Първият стих от глава 21 всъщност принадлежи на края на двадесетата. Точно след Последния съд времето ще премине във вечността и ще се изпълни предсказаното в Словото:

„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.“

Бог е възвестил за новото небе и новата земя още чрез пророк Исая: „Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум“ (65:17).

Апостол Петър се присъединява към това Слово и пише: „Но ние според обещанието Му очакваме нови небеса и нова земя, в които обитава правда“ (2Петр 3:13).

Тук Йоан първо споменава обещаните ново небе и нова земя, но след това описва Новия Йерусалим, който ще се спусне от небето в началото на Хилядолетното царство, както и състоянието на земята по време на Царството. В  гореспоменатия текст пророк Исая също говори за нови небе и земя, но веднага след това описва състоянието по време на Хилядолетното царство, конкретно в стихове 18-25. Описва се, че още ще се раждат деца, и че ако някой умре на сто години, ще бъде смятан за най-младия; ще се градят къщи и садят лозя. Тоест живота на обитателите на земята в Хилядолетното царство продължава, — единствено с разликата, че дявола ще бъде затворен. Затова вълкът и агнето ще могат да пасат заедно и т.н. (Исая 11:6, 65:25 и др.).

Тогава на новата земя ще са в сила не временните, а вечните Божии закони, които са описани в Исая. Всеки месец при новолуние и всяка седмица в събота всички ще застават пред лицето на Господа за поклонение. В  новата земя вече няма да се случва написаното в 66:24: „И като излязат те ще видят труповете на човеците, които са престъпили против Мене; защото техният червей няма да умре, нито ще угасне огънят им; и те ще бъдат гнусни на всяка твар.“ Господ се обосновава на този текст в Марк 9:48. В  новата земя, обаче, няма да се издига стар пушек към новото небе.

Новия Йерусалим, който е описан в следния текст, не бива да бъде бъркан с новите небе и земя. Пророкът продължава да описва:

„Видях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си.

И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог.

Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина“ (21:2-4).

В този пасаж първо се споменава Новия Йерусалим, който е идентичен с Невястата. Трябва да имаме на предвид, че от една страна има Новият Йерусалим – местоживеене на Невястата, а от друга страна съществува и земният Йерусалим с хълма Сион – местоживеене на Израел. Всяко нещо е описано с точност, само трябва да обърнем внимание, коя група се има на предвид. Винаги когато се споменава Новия Йерусалим, се има на предвид Църквата-Невяста, а когато се говори за този Йерусалим – става въпрос за Израел. „..пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празнично събрание и при събранието на първородните, които са записани на небесата…“ (Евреи 12:22-23а).

До земния Йерусалим се отнася: „И на този хълм Той ще отмахне покривалото, което покрива всичките племена, и завесата, която е простряна върху всичките народи. Ще погълне смъртта навеки. и  ще избърше Господ БОГ сълзите от всяко лице и ще отмахне позора на народа Си от цялата земя; защото ГОСПОД изговори това“ (Исая 25:7-8).

След сватбената вечеря Невястата е наричана жена на Агнето. Преди сватбата тя е Невяста, след нея – жена. Тези прости символи ни помагат да следим развитието на спасителния план. Веднага след Грабването на Църквата-Невяста тя ще заживее в Новия Йерусалим. Затова тя е идентична с Новия Йерусалим, точно както е Израел със земния Йерусалим.

Новият Йерусалим заедно с Невястата, която живее в него, ще се спусне от небето в началото на Хилядолетното царство и ще се рее над земния Йерусалим. и  двете са валидни, тъй като Бог ще обитава и двата града. ТОЙ ще живее над тях, точно както ТОЙ ще живее с тях.

„Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.“

В Откровение 7:15 е написано:

„…и Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.“

И на пророк Исая е било разкрито в Духа:

„И над всяко жилище на хълма Сион, и над събранията му Господ ще създаде облак и дим денем, а светлина от пламенен огън нощем, защото ще има покрив над цялата слава“ (4:5).

Тогава всичко ще бъде както Бог е искал от самото начало. Всичко ще е в съответствие. За едните важи, че Той ще живее над тях, а за другите – че ще живее с тях. За Църквата-Невяста, която ще се намира в Новия Йерусалим, важи същото, както за тези в земния Йерусалим, тоест над тях, а за победителите – с тях. Всяко описание е в съответствие с връзката, с която е трябвало да бъде.

Сега Господ е със Своите си, в Духа е между тях, с тях и в тях. По време на Неговото царуване Той ще живее видимо с едните и над другите. След това славата Му ще изпълни целия кръг на земята. Той ще царува като Цар в целия свят заедно със Своите Си верни.

„И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни“ (Откр. 21:5).

Увереността в Божието Слово е абсолют, и е издигнат над всичко, и едновременно с това е гаранция, че всичко ще бъде така, както е казал Бог. Благодарение на нея вярващия е издигнат над всяка несигурност и почива в Бог. Това не е някаква уверенност в себе си, но е уверенност идваща от Бог чрез Словото, която става част от всеки един вярващ в Него.

След това Говорещият и Действащият, Всемогъщият оповестява:

„Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота“ (стих 6).

Началото на всяко нещо е в Него – всичко е започнало и ще бъде завършено в Него, тъй като всичко е било създадено за Него и чрез Него – за Негова слава.

„Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.“

От този стих става ясно, че се говори за множеството от победители, на които бяха дадени обещания в писмата във втора и трета глава. След това те встъпват в правата си като Божии наследници – според Неговия завет. Те са истинските сънаследници на Исус Христос (Рим. 8:17).

В различни библейски пасажи са описани признаците и белезите, условията и характеристиките на синовете и дъщери Божии, за който справедливо ще се сбъдне следното твърдение: „и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ“ (2Кор. 6:18). „Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове“ (Рим. 8:14).

Във стих 8 от двадесет и първа глава става дума за тези, които не са пожелали да станат част от Божия спасителен план. За разлика от спасените, на тези, които се противили на Бог, пренебрегвали спасението и  Му се присмивали, е казано:

„А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт“ (Откр. 21:8).

В този стих Бог се обръща не само към убийците, магьосниците, идолопоклонниците и лъжците, а към всички невярващи, към тези, които отказали да вярват, че Бог Се е откровил в Христос за тяхно спасение. Апостол Йоан ясно е описал какво правят с единия истински Бог онези, които не Му вярват:

„Който вярва в Божия Син, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, Го е направил лъжец, защото не е повярвал на свидетелството, с което Бог е свидетелствал за Своя Син.

И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син.

Който има Сина, има живота; който няма Божия Син, няма живота“ (1 Йоан. 5:10-12).

Бог ще остане верен, въпреки че всеки човек е лъжлив (Рим. 3:4). Блажен е този, който Му вярва, защото в обратен случай би обвинявал в лъжа Него, Който е един и истински.

В същата глава Йоан пише за истински вярващите:

„Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; и ние сме в истинния, т.е. в Неговия Син Исус Христос. Този е истинският Бог и вечен живот“ (1Йоан 5:20).

Описанието на Новия Йерусалим

„Тогава дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, и ми говори, като каза: Ела, ще ти покажа невястата, жената на Агнето.

И ме отведе в Духа на една голяма и висока планина и ми показа светия град, Ерусалим, слизащ от небето от Бога,

и имаше славата на Бога, като блестеше, както блести някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.

Градът имаше голяма и висока стена с дванадесет порти и на портите – дванадесет ангела, и върху портите – написани имена, които са имената на дванадесетте племена на израилевите синове:

на изток – три порти, на север – три порти, на юг – три порти и на запад – три порти.

И градската стена имаше дванадесет основни камъка и на тях – имената на дванадесетте апостоли на Агнето“ (Откр. 21:9-14).

Тук става въпрос за Новия Йерусалим, който слиза „и имаше славата на Бога, като блестеше, както блести някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.“ В него има дванадесет порти и дванадесет основни камъка. На тях откриваме изписани имената на дванадесетте апостола и на дванадесетте израелски племена, тоест имената на представителите на Стария и Новия завет, които са двадесет и четири старци. Бог има една единствена избрана Църква, и тя се състои от всички вярващи по времето на Стария и Новия завет. Светиите от Стария завет, които са възкръснали с Христос (Матей 27) са част от нея. Най-възвисената цел е първото възкресение. Това е имал на предвид Павел във Филипяни 3:10-11, когато изявил горещото си желание да участва в първото възкресение.

Вярващите в Стария завет се оповавали на идването на Месията, което щяло да им донесе изкупление. с  тази вяра в Него те са починали. Вярващите в Новия завет вярват на Христос, Спасителя, който извършил всичко за всичките.

Светия град е описан от различни гледни точки:

„И този, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръстикова пръчка, за да измери града, портите и стената му.

Градът беше квадратен, с дължина, равна на широчината му; и като измери града с тръстиковата пръчка, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви.

Измери и стената му, която излезе сто четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела.

Стената му беше изградена от яспис, а самият град – от чисто злато, подобно на чисто стъкло.

Основните камъни на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халцедон, четвъртият смарагд,

петият сардоникс, шестият сард, седмият хризолит, осмият берил, деветият топаз, десетият хризопрас, единадесетият хиацинт, дванадесетият аметист.

И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта беше от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло“ (21:15-21).

Новият Йерусалим се издига като пирамида от светлина в небето, от което се спуска. Казано ни е, че всичките му размери са еднакви: дължината, ширината и височината са 2 200 километра. Още Аврам е търсил този свещен град, който има вечни основи и чиито строител е Самият Бог (Евр. 11:10). Павел пише за „горния Ерусалим“, който е майка на всички нас (Гал. 4:26).

В стиховете 22 и 23 се описва Божия Агнец като отправната точка на спасителния план е:

„И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето.

И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето.“

Без значение дали разбираме тази голяма тайна или не, то е така. Бог е спасил човечеството като Се е откровил в Христос. Христос е явяването на Господ Бог в човешко тяло, в Него са светлината и живота, „защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството“ (Кол. 2:9). „Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово“ (2Кор 4:6).

„И народите ще ходят в неговата светлина и земните царе ще донасят в него своята слава.

Портите му няма да се затварят през деня, защото нощ няма да има там“ (21:24-25).

Един композитор е казал по повод на този стих: „Там не ще има нощ, там не ще има нощ, защото Исус грее като слънце…“ Денят и нощта ще се редуват по време на Хилядолетното царство на земята, но не и в Нов небесния Йерусалим. Пророк Исая е казал във връзка със земния Йерусалим: „И портите ти ще бъдат постоянно отворени, денем и нощем няма да се затварят, за да се внася в теб богатството на народите и докараните им царе“ (Исая 60:11).

„Пи езическите народи ще отдават в него слава и почит.

И в него няма да влезе нищо нечисто, нито онзи, който върши сквернота и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнеца“ (Откр. 21:26-27)

„Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него…“ (Откр. 22:3)

Тук отново трябва да обърнем внимание на разликата между записаните в „книгата на живота“ и в „книгата на живота на Агнеца“. Имената на всички, които ще участват в първото възкресение, са записани в книгата на живота на Агнеца, без значение дали ще обитават земния или небесния Йерусалим. Тези имена не могат да бъдат зачеркнати или изтрити. Тъй като Бог е знаел всичко предварително, Той е можел да предопредели. Знаел е, кой ще вярва изцяло и ще Му се подчини. Имената на всички спасени, които получават вечен живот при второто възкресение са записани в книгата на живота. Това е причината книгата на живота на Агнеца да не се споменава по време на Последния съд.

Царете на преживелите народи, които Христос ще владее, ще намерят път към Него. Невярващите, осквернените, убийците и лъжците ще останат отвън. Факта показва, че тъй като по онова време все още ще има такива хора, тук става въпрос за последното хилядолетие, а не за вечността.

Първият стих от глава 21 всъщност принадлежи на края на двадесетата. Точно след Последния съд времето ще премине във вечността и ще се изпълни предсказаното в Словото:

„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.“

Бог е възвестил за новото небе и новата земя още чрез пророк Исая: „Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум“ (65:17).

Апостол Петър се присъединява към това Слово и пише: „Но ние според обещанието Му очакваме нови небеса и нова земя, в които обитава правда“ (2Петр 3:13).

Тук Йоан първо споменава обещаните ново небе и нова земя, но след това описва Новия Йерусалим, който ще се спусне от небето в началото на Хилядолетното царство, както и състоянието на земята по време на Царството. В  гореспоменатия текст пророк Исая също говори за нови небе и земя, но веднага след това описва състоянието по време на Хилядолетното царство, конкретно в стихове 18-25. Описва се, че още ще се раждат деца, и че ако някой умре на сто години, ще бъде смятан за най-младия; ще се градят къщи и садят лозя. Тоест живота на обитателите на земята в Хилядолетното царство продължава, — единствено с разликата, че дявола ще бъде затворен. Затова вълкът и агнето ще могат да пасат заедно и т.н. (Исая 11:6, 65:25 и др.).

Тогава на новата земя ще са в сила не временните, а вечните Божии закони, които са описани в Исая. Всеки месец при новолуние и всяка седмица в събота всички ще застават пред лицето на Господа за поклонение. В  новата земя вече няма да се случва написаното в 66:24: „И като излязат те ще видят труповете на човеците, които са престъпили против Мене; защото техният червей няма да умре, нито ще угасне огънят им; и те ще бъдат гнусни на всяка твар.“ Господ се обосновава на този текст в Марк 9:48. В  новата земя, обаче, няма да се издига стар пушек към новото небе.

Новия Йерусалим, който е описан в следния текст, не бива да бъде бъркан с новите небе и земя. Пророкът продължава да описва:

„Видях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си.

И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог.

Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина“ (21:2-4).

В този пасаж първо се споменава Новия Йерусалим, който е идентичен с Невястата. Трябва да имаме на предвид, че от една страна има Новият Йерусалим – местоживеене на Невястата, а от друга страна съществува и земният Йерусалим с хълма Сион – местоживеене на Израел. Всяко нещо е описано с точност, само трябва да обърнем внимание, коя група се има на предвид. Винаги когато се споменава Новия Йерусалим, се има на предвид Църквата-Невяста, а когато се говори за този Йерусалим – става въпрос за Израел. „..пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празнично събрание и при събранието на първородните, които са записани на небесата…“ (Евреи 12:22-23а).

До земния Йерусалим се отнася: „И на този хълм Той ще отмахне покривалото, което покрива всичките племена, и завесата, която е простряна върху всичките народи. Ще погълне смъртта навеки. и  ще избърше Господ БОГ сълзите от всяко лице и ще отмахне позора на народа Си от цялата земя; защото ГОСПОД изговори това“ (Исая 25:7-8).

След сватбената вечеря Невястата е наричана жена на Агнето. Преди сватбата тя е Невяста, след нея – жена. Тези прости символи ни помагат да следим развитието на спасителния план. Веднага след Грабването на Църквата-Невяста тя ще заживее в Новия Йерусалим. Затова тя е идентична с Новия Йерусалим, точно както е Израел със земния Йерусалим.

Новият Йерусалим заедно с Невястата, която живее в него, ще се спусне от небето в началото на Хилядолетното царство и ще се рее над земния Йерусалим. и  двете са валидни, тъй като Бог ще обитава и двата града. ТОЙ ще живее над тях, точно както ТОЙ ще живее с тях.

„Ето, скинията на Бога ес човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.“

В Откровение 7:15 е написано:

„…и Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.“

И на пророк Исая е било разкрито в Духа:

„И над всяко жилище на хълма Сион, инад събранията му Господ ще създаде облак и дим денем, а светлина от пламенен огън нощем, защото ще има покрив над цялата слава“ (4:5).

Тогава всичко ще бъде както Бог е искал от самото начало. Всичко ще е в съответствие. За едните важи, че Той ще живее над тях, а за другите – че ще живее с тях. За Църквата-Невяста, която ще се намира в Новия Йерусалим, важи същото, както за тези в земния Йерусалим, тоест над тях, а за победителите – с тях. Всяко описание е в съответствие с връзката, с която е трябвало да бъде.

Сега Господ е със Своите си, в Духа е между тях, с тях и в тях. По време на Неговото царуване Той ще живее видимо седните и над другите. След това славата Му ще изпълни целия кръг на земята. Той ще царува като Цар в целия свят заедно със Своите Си верни.

„И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни“ (Откр. 21:5).

Увереността в Божието Слово е абсолют, и е издигнат над всичко, и едновременно с това е гаранция, че всичко ще бъде така, както е казал Бог. Благодарение на нея вярващия е издигнат над всяка несигурност и почива в Бог. Това не е някаква уверенност в себе си, но е уверенност идваща от Бог чрез Словото, която става част от всеки един вярващ в Него.

След това Говорещият и Действащият, Всемогъщият оповестява:

„Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота“ (стих 6).

Началото на всяко нещо е в Него – всичко е започнало и ще бъде завършено в Него, тъй като всичко е било създадено за Него и чрез Него – за Негова слава.

„Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.“

От този стих става ясно, че се говори за множеството от победители, на които бяха дадени обещания в писмата във втора и трета глава. След това те встъпват в правата си като Божии наследници – според Неговия завет. Те са истинските сънаследници на Исус Христос (Рим. 8:17).

В различни библейски пасажи са описани признаците и белезите, условията и характеристиките на синовете и дъщери Божии, за който справедливо ще се сбъдне следното твърдение: „и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщият Господ“ (2Кор. 6:18). „Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове“ (Рим. 8:14).

Във стих 8 от двадесет и първа глава става дума за тези, които не са пожелали да станат част от Божия спасителен план. За разлика от спасените, на тези, които се противили на Бог, пренебрегвали спасението и  Му се присмивали, е казано:

„А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт“ (Откр. 21:8).

В този стих Бог се обръща не само към убийците, магьосниците, идолопоклонниците и лъжците, а към всички невярващи, към тези, които отказали да вярват, че Бог Се е откровил в Христос за тяхно спасение. Апостол Йоан ясно е описал какво правят с единия истински Бог онези, които не Му вярват:

„Който вярва в Божия Син, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, Го е направил лъжец, защото не е повярвал на свидетелството, с което Бог е свидетелствал за Своя Син.

И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син.

Който има Сина, има живота; който няма Божия Син, няма живота“ (1 Йоан. 5:10-12).

Бог ще остане верен, въпреки че всеки човек е лъжлив (Рим. 3:4). Блажен е този, който Му вярва, защото в обратен случай би обвинявал в лъжа Него, Който е един и истински.

В същата глава Йоан пише за истински вярващите:

„Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; и ние сме в истинния, т.е. в Неговия Син Исус Христос. Този е истинският Бог и вечен живот“ (1Йоан 5:20).

Описанието на Новия Йерусалим

„Тогава дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, и ми говори, като каза: Ела, ще ти покажа невястата, жената на Агнето.

И ме отведе в Духа на една голяма и висока планина и ми показа светия град, Ерусалим, слизащ от небето от Бога,

и имаше славата на Бога, като блестеше, както блести някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.

Градът имаше голяма и висока стена с дванадесет порти и на портите – дванадесет ангела, и върху портите – написани имена, които са имената на дванадесетте племена на израилевите синове:

на изток – три порти, на север – три порти, на юг – три порти и на запад – три порти.

И градската стена имаше дванадесет основни камъка и на тях – имената на дванадесетте апостоли на Агнето“ (Откр. 21:9-14).

Тук става въпрос за Новия Йерусалим, който слиза „и имаше славата на Бога, като блестеше, както блести някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.“ В него има дванадесет порти и дванадесет основни камъка. На тях откриваме изписани имената на дванадесетте апостола и на дванадесетте израелски племена, тоест имената на представителите на Стария и Новия завет, които са двадесет и четири старци. Бог има една единствена избрана Църква, и тя се състои от всички вярващи по времето на Стария и Новия завет. Светиите от Стария завет, които са възкръснали с Христос (Матей 27) са част от нея. Най-възвисената цел е първото възкресение. Това е имал на предвид Павел във Филипяни 3:10-11, когато изявил горещото си желание да участва в първото възкресение.

Вярващите в Стария завет се оповавали на идването на Месията, което щяло да им донесе изкупление. с  тази вяра в Него те са починали. Вярващите в Новия завет вярват на Христос, Спасителя, който извършил всичко за всичките.

Светия град е описан от различни гледни точки:

„И този, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръстикова пръчка, за да измери града, портите и стената му.

Градът беше квадратен, с дължина, равна на широчината му; и като измери града с тръстиковата пръчка, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви.

Измери и стената му, която излезе сто четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела.

Стената му беше изградена от яспис, а самият град – от чисто злато, подобно на чисто стъкло.

Основните камъни на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халцедон, четвъртият смарагд,

петият сардоникс, шестият сард, седмият хризолит, осмият берил, деветият топаз, десетият хризопрас, единадесетият хиацинт, дванадесетият аметист.

И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта беше от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло“ (21:15-21).

Новият Йерусалим се издига като пирамида от светлина в небето, от което се спуска. Казано ни е, че всичките му размери са еднакви: дължината, ширината и височината са 2 200 километра. Още Аврам е търсил този свещен град, който има вечни основи и чиито строител е Самият Бог (Евр. 11:10). Павел пише за „горния Ерусалим“, който е майка на всички нас (Гал. 4:26).

В стиховете 22 и 23 се описва Божия Агнец като отправната точка на спасителния план е:

„И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето.

И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето.“

Без значение дали разбираме тази голяма тайна или не, то е така. Бог е спасил човечеството като Се е откровил в Христос. Христос е явяването на Господ Бог в човешко тяло, в Него са светлината и живота, „защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството“ (Кол. 2:9). „Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово“ (2Кор 4:6).

„И народите ще ходят в неговата светлина и земните царе ще донасят в него своята слава.

Портите му няма да се затварят през деня, защото нощ няма да има там“ (21:24-25).

Един композитор е казал по повод на този стих: „Там не ще има нощ, там не ще има нощ, защото Исус грее като слънце…“ Денят и нощта ще се редуват по време на Хилядолетното царство на земята, но не и в Нов небесния Йерусалим. Пророк Исая е казал във връзка със земния Йерусалим: „И портите ти ще бъдат постоянно отворени, денем и нощем няма да се затварят, за да се внася в теб богатството на народите и докараните им царе“ (Исая 60:11).

„Пи езическите народи ще отдават в него слава и почит.

И в него няма да влезе нищо нечисто, нито онзи, който върши сквернота и който лъже, а само записаните вкнигата на живота на Агнеца“ (Откр. 21:26-27)

„Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него…“ (Откр. 22:3)

Тук отново трябва да обърнем внимание на разликата между записаните в „книгата на живота“ и в „книгата на живота на Агнеца“. Имената на всички, които ще участват в първото възкресение, са записани в книгата на живота на Агнеца, без значение дали ще обитават земния или небесния Йерусалим. Тези имена не могат да бъдат зачеркнати или изтрити. Тъй като Бог е знаел всичко предварително, Той е можел да предопредели. Знаел е, кой ще вярва изцяло и ще Му се подчини. Имената на всички спасени, които получават вечен живот при второто възкресение са записани в книгата на живота. Това е причината книгата на живота на Агнеца да не се споменава по време на Последния съд.

Царете на преживелите народи, които Христос ще владее, ще намерят път към Него. Невярващите, осквернените, убийците и лъжците ще останат отвън. Факта показва, че тъй като по онова време все още ще има такива хора, тук става въпрос за последното хилядолетие, а не за вечността.