ОТКРОВЕНИЕТО. Книга със седем печата?

В петата глава първо пише за загадъчната книга в ръцете на Седящият на престола, която от задна страна била запечатана със седемте печата.

„И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й?

И никой, нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне книгата нито да я гледа.“

Това събитие ни е представено като драма с различни роли, за да разберем случващото се. Йоан е плакал, защото никой нито на небето, нито на земята, нито под земята не бил в състояние да вземе книгата и да я разгърне. После той разбира, че можел само един:

„Ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата.“

И видях между престола и четирите живи същества между тях и старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.

И то дойде та взе книгата из десницата на седящия на престола.“

Агнето взело книгата, а не Лъвът, тъй като този процес се отнася към периода на милостта за новозаветната Църква. От едната страна Божият Син е изобразен като Лъв от Юдовото племе, тоест като Цар, а от другата – Йоан Го вижда като Агне, чрез което е символизирано е изявен като Изкупител във връзка със спасените. Единствено Божият Агнец, Който ни е изкупил, достоен да вземе книгата, да счупи печатите и да разкрие тайното на тази книга.

„И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите.

И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ

и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята.“ (5:8-10)

Това не означава, че само някои са избрани да бъдат свещеници в някоя държавна църква.

Всичките изкупени са посветени на Бог, както е написано: „…и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец…“ (1:6). „Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби…“ (1Петр 2:9).

Четирите живи същества пред престола имат особена задача във връзка със изкупената Църква. Затова са споменати, както ще видим по-напред, само при отварянето на първите четири печата, но не се споменати при останалите три. Четирите ездача също се споменават само при първите четири печата, и не се споменати при останалите три.

Библейските учители са на едно мнение, че от двадесет и четирите старейшини дванадесетте праотци са представители на Стария завет, а дванадесетте апостола са представители на новозаветната Църква. Това показва, че целостта на всичките вярващи от народите и от дванайсетте племена е завършена от гледна точка на Хилядолетното царство. В този контекст нищо не е казано относно грабването и сватбената трапеза в Небесата, но пише за царуването върху земята.

Небесното войнство от десетки хиляди по десетки хиляди запяват нечувана дотогава хвалебна песен. Те пеят:

„Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение.

И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство, до вечни векове.“

Тук става ясно, че цялото творение е включено в изпълнението и завършването на Божия спасителен план, и те всички заедно ще участват в прославлението. Тогава всичкото творение ще бъде спасено и освободено от тленното, на което е подчинено, и поради което въздиша (Рим. 8:19-25). Едвам можем да си представим с какво облекчение ще въздъхне цялата вселена, когато Бог ще върне всичко към първоначалното състояние, и всички заедно ще Го възхваляват и прославят.