В началото на двадесета глава ни е казано, какво ще се случи със сатана, източникът на всяко зло, враг и противник Божий. Той ще бъде вързан и хвърлен в бездната.

„И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига.

Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години,

и, като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.“

Както видяхме в дванадесета глава, при Грабването на Църквата-Невяста сатана и неговите последователи ще бъдат свалени на земята. Тук е казано, че от земята ще бъде хвърлен в бездна. Пророк Исая ни информира, че войнството на високопоставените, тоест всички свръхестествени сили от страната на сатана, също ще бъдат наказани и затворени в тъмницата заедно със земните владетели, които са се противопоставили на Господ (Исая 24:21-23). Павел пише, че Бог е обезоръжил тези сили и ги изложил открито на показ, тържествувайки над тях чрез Христос (Кол. 2:15). Тъй като тези завладени вражески сили все още са във въздуха, Павел призовава вярващите да водят духовна битка, „защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места“ (Ефес 6:12).

В четвъртия стих сме запознати с две много важни събития, които ще се случат точно преди началото на Хилядолетното царство: първо ще се състои съденето, или съдопроизводство; второ ще възкръснат умрелите като мъченици по време на преследването.

„И видях престоли; и седнаха на тях, и им се даде да съдят. Видях и душите на онези, които бяха обезглавени заради Иисусовото свидетелство и заради Божието слово и които не се бяха поклонили на звяра, нито на неговия образ, и не бяха приели белега на челото си и на ръката си. и  те оживяха и царуваха с Христос хиляда години.“

В този текст вече не се споменава Грабването и сватбената вечеря, тъй като събитията описани в Откровение 20 глава се случват след тези събития. Божието Слово е съвършено и напълно точно във всеки един аспект. Тук за последно ни е пояснено, че мъчениците са останали верни по времето на скръбта, не са приели белега и не са се поклонили на образа.

Споменатото съдене тук в същност е едно предварително съдопроизводство преди установяването на Хилядолетното царство, а не е така наречения страшен съд последен пред Белия престол, когато всички мъртви ще възкръснат и ще бъдат съдени.

Пророк Даниил пише паралелно с Откровение 20:4:

„Гледах, докато се положиха престоли и Старият по дни седна. Облеклото Му беше бяло като сняг и косата на главата Му – като чиста вълна, престолът Му – огнени пламъци и колелата Му – горящ огън.

Огнена река изтичаше и излизаше отпред Него, хиляди по хиляди Му служеха и десетки хиляди по десетки хиляди стояха пред Него. Съдът седна и се отвориха книги“ (Дан. 7:9-10).

Това, че е видял Бог като старец, не означава че Той е уморен дядо. ТОЙ е Дух, Неговите години нямат нито начало, нито край. Той като Съдия е представен почетен беловлас Старец като най-висок авторитет. В  миналото съдиите приемайки този образ са носели бели перуки. с  този образ Господ Бог Се открива като Съдия, изразявайки Неговия авторитет и почетност.

Както в Откровението, така и в Даниил е напълно ясно, че това съдене ще се случи в края на тази последна епоха. Пророк Даниил описва детайли принадлежащи към последния етап на настоящата цивилизация, а не след Хилядолетното царство.

„Тогава гледах заради гласа на големите думи, които рогът говореше; гледах, докато звярът беше убит и тялото му погубено и предадено на горящ огън.

А колкото за другите зверове, тяхното владичество беше отнето и животът им се продължи до време и година.

Гледах в нощните видения, и ето, с небесните облаци идваше един като Човешки Син и стигна до Стария по дни; и Го доведоха пред Него.

И на Него се даде владичество и слава, и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши“ (7:11-14).

Исус Христос, Който се разкри като Човешки Син, после Сам ще поема властта и ще седне на престола на славата Си:

„А когато дойде Човешкият Син в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.

И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отлъчи един от друг, както овчарят отлъчва овцете от козите“ (Мат. 25:31-32).

В Даниил се отварят книги, но не и Книгата на живота. Там също четем за зверове, чиито живот е точно измерен до година и ден. Също така е написано, че Човешкия Син ще се яви пред почтенния Старец и поема властта, славата и царството, което ще съществува завинаги. Връзката на контекста от Даниил и Матей е напълно ясна. В  Даниил 7 също така се споменават три години и половина преследване. След това ще настъпи края на царствата на този свят, и ще се утвърди Небесното царство на земята.

„Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.

Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край.

А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват“ (Дан. 7:25-27).

Тези събития не се отнася до Последния съд, тъй като след това настъпва ново начало на новата земя.

В този библейски пасаж също така не става дума за всеобщото възкресение или за окончателното погубване в огненото езеро; тук става дума за Човешкия Син, който ще съди справедливо и ще произнася присъди, преди да установи Своето небесно царство на земята.

Същото се отнася и до Матей 25 от стих 31 — не се отварят нито книги, нито Книгата на живота, както ще се случи по време на Последния съд. Тези два библейски пасажа грешно се смятат за описание на Последния съд пред Белия престол. От контекста става ясно, че това е напълно невъзможно. Друго доказателство за това е факта, че няма да бъдат съдени хора индивидуално, а народите, в зависимост от помощта им на братята евреите по време на преследването им. Това ще се случи преди началото на Царството. Затова тук говори Царят, а не Съдията:

„Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате вие, благословени от Отца Ми, и наследете царството, приготвено за вас от създаването на света… А Царят (не Cъдията) в отговор ще им каже…“ (Мат. 25:34+40).

Това царство е Хилядолетното царство, а не вечността (1Кор 15:25).

Пророк Исая също описва това съдене:

„Бог ще съди между народите и ще отсъжда между много племена. и  те ще изковат мечовете си на плугове и копията си – на сърпове. Народ против народ няма да вдигне меч и няма вече да се учат на война“ (Исая 2:4).

По време на това съдене дванадесетте апостоли ще седят със своя Господ и ще съдят дванадесетте израелски племена:

„А Исус им каза: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, също ще седнете на дванадесетте престола да съдите дванадесетте Израелеви племена“ (Мат. 19:28).

Божиите мъже от нациите също ще съдят народите, преди да започнат да ги управляват: „Или не знаете, че светиите ще съдят света? и ако вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите за най-малките неща?“ (1Кор 6:2). При Бога всичко се случва в определеното му време. Това, което принадлежи към сватбената вечеря, се случва по време на сватбената вечеря. Същото се отнася и до Хилядолетното царство и различните съдения.

Мъчениците от голямата скръб участват в първото възкресение и в царуването. Всички вярващи трябва да имат стремеж и готовност да останат верни до смърт, тъй като никой не знае към коя група принадлежи: дали е част от избраната Невястата или от останалата църква – верността на всеки ще бъде възнаградена.

На всички вярващи, които не принадлежат към избраните първенци и няма да бъдат грабнати и да участват в сватбената вечеря, обаче, са останали верни, е дадена надежда, че макар и да изпитат скръбта, след това ще участват в Хилядолетното царство (виж Откр. 7 гл, втора част).

Еврейските мъченици от петия печат трябвало да изчакат, докато и останалите ще бъдат убити като тях (Откр. 6:9-11). и  в двата пасажа ключовата дума е „душа“: „…душите на ония, които са били заклани за Божието слово“ – „…душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово…“ (Откр. 20:4). и  при възкресението на Исус Христос и възкръсналите с Него според Матей 27, и при идването на Христос заради Грабването (1Кор 15:1; Сол. 4), също и при уствновяване на Царството Му – всички възкръснали в периода от първото идване на Господ до началото на Хилядолетното царство принадлежат към „първото възкресение“.

„Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.

Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила; а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години“ (Откр. 20:5-6).

При началото на Хилядолетното царство е достигнато пълното число, и първото възкресение е завършено.

В стиховете 7-9 е описано, какво се случва през един съвсем кратък период от време в края на Хилядолетното царство:

„И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си

и ще излезе да мами народите по четирите краища на земята, Гог и Магог, да ги събере за войната, чийто брой е като морския пясък.

И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и възлюбения град; но огън падна от Бога от небето и ги погълна.“

Когато сатана отново излезе от бездната и бъде освободен, ще подтикне народите, които дотогава са живели мирно, да въстанат. Независимо, че са живели мирно в продължение на хиляда години, те не са придобили близка връзка с Бог, тъй като не са приели лично примирение в Христа, и поради това са останали отделени от Него. След това, обаче, ще настъпи жесток край за сатаната и всички, които са го слушали и са позволили да им повлияе.

„..огън падна от Бога от небето и ги погълна. и  дяволът, който ги мамеше, бе хвърлен в езерото от огън и сяра, където са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.“

Звяра и лъжепророка вече бяха хвърлени в огненото езеро според глава 19 стих 20.

Това странно „триединно съюзяване“ – сатана, звяр, лъжепророк – после ще изчезне в огненото езеро заедно с тези, които са били под влиянието им. и  във вечността никога вече няма да видим и да чуем за тях.

Второто възкресение и Страшния съд

В Откровение 20:11-15 е описан Последния съд. Този пасаж казва много и, както множество други в Светото Писание, не се нуждае от тълкуване:

„И видях един голям бял престол и Седящия на него, от Чието лице побягнаха земята и небето и не се намери място за тях. Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и се разгънаха едни книги; и се разгъна и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според написаното в книгите – според делата си.

И морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си.

И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт.

И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро.“

При Последния съд ще има и такива, чиито имена са записани в книгата на живота, тоест които по время на живота си са получили от Бога според милостта вечен живот, затова втората смърт не може да им навреди. Първата смърт е когато душата напусне тялото; втората смърт е когато духът напусне душата. Тогава ще се сбъдне: „Душата, която е съгрешила, тя ще умре“ (Езек. 18:4). Грях не е единствено престъпването на Божиите заповеди или някакво лично задължаване пред Всемогъщия, тъй като всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога. Тук става въпрос за греха на неверието, за който е говорил нашият Господ: „Затова ви казах, че ще умрете с греха си. Да, с греха си ще умрете, ако не повярвате, че АЗ СЪМ“ (Йоан 8:24). Неверието е причината за умиране в грехове. Наградата за вяра в извършеното изкупление са съвършеното опрощение и вечния живот.

Бог Се е откровил в Христос за наше спасение; единствено чрез вяра в Него можем да бъдем благженни.

„И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син.

Който има Сина, има живота; който няма Божия Син, няма живота“ (1Йоан. 5:11-12).

Всички хора, които някога са живели на земята, ще предстанат пред Последния съд. Ще бъдат съдени въз основа на делата, които са извършили по време на живота си. Там ще бъдат както тези, които са повярвали в Христос, така и тези, които не са. Всички онези, чиито имена не са записани в книгата на живота, след това ще бъдат хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт, в която няма живот. Никога вече няма да ги видим. След това Бог ще постави ново начало заедно с децата Си на новата земя.

В началото на двадесета глава ни е казано, какво ще се случи със сатана, източникът на всяко зло, враг и противник Божий. Той ще бъде вързан и хвърлен в бездната.

„И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига.

Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години,

и, като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.“

Както видяхме в дванадесета глава, при Грабването на Църквата-Невяста сатана и неговите последователи ще бъдат свалени на земята. Тук е казано, че от земята ще бъде хвърлен в бездна. Пророк Исая ни информира, че войнството на високопоставените, тоест всички свръхестествени сили от страната на сатана, също ще бъдат наказани и затворени в тъмницата заедно със земните владетели, които са се противопоставили на Господ (Исая 24:21-23). Павел пише, че Бог е обезоръжил тези сили и ги изложил открито на показ, тържествувайки над тях чрез Христос (Кол. 2:15). Тъй като тези завладени вражески сили все още са във въздуха, Павел призовава вярващите да водят духовна битка, „защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места“ (Ефес 6:12).

В четвъртия стих сме запознати с две много важни събития, които ще се случат точно преди началото на Хилядолетното царство: първо ще се състои съденето, или съдопроизводство; второ ще възкръснат умрелите като мъченици по време на преследването.

„И видях престоли; и седнаха на тях, и им се даде да съдят. Видях идушите на онези, които бяха обезглавени заради Иисусовото свидетелство и заради Божието слово и които не се бяха поклонили на звяра, нито на неговия образ, и не бяха приели белега на челото си и на ръката си. и  те оживяха и царуваха с Христос хиляда години.“

В този текст вече не се споменава Грабването и сватбената вечеря, тъй като събитията описани в Откровение 20 глава се случват след тези събития. Божието Слово е съвършено и напълно точно във всеки един аспект. Тук за последно ни е пояснено, че мъчениците са останали верни по времето на скръбта, не са приели белега и не са се поклонили на образа.

Споменатото съдене тук в същност е едно предварително съдопроизводство преди установяването на Хилядолетното царство, а не е така наречения страшен съд последен пред Белия престол, когато всички мъртви ще възкръснат и ще бъдат съдени.

Пророк Даниил пише паралелно с Откровение 20:4:

„Гледах, докато се положиха престоли и Старият по дни седна. Облеклото Му беше бяло като сняг и косата на главата Му – като чиста вълна, престолът Му – огнени пламъци и колелата Му – горящ огън.

Огнена река изтичаше и излизаше отпред Него, хиляди по хиляди Му служеха и десетки хиляди по десетки хиляди стояха пред Него. Съдът седна и се отвориха книги“ (Дан. 7:9-10).

Това, че е видял Бог като старец, не означава че Той е уморен дядо. ТОЙ е Дух, Неговите години нямат нито начало, нито край. Той като Съдия е представен почетен беловлас Старец като най-висок авторитет. В  миналото съдиите приемайки този образ са носели бели перуки. с  този образ Господ Бог Се открива като Съдия, изразявайки Неговия авторитет и почетност.

Както в Откровението, така и в Даниил е напълно ясно, че това съдене ще се случи в края на тази последна епоха. Пророк Даниил описва детайли принадлежащи към последния етап на настоящата цивилизация, а не след Хилядолетното царство.

„Тогава гледах заради гласа на големите думи, които рогът говореше; гледах, докато звярът беше убит и тялото му погубено и предадено на горящ огън.

А колкото за другите зверове, тяхното владичество беше отнето и животът им се продължи до време и година.

Гледах в нощните видения, и ето, с небесните облаци идваше един като Човешки Син и стигна до Стария по дни; и Го доведоха пред Него.

И на Него се даде владичество и слава, и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши“ (7:11-14).

Исус Христос, Който се разкри като Човешки Син, после Сам ще поема властта и ще седне на престола на славата Си:

„А когато дойде Човешкият Син в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.

И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отлъчи един от друг, както овчарят отлъчва овцете от козите“ (Мат. 25:31-32).

В Даниил се отварят книги, но не и Книгата на живота. Там също четем за зверове, чиито живот е точно измерен до година и ден. Също така е написано, че Човешкия Син ще се яви пред почтенния Старец и поема властта, славата и царството, което ще съществува завинаги. Връзката на контекста от Даниил и Матей е напълно ясна. В  Даниил 7 също така се споменават три години и половина преследване. След това ще настъпи края на царствата на този свят, и ще се утвърди Небесното царство на земята.

„Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.

Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край.

А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват“ (Дан. 7:25-27).

Тези събития не се отнася до Последния съд, тъй като след това настъпва ново начало на новата земя.

В този библейски пасаж също така не става дума за всеобщото възкресение или за окончателното погубване в огненото езеро; тук става дума за Човешкия Син, който ще съди справедливо и ще произнася присъди, преди да установи Своето небесно царство на земята.

Същото се отнася и до Матей 25 от стих 31 — не се отварят нито книги, нито Книгата на живота, както ще се случи по време на Последния съд. Тези два библейски пасажа грешно се смятат за описание на Последния съд пред Белия престол. От контекста става ясно, че това е напълно невъзможно. Друго доказателство за това е факта, че няма да бъдат съдени хора индивидуално, а народите, в зависимост от помощта им на братята евреите по време на преследването им. Това ще се случи преди началото на Царството. Затова тук говори Царят, а не Съдията:

„Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате вие, благословени от Отца Ми, и наследете царството, приготвено за вас от създаването на света… А Царят (не Cъдията) в отговор ще им каже…“ (Мат. 25:34+40).

Това царство е Хилядолетното царство, а не вечността (1Кор 15:25).

Пророк Исая също описва това съдене:

„Бог ще съди между народите и ще отсъжда между много племена. и  те ще изковат мечовете си на плугове и копията си – на сърпове. Народ против народ няма да вдигне меч и няма вече да се учат на война“ (Исая 2:4).

По време на това съдене дванадесетте апостоли ще седят със своя Господ и ще съдят дванадесетте израелски племена:

„А Исус им каза: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, също ще седнете на дванадесетте престола да съдите дванадесетте Израелеви племена“ (Мат. 19:28).

Божиите мъже от нациите също ще съдят народите, преди да започнат да ги управляват: „Или не знаете, че светиите ще съдят света? и ако вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите за най-малките неща?“ (1Кор 6:2). При Бога всичко се случва в определеното му време. Това, което принадлежи към сватбената вечеря, се случва по време на сватбената вечеря. Същото се отнася и до Хилядолетното царство и различните съдения.

Мъчениците от голямата скръб участват в първото възкресение и в царуването. Всички вярващи трябва да имат стремеж и готовност да останат верни до смърт, тъй като никой не знае към коя група принадлежи: дали е част от избраната Невястата или от останалата църква – верността на всеки ще бъде възнаградена.

На всички вярващи, които не принадлежат към избраните първенци и няма да бъдат грабнати и да участват в сватбената вечеря, обаче, са останали верни, е дадена надежда, че макар и да изпитат скръбта, след това ще участват в Хилядолетното царство (виж Откр. 7 гл, втора част).

Еврейските мъченици от петия печат трябвало да изчакат, докато и останалите ще бъдат убити като тях (Откр. 6:9-11). и  в двата пасажа ключовата дума е „душа“: „…душите на ония, които са били заклани за Божието слово“ – „…душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово…“ (Откр. 20:4). и  при възкресението на Исус Христос и възкръсналите с Него според Матей 27, и при идването на Христос заради Грабването (1Кор 15:1; Сол. 4), също и при уствновяване на Царството Му – всички възкръснали в периода от първото идване на Господ до началото на Хилядолетното царство принадлежат към „първото възкресение“.

„Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.

Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма да има сила; а те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години“ (Откр. 20:5-6).

При началото на Хилядолетното царство е достигнато пълното число, и първото възкресение е завършено.

В стиховете 7-9 е описано, какво се случва през един съвсем кратък период от време в края на Хилядолетното царство:

„И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си

и ще излезе да мами народите по четирите краища на земята, Гог и Магог, да ги събере за войната, чийто брой е като морския пясък.

И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и възлюбения град; но огън падна от Бога от небето и ги погълна.“

Когато сатана отново излезе от бездната и бъде освободен, ще подтикне народите, които дотогава са живели мирно, да въстанат. Независимо, че са живели мирно в продължение на хиляда години, те не са придобили близка връзка с Бог, тъй като не са приели лично примирение в Христа, и поради това са останали отделени от Него. След това, обаче, ще настъпи жесток край за сатаната и всички, които са го слушали и са позволили да им повлияе.

„..огън падна от Бога от небето и ги погълна. и  дяволът, който ги мамеше, бе хвърлен в езерото от огън и сяра, където са и звярът, и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.“

Звяра и лъжепророка вече бяха хвърлени в огненото езеро според глава 19 стих 20.

Това странно „триединно съюзяване“ – сатана, звяр, лъжепророк – после ще изчезне в огненото езеро заедно с тези, които са били под влиянието им. и  във вечността никога вече няма да видим и да чуем за тях.

Второто възкресение и Страшния съд

В Откровение 20:11-15 е описан Последния съд. Този пасаж казва много и, както множество други в Светото Писание, не се нуждае от тълкуване:

„И видях един голям бял престол и Седящия на него, от Чието лице побягнаха земята и небето и не се намери място за тях. Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и се разгънаха едни книги; и се разгъна и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според написаното в книгите – според делата си.

И морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си.

И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт.

И ако някой не се намери записан вкнигата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро.“

При Последния съд ще има и такива, чиито имена са записани в книгата на живота, тоест които по время на живота си са получили от Бога според милостта вечен живот, затова втората смърт не може да им навреди. Първата смърт е когато душата напусне тялото; втората смърт е когато духът напусне душата. Тогава ще се сбъдне: „Душата, която е съгрешила, тя ще умре“ (Езек. 18:4). Грях не е единствено престъпването на Божиите заповеди или някакво лично задължаване пред Всемогъщия, тъй като всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога. Тук става въпрос за греха на неверието, за който е говорил нашият Господ: „Затова ви казах, че ще умрете с греха си. Да, с греха си ще умрете, ако не повярвате, че АЗ СЪМ“ (Йоан 8:24). Неверието е причината за умиране в грехове. Наградата за вяра в извършеното изкупление са съвършеното опрощение и вечния живот.

Бог Се е откровил в Христос за наше спасение; единствено чрез вяра в Него можем да бъдем благженни.

„И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син.

Който има Сина, има живота; който няма Божия Син, няма живота“ (1Йоан. 5:11-12).

Всички хора, които някога са живели на земята, ще предстанат пред Последния съд. Ще бъдат съдени въз основа на делата, които са извършили по време на живота си. Там ще бъдат както тези, които са повярвали в Христос, така и тези, които не са. Всички онези, чиито имена не са записани в книгата на живота, след това ще бъдат хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт, в която няма живот. Никога вече няма да ги видим. След това Бог ще постави ново начало заедно с децата Си на новата земя.