8 ГЛАВА

БОЖЕСТВОТО

Към темата за Божеството ние пристъпваме със свято уважение и с най-висш респект. Тъй като съществуват различни религии, представите и ученията за Бога са най-различни. В този раздел ние бихме искали Самият Бог да свидетелства за Себе Си, на основата на Неговата самоизява.

Ще отстъпим от всякакви формулировки, тъй като неразбираемото не може да се направи разбираемо, невъзможно е да се обясни необяснимото. Не може да бъде разбрано това, кето превишава нашия разум, и което и до момента на прехода във вечноста ще остане неразбрано, „.защото небето и небесата не са достатъчни да Те поберат” (2 Лет. 6:18). Едва когато ще бъдем вече в славата при Бога, ще узнаем повече за тайната на Всемогъщия.

Почти всички апологети са си присвоявали най-различни човешки мнения за Божеството, след което са започнали да ги обсъждат, а от 4ти век сл. Хр. са започнали и да ги поучават. Защо обаче никой не се е посъветвал със Стария, или с Новия Завет, остава неизяснено. Нито един пророк и нито един апостол никога не са говорили за триединство. Триединството съществува в езическите религии, където има много троици, най-известната е във вайшнавизма: Брахма – сътворител; Вишна – пазител; Шива – разрушител. Нито в Стария, нито в Новия Завет се говори за няколко Божествени личности. Нито веднъж Господ в Словото Си не се е представил като „триличностен”, но винаги като Бог в една личност. Всеки, който се опитва да разделя Бога, вече изгубва истинския Бог, сдобивайки се с някакъв „саморъчно” изработен бог с две, или с три лица, а някъде боговете са и повече.

В последните години, особено на конференциите на евангелските деноминации, в работните групи и в разискванията се включиха разни феминистични теоложки, чиито расъждения за Бога са обидни, дори богохулни. Те се противят на това Бог да бъде класифициран като мъж, а не като жена. Те говорят за „мъжкия Бог на Библията”, „за десетте заповеди, писани само за мъжете” и заявяват, че „тъй като жените не са могли да бъдат обрязани, то не биха могли да бъдат пълноправна част от еврейската общност по отношение на извършването на ритуалните и култови деяния“ ("Идея спектрум" от 1.07.1987, стр. 17). Потресаващо е колко далеч могат да стигнат самозабравилите се хора, и по какъв начин се осмеляват да нападат Бога.

Преди около 4 хиляди години Бог е сключил завет с Авраам и му е дал обещание: „…и в теб ще се благославят всички земни племена” (Бит. 12:3).

Авраам е централна личност както за евреите, така и за християните и мюсюлманите. По времето на Мойсей – преди около 3 600 години – Господ е слязъл на планината Синай и е дал десетте заповеди. Това събитие се приема като безпорно и от трите споменати религии. От този момент Израел е бил определен да свидетелства на всички езически народи около себе си за единствения истински Бог.

Преди около две хиляди години тук на земята е живял и действал Месия, заченат от Святия Дух и роден от девицата Мария. Християните са уверени в това; а мюсюлманите Го смятат за най-големия пророк, вярват и в чудесата, които е правил, но не Го признават като Спасител. Евреите засега също не Го признават, но времето, в което ще повярват на това, е наближило. Защото както братята на Йосиф са го познали едва при второто си посещение в Египет, така и Израел ще познае своя Месия, когато Той дойде при тях за втори път (Бит. 45 гл.; Деян. 7:13).

Преди около 1400 години се е появил Мохамед, който е извел своя народ от идолопоклоническия дух, за да ги заведе при единствения истински Бог, когото нарекъл Аллах. Мохамед е вярвал, че е онзи последен пророк, за когото е пророкувал пророк Малахия (4:5). След него на земята щял да дойде съд, и Аллах щял да произнесе присъда над цялото човечество, според която едни ще отидат в рая, а другите ще загинат. Това все още не се е изпълнило, въпреки че от тогава са минали цели 1400 години. Обаче то е дало началото на едно религиозно учение, което е насочено против християнството и против евреите. Но това не е бил първоначалния замисъл. В Корана непрекъснато се припомня на хората, че трябва да четат Светото Писание – Мохамед е имал предвид Библията – което днес нито един мюсюлманин не прави.

Правилното познание за Бога и правилното разбиране на Неговата самоизява е от решаващо значение. Тогава ние ще можем да станем част от Божия план. Що се отнася до личното явяване на Бога, повечето евреи не са Го познали, християните са си го обяснили погрешно, а мюсюлманите не са го разбрали. Но това може да бъде доказано много лесно. Ако Този Бог, Който е говорил с Авраам, Мойсей и чрез Христос е Същият, Който е говорил и с Мохамед, тогава всичко, което е било написано, казано и на което се вярва в Корана, щеше от А и до Я да бъде еднакво. Ние като хора от 20 век трябва да си зададем въпроса: кой правилно е разбрал Словото и Божия план с човечеството, и кой го е разбрал извратено? В днешните религии вече липсва познанието за това каква е била всъщност първоначалната цел на Бога с човечеството. А освен това по-голямата част от хората нито са чули, нито са разбрали смисъла и целта на различните явявания на Бога, включително и Неговата самоизява в Христос.

Там, където е използвана думата „Бог”, в първоначалния текст е написано „Елохим”. „В началото Елохим сътвори небето и земята…” Думата „Бог” ни представя Всемогъщия като „обект на поклонение”. В първата глава на Битие се говори само за Елохим. От Битие 2:4 вече четем за Господ Бог (Елохим Яхве). Отделните имена изразяват начина и значението на Божиите явления. Освен това те отразяват разнообразието на Неговите качества. Думата Елохим е граматически в единствено число, т.е. един Бог, но изразява множественост, защото Бог в действителност е и Сътворител, и Пазител, и Съдия, и Цар и т.н.

Когато в оригиналния текст стои Елохим, Елоах, или Ел, винаги става въпрос за Бог, в зависимост от това с каква титла, или функция Той говори и Се изявява. Използвани са имена като Ел Елион (най-висш Бог; Бит. 14:18); Ел Шадай (който Се грижи, който дава сила, вседостатъчен Бог; Бит. 17:1); Ел Олам (вечен Бог; Бит. 21:33) и Ел Гибор (мощен Бог; Ис. 9:5).

Много е жалко, че преводачите на Библията не са оставили еврейските имена. Така истинското познание за Бога много се е усложнило, тъй като значението на даденото име вече не е било ясно.

До времето на получаването на закона патриарсите са използвали като име на Бога "Елохим". Едва на Мойсей Бог е казал: „Аз Съм Яхве (Йехова). Явих се на Авраам, на Исаак и на Яков като Ел Шадай (Бог Всемогъщи), но не им бях познат с името Си Елохим-Яхве” (Изх. 6:2-3). Наближавало е времето за завета с целия израелски народ, и затова Господ Бог е съобщил Своето заветно име Яхве [на бълг. Йехова – бел. на преводача], което на еврейски се пише JHVH. Навсякъде, където ние четем в Стария завет „Господ Бог”, в оригиналния текст е „Елохим Яхве“. Яхве е видимия начин на изявата на Елохим.

Точно както всеки път според съответната взаимовръзка е използвано Елохим в Неговата разновидност, така е и с името Яхве (Йехова). Йехова Ире (Господ се грижи; Бит. 22:7-14); Йехова Рафа (Бог изцелява; Изх. 15:26); Йехова Ниси (Господ наше знаме; Изх. 17:8-15); Йехова Шалом (Господ нашият мир; Съд. 6:23); Йехова Рохи (Господ мой пастир; Пс. 23); Йехова Цидкену (Господ наша праведност; Ерем. 23:6); Йехова Шама (Господ е с нас; Езек. 48:35); Йехова Саваот (Господ на силите; 1 Царе 1:3). От самото начало Бог се е изявявал като Господ, според случая и според волята Си.

Преди Господ Бог да съобщи името Си, открил е на Мойсей кой е Той. „И Бог каза на Мойсей: АЗ съм Онзи, който СЪМ. И още каза: Така ще кажеш на израилевите синове: Онзи, който СЪМ ме изпрати при вас. … Това е Името Ми вечно и това е споменът Ми от поколение в поколение" (Изх. 3:14-15). Понятието СЪМ се съдържа в името ЯХВЕ (Йехова), Който е вечен и самосъществуващ. Той е винаги СЪМ, независимо от това къде и кога Се явява. Също и тогава, когато е преминал от духовното Си тяло във физическо и е носил новозаветното име Яхшуа (Исус), което означава „Яхве–Спасител”, остава завинаги „АЗ СЪМ“. Така го виждаме и до последната глава на Новия Завет: „АЗ СЪМ Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят” (Откр. 22:13).

Само този, на когото са известни начините, по които Бог се е явявал в Стария Завет, ще може да Го види и в Новия Завет. По принцип това е все един и същи Бог и Господ, с тази разлика, че в стария Завет Се е явявал в духовно тяло, а в Новия Завет – в човешко тяло.

В своята същност Бог е Дух (Йоан 4:24). Никой не може да Го види като Дух. Затова Се нарича „невидим Бог” (1 Тим. 1:17; 6:16). Който е видял Бога в Стария Завет, видял Го е като Господ (Яхве), а който иска да види Бог в Новия Завет, трябва да Го вижда като Господ, т.е. като Емануел – Бог с нас. Отец се е явил в Сина: Бог, който е Дух Се изяви в човешко тяло като Господ. Всичко, което се отнася за Бога, се отнася и за Господа.

В Стария Завет не е съществувало взаимоотношението Отец–Син; то е било само пророкувано от пророците. Нито един пророк не се е обръщал към Бога с думи „небесни Отче”, и нито един човек през всичките четири хиляди години не се е обръщал към Божия Син. Няма записан нито един разговор между Отец и Сина, защото тази действителност тогава още не е станала реалност. Израелския народ е имал взаимоотношение с Господ Бог, и се е обръщал единствено към Него.

Още в Битие 1:27 ние виждаме как невидимия Бог се изявява по два начина. Единия път като Дух се е носил над водата; а другия път – Единственият истински Бог в самото начало при сътворението се е явил видимо в образа на човек. Затова е писано: „И Бог създаде човека по Своя образ”. На никого не би му дошло на ум да говори тук за няколко личности. В случай, че решим да иследваме тези неща, то имаме пред очите си и образа и рода, с който Бог Се е изявявал още в самото начало. Най-различните и разнообразни явления на Господа в Стария Завет се наричат „теофания”. В Новия Завет Той е приел подобие на човек.

8 ГЛАВА

БОЖЕСТВОТО

Към темата за Божеството ние пристъпваме със свято уважение и с най-висш респект. Тъй като съществуват различни религии, представите и ученията за Бога са най-различни. В този раздел ние бихме искали Самият Бог да свидетелства за Себе Си, на основата на Неговата самоизява.

Ще отстъпим от всякакви формулировки, тъй като неразбираемото не може да се направи разбираемо, невъзможно е да се обясни необяснимото. Не може да бъде разбрано това, кето превишава нашия разум, и което и до момента на прехода във вечноста ще остане неразбрано, „.защото небето и небесата не са достатъчни да Те поберат” (2 Лет. 6:18). Едва когато ще бъдем вече в славата при Бога, ще узнаем повече за тайната на Всемогъщия.

Почти всички апологети са си присвоявали най-различни човешки мнения за Божеството, след което са започнали да ги обсъждат, а от 4ти век сл. Хр. са започнали и да ги поучават. Защо обаче никой не се е посъветвал със Стария, или с Новия Завет, остава неизяснено. Нито един пророк и нито един апостол никога не са говорили за триединство. Триединството съществува в езическите религии, където има много троици, най-известната е във вайшнавизма: Брахма – сътворител; Вишна – пазител; Шива – разрушител. Нито в Стария, нито в Новия Завет се говори за няколко Божествени личности. Нито веднъж Господ в Словото Си не се е представил като „триличностен”, но винаги като Бог в една личност. Всеки, който се опитва да разделя Бога, вече изгубва истинския Бог, сдобивайки се с някакъв „саморъчно” изработен бог с две, или с три лица, а някъде боговете са и повече.

В последните години, особено на конференциите на евангелските деноминации, в работните групи и в разискванията се включиха разни феминистични теоложки, чиито расъждения за Бога са обидни, дори богохулни. Те се противят на това Бог да бъде класифициран като мъж, а не като жена. Те говорят за „мъжкия Бог на Библията”, „за десетте заповеди, писани само за мъжете” и заявяват, че „тъй като жените не са могли да бъдат обрязани, то не биха могли да бъдат пълноправна част от еврейската общност по отношение на извършването на ритуалните и култови деяния“ ("Идея спектрум" от 1.07.1987, стр. 17). Потресаващо е колко далеч могат да стигнат самозабравилите се хора, и по какъв начин се осмеляват да нападат Бога.

Преди около 4 хиляди години Бог е сключил завет с Авраам и му е дал обещание: „…и в теб ще се благославят всички земни племена” (Бит. 12:3).

Авраам е централна личност както за евреите, така и за християните и мюсюлманите. По времето на Мойсей – преди около 3 600 години – Господ е слязъл на планината Синай и е дал десетте заповеди. Това събитие се приема като безпорно и от трите споменати религии. От този момент Израел е бил определен да свидетелства на всички езически народи около себе си за единствения истински Бог.

Преди около две хиляди години тук на земята е живял и действал Месия, заченат от Святия Дух и роден от девицата Мария. Християните са уверени в това; а мюсюлманите Го смятат за най-големия пророк, вярват и в чудесата, които е правил, но не Го признават като Спасител. Евреите засега също не Го признават, но времето, в което ще повярват на това, е наближило. Защото както братята на Йосиф са го познали едва при второто си посещение в Египет, така и Израел ще познае своя Месия, когато Той дойде при тях за втори път (Бит. 45 гл.; Деян. 7:13).

Преди около 1400 години се е появил Мохамед, който е извел своя народ от идолопоклоническия дух, за да ги заведе при единствения истински Бог, когото нарекъл Аллах. Мохамед е вярвал, че е онзи последен пророк, за когото е пророкувал пророк Малахия (4:5). След него на земята щял да дойде съд, и Аллах щял да произнесе присъда над цялото човечество, според която едни ще отидат в рая, а другите ще загинат. Това все още не се е изпълнило, въпреки че от тогава са минали цели 1400 години. Обаче то е дало началото на едно религиозно учение, което е насочено против християнството и против евреите. Но това не е бил първоначалния замисъл. В Корана непрекъснато се припомня на хората, че трябва да четат Светото Писание – Мохамед е имал предвид Библията – което днес нито един мюсюлманин не прави.

Правилното познание за Бога и правилното разбиране на Неговата самоизява е от решаващо значение. Тогава ние ще можем да станем част от Божия план. Що се отнася до личното явяване на Бога, повечето евреи не са Го познали, християните са си го обяснили погрешно, а мюсюлманите не са го разбрали. Но това може да бъде доказано много лесно. Ако Този Бог, Който е говорил с Авраам, Мойсей и чрез Христос е Същият, Който е говорил и с Мохамед, тогава всичко, което е било написано, казано и на което се вярва в Корана, щеше от А и до Я да бъде еднакво. Ние като хора от 20 век трябва да си зададем въпроса: кой правилно е разбрал Словото и Божия план с човечеството, и кой го е разбрал извратено? В днешните религии вече липсва познанието за това каква е била всъщност първоначалната цел на Бога с човечеството. А освен това по-голямата част от хората нито са чули, нито са разбрали смисъла и целта на различните явявания на Бога, включително и Неговата самоизява в Христос.

Там, където е използвана думата „Бог”, в първоначалния текст е написано „Елохим”. „В началото Елохим сътвори небето и земята…” Думата „Бог” ни представя Всемогъщия като „обект на поклонение”. В първата глава на Битие се говори само за Елохим. От Битие 2:4 вече четем за Господ Бог (Елохим Яхве). Отделните имена изразяват начина и значението на Божиите явления. Освен това те отразяват разнообразието на Неговите качества. Думата Елохим е граматически в единствено число, т.е. един Бог, но изразява множественост, защото Бог в действителност е и Сътворител, и Пазител, и Съдия, и Цар и т.н.

Когато в оригиналния текст стои Елохим, Елоах, или Ел, винаги става въпрос за Бог, в зависимост от това с каква титла, или функция Той говори и Се изявява. Използвани са имена като Ел Елион (най-висш Бог; Бит. 14:18); Ел Шадай (който Се грижи, който дава сила, вседостатъчен Бог; Бит. 17:1); Ел Олам (вечен Бог; Бит. 21:33) и Ел Гибор (мощен Бог; Ис. 9:5).

Много е жалко, че преводачите на Библията не са оставили еврейските имена. Така истинското познание за Бога много се е усложнило, тъй като значението на даденото име вече не е било ясно.

До времето на получаването на закона патриарсите са използвали като име на Бога "Елохим". Едва на Мойсей Бог е казал: „Аз Съм Яхве (Йехова). Явих се на Авраам, на Исаак и на Яков като Ел Шадай (Бог Всемогъщи), но не им бях познат с името Си Елохим-Яхве” (Изх. 6:2-3). Наближавало е времето за завета с целия израелски народ, и затова Господ Бог е съобщил Своето заветно име Яхве [на бълг. Йехова – бел. на преводача], което на еврейски се пише JHVH. Навсякъде, където ние четем в Стария завет „Господ Бог”, в оригиналния текст е „Елохим Яхве“. Яхве е видимия начин на изявата на Елохим.

Точно както всеки път според съответната взаимовръзка е използвано Елохим в Неговата разновидност, така е и с името Яхве (Йехова). Йехова Ире (Господ се грижи; Бит. 22:7-14); Йехова Рафа (Бог изцелява; Изх. 15:26); Йехова Ниси (Господ наше знаме; Изх. 17:8-15); Йехова Шалом (Господ нашият мир; Съд. 6:23); Йехова Рохи (Господ мой пастир; Пс. 23); Йехова Цидкену (Господ наша праведност; Ерем. 23:6); Йехова Шама (Господ е с нас; Езек. 48:35); Йехова Саваот (Господ на силите; 1 Царе 1:3). От самото начало Бог се е изявявал като Господ, според случая и според волята Си.

Преди Господ Бог да съобщи името Си, открил е на Мойсей кой е Той. „И Бог каза на Мойсей: АЗ съм Онзи, който СЪМ. И още каза: Така ще кажеш на израилевите синове: Онзи, който СЪМ ме изпрати при вас. … Това е Името Ми вечно и това е споменът Ми от поколение в поколение" (Изх. 3:14-15). Понятието СЪМ се съдържа в името ЯХВЕ (Йехова), Който е вечен и самосъществуващ. Той е винаги СЪМ, независимо от това къде и кога Се явява. Също и тогава, когато е преминал от духовното Си тяло във физическо и е носил новозаветното име Яхшуа (Исус), което означава „Яхве–Спасител”, остава завинаги „АЗ СЪМ“. Така го виждаме и до последната глава на Новия Завет: „АЗ СЪМ Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят” (Откр. 22:13).

Само този, на когото са известни начините, по които Бог се е явявал в Стария Завет, ще може да Го види и в Новия Завет. По принцип това е все един и същи Бог и Господ, с тази разлика, че в стария Завет Се е явявал в духовно тяло, а в Новия Завет – в човешко тяло.

В своята същност Бог е Дух (Йоан 4:24). Никой не може да Го види като Дух. Затова Се нарича „невидим Бог” (1 Тим. 1:17; 6:16). Който е видял Бога в Стария Завет, видял Го е като Господ (Яхве), а който иска да види Бог в Новия Завет, трябва да Го вижда като Господ, т.е. като Емануел – Бог с нас. Отец се е явил в Сина: Бог, който е Дух Се изяви в човешко тяло като Господ. Всичко, което се отнася за Бога, се отнася и за Господа.

В Стария Завет не е съществувало взаимоотношението Отец–Син; то е било само пророкувано от пророците. Нито един пророк не се е обръщал към Бога с думи „небесни Отче”, и нито един човек през всичките четири хиляди години не се е обръщал към Божия Син. Няма записан нито един разговор между Отец и Сина, защото тази действителност тогава още не е станала реалност. Израелския народ е имал взаимоотношение с Господ Бог, и се е обръщал единствено към Него.

Още в Битие 1:27 ние виждаме как невидимия Бог се изявява по два начина. Единия път като Дух се е носил над водата; а другия път – Единственият истински Бог в самото начало при сътворението се е явил видимо в образа на човек. Затова е писано: „И Бог създаде човека по Своя образ”. На никого не би му дошло на ум да говори тук за няколко личности. В случай, че решим да иследваме тези неща, то имаме пред очите си и образа и рода, с който Бог Се е изявявал още в самото начало. Най-различните и разнообразни явления на Господа в Стария Завет се наричат „теофания”. В Новия Завет Той е приел подобие на човек.