Седемнадесетата глава е точно толкова загадъчна, колкото и тринадесетата. В нея откриваме символи, които вече са ни известни, както и някои доста загадъчни символи. Тук ни е необходимо истинско откровение от Бог, за да разпознаем правилно и разберем, какво се крие под символичните описания. Отново ще разгледаме ключовите думи, които водят до разкриване на значението на тези символи.

Например, значението на първия стих се намира в петнадесетия. В предишните глави беше изявено какво символизира една жена в библейското пророчество. Също така самото Писание достатъчно хвърля светлина върху звяра със седем глави и десет рога, с жената яздеща звяра.

Преобладаващото мнозинство библейски учители са единодушни, че тази „голяма блудница“ е Римската църква, която царува върху седемте хълма. От всички съществуващи църкви единствено Римската има своя собствена територия и е държава, която е изпратила свои посланици в останалите държави, както е типично между народите. По този начин държавата Ватикан разполага с дипломатически канали на връзка с правителствата на света. Папата римски едновременно и е държавен глава, поради което по време на държавни посещения бива посрещан с всички дипломатически почести. Всички останали църкви имат повече или по-малко влияние в някои страни или региони, но Католическата присъства по един или друг начин навсякъде по света. Това е написал провидеца в стиховете 1-2:

„И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, и говори с мен, и каза: Ела, ще ти покажа съда над голямата блудница, която седи на много води,

с която блудстваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудстване.“

Няма друга църковна институция, която така да търси благоразположението на земните правители и царе. През август 1994-та папата римския се обърна към 184 правителства преди „Международната конференция по народонаселението“ през септември в Кайро, и търси подкрепа на ватиканското становище, дори и от екстремно ислямски държави.

Йоан видял, какво представлява в действителност тази институция:

„И така, той ме заведе в Духа в една пустиня. и видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога“ (Откр. 17:3).

В глава 12 ни беше показана вярната жена, която бе приела Божието семе, и роди съответното. А тук виждаме невярна жена, която е приела чуждо семе. Тя е наричана жена, тъй като е възприемана външно като църква и Божието име в устата и, но цялата им система е пълна с богохулни имена.

Символа на тази жена яздеща звяра показва, че религиозната власт ще поеме контрол над светската. Светската институция е символизирана от тази невярна жена, която държи юздите в ръцете си, тоест управлява светската власт, върху която седи. В глава 13 вече се занимавахме с властта на звяра. Следващият стих би трябвало да бъде достатъчен:

„Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.“

Всеки, който е посетил съкровищницата на Ватикана, знае, за какво става дума.

В книгата на пророк Езекиил Бог много преди това е дал описание на тази система, и най-вече онзи, който се смята за повече от човек: „Така казва Господ Иеова: Понеже се е надигнало сърцето ти, и ти си рекъл: Аз съм бог, седя на Божието седалище всред моретата; а пък ти си човек, а не бог, ако и да си поставил сърцето си като, че е Божие сърце (виж също 2 Сол. 2); с мъдростта и разума си ти си придобил богатство за себе си, и придобил си злато и сребро в съкровищниците си; с голямата си мъдрост ти си придобил богатството си чрез търговията си, и сърцето ти се е надигнало поради богатството ти…“ (Езек. 28:2-5). Всеки тамошен човек знае, че в съкровищницата на Ватикана е натрупано неизчислимо богатство, и че Ватикана участва във всяка печеливша финансова сфера: банки, застраховки и в цялата икономиката.

След това в Откровение 17 е казано:

„И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята“ (стих 5).

Този надпис на челото също е невидим, тъй като иначе всеки би могъл да го види. Както необяснимата Божествена тайна Бог е в Христос с Църквата е неразбираема, така и тайната на сатана в отпадналата църква също е неразбираема и необяснима. Самият сатана е същество отпаднало от Бога, но което не отрича Бог; същото важи и за отстъпническата църква.

Духовното състояние на тази институция е било разкрито на пророк Еремия, който пише: „В ръката Господня Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова те обезумяха“ (Ерем. 51:7). Цялото човечество станало духовно опиянено, въпреки обширните си познания, и вече не може трезво с яснота да държи на духовното разбиране. Всичките извратени учения имат същото духовно състояние по причината на излишък на вино. Ето защо библейската ориентация може да получат само онези, които излизат от тази система.

Пророкът продължава: „Внезапно Вавилон падна и се разруши; ридайте за него; вземете балсама за раната му – дано се изцели. Опитахме се да целим Вавилон, но не бе изцелен; оставете го и нека отидем всеки в страната си, защото присъдата му стигна до небето и се възвиси дори до облаците“ (Ерем. 51:8-9).

Реформаторите не успяха да изцелят този велики Вавилон. Всички те са били принудени да напуснат онези непоправими неща, и създадоха собствени църкви. и сега изцелението му е невъзможно. Въпреки процеса на трансформацията, който продължава сам по себе си, тази институция остава си онова, което винаги е била, нещата не са се променили. Привидните отстъпки и корекции имат една единствена цел: да се елиминира негативното мислене на протестантите, така че нито един да не повдигне гласа си в предупреждение, и да не застанат против него. с  тази цел след Втория ватикански събор в римската църква започва да се употребява много протестантски изрази, но реално погледнато нищо не се е променило.

Тази голяма институция е църква-майка, от която излязоха множество църкви, в същност са нейни дъщери, които сега се завръщат отново към майчиния скут. Техните учения са подобни, или почти еднакви. Стъпка по стъпка се преодоляват онези точки, в които има разминаване. Тук катастрофалното е че протестантските и независимите църкви не се стараят да сравняват ученията си със Светото Писание и да имат приспособяване към него, но се сравняват помежду си и се приспособяват към някой.

Относно кръвта на милионите мъченици Йоан свидетелствува:

„И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много“ (стих 6).

Този стих се потвърждава от историографията, особено във връзка с хилядолетна автокрация на тази държавна църква.

Стиховете 7 и 8 описват състоянието на светската и религиозната власт в последния период от време. Също така става въпрос за правителите и за звяра, който не идва нито от морето (13:1-10), нито от земята (13:11-18), а възлиза от бездната (11:7), и отива в погибел:

„Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел. и  земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде“ (стих 8).

В стих 9 ни е казано:

„Тук е нужен разум, който има мъдрост: седемте глави са седем хълма, на които седи жената.“

Градът на седемте хълма, също така наричан „вечния град“ е световно известен. Мястото е географски означено. Седемте глави сочат седемте водещи западни индустриални държави, както и историческото им развитие. Само осмата е тайнствена, която всъщност принадлежи на седемте и е наричана звяр, тъй като упражнява светска власт.

„И звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел“ (стих 11).

Този текст е шифрован, но едновременно е ясен. Става въпрос за много важна най-малка държава, която се намира в друга държава принадлежаща към обединената Европа. Във всички случаи източно-европейските правители в последният период ще дадат властта си на разположение на този владетел.

„И десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;

те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт“ (ст. 12-13).

Както седемте глави сочат седемте водещи западни страни, така десетте рога посочват източно-европейските държави.

„Те ще воюват срещу Агнето и Агнето ще ги победи, защото е Господар на господарите и Цар на царете; също и тези, които са с Него, са призвани, избрани и верни“ (стих 14).

Във връзка с последната голяма битка източно-европейските държави, особенно Русия ще видят себе си измамени от тази религиозна световна власт, и силно ще се разгневят на Римската църква:

„И десетте рога, които ти видя – те и звярът – ще намразят блудницата и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят с огън.

Защото Бог сложи в сърцата им да извършат Неговата воля, като действат единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се изпълнят Божиите думи“ (стих 16-17).

Съюзничеството им ще трае само докато Божието Слово се сбъдне. Комунизмът няма напълно да изчезне от Русия. Източно-европейските държави ще си съдействат само докато не се изпълни библейското пророчество за последно време. Те са предназначени да разрушат така наречения „вечен“ град.

В последния стих на глава 17 отново има предупреждение за деянията на тази световна религиозно-светска институция:

„И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе.“

На земята наистина съществува само един единствен град, който се намира на седем хълма, и който упражнява религиозна и политическа власт над религиозните и политическите водачи в целия свят.

Седемнадесетата глава е точно толкова загадъчна, колкото и тринадесетата. В нея откриваме символи, които вече са ни известни, както и някои доста загадъчни символи. Тук ни е необходимо истинско откровение от Бог, за да разпознаем правилно и разберем, какво се крие под символичните описания. Отново ще разгледаме ключовите думи, които водят до разкриване на значението на тези символи.

Например, значението на първия стих се намира в петнадесетия. В предишните глави беше изявено какво символизира една жена в библейското пророчество. Също така самото Писание достатъчно хвърля светлина върху звяра със седем глави и десет рога, с жената яздеща звяра.

Преобладаващото мнозинство библейски учители са единодушни, че тази „голяма блудница“ е Римската църква, която царува върху седемте хълма. От всички съществуващи църкви единствено Римската има своя собствена територия и е държава, която е изпратила свои посланици в останалите държави, както е типично между народите. По този начин държавата Ватикан разполага с дипломатически канали на връзка с правителствата на света. Папата римски едновременно и е държавен глава, поради което по време на държавни посещения бива посрещан с всички дипломатически почести. Всички останали църкви имат повече или по-малко влияние в някои страни или региони, но Католическата присъства по един или друг начин навсякъде по света. Това е написал провидеца в стиховете 1-2:

„И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, и говори с мен, и каза: Ела, ще ти покажа съда над голямата блудница, която седи на много води,

с която блудстваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудстване.“

Няма друга църковна институция, която така да търси благоразположението на земните правители и царе. През август 1994-та папата римския се обърна към 184 правителства преди „Международната конференция по народонаселението“ през септември в Кайро, и търси подкрепа на ватиканското становище, дори и от екстремно ислямски държави.

Йоан видял, какво представлява в действителност тази институция:

„И така, той ме заведе в Духа в една пустиня. и видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога“ (Откр. 17:3).

В глава 12 ни беше показана вярната жена, която бе приела Божието семе, и роди съответното. А тук виждаме невярна жена, която е приела чуждо семе. Тя е наричана жена, тъй като е възприемана външно като църква и Божието име в устата и, но цялата им система е пълна с богохулни имена.

Символа на тази жена яздеща звяра показва, че религиозната власт ще поеме контрол над светската. Светската институция е символизирана от тази невярна жена, която държи юздите в ръцете си, тоест управлява светската власт, върху която седи. В глава 13 вече се занимавахме с властта на звяра. Следващият стих би трябвало да бъде достатъчен:

„Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.“

Всеки, който е посетил съкровищницата на Ватикана, знае, за какво става дума.

В книгата на пророк Езекиил Бог много преди това е дал описание на тази система, и най-вече онзи, който се смята за повече от човек: „Така казва Господ Иеова: Понеже се е надигнало сърцето ти, и ти си рекъл: Аз съм бог, седя на Божието седалище всред моретата; а пък ти си човек, а не бог, ако и да си поставил сърцето си като, че е Божие сърце (виж също 2 Сол. 2); с мъдростта и разума си ти си придобил богатство за себе си, и придобил си злато и сребро в съкровищниците си*;* с голямата си мъдрост ти си придобил богатството си чрез търговията си, и сърцето ти се е надигнало поради богатството ти…“ (Езек. 28:2-5). Всеки тамошен човек знае, че в съкровищницата на Ватикана е натрупано неизчислимо богатство, и че Ватикана участва във всяка печеливша финансова сфера: банки, застраховки и в цялата икономиката.

След това в Откровение 17 е казано:

„И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята“ (стих 5).

Този надпис на челото също е невидим, тъй като иначе всеки би могъл да го види. Както необяснимата Божествена тайна Бог е в Христос с Църквата е неразбираема, така и тайната на сатана в отпадналата църква също е неразбираема и необяснима. Самият сатана е същество отпаднало от Бога, но което не отрича Бог; същото важи и за отстъпническата църква.

Духовното състояние на тази институция е било разкрито на пророк Еремия, който пише: „В ръката Господня Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова те обезумяха“ (Ерем. 51:7). Цялото човечество станало духовно опиянено, въпреки обширните си познания, и вече не може трезво с яснота да държи на духовното разбиране. Всичките извратени учения имат същото духовно състояние по причината на излишък на вино. Ето защо библейската ориентация може да получат само онези, които излизат от тази система.

Пророкът продължава: „Внезапно Вавилон падна и се разруши; ридайте за него; вземете балсама за раната му – дано се изцели. Опитахме се да целим Вавилон, но не бе изцелен; оставете го и нека отидем всеки в страната си, защото присъдата му стигна до небето и се възвиси дори до облаците“ (Ерем. 51:8-9).

Реформаторите не успяха да изцелят този велики Вавилон. Всички те са били принудени да напуснат онези непоправими неща, и създадоха собствени църкви. и сега изцелението му е невъзможно. Въпреки процеса на трансформацията, който продължава сам по себе си, тази институция остава си онова, което винаги е била, нещата не са се променили. Привидните отстъпки и корекции имат една единствена цел: да се елиминира негативното мислене на протестантите, така че нито един да не повдигне гласа си в предупреждение, и да не застанат против него. с  тази цел след Втория ватикански събор в римската църква започва да се употребява много протестантски изрази, но реално погледнато нищо не се е променило.

Тази голяма институция е църква-майка, от която излязоха множество църкви, в същност са нейни дъщери, които сега се завръщат отново към майчиния скут. Техните учения са подобни, или почти еднакви. Стъпка по стъпка се преодоляват онези точки, в които има разминаване. Тук катастрофалното е че протестантските и независимите църкви не се стараят да сравняват ученията си със Светото Писание и да имат приспособяване към него, но се сравняват помежду си и се приспособяват към някой.

Относно кръвта на милионите мъченици Йоан свидетелствува:

„И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много“ (стих 6).

Този стих се потвърждава от историографията, особено във връзка с хилядолетна автокрация на тази държавна църква.

Стиховете 7 и 8 описват състоянието на светската и религиозната власт в последния период от време. Също така става въпрос за правителите и за звяра, който не идва нито от морето (13:1-10), нито от земята (13:11-18), а възлиза от бездната (11:7), и отива в погибел:

„Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел. и  земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде“ (стих 8).

В стих 9 ни е казано:

„Тук е нужен разум, който има мъдрост: седемте глави са седем хълма, на които седи жената.“

Градът на седемте хълма, също така наричан „вечния град“ е световно известен. Мястото е географски означено. Седемте глави сочат седемте водещи западни индустриални държави, както и историческото им развитие. Само осмата е тайнствена, която всъщност принадлежи на седемте и е наричана звяр, тъй като упражнява светска власт.

„И звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел“ (стих 11).

Този текст е шифрован, но едновременно е ясен. Става въпрос за много важна най-малка държава, която се намира в друга държава принадлежаща към обединената Европа. Във всички случаи източно-европейските правители в последният период ще дадат властта си на разположение на този владетел.

„И десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;

те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт“ (ст. 12-13).

Както седемте глави сочат седемте водещи западни страни, така десетте рога посочват източно-европейските държави.

„Те ще воюват срещу Агнето и Агнето ще ги победи, защото е Господар на господарите и Цар на царете; също и тези, които са с Него, са призвани, избрани и верни“ (стих 14).

Във връзка с последната голяма битка източно-европейските държави, особенно Русия ще видят себе си измамени от тази религиозна световна власт, и силно ще се разгневят на Римската църква:

„И десетте рога, които ти видя – те и звярът – ще намразят блудницата и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят с огън.

Защото Бог сложи в сърцата им да извършат Неговата воля, като действат единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се изпълнят Божиите думи“ (стих 16-17).

Съюзничеството им ще трае само докато Божието Слово се сбъдне. Комунизмът няма напълно да изчезне от Русия. Източно-европейските държави ще си съдействат само докато не се изпълни библейското пророчество за последно време. Те са предназначени да разрушат така наречения „вечен“ град.

В последния стих на глава 17 отново има предупреждение за деянията на тази световна религиозно-светска институция:

„И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе.“

На земята наистина съществува само един единствен град, който се намира на седем хълма, и който упражнява религиозна и политическа власт над религиозните и политическите водачи в целия свят.