ТРАДИЦИОННОТО ХРИСТИЯНСТВО - ИСТИНА, ИЛИ ЛЪЖА?
6 ГЛАВА
КАКВО Е КУЛТА НА МАРИЯ
Според свидетелството на Писанието, предмет на вярата, поклонението и хвалението може да бъде единствено Бог. Ако на Неговото място е поставен някой друг, това вече е суеверие и идолопоклонство. Протестантските теолози са писали подробно за тези неща. Някои неща ще ги изясним по-подробно.
Не съществува абсолютно никакво оправдание за култа на Мария. Появяванията на Мария на различни места по света изобщо не са обещани в Библията. Повече от хиляда години след Христос такива неща не са е случвали. Странното е, че всички явления на Мария са ставали в католическите държави като Полша, Португалия, Испания или Франция. Тя не се е появявала в протестантските, будистките и мюсюлманските държави, което е учудващо, ако от това зависеше спасението на хората. Но за успокоение на всички трябва да кажем, че тя изобщо не може да се появи, точно както не би могъл да се появи Йосиф, Петър, или който и да е друг човек. Това се случва единствено в човешките представи, защото хората така го желаят. И ние задаваме въпроса: Кой е почитаният и прославяният на всички тези места? Исус, или Мария? Какъв е този дух, който не почита Исус, а почита Мария? Със сигурност не е Святия Дух. Това е духът на лъжата. О. Маркманн в главата „Демоничния култ на Мария” пише следното: „Мистичния култ около Мария също има знака на демонични влияния. Още в първите векове има съобщения за поклонение на Мария. Особено влияние за развитието на този култ е оказал езическия култ към богините-майки“ (О. Маркман. Грешките на католическата църква, стр. 47).
От кога Бог има майка? Самия този израз е небиблейски. Тя не е Божията майка, а само е родила нашия Господ и Спасител Исус Христос. В Ефес хората са крещяли: „Велика е ефеската Артемида!” (Деян. 19:28). Сега на мариологичните конгреси се пее: „Велика е Мария”. Виждаме как нещата се повтарят: сваля се едната, възкачва се другата. Началото на вече доста разпространения култ на Мария започва през 5 век. Артър Древс е написал: „От историческа гледна точка поклонението на Мария ни рисува една картина, от която човек го обхваща жал към цялото човечество. Това е история на най-детинските измислици, на смелите фалшификации, на преиначаване на нещата, на тълкувания, на фантасмагории, изтъкани машинации от човешко нещастие и мизерия, йезуитските хитрувания и стремежа за власт на католическата църква – това е един театър, който ни кара да плачем и да се смеем: истинска божествена комедия” (К. Дешнер. Отново закукурига петелът, стр. 401).
Започвайки с „Аве Мария” и стигайки до догмата за нейното телесно възнесение на небето – всичко е небиблейско и затова не може да бъде истина. Това са измислици, които са били въвеждани от римскокатолическата църква в продължение на 1600 години. Днес всичко се приема така като че ли именно това е „християнския символ на вярата”, но истината е, че то е антихристовското, унищожително дело на врага, чиято цел е да отклони човечеството от единствено спасителната вяра в Исус Христос, като ги завежда при неспасителното поверие за Мария. Това са го констатирали, и ясно и открито са го заявявали много известни теолози още от времето на Реформацията, и го заявяват и до днешни дни.
Поверието за явяването на Мария на различни места е отвратително в Божиите очи, защото по този начин много искрени хора са заведени в заблуда. Пастора Маркманн пише за сегашния папа (Йоан Павел II) следното: „Не е ли богохулство това, че при своето посещение в Полша папата слага в краката на черната мадона от Ясна гора в Чентохов златна роза и в тихо изтъпление пред този идол казва: „Изцяло твой”. Тази молитва към Мария – „Тотус туус” – е избрана от него като водеща в неговия понтификат, както и за целия негов свещеннически живот. Молитвата в Полша, отправена към черната мадона, той завърши с думи: „На теб посвещавам цялата църква – до края на земята. Посвещавам ти цялото човечество и всички хора, моите братя, всички народи и народности. На теб посвещавам Рим и Полша чрез твоя служител, свързан с нова връзка на любовта. Майко, приеми ни! Майко, не ни напускай! Майко, води ни!“ (О. Маркман. "Последното време. Грабването. Антихриста", стр. 32-33). Мария е била обявена за майка на римскокатолическата църква. Тя не е царица на Небесното царство, но е царицата на римскокатолическата световна империя.
Според книгата „Фатима” от Хоакин Мария Алонса, на 13 май 1917 г. Мария се е явила в сияние на три деца овчарчета. След това числото 13 се повтаря: на 13 юли 1917 г. „святата дева” е помолила тези три деца да дойдат отново след месец. На 13 септември 1917 г. вече при петото посещение тя била казала: "Искам да дойдете тук на 13 октомври и да се молите с броеница…” До шестото явление на 13 октомври, броя на хората, които са отишли да посетят онова място, е бил около 50 000 души. Години наред след това милиони хора са пътували до там, за да изкажат пред Мария скърбите и молбите си, като изобщо не са осъзнавали, че и самата Мария се е нуждаела от Божията помощ, и че никога не е била в състояние да помогне на който и да било човек.
Във Фатима, Португалия, поклонението на Мария е изразено чрез много статуи и картини. Папа Йоан Павел е клечал пред една от тях. Този култ изцяло противоречи на първата заповед: „Не си прави кумир, или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят” (Изх. 20:4-5).
Хората, които изработват, или се покланят на разни образи, се нареждат в редицата на онези, които мразят Бога. В крайна сметка тук става въпрос за религиозен танц около златното теле. Някои хора си имат разни свои светии, други – най-различни изображения; а някои дори пренасят нагоре надолу и направен от хората Христос.
Това ми напомня за един разговор, който проведох в един санаториум с няколко души от гостите. Аз попитах дали някой от присъстващите има лично взаимоотношение с Христос. Една дама спонтанно ми отговори: „Аз продадох моя Исус”. В първия момент всички останахме учудени, но тя ни обясни, че колекционира старинни предмети и че имала скулптура на Исус, висока около 1,25 м, която тя продала на някаква църква.
По цялия свят съществуват милиони различни изработени образи, които са мерзост пред Бога. В Своята святост Бог е издал присъда над всички, които се покланят на тези изображения. „Проклет да е онзи, който направи изваян или излят кумир, мерзост пред Господа, дело на художнически ръце, и го постави на скрито място. И целият народ да отговори: Амин!” (Втор. 27:15).
Вместо да търсят подслон при Него, Който е единственият способен да помогне, хората се опитват да намерят помощ по най-различни странични начини и с различни средства. Нима не унижават те Бога по този начин? Когато попитали Исус коя е първата заповед, Той е отговорил: „Слушай Израелю, Господ, нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила” (Марк 12:29-30). Тук наистина не остава никакво място нито за Мария, нито за светии, за патрони пазители, за статуи, за икони и т. н.
Как би могла Мария като човек да чуе молитвите на милиони хора по целия свят, след като не е всезнаеща. Как би могла да чуе молитвите от земята и от чистилището, след като не е всеприсъстваща? Единствено Бог е всеприсъстващ и всезнаещ. Всички тези места за поклонение по целия свят не са ли мерзост пред Бога, и не са ли те достойни за презрение?
Така казва Господ: „Потърсете Ме и ще живеете. Но не търсете Ветил, нито влизайте в Галгал, нито се отправяйте към Вирсавее; защото Галгал непременно ще отиде в плен и Ветил ще изчезне. Потърсете Господа и ще живеете" (Амос 5:4-6).
Днес това би трябвало да звучи така: „Търсете Мен, казва Господ, и ще живеете. Не ходете в Лурдите, нито във Фатима, Чентохов и т.н., но елате при Мен, за да получите вечен живот.“ Всеки, който търси Бога, ще Го намери точно на мястото, на което се намира в момента, защото Бог е всеприсъстващ.
Виторио Месори цитира немския кардинал Йосиф Ратцингер: „И Йоан Павел II, след като беше ранен от атентатора на 13 май – в деня на годишнината от първото явяване в португалското село, отиде във Фатима за да благодари на Мария, „чиято ръка така свръхестествено беше ръководила куршума” (В. Месори. Към ситуацията на вярата, стр. 112). Същия този кардинал Ратцингер е казал, че католическата религиозна институция е установявала своите догми относно Мария в следния ред: „най-напред завинаги девствена и майка на Бога, а след дълги размисли и обсъждания е била призната за човек без наследствен грях, и накрая взета в небесата в тяло”. И следва ужасяващото изречение: „Тези догми пазят първоначалната вяра в Христос като истински Бог и истински човек” (В. Месори. Към ситуацията на вярата, стр. 108).
Това не можем да го приемем! Тези догми, както и всички останали, нямат никаква основа в Библията. Библейските истини могат да бъдат решавани на църковните събори и не възникват чрез чрез някакви размисли и обсъждания, но хора призовани от Бога известяват в Неговото име онова, в което трябва да се вярва и което трябва да се поучава. На господин Ратцингер решително би трябвало да му се припомнят неговите собствени думи: „между другото съвсем естествено е, че истината не може да бъде създадена чрез гласуване. Изявлението е или вярно, или невярно. Истината трябва да я намерим, а не да я създаваме” (стр. 62).
Тогава какви са всички тези въведени догми и традиции? Те истина ли са, или не са? Както казва кардинал Ратцингер, те са се появили след дълъг размисъл и съзряване, и именно затова не могат да бъдат първоначалната истина. Били са създадени на основата на предположения. Потвърждение на това е и растоянието във времето, в което са възниквали отделните догми. Тогава къде е истината, която трябва да намерим? Със сигурност, единствено в Божието Слово и никъде другаде! Библейски вярващия християнин, който принадлежи към Църквата на живия Бог „е съграден върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус” (Ефес. 2:20). Нито едно нещо, което са създали папите през вековете, не отговаря на Библията, и затова не може да бъде прието като апостолско. Защо нито Петър, нито Йоан, нито Павел не са превъзнасяли Мария? Та нали в тяхното време всичко още е било пресно в паметта им.
В теологията е станал преход от христологията към мариологията. Днес мариологичните конгреси вече се провеждат съвсем легално, и на тях всичко се върти само около Мария. Христос се споменава само отвреме навреме, и то с определена цел. „Папата изисква да се поднови поклонението на Мария, което е било според Библията, без да се отстъпва от троицата и христологията, и да бъде съобразено с хората, които вярват по друг начин, и което да отговаря на съвременния начин на израз на дадената култура” (Католически катехизъм за възрастни, стр. 173). Какво би могъл да каже един библейски вярващ християнин за този небиблейски, водещ към заблуда и богохулен призив за поклонение на Мария?
Апостол Йоан се обръща към истинските вярващи с много сериозно слово, което важи за всички времена: „Пиша ви не защото не знаете истината, а защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината” (1 Йоан 2:21). Нито една догма не е произлязла от Словото на истината. Източника на техния произход е друг. Всеки, който не намира пътя към истината – Словото – е принуден да си изработи заместител. А който не се доверява на Бога, движи се в „папамобил” с непрострелно стъкло, като папата.
Следва списък от дати (не всички могат да бъдат абсолютно проверени), на които са били въвеждани неща, не съществуващи в ранното християнство (Л.Ж. Кинг. Дом на смърта, стр. 117-122):
310 г. – Някои започват да се прекръстват;
320 г. – Въвежда се паленето на свещи при богослужбите;
375 г. – Започва поклонение на ангели и умрели светии;
394 г. – Въвежда се всекидневна литургия;
431 г. – Начало на поклонението на Мария;
500 г. – Духовенството започва да носи еднакво облекло;
600 г. – Григори I въвежда богослужение на латински;
650 г. – Започва празника в чест на дева Мария;
709 г. – Завежда се целуване на крака на папата;
750 г. – Начало на светската власт на папата;
788 г. – Поклонение на Мария и починалите светии; клякане пред кръста, статуи и реликви;
850 г. – Ритуала на светената вода с прибавяне на сол и благословение от свещенника (така наречената светена вода);
890 г. – Поклонение на Йосиф, мъжа на Мария;
965 г. – Въвежда се осветяване на камбаните;
995 г. – Въвежда се провъзгласяването на умрелите за светии;
998 г. – Установява се постът в петък на великденската седмица;
1079 г. – Началото на целибата за свещениците;
1090 г. – Въвежда се молитва с броеница;
1100 г. – Въвежда се жертване при литургията;
1184 г. – Започва инквизицията против еретиците;
1190 г. – Започват да продават индулгенции;
1200 г. – Въвежда се евхаристията вместо хляб при Господната вечеря;
1215 г. – Въвежда се догмата за изповядването; най-малко един път на годината задължително изповядване на греховете пред свещеника;
1220 г. – Въвежда се поклонението на евхаристията;
1227 г. – Въвежда се звън на звънче, в знак на това, че свещеника изпълнява преображението;
1229 г. – Забранява се на миряните да четат Библията;
1245 г. – Кардиналите започват да носят червени шапки;
1264 г. – Въвежда се празникът на Тялото и Кръвта Христови;
1410 г. – На хората от църквата е забранено да пият от виното при Господната вечеря;
1439 г. – Обявяване на учението за чистилището;
1478 г. – Въвеждане на инквизицията в Испания;
1545 г. – Традицията е поставена на едно и също ниво със Светото Писание;
1546 г. – Апокрифите са прибавени към Библията;
1854 г. – Известяване на непорочното зачатие на Мария;
1870 г. – Догмата за непогрешимоста на папата;
1925 г. – За телесното присъствие на дева Мария в небето;
1950 г. – Догмата за телесното възнесение на Мария в небето.
Всеки здравомислещ човек би трябвало да си зададе въпроса какъв е смисълът на всички тези учения, създавани в така раздалечени периоди от време. Новия завет е бил завършен, а към него не е позволено да се прибавя нищо. „Братя (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито някой прибавя нещо към него” (Гал. 3:15). Това, което не е позволено да се прави с човешкото завещание, е направено с Божието завещание именно посредством тези придатъци. Къде остава респекта пред крайното предупреждение: „ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга” (Откр. 22:18)? (Виж също Прит. 30:5-6).
6 ГЛАВА
КАКВО Е КУЛТА НА МАРИЯ
Според свидетелството на Писанието, предмет на вярата, поклонението и хвалението може да бъде единствено Бог. Ако на Неговото място е поставен някой друг, това вече е суеверие и идолопоклонство. Протестантските теолози са писали подробно за тези неща. Някои неща ще ги изясним по-подробно.
Не съществува абсолютно никакво оправдание за култа на Мария. Появяванията на Мария на различни места по света изобщо не са обещани в Библията. Повече от хиляда години след Христос такива неща не са е случвали. Странното е, че всички явления на Мария са ставали в католическите държави като Полша, Португалия, Испания или Франция. Тя не се е появявала в протестантските, будистките и мюсюлманските държави, което е учудващо, ако от това зависеше спасението на хората. Но за успокоение на всички трябва да кажем, че тя изобщо не може да се появи, точно както не би могъл да се появи Йосиф, Петър, или който и да е друг човек. Това се случва единствено в човешките представи, защото хората така го желаят. И ние задаваме въпроса: Кой е почитаният и прославяният на всички тези места? Исус, или Мария? Какъв е този дух, който не почита Исус, а почита Мария? Със сигурност не е Святия Дух. Това е духът на лъжата. О. Маркманн в главата „Демоничния култ на Мария” пише следното: „Мистичния култ около Мария също има знака на демонични влияния. Още в първите векове има съобщения за поклонение на Мария. Особено влияние за развитието на този култ е оказал езическия култ към богините-майки“ (О. Маркман. Грешките на католическата църква, стр. 47).
От кога Бог има майка? Самия този израз е небиблейски. Тя не е Божията майка, а само е родила нашия Господ и Спасител Исус Христос. В Ефес хората са крещяли: „Велика е ефеската Артемида!” (Деян. 19:28). Сега на мариологичните конгреси се пее: „Велика е Мария”. Виждаме как нещата се повтарят: сваля се едната, възкачва се другата. Началото на вече доста разпространения култ на Мария започва през 5 век. Артър Древс е написал: „От историческа гледна точка поклонението на Мария ни рисува една картина, от която човек го обхваща жал към цялото човечество. Това е история на най-детинските измислици, на смелите фалшификации, на преиначаване на нещата, на тълкувания, на фантасмагории, изтъкани машинации от човешко нещастие и мизерия, йезуитските хитрувания и стремежа за власт на католическата църква – това е един театър, който ни кара да плачем и да се смеем: истинска божествена комедия” (К. Дешнер. Отново закукурига петелът, стр. 401).
Започвайки с „Аве Мария” и стигайки до догмата за нейното телесно възнесение на небето – всичко е небиблейско и затова не може да бъде истина. Това са измислици, които са били въвеждани от римскокатолическата църква в продължение на 1600 години. Днес всичко се приема така като че ли именно това е „християнския символ на вярата”, но истината е, че то е антихристовското, унищожително дело на врага, чиято цел е да отклони човечеството от единствено спасителната вяра в Исус Христос, като ги завежда при неспасителното поверие за Мария. Това са го констатирали, и ясно и открито са го заявявали много известни теолози още от времето на Реформацията, и го заявяват и до днешни дни.
Поверието за явяването на Мария на различни места е отвратително в Божиите очи, защото по този начин много искрени хора са заведени в заблуда. Пастора Маркманн пише за сегашния папа (Йоан Павел II) следното: „Не е ли богохулство това, че при своето посещение в Полша папата слага в краката на черната мадона от Ясна гора в Чентохов златна роза и в тихо изтъпление пред този идол казва: „Изцяло твой”. Тази молитва към Мария – „Тотус туус” – е избрана от него като водеща в неговия понтификат, както и за целия негов свещеннически живот. Молитвата в Полша, отправена към черната мадона, той завърши с думи: „На теб посвещавам цялата църква – до края на земята. Посвещавам ти цялото човечество и всички хора, моите братя, всички народи и народности. На теб посвещавам Рим и Полша чрез твоя служител, свързан с нова връзка на любовта. Майко, приеми ни! Майко, не ни напускай! Майко, води ни!“ (О. Маркман. "Последното време. Грабването. Антихриста", стр. 32-33). Мария е била обявена за майка на римскокатолическата църква. Тя не е царица на Небесното царство, но е царицата на римскокатолическата световна империя.
Според книгата „Фатима” от Хоакин Мария Алонса, на 13 май 1917 г. Мария се е явила в сияние на три деца овчарчета. След това числото 13 се повтаря: на 13 юли 1917 г. „святата дева” е помолила тези три деца да дойдат отново след месец. На 13 септември 1917 г. вече при петото посещение тя била казала: "Искам да дойдете тук на 13 октомври и да се молите с броеница…” До шестото явление на 13 октомври, броя на хората, които са отишли да посетят онова място, е бил около 50 000 души. Години наред след това милиони хора са пътували до там, за да изкажат пред Мария скърбите и молбите си, като изобщо не са осъзнавали, че и самата Мария се е нуждаела от Божията помощ, и че никога не е била в състояние да помогне на който и да било човек.
Във Фатима, Португалия, поклонението на Мария е изразено чрез много статуи и картини. Папа Йоан Павел е клечал пред една от тях. Този култ изцяло противоречи на първата заповед: „Не си прави кумир, или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят” (Изх. 20:4-5).
Хората, които изработват, или се покланят на разни образи, се нареждат в редицата на онези, които мразят Бога. В крайна сметка тук става въпрос за религиозен танц около златното теле. Някои хора си имат разни свои светии, други – най-различни изображения; а някои дори пренасят нагоре надолу и направен от хората Христос.
Това ми напомня за един разговор, който проведох в един санаториум с няколко души от гостите. Аз попитах дали някой от присъстващите има лично взаимоотношение с Христос. Една дама спонтанно ми отговори: „Аз продадох моя Исус”. В първия момент всички останахме учудени, но тя ни обясни, че колекционира старинни предмети и че имала скулптура на Исус, висока около 1,25 м, която тя продала на някаква църква.
По цялия свят съществуват милиони различни изработени образи, които са мерзост пред Бога. В Своята святост Бог е издал присъда над всички, които се покланят на тези изображения. „Проклет да е онзи, който направи изваян или излят кумир, мерзост пред Господа, дело на художнически ръце, и го постави на скрито място. И целият народ да отговори: Амин!” (Втор. 27:15).
Вместо да търсят подслон при Него, Който е единственият способен да помогне, хората се опитват да намерят помощ по най-различни странични начини и с различни средства. Нима не унижават те Бога по този начин? Когато попитали Исус коя е първата заповед, Той е отговорил: „Слушай Израелю, Господ, нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила” (Марк 12:29-30). Тук наистина не остава никакво място нито за Мария, нито за светии, за патрони пазители, за статуи, за икони и т. н.
Как би могла Мария като човек да чуе молитвите на милиони хора по целия свят, след като не е всезнаеща. Как би могла да чуе молитвите от земята и от чистилището, след като не е всеприсъстваща? Единствено Бог е всеприсъстващ и всезнаещ. Всички тези места за поклонение по целия свят не са ли мерзост пред Бога, и не са ли те достойни за презрение?
Така казва Господ: „Потърсете Ме и ще живеете. Но не търсете Ветил, нито влизайте в Галгал, нито се отправяйте към Вирсавее; защото Галгал непременно ще отиде в плен и Ветил ще изчезне. Потърсете Господа и ще живеете" (Амос 5:4-6).
Днес това би трябвало да звучи така: „Търсете Мен, казва Господ, и ще живеете. Не ходете в Лурдите, нито във Фатима, Чентохов и т.н., но елате при Мен, за да получите вечен живот.“ Всеки, който търси Бога, ще Го намери точно на мястото, на което се намира в момента, защото Бог е всеприсъстващ.
Виторио Месори цитира немския кардинал Йосиф Ратцингер: „И Йоан Павел II, след като беше ранен от атентатора на 13 май – в деня на годишнината от първото явяване в португалското село, отиде във Фатима за да благодари на Мария, „чиято ръка така свръхестествено беше ръководила куршума” (В. Месори. Към ситуацията на вярата, стр. 112). Същия този кардинал Ратцингер е казал, че католическата религиозна институция е установявала своите догми относно Мария в следния ред: „най-напред завинаги девствена и майка на Бога, а след дълги размисли и обсъждания е била призната за човек без наследствен грях, и накрая взета в небесата в тяло”. И следва ужасяващото изречение: „Тези догми пазят първоначалната вяра в Христос като истински Бог и истински човек” (В. Месори. Към ситуацията на вярата, стр. 108).
Това не можем да го приемем! Тези догми, както и всички останали, нямат никаква основа в Библията. Библейските истини могат да бъдат решавани на църковните събори и не възникват чрез чрез някакви размисли и обсъждания, но хора призовани от Бога известяват в Неговото име онова, в което трябва да се вярва и което трябва да се поучава. На господин Ратцингер решително би трябвало да му се припомнят неговите собствени думи: „между другото съвсем естествено е, че истината не може да бъде създадена чрез гласуване. Изявлението е или вярно, или невярно. Истината трябва да я намерим, а не да я създаваме” (стр. 62).
Тогава какви са всички тези въведени догми и традиции? Те истина ли са, или не са? Както казва кардинал Ратцингер, те са се появили след дълъг размисъл и съзряване, и именно затова не могат да бъдат първоначалната истина. Били са създадени на основата на предположения. Потвърждение на това е и растоянието във времето, в което са възниквали отделните догми. Тогава къде е истината, която трябва да намерим? Със сигурност, единствено в Божието Слово и никъде другаде! Библейски вярващия християнин, който принадлежи към Църквата на живия Бог „е съграден върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус” (Ефес. 2:20). Нито едно нещо, което са създали папите през вековете, не отговаря на Библията, и затова не може да бъде прието като апостолско. Защо нито Петър, нито Йоан, нито Павел не са превъзнасяли Мария? Та нали в тяхното време всичко още е било пресно в паметта им.
В теологията е станал преход от христологията към мариологията. Днес мариологичните конгреси вече се провеждат съвсем легално, и на тях всичко се върти само около Мария. Христос се споменава само отвреме навреме, и то с определена цел. „Папата изисква да се поднови поклонението на Мария, което е било според Библията, без да се отстъпва от троицата и христологията, и да бъде съобразено с хората, които вярват по друг начин, и което да отговаря на съвременния начин на израз на дадената култура” (Католически катехизъм за възрастни, стр. 173). Какво би могъл да каже един библейски вярващ християнин за този небиблейски, водещ към заблуда и богохулен призив за поклонение на Мария?
Апостол Йоан се обръща към истинските вярващи с много сериозно слово, което важи за всички времена: „Пиша ви не защото не знаете истината, а защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината” (1 Йоан 2:21). Нито една догма не е произлязла от Словото на истината. Източника на техния произход е друг. Всеки, който не намира пътя към истината – Словото – е принуден да си изработи заместител. А който не се доверява на Бога, движи се в „папамобил” с непрострелно стъкло, като папата.
Следва списък от дати (не всички могат да бъдат абсолютно проверени), на които са били въвеждани неща, не съществуващи в ранното християнство (Л.Ж. Кинг. Дом на смърта, стр. 117-122):
310 г. – Някои започват да се прекръстват;
320 г. – Въвежда се паленето на свещи при богослужбите;
375 г. – Започва поклонение на ангели и умрели светии;
394 г. – Въвежда се всекидневна литургия;
431 г. – Начало на поклонението на Мария;
500 г. – Духовенството започва да носи еднакво облекло;
600 г. – Григори I въвежда богослужение на латински;
650 г. – Започва празника в чест на дева Мария;
709 г. – Завежда се целуване на крака на папата;
750 г. – Начало на светската власт на папата;
788 г. – Поклонение на Мария и починалите светии; клякане пред кръста, статуи и реликви;
850 г. – Ритуала на светената вода с прибавяне на сол и благословение от свещенника (така наречената светена вода);
890 г. – Поклонение на Йосиф, мъжа на Мария;
965 г. – Въвежда се осветяване на камбаните;
995 г. – Въвежда се провъзгласяването на умрелите за светии;
998 г. – Установява се постът в петък на великденската седмица;
1079 г. – Началото на целибата за свещениците;
1090 г. – Въвежда се молитва с броеница;
1100 г. – Въвежда се жертване при литургията;
1184 г. – Започва инквизицията против еретиците;
1190 г. – Започват да продават индулгенции;
1200 г. – Въвежда се евхаристията вместо хляб при Господната вечеря;
1215 г. – Въвежда се догмата за изповядването; най-малко един път на годината задължително изповядване на греховете пред свещеника;
1220 г. – Въвежда се поклонението на евхаристията;
1227 г. – Въвежда се звън на звънче, в знак на това, че свещеника изпълнява преображението;
1229 г. – Забранява се на миряните да четат Библията;
1245 г. – Кардиналите започват да носят червени шапки;
1264 г. – Въвежда се празникът на Тялото и Кръвта Христови;
1410 г. – На хората от църквата е забранено да пият от виното при Господната вечеря;
1439 г. – Обявяване на учението за чистилището;
1478 г. – Въвеждане на инквизицията в Испания;
1545 г. – Традицията е поставена на едно и също ниво със Светото Писание;
1546 г. – Апокрифите са прибавени към Библията;
1854 г. – Известяване на непорочното зачатие на Мария;
1870 г. – Догмата за непогрешимоста на папата;
1925 г. – За телесното присъствие на дева Мария в небето;
1950 г. – Догмата за телесното възнесение на Мария в небето.
Всеки здравомислещ човек би трябвало да си зададе въпроса какъв е смисълът на всички тези учения, създавани в така раздалечени периоди от време. Новия завет е бил завършен, а към него не е позволено да се прибавя нищо. „Братя (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито някой прибавя нещо към него” (Гал. 3:15). Това, което не е позволено да се прави с човешкото завещание, е направено с Божието завещание именно посредством тези придатъци. Къде остава респекта пред крайното предупреждение: „ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга” (Откр. 22:18)? (Виж също Прит. 30:5-6).