В четвъртата глава Йоан видял отворена врата на небето и чул глас, мощен като тръба, който казал: „Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.“

Той вече е бил видял развитието на Църквата върху земята. Сега той виждал от небесна гледна точка и останалото, тоест събитията чак до Хилядагодишното царство, последният съд, новото небе и новата земя.

Пророкът свидетелствува: „Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един“ (стих 2). Наистина той е бил пренесен на небесата в духа, и могъл точно да опише Седналия на престола, около когото имало дъга (стих 3-4). Също така е видял 24 старейшини, седящи върху 24 престола, облечени в бяло, имали и корони на главите си. Също той е видял светкавици и чул гласове и гърмежи, изхожащи от престола, „…и пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове“ (стих 5).

Бог е само един единствен, Който има само един единствен Свети Дух. Този един Дух действа през седемте времеви периода. Също това е символизирано в Агнеца със седемте рога и седемте очи. Пророкът Исая също описва Човешкия Син с помощта на седемте прояви на Духа:

„И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа;

И той ще се наслаждава в страха от Господа; Тъй щото няма да съди според каквото гледа с очите си, Нито ще решава според каквото слуша с ушите си.“ (Исая 11:2-3)

Става въпрос за седмократното действие на Духа през седемте периода на новозаветната Църква. В Откровението ние отново и отново срещаме число „седем“. То наистина е пряко свързано с библейските пророчества: седем църкви, седем ангели-вестители, седем обещания към победителите, седем печата, седем тръби, седем гърмежи, седем чаши на гнева и т.н. Числото „седем“ изразява съвършенство. Бог Си почивал на седмият ден след Своето творческо деяние. Седмото хилядолетие ще бъде мирно Божие царство на земята (Исая 11 и 65, Откр20 и др.). Както след седмият ден следва отново първият, така и след седмото хилядолетие не може да следва осмо, но трябва да се върне всичко към началото. Тоест, тогава времето отново ще влезе във вечността.

Йоан продължава описанието си:

„И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад.

Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел.“

Пророкът Езекиил, който също е видял Господ върху престола, заобиколен с дъга, описал до детайли Него и четирите живи същества – в 1-ва глава.

„И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде.“

Двадесет и четирите старейшини, които вече са коронясани и седнали на своите престоли, падали на колене и сваляли короните си пред Единствения, Който е достоин да седи на престола с корона на Главата Си, те Му се покланят с възклицание:

„Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“

В четвъртата глава Йоан видял отворена врата на небето и чул глас, мощен като тръба, който казал: „Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.“

Той вече е бил видял развитието на Църквата върху земята. Сега той виждал от небесна гледна точка и останалото, тоест събитията чак до Хилядагодишното царство, последният съд, новото небе и новата земя.

Пророкът свидетелствува: „Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един“ (стих 2). Наистина той е бил пренесен на небесата в духа, и могъл точно да опише Седналия на престола, около когото имало дъга (стих 3-4). Също така е видял 24 старейшини, седящи върху 24 престола, облечени в бяло, имали и корони на главите си. Също той е видял светкавици и чул гласове и гърмежи, изхожащи от престола, „…и пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове“ (стих 5).

Бог е само един единствен, Който има само един единствен Свети Дух. Този един Дух действа през седемте времеви периода. Също това е символизирано в Агнеца със седемте рога и седемте очи. Пророкът Исая също описва Човешкия Син с помощта на седемте прояви на Духа:

„И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост иразум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа;

И той ще се наслаждава в страха от Господа; Тъй щото няма да съди според каквото гледа с очите си, Нито ще решава според каквото слуша с ушите си.“ (Исая 11:2-3)

Става въпрос за седмократното действие на Духа през седемте периода на новозаветната Църква. В Откровението ние отново и отново срещаме число „седем“. То наистина е пряко свързано с библейските пророчества: седем църкви, седем ангели-вестители, седем обещания към победителите, седем печата, седем тръби, седем гърмежи, седем чаши на гнева и т.н. Числото „седем“ изразява съвършенство. Бог Си почивал на седмият ден след Своето творческо деяние. Седмото хилядолетие ще бъде мирно Божие царство на земята (Исая 11 и 65, Откр  20 и др.). Както след седмият ден следва отново първият, така и след седмото хилядолетие не може да следва осмо, но трябва да се върне всичко към началото. Тоест, тогава времето отново ще влезе във вечността.

Йоан продължава описанието си:

„И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад.

Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел.“

Пророкът Езекиил, който също е видял Господ върху престола, заобиколен с дъга, описал до детайли Него и четирите живи същества – в 1-ва глава.

„И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде.“

Двадесет и четирите старейшини, които вече са коронясани и седнали на своите престоли, падали на колене и сваляли короните си пред Единствения, Който е достоин да седи на престола с корона на Главата Си, те Му се покланят с възклицание:

„Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“