7 ГЛАВА

РЕФОРМАЦИЯТА – НОВОТО НАЧАЛО

Намесата на Бог посредством Реформацията е била повече от необходима, но въпреки това все още не е окончателната от библейска гледна точка. Тук сме изправени пред въпроса дали реформаторите, излезли от редиците на римскокатолическата църква, истински са разбирали необходимоста от ново начало, тъй като в тази потънала в света небиблейска система, е било невъзможно нещо да се реформира. От една страна тогава се е изпълнило словото, казано от пророк Еремия: „Разорете целините си и не сейте между тръни” (3:4), но също така и пророчеството: „Лекувахме Вавилон, но не се излекува. Оставете го и нека отидем всеки в земята си, защото присъдата му стигна до небето и до облаците се издигна” (51:9).

Реформацията безпорно е била някакъв изход, тя била е прелом, според призива от небето: „Излезте от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете ѝ и да не споделяш язвите ѝ” (Откр. 18:4).

Мартин Лутер е разбрал правилно словото, което е казал апостол Йоан в името на Господа: „…защото твоите търговци бяха големците на земята, понеже чрез твоите магии бяха измамени всички народи. И в него бе открита кръвта на пророци и светии и от всички заклани на земята” (Откр. 18:23-24). А също така и словото от пророк Еремия: „В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова те обезумяха” (Ерем. 51:7). И въпреки това реформаторите не са успели напълно да се върнат към ранното християнство. В действителност реформирано и изменено е било само тук и там по нещо.

На първо място е била търговията с индулгенциите, след това ролята на папата и общите конфликти. Най-високата достигната точка относно Писанието е било проникването в мощното свидетелство, че човек се спасява по Божията милост чрез вяра в Спасителя. Това е бил прелома и разгрома на вавилонския затвор. Но от друга страна реформаторите са взаимствали много неща от ученията, които са изцяло небиблейски, по-точно съвсем типично католически. Например, броя на така наречените тайнства е бил само намален, останало е също и кръщението на малките деца и т.н. За съжаление вярата в троицата, в която са останали протестантите, ги е задържала, и те са продължили в същия коловоз. Лутер, Швенкфелд и други не са престанали да отхвърлят евреите и друговерците, например анабаптистите [анабаптистите са се покръствали повторно - бел. на преводача]. В Женева на 27 октомври 1553 г. със съгласието на Калвин е бил изгорен на клада испанския лекар Мигел Сервет, защото е отхвърлял вярата в Троицата (М. Ранк / О. Шлиске. История на църквата, стр. 132).

В църковната история са отбелязани изказванията на Лутер и Меланхтон по адрес на повторно покръстилите се. От това става ясно, че реформаторите не са отхвърлили изцяло „самоспасителното” право на римската църква. Това обяснява тяхната нетолерантност спрямо вярващите по друг начин, която продължава и до днес! Свободните църкви, които съществуват вече столетия, са окачествявани като секти, макар че тази дума произхожда от думата „сектион”, което значи част от цялото, и според Вебстер не означава нищо друго, освен „организирано религиозно общество”. Това значи, че всички организирани деноминации са секти, т.е. част от цялото. Днес отново са възражда сектанската концепция чрез различни култови религии, но вкусът, който остава след нея, не е приятен.

Независимо от това, че по времето на Реформацията Божията цел за Новозаветната църква далеч не е била постигната, все пак е била направена първата крачка за възвръщане към библейската вяра: започнало е отново да се проповядва Божието Слово. Затова ние дължим благодарност на предците на реформаторите изгорени на клада, както и на самите реформатори.

От този момент нататък Божието царство е започнало мощно да си пробива път. Едно съживление е следвало друго, и светлината на Евангелието е светила все по-ярко. От спасението чрез вяра се е преминало към освещението на сърцето чрез Словото и Святия Дух. Запалени проповедници на съживленията, които са влезли в църковната история, са действали и проповядвали библейските истини, преживявани от техните слушатели. По примера на Божиите служители през ранните векове, те не са били чиновници и високопоставени личности, а са били служители на Словото, като чрез проповядване на Евангелието са водили хората към Христос. Но за съжаление и тези използвани от Бога мъже са се установявали и са спирали при дадено учение, което е било от особено значение за тях. Едните са останали доволни от оправданието, другите – от освещението, а други – от обръщането и кръщението по вяра, и т.н. Но Бог е продължил да върви напред чрез Своя Дух.

В края на 19 и началото на 20 век сред вярващите в различните деноминации и свободни църкви е започнало много мощно действие на Духа. Те спонтанно по свръхестествен начин са преживявали Бога, така както в ранната църква. Това е началото на петдесятното движение през 20 век. От различните реформаторски движения са възниквали свободни църкви. Но поради човешката слабост са били направени погрешни стъпки, които са довели до различни смесици от учения. Това, разбира се, не ни дава право да отричаме безпогрешното Божие действие. Смисъла и целта на всяко съживление е било Църквата все повече да се приближава до състоянието на първоначалното християнство. Ако при всяко съживление е действал Божият Дух, то при така нареченото „петдесятно съживление” става въпрос за едно ново изливане на Духа и за действието на Духа, което оправдани, обновени и новородени хора лично са преживявали.

Йоан Кръстител е проповядвал: „Аз ви кръщавам с вода, но идва Онзи, Който е по-силен от мен, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите. Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън” (Лука 3:16). Това се е изпълнило за пръв път в деня на Петдесятница. Ако човек, който е повярвал в Христос преживее кръщението със Святия Дух, може да бъде сигурен, че Бог го е приел; това е запечатването с Духа за Божиите деца (Ефес. 1:13; 4:30).

Днес ние се срещаме с най-различни харизматични движения, включително и „Римокатолическото петдесятно движение”. Там се изработва една атмосфера, в която хората изпадат в различни емоционални състояния, но въпреки това в живота им не настъпва никаква промяна, и хората са свързани със старите традиции. Те получават някакво помазание от Духа, но въпроса е дали са имали онова истинско преживяване с Бога, чрез което човек бива обновен и новороден? На този въпрос всеки трябва да си отговори сам. Божиите деца, които са изпълнени със Святия Дух ще признават единствено завинаги вечно действащото изкупление, и тяхното единствено свидетелство ще бъде вечното Божие Слово. Такива хора могат да бъдат разпознати по плодовете на Духа, които имат в себе си. Много хора могат да демонстрират духовни дарове, но плодовете на Духа имат само онези, които са станали участници на Божественото естество. И днес важи словото: „И така, по плодовете им ще ги познаете. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! – ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име демони изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много чудеса? – но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!” (Мат. 7:20-23).

Непосредствено след втората световна война, през май 1946 г. в Америка, започва масово съживително движение, на чело на което е стоял един обикновен и смирен проповедник Уилям Бранхам (1909–1965). Като дългогодишен очевидец реверендът Гордън Линдзи свидетелства за това в своята книга „Уилям Бранхам. Мъжът изпратен от Бога”. В нея той разказва, че по време на службите на Бранхам са ставали такива чудеса и знамения, както в дните на Исус Христос и апостолите: слепи са проглеждали, куци са прохождали, дори хора болни от рак в последен стадий са били изцелявани. Във второто издание на тази книга, която е била издадена в Хамбург от издателството "Mehr-Licht-Verlag“, на четвъртата страница е напечатано писмото на Д. Дибелиус, германския евангелско-лутерантски епископ, написано до преводача пастор М. Генсихен: „Сърдечно ви благодаря за добрината ви да ми изпратите тази публикация за евангелизатора Уилиям Бранхам, която така точно сте превел. За нас все още този американски начин е малко чужд, но може би ще бъде добре ако в нашата евангелизационна практика дойде друг дух. Затова приветствам плана ви Бранхам да бъде поканен в Германия”.

Това упълномощено и по свръхестествен начин доказано служение на Бранхам е дало тласък на голям брой евангелисти, които по-късно са започнали свое собствено подобно служение. Създавали са много известни евангелски общества, като например международното общение „Бизнесмените на пълното евангелие“. По това време са се появили и различните харизматични движения, а също и други общества. Но при една по-внимателна преценка ще можем да установим, че днес съществува такъв религиозен хаос, както никога преди. Непрекъснато се говори: „Тук е Христос! Там е Христос!“ Но истината е, че все още няма такава църква, която да може а се сравни с първата църква, със съответното ѝ библейско поучение и практика, и с потвърждението, което да отговаря на Писанието. Сега, в края на новозаветното време е необходимо едно последно мощно действие на Духа, чрез което Църквата ще бъде завършена. Защото Божията цел е края да бъде същия, както началото. Христос ще действа и в края по същия начин, както е действал в началото.

По принцип всичко, което се отнася до Църквата на живия Бог, трябва да се върне в първоначалното състояние. На Църквата е дадено обещание за време на обновление и пълно възстановяване преди Второто пришествие на Христос (Деян. 3:19-21 и на други места). Онези, които принадлежат към Църквата на Господа, няма да позволят да бъдат въвлечени в религиозен възторг и заблуда, а ще изследват Светото Писание, ще намерят обещанията за днешното време, ще им повярват и ще ги приемат за себе си. Всичко, което прави Бог е според Неговото Словото. Преди да се молим: „…да бъде волята Ти…”, Неговата воля трябва да ни бъде открита според Словото. Сега не е времето на изключителните мъже, а е Божият час, часът на Словото – истината. На основание на тези размисли, на всеки човек трябва да бъде дадена възможноста да провери дали вярата му е според Писанието, или вярва на това, което се поучава в църквата, която посещава. Много е важно днес да бъдем включени в последното действие на Бога, преди завръщането на Исус Христос.

7 ГЛАВА

РЕФОРМАЦИЯТА – НОВОТО НАЧАЛО

Намесата на Бог посредством Реформацията е била повече от необходима, но въпреки това все още не е окончателната от библейска гледна точка. Тук сме изправени пред въпроса дали реформаторите, излезли от редиците на римскокатолическата църква, истински са разбирали необходимоста от ново начало, тъй като в тази потънала в света небиблейска система, е било невъзможно нещо да се реформира. От една страна тогава се е изпълнило словото, казано от пророк Еремия: „Разорете целините си и не сейте между тръни” (3:4), но също така и пророчеството: „Лекувахме Вавилон, но не се излекува. Оставете го и нека отидем всеки в земята си, защото присъдата му стигна до небето и до облаците се издигна” (51:9).

Реформацията безпорно е била някакъв изход, тя била е прелом, според призива от небето: „Излезте от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете ѝ и да не споделяш язвите ѝ” (Откр. 18:4).

Мартин Лутер е разбрал правилно словото, което е казал апостол Йоан в името на Господа: „…защото твоите търговци бяха големците на земята, понеже чрез твоите магии бяха измамени всички народи. И в него бе открита кръвта на пророци и светии и от всички заклани на земята” (Откр. 18:23-24). А също така и словото от пророк Еремия: „В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова те обезумяха” (Ерем. 51:7). И въпреки това реформаторите не са успели напълно да се върнат към ранното християнство. В действителност реформирано и изменено е било само тук и там по нещо.

На първо място е била търговията с индулгенциите, след това ролята на папата и общите конфликти. Най-високата достигната точка относно Писанието е било проникването в мощното свидетелство, че човек се спасява по Божията милост чрез вяра в Спасителя. Това е бил прелома и разгрома на вавилонския затвор. Но от друга страна реформаторите са взаимствали много неща от ученията, които са изцяло небиблейски, по-точно съвсем типично католически. Например, броя на така наречените тайнства е бил само намален, останало е също и кръщението на малките деца и т.н. За съжаление вярата в троицата, в която са останали протестантите, ги е задържала, и те са продължили в същия коловоз. Лутер, Швенкфелд и други не са престанали да отхвърлят евреите и друговерците, например анабаптистите [анабаптистите са се покръствали повторно - бел. на преводача]. В Женева на 27 октомври 1553 г. със съгласието на Калвин е бил изгорен на клада испанския лекар Мигел Сервет, защото е отхвърлял вярата в Троицата (М. Ранк / О. Шлиске. История на църквата, стр. 132).

В църковната история са отбелязани изказванията на Лутер и Меланхтон по адрес на повторно покръстилите се. От това става ясно, че реформаторите не са отхвърлили изцяло „самоспасителното” право на римската църква. Това обяснява тяхната нетолерантност спрямо вярващите по друг начин, която продължава и до днес! Свободните църкви, които съществуват вече столетия, са окачествявани като секти, макар че тази дума произхожда от думата „сектион”, което значи част от цялото, и според Вебстер не означава нищо друго, освен „организирано религиозно общество”. Това значи, че всички организирани деноминации са секти, т.е. част от цялото. Днес отново са възражда сектанската концепция чрез различни култови религии, но вкусът, който остава след нея, не е приятен.

Независимо от това, че по времето на Реформацията Божията цел за Новозаветната църква далеч не е била постигната, все пак е била направена първата крачка за възвръщане към библейската вяра: започнало е отново да се проповядва Божието Слово. Затова ние дължим благодарност на предците на реформаторите изгорени на клада, както и на самите реформатори.

От този момент нататък Божието царство е започнало мощно да си пробива път. Едно съживление е следвало друго, и светлината на Евангелието е светила все по-ярко. От спасението чрез вяра се е преминало към освещението на сърцето чрез Словото и Святия Дух. Запалени проповедници на съживленията, които са влезли в църковната история, са действали и проповядвали библейските истини, преживявани от техните слушатели. По примера на Божиите служители през ранните векове, те не са били чиновници и високопоставени личности, а са били служители на Словото, като чрез проповядване на Евангелието са водили хората към Христос. Но за съжаление и тези използвани от Бога мъже са се установявали и са спирали при дадено учение, което е било от особено значение за тях. Едните са останали доволни от оправданието, другите – от освещението, а други – от обръщането и кръщението по вяра, и т.н. Но Бог е продължил да върви напред чрез Своя Дух.

В края на 19 и началото на 20 век сред вярващите в различните деноминации и свободни църкви е започнало много мощно действие на Духа. Те спонтанно по свръхестествен начин са преживявали Бога, така както в ранната църква. Това е началото на петдесятното движение през 20 век. От различните реформаторски движения са възниквали свободни църкви. Но поради човешката слабост са били направени погрешни стъпки, които са довели до различни смесици от учения. Това, разбира се, не ни дава право да отричаме безпогрешното Божие действие. Смисъла и целта на всяко съживление е било Църквата все повече да се приближава до състоянието на първоначалното християнство. Ако при всяко съживление е действал Божият Дух, то при така нареченото „петдесятно съживление” става въпрос за едно ново изливане на Духа и за действието на Духа, което оправдани, обновени и новородени хора лично са преживявали.

Йоан Кръстител е проповядвал: „Аз ви кръщавам с вода, но идва Онзи, Който е по-силен от мен, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите. Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън” (Лука 3:16). Това се е изпълнило за пръв път в деня на Петдесятница. Ако човек, който е повярвал в Христос преживее кръщението със Святия Дух, може да бъде сигурен, че Бог го е приел; това е запечатването с Духа за Божиите деца (Ефес. 1:13; 4:30).

Днес ние се срещаме с най-различни харизматични движения, включително и „Римокатолическото петдесятно движение”. Там се изработва една атмосфера, в която хората изпадат в различни емоционални състояния, но въпреки това в живота им не настъпва никаква промяна, и хората са свързани със старите традиции. Те получават някакво помазание от Духа, но въпроса е дали са имали онова истинско преживяване с Бога, чрез което човек бива обновен и новороден? На този въпрос всеки трябва да си отговори сам. Божиите деца, които са изпълнени със Святия Дух ще признават единствено завинаги вечно действащото изкупление, и тяхното единствено свидетелство ще бъде вечното Божие Слово. Такива хора могат да бъдат разпознати по плодовете на Духа, които имат в себе си. Много хора могат да демонстрират духовни дарове, но плодовете на Духа имат само онези, които са станали участници на Божественото естество. И днес важи словото: „И така, по плодовете им ще ги познаете. Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! – ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име демони изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много чудеса? – но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!” (Мат. 7:20-23).

Непосредствено след втората световна война, през май 1946 г. в Америка, започва масово съживително движение, на чело на което е стоял един обикновен и смирен проповедник Уилям Бранхам (1909–1965). Като дългогодишен очевидец реверендът Гордън Линдзи свидетелства за това в своята книга „Уилям Бранхам. Мъжът изпратен от Бога”. В нея той разказва, че по време на службите на Бранхам са ставали такива чудеса и знамения, както в дните на Исус Христос и апостолите: слепи са проглеждали, куци са прохождали, дори хора болни от рак в последен стадий са били изцелявани. Във второто издание на тази книга, която е била издадена в Хамбург от издателството "Mehr-Licht-Verlag“, на четвъртата страница е напечатано писмото на Д. Дибелиус, германския евангелско-лутерантски епископ, написано до преводача пастор М. Генсихен: „Сърдечно ви благодаря за добрината ви да ми изпратите тази публикация за евангелизатора Уилиям Бранхам, която така точно сте превел. За нас все още този американски начин е малко чужд, но може би ще бъде добре ако в нашата евангелизационна практика дойде друг дух. Затова приветствам плана ви Бранхам да бъде поканен в Германия”.

Това упълномощено и по свръхестествен начин доказано служение на Бранхам е дало тласък на голям брой евангелисти, които по-късно са започнали свое собствено подобно служение. Създавали са много известни евангелски общества, като например международното общение „Бизнесмените на пълното евангелие“. По това време са се появили и различните харизматични движения, а също и други общества. Но при една по-внимателна преценка ще можем да установим, че днес съществува такъв религиозен хаос, както никога преди. Непрекъснато се говори: „Тук е Христос! Там е Христос!“ Но истината е, че все още няма такава църква, която да може а се сравни с първата църква, със съответното ѝ библейско поучение и практика, и с потвърждението, което да отговаря на Писанието. Сега, в края на новозаветното време е необходимо едно последно мощно действие на Духа, чрез което Църквата ще бъде завършена. Защото Божията цел е края да бъде същия, както началото. Христос ще действа и в края по същия начин, както е действал в началото.

По принцип всичко, което се отнася до Църквата на живия Бог, трябва да се върне в първоначалното състояние. На Църквата е дадено обещание за време на обновление и пълно възстановяване преди Второто пришествие на Христос (Деян. 3:19-21 и на други места). Онези, които принадлежат към Църквата на Господа, няма да позволят да бъдат въвлечени в религиозен възторг и заблуда, а ще изследват Светото Писание, ще намерят обещанията за днешното време, ще им повярват и ще ги приемат за себе си. Всичко, което прави Бог е според Неговото Словото. Преди да се молим: „…да бъде волята Ти…”, Неговата воля трябва да ни бъде открита според Словото. Сега не е времето на изключителните мъже, а е Божият час, часът на Словото – истината. На основание на тези размисли, на всеки човек трябва да бъде дадена възможноста да провери дали вярата му е според Писанието, или вярва на това, което се поучава в църквата, която посещава. Много е важно днес да бъдем включени в последното действие на Бога, преди завръщането на Исус Христос.