е възвестил в Стария завет със заветното име Яхве. При кръщението става въпрос за име, с което Се е открил в Новия завет, обаче то не е изречено в Матей 28:19.

Сега ще разгледаме няколко места в Писанието, където също става въпрос за име, без да бъде то споменато. Това ще е от голяма помощ за всички, които търсят истината. В Лука 10:17 четем, че седемдесетте ученика изпратени от Бог се върнали и радостно съобщили: „Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас“. Не е ли ясно, че тези мъже са изживели и имали предвид силата на името ИСУС? Разбира се! При думите на Господ: „Защото, където двама или трима са събрани в Мое име…“ (Мат. 18:20) – тук също никой няма да се съмнява, че става въпрос за името ИСУС, въпреки че не е изречено. В Лука 24:47 е написано, че в Негово име трябва да се проповядва опрощение на греховете, и в Йоан 2:23, че мнозина повярвали в Негово име. Относно всички такива места в Писанието всеки знае, кое име се има предвид, само не из а Матей 28:19. Странно е. Би трябвало да се помисли сериозно по този въпрос.

В гореспоменатите места става дума за името на Сина. Други ще се отнасят до името на Отеца. Тук встъпваме на божествена почва на откровението.

Господ ни е учил да се молим: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!“ (Мат. 6:9). Милиони произнасят този стих без да се запитат, кое е името на Отеца, което трябва да се свети? Бог е Отец, защото Той има синове идъщери, но тук става въпрос за Неговото свято име. В Йоан 12:28 Синът казал: „Отче, прослави името Си“. Отговора отгоре бил: „И Го прославих, и пак ще Го прославя“. Кое име се има на предвид? Как се казва Бог, който би искал да прослави Своето име още веднъж? Съществува само едно име, чрез което можем да се приближим към Бог, и то е Негово собствено име.

В първосвещенската молитва Синът се обръща към Отец: „Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света“ (Йоан 17:6). Тук да не би да става въпрос за някакво старозаветно име? Разбира се, че не. Който чете внимателно, ще се сети, че името на Отец е открито на тези, които Му принадлежат като синове и дъщери. Бог ги е знаел, и те на свой ред са Го знаели. Сега ще сложим нещата под общ знаменател: „Отче свети, опази в името Си, които си Ми дал…“ (стих 11). Невъзможно е да се каже по-ясно: името на Сина е едновременно и името на Отец. В стих 26 Той обещал: „И явих им Твоето име, и ще явя…“

По онова време казал на евреите: „Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате“ (Йоан 5:43). Какво става с християните? Блажен еонзи, който може да вярва, че Отеца се е открил в Сина, и ни е съобщил Своето име! Кое е тогава Неговото име? ИСУС – Иммануел – Бог с нас! Съществува само едно лично Божие откровение, което се е случило в Христос, и само едно Божие име, за което става въпрос тук: Господ Исус. Всички ще се кланят в това име, и то ще се изповядва на всички езици. По този начин Бог се срещна с нас, и само така можем да се срещнем с Него. Чрез горе посоченото се решава гатанката от Мат. 28:19, че името на Отец, Син и Святи дух означава име «Господ Исус Христос».

Учението на апостолите

Сега ще разгледаме, как всъщност се е изпълнявала заповедта за кръщение в първоначалното християнство. Петър е принадлежал към тези, на които Бог я е възложил в Матей 28 гл. Исус му поверил ключовете от Божието царство, и той имал достъп към всичко, което се отнасяло към Божието царство. Още преди денят на Петдесетница, той станал измежду 120-те присъстващи и започнал да подрежда събитията според Писанието (Деян. 1:15). Веднага след като на Петдесетница били изпълнени със Светия Дух, той проповядвал на събраните хора. Неговите думи докосвали сърцата им, и те попитали: „Какво да направим, братя? А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Исус Христос за прощаване на греховете ви…“ (Деян. 2:37-38). Тук мисионерската заповед е била изпълнена чрез кръщение на повярвалите в име, което се има предвид в Матей 28:19. Аргумента, че думите на Исус са по важни от думите на апостолите, не може да повлияе на човек, който вярва че Словото е написано с абсолютно Божие вдъхновение. Това, което ни прави голямо впечатление е факта, че заповедта и изпълнението на заповедта са впълно съответствие.

По-рано споменахме, че в Самария много хора повярвали и били кръстени. Тази новина стигнала чак до Йерусалим, и съобщена ни е по следния начин: „А като чуха апостолите, които бяха в Ерусалим,, че Самария приела Божието учение, изпратиха там Петър и Йоан, които, като слязоха, се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух; защото Той не беше слязъл още върху нито един от тях; а те бяха само кръстени в Името на Исус Христос“ (Деян. 8:14-16). Подчертан е факта, че са били покръстени само в името на Господ Исус.

И в дома на Корнелий Петър заповядал да бъдат покръстени в името на Исус Христос (Деян. 10:48). Не съществува теолог, който би могъл да ни го представи по начин, различен от оставеното ни в Словото, а дори и да е ангел от небето, ще бъде под проклетие (Гал. 1:8).

Със сигурност, на всеки е в очите факта, че в гореспоменатите случаи се е кръщавало само „…в името на Исус Христос“. Апостолите разбрали Господната заповед и я изпълнявали точно. Мисионерската заповед гласи: „Идете и научете всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“. Били обучени от Самия Господ, знаели името, в което единствения Бог се открил като Отец, Син и Светия Дух, и кръщавали в това име. По този начин вършили това, което Той им заповядал.

Сега ще погледнем, как кръщавал Павел, когото Бог нарекъл „Божий инструмент“. Когато пристигнал в Ефес, срещнал 12 мъже, които знаели само за Йоановото кръщение. След кратко въведение в Божия спасителен план дошъл библейския резултат: „И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса. И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях…“ (Деян. 19:5-6).

Всяко нещо трябва да може да бъде потвърдено най-малко от двама или трима свидетели. Занимавахме се със случилото се в Йерусалим, Самария, в дома на Корнилий и в Ефес. При евреите, самаританите и езичниците, без значение дали проповядвал Петър, Филип или Павел, навсякъде се кръщавало в името на Господ Исус Христос.

Трябва да осъзнаем, че в Библията не може да има несъответствие. Светия Дух никога не дава два различни откровения за едно и също нещо. По онова време Бог избрал един единствен Петър, един единствен Павел и други мъже, и ги упълномощил да разпространяват библейските учения. Те го сторили в пълна хармония с цялостното свидетелство на Светото Писание, и един с друг. Кой иска да подозира, че Божиите мъже от първоначалното християнство, които ходили с Исус, или Павел, който срещнал Господ след Неговото възнесение, са изпълнили грешно мисионерската заповед, и да ги обвинява в ерес?

Нека чуем Павел още веднъж, пише на римляните: „Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Исус, бяхме кръстени в Неговата смърт?» (Римл. 6:3). В този стих той включва себе си и всички вярващи, които са били покръстени в името на Исус Христос. В цялото Свето Писание не съществува нито едно място, където някой да е бил кръстен по триединния начин в името на „Отца, Сина и Светия Дух“.

Всички слуги в Божието царство, повикани от Господ и изпълнени с Духа, са имали едно и също познание, едно и също учение, една и съща вяра, едно и също кръщение. Всичко било в пълно съответствие и хармония. Никой от тях не изричал механично текста от Матей 28 гл. Знаели, че е написан в единствено число: „…кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух“, и го изпълнявали. Вярвали, че Бог се е откривал като Отец, Син и Свети Дух; познавали Него и името Му. Тези мъже живеели в директно общение с Бог. Не са били под никакво теологическо влияние, а божественото струяло към тях чрез откровения.

Който гледа само буквите в Матей 28 гл. без да е имал необходимото откровение, той само ще повтаря стих 19 и изобщо няма да забележи, че Господ възложил поръчение в заповедта за кръщението. Матей 28 гл. и Марк 16 гл. ни показват голямо поръчение – мисионерската заповед. В Деянията на апостолите намираме нейното изпълнение, резултат важащ вечно.

Ако учител даде задача и ученика не каже отговора, което е резултата, а само повтори задачата, всички ще знаят, че нещо не съответства. Когато става въпрос за кръщението, дори и преподавателите на Библията повтарят заповедта, вместо да изпълнят това, което Господ е наредил. Само когато изпълним мисионерската заповед както апостолите, ще имаме потвърждение, че сме призовани от същия Господ и поверени да проповядваме евангелието. В началото апостолите и учителите разбирали заданието от Матей 28 гл. Слава Богу, че имаме писмени сведения за резултата. Обаче енеобходимо същото просвещение от Светия Дух, за да видим и ние това, което видяли апостолите, да можем да преподаваме, както те преподавали, и да кръщаваме, както те кръщавали.

Всеки би трябвало да приеме на сериозно тази интерпретация, доказана чрез Светото писание. Често изглежда, сякаш две неща са едно и също. Много си приличат, но въпреки това са отдалечени едно от друго, колкото небето от земята. В писмото до филаделфийската църква Господ хвали своя народ с думите: „…не си се отрекъл от името Ми…“ (Откр. 3:8). Какво става обаче с всички вярващи, които възпяват името Исус, споменават Го в молитвите и проповедите си, но отказват да приемат това име при кръщението си?

Какво става с всички онези евангелисти, които в името на Исус гонят демони, правят чудеса и лекуват болни, но когато стане въпрос да приемат това име чрез кръщението отказват? Възхваляват колко велико е името Исус, но всъщност не са готови да носят укор за Неговото име. Господ казва: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много чудеса? - Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!“ (Мат. 7:22-23).

На това място в Библията се имат предвид хората от «Пълното евангелие», които от една страна участват в обещаните благословии на Църквата, но от друга страна смятат небиблейските традиции за много ценни, и не са готови да направят пълна промяна според Писанието. Кой е готов да се подчини на ясното свидетелство на Писанието? Необходима е смелост, за да се откаже от традиционното практикуване на кръщението, и да се приеме библейското. Който обаче не стане едно с Христос и Неговата смърт чрез кръщение, както четем в Римляни 6:3, не може да възкръсне с Него! Даровете и благословиите сами по себе си не означават нищо. Първо трябва според Писанието да съответства учението с практиката. Накрая ще е се яви, че има значение единствено и вярата покорството. Това е вяра, чрез която ни се открива Божията воля. Вярата, чиито последици са деянията, записани в Словото. Благословени са всички, които слушат Божието Слово и действат в съответствие с него.

Значение

В началото на Новия завет Йоан Кръстител проповядвал: „Покайте се, понеже наближи небесното царство“ (Мат. 3:2). Господ многократно споменавал Йоан и проповедта му. Едно от нещата, които казал е: «между родените от жена няма по-велик от Йоан Кръстител» (Лука 7:28).

„И когато чуха това, целият народ и дори бирниците, признаха Божията правда, като се кръстиха с Йоановото кръщение. А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля за себе си, тъй като не се бяха кръстили от него“ (Лука 7:29-30). Самият Исус Христос отишъл до Йордан, за да го кръсти Йоан, и казал: „…Остави сега, защото така подобава нам да изпълним всяка правда“ (Мат. 3:15)

От създаването на новозаветната църква важи това, което казал Петър по време на първата си проповед след изливането на Духа: „Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух“ (Деян. 2:38).

Кръщението не е избирателно, а неизбежна проява на покорство на всеки вярващ. Който е приел във вярата съвършеното спасително дело и е изживял прощение, ще започне да следва Исус. Кръщението само по себе си не служи за прощение на греховете; кръщават се тези, които вече са приели прощението си. Според 1 Петрово 3:21 кръщението е „свидетелството на добрата съвест към Бога, спасява и нас днес, чрез възкресението на Исуса Христа“. Покръстеният приема Христос, с Когото е бил разпнат и е умрял.

Двамата, кръстителят и кръщаваният влизат във водата до кръста (или примерно до такава дълбочина). Преди кръщението този, който кръщава, казва: „Брат (или сестра), въз основа на твоята вяра те кръщавам според Божието Слово в името на Господ Исус Христос“. Както при погребението, кръщаваният с движение назад изцяло се потопява във водата, и след това се повдига обратно. Повдигането на кръщавания от „водния гроб“ показва, че е възкръснал заедно с Христос за нов живот. По тази причина поливането или поръсването изобщо не трябва да се нарича кръщение.

Апостолът пише: „Погребани с Него в кръщението, в което бяхме и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога…“ (Кол. 2:12). В Светото Писание не се споменава никакво „прераждане чрез кръщението“. Обаче за сметка на това то ни учи, че новородените хора от Словото и Духа са взимали кръщение. Водното кръщение не е автоматично приемане на Светия Дух. Кръщението от Духа е истинско изживяване и е божествен отговор, който потвърждава на вярващия, че Бог го е приел.

В писмото до римляните е написано: „Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото“ (Римл. 6:4-5).

Апостолът пише на Галатяните: „Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли“ (Гал. 3:26-27). Все пак не става въпрос за сух грешник, който влиза във водата и излиза като мокър грешник, а за хора получили Божието прощение, помирени с Него и достигнали сигурността за спасението си.

Апостол Петър обяснява необходимостта от кръщение с примера на Ноевия ковчег: „…които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, тоест, осем души, се избавиха чрез вода. Която в образа на кръщението и сега ви спасява…“ (1 Петр. 3:20-21). Потопът засегнал всички, които се намирали извън ковчега. Само няколко са послушали проповедта, повярвали в посланието на пророка Ной, и са влезли.

Защо Петър използва този пример с ковчега за кръщение на повярвалите? Истински вярващият прави това, което Господ му наредил, и се кръщава в Христос. Той е нашия ковчег, Той ни пази от приближаващият се гняв на съда. Спасението идва чрез вярата в Исус Христос. Вярващият покорно ще изпълни Словото и ще се покръсти в името на Господ Исус Христос. Който не слуша божественото нареждане, с това показва неверието си, остава несмирен и върви към погибелта, както може да се сравни с Потопа по времето на Ной.

Преди потопа хората със сигурност питали: „Защо да влизаме в ковчега? Вярваме в Бог. Това е достатъчно. Всичко продължава по старо му“. Не разбрали, че думите на Ной били Божие нареждане. „Countdown” (обратното броене) обаче продължавало, скоро дошъл денят на предсказаното бедствие. Въпреки на множество предупреждения чрез проповедта на пророка, краят дошъл неочаквано. Вратата била затворена и тези, които останали отвън, загинали. В момента може да ни се струва, че всичко е както от началото на създанието (2 Петр. 3:4), но разликата ще бъде открита в деня на Исус, който наближава. Божието време ще настъпи неочаквано, времето на милостта ще приключи, и вратите ще се затворят.

Тогава ще е завинаги късно, и пропуснатото няма да може да бъде поправено. Затова Господ призовава: „Днес, ако чуете гласа му не закоравявайте сърцата си…“ (Евр. 3:7-8). Все още важи Словото: „Който повярва исе кръсти, ще бъде спасен“. Кой е готов да го приеме на сериозно и да го изпълни? Истинската вяра е жива, и се доказва чрез смирение пред Божието Слово. Вяра без съответните деяния, изисквани в Словото, е мъртва и няма стойност. Става въпрос за религиозна изповед на вяра, която досега не е спасила никого. Християнските учения са безполезни, ако не съответстват на Писанието. Нашата връзка с Бог е чрез Словото, което се животвори чрез Духа. Само това, което произлиза от Него, води обратно към Него.

Изпитвайте духовете

Преди да приключим с тази тема, трябва да кажем нещо много решаващо. Не само в традиционните църкви, където в днешно време изобщо не се проповядва библейско обръщане и възраждане, а дори и в кръговете на «Пълното евангелие» има неяснота относно важни основни учения на Светото Писание. Явно нито учителите на Библията, нито теолозите са се сетили, че в Библията няма нито едно място, което да доказва, че някой е бил кръстен с формулата „в името на Отца, Сина и Светия Дух“. Протестантските църкви са я приели от католическата, и чрез тях е стигнала чак до християнските общности на нашето време.

Повечето хора не знаят, че използването на тази формула е типично за спиритизма и окултизма. Сеанси, движене на масички, гледане на карти, гадаене на бъдещето, предсказване, гадаене с махало, гледане на ръка и т.н. се извършват в тази формула. Медиумите в целия „християнски запад“ я използват, когато говорят с духовете на умрелите. Дори тя се повтаря като клетва при встъпване в ложа. Опасенията на участващите в такива неща изчезват, когато чуят формулата „в името на Отца, Сина и Светия Дух“, тъй като им е позната от църквата. Било то в черна или бяла магия, или при използването на т.нар. „шеста“ и „седма“ Мойсеева книга, тази формула е навсякъде.

Попитаме ли тези, участвали в подобни неща, ще отговорят без ни най-малка представа: „Случи се в Божието име!“ Само, че не! Единствено това, което се извършва в името „ИСУС“, се случва в Божие име. Всичко останало е от дявола, владетеля на този свят. Господ Бог няма нищо общо с движене на масички, разговори между хора и животни, свързване с мъртвите и подобни неща; да, Той изрично ги е забранил в Своето Слово! Такива неща са сатанински, дори и да се представят за набожни.

Какво общо имат окултните машинации и спиритистките практики с истинските божествени деяния? От кога Божиите служители и слугите на сатаната казват едно и също? От кога сатаната има свое царство в Божието царство?

Всеки трябва да се запита, дали не е едно и също нещо, когато и двамата вършат едно и също дело. Мнозина са удивени, даже ужасени, като чуят какво се извършва в тази „формула“, но приемат използването ѝ при кръщението за най-естественото нещо. Малцина се замислят, че в Новия завет всичко се върши в името на Исус, и че мощта на Бог е открита единствено чрез него. Написано е: „и каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса“ (Колос. 3:17).

Който познава Библията, той знае че никой пророк или апостол никога не е използвал формулата „в името на Отца, Сина и Светия Дух“. Както е обяснено в брошурата «Бог и Неговият план за човечеството», че «Отец, Син и Свети Дух» е единственият истински Бог!

Написаното в Матей 28:19 е абсолютна истина, точно както и това в Деяния 2:38, и т.н. Обаче от самото начало сатаната използвал Божието Слово и изопачено го предавал нататък. По този начин успял по най-набожния начин да измами хората относно кръщението. Тогава, когато отишъл при Господ, е казал: „Написано е…“ това, което наистина било написано. Той само го извадил от контекста и го изопачил. Същото се случило със заповедта за кръщението. Сатаната ослепил хората, за да не познаят Божията слава в лицето на Христос (2 Кор. 4:6). Името, за което става въпрос, остава за тях скрито.

Не е ли целият християнски свят оплетен в суеверие и неверие? Къде все още може да се намери истинска вяра в съответствие с Писанието? Според Откровение 18:4 Бог призовава хората да излязат от религиозният Вавилон. Комуто Господ отвори очите, ще познае грешката иохотно ще последва Божието Слово. Бог все още отделя светлината от тъмнината. Кой има смелостта да се поучи от Него, без да не се вслушва в тялото си и кръвта? Всеки стои сам пред Господ и трябва да вземе решение.

Накрая нека да напомним на всички, които искат да живеят в Божията слава. Бог пренебрегна времето на невежеството и, въпреки всичко, благославяше. Сега обаче заповядва на всеки да се покори на Него и на откритото Му Слово. Трябва да се отървем от всички небиблейски учения, и да намерим обратния път към първоначалното възвестяване на Словото, идващо от Йерусалим.

В Деяния 3 гл. ни е обещано освежително време, а също и че всичко трябва да бъде възстановено в правилно положение, преди завръщането на Господ. В стиховете 19-21 е написано: „…та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа, и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса, когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци“. Тук ясно е казано, че Христос ще остане на небесата, докато не дойде времето за освежаване и възстановяване. Който вярва в Божието Слово, трябва да го вземе на сериозно. Живеем във време много близко до завръщането на Господ, тоест във времето, когато всичко ще се възстанови. Сега е време за духовно освежаване в лицето на Бог.

На всички ни е ясно, че различните църкви и техните последователи очакват завръщането на Исус Христос. Защо, обаче, не разпознават времето на милостивото посещение от Бога, в което живеем? Господ се грижи за Своята Църква, изградена въз основа на Неговото Слово. Към това се отнася и библейското кръщение, което да се изпълнява в съответствие с учението и деянията на апостолите. Павел пише: „…съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус“ (Ефес. 2:20). Господ все още и днес гради Своята Църква по същият начин, както в началото, и ще я върне до първоначалното ѝ състояние. Чак тогава ще може да дойде и я възнесе на Небесата.

Никой не би трябвало да пренебрегва безразсъдно интерпретацията на библейското кръщение. Този, към когото Бог е милостив, ще осъзнае необходимостта да се кръсти в името на Господ Исус Христос, и по този начин да бъде освободен от оковите, носени от всички кръстени с триединната формула. Който е от Бог, ще послуша Божието Слово и в този въпрос. Блажен е онзи, който разбере Божието посланието, за което става въпрос днес, повярва на обещанията за това време, и вземе участие в тяхното изпълнение.