„И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето около за половин час“ (стих 1)

В първите шест стиха е обяснено подробно съдържанието на седмия печат, и какво се случва. В първия стих чрез внезапното мълчание е изразено възхищението от случващото се, което не е виждано никога досега, дори спира дъха.

Пророкът Исая свидетелствува за небесното войнство, което непрекъснато зове: „Свет, свет, свет Господ на Силите!“ (Исая 6:3). Йоан пише за четирите живи същества, които също викат денем и нощем: „Свет, свет, свет е Господ Бог Вседържител, Който е бил, Който е, и Който иде“ (Откр. 4:8).

При отварянето на седмия печат настъпва пълна тишина на Небето. Това е момента на най-голяма изненада: цялото небесно войнство мълчи половин час. Това се случва когато престола на милостта става престол на съда, и Божият гняв започва. Завършването на Божия спасителния план е голяма изненада за всички на Небесата.

Както в предишните печати беше четен и взимаше се на предвид целият текст, който принадлежи към всеки един от печатите, същото трябва да направим и относно последния печат. Започвайки от втория стих ни е съобщено какво съдържа седмия печат, и какво се случва:

„И видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога, се дадоха седем тръби.

И друг ангел дойде, та застана пред олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде много темян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола.

И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите.

И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята; и настанаха гръмове и гласове, светкавици и трус“ (ст.2-5).

Описанието ясно показва, че тук наистина става въпрос за Израел. По времето на новозаветната Църква Исус Христос е Посредник и Ходатай пред престола, на който донесе кръвта Си като Първосвещеник (Евреи 9:11-14). Неговото първосвещеническо служение приключва в момента на Грабването, когато Той ще вземе при Себе Си Църквата-Невяста. След това Той ще се занимае с Израел. Молитвите на тези от дванадесетте израелски племена, които повярват, няма да бъдат носени пред престола на милостта от Христос, като Посредника и Първосвещеника, в онзи момент Той ще празнува като Младоженец на сватбената трапеза в Небесата със Своята възлюбена Невяста. Тогава молитвите на подпечатаните ще се издигат нагоре, и ангелът ще ги събира като едно благоухание, и ще ги донася на златния олтар.

След като седемте ангела, стоящи пред Бог, са получили тръби, последните молитви на иудеите са събрани в кадилница, и вече са поставени на златния олтар пред Божия престол. След това престола на милостта ще се превърне в престол на съда. Божия гняв ще се отприщи – това е изобразено чрез нагорещените въглени, които се хвърлят на земята. В този момент Бог няма да иска да бъде възхваляван, тъй като не може едновременно хем да върши последният Си гняв, хем да приема почит и поклонение. Затова на Небето цари мълчание.

Когато кадилницата свърши божественото си предназначение, тогава ще бъде напълнена с нагорещени въглени от олтара, които ще бъдат хвърлени върху земята, като символ на отприщения Божий гняв, идващ на земята. „И седемте ангела, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят“ (ст.6). Благодатното дело с народите и с Израел тук приключва.

За разлика от останалите печати, съдържанието на седмия е описано много ясно, без ползване на загадъчни символи. Затова за разбирането му не е нужно специално откровение, контекста е достатъчно ясен, а взаимните връзки са изчерпателни. След като престола на милостта ще стане престол на съда, тогава ангелите ще започнат да тръбят. Така това недвусмислено е изразено в библейския текст и няма място за погрешни тълкувания. Трябва да помним, че тръбите следват чак след подпечатването на 144 000 (гл. 7).

„Като затръби първият ангел, настана град и огън, размесени с кръв, които бидоха хвърлени на земята; и третата част на земята изгоря, също и третата част от дърветата изгоря, изгоря и всяка зелена трева.

И като затръби вторият ангел, нещо като голяма планина, пламнала в огън, се хвърли в морето; и третата част от морето стана кръв, та измря третата част от одушевените същества, които бяха в морето; и третата част от корабите биде унищожена.

И като затръби третият ангел, падна от небето голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори.

А името на звездата е Пелин, и третата част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха.

И като затръби четвъртият ангел, третата част от слънцето, и третата част от луната, и третата част от звездите биде поразена, тъй щото да потъмнее третата част от тях, и третата част от деня да не свети, така и третата част от нощта.“

Първите четири тръби са насочени срещу природата. Тук става въпрос за подробно описани събития. След като четирите ангели cа тръбили, Йоан пише: „И видях, и чух един орел, който летеше всред небето, и казваше с висок глас: Горко, горко, горко на земните жители поради останалите тръбни гласове от тримата ангели, които още има да затръбят“ (ст.13).

„И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето около за половин час“ (стих 1)

В първите шест стиха е обяснено подробно съдържанието на седмия печат, и какво се случва. В първия стих чрез внезапното мълчание е изразено възхищението от случващото се, което не е виждано никога досега, дори спира дъха.

Пророкът Исая свидетелствува за небесното войнство, което непрекъснато зове: „Свет, свет, свет Господ на Силите!“ (Исая 6:3). Йоан пише за четирите живи същества, които също викат денем и нощем: „Свет, свет, свет е Господ Бог Вседържител, Който е бил, Който е, и Който иде“ (Откр. 4:8).

При отварянето на седмия печат настъпва пълна тишина на Небето. Това е момента на най-голяма изненада: цялото небесно войнство мълчи половин час. Това се случва когато престола на милостта става престол на съда, и Божият гняв започва. Завършването на Божия спасителния план е голяма изненада за всички на Небесата.

Както в предишните печати беше четен и взимаше се на предвид целият текст, който принадлежи към всеки един от печатите, същото трябва да направим и относно последния печат. Започвайки от втория стих ни е съобщено какво съдържа седмия печат, и какво се случва:

„И видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога, се дадоха седем тръби.

И друг ангел дойде, та застана пред олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде много темян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола.

И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите.

И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята; и настанаха гръмове и гласове, светкавици и трус“ (ст.2-5).

Описанието ясно показва, че тук наистина става въпрос за Израел. По времето на новозаветната Църква Исус Христос е Посредник и Ходатай пред престола, на който донесе кръвта Си като Първосвещеник (Евреи 9:11-14). Неговото първосвещеническо служение приключва в момента на Грабването, когато Той ще вземе при Себе Си Църквата-Невяста. След това Той ще се занимае с Израел. Молитвите на тези от дванадесетте израелски племена, които повярват, няма да бъдат носени пред престола на милостта от Христос, като Посредника и Първосвещеника, в онзи момент Той ще празнува като Младоженец на сватбената трапеза в Небесата със Своята възлюбена Невяста. Тогава молитвите на подпечатаните ще се издигат нагоре, и ангелът ще ги събира като едно благоухание, и ще ги донася на златния олтар.

След като седемте ангела, стоящи пред Бог, са получили тръби, последните молитви на иудеите са събрани в кадилница, и вече са поставени на златния олтар пред Божия престол. След това престола на милостта ще се превърне в престол на съда. Божия гняв ще се отприщи – това е изобразено чрез нагорещените въглени, които се хвърлят на земята. В този момент Бог няма да иска да бъде възхваляван, тъй като не може едновременно хем да върши последният Си гняв, хем да приема почит и поклонение. Затова на Небето цари мълчание.

Когато кадилницата свърши божественото си предназначение, тогава ще бъде напълнена с нагорещени въглени от олтара, които ще бъдат хвърлени върху земята, като символ на отприщения Божий гняв, идващ на земята. „И седемте ангела, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят“ (ст.6). Благодатното дело с народите и с Израел тук приключва.

За разлика от останалите печати, съдържанието на седмия е описано много ясно, без ползване на загадъчни символи. Затова за разбирането му не е нужно специално откровение, контекста е достатъчно ясен, а взаимните връзки са изчерпателни. След като престола на милостта ще стане престол на съда, тогава ангелите ще започнат да тръбят. Така това недвусмислено е изразено в библейския текст и няма място за погрешни тълкувания. Трябва да помним, че тръбите следват чак след подпечатването на 144 000 (гл. 7).

„Като затръби първият ангел, настана град и огън, размесени с кръв, които бидоха хвърлени на земята; и третата част на земята изгоря, също и третата част от дърветата изгоря, изгоря и всяка зелена трева.

И като затръби вторият ангел, нещо като голяма планина, пламнала в огън, се хвърли в морето; и третата част от морето стана кръв, та измря третата част от одушевените същества, които бяха в морето; и третата част от корабите биде унищожена.

И като затръби третият ангел, падна от небето голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори.

А името на звездата е Пелин, и третата част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха.

И като затръби четвъртият ангел, третата част от слънцето, и третата част от луната, и третата част от звездите биде поразена, тъй щото да потъмнее третата част от тях, и третата част от деня да не свети, така и третата част от нощта.“

Първите четири тръби са насочени срещу природата. Тук става въпрос за подробно описани събития. След като четирите ангели cа тръбили, Йоан пише: „И видях, и чух един орел, който летеше всред небето, и казваше с висок глас: Горко, горко, горко на земните жители поради останалите тръбни гласове от тримата ангели, които още има да затръбят“ (ст.13).