Шестата глава описва отварянето и съдържанието на първите шест печата с помощта на символи. Самите печати вече подробно са били разглеждани. Поради това само ще ги прегледаме накратко, както направихме и с посланията до църквите.

В първите четири печата винаги е изобразен ездач на кон, който, обаче, всеки път е с различен цвят. Забележително е, че четирите живи същества пред престола стоят на страната на Бог, докато четирите ездача действат в полза на противника. Конят винаги е бил символ за военни конфликти. Тук е представен Христовият противник, който започнал своят религиозен военен поход върху земята, успоредно с победното шествие на Исус Христос.

В книгата на пророк Захария са описани четири коне в същите цветове като конете в четирите печата, които после биват впрегнати в четири колесници (Зах. 2+6). Там ставало въпрос за преследването и разпръсването на Израел., а тук – за преследването и унищожението на Църквата. Същите демонични сили, които използвала Римската империя за да потиска израелския народ, преследват и Църквата от самото начало. Имитаторът на Христос язди четири различни коне, чиито цвят говори за развитието в всека една епоха.

В книгата на пророка Йоил тази разрушителна антихристова сила в четирикратната си форма е изобразена като насекоми: лапач, скакалец, изедник и пръг (Йоил 1:4). Новозаветната Църква е Христовото Тяло в цялата му пълнота. ТОЙ е Дървото на живота, което ражда плодове, и ние сме в Него. ТОЙ е лозата, а ние сме клоните. Противникът се е опитал да унищожи това Божие дърво, даващо плодове, през четирите етапа на развитие на четирите ездача, но чрез същия пророк Бог обещава да обезщети за всички тези години (Йоил 2:25).

Първите три печата вече са в миналото; четвъртият печат се простира до края на новозаветната Църква. Петият печат се отнася до Евреите. Шестият печат трае чак до края на епохата на съда. Седмият печат съдържа седемте тръби, които се отнасят към часовия период на шестия печат.

Първи печат

Антихриста в първия си стадий:
Незабележимо начало

Когато Агнецът отворил първия печат, едно от четирите същества извикало с гръмовен глас: „Дойди!“ След това Йоан пише:

„И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи.“

Никой не би заподозрял нещо зло в тази картина, освен ако Светият Дух не му го разкрие. Така е била действителността със скритата антихристова власт в началния ѝ стадий. Белият цвят на коня показва, че в началото тя се представяла невинно, и още не била осквернена с кръв. Защото тогава това още не било възможно, тъй като още не е имала светска власт. Първоначално тази власт изглеждала много набожна и „християнска“, обаче ездачът е разкрит като измамник. Той имал лък, но нямал стрели, тоест само се преструвал. Тук е точно обратното на Христос, чието име е Божието Слово (Откр. 19:13), противникът Му няма име, а само титла.

Павел говорил за мъже, които донасяли чужди учения, и отвличали след себе си ученици (Деян. 20:29-31). Тези учения скоро след това възвестявали друг Исус, проповядвали са друго евангелие, и били са под влиянието на друг дух (2 Корин. 11:3-4). Те са напуснали Божието Слово и евангелието на Исус Христос, поради което са проклети (Галатяни 1:6-9). Няма нужда някой да се представя за апостол или да твърди, че действа от името на Христос (2 Коринтяни 11:13-15). Църквата основана на Божието Слово е изпитала това грешно течение сравнявайки го с възвестението и деянията на апостолите и е открила, че е лъжливо (Откр. 2:2 и др.).

Чак когато с продължението на развитието небиблейското учение на николаитите, както и техните практики, били обобщени и изобразени в председателя на тази първа организирана християнска вяра, той бил коронясан. Учението и практикуването не могат да бъдат коронясани, а единствено лицето, което ги представя. Този грешен мъж започнал бой срещу истинските вярващи и печелил.

Развитието отговарящо на първия печат се простира до първите векове. Това течение, отвръщащо се от Словото, постигнало надмощие на всички нива, докато накрая по времето на Константин държавната и религиозната мощ не се обединили. Тогава църквата служела на държавата и държавата на църквата. Първият печат се простира чак до третият часови период на Църквата.

Тази антихристова мощ се развива паралелно с Църквата на Исус Христос. Започнала незабелязано чрез учението на николаитите (глава 2:6). Точно това антихристово течение имал на предвид Йоан, когато написал: „От нас излязоха, но не бяха от нас.“ (1 Йоаново 2:19) Тези нагледно вярващи, измамени от врага и отделени от библейската Църква първоначално се лутали. После проповядвали учението на Валаама, което носело със себе си смърт (Откровение 2:14) и накрая Езавел, лъжливата пророчица, станала техен духовенводач (Откр. 2:20).

Втори печат

Антихриста във втория си стадий:
Упражняване на власт и проливане на кръв

При отварянето на втория печат второто живо същество казало:

„Дойди! и излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото човеците да се избият един друг; и даде му се голяма сабя.“

Йоан вижда вече не бял кон, като в началото, а червен като огън. Времето на мирното съжителство един до друг напълно е отминало. Духовно-религиозното течение получило светска власт, и започнало гонение срещу вярващите по друг начин. Това е символизирано чрез меча, който му бил даден. Както всеки знае, през историята слепият фанатизъм на организираната религия е пролял много кръв.

Ездачът не е разполагал с Божието Слово като меч на Духа, а със земен меч и земна мощ. Мирът бил отнет. Народите и племената воювали помежду си в името на религията. По време на втората фаза на тази религиозна, но антихристова мощ, която символизира вторият ездач, мнозина били преследвани. Червеният цвят на коня изобразява кръвта на мъчениците, която била проляна. Вторият печат спада към периода на насилственото християнизиране и се простира чак до Средовековието.

Трети печат

Антихриста в третия си стадий:
Тъмните векове

При отварянето на третия печат третото живо същество казало:

„Дойди! и видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си.

И чух нещо като глас отсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай.“

След периода на поробване и преследване срещу вярващите по друг начин, започва една епоха на още по-голяма мъка. Смъртта взимала множество жертви по един или друг начин. Тъмните векове са символизирани чрез черния кон. Въпросният ездач, който си присвоил властта, държал в ръцете си везни. Хората били зависими от него и от волята му. Той решавал кой, колко и какво ще получи. Тези, които не му се подчинили и не изпълнили волята му, трябвало да се „отплатят“. Такива са били множество, поради което смъртта взела много жертви.

От описанието „един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар“ става ясно, че бил период на недостиг. А виното и маслото не можели да бъдат повредени. В преносен смисъл и във връзка с духовната област, маслото е символ на Светия Дух, чрез когото идва всяко едно откровение на Божието Слово. Виното изобразява възбудата и радостта, която е предизвикана в човека от едно истинско откровение от Светия Дух. Във всички случаи библейските вярващи са били принудвани да изпитат много скърби.

Третият печат започва от Реформацията и се простира до XVIII век, и известен е като период на Просвещението, което довело към разделянето на държавата и църквата, и чрез това религиозната власт била ограничена.

Четвърти печат

Антихриста в четвъртия си стадий:
Смъртоносното смесване

При отварянето на четвъртия печат четвъртото живо същество казало с мощен глас:

„Дойди! и видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.“

Четвъртият стадий на тази свръхвласт, която е на външен вид християнска, но всъщност светска, продължава чак до края на последния времевия период на Църквата.

Последният етап на развитие, който съществува още и днес, съдържа първите три. Ако смесим първите три цвята, от тях ще се получи четвъртият. Тук повече не се вижда незабележимото начало на първия бял кон, яркия кърваво-червен цвят на втория, нито черният цвят на третия. Накрая всичко е смесено и изявено в избледнелия блед цвят на последния кон. Самия ездач е наречен „смърт“. Не е учудващо написаното: „…и адът вървеше подире му.“ Както е истинко онова, че чрез Христос идва божествения живот, също така е вярно, че чрез антихриста и неговата религиозна система идва духовна смърт.

В онзи четвъртият ездач е описана действителността за последния период, каквато се открива сега пред очите ни. Човечеството не забелязва, че в онази светска институция, описана в четирите печата, всичко е смесено: набожността на агнето, преследването на другите, властта над масите, надмощие на всяко едно равнище. Останала е само религиозната форма, а от Божията сила няма и следа. Целта на институцията е осъществяване на светска власт под религиозното було. Това ясно е изобразено чрез гордия ездач.

Първите четири печата разкриват антихристовото развитие от началото до края на Новия завет. Първите му четири стадии на развитието са били описани от пророка Йоил като четири насекоми, които се опитвали да унищожат Божието дърво (Йоил 1:4). Същото е изобразил и пророк Захария чрез четирите коня (Зах. 1:8 и 6:2-5) и четирите рога (1:18-21). Самият антихрист, главата на тази световна институция, е представен чрез съответния ездач с юзди в ръцете, което има контрол над светските и религиозните събития.

Пети печат

Еврейските мъченици в миналото и в бъдещето

При отварянето на петия печат не се чува гласът на живо същество, тъй като този печат не се отнася до новозаветната Църква. Едната половина от петия печат спада към времевия период на Църквата, тъй като се отнася до вече загиналите еврейски мъченици. Другата половина спада към времевия период след грабването на Невястата, когато ще се запълни броя на еврейските мъченици по времето на голямата скръб. Тези, които принадлежат към новозаветната Църква, след смърта си отиват в рая. Душите, обаче ,на еврейските мъченици са под олтара. Те все още не могат да влязат в Божията слава, защото не са приели примирението в Христа.

“И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха.

И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?

И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.” (6:9-11)

Евреите, загинали в миналото – имаме на предвид всички тези, които били изтребени през последните 1500 години, повече от шест милиона души само през миналия век – все още нямали свидетелството на Исус Христос. Те са умрели като носители на свидетелство за Божието Слово, както е било дадено на Израел. Затова те искат отмъщение и питат: „До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?“ Истински вярващите в Христос и примирените с Бога не искат отмъщение. Те се молят за своите преследвачи така, както направил техният Спасител: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34), или като Стефан, който се молил за враговете си, които го убили с камъни: „Господи, не им считай тоя грях“ (Деян 7:60).

Душите под олтара били изтребени за Божието Слово и за свидетелството, което имали като евреи. Те чакали Месията, но както вече споменахме, не им било открито че Исус Христос от Назарет е бил техният Месия. По тази причина те не принадлежат към изкупените на новозаветната Църква. Бог изминава специален път с израелския народ. Път, отговарящ на Неговия спасителен план, уставен още преди създаването на света. Израелският народ, в съответствие със сключеният Завет, е бил предназначен да свидетелствува за един истински Бог и за Неговото Слово.

Прословути учители от организираните църкви са били на мнение, че Бог отхвърлил Израел, и върху неговото място е поставил Църквата. Това, обаче, не е библейско. Той само заслепил временно очите на Израел, за да може нашите да се отворят, и да участваме в Неговото спасение. Божиите дарове, признание и избрание на Израел са неотменими, и Той не съжалява за тях (Рим 11). Еврейските мъченици са блажени, въпреки че не са се обърнали към Христос, тъй като според убеждението си вярвали в идването на Месията и Го очаквали.

Във втората част от текста на петия печат ясно ни е казано, че тези мъченици са получили бяла дреха, но трябва да изчакат още малко време, докато се допълни броя на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити като тях. Принадлежащите към новозаветната Църква винаги се наричани „синове и дъщери“; докато тези към Израел – „слуги и слугини“. Затова намираме тази разлика в терминологията в Деяния 2:17-18 във връзка с изливането на Светия Дух, който се излива върху двете групи: първо „на синовете и дъщерите“, а после „на слугите и слугините“.

Шести печат

Началото на Господния ден
Глобални природни бедствия

Шестият печат съдържа последния период от време на голямата скръб в последния му стадий и въвежда в Господния ден. За по-добро ориентиране следва цялостен преглед на предизвестените събития. Първо ще бъде вземането на Невестата в славата. Почти едновременно ще бъде сключен договор между Ватикана, Израел, ООП (Организация за освобождение на Палестина) и съседните арабски държави, а в Йерусалим ще започне служението на двама пророка, което ще трае три години и половина. След като изпълнят служението си, 144 000 повярвали иудеи ще са готови на хълма Сион, договора ще бъде нарушен, и двата пророка убити. След това ще настъпи голяма скръб на три години и половина за иудеите (Дан.7:25), и антихриста ще има власт над всички народи (Откр. 13:5-7).

„А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят“ (Мат. 24:29). През този кратък период от време ще настъпят бедствия и промени, които ще засегнат целия свят. Тръбите също спадат към тази последна епоха, както и изливането на чашите на гнева. По времето на шестия печат небето и земята ще бъдат разклатени, те ще преминават през съдилищен и пургативен процес. След това ще се случи онова, от което се страхуват и днес: на земята ще падат метеорити, и цялата вселена ще бъде разтресена.

„И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;

небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини;

небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.“

Тогава върху земята ще дойде голям хаос, безизходица и отчаяние. Това, което хората не са очаквали, ще дойде изведнъж върху целия кръг на земята – това ще стане, когато ще отминат времената на езичниците, които тъпчели Йерусалим (Лука 21:24).

„И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните.

Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят“ (стих 25-26)

В следния библейски текст е изразено общото отчаяние:

„И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;

и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето;

Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:15-17)

Небиблейско е учението за грабването след голямата скръб. На нас се казва, че ще дойде Исус, „който ни избавя от идещия гняв“ (1Сол. 1:10), „защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос“ (1Сол. 5:9 и др.).

Божията милост дадена на човечеството чрез Божия Агнец ще приключи завинаги, когато престола на милостта се превърне в престол на съда. Тогава кроткия Агнец ще стане Съдия. Божият гняв ще дойде внезапно в началото на Господния ден, който включва всички съдилища и очистване – преди началото на Хилядолетното Царство. „Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:17). Много места в Библията хвърлят светлина върху тези последни събития, както и върху връзката помежду им. Както предсказал пророкът Исая, земята ще се люлее насам натам като колиба:

„Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.

Земята ще полита като някой пиян, и ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея; и ще падне и няма вече да стане“ (24:19-20).

В този текст виждаме, че краят на света ще бъде страшен. Но както ясно свидетелстват и други библейски места, след това цялото творение ще се върне към най-славното състояние и ще участва в Хилядолетното царство. Онова, което не може да съществува в присъствието на Бог, ще приключи, и на негово място ще застане онова, което Му е угодно. Отново всичко ще бъде наред.

Шестата глава описва отварянето и съдържанието на първите шест печата с помощта на символи. Самите печати вече подробно са били разглеждани. Поради това само ще ги прегледаме накратко, както направихме и с посланията до църквите.

В първите четири печата винаги е изобразен ездач на кон, който, обаче, всеки път е с различен цвят. Забележително е, че четирите живи същества пред престола стоят на страната на Бог, докато четирите ездача действат в полза на противника. Конят винаги е бил символ за военни конфликти. Тук е представен Христовият противник, който започнал своят религиозен военен поход върху земята, успоредно с победното шествие на Исус Христос.

В книгата на пророк Захария са описани четири коне в същите цветове като конете в четирите печата, които после биват впрегнати в четири колесници (Зах. 2+6). Там ставало въпрос за преследването и разпръсването на Израел., а тук – за преследването и унищожението на Църквата. Същите демонични сили, които използвала Римската империя за да потиска израелския народ, преследват и Църквата от самото начало. Имитаторът на Христос язди четири различни коне, чиито цвят говори за развитието в всека една епоха.

В книгата на пророка Йоил тази разрушителна антихристова сила в четирикратната си форма е изобразена като насекоми: лапач, скакалец, изедник и пръг (Йоил 1:4). Новозаветната Църква е Христовото Тяло в цялата му пълнота. ТОЙ е Дървото на живота, което ражда плодове, и ние сме в Него. ТОЙ е лозата, а ние сме клоните. Противникът се е опитал да унищожи това Божие дърво, даващо плодове, през четирите етапа на развитие на четирите ездача, но чрез същия пророк Бог обещава да обезщети за всички тези години (Йоил 2:25).

Първите три печата вече са в миналото; четвъртият печат се простира до края на новозаветната Църква. Петият печат се отнася до Евреите. Шестият печат трае чак до края на епохата на съда. Седмият печат съдържа седемте тръби, които се отнасят към часовия период на шестия печат.

Първи печат

Антихриста в първия си стадий:
Незабележимо начало

Когато Агнецът отворил първия печат, едно от четирите същества извикало с гръмовен глас: „Дойди!“ След това Йоан пише:

„И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи.“

Никой не би заподозрял нещо зло в тази картина, освен ако Светият Дух не му го разкрие. Така е била действителността със скритата антихристова власт в началния ѝ стадий. Белият цвят на коня показва, че в началото тя се представяла невинно, и още не била осквернена с кръв. Защото тогава това още не било възможно, тъй като още не е имала светска власт. Първоначално тази власт изглеждала много набожна и „християнска“, обаче ездачът е разкрит като измамник. Той имал лък, но нямал стрели, тоест само се преструвал. Тук е точно обратното на Христос, чието име е Божието Слово (Откр. 19:13), противникът Му няма име, а само титла.

Павел говорил за мъже, които донасяли чужди учения, и отвличали след себе си ученици (Деян. 20:29-31). Тези учения скоро след това възвестявали друг Исус, проповядвали са друго евангелие, и били са под влиянието на друг дух (2 Корин. 11:3-4). Те са напуснали Божието Слово и евангелието на Исус Христос, поради което са проклети (Галатяни 1:6-9). Няма нужда някой да се представя за апостол или да твърди, че действа от името на Христос (2 Коринтяни 11:13-15). Църквата основана на Божието Слово е изпитала това грешно течение сравнявайки го с възвестението и деянията на апостолите и е открила, че е лъжливо (Откр. 2:2 и др.).

Чак когато с продължението на развитието небиблейското учение на николаитите, както и техните практики, били обобщени и изобразени в председателя на тази първа организирана християнска вяра, той бил коронясан. Учението и практикуването не могат да бъдат коронясани, а единствено лицето, което ги представя. Този грешен мъж започнал бой срещу истинските вярващи и печелил.

Развитието отговарящо на първия печат се простира до първите векове. Това течение, отвръщащо се от Словото, постигнало надмощие на всички нива, докато накрая по времето на Константин държавната и религиозната мощ не се обединили. Тогава църквата служела на държавата и държавата на църквата. Първият печат се простира чак до третият часови период на Църквата.

Тази антихристова мощ се развива паралелно с Църквата на Исус Христос. Започнала незабелязано чрез учението на николаитите (глава 2:6). Точно това антихристово течение имал на предвид Йоан, когато написал: „От нас излязоха, но не бяха от нас.“ (1 Йоаново 2:19) Тези нагледно вярващи, измамени от врага и отделени от библейската Църква първоначално се лутали. После проповядвали учението на Валаама, което носело със себе си смърт (Откровение 2:14) и накрая Езавел, лъжливата пророчица, станала техен духовенводач (Откр. 2:20).

Втори печат

Антихриста във втория си стадий:
Упражняване на власт и проливане на кръв

При отварянето на втория печат второто живо същество казало:

„Дойди! и излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото човеците да се избият един друг; и даде му се голяма сабя.“

Йоан вижда вече не бял кон, като в началото, а червен като огън. Времето на мирното съжителство един до друг напълно е отминало. Духовно-религиозното течение получило светска власт, и започнало гонение срещу вярващите по друг начин. Това е символизирано чрез меча, който му бил даден. Както всеки знае, през историята слепият фанатизъм на организираната религия е пролял много кръв.

Ездачът не е разполагал с Божието Слово като меч на Духа, а със земен меч и земна мощ. Мирът бил отнет. Народите и племената воювали помежду си в името на религията. По време на втората фаза на тази религиозна, но антихристова мощ, която символизира вторият ездач, мнозина били преследвани. Червеният цвят на коня изобразява кръвта на мъчениците, която била проляна. Вторият печат спада към периода на насилственото християнизиране и се простира чак до Средовековието.

Трети печат

Антихриста в третия си стадий:
Тъмните векове

При отварянето на третия печат третото живо същество казало:

„Дойди! и видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си.

И чух нещо като глас отсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай.“

След периода на поробване и преследване срещу вярващите по друг начин, започва една епоха на още по-голяма мъка. Смъртта взимала множество жертви по един или друг начин. Тъмните векове са символизирани чрез черния кон. Въпросният ездач, който си присвоил властта, държал в ръцете си везни. Хората били зависими от него и от волята му. Той решавал кой, колко и какво ще получи. Тези, които не му се подчинили и не изпълнили волята му, трябвало да се „отплатят“. Такива са били множество, поради което смъртта взела много жертви.

От описанието „един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар“ става ясно, че бил период на недостиг. А виното и маслото не можели да бъдат повредени. В преносен смисъл и във връзка с духовната област, маслото е символ на Светия Дух, чрез когото идва всяко едно откровение на Божието Слово. Виното изобразява възбудата и радостта, която е предизвикана в човека от едно истинско откровение от Светия Дух. Във всички случаи библейските вярващи са били принудвани да изпитат много скърби.

Третият печат започва от Реформацията и се простира до XVIII век, и известен е като период на Просвещението, което довело към разделянето на държавата и църквата, и чрез това религиозната власт била ограничена.

Четвърти печат

Антихриста в четвъртия си стадий:
Смъртоносното смесване

При отварянето на четвъртия печат четвъртото живо същество казало с мощен глас:

„Дойди! и видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.“

Четвъртият стадий на тази свръхвласт, която е на външен вид християнска, но всъщност светска, продължава чак до края на последния времевия период на Църквата.

Последният етап на развитие, който съществува още и днес, съдържа първите три. Ако смесим първите три цвята, от тях ще се получи четвъртият. Тук повече не се вижда незабележимото начало на първия бял кон, яркия кърваво-червен цвят на втория, нито черният цвят на третия. Накрая всичко е смесено и изявено в избледнелия блед цвят на последния кон. Самия ездач е наречен „смърт“. Не е учудващо написаното: „…и адът вървеше подире му.“ Както е истинко онова, че чрез Христос идва божествения живот, също така е вярно, че чрез антихриста и неговата религиозна система идва духовна смърт.

В онзи четвъртият ездач е описана действителността за последния период, каквато се открива сега пред очите ни. Човечеството не забелязва, че в онази светска институция, описана в четирите печата, всичко е смесено: набожността на агнето, преследването на другите, властта над масите, надмощие на всяко едно равнище. Останала е само религиозната форма, а от Божията сила няма и следа. Целта на институцията е осъществяване на светска власт под религиозното було. Това ясно е изобразено чрез гордия ездач.

Първите четири печата разкриват антихристовото развитие от началото до края на Новия завет. Първите му четири стадии на развитието са били описани от пророка Йоил като четири насекоми, които се опитвали да унищожат Божието дърво (Йоил 1:4). Същото е изобразил и пророк Захария чрез четирите коня (Зах. 1:8 и 6:2-5) и четирите рога (1:18-21). Самият антихрист, главата на тази световна институция, е представен чрез съответния ездач с юзди в ръцете, което има контрол над светските и религиозните събития.

Пети печат

Еврейските мъченици в миналото и в бъдещето

При отварянето на петия печат не се чува гласът на живо същество, тъй като този печат не се отнася до новозаветната Църква. Едната половина от петия печат спада към времевия период на Църквата, тъй като се отнася до вече загиналите еврейски мъченици. Другата половина спада към времевия период след грабването на Невястата, когато ще се запълни броя на еврейските мъченици по времето на голямата скръб. Тези, които принадлежат към новозаветната Църква, след смърта си отиват в рая. Душите, обаче ,на еврейските мъченици са под олтара. Те все още не могат да влязат в Божията слава, защото не са приели примирението в Христа.

“И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха.

И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?

И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.” (6:9-11)

Евреите, загинали в миналото – имаме на предвид всички тези, които били изтребени през последните 1500 години, повече от шест милиона души само през миналия век – все още нямали свидетелството на Исус Христос. Те са умрели като носители на свидетелство за Божието Слово, както е било дадено на Израел. Затова те искат отмъщение и питат: „До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?“ Истински вярващите в Христос и примирените с Бога не искат отмъщение. Те се молят за своите преследвачи така, както направил техният Спасител: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34), или като Стефан, който се молил за враговете си, които го убили с камъни: „Господи, не им считай тоя грях“ (Деян 7:60).

Душите под олтара били изтребени за Божието Слово и за свидетелството, което имали като евреи. Те чакали Месията, но както вече споменахме, не им било открито че Исус Христос от Назарет е бил техният Месия. По тази причина те не принадлежат към изкупените на новозаветната Църква. Бог изминава специален път с израелския народ. Път, отговарящ на Неговия спасителен план, уставен още преди създаването на света. Израелският народ, в съответствие със сключеният Завет, е бил предназначен да свидетелствува за един истински Бог и за Неговото Слово.

Прословути учители от организираните църкви са били на мнение, че Бог отхвърлил Израел, и върху неговото място е поставил Църквата. Това, обаче, не е библейско. Той само заслепил временно очите на Израел, за да може нашите да се отворят, и да участваме в Неговото спасение. Божиите дарове, признание и избрание на Израел са неотменими, и Той не съжалява за тях (Рим 11). Еврейските мъченици са блажени, въпреки че не са се обърнали към Христос, тъй като според убеждението си вярвали в идването на Месията и Го очаквали.

Във втората част от текста на петия печат ясно ни е казано, че тези мъченици са получили бяла дреха, но трябва да изчакат още малко време, докато се допълни броя на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити като тях. Принадлежащите към новозаветната Църква винаги се наричани „синове и дъщери“; докато тези към Израел – „слуги и слугини“. Затова намираме тази разлика в терминологията в Деяния 2:17-18 във връзка с изливането на Светия Дух, който се излива върху двете групи: първо „на синовете и дъщерите“, а после „на слугите и слугините“.

Шести печат

Началото на Господния ден
Глобални природни бедствия

Шестият печат съдържа последния период от време на голямата скръб в последния му стадий и въвежда в Господния ден. За по-добро ориентиране следва цялостен преглед на предизвестените събития. Първо ще бъде вземането на Невестата в славата. Почти едновременно ще бъде сключен договор между Ватикана, Израел, ООП (Организация за освобождение на Палестина) и съседните арабски държави, а в Йерусалим ще започне служението на двама пророка, което ще трае три години и половина. След като изпълнят служението си, 144 000 повярвали иудеи ще са готови на хълма Сион, договора ще бъде нарушен, и двата пророка убити. След това ще настъпи голяма скръб на три години и половина за иудеите (Дан.7:25), и антихриста ще има власт над всички народи (Откр. 13:5-7).

„А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят“ (Мат. 24:29). През този кратък период от време ще настъпят бедствия и промени, които ще засегнат целия свят. Тръбите също спадат към тази последна епоха, както и изливането на чашите на гнева. По времето на шестия печат небето и земята ще бъдат разклатени, те ще преминават през съдилищен и пургативен процес. След това ще се случи онова, от което се страхуват и днес: на земята ще падат метеорити, и цялата вселена ще бъде разтресена.

„И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;

небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини;

небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.“

Тогава върху земята ще дойде голям хаос, безизходица и отчаяние. Това, което хората не са очаквали, ще дойде изведнъж върху целия кръг на земята – това ще стане, когато ще отминат времената на езичниците, които тъпчели Йерусалим (Лука 21:24).

„И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните.

Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят“ (стих 25-26)

В следния библейски текст е изразено общото отчаяние:

„И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;

и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето;

Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:15-17)

Небиблейско е учението за грабването след голямата скръб. На нас се казва, че ще дойде Исус, „който ни избавя от идещия гняв“ (1Сол. 1:10), „защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос“ (1Сол. 5:9 и др.).

Божията милост дадена на човечеството чрез Божия Агнец ще приключи завинаги, когато престола на милостта се превърне в престол на съда. Тогава кроткия Агнец ще стане Съдия. Божият гняв ще дойде внезапно в началото на Господния ден, който включва всички съдилища и очистване – преди началото на Хилядолетното Царство. „Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (Откр. 6:17). Много места в Библията хвърлят светлина върху тези последни събития, както и върху връзката помежду им. Както предсказал пророкът Исая, земята ще се люлее насам натам като колиба:

„Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.

Земята ще полита като някой пиян, и ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея; и ще падне и няма вече да стане“ (24:19-20).

В този текст виждаме, че краят на света ще бъде страшен. Но както ясно свидетелстват и други библейски места, след това цялото творение ще се върне към най-славното състояние и ще участва в Хилядолетното царство. Онова, което не може да съществува в присъствието на Бог, ще приключи, и на негово място ще застане онова, което Му е угодно. Отново всичко ще бъде наред.