13 ГЛАВА

ГОСПОДНОТО ИМЕ

В същата глава, в която са записани десетте Божи заповеди, е прибавено още едно много важно нещо: „На всяко място, на което ще направя да помнят името Ми, ще идвам при теб и ще те благославям” (Изх. 20:24 б). Бог може да бъде прославян в Дух и истина единствено там, където Той лично е открил името Си. От самото начало винаги е имало хора, на които Господ се е откривал и които са знаели името Му. „Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос. Тогава хората започнаха да призовават Господното име” (Бит. 4:26).

Изход 33:11-23 ни информира колко важно е Божието откровение и изявяването на името Му. На всяко място, на което е говорил Господ, и на което Неговата милост е идвала към хората, Той е съобщавал също и името Си.

Господ е разговарял с Мойсей лице в лице, а Мойсей е пожелал да види Господната слава. И Господ му казал: „Аз ще направя да мине пред теб цялата Моя благост и ще проглася пред теб името Йехова” (Изх. 33:18-19). Бог не иска да остава непознат и не Се крие. Той Сам изявява Себе Си и съобщава името Си.

Не е възможно да бъде обяснено до край колко важно е откровението за Господното име. Господ е заповядал на Мойсей: „Кажи на Аарон и на синовете му: Така да благословите израелтяните, като им говорите: Господ (Яхве) да те благослови и да те опази! Господ (Яхве) да осияе с лицето Си над теб и да ти покаже милост! Господ (Яхве) да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир! Така да възлагат името Ми върху израелтяните; и Аз ще ги благославям” (Чис. 6:23-27).

Никой никога не се е обръщал към Бога с някаква титла, а винаги само по име. Независимо дали хората са говорили към Него, или са действали — това ставало единствено в Неговото име. Това важи както за Стария, така и за Новия Завет. Основния Божи закон е, че ние можем да Го търсим, да Го намерим и да Му се покланяме единствено на мястото, на което Той е изявил Себе Си и името Си: „…да търсите мястото, което Господ, вашият Бог, избере между всичките ви племена, за да настани там името Си, да бъде жилището Му, и там да идете” (Втор. 12:5).

При освещаването на храма Соломон в молитвата си е казал следното: „за да познаят името Ти всички народи на света, да се боят от Теб, както народът Ти Израел, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих” (3 Царе 8:43).

„Затова народът Ми ще познае Моето име, затова ще познае в онзи ден, че Аз Съм, Който говоря – ето Аз” (Ис. 52:6).

Същият, за Когото Мойсей е казал, че „Онзи, КОЙТО СЪМ, ме изпрати при вас” (Изх. 3:14), се е представил и на целия израелския народ на планината Синай. „Тогава Бог изговори всички тези думи: Аз Съм Яхве (Господ), твоят Бог (Елохим), Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството” (Изх. 20:1-2). В книгата на пророк Исая това е подчертано по особен начин: „Аз Господ (Яхве), Първият и Последният, АЗ СЪМ” (Ис. 41:4). "Аз съм ГОСПОД, това е Името Ми; и славата Си няма да дам на друг" (Ис. 42:8). "АЗ СЪМ Господ (Яхве) и освен Мен няма спасител АЗ СЪМ БОГ” (Ис. 43:11-12). „Така казва Господ (Яхве), Царят на Израел, неговият Изкупител, Господ на силите: АЗ СЪМ Първият, Аз – Последният, и освен Мен няма Бог” (Ис. 44:6). "АЗ СЪМ Господ (Яхве), Който извърших всичко” (Ис. 44:24). В глава 45 се казва: „АЗ СЪМ Господ (Яхве) и няма друг; няма бог, освен Мен Аз съм ГОСПОД и няма друг” (ст. 5-6). „АЗ СЪМ същият – АЗ СЪМ Първият и АЗ СЪМ Последният. Да! Моята ръка основа земята и десницата Ми разпростря небето” (Ис. 48:12-13).

По времето на Стария Завет хората са знаели името на Господа, и в това име те са се обръщали към Бога и са Му се покланяли. Прехода към Новия Завет също е описан пределно ясно: „…когото ще наречеш Исус” (Мат. 1:21). Той се е родил като Спасител, който е Христос, Месия, Господ (Лука 2:11). А името Му е било дадено при обрязването на осмия ден, според традицията (Лука 2:21).

Въпросът не е само за начина, по който Бог се е изявил – в небето като Отец, на земята в Сина, а в църквата чрез Святия Дух, – но става въпрос и за единственото име, в което е спасението, и единственото име, с което можем да се обърнем към Бога. Бог Се е явил на земята да ни спаси на едно единствено място – в Исус Христос, нашият Господ. Всеки, който иска да намери Бога, трябва да Го търси там, където може да бъде намерен, да Го види там, където може да бъде видян, и да Го чуе там, където може да бъде чут; а това е мястото, където Той е положил името Си, и мястото, на което Го е открил. Единственото място, на което Бог се среща с човечеството, и на което човечеството може да се срещне с Бога, е в Исус Христос, нашият Господ.

За нас ще остане загадка, защо учените от Яхве са направили Йехова, и от Яхшуа – Иесус; същото го направили и с другите думи. Еврейските букви за името на Господа JHVH не се променят; те остават и в Новия Завет така, както са в Стария Завет. Никаква своеволна словесна формулировка не е позволена. Ях е основата от Яхве – Господ, както Ел е основата за Елохим – Бог. Думата халелу–Ях значи „хвалете Яхве“. Иса-Ях значи „Яхве е спасение“. Йешуа значи „Яхве–Спасител“ и т.н. Господ Се е изявил като Бог на Израел. Думата Исра-Ел означава „Божият победител“; Исма–Ел означава „Бог, Който чува“; Еману-Ел значи „Бог с нас“ и т.н. Бог винаги съобщава името Си на всяко място, на което се изявява ,и ние можем да Му се покланяме единствено в това име.

В Новия Завет нашият Господ по особен начин е подчертал понятието „АЗ СЪМ”, което в Стария Завет се е отнасяло за Бога. „АЗ СЪМ хляба на живота” (Йоан 6:48). "АЗ СЪМ светлината на света” (Йоан 8:12). Двата стиха от 8 глава са от най-голямо значение. Така казва нашият Господ: „Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че АЗ СЪМ, в греховете си ще умрете” (Йоан 8:24). „Юдеите Му казаха: Още нямаш петдесет години, и си видял и Авраам? Исус им каза: Истина, истина ви казвам: преди да се е родил Авраам, АЗ СЪМ” (Йоан 8:57-58). "АЗ СЪМ добрият Пастир” (Йоан 10:14). „АЗ СЪМ възкресението и живота” (Йоан 11:25). „АЗ СЪМ истинската лоза” (Йоан 15:1) и т. н.

Нашият Господ е всичко във всичко. Затова в АЗ СЪМ Той е обединил всичко, което Той е, което е бил, и което ще бъде. Ако сравним местата, в които се говори за Господ–Яхве, Който се представя като Първия и Последния, започвайки от пророк Исая и преминавайки в Новия Завет, ние ще прочетем какво говори Възкръсналият и завръщащият се Спасител: „АЗ СЪМ Първият и Последният” (Откр. 1:17). „АЗ СЪМ Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е и Който е бил и Който идва, Всемогъщият” (Откр. 1:8). Преди Него не е имало никой, и след Него няма да има никой. Съществува само един Всемогъщ.

Синът казва: „Аз дойдох в името на Моя Отец…” (Йоан 5:43). Той се е молил: „Отче, прослави името Си!" (Йоан 12:28). Във връзка с тези, които са Негови, Той казва: „Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света” (Йоан 17:6). Така, както се случва и в светския живот, явно е, че Господ се представя с името Си единствено на тези, които лично са Го срещнали и са имали истинско преживяване с Него. Това става ясно особено при обръщането на Павел, който е казал: „Кой си, Господи?“ А Господ отговорил: „Аз Съм Исус, Когото преследваш” (Деян. 9:5-6).

Господ Исус се е молил: „Отче святи, опази в името Си тези, които Си Ми дал…” (Йоан 17:11). Името на Отец е и името на Сина. Това е подчертано още веднъж в стих 26: „И им изявих Твоето име и ще им го изявя”. Това Той го прави и до днес – изявява името ИСУС. Там, където не е било разбрано божественото значение на това име, хората се намират в някаква небиблейска религиозна традиция. „А вие се молете така: Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето име!” (Мат. 6:9). Ясно се вижда, че името на Отец е и името на Сина, „…името, което е наследил” (Евр. 1:4).

Вечния живот е единствено в Неговото име: „…да имате живот в Неговото име” (Йоан 20:31). И прощението на греховете е също единствено в Неговото име: „…всеки, който повярва в Него ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си” (Деян. 10:43). Принципно всичко, което Бог ни дарява и което прави, е в името Исус; името, в което Се изявява. Божиите служители също не би трябвало да използват разни титли, а само името. И според Писанието това важи за всички вярващи. „И каквото и да вършите със слово, или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бога, Отца” (Кол. 3:17).

Ще дойде ден, в който в името Исус–Яхшуа ще се поклони всяко коляно и всеки език ще изповяда, че Исус е Господ–Яхве (Филип. 2:10-11). В Откровение 21 глава се казва: „Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни. И ми каза: Сбъднаха се. АЗ СЪМ Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследи тези неща: Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син” (ст. 3-7).

13 ГЛАВА

ГОСПОДНОТО ИМЕ

В същата глава, в която са записани десетте Божи заповеди, е прибавено още едно много важно нещо: „На всяко място, на което ще направя да помнят името Ми, ще идвам при теб и ще те благославям” (Изх. 20:24 б). Бог може да бъде прославян в Дух и истина единствено там, където Той лично е открил името Си. От самото начало винаги е имало хора, на които Господ се е откривал и които са знаели името Му. „Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос. Тогава хората започнаха да призовават Господното име” (Бит. 4:26).

Изход 33:11-23 ни информира колко важно е Божието откровение и изявяването на името Му. На всяко място, на което е говорил Господ, и на което Неговата милост е идвала към хората, Той е съобщавал също и името Си.

Господ е разговарял с Мойсей лице в лице, а Мойсей е пожелал да види Господната слава. И Господ му казал: „Аз ще направя да мине пред теб цялата Моя благост и ще проглася пред теб името Йехова” (Изх. 33:18-19). Бог не иска да остава непознат и не Се крие. Той Сам изявява Себе Си и съобщава името Си.

Не е възможно да бъде обяснено до край колко важно е откровението за Господното име. Господ е заповядал на Мойсей: „Кажи на Аарон и на синовете му: Така да благословите израелтяните, като им говорите: Господ (Яхве) да те благослови и да те опази! Господ (Яхве) да осияе с лицето Си над теб и да ти покаже милост! Господ (Яхве) да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир! Така да възлагат името Ми върху израелтяните; и Аз ще ги благославям” (Чис. 6:23-27).

Никой никога не се е обръщал към Бога с някаква титла, а винаги само по име. Независимо дали хората са говорили към Него, или са действали — това ставало единствено в Неговото име. Това важи както за Стария, така и за Новия Завет. Основния Божи закон е, че ние можем да Го търсим, да Го намерим и да Му се покланяме единствено на мястото, на което Той е изявил Себе Си и името Си: „…да търсите мястото, което Господ, вашият Бог, избере между всичките ви племена, за да настани там името Си, да бъде жилището Му, и там да идете” (Втор. 12:5).

При освещаването на храма Соломон в молитвата си е казал следното: „за да познаят името Ти всички народи на света, да се боят от Теб, както народът Ти Израел, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих” (3 Царе 8:43).

„Затова народът Ми ще познае Моето име, затова ще познае в онзи ден, че Аз Съм, Който говоря – ето Аз” (Ис. 52:6).

Същият, за Когото Мойсей е казал, че „Онзи, КОЙТО СЪМ, ме изпрати при вас” (Изх. 3:14), се е представил и на целия израелския народ на планината Синай. „Тогава Бог изговори всички тези думи: Аз Съм Яхве (Господ), твоят Бог (Елохим), Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството” (Изх. 20:1-2). В книгата на пророк Исая това е подчертано по особен начин: „Аз Господ (Яхве), Първият и Последният, АЗ СЪМ” (Ис. 41:4). "Аз съм ГОСПОД, това е Името Ми; и славата Си няма да дам на друг" (Ис. 42:8). "АЗ СЪМ Господ (Яхве) и освен Мен няма спасител АЗ СЪМ БОГ” (Ис. 43:11-12). „Така казва Господ (Яхве), Царят на Израел, неговият Изкупител, Господ на силите: АЗ СЪМ Първият, Аз – Последният, и освен Мен няма Бог” (Ис. 44:6). "АЗ СЪМ Господ (Яхве), Който извърших всичко” (Ис. 44:24). В глава 45 се казва: „АЗ СЪМ Господ (Яхве) и няма друг; няма бог, освен Мен Аз съм ГОСПОД и няма друг” (ст. 5-6). „АЗ СЪМ същият – АЗ СЪМ Първият и АЗ СЪМ Последният. Да! Моята ръка основа земята и десницата Ми разпростря небето” (Ис. 48:12-13).

По времето на Стария Завет хората са знаели името на Господа, и в това име те са се обръщали към Бога и са Му се покланяли. Прехода към Новия Завет също е описан пределно ясно: „…когото ще наречеш Исус” (Мат. 1:21). Той се е родил като Спасител, който е Христос, Месия, Господ (Лука 2:11). А името Му е било дадено при обрязването на осмия ден, според традицията (Лука 2:21).

Въпросът не е само за начина, по който Бог се е изявил – в небето като Отец, на земята в Сина, а в църквата чрез Святия Дух, – но става въпрос и за единственото име, в което е спасението, и единственото име, с което можем да се обърнем към Бога. Бог Се е явил на земята да ни спаси на едно единствено място – в Исус Христос, нашият Господ. Всеки, който иска да намери Бога, трябва да Го търси там, където може да бъде намерен, да Го види там, където може да бъде видян, и да Го чуе там, където може да бъде чут; а това е мястото, където Той е положил името Си, и мястото, на което Го е открил. Единственото място, на което Бог се среща с човечеството, и на което човечеството може да се срещне с Бога, е в Исус Христос, нашият Господ.

За нас ще остане загадка, защо учените от Яхве са направили Йехова, и от Яхшуа – Иесус; същото го направили и с другите думи. Еврейските букви за името на Господа JHVH не се променят; те остават и в Новия Завет така, както са в Стария Завет. Никаква своеволна словесна формулировка не е позволена. Ях е основата от Яхве – Господ, както Ел е основата за Елохим – Бог. Думата халелу–Ях значи „хвалете Яхве“. Иса-Ях значи „Яхве е спасение“. Йешуа значи „Яхве–Спасител“ и т.н. Господ Се е изявил като Бог на Израел. Думата Исра-Ел означава „Божият победител“; Исма–Ел означава „Бог, Който чува“; Еману-Ел значи „Бог с нас“ и т.н. Бог винаги съобщава името Си на всяко място, на което се изявява ,и ние можем да Му се покланяме единствено в това име.

В Новия Завет нашият Господ по особен начин е подчертал понятието „АЗ СЪМ”, което в Стария Завет се е отнасяло за Бога. „АЗ СЪМ хляба на живота” (Йоан 6:48). "АЗ СЪМ светлината на света” (Йоан 8:12). Двата стиха от 8 глава са от най-голямо значение. Така казва нашият Господ: „Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че АЗ СЪМ, в греховете си ще умрете” (Йоан 8:24). „Юдеите Му казаха: Още нямаш петдесет години, и си видял и Авраам? Исус им каза: Истина, истина ви казвам: преди да се е родил Авраам, АЗ СЪМ” (Йоан 8:57-58). "АЗ СЪМ добрият Пастир” (Йоан 10:14). „АЗ СЪМ възкресението и живота” (Йоан 11:25). „АЗ СЪМ истинската лоза” (Йоан 15:1) и т. н.

Нашият Господ е всичко във всичко. Затова в АЗ СЪМ Той е обединил всичко, което Той е, което е бил, и което ще бъде. Ако сравним местата, в които се говори за Господ–Яхве, Който се представя като Първия и Последния, започвайки от пророк Исая и преминавайки в Новия Завет, ние ще прочетем какво говори Възкръсналият и завръщащият се Спасител: „АЗ СЪМ Първият и Последният” (Откр. 1:17). „АЗ СЪМ Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е и Който е бил и Който идва, Всемогъщият” (Откр. 1:8). Преди Него не е имало никой, и след Него няма да има никой. Съществува само един Всемогъщ.

Синът казва: „Аз дойдох в името на Моя Отец…” (Йоан 5:43). Той се е молил: „Отче, прослави името Си!" (Йоан 12:28). Във връзка с тези, които са Негови, Той казва: „Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света” (Йоан 17:6). Така, както се случва и в светския живот, явно е, че Господ се представя с името Си единствено на тези, които лично са Го срещнали и са имали истинско преживяване с Него. Това става ясно особено при обръщането на Павел, който е казал: „Кой си, Господи?“ А Господ отговорил: „Аз Съм Исус, Когото преследваш” (Деян. 9:5-6).

Господ Исус се е молил: „Отче святи, опази в името Си тези, които Си Ми дал…” (Йоан 17:11). Името на Отец е и името на Сина. Това е подчертано още веднъж в стих 26: „И им изявих Твоето име и ще им го изявя”. Това Той го прави и до днес – изявява името ИСУС. Там, където не е било разбрано божественото значение на това име, хората се намират в някаква небиблейска религиозна традиция. „А вие се молете така: Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето име!” (Мат. 6:9). Ясно се вижда, че името на Отец е и името на Сина, „…името, което е наследил” (Евр. 1:4).

Вечния живот е единствено в Неговото име: „…да имате живот в Неговото име” (Йоан 20:31). И прощението на греховете е също единствено в Неговото име: „…всеки, който повярва в Него ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си” (Деян. 10:43). Принципно всичко, което Бог ни дарява и което прави, е в името Исус; името, в което Се изявява. Божиите служители също не би трябвало да използват разни титли, а само името. И според Писанието това важи за всички вярващи. „И каквото и да вършите със слово, или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бога, Отца” (Кол. 3:17).

Ще дойде ден, в който в името Исус–Яхшуа ще се поклони всяко коляно и всеки език ще изповяда, че Исус е Господ–Яхве (Филип. 2:10-11). В Откровение 21 глава се казва: „Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни. И ми каза: Сбъднаха се. АЗ СЪМ Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследи тези неща: Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син” (ст. 3-7).