ТРАДИЦИОННОТО ХРИСТИЯНСТВО - ИСТИНА, ИЛИ ЛЪЖА?

15 ГЛАВА

ИСУС Е ГОСПОД

В харизматичните евангелизационни събрания, където цари една много емоционална атмосфера, особено се подчертава: „Исус е Господ”. Но това не дава отговор на въпроса: дали Исус е наистина Господ за тези хора, в истинския смисъл на Писанието? Всеки, който казва „Исус е Господ“, но няма предвид самия Бог, в действителност още не е познал Господ Бог. Когато Исус е описван като човек, ние Го виждаме наистина като човек до Бога, по-точно като Човешкия Син и пророк, който Сам по Себе Си не е способен да ни поучава. „Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от Себе Си нищо, освен това, което вижда, че върши Отец… Аз не мога да върша нищо от Себе Си; отсъждам, както чувам; и Моят съд е справедлив, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил” (Йоан 5:19,30). Това не означава, че вътре в Божеството има една всемогъща и всезнаеща личност и още една безсилна и незнаеща личност, но тук говори човекът Исус Христос, Който не върши своята воля, а на Бога.

Свещеното Писание многократно ни Го описва като Господ, Който стига до величественото Си изявление: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Мат. 28:18). В човешкото си естество Исус е показван като човек, като пророк, като ходатай, като посредник и като Човешки Син. Такъв Го е видял и Стефан: „А Стефан… погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога” (Деян. 7:55-56).

Стефан е видял свръхестествената Божия слава „Шекина”. Човешкият Син ще се върне в тази слава: „А когато дойде Човешкият Син в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол” (Мат. 25:31).

Тук е дадено едно точно описание и една точна формулировка. Исус (Йешуа) не е какъв да е господар. Той е Господ. Когато Се е родил, на овчарите е било съобщено: „…Който е Христос, Господ” (Лука 2:11). И Павел е имал предвид същото, когато е написал: „И никой не може да нарече Исус Господ, освен в Святия Дух” (1 Кор. 12:3). От първата и до последната глава на Библията става въпрос за един и същи Дух (1 Кор. 12:.4), за един и същи Господ (стих 5), и за един и същи Бог.

„Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, който е бил, който е, и който идва” (Откр. 4:8).

„Достоен Си, Господи наш и Боже наш да приемеш слава, почит и сила” (Откр. 4:11).

Независимо от различните описания и формулировки, отнасящи се до отделните конкретни ситуации, винаги става въпрос за един и същи действащ Бог и Господ. „…и се чуха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува на вечни векове” (Откр. 11:15).

В същата връзка в 12 глава на книгата Откровение, за Бог и Неговия Помазаник казано е следното: „И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и власта на Неговия Христос” (Откр. 12:10). В крайна сметка за нас е съвсем ясно кой е Този, който ще царува:„Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който Си и Който Си бил, затова че си изявил голямата Си сила и царуваш” (Откр. 11:17).

При кристалното море победителите ще запеят хваление на Агнето с думите: „Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на народите” (Откр. 15:3 б). В глава 16 прозвучава глас от олтара: „Да, Господи, Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди” (стих 7 б).

Тази най-голяма тайна превишава границите на нашия разум. И това ще продължи до края, тъй като Божията воля за нас не е да иследваме и обясняваме, или да вникваме в тази тайна. Той иска ние да запазим респекта и уважението, което Му се полага.

Исус Христос се е родил като човек, и още като дете е бил посветен на Господа (Яхве) в храма в Ерусалим (Лука 2:22-24). Симеон Го е взел в ръцете си: „…и благослови Бога: Сега отпускаш, Господи, слугата Си в мир, според Своята дума” (Лука 2:28-29).

Според Исая 9:6-7, това Дете – Син – е „Съветник, Бог Всемогъщ, Отец на вечноста, Княз на мира”. Когато Сина говори в качеството Си на човек, тогава Отец е по-висш от Него (Йоан 14:28); но говори ли като Господ, тогава Той и Отец са едно (Йоан 10:30). Отец е в небето, Сина е на земята; независимо от това на всички трябва да бъде ясно, че „…Отец е в Мен и Аз в Отца” (Йоан 10:38 б). Независимо дали е до Отец, по-долу от Него, или в Отец – всичко е правилно, включително и изявлението: „…който вижда Мен, вижда Отец” (Йоан. 14:9).

Когато Петър е пояснявал служението на Исус Христос, казал е следното: „Исус от Назарет, Когото Бог е засвидетелствал между вас чрез велики дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както самите вие знаете, Него, според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници; Когото Бог възкреси като Го освободи от страданията на смърта,понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея” (Деян. 2:22-24).

Той е станал човек; умрял е като човек в плътското Си тяло, но чрез възкресението е превъзмогнал смърта, за да можем и ние да бъдем изкупени от това смъртно тяло и да бъдем променени във възкресено тяло.

Петър е продължил: „Каза Господ (Яхве) на Моя Господ (Йешуа): седни отдясно Ми, докато поставя враговете Ти за Твое подножие. И така нека знае целият Израелев дом, че този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ и Христос” (Деян. 2:34-36).

А апостол Павел е казал, че „…поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава” (1 Кор. 2:7). И след това описва разпънатия Спасител като Господ на славата, Когото света не е познал, „защото ако я бяха познали, не биха разпънали Господа на славата” (стих 8).

В 6 глава Павел добавя: „а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си” (1 Кор. 6:14).

Тези, които се обръщат към Христос, не се обръщат към детето в яслите, нито към бебето, което е в прегръдките на Мария, а се обръщат към разпънатия, умрелия и възкръснал от мъртвите Господ. Този Господ след възкресението Му ни е представен като „Дух”. Ние сме чели в Йоан 4:24, че „Бог е Дух” и тези, които искат да Му се покланят, в Дух и истина трябва да се покланят. Но тук Господ е представен така: „А Господ е Духът; и където е Господния Дух, там е свобода” (2 Кор. 3:17). И след това продължава: „А всички ние, гледайки Господната слава (Шекина) с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух” (2 Кор. 3:18).

Това, което едни виждат като объркана картина, за други е едно хармонично цяло, което не би могло да бъде по-съвършено. Във 2 Коринтяни 4та глава Павел говори за славата на Христос, Който е верен образ на Бога: „Защото ние не проповядваме себе си, а Христос Исус като Господ”. А в следващия стих е кулминацията: "Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос” (2 Кор. 4:5-6).