ОТКРОВЕНИЕТО. Книга със седем печата?

В двадесет и втора глава земния Йерусалим отново ни е показан в различни връзки. Скинията на Бога, Божията обител ще бъде видима за хората. Бог ще изпълва небето и земята, стария и Новия Йерусалим със славата Си. „Небето Ми е престол, и земята е Мое подножие…“ (Исая 66:1, Деян. 7:49).

„След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му.

И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите.

Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него…“ (22:1-3а).

Това отдавна е било описано от пророк Езекиил, който свидетелствува:

„Тогава ме върна при вратата на дома; и, ето, вода извираше изпод прага на дома към изток; защото лицето на дома бе към изток; и водата слизаше изпод дясната страна на дома, при южната страна на олтара.

А когато се върнах, ето, при брега на реката твърде много дървета и от двете й страни.

А край реката, по бреговете й от двете й страни, ще растат всякакви видове дървета за храна, чиито листа няма да вехнат, нито плодът им да оскъдее; всеки месец ще раждат нов плод, по причина, че водата, която ги пои, изтича из светилището; и плодът им ще бъде за храна, а листът им за изцеление“ (Езек. 47:1+7+12).

От тези описания става ясно, че тогава народите все още ще бъдат там. Ще съществуват както плодовете на дърветата за прехрана, така и листата за лекуване. Всичко ще бъде благословено. Разделяне на времето на дванадесет месеца потвърждава, че тук се говори за Хилядолетното царство.

Също трябва да обърнем внимание на всяка дума и да я виждаме във правилната връзка. В благословения град Йерусалим няма да има нищо прокълнато. След това пророк Исая описва цялостната ситуация на земята: „Там няма да има вече младенец, който да живее само няколко дни, нито старец, който да не е изпълнил дните си; защото, който умира стогодишен, ще се смята за млад, а грешник, ако умре стогодишен, ще бъде считан за проклет“ (Исая 65:20).

Народите останали на земята ще продължат да живеят нормално по време на Хилядолетното царство. Те ще строят и ще садят, ще ядат и ще пият, ще им се раждат деца и т.н. „Няма да се трудят напразно и няма да раждат деца за внезапна гибел, защото те са род на благословените от ГОСПОДА и потомството им с тях“ (Исая 65:23).

Относно спасените е казано:

„…и Неговите слуги ще Му служат.

Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.

Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. и  те ще царуват до вечни векове“ (22:3б-5).

Агнеца все още се описва редом до Бог, тъй като чак когато времето премине във вечността, тогава Божието откровение на Сина ще приключи в Бога, от Когото произлязъл, за да бъде Бог всичко във всичко (1Кор 15:28).

„Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила,

защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си“ (1Кор 15:24-25).

Описанието дори да е в множествено число, винаги преминава в единствено: „..и Неговите слуги ще Му служат. Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.“ В Новия Йерусалим Агнеца е светлината за Невястата. Тук ни е казано, че Господ Бог дава светлината, и че изкупените ще царуват с Него през вечността.

Последното увещание на вярващите

В шестия стих ни е припомнена първата глава, в която Се представя Говорещия и Действащия:

„Тия думи са верни и истинни; и Господ Бог на пророческите духове, прати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане.“

След като ни бяха показани всички Пришествия на Господ и събитията свързани с тях, сватбената вечеря, Хилядолетното царство и Последния съд пред белия Престол, в последната глава отново откриваме важното увещание:

„И ето, идвам скоро. Блажен онзи, който пази думите на пророчеството на тази книга“ (стих 7).

Това доказва, че обявените и описани събития се изпълняват не е според хронологичния ред на главите на книгата.

Седмият стих може да бъде сравнен с третия в първата глава.

Истинските блаженства от проповедта на планината и другите стихове при Второто идване на Христос ще бъдат напълно проявени в истинските вярващи, които са повярвали на пророчествата в тази книга и делата им са били в съответствие с това. Бог изисква да вярваме на Него според Неговото Слово и да очакваме да получим обещаното.

След това възвестяване думата взема пророка като свидетел, който е чул и видял, и по божественото поръчение е записал:

„Аз, Иоан, съм, който чух и видях, и когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми беше показал това.

Но той ми рече: Недей! Аз съм служител на тебе и на братята ти пророците и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу!“

Можем да забележим, колко силно го е впечатлило това изживяване. Йоан е бил в присъствието на небесния пратеник, който от една страна е Ангел и едновременно с това е предан служител на братята и пророците. Както споменахме по-рано, думите „ангел“ и „пратеник“ означават едно и също в оригиналния текст. Без значение дали пратеникът е небесно или земно същество изпратено от Бог с послание, славата принадлежи единствено на Бога и трябва да се покланияме само на Него.

Ангела, който е смъмрил Йоан, е проговорил отново:

„Не запечатвай думите на написаното в тая книга пророчество; защото времето за изпълнението му е близо.“

В края на периода на благодатта, когато се чуе последния повик, всеки ще остане в  състоянието, в  което се намира (ст. 11):

„Който върши неправда, нека върши още неправда; и  който е  нечист, нека бъде още нечист; и  праведният нека върши още правда; и светият нека още се освещава“ .

Без значение дали е добър или зъл, спасен или изгубен, всеки ще остане в състояние, което е избрал.

А оправданите, обаче, ще продължават да вършат праведни дела и да се освещават още повече, докато не бъдат изцяло осветени. След това Бог зове за последно:

„Ето, идвам скоро и Моята награда е с Мен, и ще отплатя на всекиго според делото му“ (стих 12).

След това отново се представя както в първите три глави и в 21:6: „Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.“

Следват последният призив и обещанието:

„Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града.

А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже“ (ст. 14-15).

От това описание става ясно, че тук отново се говори за периода на Хилядолетното царство. На новата земя няма да има „отвън стоящи лъжци, убийци и подобни“.

Заключителното слово на Исус

Накрая Господ, нашият Изкупител, поема отговорност за цялото Откровение:

„Аз, Исус, изпратих ангела Си да ви засвидетелства това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът на Давид, светлата утринна звезда.

И Духът и невестата казват: Ела. И който чуе, нека каже: Ела. И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.

Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга,

и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга.

Онзи, Който свидетелства за това, казва: Наистина идвам скоро. Амин! Ела, Господи Исусе!“ (стихове 16-20)

Това сериозно слово е адресирано до всички, които са чули или прочели пророчествата в тази книга. Тези, чиито дела са в съответствие, не бива да се боят от нищо, напротив, сърцата им ще се изпълнят с радост, ако не са отнели или добавили думи към пророчествата на тази книга. И на земята има такива хора. Те са получили открито оригиналното Божие Слово, което станало животворящо за тях, също и свидетелството на Исус Христос. Скоро те ще бъдат изявените синове Божии.

„Онзи, Който свидетелства за това, казва: Наистина идвам скоро.“

Йоан отговаря: „Амин! Дойди, Господи Исусе!“

„Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде със светиите. Амин.“