Дванадесетата глава е била тълкувана по различни начини от библейските учители. Техните мнения за значението на жената, описана в нея, варират: едните я отнасят до Израел, другите – до Мария, а някои – до Църквата.

И тук е необходимо да обърнем внимание на всичките детайли. Ако всеки един от тях не пасва лесно в цялостната картина, значи нещо не е правилно. Досегашните тълкувания не дават задоволително обяснение. Във въведението ни се казва:

„И голямо знамение се яви на небето: жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й – корона от дванадесет звезди.
Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди“ (ст. 1-2).

Който си мисли, че тук се говори за Мария и Исус, той трябва да вземи предвид, че Йоан на остров Патмос е видял бъдещето, а не миналото. Останалите споменати събития също не са се сбъднали по времето на Мария и Исус. Мария не е избягала в пустинята, и Исус не е бил грабнат след раждането Си, а бил Се възнесъл на небесата възнесен чак след извършеното от Него изкупление, след възкресяването Си. За Него никога не се използвал термина „грабване“, както за Енох и Илия, а „възнесение на небето“, затова се появил терминът „Възнесение Христово“.

В Стария завет Израел като народ на Завета многократно е означаван като жена (Ерем. 3:6+11, Осия 2:4 и др.) Бог използва естествени и разбираеми примери. Той говори за годежи и вярност (Осия 2:22), за съпрузи и съпруги (Исая 62:4). В Исая 54:5-10 Господ казва относно Израел:

„Защото твоят съпруг е Творецът ти, ГОСПОД на Войнствата е Името Му. и Изкупителят ти е Светият Израилев, Той ще се нарече Бог на цялата земя.
Защото ГОСПОД те повика като жена оставена и наскърбена духом, и като жена на младостта, когато е отхвърлена, казва твоят Бог.…“

В Новия завет се говори за Невястата и Младоженеца (Йоан 3:29 и др.), и за сватбената трапеза (Мат. 25 и др.). Жената, която видял Йоан, може да бъде единствено новозаветната Църква, чието начало е, разбира се, в Израел, Йерусалим, на иудейската почва. Отношението на Бог към Неговия народ като към „жена“ показва любовта, която Той изпитва в единство с Църквата Си (Ефес. 5:29-32). Исус е положил семето на Словото Си в утробата на Своята Църква, за да доведе чрез новораждане синове и дъщери на Бога.

Слънцето, с което е облечена Църквата, посочва на самия Спасител, който е Слънцето на правдата, и в продължение на времето на Новия завет Той я покрива със светлина и топлина.

Луната под краката й е символ, че Църквата е стабилно основана върху Божието Слово от Стария завет. Както луната отразява слънчевата светлина, така и Стария завет в светлината на новозаветното изпълнение отразява всичкото пророческо Слово, върху което е поставена Църквата (Ефес. 2:20-22).

Короната от дванадесет звезди означава, че новозаветната Църква е увенчана с учението на дванадесетте апостоли. Седемте звезди в ръцете на възкръсналия Господ са били седемте ангели на църквите от седемте времеви периоди на Църквата (Откр. 1:20). Дванадесетте звезди в нейната корона показват, че Църквата е удостоена да носи царския Божествен ред на Учението на дванадесетте апостоли (Деян. 2:42). Според свидетелството на Святото Писание, Църквата на Исус Христос накрая ще се завърне към първоначалното учение и практика на апостолите, и Той при второто Си Пришествие ще намери Църква, пребъдваща в тях.

За жената е казано, че е бременна и че има родилни болки. Има духовно значение този съвсем естествен образ на жена, която е приела семе за да роди нов живот. Мария била избрана като девица да приеме Божието семе за да роди Божия Син, тоест Словото станало плът. Тя се нарича жена в Битие 3:15 и в Йоан 2:4. По същия начин Църквата, която е чиста девица (2Кор 11:2), се е превърнала в жена, когато е приела семето на Божието Слово. Тя ражда мъжествен син – множество победители. Мъжествен означава „духовно зрял, пълнолетен“. Божествения план с Църквата наближава завършването си, но в последната фаза той протича успоредно със събирането на Израел (Втор. 30:1-5). Когато Бог призовал Израел да напусне Египет, Той е използвал терминът „първороден син“: „Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми; и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи…“ (Изх. 4:22-23).

В Исая 66:7-9 намираме описание на двукратен процес: „Преди да се замъчи, тя роди; Преди да дойдат болките й, освободи се и роди мъжко.“ В този стих става дума за мъжествения син, а в следващия стих – за духовното раждане на Израел: „Кой е чул такова нещо? Кой е видял такива неща? Ще се роди ли една земя в един ден? Ще се роди ли един народ отведнъж? Но сионската дъщеря щом се замъчи, роди синовете си.“

В този библейски пасаж откриваме и двете събития: раждането на мъжествения син и раждането на страна в един ден (ст. 7-8). Събирането на Евреите отнема десетилетия, повикването на 144 000 – три години и половина, но откровението на Месията се случва в един единствен ден. На същото място и по същото време те ще вдигнат поглед към Онзи, Когото разпнаха, и така ще получат живот от Бога (Осия 6:1-3).

Точно преди Грабването когато мъжествения син е достигнал „пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефес. 4:13), седмоглавият змей застанал пред Църквата „за да изяде детето й, щом роди“ (Откр. 12:4). Сатаната, стария змей, бил изхвърлен от небесата (Йоан 12:31, Лука 10:18), и той направи престола си земята, като главното му седалище (Откр. 13:1-2). Тук става въпрос за престола на Божия противник, главния враг на Израел и на Църквата на Исус Христос.

За жената е казано: „И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол“ (12:5). Израел няма да бъде грабнат, тяхното обръщане към Христос, Месията, ще се случи след Грабването.

Изумително е с каква точност Светия Дух е продиктувал Словото. Мъжествения син е предназначен да управлява всички народи, но преди това ще бъде грабнат. Точният ред на събитията е: първо Грабването и сватбената трапеза на небето, и след това управлението с Христос на земята. Трябва да се има на предвид, че обещанието да управлява народи е дадено на победителите. То се отнася не само до Спасителя, а и до спасените, които са призовани да управляват заедно с Него.

„А на този, който победи и който пази Моите дела докрай, ще дам власт над нациите; и ще ги пасе с желязна тояга…” (Откp. 2:26-27).

Ключът към правилното разбиране на това обещание от 12 глава е в тъкмо цитирания пасаж. След грабването на мъжествения син, жената-църква избягва в пустинята на три години и половина: „И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни“ (Откр. 12:6).

Както в евангелията, където Той изпълнявал Своето пророческо служение като Човешки Син, така и в цялото Откровение срещаме нашия Господ да говори чрез притчи. По Негово желание значението, скрито в тях, не е за всички, а само за тези, които са предназначени за това. Господ е казал на учениците Си:

„Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено“ (Мат. 13:11).

„Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше, за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света“ ((Мат. 13:34-35).

Окончателното сваляне на змея от небето на земята
Неговият бой срещу Михаил и неговото поражение

В момента на грабването Христос като Спасител ще вземе в небесата слава Своите спасени, които са достигнали до съвершенството. Сатана, обвинителя на братята, до тогава все още има достъп до небето, но след това окончателно ще бъде свален на земята заедно със привържениците си:

„И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;
обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.
И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него“ (ст. 7-9).

Тук е достойно на внимание, че срещу сатана и неговите привърженици воюва княза на ангелите Михаил заедно с Божиите ангели. Исус Христос е възтържествувал над сатаната веднъж и завинаги на Голгота (Колос. 2:15), и втори път вече няма да се занимава с него. Той идва да вземе Своите първенци, преобразени по Негов образ, среща се с тях във въздуха и ги взима нагоре на сватбената трапеза на Агнето. По време на Грабването сатана, клеветника на братята, във въздуха ще въстане за последно. След това Михаил, княза на ангелите, ще хване победения враг и ще го свали долу заедно с всичките му привърженици.

В цялото Свето Писание няма друго място, където толкова ясно и с толкова детайли да са описани връзките, колкото тук. Въпреки, че в този момент все още не е започнало Царството, а започва чак след сватбената трапеза, както вече е казано в друг контекст, но то се прогласява с голяма радост:

„И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог“ (стих 10).

За победителите първо се говори в единствено число като за „мъжествен син“, а след това е казано в множествено число: „И те го победиха с кръвта на Агнето и със словото на своето свидетелство; и не възлюбиха живота си до смърт“ (стих 11). Живата вяра на тези, които наистина я притежават, е пълнота на победата в себе си, чак до преодоляването на смъртта (1 Йоан. 5). Има хора на земята, които правилно са разбрали Словото на нашия Господ, и го изживяли. Истински вярващите умряха с Христос, техният живот заедно с Него е скрит в Бога (Колос. 3:3). Който иска да запази живота си, ще го изгуби; който обаче го изгуби за Него, ще го намери. Затова едно от обещанията към победителите гласи: „Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота“ (Откр. 2:10).

В момента, в който множеството на победители се издигат нагоре за да заемат местата си на небето, ще бъде отстраненСветия Дух в мъжествения син, Който сега все още задържа „безаконника“. Тогава ще може открито да се яви синът на погибелта (2Сол. 2).

„Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях! Но горко на земята и морето, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време“ (Откр. 12:12).

През този ограничен период от време яростта на сатаната ще се насочи срещу жената чрез неговата световна антихристова организация, след като мъжествения син е роден и „грабнат и занесен при Бога, дори при Неговия престол.“ „Мъжествен“ означава, че тази група е достигнала мярката на ръста на Христовата пълнота (Ефес. 4:13). Множеството на победители – Невястата – ще бъде родена от Църквата, която е приела като жена семето на Божието Слово, и след това тя (Невястата – бел. на прев.) ще бъде грабната на сватбената трапеза. Има само едно грабване на съвършените праведници, които посрещат Младоженеца като Невяста, и ще седят заедно с Него на сватбената трапеза. Както „Невястата“, така и „мъжествения син“ не е отделна личност, а е общество от всички избрани. Всичките те са „Тялото на Господа“, което се състои от множество членове (1Кор 12:12-30).

Яростта на сатаната след окончателното му свалянето от небето ще бъде голяма, защото той „знае, че му остава малко време“. Тук става въпрос за твърдо даден период от време: между Грабването и началото на Хилядолетното царство.

Първото нападение е било върху мъжествения син (тоест Невястата – бел. на прев.), а второто ще бъде насочено срещу жената (Църквата – бел. на прев.):

„И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете.
И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея“ (ст. 13-14)

Цялостната картина е ясна: през първите три години и половина след Грабването Църквата, която е родила Невястата, ще бъде пазена и хранена.

Терминът „пустиня“ във връзка с материалното „снабдяване“ са известни на всички читатели на Библията още от времето на Мойсей и извеждането на Израел от Египет, за което пише в Неемия 9:21: „И Ти ги храни четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше – дрехите им не се износиха и краката им не отекоха.“

За Израел Господ е казал: „Намерих Израил като грозде в пустиня, видях бащите ви като първозрелите на смокинята в началото й…“ (Осия 9:10, Ерем. 2:1-3). „А научете притчата от смоковницата…“ (Мат. 24:32). Така говорил Той имайки на предвид Израел, който после ще бъде призовал в пустинята: „Затова, ето, Аз ще я привлека и ще я заведа в пустинята, и ще говоря на сърцето й“ (Осия 2:14).

За Бог всичко е възможно. Този, Който извел от Египет цял народ, 600 000 мъже, без броене на жени и деца (Изход 12:37), и ги е хранил четиридесет години, Той все още е същия, и според написаното ще храни три години и половина останалата Църква. Крилата на големия орел посочват на самия Бог, Който носи Своите Си. Във връзка с Израел за Него е писано:

„Както орлица раздвижва орлетата в гнездото си, кръжи над пилетата си, разпростира крилата си и ги вдига, за да ги подеме на крилата си,
така Господ сам го водеше, и нямаше с него чужд бог.
Издигна го на високите места на земята, и го нахрани с плода на нивите; произведенията на нивите; и го кърми с мед от скалите и с елей от кремъчен камък,
с краве масло и с овче мляко, с тлъстина от агнета и от васански овни и от козли, с най-хубавата пшеница. и ти пи вино – кръвта гроздето“ (Втор. 32:11-14).

Псалмистът споменава също за крилата: „Защото на Теб се уповава душата ми и в сянката на Твоите криле ще намеря убежище, докато преминат бедствията“ (Пс. 57:1). „С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще прибегнеш…“ (Пс. 91:4). Самият Господ се обръща към Своите Си: „А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си…“ (Мал. 4:2).

Разбираемо, че сатана продължава да насочва яростта си срещу жената и семето й:

„И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.
Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си“ (ст. 15-16).

Според това Слово земната власт ще се намеси и ще сложи край на преследването на Църквата, което идва от религиозна страна.

След това стария змей с ярост ще се обърне срещу тези от израелския народ, които са повярвали благодарение на служението на двамата свидетели, траещо три години и половина. Те са подпечатани и принадлежат към същото Божие семе и имат свидетелството за Исус.

„Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Иисус“ (стих 17).

От описанието „..които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус“ става ясно, че тази трета група – „останалите от нейното потомство“ – може да бъде единствено Израел, а не множеството от народите. Само за израелския народ се говори във връзка с Божиите заповеди и Божия закон. Църквата от народите е в Христос, и чрез вяра достига праведността (Рим. 10:4). Той, Който ни е дал закона, не е дошъл за да го премахне, но подчинил Себе Си на действащите изискивания и поема вината за всички престъпления пред закона, понесе смърт, която е заплатата за греха (Рим. 6:23). Както вече беше изявено, в спасителният план има само три групи: мъжествения син, жената и Израел, срещу които сатана редувайки се воюва.

Дванадесетата глава е била тълкувана по различни начини от библейските учители. Техните мнения за значението на жената, описана в нея, варират: едните я отнасят до Израел, другите – до Мария, а някои – до Църквата.

И тук е необходимо да обърнем внимание на всичките детайли. Ако всеки един от тях не пасва лесно в цялостната картина, значи нещо не е правилно. Досегашните тълкувания не дават задоволително обяснение. Във въведението ни се казва:

„И голямо знамение се яви на небето: жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й – корона от дванадесет звезди.Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди“ (ст. 1-2).

Който си мисли, че тук се говори за Мария и Исус, той трябва да вземи предвид, че Йоан на остров Патмос е видял бъдещето, а не миналото. Останалите споменати събития също не са се сбъднали по времето на Мария и Исус. Мария не е избягала в пустинята, и Исус не е бил грабнат след раждането Си, а бил Се възнесъл на небесата възнесен чак след извършеното от Него изкупление, след възкресяването Си. За Него никога не се използвал термина „грабване“, както за Енох и Илия, а „възнесение на небето“, затова се появил терминът „Възнесение Христово“.

В Стария завет Израел като народ на Завета многократно е означаван като жена (Ерем. 3:6+11, Осия 2:4 и др.) Бог използва естествени и разбираеми примери. Той говори за годежи и вярност (Осия 2:22), за съпрузи и съпруги (Исая 62:4). В Исая 54:5-10 Господ казва относно Израел:

„Защото твоят съпруг е Творецът ти, ГОСПОД на Войнствата е Името Му. и Изкупителят ти е Светият Израилев, Той ще се нарече Бог на цялата земя.Защото ГОСПОД те повика като жена оставена и наскърбена духом, и като жена на младостта, когато е отхвърлена, казва твоят Бог.…“

В Новия завет се говори за Невястата и Младоженеца (Йоан 3:29 и др.), и за сватбената трапеза (Мат. 25 и др.). Жената, която видял Йоан, може да бъде единствено новозаветната Църква, чието начало е, разбира се, в Израел, Йерусалим, на иудейската почва. Отношението на Бог към Неговия народ като към „жена“ показва любовта, която Той изпитва в единство с Църквата Си (Ефес. 5:29-32). Исус е положил семето на Словото Си в утробата на Своята Църква, за да доведе чрез новораждане синове и дъщери на Бога.

Слънцето, с което е облечена Църквата, посочва на самия Спасител, който е Слънцето на правдата, и в продължение на времето на Новия завет Той я покрива със светлина и топлина.

Луната под краката й е символ, че Църквата е стабилно основана върху Божието Слово от Стария завет. Както луната отразява слънчевата светлина, така и Стария завет в светлината на новозаветното изпълнение отразява всичкото пророческо Слово, върху което е поставена Църквата (Ефес. 2:20-22).

Короната от дванадесет звезди означава, че новозаветната Църква е увенчана с учението на дванадесетте апостоли. Седемте звезди в ръцете на възкръсналия Господ са били седемте ангели на църквите от седемте времеви периоди на Църквата (Откр. 1:20). Дванадесетте звезди в нейната корона показват, че Църквата е удостоена да носи царския Божествен ред на Учението на дванадесетте апостоли (Деян. 2:42). Според свидетелството на Святото Писание, Църквата на Исус Христос накрая ще се завърне към първоначалното учение и практика на апостолите, и Той при второто Си Пришествие ще намери Църква, пребъдваща в тях.

За жената е казано, че е бременна и че има родилни болки. Има духовно значение този съвсем естествен образ на жена, която е приела семе за да роди нов живот. Мария била избрана като девица да приеме Божието семе за да роди Божия Син, тоест Словото станало плът. Тя се нарича жена в Битие 3:15 и в Йоан 2:4. По същия начин Църквата, която е чиста девица (2Кор 11:2), се е превърнала в жена, когато е приела семето на Божието Слово. Тя ражда мъжествен син – множество победители. Мъжествен означава „духовно зрял, пълнолетен“. Божествения план с Църквата наближава завършването си, но в последната фаза той протича успоредно със събирането на Израел (Втор. 30:1-5). Когато Бог призовал Израел да напусне Египет, Той е използвал терминът „първороден син“: „Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми; и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи…“ (Изх. 4:22-23).

В Исая 66:7-9 намираме описание на двукратен процес: „Преди да се замъчи, тя роди; Преди да дойдат болките й, освободи се и роди мъжко.“ В този стих става дума за мъжествения син, а в следващия стих – за духовното раждане на Израел: „Кой е чул такова нещо? Кой е видял такива неща? Ще се роди ли една земя в един ден? Ще се роди ли един народ отведнъж? Но сионската дъщеря щом се замъчи, роди синовете си.“

В този библейски пасаж откриваме и двете събития: раждането на мъжествения син и раждането на страна в един ден (ст. 7-8). Събирането на Евреите отнема десетилетия, повикването на 144 000 – три години и половина, но откровението на Месията се случва в един единствен ден. На същото място и по същото време те ще вдигнат поглед към Онзи, Когото разпнаха, и така ще получат живот от Бога (Осия 6:1-3).

Точно преди Грабването когато мъжествения син е достигнал „пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“ (Ефес. 4:13), седмоглавият змей застанал пред Църквата „за да изяде детето й, щом роди“ (Откр. 12:4). Сатаната, стария змей, бил изхвърлен от небесата (Йоан 12:31, Лука 10:18), и той направи престола си земята, като главното му седалище (Откр. 13:1-2). Тук става въпрос за престола на Божия противник, главния враг на Израел и на Църквата на Исус Христос.

За жената е казано: „И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол“ (12:5). Израел няма да бъде грабнат, тяхното обръщане към Христос, Месията, ще се случи след Грабването.

Изумително е с каква точност Светия Дух е продиктувал Словото. Мъжествения син е предназначен да управлява всички народи, но преди това ще бъде грабнат. Точният ред на събитията е: първо Грабването и сватбената трапеза на небето, и след това управлението с Христос на земята. Трябва да се има на предвид, че обещанието да управлява народи е дадено на победителите. То се отнася не само до Спасителя, а и до спасените, които са призовани да управляват заедно с Него.

„А на този, който победи и който пази Моите дела докрай, ще дам власт над нациите; и ще ги пасе с желязна тояга…” (Откp. 2:26-27).

Ключът към правилното разбиране на това обещание от 12 глава е в тъкмо цитирания пасаж. След грабването на мъжествения син, жената-църква избягва в пустинята на три години и половина: „И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни“ (Откр. 12:6).

Както в евангелията, където Той изпълнявал Своето пророческо служение като Човешки Син, така и в цялото Откровение срещаме нашия Господ да говори чрез притчи. По Негово желание значението, скрито в тях, не е за всички, а само за тези, които са предназначени за това. Господ е казал на учениците Си:

„Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено“ (Мат. 13:11).

„Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше, за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света“ ((Мат. 13:34-35).

Окончателното сваляне на змея от небето на земята
Неговият бой срещу Михаил и неговото поражение

В момента на грабването Христос като Спасител ще вземе в небесата слава Своите спасени, които са достигнали до съвершенството. Сатана, обвинителя на братята, до тогава все още има достъп до небето, но след това окончателно ще бъде свален на земята заедно със привържениците си:

„И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него“ (ст. 7-9).

Тук е достойно на внимание, че срещу сатана и неговите привърженици воюва княза на ангелите Михаил заедно с Божиите ангели. Исус Христос е възтържествувал над сатаната веднъж и завинаги на Голгота (Колос. 2:15), и втори път вече няма да се занимава с него. Той идва да вземе Своите първенци, преобразени по Негов образ, среща се с тях във въздуха и ги взима нагоре на сватбената трапеза на Агнето. По време на Грабването сатана, клеветника на братята, във въздуха ще въстане за последно. След това Михаил, княза на ангелите, ще хване победения враг и ще го свали долу заедно с всичките му привърженици.

В цялото Свето Писание няма друго място, където толкова ясно и с толкова детайли да са описани връзките, колкото тук. Въпреки, че в този момент все още не е започнало Царството, а започва чак след сватбената трапеза, както вече е казано в друг контекст, но то се прогласява с голяма радост:

„И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог“ (стих 10).

За победителите първо се говори в единствено число като за „мъжествен син“, а след това е казано в множествено число: „И те го победиха с кръвта на Агнето и със словото на своето свидетелство; ине възлюбиха живота си до смърт“ (стих 11). Живата вяра на тези, които наистина я притежават, е пълнота на победата в себе си, чак до преодоляването на смъртта (1 Йоан. 5). Има хора на земята, които правилно са разбрали Словото на нашия Господ, и го изживяли. Истински вярващите умряха с Христос, техният живот заедно с Него е скрит в Бога (Колос. 3:3). Който иска да запази живота си, ще го изгуби; който обаче го изгуби за Него, ще го намери. Затова едно от обещанията към победителите гласи: „Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота“ (Откр. 2:10).

В момента, в който множеството на победители се издигат нагоре за да заемат местата си на небето, ще бъде отстраненСветия Дух в мъжествения син, Който сега все още задържа „безаконника“. Тогава ще може открито да се яви синът на погибелта (2Сол. 2).

„Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях! Но горко на земята иморето, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време“ (Откр. 12:12).

През този ограничен период от време яростта на сатаната ще се насочи срещу жената чрез неговата световна антихристова организация, след като мъжествения син е роден и „грабнат и занесен при Бога, дори при Неговия престол.“ „Мъжествен“ означава, че тази група е достигнала мярката на ръста на Христовата пълнота (Ефес. 4:13). Множеството на победители – Невястата – ще бъде родена от Църквата, която е приела като жена семето на Божието Слово, и след това тя (Невястата – бел. на прев.) ще бъде грабната на сватбената трапеза. Има само едно грабване на съвършените праведници, които посрещат Младоженеца като Невяста, и ще седят заедно с Него на сватбената трапеза. Както „Невястата“, така и „мъжествения син“ не е отделна личност, а е общество от всички избрани. Всичките те са „Тялото на Господа“, което се състои от множество членове (1Кор 12:12-30).

Яростта на сатаната след окончателното му свалянето от небето ще бъде голяма, защото той „знае, че му остава малко време“. Тук става въпрос за твърдо даден период от време: между Грабването и началото на Хилядолетното царство.

Първото нападение е било върху мъжествения син (тоест Невястата – бел. на прев.), а второто ще бъде насочено срещу жената (Църквата – бел. на прев.):

„И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете.И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея“ (ст. 13-14)

Цялостната картина е ясна: през първите три години и половина след Грабването Църквата, която е родила Невястата, ще бъде пазена и хранена.

Терминът „пустиня“ във връзка с материалното „снабдяване“ са известни на всички читатели на Библията още от времето на Мойсей и извеждането на Израел от Египет, за което пише в Неемия 9:21: „И Ти ги храни четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше – дрехите им не се износиха и краката им не отекоха.“

За Израел Господ е казал: „Намерих Израил като грозде в пустиня, видях бащите ви като първозрелите на смокинята в началото й…“ (Осия 9:10, Ерем. 2:1-3). „А научете притчата от смоковницата…“ (Мат. 24:32). Така говорил Той имайки на предвид Израел, който после ще бъде призовал в пустинята: „Затова, ето, Аз ще я привлека и ще я заведа в пустинята, и ще говоря на сърцето й“ (Осия 2:14).

За Бог всичко е възможно. Този, Който извел от Египет цял народ, 600 000 мъже, без броене на жени и деца (Изход 12:37), и ги е хранил четиридесет години, Той все още е същия, и според написаното ще храни три години и половина останалата Църква. Крилата на големия орел посочват на самия Бог, Който носи Своите Си. Във връзка с Израел за Него е писано:

„Както орлица раздвижва орлетата в гнездото си, кръжи над пилетата си, разпростира крилата си и ги вдига, за да ги подеме на крилата си,така Господ сам го водеше, и нямаше с него чужд бог.Издигна го на високите места на земята, и го нахрани с плода на нивите; произведенията на нивите; и го кърми с мед от скалите и с елей от кремъчен камък,с краве масло и с овче мляко, с тлъстина от агнета и от васански овни и от козли, с най-хубавата пшеница. и ти пи вино – кръвта гроздето“ (Втор. 32:11-14).

Псалмистът споменава също за крилата: „Защото на Теб се уповава душата ми и в сянката на Твоите криле ще намеря убежище, докато преминат бедствията“ (Пс. 57:1). „С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще прибегнеш…“ (Пс. 91:4). Самият Господ се обръща към Своите Си: „А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си…“ (Мал. 4:2).

Разбираемо, че сатана продължава да насочва яростта си срещу жената и семето й:

„И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си“ (ст. 15-16).

Според това Слово земната власт ще се намеси и ще сложи край на преследването на Църквата, което идва от религиозна страна.

След това стария змей с ярост ще се обърне срещу тези от израелския народ, които са повярвали благодарение на служението на двамата свидетели, траещо три години и половина. Те са подпечатани и принадлежат към същото Божие семе и имат свидетелството за Исус.

„Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Иисус“ (стих 17).

От описанието „..които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус“ става ясно, че тази трета група – „останалите от нейното потомство“ – може да бъде единствено Израел, а не множеството от народите. Само за израелския народ се говори във връзка с Божиите заповеди и Божия закон. Църквата от народите е в Христос, и чрез вяра достига праведността (Рим. 10:4). Той, Който ни е дал закона, не е дошъл за да го премахне, но подчинил Себе Си на действащите изискивания и поема вината за всички престъпления пред закона, понесе смърт, която е заплатата за греха (Рим. 6:23). Както вече беше изявено, в спасителният план има само три групи: мъжествения син, жената и Израел, срещу които сатана редувайки се воюва.