5 ГЛАВА

КОЯ Е МАРИЯ

Сега ще разгледаме какво е направил Бог, а какво са направили хората със скромната и чиста Мириам. Защото така се е казвала онази девойка Мария. Тя е била въпросната девица, при която се е изпълнило обещанието, дадено от Господ чрез пророк Исая: „Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануел” (Ис. 7:14).

В някои нови преводи на Библията е използван израза „млада жена”, вместо „девица”. Това силно променя целия смисъл. По времето на онова събитие, Мария не е била „млада жена” – такава тя е станала по-късно; когато Святия Дух я е осенил, тя е била девица. Отличителните белези на девицата са чистота и девственост.

„А рождението на Исус Христос стана така: след като майка Му Мария беше сгодена за Йосиф, още преди да се бяха събрали, оказа се, че тя е заченала от Святия Дух” (Мат. 1:18).

Йосиф е бил толкова силно разочарован, че искал да я напусне. Ние можем да се вживеем в неговото положение и да го разберем как се е чуствал. „А мъжът Йосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно” (стих 19). Той не е искал да прави скандали, но се е чуствал толкова обиден, че решил да се раздели с нея. „Но когато намисли това, ето, ангел от Господа му се яви на сън и каза: Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария, защото заченатото в нея е от Святия Дух” (стих 20).

На това място в Писанието за първи път е казано, че годеницата му по-късно е станала негова съпруга. Който чете по-нататък ще разбере, че Йосиф е действал точно според указанията, които е получил. ”И така Йосиф, като стана от сън, направи както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си; но не я познаваше, докато тя не роди първородния си син; и Го нарече Исус” (стих 24). Написано е пределно ясно. Йосиф е имал съпружески взаимоотношения с Мария едва след раждането на Исус Христос. От техния брак са се родили четирима сина и няколко дъщери; броя на момичетата не е уточнен. „Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда? И сестрите Му не са ли всички сред нас?” (Мат. 13:55-56). Такава е библейската истина. Всичко останало е измислица, която има за цел да бъде прославена Мария.

Още в евангелието от Матей 1:16, в родословието на Исус, Йосиф е посочен като мъж на Мария. Ние ще приложим още свидетелства, за да докажем, че е имало семейство, от което са се родили деца. Евангелиста Марк ни съобщава за това в 6 глава 3 стих. А Лука ни информира, че майката Му и братята Му са Го търсили. „И Му известиха: Майка Ти и братята Ти стоят отвън и искат да те видят. А Той им отговори: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието Слово и го изпълняват” (Лука 8:20-21).

Исус не е дошъл на земята с цел да укрепва роднинските си връзки, и затова не е могъл да обръща особенно много внимание на земната си майка и на децата, които тя е родила. Затова правейки корекция, Той е обяснил кои са Божиите деца (братята Му), че те са онези, които действат според Божието Слово.

Но и по онова време погрешната инспирация също е съществувала. И това ни е известено: „И когато говореше това, една жена от множеството Му каза със силен глас: Блажена утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал. А Той каза: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието Слово и го пазят” (Лука 11:27-28). Какъв хвалебствен глас се е издигнал там! Но Господ веднага го е коригирал.

За да може култа на Мария да бъде по-добре подкрепен, стих 28 в 1-та глава на евангелието от Лука е бил преправен, или съзнателно лошо преведен. „И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб; благословена си ти между жените”. Но в католическия катехизъм четем: „Здравас Мария, пълна с милост, Господ е с теб”. Има огромна разлика между това някой да е омилостивен, и това, да е пълен с милост.

Мария е живяла така, както са живяли и останалите момичета по онова време. Преди архангел Гавриил да отиде при нея, тя се е сгодила за Йосиф и е искала да се омъжи за него. И на сгодената Мария ангелът е казал: „Не бой се Мария, защото си придобила Божията благодат” (стих 30). И затова тя е отговорила: „Аз съм Господна слугиня, нека стане според думите ти. И ангелът си отиде от нея” (стих 38).

В Светото Писание няма нито едно място, в което да се казва, че сме зависими от милоста на Мария, или от благоволението на Йосиф. Божията милост се е изявила в Словото, което е станало плът и е пребивавало между нас (Йоан 1 гл.), а и до днес тази милост можем да я намерим единствено у Спасителя: „И ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат; защото законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос” (Йоан 1:16-17). Също по този въпрос свидетелството на Писанието е съвсем ясно.

Синът не лежи на гърдите на майка си, нито в нейните прегръдки, както ни го показват безбройните изображения, а според написаното Той е в лоното на Отца. „Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви” (Йоан 1:18). Всички така наречени „изпълнени с любов” картини на символично изразените майка с дете, са били взаимствани от езическия култ към богинята на плодородието. Тази лъжа е подвела много хора и ги е отклонила от пътя на служение на Бога, като ги е завела на пътя на идолопоклонството. Исус не е „завиждания” плод на Мария, както погрешно се поучава. Мария е била само носителка на Божията субстанция.

Следващите стихове ни е показват как Мария е действала по човешки неправилно. След празника на пасхата в Ерусалим хората се връщали по домовете си; само дванадесетгодишния Исус останал в храма, без някой от семейството му да забележи. „И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите“ (Лука 2:46). Естествено, че Мария се е тревожила и затова явно не е осъзнавала какво казва, когато Го е смъмрила: „Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме” (Лука 2:48).

Отговора на момчето е ясна корекция на това изявление: ”Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда в дома на Моя Отец?” (Лука 2:49). Той не е имал предвид дърводелската работилница на Йосиф, а дома на Своя небесен Отец. Исус е поправил грешката, която е допуснала Мария, посочвайки Йосиф като Негов баща.

Ние можем да видим, че Мария също се е нуждаела от милост и спасение, тъй като и тя, след възнесението на Исус Христос на небето, е отишла в онази горна стая, където на Петдесятница 120 ученици са получили кръщението със Святия Дух. „Всички те единодушно бяха в постоянна молитва с някои жени и Мария, майката на Исус и братята Му” (Деян. 1:14). За братята Му, които също са били в горната стая е писано, че отначало те не са вярвали в Него. „Защото дори и братята Му не вярваха в Него” (Йоан 7:5).

По онова време никой не се е покланял на Мария; и тя е била една от тези, които са се молили да получат Святия Дух. Личното преживяване на кръщението със Святия Дух е задължително за спасението на всяко Божие дете, също и за Мария.

Говори се, че „Синът ще изпълни всяко желание на Мария”. Къде е написано това? По този начин в хората се пораждат само погрешни представи и надежди. В основата на това твърдение стои представата, че Исус е Син на Бога и на Мария. Само че в Писанието никъде няма и намек за такова нещо. Исус е Божи Син. Мария е била само един използван съд.

Когато на сватбата в Кана Галилейска се е свършило виното, Мария казала на Исус: ”нямат вино”. А Исус и отговорил: „Защо се грижиш за Моите неща, жено? Часът Ми още не е дошъл” (Йоан 2:3-4). Този остър отговор на една обикновена реплика идва да покаже, че никакъв човек не може да оказва влияние върху Него, нито Мария.

Но от друга страна бихме могли да се поучим от съвета, който Мария е дала на слугите. ”Каквото ви каже, направете го” (стих 5). Това е поучително за всички.

За родните братя на Господа не се споменава само в евангелията. И Павел също е писал за тях. „Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа и Кифа, да водим жена от сестрите?” (1 Кор. 9:5). А на Галатяните апостола пише: „а друг от апостолите не видях, освен Яков, брата на Господа” (Гал. 1:19).

Трябва да отбележим, че от деня на възникването на Новозаветната църква в деня на Петдесятница, т.е. от Деяния на апостолите 2-ра глава и до последната глава на Библията, Мария повече не се споменава. За библейски вярващите християни това е съвсем разбираемо. Мария е изпълнила своята задача. Духът на идолопоклонството не е пребивавал в първите християни. Те са били изпълнени със Святия Дух, и не са се покланяли на сътворението, а на Сътворителя.

"…Абсолютно небиблейското поклонение и обожествяване на Мария е започнало в 7 век. Молитвата „Аве Мария” е била въведена в 12 век. След това в 1140 г. е прибавен празника на „непорочното зачатие”. В 12 век е въведена и молитвата с броеница. Католическата църква иска да спечели целия свят за себе си в знака на Мария. Затова култа на Мария се е засилил неимоверно след втората световна война…" (О. Маркман. Грешките на католическата църква, стр. 48-50).

Ние лесно можем да разпознаем дали действа Святия Дух, или духа на антихриста, според това, което се поучава и според това, което се практикува. Според онова, което се проповядва и практикува, ние можем лесно да разпознаем дали действа Святия Дух, или духът на антихриста. Трябва да се подчертае, че библейската Мария, на която е било казано: „Блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното и от Господа” (Лука 1:45), и която отговорила: „Ето, Господната слугиня, нека да стане според както си казал” (Лука 1:38), е съвсем различна Мария от тази, която е била издигната в култ като богиня, а на събора в Ефес през 431 г. сл. Хр. е била обявена за „богородица”.

5 ГЛАВА

КОЯ Е МАРИЯ

Сега ще разгледаме какво е направил Бог, а какво са направили хората със скромната и чиста Мириам. Защото така се е казвала онази девойка Мария. Тя е била въпросната девица, при която се е изпълнило обещанието, дадено от Господ чрез пророк Исая: „Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануел” (Ис. 7:14).

В някои нови преводи на Библията е използван израза „млада жена”, вместо „девица”. Това силно променя целия смисъл. По времето на онова събитие, Мария не е била „млада жена” – такава тя е станала по-късно; когато Святия Дух я е осенил, тя е била девица. Отличителните белези на девицата са чистота и девственост.

„А рождението на Исус Христос стана така: след като майка Му Мария беше сгодена за Йосиф, още преди да се бяха събрали, оказа се, че тя е заченала от Святия Дух” (Мат. 1:18).

Йосиф е бил толкова силно разочарован, че искал да я напусне. Ние можем да се вживеем в неговото положение и да го разберем как се е чуствал. „А мъжът Йосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно” (стих 19). Той не е искал да прави скандали, но се е чуствал толкова обиден, че решил да се раздели с нея. „Но когато намисли това, ето, ангел от Господа му се яви на сън и каза: Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария, защото заченатото в нея е от Святия Дух” (стих 20).

На това място в Писанието за първи път е казано, че годеницата му по-късно е станала негова съпруга. Който чете по-нататък ще разбере, че Йосиф е действал точно според указанията, които е получил. ”И така Йосиф, като стана от сън, направи както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си; но не я познаваше, докато тя не роди първородния си син; и Го нарече Исус” (стих 24). Написано е пределно ясно. Йосиф е имал съпружески взаимоотношения с Мария едва след раждането на Исус Христос. От техния брак са се родили четирима сина и няколко дъщери; броя на момичетата не е уточнен. „Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда? И сестрите Му не са ли всички сред нас?” (Мат. 13:55-56). Такава е библейската истина. Всичко останало е измислица, която има за цел да бъде прославена Мария.

Още в евангелието от Матей 1:16, в родословието на Исус, Йосиф е посочен като мъж на Мария. Ние ще приложим още свидетелства, за да докажем, че е имало семейство, от което са се родили деца. Евангелиста Марк ни съобщава за това в 6 глава 3 стих. А Лука ни информира, че майката Му и братята Му са Го търсили. „И Му известиха: Майка Ти и братята Ти стоят отвън и искат да те видят. А Той им отговори: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието Слово и го изпълняват” (Лука 8:20-21).

Исус не е дошъл на земята с цел да укрепва роднинските си връзки, и затова не е могъл да обръща особенно много внимание на земната си майка и на децата, които тя е родила. Затова правейки корекция, Той е обяснил кои са Божиите деца (братята Му), че те са онези, които действат според Божието Слово.

Но и по онова време погрешната инспирация също е съществувала. И това ни е известено: „И когато говореше това, една жена от множеството Му каза със силен глас: Блажена утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал. А Той каза: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието Слово и го пазят” (Лука 11:27-28). Какъв хвалебствен глас се е издигнал там! Но Господ веднага го е коригирал.

За да може култа на Мария да бъде по-добре подкрепен, стих 28 в 1-та глава на евангелието от Лука е бил преправен, или съзнателно лошо преведен. „И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб; благословена си ти между жените”. Но в католическия катехизъм четем: „Здравас Мария, пълна с милост, Господ е с теб”. Има огромна разлика между това някой да е омилостивен, и това, да е пълен с милост.

Мария е живяла така, както са живяли и останалите момичета по онова време. Преди архангел Гавриил да отиде при нея, тя се е сгодила за Йосиф и е искала да се омъжи за него. И на сгодената Мария ангелът е казал: „Не бой се Мария, защото си придобила Божията благодат” (стих 30). И затова тя е отговорила: „Аз съм Господна слугиня, нека стане според думите ти. И ангелът си отиде от нея” (стих 38).

В Светото Писание няма нито едно място, в което да се казва, че сме зависими от милоста на Мария, или от благоволението на Йосиф. Божията милост се е изявила в Словото, което е станало плът и е пребивавало между нас (Йоан 1 гл.), а и до днес тази милост можем да я намерим единствено у Спасителя: „И ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат; защото законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос” (Йоан 1:16-17). Също по този въпрос свидетелството на Писанието е съвсем ясно.

Синът не лежи на гърдите на майка си, нито в нейните прегръдки, както ни го показват безбройните изображения, а според написаното Той е в лоното на Отца. „Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви” (Йоан 1:18). Всички така наречени „изпълнени с любов” картини на символично изразените майка с дете, са били взаимствани от езическия култ към богинята на плодородието. Тази лъжа е подвела много хора и ги е отклонила от пътя на служение на Бога, като ги е завела на пътя на идолопоклонството. Исус не е „завиждания” плод на Мария, както погрешно се поучава. Мария е била само носителка на Божията субстанция.

Следващите стихове ни е показват как Мария е действала по човешки неправилно. След празника на пасхата в Ерусалим хората се връщали по домовете си; само дванадесетгодишния Исус останал в храма, без някой от семейството му да забележи. „И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите“ (Лука 2:46). Естествено, че Мария се е тревожила и затова явно не е осъзнавала какво казва, когато Го е смъмрила: „Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме” (Лука 2:48).

Отговора на момчето е ясна корекция на това изявление: ”Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда в дома на Моя Отец?” (Лука 2:49). Той не е имал предвид дърводелската работилница на Йосиф, а дома на Своя небесен Отец. Исус е поправил грешката, която е допуснала Мария, посочвайки Йосиф като Негов баща.

Ние можем да видим, че Мария също се е нуждаела от милост и спасение, тъй като и тя, след възнесението на Исус Христос на небето, е отишла в онази горна стая, където на Петдесятница 120 ученици са получили кръщението със Святия Дух. „Всички те единодушно бяха в постоянна молитва с някои жени и Мария, майката на Исус и братята Му” (Деян. 1:14). За братята Му, които също са били в горната стая е писано, че отначало те не са вярвали в Него. „Защото дори и братята Му не вярваха в Него” (Йоан 7:5).

По онова време никой не се е покланял на Мария; и тя е била една от тези, които са се молили да получат Святия Дух. Личното преживяване на кръщението със Святия Дух е задължително за спасението на всяко Божие дете, също и за Мария.

Говори се, че „Синът ще изпълни всяко желание на Мария”. Къде е написано това? По този начин в хората се пораждат само погрешни представи и надежди. В основата на това твърдение стои представата, че Исус е Син на Бога и на Мария. Само че в Писанието никъде няма и намек за такова нещо. Исус е Божи Син. Мария е била само един използван съд.

Когато на сватбата в Кана Галилейска се е свършило виното, Мария казала на Исус: ”нямат вино”. А Исус и отговорил: „Защо се грижиш за Моите неща, жено? Часът Ми още не е дошъл” (Йоан 2:3-4). Този остър отговор на една обикновена реплика идва да покаже, че никакъв човек не може да оказва влияние върху Него, нито Мария.

Но от друга страна бихме могли да се поучим от съвета, който Мария е дала на слугите. ”Каквото ви каже, направете го” (стих 5). Това е поучително за всички.

За родните братя на Господа не се споменава само в евангелията. И Павел също е писал за тях. „Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа и Кифа, да водим жена от сестрите?” (1 Кор. 9:5). А на Галатяните апостола пише: „а друг от апостолите не видях, освен Яков, брата на Господа” (Гал. 1:19).

Трябва да отбележим, че от деня на възникването на Новозаветната църква в деня на Петдесятница, т.е. от Деяния на апостолите 2-ра глава и до последната глава на Библията, Мария повече не се споменава. За библейски вярващите християни това е съвсем разбираемо. Мария е изпълнила своята задача. Духът на идолопоклонството не е пребивавал в първите християни. Те са били изпълнени със Святия Дух, и не са се покланяли на сътворението, а на Сътворителя.

"…Абсолютно небиблейското поклонение и обожествяване на Мария е започнало в 7 век. Молитвата „Аве Мария” е била въведена в 12 век. След това в 1140 г. е прибавен празника на „непорочното зачатие”. В 12 век е въведена и молитвата с броеница. Католическата църква иска да спечели целия свят за себе си в знака на Мария. Затова култа на Мария се е засилил неимоверно след втората световна война…" (О. Маркман. Грешките на католическата църква, стр. 48-50).

Ние лесно можем да разпознаем дали действа Святия Дух, или духа на антихриста, според това, което се поучава и според това, което се практикува. Според онова, което се проповядва и практикува, ние можем лесно да разпознаем дали действа Святия Дух, или духът на антихриста. Трябва да се подчертае, че библейската Мария, на която е било казано: „Блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното и от Господа” (Лука 1:45), и която отговорила: „Ето, Господната слугиня, нека да стане според както си казал” (Лука 1:38), е съвсем различна Мария от тази, която е била издигната в култ като богиня, а на събора в Ефес през 431 г. сл. Хр. е била обявена за „богородица”.