„И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им“ (14:1).

Отново се споменава челото във връзка с носенето на име. В седмата глава беше съобщено, че 144 000 от дванадесетте израелски племена са белязани с печат на челата си. Тук е допълнено, че печата е име. В четиринадесета глава виждаме запечатаните 144 000 на хълма Сион. Те са показани заедно с Агнето, което символизира тяхното изкупление. Те са приели изкуплението, извършено от Божието Агне на кръста на Голготата. Евреите ще носят име Емануил-Иешуа. Емануил = Бог с нас (Исая 7:14), Иешуа = Яхве-Спасител. След това ще се изпълни Исая 25:9:

„И в онзи ден ще кажат: Ето, това е нашият Бог, чакахме Го да ни спаси. Това е ГОСПОД, чакахме Го. Ще се радваме и ще се веселим в спасението Му.“

Хълмът Сион отново ще е от особенно значение (Исая 2+4).

„И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.

И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята“ (Откр. 14:2-3).

Преди небесният и земният Йерусалим да се обединят, избраните Евреи ще научат нова песен, която после ще пеят всички онези, които са участвали в първото възкресение. Първородният плод на народите е Невястата, която на Небесата ще пее по време на сватбената трапеза. Тази песен се чува чак до земята, и единствено 144 000, които са първородният плод на Израел, могат да я научат и да пеят заедно с нея. Невястата са избраните от всички народи и езици, а 144 000 са избраните от дванадесетте племена на Израел.

Относно 144 000 е казано:

„Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето.

И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни“ (Откр. 14:4-5).

Както вече споменахме в дванадесета глава, църквата е символизирана от жена. Тези 144 000 са непорочни, тоест не са се осквернили от духовно блудство с някоя църква. Те не принадлежат към никоя църква: не са нито католици, нито евангелически лутеране, нито методисти, нито баптисти, нито нещо подобно. Те изобщо нямат възможност да се присъединят към някоя църква, защото чрез служението на двамата свидетели те са дошли директно при Христос, и са запечатани с Божият печат на челата им. Непорочните се срещат с Агнеца, Който ги е изкупил, и после те Го следват.

Относно тази група от Израел Господ е казал в Стария Завет:

„Но ще оставя сред теб смирен и беден народ, който ще се уповава на Името на ГОСПОДА.

Останалите от Израил няма да вършат беззаконие и няма да говорят лъжа и няма да се намери в устата им измамен език – защото ще пасат и ще лежат и никой няма да ги плаши.Пей, сионска дъще, извикай от радост, Израилю! Радвай се и се весели от все сърце, ерусалимска дъще!

ГОСПОД отмени присъдите ти, отвърна врага ти; Царят на Израил, ГОСПОД, е сред теб; няма вече да видиш зло“ (Соф. 3:12-15).

Вечно важащото Евангелие
и призивите на трите ангела

В Откр. 14:6-11 по специален начин вниманието ни насочено към три неща, идващи директно от Небесата. Първо, вечно важащото Евангелие достоверно се проповядва на всички народи и езици. Във връзка с това звучи призив:

„Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото часът на Неговия съд настана; и поклонете се на Този, който е направил небето и земята, и морето, и водните извори!“

Второ, съобщава се за падането на великия Вавилон:

„Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.“

Трето, човечеството се предупреждава да не се покланят на звяра и на неговия образ, и да не приемат белега му на челото или ръката си, защото

„Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той също ще пие от виното на Божията ярост, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето“ (ст. 9-10).

Бог не реагира на нищо друго с такъв гняв, като приемането на антихристската система. Който в наши дни ще бъде намерен в тази система, дори и като член на църква с ученето на триединство, която принадлежи към екуменизма и Световния съвет на църквите, за такъв човек няма да има милост, а чака го единствено Божият гняв, огън и сяра.

Това ни показва колко е важно да знаем какво да се разбира под термините „звяр“, „образ на звяра“ и „белег“. Това ни става ясно от несравнимама заплаха. Всеки, който стане жертва на тази религиозна измама, изглеждаща толкова „християнски и набожно“, той приема белега на звяра и ще понесе последствията.

Бог е милостив, милосърден и много добър. Той дава прощение на греховете на всички, които Го помолят за това, и прощава всяка вина. Който, обаче, застане на страната на антихриста в този решаващ исторически момент, той омаловажава Христос и Го отхвърля. Той няма да прости на хората, които възхваляват антихриста, който само говори за прошка и мир, но не може да ги даде, – вместо да се обърнат към Него, към Спасителя, единствения, Който може да даде мир и прощение. Трябва да надникнем в същността на това религиозно оформено дело, и да разберем какви са непоправимите последици за всички, които са във връзка с антихриста.

Пророческото значение и разкриването на оставените символи е можело да бъде разкрито чак сега чрез истинско пророческо служение, когато дойде необходимостта. Никой евангелист или библейски учител до сега не е имал неограничен достъп до пророческата част. Бог прави всичко по Свой Си начин, и на всеки от Неговите служителите – евангелисти, библейски учители, пастири – дава съответна част от поръчението. Пророческата част, за която става въпрос сега, трябва да бъде оставена на пророк, защото „Наистина Господ Йехова няма да направи нищо,
без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците“ (Амос 3:7). Словото винаги е било разкрито на пророците и Божиите слуги, също на апостолите и слугите на Христос; а тълкуванията винаги са идвали от книжниците и теолозите. В новозаветната Църква Бог също е установил учителско, пророческо и апостолско служение (1Кор 12:28; Ефес. 4:11 и др.).

Страшната съдба на хора, въведени в заблуда, е описана по следния начин: „И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой ни денем, ни нощем, нито който и да е друг, който приема белега на името му“ (14:11).

Веднага след това е казано, какво очаква тези, които останат верни на Господ в часът на изпитанието:

„Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус.

И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени мъртвите, които отсега нататък умират в Господа. Да! – казва Духът – за да си починат от трудовете си, защото делата им ги следват“ (ст. 12-13).

Тук се сбъдва съобщеното във втората част на петия печат в глава 6, стих 11.

Голямата жътва на житото
в края на периода на благодатта

Във втората половина на тази глава са описани две различни жътви. Първата в стиховете 14-16 се отнася до блажените в Христос:

„И видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп.

И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.

И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята беше пожъната.“

Човешкия Син на белия облак е Господ Исус Христос. Йоан Кръстител е казал относно жътвата: „Ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън“ (Мат. 3:12, Лука 3:17). Ще събере Своето жито в Своята житница. В една от притчите Човешкия Син говори за Себе Си като за житно зърно, което е трябвало да падне и да умре, за да може да даде голяма реколта от същи семена. „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод“ (Йоан 12:24).

Семето, засадено от Бог, ще расте докато накрая не узрее изцяло. „Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва“ (Марк 4:28-29).

Човешкият Син е посадил доброто семе. „Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия“ (Мат. 13:37-38).

Той е Онзи, който ще пусне сърпа и заедно с ангелите ще пожъне реколтата (Мат. 13:39), и ще грабне Своите Си при себе Си. Викът със силен глас е към Него: „Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла“ (Откр. 14:15). По време на първото възкресение ще стане съвсем ясно, че избраната група на първородните наистина са напълно и изцяло преобразени в духа и образа на Божия Син (1Йоан 3:2).

Жътва на земното лозе –
изпълнението на Божия гняв

В стиховете 17-20 се говори за съвсем различна жътва, която ще сполети земното лозе.

„И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като и той държеше остър сърп.
И още един ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп, като каза: Прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.
И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божията ярост.
И линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина и стигна дори до юздите на конете на едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.“

Който чете паралелните стихове, ще установи че в описанато събитие става въпрос за Божия гняв, който се отприщва по време на последната битка срещу враговете на Израел. Пророците в Стария завет и апостолите в Новия завет са говорили за това. Ключовите думи в тази жътва са „лин“ и „отмъщение“.

Тази жътва не радва Господа. Тук става въпрос за човечеството, което е отхвърлило Бог и се Му противопоставило. Когато сравним с други библейски места става ясно, че преди началото на мирното Хилядолетно царство Бог ще се разплати с враждебното към Него човечество. Както гроздовете се изсипват в лина и се изстискват, също така в лина на Божият гняв ще бъдат хвърлени хора по онова време. Богът на любовта, милостта и избавлението тогава ще се превърне в Бог на гнева и съденето, Който ще каже: „На Мене принадлежи възмездието и въздаянието“ (Втор. 32:35).

В Исая 63:2 Го питат:

„Защо има червено по облеклото Ти и дрехите Ти са като на някой, който тъпче лин?
Аз сам изтъпках лина и никой от народите не беше с Мен. Да, стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, и кръвта им изпръска дрехите Ми и омърсих цялото Си облекло,
защото денят на отмъщението бе в сърцето Ми и годината Ми за изкупление настана.
Огледах се, но нямаше помощник и се изумих, че нямаше опора; тогава Моята ръка Ми донесе спасение и яростта Ми, тя Ме подкрепи.
И стъпках народите в гнева Си и ги опих с яростта Си, и излях кръвта им на земята“ (ст. 2-6).

„А ти им пророкувай всички тези неща и им кажи: ГОСПОД ще изреве отвисоко и ще нададе гласа Си от святото Си обиталище; ще изреве силно против обиталището си; ще издаде вик като тъпкачите на лин против всичките жители на земята.
Екотът ще стигне и до край-земята, защото ГОСПОД има съд с народите; Той ще се съди с всяка плът, безбожните ще предаде на меч, заявява ГОСПОД“ (Ерем. 25:30-31).

И пророк Йоил е описал същият ден на отмъщението, в който Бог ще се разплати с безбожното човечество.

„Нека станат народите и да дойдат в Йосафатовата долина; защото там ще седна да съдя всичките околни народи.
Пускайте сърпа в жътвата, защото е узряла; елате, тъпчете, защото линът е пълен и каците преливат; понеже нечестието им е голямо“ (Йоил 3:12-13).

На различни места в Библията се споменават събития, които ще се сбъднат в деня на отмъщението, предсказани от пророк Исая 61:2, където на същия дъх беше прогласена годината на благоволението Господне. Бог е искал да включи сътвореното човечество в Своя спасителен план, и да даде възможност да участват в Неговите намерения. Самият Тъй като Той е вечен, то и Неговия план трябва да се простира отвъд времето, до вечността. Който умишлено собявен вътрешен бунт застанал срещу Бога, Твореца, Господа и Спасителя, такъв няма да има място в завършения Божий спасителен план, когато между Бог и човечеството ще бъде въстановена пълна хармония. Затова примирението в Христос на Бога с човечеството е необходимо условието, което трябва да стане преди получаването на вечен живот с Него.

„И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им“ (14:1).

Отново се споменава челото във връзка с носенето на име. В седмата глава беше съобщено, че 144 000 от дванадесетте израелски племена са белязани с печат на челата си. Тук е допълнено, че печата е име. В четиринадесета глава виждаме запечатаните 144 000 на хълма Сион. Те са показани заедно с Агнето, което символизира тяхното изкупление. Те са приели изкуплението, извършено от Божието Агне на кръста на Голготата. Евреите ще носят име Емануил-Иешуа. Емануил = Бог с нас (Исая 7:14), Иешуа = Яхве-Спасител. След това ще се изпълни Исая 25:9:

„И в онзи ден ще кажат: Ето, това е нашият Бог, чакахме Го да ни спаси. Това еГОСПОД, чакахме Го. Ще се радваме и ще се веселим в спасението Му.“

Хълмът Сион отново ще е от особенно значение (Исая 2+4).

„И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.

И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; иникой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята“ (Откр. 14:2-3).

Преди небесният и земният Йерусалим да се обединят, избраните Евреи ще научат нова песен, която после ще пеят всички онези, които са участвали в първото възкресение. Първородният плод на народите е Невястата, която на Небесата ще пее по време на сватбената трапеза. Тази песен се чува чак до земята, и единствено 144 000, които са първородният плод на Израел, могат да я научат и да пеят заедно с нея. Невястата са избраните от всички народи и езици, а 144 000 са избраните от дванадесетте племена на Израел.

Относно 144 000 е казано:

„Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето.

И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни“ (Откр. 14:4-5).

Както вече споменахме в дванадесета глава, църквата е символизирана от жена. Тези 144 000 са непорочни, тоест не са се осквернили от духовно блудство с някоя църква. Те не принадлежат към никоя църква: не са нито католици, нито евангелически лутеране, нито методисти, нито баптисти, нито нещо подобно. Те изобщо нямат възможност да се присъединят към някоя църква, защото чрез служението на двамата свидетели те са дошли директно при Христос, и са запечатани с Божият печат на челата им. Непорочните се срещат с Агнеца, Който ги е изкупил, и после те Го следват.

Относно тази група от Израел Господ е казал в Стария Завет:

„Но ще оставя сред теб смирен и беден народ, който ще се уповава на Името на ГОСПОДА.

Останалите от Израил няма да вършат беззаконие и няма да говорят лъжа и няма да се намери в устата им измамен език – защото ще пасат и ще лежат и никой няма да ги плаши.Пей, сионска дъще, извикай от радост, Израилю! Радвай се и се весели от все сърце, ерусалимска дъще!

ГОСПОД отмени присъдите ти, отвърна врага ти; Царят на Израил, ГОСПОД, е сред теб; няма вече да видиш зло“ (Соф. 3:12-15).

Вечно важащото Евангелие
и призивите на трите ангела

В Откр. 14:6-11 по специален начин вниманието ни насочено към три неща, идващи директно от Небесата. Първо, вечно важащото Евангелие достоверно се проповядва на всички народи и езици. Във връзка с това звучи призив:

„Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото часът на Неговия съд настана; и поклонете се на Този, който е направил небето и земята, и морето, и водните извори!“

Второ, съобщава се за падането на великия Вавилон:

„Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.“

Трето, човечеството се предупреждава да не се покланят на звяра и на неговия образ, и да не приемат белега му на челото или ръката си, защото

„Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той също ще пие от виното на Божията ярост, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето“ (ст. 9-10).

Бог не реагира на нищо друго с такъв гняв, като приемането на антихристската система. Който в наши дни ще бъде намерен в тази система, дори и като член на църква с ученето на триединство, която принадлежи към екуменизма и Световния съвет на църквите, за такъв човек няма да има милост, а чака го единствено Божият гняв, огън и сяра.

Това ни показва колко е важно да знаем какво да се разбира под термините „звяр“, „образ на звяра“ и „белег“. Това ни става ясно от несравнимама заплаха. Всеки, който стане жертва на тази религиозна измама, изглеждаща толкова „християнски и набожно“, той приема белега на звяра и ще понесе последствията.

Бог е милостив, милосърден и много добър. Той дава прощение на греховете на всички, които Го помолят за това, и прощава всяка вина. Който, обаче, застане на страната на антихриста в този решаващ исторически момент, той омаловажава Христос и Го отхвърля. Той няма да прости на хората, които възхваляват антихриста, който само говори за прошка и мир, но не може да ги даде, – вместо да се обърнат към Него, към Спасителя, единствения, Който може да даде мир и прощение. Трябва да надникнем в същността на това религиозно оформено дело, и да разберем какви са непоправимите последици за всички, които са във връзка с антихриста.

Пророческото значение и разкриването на оставените символи е можело да бъде разкрито чак сега чрез истинско пророческо служение, когато дойде необходимостта. Никой евангелист или библейски учител до сега не е имал неограничен достъп до пророческата част. Бог прави всичко по Свой Си начин, и на всеки от Неговите служителите – евангелисти, библейски учители, пастири – дава съответна част от поръчението. Пророческата част, за която става въпрос сега, трябва да бъде оставена на пророк, защото „Наистина Господ Йехова няма да направи нищо,
без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците“ (Амос 3:7). Словото винаги е било разкрито на пророците и Божиите слуги, също на апостолите и слугите на Христос; а тълкуванията винаги са идвали от книжниците и теолозите. В новозаветната Църква Бог също е установил учителско, пророческо и апостолско служение (1Кор 12:28; Ефес. 4:11 и др.).

Страшната съдба на хора, въведени в заблуда, е описана по следния начин: „И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове; и онези, които се покланят на звяра ио*браза му, няма да имат покой ни денем, ни нощем, нито който и да е друг, който приема* ***белега на името му*“ (14:11).

Веднага след това е казано, какво очаква тези, които останат верни на Господ в часът на изпитанието:

„Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус.

И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени мъртвите, които отсега нататък умират в Господа. Да! – казва Духът – за да си починат от трудовете си, защото делата им ги следват“ (ст. 12-13).

Тук се сбъдва съобщеното във втората част на петия печат в глава 6, стих 11.

Голямата жътва на житото
в края на периода на благодатта

Във втората половина на тази глава са описани две различни жътви. Първата в стиховете 14-16 се отнася до блажените в Христос:

„И видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп.

И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.

И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята беше пожъната.“

Човешкия Син на белия облак е Господ Исус Христос. Йоан Кръстител е казал относно жътвата: „Ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън“ (Мат. 3:12, Лука 3:17). Ще събере Своето жито в Своята житница. В една от притчите Човешкия Син говори за Себе Си като за житно зърно, което е трябвало да падне и да умре, за да може да даде голяма реколта от същи семена. „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод“ (Йоан 12:24).

Семето, засадено от Бог, ще расте докато накрая не узрее изцяло. „Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва“ (Марк 4:28-29).

Човешкият Син е посадил доброто семе. „Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия“ (Мат. 13:37-38).

Той е Онзи, който ще пусне сърпа и заедно с ангелите ще пожъне реколтата (Мат. 13:39), и ще грабне Своите Си при себе Си. Викът със силен глас е към Него: „Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла“ (Откр. 14:15). По време на първото възкресение ще стане съвсем ясно, че избраната група на първородните наистина са напълно и изцяло преобразени в духа и образа на Божия Син (1Йоан 3:2).

Жътва на земното лозе –
изпълнението на Божия гняв

В стиховете 17-20 се говори за съвсем различна жътва, която ще сполети земното лозе.

„И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като и той държеше остър сърп.И още един ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп, като каза: Прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божията ярост.И линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина и стигна дори до юздите на конете на едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.“

Който чете паралелните стихове, ще установи че в описанато събитие става въпрос за Божия гняв, който се отприщва по време на последната битка срещу враговете на Израел. Пророците в Стария завет и апостолите в Новия завет са говорили за това. Ключовите думи в тази жътва са „лин“ и „отмъщение“.

Тази жътва не радва Господа. Тук става въпрос за човечеството, което е отхвърлило Бог и се Му противопоставило. Когато сравним с други библейски места става ясно, че преди началото на мирното Хилядолетно царство Бог ще се разплати с враждебното към Него човечество. Както гроздовете се изсипват в лина и се изстискват, също така в лина на Божият гняв ще бъдат хвърлени хора по онова време. Богът на любовта, милостта и избавлението тогава ще се превърне в Бог на гнева и съденето, Който ще каже: „На Мене принадлежи възмездието и въздаянието“ (Втор. 32:35).

В Исая 63:2 Го питат:

„Защо има червено по облеклото Ти и дрехите Ти са като на някой, който тъпче лин?Аз сам изтъпках лина и никой от народите не беше с Мен. Да, стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, и кръвта им изпръска дрехите Ми и омърсих цялото Си облекло,защото денят на отмъщението бе в сърцето Ми и годината Ми за изкупление настана.Огледах се, но нямаше помощник и се изумих, че нямаше опора; тогава Моята ръка Ми донесе спасение ияростта Ми, тя Ме подкрепи.И стъпках народите в гнева Си и ги опих с яростта Си, и излях кръвта им на земята“ (ст. 2-6).

„А ти им пророкувай всички тези неща и им кажи: ГОСПОД ще изреве отвисоко и ще нададе гласа Си от святото Си обиталище; ще изреве силно против обиталището си; ще издаде вик като тъпкачите на лин против всичките жители на земята.Екотът ще стигне и до край-земята, защото ГОСПОД има съд с народите; Той ще се съди с всяка плът, безбожните ще предаде на меч, заявява ГОСПОД“ (Ерем. 25:30-31).

И пророк Йоил е описал същият ден на отмъщението, в който Бог ще се разплати с безбожното човечество.

„Нека станат народите и да дойдат в Йосафатовата долина; защото там ще седна да съдя всичките околни народи.Пускайте сърпа в жътвата, защото е узряла; елате, тъпчете, защото линът е пълен и каците преливат; понеже нечестието им е голямо“ (Йоил 3:12-13).

На различни места в Библията се споменават събития, които ще се сбъднат в деня на отмъщението, предсказани от пророк Исая 61:2, където на същия дъх беше прогласена годината на благоволението Господне. Бог е искал да включи сътвореното човечество в Своя спасителен план, и да даде възможност да участват в Неговите намерения. Самият Тъй като Той е вечен, то и Неговия план трябва да се простира отвъд времето, до вечността. Който умишлено собявен вътрешен бунт застанал срещу Бога, Твореца, Господа и Спасителя, такъв няма да има място в завършения Божий спасителен план, когато между Бог и човечеството ще бъде въстановена пълна хармония. Затова примирението в Христос на Бога с човечеството е необходимо условието, което трябва да стане преди получаването на вечен живот с Него.