В осемнадесетата глава още веднъж подробно са описани падението на Вавилон и неговото унищожение. Всеки би трябвало сам да прочете внимателно тази глава, за да види до каква степен достига Божия гняв.

„След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята бе осветена от неговата слава.

Той извика със силен глас: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица;

защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош“ (ст. 1-3).

В края на периода на благодатта от Небето звучи последен призив:

„Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й;

защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди.“

Възможно е тези, които се предопределени за спасение, все още са в нея и ще чуят този зов чак в последния момент преди Грабването. Тази последна вест ги призовава да излязат от нея.

По-нататък се съобщава, че в един ден ще нахлуят мор, скръб и глад, и ще падне огън върху нея.

„Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица и печал никога няма да видя.

Затова в един ден ще дойдат напастите й мор, печал и глад и тя ще изгори в огън; защото могъщ е Господ Бог, Който я съди.

И земните царе, които са блудствали и живели разкошно с нея, ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й.

Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, могъщи граде, понеже в един час дойде присъдата ти! (ст. 7-10).

Тъй като тук става въпрос за града, в който са били подписани Римските договори, и който се счита за кръстопът на световния пазар, неговото унищожение много ще засегне търговците.

„И земните търговци ще плачат и жалеят за нея, защото никой вече няма да купува стоките им,

стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, висон и пурпур, коприна и червен плат, и всякакво благоуханно дърво, и всякакви изделия от слонова кост, и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от бронз, от желязо и от мрамор, и канела, аромати, тамян, миро и ливан, вино и маслинено масло, чисто брашно и пшеница, добитък и овце, коне, колесници и роби, и човешки души.

Плодовете, за които душата ти копнееше, изчезнаха от теб и всеки разкош и блясък си отиде от теб и няма вече да се намери.

Търговците на тези неща, които се обогатиха от нея, ще застанат надалеч от страх от мъките й и ще плачат и ще жалеят,

като казват: Горко, горко, граде велики, облечен във висон, пурпур и червено и позлатен със злато, скъпоценни камъни и бисери!

Защото за един час беше опустошено такова голямо богатство!“ (ст. 11-17).

В седемнадесетата глава е описана отпадналата жена, която е била окичена със злато, скъпоценни камъни и бисери. Тук ни става ясно, че жестокото унищожение ще сполети целия велик град.

„Горко, горко, на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от нейното великолепие; защото за един час беше опустошена!“ (стих 19).

Пророкът казва на спасените, живеещи по онова време в Небесата:

„Веселете се заради нея, небеса и вие светии, апостоли и пророци, защото Бог изпълни присъдата над нея заради вас“ (стих 20).

В последните стихове ни е съобщено, че този велик град ще бъде хвърлен в морето като воденичен камък и вече няма да бъде намерен. Накрая чрез Святото Си Слово Бог обвинява тази голяма световна политическо-религиозна институция, че е правила отрови и магии, чрез които е подвела всички народи.

„..твоите търговци бяха големците на земята, защото чрез твоите чародейства бяха измамени всичките народи.

И в нея беше намерена кръвта на пророците и на светиите, и на всичките убити на земята“ (ст. 3-24).

Никой човек не би посмял да изрази нещата толкова ясно, както ги изрекъл истинския Бог. Тази земя наистина е напоена с кръвта на мъчениците.

В осемнадесетата глава още веднъж подробно са описани падението на Вавилон и неговото унищожение. Всеки би трябвало сам да прочете внимателно тази глава, за да види до каква степен достига Божия гняв.

„След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята бе осветена от неговата слава.

Той извика със силен глас: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица;

защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош“ (ст. 1-3).

В края на периода на благодатта от Небето звучи последен призив:

„Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й;

защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди.“

Възможно е тези, които се предопределени за спасение, все още са в нея и ще чуят този зов чак в последния момент преди Грабването. Тази последна вест ги призовава да излязат от нея.

По-нататък се съобщава, че в един ден ще нахлуят мор, скръб и глад, и ще падне огън върху нея.

„Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкова мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица и печал никога няма да видя.

Затова в един ден ще дойдат напастите й мор, печал и глад и тя ще изгори в огън; защото могъщ е Господ Бог, Който я съди.

И земните царе, които са блудствали и живели разкошно с нея, ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й.

Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, могъщи граде, понеже в един час дойде присъдата ти! (ст. 7-10).

Тъй като тук става въпрос за града, в който са били подписани Римските договори, и който се счита за кръстопът на световния пазар, неговото унищожение много ще засегне търговците.

„И земните търговци ще плачат и жалеят за нея, защото никой вече няма да купува стоките им,

стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, висон и пурпур, коприна и червен плат, и всякакво благоуханно дърво, и всякакви изделия от слонова кост, и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от бронз, от желязо и от мрамор, и канела, аромати, тамян, миро и ливан, вино и маслинено масло, чисто брашно и пшеница, добитък и овце, коне, колесници и роби, и човешки души.

Плодовете, за които душата ти копнееше, изчезнаха от теб и всеки разкош и блясък си отиде от теб и няма вече да се намери.

Търговците на тези неща, които се обогатиха от нея, ще застанат надалеч от страх от мъките й и ще плачат и ще жалеят,

като казват: Горко, горко, граде велики, облечен във висон, пурпур и червено и позлатен със злато, скъпоценни камъни и бисери!

Защото за един час беше опустошено такова голямо богатство!“ (ст. 11-17).

В седемнадесетата глава е описана отпадналата жена, която е била окичена със злато, скъпоценни камъни и бисери. Тук ни става ясно, че жестокото унищожение ще сполети целия велик град.

„Горко, горко, на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от нейното великолепие; защото за един час беше опустошена!“ (стих 19).

Пророкът казва на спасените, живеещи по онова време в Небесата:

„Веселете се заради нея, небеса и вие светии, апостоли и пророци, защото Бог изпълни присъдата над нея заради вас“ (стих 20).

В последните стихове ни е съобщено, че този велик град ще бъде хвърлен в морето като воденичен камък и вече няма да бъде намерен. Накрая чрез Святото Си Слово Бог обвинява тази голяма световна политическо-религиозна институция, че е правила отрови и магии, чрез които е подвела всички народи.

„..твоите търговци бяха големците на земята, защото чрез твоите чародейства бяха измамени всичките народи.

И в нея беше намерена кръвта на пророците и на светиите, и на всичките убити на земята“ (ст. 3-24).

Никой човек не би посмял да изрази нещата толкова ясно, както ги изрекъл истинския Бог. Тази земя наистина е напоена с кръвта на мъчениците.