Седмата глава е лесно разбираема. В първата част е описано подпечатването на 144 000 души от дванайсетте израелски племена, а в другата – безбройно множество от различни народи, което идва от голямата скръб. В първия стих са показани четирите ангели на съда държат здраво четирите ветровете, които ще бъдат пуснати чак при шестото тръбене (9:14-15).

„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво“ (стих 1).

Ветровете и бурите говорят за опустошение и унищожаване, както е потвърдено и в пророческото слово (Зах.6:5).

Първо става въпрос за подпечатването на 144000 души от 12-те израелски племена. Те ще бъдат означени с Божия печат на челата си. Тези, които принадлежат към Църквата, носят печата на Духа, Който е Божият печат. Според Ефесяни 1:13, 4:30 и други места, печата на Бога е Светия Дух. Както Божия Дух се е спуснал върху Божия Син след кръщението (Мат. 3:16 и др.), „…защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си“ (Йоан 6:27), така същият Дух Се спуска върху всички синове и дъщери Божии, към които благоволи (Деяния 2:38-39, 2Кор 1:21-22 и др.).

В случая на 144 000 това събитие е изобразено символично чрез ангел, който ще дойде от изток и ще носи Божия печат. Пророкът Езекиил видял, че онези, които скърбят поради всичките мерзости в Йерусалим, са били белязани на челото им (Езек.9:1-6). От описанието – както в Езекиил, така и в Откровението – става ясно, че първо трябва да се извърши подпечатването, и чак след това ангелите на съда ще могат да започнат задачите си.

„И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза:

Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог“ (Откр. 7:2-3)

От една страна в пророческия текст става дума за белега на звяра, който хората ще носят, в преносен смисъл, на челото или на дясната ръка. От друга страна – Божиите слуги ще носят на челото Божия печат. Нито белегът на звяра, нито Божият печат са видими с естествено око. По същия начин не може да бъде видимо сметнато числото 666 (13:18), нито жената със златна чаша, и с всички богохулни имена и надписа „Великия Вавилон…“ на челото, яздеща животно в пустинята, не може да бъде видяна с просто око. Тук настъпваме върху почвата на откровението: духовното съдържание трябва да се връзва с духовно разбиране и духовен език (1Кор 2:13-15). Но Господ познава Своите (2Тим 2:19), и те познават Него (Йоан 10:14).

Относно 144 000, този библейски текст не може да се тълкува като отбор на някакъв църковен елит, или да говори за религиозно обединяване; трябва да вярваме и да го приемаме така, както е написан:

„И чух числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните:

от Юдовото племе, дванадесет хиляди подпечатани; от Рувимовото племе, дванадесет хиляди; от Гадовото племе, дванадесет хиляди;

от Асировото племе, дванадесет хиляди; от Нефталимовото племе, дванадесет хиляди; от Манасиевото племе, дванадесет хиляди;

от Симеоновото племе, дванадесет хиляди; от Левиевото племе, дванадесет хиляди; от Исахаровото племе, дванадесет хиляди;

от Завулоновото племе, дванадесет хиляди; от Иосифовото племе, дванадесет хиляди; от Вениаминовото племе, дванадесет хиляди подпечатани.“

В този текст дванайсетте племена са изброени поименно. Това би трябвало да предотврати объркване или грешно тълкуване, тъй като не би могло да бъде казано по-ясно. Учението известно под названието „British Israel“, твърдящо че 10 от племената са се изгубили между народите, е напълно небиблейско, тъй като Светото Писание свидетелства, че по времето на подпечатването всички 12 племена ще са в родината им земя.

Безбройното множество идва от голямата скръб

От стих 9 Йоан вижда множество хора от всички народи и езици,

„…стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си,

и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето!

И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола, та се поклониха Богу, казвайки:

Амин! благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин“ (ст. 9-12)

Множеството на победители ще бъде грабнато в славата, и те ще изживеят изпълнение на обещанието да бъдат на престола, за разлика от това множество намиращо се пред престола.

„На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол“ (3:21)

Тези, които са останали верни по време на скръбта, ще се появят пред престола в началото на Хилядолетното царство. Това безбройно множество ще служи на Господ Бог в Неговия храм, но няма да владее заедно с Него:

„А един от старците заговори и ме попита: тия, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?

Аз му отговорих: ти знаеш, господарю. А той ми рече: те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца.

Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях (др. превод: „ще разпростре скинията Си върху тях“);

няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек;

защото Агнецът, Който е сред престола, ще ги пасе и води на живи извори водни, и Бог ще отрие всяка сълза от очите им“ (ст. 13-17).

От използването на думите „денем и нощем“ става ясно, че тук се говори за Хилядолетното царство, а не за вечността, където вече не съществуват понятия като „ден и нощ“ и „вчера и утре“. Онова множество, което служи на Господ Бог в Неговия храм, са спасените, които са дошли от голямата скръб. Църквата-Невяста е идентична с Новия Йерусалим, и тя ще живее в него. Новият Йерусалим, като Божий град, няма храм.

„И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето.

И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето“ (Откр. 21:22+23).

Това голямо множество, което никой не можеше да изброи, състои от вярващи, които са били изкупени чрез кръвта на Агнеца и по милост са им дадени бели дрехи, но те не са били готови да се въздигнат по време на Грабването. Не скръбта ги очиства или донася блаженство, те вече са били спасени преди скръбта, но не са били подготвени за Грабването. Изкуплението е действително за всички примирени с Бога, без значение към коя група принадлежат, и се постига единствено чрез кръвта на Божия Агнец. Добрите дела и изпитанията не са спасили никого, нито са дали вечен живот. Единствено в Исус Христос е сключил Бог нов Завет чрез кръвта, пролята върху Голготския кръст. Който вярва на това, той намира лично примирение с Бог, и получава вечен живот.

Седмата глава е лесно разбираема. В първата част е описано подпечатването на 144 000 души от дванайсетте израелски племена, а в другата – безбройно множество от различни народи, което идва от голямата скръб. В първия стих са показани четирите ангели на съда държат здраво четирите ветровете, които ще бъдат пуснати чак при шестото тръбене (9:14-15).

„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво“ (стих 1).

Ветровете и бурите говорят за опустошение и унищожаване, както е потвърдено и в пророческото слово (Зах.6:5).

Първо става въпрос за подпечатването на 144000 души от 12-те израелски племена. Те ще бъдат означени с Божия печат на челата си. Тези, които принадлежат към Църквата, носят печата на Духа, Който е Божият печат. Според Ефесяни 1:13, 4:30 и други места, печата на Бога е Светия Дух. Както Божия Дух се е спуснал върху Божия Син след кръщението (Мат. 3:16 и др.), „…защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си“ (Йоан 6:27), така същият Дух Се спуска върху всички синове и дъщери Божии, към които благоволи (Деяния 2:38-39, 2Кор 1:21-22 и др.).

В случая на 144 000 това събитие е изобразено символично чрез ангел, който ще дойде от изток и ще носи Божия печат. Пророкът Езекиил видял, че онези, които скърбят поради всичките мерзости в Йерусалим, са били белязани на челото им (Езек.9:1-6). От описанието – както в Езекиил, така и в Откровението – става ясно, че първо трябва да се извърши подпечатването, и чак след това ангелите на съда ще могат да започнат задачите си.

„И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза:

Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог“ (Откр. 7:2-3)

От една страна в пророческия текст става дума за белега на звяра, който хората ще носят, в преносен смисъл, на челото или на дясната ръка. От друга страна – Божиите слуги ще носят на челото Божия печат. Нито белегът на звяра, нито Божият печат са видими с естествено око. По същия начин не може да бъде видимо сметнато числото 666 (13:18), нито жената със златна чаша, и с всички богохулни имена и надписа „Великия Вавилон…“ на челото, яздеща животно в пустинята, не може да бъде видяна с просто око. Тук настъпваме върху почвата на откровението: духовното съдържание трябва да се връзва с духовно разбиране и духовен език (1Кор 2:13-15). Но Господ познава Своите (2Тим 2:19), и те познават Него (Йоан 10:14).

Относно 144 000, този библейски текст не може да се тълкува като отбор на някакъв църковен елит, или да говори за религиозно обединяване; трябва да вярваме и да го приемаме така, както е написан:

„И чух числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните:

от Юдовото племе, дванадесет хиляди подпечатани; от Рувимовото племе, дванадесет хиляди; от Гадовото племе, дванадесет хиляди;

от Асировото племе, дванадесет хиляди; от Нефталимовото племе, дванадесет хиляди; от Манасиевото племе, дванадесет хиляди;

от Симеоновото племе, дванадесет хиляди; от Левиевото племе, дванадесет хиляди; от Исахаровото племе, дванадесет хиляди;

от Завулоновото племе, дванадесет хиляди; от Иосифовото племе, дванадесет хиляди; от Вениаминовото племе, дванадесет хиляди подпечатани.“

В този текст дванайсетте племена са изброени поименно. Това би трябвало да предотврати объркване или грешно тълкуване, тъй като не би могло да бъде казано по-ясно. Учението известно под названието „British Israel“, твърдящо че 10 от племената са се изгубили между народите, е напълно небиблейско, тъй като Светото Писание свидетелства, че по времето на подпечатването всички 12 племена ще са в родината им земя.

Безбройното множество идва от голямата скръб

От стих 9 Йоан вижда множество хора от всички народи и езици,

„…стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си,

и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето!

И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола, та се поклониха Богу, казвайки:

Амин! благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин“ (ст. 9-12)

Множеството на победители ще бъде грабнато в славата, и те ще изживеят изпълнение на обещанието да бъдат на престола, за разлика от това множество намиращо се пред престола.

„На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол“ (3:21)

Тези, които са останали верни по време на скръбта, ще се появят пред престола в началото на Хилядолетното царство. Това безбройно множество ще служи на Господ Бог в Неговия храм, но няма да владее заедно с Него:

„А един от старците заговори и ме попита: тия, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?

Аз му отговорих: ти знаеш, господарю. А той ми рече: те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца.

Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях (др. превод: „ще разпростре скинията Си върху тях“);

няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек;

защото Агнецът, Който е сред престола, ще ги пасе и води на живи извори водни, и Бог ще отрие всяка сълза от очите им“ (ст. 13-17).

От използването на думите „денем и нощем“ става ясно, че тук се говори за Хилядолетното царство, а не за вечността, където вече не съществуват понятия като „ден и нощ“ и „вчера и утре“. Онова множество, което служи на Господ Бог в Неговия храм, са спасените, които са дошли от голямата скръб. Църквата-Невяста е идентична с Новия Йерусалим, и тя ще живее в него. Новият Йерусалим, като Божий град, няма храм.

„И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето.

И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето“ (Откр. 21:22+23).

Това голямо множество, което никой не можеше да изброи, състои от вярващи, които са били изкупени чрез кръвта на Агнеца и по милост са им дадени бели дрехи, но те не са били готови да се въздигнат по време на Грабването. Не скръбта ги очиства или донася блаженство, те вече са били спасени преди скръбта, но не са били подготвени за Грабването. Изкуплението е действително за всички примирени с Бога, без значение към коя група принадлежат, и се постига единствено чрез кръвта на Божия Агнец. Добрите дела и изпитанията не са спасили никого, нито са дали вечен живот. Единствено в Исус Христос е сключил Бог нов Завет чрез кръвта, пролята върху Голготския кръст. Който вярва на това, той намира лично примирение с Бог, и получава вечен живот.