:: Free People's mission

ГЛАВА 13: Виденията на Даниил във връзка с Откровението

« »

От тринадесета до деветнадесета глава откриваме символи, които се намират и в книгата на Даниил и се отнасят до пророческото течение на времето. За да бъде по-разбираемо, нека първо накратко да разгледаме какво му е било показано.

Той е видял четири последователни световни царства, изобразени с помощта на четири различни метала под формата на голяма статуя (гл. 2). Също така му е било дадено тълкуване за образа, който видял. и до ден днешен остава непроменено, че именно всевишният Бог разкрива тайните на Своите слуги и пророци.

„Тайната, която царят изисква, не могат да изявят на царя нито мъдреци, нито гадатели, нито книжници, нито гледачи. Но има Бог на небесата, който открива тайни…“ (2:27-28).

В седма глава пророк Даниил видял развитието на световните царства чак до края на сегашната цивилизация, изобразени чрез символи на животни. Той е наблюдавал как четирите небесни вятъра раздвижили морето, от което после са излезли животни. Според пророческият символичен език тук става въпрос за морето на народите, което се раздвижва във всички посоки, и от което излизат последователно тези четири различни световни империи. Мнозинство от държавите използват като знаци за гербовете си изображения на животни, както са били показани на пророка.

„Тези четири големи звяра, каза той, са четирима царе, които ще се издигнат от земята…
Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всичките царства…“ (Дан. 7:17+23).

Според Даниил втора и седма глава можем да проследим историческото развитие. Царствата описани в глави 2:31-43 и 7:1-7 са идентични. Първото световно царство е било изобразено чрез лъва, който имал две крила като на орел. Това означава, че мощта на това царство се е издигнала от земята и е разгромила всички други царства наоколо. Двете криле са символ на обединението на царства Асирия и Вавилония. Всяко царство е символизирано от водача си, поради което животното стои на два крака като човек. Това първо „животно-царство“ от 7:4 съответства на златната глава от 2:38.

Втората империя беше изобразена чрез мечка, която енергично хапе (Дан. 7:5). Това била Мидийско-Персийската империя, която е разгромила Асирийско-Вавилонската. Тогавашният владетел е показан с три ребра между зъбите: завладял трите най-важни държави по онова време – Вавилон, Лидия и Египет. Тази втора световна държава съответства на сребърната гръд в статуята от глава 2:39а.

Третото животно е леопардът с четири крила и четири глави символизира Александър Велики. Той разгромил Мидийско-Персийската империя и разширил владенията си във всички посоки. Четирите глави посочват, че гръцката империя ще се раздели на четири части. Третото царство от 6 стих съответства на медта в статуята от глава 2:39б.

За четвъртата световна империя, която съществува до края, ще говорим по-подробно.

„След това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртия звяр, страшен и ужасен, и много як; той имаше големи железни зъби, с които поглъщаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си; той се различаваше от всички зверове, които бяха преди него, и имаше десет рога“ (7:7).

Този текст съответства на желязото и глината в статуята от 2:40-43. В стих 8 първоначално незабележим рог изстрелва и чупи три други: той има човешки очи и говори високомерно. Този рог ще богохулства и ще преследва светиите на Всевъшния, докато Господ ще извърши съд (7:20-25).

Четирите последователни световни империи са символизирани в статуята посредством метали: злато, сребро, мед и желязо. Двата крака принадлежат на цялото тяло, посочвайки заключителната фаза на Изтока и Запада. Десетте пръста на краката са част от двете стъпала, така че накрая Източна и Западна Европа ще се обединят в Едина Европа. Стъпалата и пръстите, тоест „последната фаза“ са съставени от нехомогенна смес, а именно частично от желязо и отчасти от глина. Сега, в края на тази епоха, се обединяват съвсем различни системи.

На пророка била показана желязната твърдост на западните индустриализирани страни, и като глина – ронливото състояние на източноевропейските държави. Въпреки това въз основа на видението те трябва да се обединят, без да се смесват, и да създадат единството, което беше предсказано в пророчеството. Последната политическа констелация не е хомогенна, а е смесица от несъвместими части, възникнала чрез преговори.

Според Божия план, на тази последна световна власт ще дойде краят от един неочакван удар, защото тя ще участва в голямата битка срещу Израел. Даниил пише:

„Ти си гледал, докато се е откъснал камък, но не от ръце, който е ударил образа в краката му от желязо и глина и ги е разбил. Тогава едновременно желязото, глината, бронзът, среброто и златото са се разбили и са станали като прах от летните хармани; и вятърът ги е отнесъл и никакво място не се е намерило за тях. А камъкът, който е ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил цялата земя“ (2:34-35).

Този Камък е Христос; Той е наричан така на много библейски места (Исая 8:14, Зах. 3:9, Пс. 118:22, Мат 21:42, 1Петр 2:4 и др.)

„Защото е писано в Писанието: Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами“ (1Петр 2:6).

„Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне“ (Лука 20:18).

Според Захария 3:9 на този живия Камък има седем очи. Чрез числото седем се изразява цялата Му божественост. В книгата на пророк Даниил Го виждаме не като крайъгълния Камък на Църквата, а като Камък, който ще се спусне за да разруши последното световно царство и враговете на Израел.

Планината, от която ще се отдели този Камък, е недосегаемото Божество, от Когото е излязъл Синът и при Когото ще се върне след завършването на спасителния план, за да изпълни Господната слава цялата земя и Бог да бъде всичко във всичко. Псалмистът възклицава: „Ще повдигна очите си към хълмовете. Откъде ще дойде помощта ми?“ (Пс. 121:1). Той е Онзи, Който ще води последната битка срещу всички, които се надигнат срещу Израел и по този начин срещу Бог, и ще излезе Победоносен.

Както е съобщено в пророческото Слово, от тогава ще започне Божието царство на земята:

„И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века“ (Дан. 2:44).

Седмоглавият звяр от морето на народите

В тринадесетата глава на Откровението вече не се споменават първите три царства, които видял Даниил, защото вече принадлежат към миналото. Тук става въпрос за последната световна сила, Римската империя, която е описана като животно със седем глави и десет рога. Забележително е, че този звяр, сатана, прилича на огнения змей със седемте глави и десетте рога (Откр. 12:3). Княза на този свят упражнява своето влияние на земята чрез властта в лицето на антихриста: „…и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт“ (ст. 2). Става въпрос за световна власт, която произхожда от известния „престол“.

Когато се говори за седем глави и десет рога много библейски учители смятат, че става въпрос само за седем или десет държави. Те не обръщат внимание на факта, че звяра не се състои само от глави и рога. Не е от значение дали страните са седем, десет, дванадесет, двадесет или тридесет и пет, а че в „Съединените европейски щати“ ще има седем ръководещи глави и десет граничещи рога.

Забележително е, че във връзка с упражняването на властта от онзи „престол“ нито по време на раняването, нито по това на заздравяването се споменават другите шест глави. Тоест става въпрос за водеща държава от голяма важност, която е част от Римската империя и на която е била нанесена смъртоносна рана. „И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя…“ (ст. 3). Тук се говори само за една глава, която е била наранена, чиято смъртоносна рана, обаче, ще бъде изцелена. Нека да си припомним, че в миналото е имало само единствена нация, която можела да носи титлата „Свещена Римска империя на германската нация“. Историята потвърждава, че в миналото е имало немско-римски императори и немско-римски папи. Германия е предопределена да бъде водещата глава на обединена Европа. Това е икономически най-силната и едновременно най-населената държава в Европейския съюз. Това обяснява, защо развитието след обедияването на Германия реализирането на римските договори е насочено към сърцето на Европа, на което е отредена специална роля. Това привилегировано положение бива подчертавано най-вече от сегашната световна сила, САЩ, и съгласно пророчеството, е изисквано. Германия има най-много държави съседки, местонахождението й е най-централно и се намира в съседство на източноевропейски страни. Географски и политически е предопределена да свързва Източна и Западна Европа.

В тази връзка терминът „ранен от меча“ (стих 14) е много пояснителен. Това се е случило чрез меча на Духа, тоест чрез Божието Слово (Ефес. 6:17), което е по-остро от всеки меч, остър и от двете страни (Евр. 4:12). Казано ни е, че целият свят ще бъде учуден от заздравяването на тази смъртоносна рана. По време на Реформацията мечът на Духа се размахал, тоест Божието Слово се проповядвало. Последвало нанасянето на почти смъртен удар върху владеещата единовластна държавна църква във водещата държава. Реформацията причинила религиозно разделяне. След втората световна война държавата изживяла второ, този път политическо разделяне. Европейският континент се разделил на Изток и Запад, както преди на протестанти и католици.

Кой би посмял да повярва или сериозно да очаква че се сбъдне изискването на американския президент Роналд Рейгън по време на посещението му на Берлин през юни 1987-ма година? Стоейки пред Бранденбургската врата, която предсталявала разделянето на Изтока и Запада, той казал: „Mr. Gorbatchev, open this gate, tear down this wall!“ – „Господин Горбачов, отворете тази врата, съборете тази стена!“ Две години по-късно стената паднала и Бранденбургската врата се отворила, което станало историческо събитие. Също така са се изпълнили думите на Вили Бранд: „Слива се в едно онова, което е свързано помежду си.“ Това се отнася както до Германия, така и до цяла Европа.

Обединението на Германия и свързаното с него обединение на Европа е осъществяване на библейското пророчество за последния период от време. Разделението отминало, смъртоносната рана се заздравила и всичко се съединява и расте заедно политически и религиозно. Това, което е принадлежало към Римската империя, се обединява, и пред очите ни отново се надига световна власт под формата на Европейския съюз. Целият свят се чуди и гледа възхитено, колко бързо всичко се променя и се съединява чрез политиката и религията. Чрез победата на световния католицизъм над световния комунизъм библейското пророчество се сбъдна пред очите ни през 1989-та година. Всичко това се е случило за да може духовната световна власт на Рим да заеме водещото си място, и да овладее последната политическа световна империя.

При тази особена власт на звяра не става въпрос само за сила, а и за човека, който я въплъщава и представлява (Дан. 7:17 и др.). Сегашният президент на обединена Европа, както и останалите президенти, канцлери, премиери и държавни глави имат ограничена власт и могат да бъдат заменени чрез избори. За разлика на това религиозния върховен лидер едновременно е и държавен глава, и не може да бъде сменен или освободен от длъжност, той има световна власт. В библейското пророчество ясно е казано, че двете – религията и политиката – ще се обединят, но религиозната власт ще надделее (виж глава 17). От всичките църкви единствено Римокатолическата църква има държавен характер. Изпратила е свои посланици в останалите страни и е приела техните. Ватикана е самостоятелна държава в рамките на друга страна, поради което принадлежи към седемте, но е осмата (Откр. 17:11).

Политически Европа ще бъде под влиянието на религиозната глава, на която ще се подчинят всички останали християнства чрез икуменическото движение, и която ще бъде призната от всички останали религии. Новият световен ред, за който мнозина говорят, ще стигне по-далеч, отколкото ни е известно. Дори сега европейското право е над това на отделните държави. Решенията взети в Страсбург се налагат на всички държави-членки на Европейския съюз. Някои протестантски страни отказват да се присъединят, защото предчувстват, накъде вървят нещата и кой прави политиката. Но както е писано, и те ще се подчинят. Който не иска да се подчини, ще трябва да поеме последствията, тъй като

„Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него? и даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца“ (стих 4-5).

Кой е този „му“, комуто е била дадена власт, означен е за звяр, който широко отворил устата си?

„И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, та и ония, които живеят на небесата“ (стих 6).

От контекста става ясно, какво се има на предвид. Все пак в Йоан 14 Господ е обещал на Своите, че ще подготви място и ще Се завърне за да ги вземе. От момента на Грабването до началото на Хилядолетното царство победителите ще живеят на небесата.

Този „световен диктатор“, във който се обединява религиозната и политическата власт, има безгранична гордост. Хората ще гледат към него като към Бог в човешки образ, и цялата религиозна и политическа власт ще му принадлежи. Пророк Даниил е казал за него: „Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време“ (7:25). и Йоан, и пророк Даниил посочват периода на голямата скръб и преследване точно в три години и половина. Обаче, времетраенето на натиска, на който ще бъдат подложени библейските вярващи преди Грабването, не е определено.

Когато говорим за такова преследване, повечето от съвремените хора реагират с недоверие. Някои даже не могат да повярват, че през хиляда години властване на Римската църква през Средновековието, милиони хора са умрели като мъченици. Не бива да забравяме за времето на така наричани процеси срещу еретиците, за горене на клади, както и за Вартоломеевата нощ. Мнозина не разбират, че шест милиона Евреи и стотици хиляди други хора са били убити по времето на третия райх със знанието, или дори съдействието на църквата. Това се е случило през 20-ти век по на-жестокия начин.

„И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ“ (Откр. 13:7).

Във връзка с това в десетия стих откриваме предупреждението:

„Ако някой откарва в плен, и той ще отиде в плен. Ако някой убива с меч, и той трябва да бъде убит с меч. Тук е нужно търпението и вярата на светиите.“

Този религиозен водач през последното време е известен с това, че той е само един човек, а позволява да го честват със слава и почест, които всъщност принадлежат единствено на Бог:

„И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне“ (Откр. 13:8).

Другата негова характеристика е целибатът, както е споменал пророк Даниил: „И няма да зачита Бога на бащите си, нито скъпоценното на жените, нито ще зачита какъвто и да било бог, а ще се възвеличи над всички. и вместо него ще почита бога на крепостите; бог, когото бащите му не са познавали, ще почита със злато и със сребро, и със скъпоценни камъни, и със скъпоценности…“ (Дан. 11:37-38), тоест ще води кръстоносни походи и цели войни. Целибатът е против установения от Бога ред в самото начало, и Павел го е означил като бесовско учение (1Тим 4:1-4). Само истинските Божии деца – някои преди Грабването, други след него – ще се противопоставят на тази голяма религиозна измама, и на самия измамник.

Целият свят, всички политици и хора с висок ранг, всички религиозни личности, всички конфесии и, както е писано, всички онези, чиито имена не са записани от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне, ще го боготворят и ще му се поклонят. Още преди Реформацията и особено по време на Реформацията, библейските учители и най-вече Мартин Лутер постоянно твърдели, че тази личност трябва да се търси в папството, където и може да бъде намерена (виж „Въведение към книгата на пророк Даниил“ на Лутер).

По време на Контрареформацията йезуитите отхвърлили тази мисъл, и са издигнали заблудяващо твърдение, че антихриста трябва да бъде иудей. Дори протестантските приятели на Израел, евангелистите говорещи по радиото и проповедниците вярват на това до ден днешен. Другите пък го търсят в исляма. Това е огромна лъжа на духа на измамата, на която са повярвали онези, мислещи се за мъдри. Къде това е написано в Библията? Според 2 Солунци 2, където е описан този мъж, Бог е предал на измамата онези, които не са повярвали на истината на Божието Слово. Те са повярвали на лъжа, и отиват на Божият съд.

Както Христос има много имена, които са според различните сфери на служението Му, така и Неговия противник има множество наименования. Христос е Син Божий, докато противника му е синът на гибелта. Христос е обещания истински пророк, докато този мъж е предсказания лъжепророк, и т.н. Апостол Павел го нарича беззаконният, който се противи и се превъзнася над всичко, що се отнася до Бога или Богослужение, който дори ще седи в Божия храм и ще приема поклонение като Бог. Тъй като той се представя „наместник на Божия Син“, то логично е да получава и прославление. Той даже допуска да му се обръщат с титлата Свети Отец, която принадлежи единствено на Бог. Това е изцяло против Светото Писание: „И никого на земята не наричайте свой отец, защото Един е вашият Отец – Небесният“ (Мат. 23:9). Що се отнася до поучението и всичко, което излиза от „неговия стол“, той претендира на непогрешимост, подобно както Самият Бог действа от Своя престол. Представя се за наместник на Христос, обаче, Самият Христос е представител на Своите Си верни, и не може да бъде представляван от някакъв наместник.

Апостол Йоан многократно нарича тази мистериозна личност антихрист, което означава, че този човек, който говори за Бог и Христос, всъщност действа против Бог и Христос. Той чрез светска власт гради собствената си църква успоредно с Църквата на Исус Христос, и няма участие в Божието изкупление, което Бог извърши в Христос. Присвоява си опрощаване на греховете, в учението си и практиката съставил си собствени догми и традиции, които са против Христовото Слово. В Откровението този мъж, който стои в противоречие с всички истински пророци, е наречен „лъжепророк“ (19:20).

Звярът от земята

Втората част от тринадесетата глава на Откровението е още по-тайнствена от първата.

„И видях друг звяр, който излизаше от земята. и той имаше два рога, като агнешки, и говореше като змей. Той упражняваше цялата власт на първия звяр пред него и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла“ (стих 11-12).

Тази втора власт излиза от земята, а не от морето на народите. В библейското пророчество многобройните европейски народи са сравнени с водите в морето (17:15). В случая на другия звяр става въпрос за властта на континента, където първоначално не е имало много народи и езици. Агнето тук е символ на християнска страна с уникалната си абсолютна религиозна свобода на земята. Двата рога представляват светската и религиозната власт. Тук става въпрос за втората светска суперсила, Съединените американски щати – в сравнение със „Съединените европейски щати“. Както ни е казано, ще настъпи момент, когато тази втора протестантски ориентирана сила-звяр ще започне да говори като римския змей, и ще упражнява властта в духа на първия звяр.

Втория звяр ще се погрижи да бъде почитан и признат от обитателите на земята първият звяр, чиято рана е заздравена. Тя особено ще се отличава с развитието и техническия напредък.

„И вършеше големи знамения, дори предизвика и огън да слиза от небето на земята пред човеците.
Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оздравя“ (стих 13-14).

Относно религиозната сфера Павел пише за „властта на беззаконието“, че тя е противоположна на истинските чудеса и знамения, които са се случвали по време на служението на нашия Господ и апостолите, и продължават да се случват и до днес като потвърждение на Словото. Тази „власт на беззаконието“, обаче, е съпровождана от фалшиви чудеса и знамения:

„Тогова, чието идване се дължи на действието на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса
и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят“ (2Сол 2:9-10).

Втората световна суперсила първоначално е била изцяло протестантска. Там са намерили убежище и нов дом онези хора, които били потискани и преследвани в европейските държави. Обединението на протестантите в „Световния съвет на църквите“ е подобието на римската световна църква. На него ще му бъде вдъхнат живот (стих 15), което означава, че ще получи право на съществуване и на глас. От доста време Световния съвет на църквите изразява мнението си, както например на конгреса през февруари 1992 в Канбера, Австралия относно войната в Залива. От папата и неговите духовници малко или много се очакваше да се изразят по въпроса, но сега и Световния съвет също подаде гласът си и донесе слово.

„И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра“ (стих 15).

Истинските вярващи, които не се присъединяват нито към световната римско-католическа църква, нито към Световния съвет на църквите, ще бъдат преследвани.

Пророк Даниил ясно е обяснил, какво означава покланянето на образа на звяра, което се споменава в Откровение 13. По времето на Даниил това била статуя на мъж (2:32-33). Както пророка я видял, така и била направена, висока шестдесет лакътя и поставена във Вавилон (3:1). Тогава ставало въпрос за Вавилон в Мезопотамия при реката Ефрат, на територията на днешен Ирак. Ще трябва да търсим последния Вавилон в световния център при река Тибър. Така съвсем ясно ни е изявено в пророческото слово.

Тогава по онова време направили видим образ на точно описаната власт на звяра, и всичките народи, племена и езици са били извикани от най-високо ниво за да се поклонят тържествено на статуята, да я почитат и възхвалят.

„Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици,
щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил;
а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ“ (Дан. 3:4-6).

Историята на тримата мъже в огнената пещ е всеизвестна. Те не можели да се подчинят на заповедта за поклонение на издигнатата статуята. Били са преследвани тези, които не паднали на колене пред нея, а донасяли поклонението си на един Бог, на Когото то принадлежи.

Верните поклоници на Бог имали смелостта да кажат на царя:

„Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави;
но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме“ (Дан. 3:17-18).

Тази история е записана за мотивация на всички вярващи, които преди самият край ще бъдат в подобно положение. Господ пребъдва със Своите и не ги напуска; те ще останат верни до смърт.

Шестократното описание разкрива тайната и на мистериозното число 666. Който си мисли, че говорещия образ, описан в Библията, е телевизията, изобщо не е разбрал същността на делото. Телевизора е неодушевен предмет, който не говори сам по себе си, а само разпространява картината и звука, които се появяват някъде другаде и биват записани.

Важно е да се знае, че тук не става въпрос за каква да е картина или снимка, а за образа на звяра (Откр. 13:15).

Това не е едно просто число, което мнозина разглеждат като код свързан с пълния контрол на „световен компютър“, а е числото на звяра (13:18).

Това не е едно просто име, а това е името на звяра (13:17);

също така това не е число на някакво име, а това е числото на името на звяра (15:2),

това не е някакъв си белег, а това е белега на звяра (16:2),

и това е белега на името му (14:11).

От тази шестократна комбинация, която винаги е свързана със „звяра“, произтича правилното значение. Само който разбере, че отправната точка е една и съща всеки път, той отвътре ще разбере тези частични тълкувания.

Още от първата глава на Библията се срещаме с термина „образ“ в различни ситуации, например: „И Бог създаде човека по Своя образ…“ Образът на Бога е била видимата външност, под чиято форма невидимият Господ видимо явил Себе Си. Христос е образ Божий, Който ни изяви Бог (2Кор 4:4). От друга страна антихриста като синът на гибелта (2 Сол. 2:3) е земен образ на падналия син на зората (Исая 14:12). Луцифер, противника под формата на син на зората, се издигнал на Небесата и искал да стане равен на Бог; – същото го прави и този мъж на земята. Не бива да приемаме образа на звяра само като символ, напротив, трябва да го разглеждаме като нещо живо и съществуващо.

Тайнственият белег на звяра
Сега нека да се занимаем с белега на звяра:

„И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им“ (стих 16).

Със сигурност не става въпрос за някакъв външен отличителен знак като тези, които е трябвало да носят Евреите през различните периоди. Божият печат, с който Господ отбелязва Своите Си, също не е видим. Също така 144 000 от дванадесетте израелски племена ще носят невидимия Божий печат на челата си. Божият печат не е спазването и празнуването на определен ден, както мнозина си мислят и поучават. Бог наредил на Израел да пази седмия ден като знак на завета, а не като печат (Изх. 31:12-17). Тези, които принадлежат към Църквата, са опростени чрез вярата в Исус Христос, и както Авраам получават Божия печат (Рим. 4:11, 2Кор 1:22). Те са запечатани от Светия Дух за деня на изкуплението им (Ефес. 4:30), а не за някой определен ден от седмицата.

По времето на скръбта на хората ще им се наложи да приемат религиозната система и да й се подчинят, защото в обратен случай няма да могат да купуват, нито да продават. Челото посочва на решение, което се взема в главата, тоест в разума. Ръката означава действие, което се реализира след взетото решение. Тези, които се присъединят към системата, потвърждават това свое решение с ръкописен подпис. Библейските вярващи ще страдат и ще бъдат преследвани от религиозната система. Например, ако някой търси работа и го попитат коя религия изповядва, в зависимост от отговора веднага може да бъде решено, дали ще го приемат на работа или не.

Белегът е духовен по природа и е свързан с учението. Както от една страна истински вярващите приемат, разпространяват и изпълняват Божието учение, същото правят от друга страна и последователите на лъжливото учение на противника Му. Учението, вярата и убежденията не се приемат или отбелязват видимо на челото или ръката, а се носят в сърцето и се реализират чрез действия. Запечатването с Духа се случва след като се приеме словото на истината (Ефес. 1:13); белязването с белега на антихриста – след като се приеме извратеното слово.

Следващият текст дава окончателна информация, че тук не става въпрос за външен отличителен знак. Разкрива ни се важния факт, че този белег съдържа името на звяра и числото на името му:

„…за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.
Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест“ (ст. 17-18).

Това е цялостното обяснение на загадъчния белег. Тук откриваме трикратна комбинация, в която отправната точка винаги е звяра. Общата му цифрова стойност е 666, което отговаря на титлата на един човек:

НАМЕСТНИК НА БОЖИЯ СИН

V I C A R I U SF I L I ID E I

5+1+100 + 1+5 + 1+50+1+1 + 500+1 = 666

(В латинските надписи буквата U се пише като V – бел. на прев.)

Белегът може да бъде земен, но също така и духовен отличителен знак. Все пак никой не очаква да види човек носещ името и числото на звяра като видим отличителен знак. Павел е казал: „Аз нося на тялото си белезите на Исуса“ (Гал. 6:17). Разбира се, че не е носил раните на Разпнатия, а духовни белези. Ако ги беше носил на видно място, щеше да стане за смях. Кое е белегът, духовна идентичност на тази религиозна институция? За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем там, където е започнало. Ако знаем какво е предизвикало преследването по онова време, след създаването на римската държавна църква през 4-ти век, ще знаем също какво ще предизвика преследването в бъдеще. Отличителния знак на тази църква-майка е измислената от нея вяра в триединството, която твърди, че Бог уж завинаги
се състои от три самостоятелни личности, които са еднакво вечни, всезнаещи и всемогъщи. Тази вяра в триединството, изисквана и прилагана чрез сила от държавата, била инструмент на натиск и предизвикала жестоко хилядолетно преследване на евреи, християни и мюсюлмани, които са вярвали по различен начин.

Следващите цитати са много цпоказателни сами по себе си:

Източен Рим – 28. 2. 380 г. – ТРИЕДИННАТА ВЯРА е ДЪРЖАВНА РЕЛИГИЯ. Теодосий I Велики, който беше издигнат за император на Изтока от императора на Западната римска империя Грациан, след смъртта на Валент през 379г., налага на всичките си подчинени народи християнската триединна вяра във форма формулирана на Никейския събор през 325 година.

Константинопол – 1. 5. 381 г. – ТРИЕДИННАТА ВЯРА е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗА ХРИСТИЯНИТЕ. „На втория екуменичен събор епископите са одобрили издадения през февруари едикт от император Теодосий I, в който той призовава всички римски поданници да приемат християнската триединна вяра, както е била формулирана на никейския събор през 325 година. Така вярата в триединството, чието съдържание е троицата на Бог Отец, Син и Светия Дух, се превърна в валидна изповед на вяра, и била издигната до положение на религия поддържана от държавата.” (Б.Харенберг „Хроника на човечеството” стр. 212)

Белегът на звяра е свързан най-вече с доктрината за триединството, която е приета и защитавана повече от всеки друг символ на вяра от всички традиционни протестантски църкви. Както в католическата църква, така и в протестантските сега се кръстят с дясната ръка. Серийният убиец Константин уж е видял кръст на небето. По-късно неговата държавна църква кръстенето въвежда да е задължително за всички. с това тринитарско кръстене, по време на което се изрича „В името на Отца и Сина и Светия Дух“, римската църква е водила всичките си свирепи кръстоносни походи и погроми. Иудеите и онези, които са изповядвали други религии, били принуждавани да целунат разпятието или да умрат.

Църковната историография доказва, че преди Константин не е съществувало никакво учение за триединство, а имало само езически троици. Също така нямало практика на кръстенето с ръка. Имало само христологични спорове. Библейските вярващи не носят разпятия и не се покръстват с ръка, а вярват в Божието спасително дело, което било извършено в Христос на Голготския кръст. Те са убедени, че Бог е бил в Христос и примирил света със Себе Си чрез изкупителната смърт на кръста. Павел и първите християните свидетелстват: „Съразпнах се с Христа, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене“ (Гал. 2:20).

От църковната история също е известно, че през първите столетия след Христос нито римско-католическа, нито гръцко-православна, нито някоя друга църква да съществува като организация. Единствено съществували са различни християнски течения, които са се обединили в една единна църква по времето на Константин и неговата империя (Imperium Romanum). На Никейския събор (325г.) нямало нито папа, нито кардинали и подобни, нито пък на събора в Константинопол (381г.) и в Ефес (431г.). Историята на папите започва с Лъв I през 441-ва година сл. Христа. В Никея се събрали представители на различните християнски течения, и много са спорили. с помощта на държавата през IV-V векове се появила първата организирана християнска конфесия като държавна църква. В действителност тя не е била създадена от Христос, и затова няма нищо общо с Него нито в учението, нито в практиките си.

Белегът на тази световна институция, отговорна за множество преследвания, е представен чрез нейната глава като най-висш учителски авторитет. Ако някой се възпротиви на най-светата догма на римската църква, тоест срещу троицата, той жестоко обижда тази църква, и в нейните очи той е еретик, син на смъртта. Вижте следния цитат написан в наши дни: „Тъй като Втория Ватикански събор в своя Декрет за екуменизма (номер 20) има на предвид единствено християните, които вярват в Триединството на Бог, трябва да се докаже доколко другите духовни общности, които отхвърлят триединната вяра, са християнски“ (Herder-Verlag, Lexikon der Sekten.., стр. 151). Тук за диалог не остава свобода на мнения. Решението е окончателно.

Както при възникването, така и сега при обединяването на католическата и протестантски конфесии, тази измислена догма за триединството правят я напълно задължителна за всички християни. Обединеното протестантство ще стане по-силно, и с помощта на държавата ще опитат да накарат всички евангелски църкви, вярващи по друг начин, да приемат този белег:

„И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;
за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име“ (ст. 16-17).

Световния съвет на църквите е много недоволен, че все още съществуват отделни протестантски общества, които отказват да вземат участие в голямото обединение. Това са тези, които вярват в единствения истински вечен Бог, който за да ни спаси и изкупи Се откри в Исус Христос. Те ще отхвърлят антихриста, защото признават Христос като единствената Глава.

Тази догма белязва последователите си с лъжливо познаване на Бог и Христос. Затова в миналото тази институция е проливала повече кръв от която и да е друга група, преследвайки хора с различно мислене и различна вяра. По същия начин тези, които не приемат отличителния белег на тази църква-майка, ще бъдат преследвани. Който, обаче, вярва в догмата за триединството и е покръстен с тази формула, автоматично носи белега на звяра. Както е известно, римската църква твърди, че спасението е единствено в нея, и че единствено чрез нея и нейните тайнства човек може да бъде благословен. Сановниците на тази църква извършват различни ритуали от раждането до смъртта на хората. А резултата е такъв – нейните членове, които са получили и са взели участие във всичките й тайнства, би трябвало да отидат в измисленото чистилище. Това ли е спасение? Светото Писание казва нещо различно (Деян. 4:10-12).

Папската църква с измислената литургия, по време на която се приема светото причастие проивопоставя срещу еднократната жертва на Христос, важаща вечно пред Бог. Там хляба уж се трансформира в истинския Христос, обикаля се с него, хората се кланят и после го изяждат. Всички онези, които не могат да приемат такова антихристско учение, са били проклети чрез решението на събора. Така казва Господ в Своето Слово за Спасителя и за извършеният Му подвиг на спасението:

„С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.
но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,
Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават“ (Евреи 10:10+12+14).

В спасителната история Бог е единственият Извършител чрез Исус Христос, нашия Господ. Светия Дух действа съответно проповядването на Слово на истината за спасението. Църквата действа в свое собствено име чрез формулата „в името на Отца и Сина и Светия Дух“. Христовата Църква, обаче, действа в новозаветното име на Господ Исус Христос, в което състои Божественото спасение за човечеството.

В седемнадесетата глава се използва термина „великий Вавилон, майка на блудниците“ във връзка с всички протестантски църкви, които ще се присъединят към църквата-майка. Там отново се споменава белега на челото:

„И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.
И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много“ (ст. 5-6).

Протестантските църкви, които също са белязани с учението за триединството, се завръщат към майчиния скут. Така отново ще бъде „Великия Вавилон“, опиянен от кръвта на мъчениците. Йоан видял това и се зачудил. Всички, които вярват в триединството и са членове в съответните конфесии, вече носят белега на звяра. А тези, които поради библейското убеждение не могат да се подчинят на тази догма, ще бъдат преследвани. По същия начин и чрез същия белег, чрез който църквата е извършила първото гонение, ще извърши и последното.

Същността на измамата е в това, че извратеното толкова ще прилича на истинското, че почти невъзможно да се види разликата, и ако е възможно да заблуди и избраните (Мат. 24:24). В Матей 7:21-24 Господ има на предвид хора, които говорят за големи знамения и чудеса, с каквито са известни сегашните телевизионни евангелисти на триединството и харизматичните движения. Тези хора се опитват да се оправдаят, но Господ ги отхвърля като злосторници, които Той никога не е познавал. Истинското действие на Духа винаги е в съответствие с истинското учение на Божието Слово.

Тук трябва да се запитаме:

Защо Бог никога не е говорил за „триединството“ или за „светата троица“?

Защо нито един пророк никога не е споменал „триединния Бог“?

Защо нито един апостол не е говорил за „трите личности в Божеството“?

Защо в Библията не откриваме термините „Бог Син“ и „Бог Свети Дух“?

Защо по време на юдаизма и по времето на апостолите не е имало нито един дебат относно Божеството?

Защо по време на апостолите и в следапостолското време нито веднъж не се е кръщавало в триединната формула?

Защо всички апостоли разбиращи перфектно Матей 28:19 са кръщавали единствено в името на Господ Исус Христос чрез потапяне във вода (Деян. 2:38, 8:16, 10:48, 19:5; Римл. 6:3)?

Защото чрез прякото поучение от Възкръсналия и чрез откровението от Духа те са разбрали, че Исус от Назарет е „Емануил = Бог с нас“. Знаели, че заветното име на Новия завет е Иешуа, което означава Яхве-Спасител, точно така както „Емануил“ означава Бог с нас. Също така те знаели, че единственият истински Бог Се е открил като Отец, Син и Свети Дух. и че това се е случило заради нашето спасение в новозаветното име на Завета, в което са кръстени всички синови и дъщери Божии в периода на Новия завет.

Било то думи, деяния или кръщение, и всичко, което е от Бог и по Негова воля, се извършва в Неговата Църква не чрез някаква магическа формула, нито чрез повтаряне на титли и назименования, а в името на Господ Исус Христос (Колос. 3:17). Всяко коляно се поклони не пред титли и формули, а пред святото заветно име на Господ Исус Христос (Филип. 2:9-11).

Още в Стария завет на върха Синай Бог е обещал във връзка с името Си: „На всяко място, където ще правя да се помни Името Ми, ще идвам при теб и ще те благославям“ (Изх. 20:24).

По време на съобщаването за раждане на Спасителя ясно е било казано:

„…Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му. А всичко това стана, за да се сбъдне казаното от Господа чрез пророка: „Ето, девицата ще зачене и ще роди син; и ще го нарекат Емануил“, което значи: Бог с нас“ (Мат. 1:21-23).

Всички служения, поставени от Бог в новозаветната Църква, се извършват под ръководството на Светия Дух с пълномощието на Божието Слово в името на Господ Исус Христос. А всички църковни служители, обаче, извършват всеки ритуал използвайки формулата „в името на Отца и Сина и Светия Дух“ без да споменат самото Име, което по време на кръщението е от истинско значение. Нито един пророк или апостол не е повтарял сляпо такава формула. Затова не ни учудва, че в „християнския“ Запад същата формула се практикува в окултизма и спиритизма.

Слушайте всички вие, които считате че принадлежите към Божието стадо, но едновременно с това вярвате в догмата за триединството: Сега е моментът на истината, на вземане на решението, откриване на Христос и разкриването на антихриста, отделянето на светлината от тъмнината! Посланието на Бога към Неговия разпръснат народ: звучи в последното повикване:

„Излезте изсред тях и отделете се, казва Господ, „И не се допирайте до нечисто; и Аз ще ви приема,
И ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери, казва всемогъщият Господ“ (2Кор 6:17-18; Откр. 18:4).

Това е ТАКА КАЗВА ГОСПОД в този текст на Писанието е напълно ясно. Само тези, които излизат зад вавилонско-триединните граници, те може в действителност да бъдат част от Христовото Тяло чрез кръщение и запечатване от Светия Дух (1Кор 12). Христос и антихриста взаимно се изключват. Тези два лагера не могат да се смесят, никой не може да остане неутрален. Едните са запечатани от Светия Дух, а другите са белязани от лъжлива система.

Който чуе тръбата на вечно валидното Евангелие, трябва да последва Божия зов. Сега е момента за вземане на решение: дали искаме да принадлежим към Христос, или към антихриста? дали ще бъдем запечатани от Светия Дух в истината на Божието Слово, или приемаме белега на звяра и продължаваме да живеем в заблуда? Пророците не познавали лъжливото учение за триединен Бог; апостолите не са познавали кръщение в формула на троицата. Тази изцяло лъжлива религиозна система е отхвърлена от Бог.

Всичко е обобщено в един човек, който го въплъщава. Описанието и числото в титлата на този мъж са ни представени в Светото Писание. Относно това всички учители на Библията от времето на Реформацията са били на едно мнение. Няма възможност за друго тълкуване, при което всички отделни детайли така да съответстват едно към едно.

От тринадесета до деветнадесета глава откриваме символи, които се намират и в книгата на Даниил и се отнасят до пророческото течение на времето. За да бъде по-разбираемо, нека първо накратко да разгледаме какво му е било показано.

Той е видял четири последователни световни царства, изобразени с помощта на четири различни метала под формата на голяма статуя (гл. 2). Също така му е било дадено тълкуване за образа, който видял. и до ден днешен остава непроменено, че именно всевишният Бог разкрива тайните на Своите слуги и пророци.

„Тайната, която царят изисква, не могат да изявят на царя нито мъдреци, нито гадатели, нито книжници, нито гледачи. Но има Бог на небесата, който открива тайни…“ (2:27-28).

В седма глава пророк Даниил видял развитието на световните царства чак до края на сегашната цивилизация, изобразени чрез символи на животни. Той е наблюдавал как четирите небесни вятъра раздвижили морето, от което после са излезли животни. Според пророческият символичен език тук става въпрос за морето на народите, което се раздвижва във всички посоки, и от което излизат последователно тези четири различни световни империи. Мнозинство от държавите използват като знаци за гербовете си изображения на животни, както са били показани на пророка.

„Тези четири големи звяра, каза той, са четирима царе, които ще се издигнат от земята…Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всичките царства…“ (Дан. 7:17+23).