Петото послание към Църквата в Сардис започва с думите:

„Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв.

Бодърствувай и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог.

Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. и тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.“

Началото на този времевия период на Църквата съвпада с началото на Реформацията. Тук е казано сериозно порицание към вярващите! Църквата може на пръв поглед да изглежда жива, но в същото време да бъде духовно мъртва. Тя може да демонстира духовен живот, дори и да използва дарбите, обаче само Божият Дух е способен да прозвежда духовния живот. Помазването на духа става в духовната сфера, а новораждането от Духа – в душата.

Следва призив: да бодърствува и да укрепи останалите, които са близо до умиране, тъй като деелата им не са съвършени пред Бог. „Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се.“ Обаче, и по онова време имало група, която се различавала от тълпата т. нар. „вярващи“.

„Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи защото са достойни.“

Обещанието към тях е потвърдено още веднъж: „Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.“ Възможно е да бъде заличено име, записано в „Книгата на живота“, обаче, нито едно име не може да бъде заличено от „книгата на живота на Агнеца“. В едната са имената на повиканите, докато в другата – на избраните.

Когато Израел извършил идолопоклонство, Бог искал да ззаличи имената им от книгата на живота, но Мойсей влязъл в ролята на посредник и молел Господ да Се смили над тези, които участвали в танца около златното теле и го означили за своя бог.

„Но сега, ако щеш прости греха им, – но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал. Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си“ (Изход 32:32-33). Всичките вярващи ще бъдат коронясани не в началото на пришелствуването им, а в края му.

Църковната епоха на Сардис продължи примерно до 1750-та година.

Шесто послание:
Времевия период на Филаделфия
– време на братска любов.

В шестото послание е казано:

„Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря.

Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми.

Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, – ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.

Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.

Ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.“

Този времевия период след Реформацията е едновременно и период на отворените врати и братската любов. Вавилонската затвора е била взривена, и се отвориха вратите за проповядване на Евангелието по целия свят. Въпреки малката им сила в началото, вярващите останали при Словото и не се отрекли от името на Господа. Той направил така, че хората да излязат от „сатанинската синагога“ и да се поклонят на Господа в Църквата, благодарение на мощното провъзгласяване на Евангелието.

Господ също е намекнал, че този времевия период е преди времето на изпитание, което ще дойде върху цялата земя. Тук Той обявява за наближаващото Му идване и увещава Своите Си: „Дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.“

Обещанието гласи: „Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.“

Църковната епоха на Филаделфия е продължила до 1900-та година.

Седмо послание:
Порицание за равнодушие и мързел

Последното, седмо послание започва с порицание:

„Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал: Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.

Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.

Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол.“

В последният период от време, който не е нито топъл, нито студен, толкова е равнодушен и мързелив, Господ предупреждава, че ще изплюе от устата Си онези, които не се покаят. Това означава, че те няма да чуят Неговият повик, който ще бъде за първото възкресение и грабване.

Господ порицава грешното мислене, че духовно притежават всичко в пълнота и нямат нужда от нищо, със следните думи: „Не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол.“ Лошо е, когато някой е реално беден, сляп и гол. Но ако някой повече не осъзнава състоянието си, тогава той вече психически не е наред. Сьщото важи и в духовния смисъл.

Трагедията на този измамен последен времевият период, че хората се самозалъгват, живеят в измислица и вообразяват си нещо, което в действителност не съществува. Според порицанието на Господ към вярващите, живеещи в края на времето на милостта имат липсва на реално духовно оценяване. Живеят си в свят на желания и мечти без да осъзнават, че Господ ги порицава справедливо. Въпреки това Той не Се отказва от Своите, чука на вратите им и дава съвет:

„Съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.“

Само който осъзнае собственото си състояние и дойде при Господ, ще приеме онова, което Той е подготвил, включително помазването на очите за да вижда чрез откровението на Духа всичкото Божествено, принадлежащо към Божието царство. Самият Господ свидетелствува, че стои пред вратата и чука, въпреки че вътре проповядват за Него, пеят и говорят за действията на Духа и за духовните дарби. Протичат богослуженията по редът си, обаче, на Него не Му е дадена думата в събиранието, и не Му е допуснато да изяви Своето откровение. Неговото дълготърпение, обаче, е към края си, затова Той Се обръща към хората, чукайки на вратите им, и казва:

„Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. “

Това е сегашната ситуация. Не цели събирания, а само единични вярващи чуват Неговия повик, приемат Неговия съвет и отварят вратите на сърцето си, за да може Той да яде с тях приготвената от Него вечеря. В никой предишен период от време масата на Господа не е била толкова изобилна от храна, както сега.

Обещанието е най-голямо от всичките:

„На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.“

Бог установил началото на новото творение в Христос да е чрез новораждането; затова Той Се е представил на този времевият период като Начинателят на всичкото Божее създание. Всички родени и новородени от Неговия Дух (Йоан 3:3-7, Яков 1:18, 1Петр 1:23, 1Йоан 5:1-4) са част от църквата на първородните (Евр. 12:23), и едновременно с това са нови създания в Христа (2Кор 5:17-19), заедно с победителите ще седят на Неговия престол, и заедно с Него ще царуват.

Прави впечатление, че в началото на всяко послание е написано: «ТОВА КАЗВА ГОСПОД“. В края на всяко писмо четем: „Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.“ Точно това е целта: да слушаме думите на Духа в настоящо време, тоест обещаното за този период, и разкритото Слово. Сега това е особената вест, за която ставало въпрос и във всяка Църковна епоха. В първите три послания този израз стои преди обещанието, а в последните четири – след обещанието.

В Мат. 13 Господ е подчертал необходимостта да слушаме и да виждаме. Той нарича благослословени очите на тези, които виждат, и ушите на тези, които чуват. Победителите във всеки период от време са тези, които са чули Божията вест, повярвали, и я последвали. По този начин са получавали дял от онова, което правил Бог в тяхното време. Също така и ние трябва да слушаме, какво говори Духът в наши дни чрез вестта, за да имаме дял от това, което Бог е обещал и което прави в сегашното време. Истинските Божии деца слушат не само пратеника, който идва като ангел и донася Божията вест, но чуват и „ТОВА КАЗВА ГОСПОД“, вярват в свидетелство на Словото, и така стават победители, които ще наследят всичко.

Петото послание към Църквата в Сардис започва с думите:

„Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв.

Бодърствувай и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог.

Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. и тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.“

Началото на този времевия период на Църквата съвпада с началото на Реформацията. Тук е казано сериозно порицание към вярващите! Църквата може на пръв поглед да изглежда жива, но в същото време да бъде духовно мъртва. Тя може да демонстира духовен живот, дори и да използва дарбите, обаче само Божият Дух е способен да прозвежда духовния живот. Помазването на духа става в духовната сфера, а новораждането от Духа – в душата.

Следва призив: да бодърствува и да укрепи останалите, които са близо до умиране, тъй като деелата им не са съвършени пред Бог. „Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се.“ Обаче, и по онова време имало група, която се различавала от тълпата т. нар. „вярващи“.

„Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи защото са достойни.“

Обещанието към тях е потвърдено още веднъж: „Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.“ Възможно е да бъде заличено име, записано в „Книгата на живота“, обаче, нито едно име не може да бъде заличено от „книгата на живота на Агнеца“. В едната са имената на повиканите, докато в другата – на избраните.

Когато Израел извършил идолопоклонство, Бог искал да ззаличи имената им от книгата на живота, но Мойсей влязъл в ролята на посредник и молел Господ да Се смили над тези, които участвали в танца около златното теле и го означили за своя бог.

„Но сега, ако щеш прости греха им, – но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал. Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си“ (Изход 32:32-33). Всичките вярващи ще бъдат коронясани не в началото на пришелствуването им, а в края му.

Църковната епоха на Сардис продължи примерно до 1750-та година.

Шесто послание:
Времевия период на Филаделфия
– време на братска любов.

В шестото послание е казано:

„Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря.

Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми.

Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, – ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.

Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.

Ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.“

Този времевия период след Реформацията е едновременно и период на отворените врати и братската любов. Вавилонската затвора е била взривена, и се отвориха вратите за проповядване на Евангелието по целия свят. Въпреки малката им сила в началото, вярващите останали при Словото и не се отрекли от името на Господа. Той направил така, че хората да излязат от „сатанинската синагога“ и да се поклонят на Господа в Църквата, благодарение на мощното провъзгласяване на Евангелието.

Господ също е намекнал, че този времевия период е преди времето на изпитание, което ще дойде върху цялата земя. Тук Той обявява за наближаващото Му идване и увещава Своите Си: „Дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.“

Обещанието гласи: „Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.“

Църковната епоха на Филаделфия е продължила до 1900-та година.

Седмо послание:
Порицание за равнодушие и мързел

Последното, седмо послание започва с порицание:

„Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал: Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.

Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.

Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол.“

В последният период от време, който не е нито топъл, нито студен, толкова е равнодушен и мързелив, Господ предупреждава, че ще изплюе от устата Си онези, които не се покаят. Това означава, че те няма да чуят Неговият повик, който ще бъде за първото възкресение и грабване.

Господ порицава грешното мислене, че духовно притежават всичко в пълнота и нямат нужда от нищо, със следните думи: „Не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол.“ Лошо е, когато някой е реално беден, сляп и гол. Но ако някой повече не осъзнава състоянието си, тогава той вече психически не е наред. Сьщото важи и в духовния смисъл.

Трагедията на този измамен последен времевият период, че хората се самозалъгват, живеят в измислица и вообразяват си нещо, което в действителност не съществува. Според порицанието на Господ към вярващите, живеещи в края на времето на милостта имат липсва на реално духовно оценяване. Живеят си в свят на желания и мечти без да осъзнават, че Господ ги порицава справедливо. Въпреки това Той не Се отказва от Своите, чука на вратите им и дава съвет:

„Съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.“

Само който осъзнае собственото си състояние и дойде при Господ, ще приеме онова, което Той е подготвил, включително помазването на очите за да вижда чрез откровението на Духа всичкото Божествено, принадлежащо към Божието царство. Самият Господ свидетелствува, че стои пред вратата и чука, въпреки че вътре проповядват за Него, пеят и говорят за действията на Духа и за духовните дарби. Протичат богослуженията по редът си, обаче, на Него не Му е дадена думата в събиранието, и не Му е допуснато да изяви Своето откровение. Неговото дълготърпение, обаче, е към края си, затова Той Се обръща към хората, чукайки на вратите им, и казва:

„Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. “

Това е сегашната ситуация. Не цели събирания, а само единични вярващи чуват Неговия повик, приемат Неговия съвет и отварят вратите на сърцето си, за да може Той да яде с тях приготвената от Него вечеря. В никой предишен период от време масата на Господа не е била толкова изобилна от храна, както сега.

Обещанието е най-голямо от всичките:

„На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.“

Бог установил началото на новото творение в Христос да е чрез новораждането; затова Той Се е представил на този времевият период като Начинателят на всичкото Божее създание. Всички родени и новородени от Неговия Дух (Йоан 3:3-7, Яков 1:18, 1Петр 1:23, 1Йоан 5:1-4) са част от църквата на първородните (Евр. 12:23), и едновременно с това са нови създания в Христа (2Кор 5:17-19), заедно с победителите ще седят на Неговия престол, и заедно с Него ще царуват.

Прави впечатление, че в началото на всяко послание е написано: «ТОВА КАЗВА ГОСПОД“. В края на всяко писмо четем: „Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.“ Точно това е целта: да слушаме думите на Духа в настоящо време, тоест обещаното за този период, и разкритото Слово. Сега това е особената вест, за която ставало въпрос и във всяка Църковна епоха. В първите три послания този израз стои преди обещанието, а в последните четири – след обещанието.

В Мат. 13 Господ е подчертал необходимостта да слушаме и да виждаме. Той нарича благослословени очите на тези, които виждат, и ушите на тези, които чуват. Победителите във всеки период от време са тези, които са чули Божията вест, повярвали, и я последвали. По този начин са получавали дял от онова, което правил Бог в тяхното време. Също така и ние трябва да слушаме, какво говори Духът в наши дни чрез вестта, за да имаме дял от това, което Бог е обещал и което прави в сегашното време. Истинските Божии деца слушат не само пратеника, който идва като ангел и донася Божията вест, но чуват и „ТОВА КАЗВА ГОСПОД“, вярват в свидетелство на Словото, и така стават победители, които ще наследят всичко.