16 ГЛАВА

Който изповяда Исус…

ПРАВИЛНА ИЛИ ФАЛШИВА ИЗПОВЕД?

В различните движения на съживление и в евангелизационните протестантски групи и свободните църкви силно е акцентирано изповядването на Исус Христос. При големите евангелизационни кампании евангелизаторите изискват от хора, излезли отпред, да повтарят след тях изповядването на Христос. След това говорителят им обяснява, че сега вече те са станали притежание на Исус Христос. Както при всички останали теми и свидетелства и тук е необходимо всичко да бъде разгледано от гледна точка на Библията, защото не всеки, който изповяда Исус като Божи Син автоматично е опростен пред Бога.

Безпорно, личното изповядване на Исус Христос като Божи Син е от най-голямо значение за нашето спасение! Обаче и тук Божият враг и опонент е успял да сътвори чрез полуистини една пълна лъжа, използвайки същите формулировки. Ще посочим три места от Писанието, в които противника има своето слово.

Обладаните от демони са крещяли, изповядвайки: „Какво имаш с нас Ти, Божий Сине?” (Мат. 8:29). А евангелиста Марк е написал: „И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, като казваха: Ти Си Божий Син” (Марк 3:11). И Лука е написал в 4:34+41: „Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Познавам Те Кой си Ти – Святият на Бога… Още и бесове с крясък излизаха от мнозина и казваха: Ти си Божият Син”.

Божият мъж е казал на болния: „В името на Исус Христос Назарянина стани и ходи” (Деян. 3:6). А след това е написано, че нечистите духове са изговаряли името Исус, а също „Исус от Назарета”, или „Божия Син”.

Затова е необходимо личното преживяване на Исус Христос, защото дори и правилната изповед остава без резултат, ако липсва това лично взаимоотношение с Него. Преди всичко ние трябва да получим откровение от небето. И изповедта, и следването на Исус трябва да вървят заедно. Същото важи и за послушанието. „Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него” (Йоан 3:36).

Вярата в сърцето трябва да предхожда изповедта на устата. „Словото е близо до теб, в устата ти и в сърцето ти, т.е. словото на вярата, което проповядваме. Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш” (Рим. 10:8-9). Павел го е обяснил така: „Повярвах, затова и говорих” (2 Кор. 4:13 б). Изповедта, която не е от вяра в Христос като Господ и в Божието Слово, остава безрезултатна. Апостол Йоан пише: „И кой побеждава света, ако не е този, който вярва, че Исус е Божият Син?” (1 Йоан. 5:5).

При последното изкушение, когато дявола е стоял до Господа на върха на храма, той е казал: „Ако си Божи Син, хвърли се оттук долу” (Лука 4:9).

Да изповядват че Исус Христос е Божия Син могат всички: и Божиите деца, и децата на дявола, всички видове християни, дори и антихриста. Но изповедта е валидна само тогава, когато е свързана с цялостното свидетелство на Писанието и личната вяра и послушание спрямо Бога. Всеки човек трябва лично да получи откровение за Исус.

Написаното в 1 Йоаново 4 глава създава много проблеми на тълкувателите на Новия Завет: „По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповядва, че Исус е Този, дошъл в плът Месия, е от Бога. А всеки дух, който не изповядва Исус така, не е от Бога; и това е духът на антихриста” (ст. 2-3). Би трябвало поясним, че тук нещата са малко по-сложни от това, което е ясно на пръв поглед. Смисъла на този текст всъщност е, че Самият Яхве е дошъл в тяло като Йешуа (Яхве Спасител), като Божи Помазаник, като Христос, Който е Господ.

Повърхностната, изговорена само с уста, наизустена, или повтаряна изповед на вяра всъщност минава покрай главната цел. Според написаното от Йоан, всеки дух, който няма правилната изповед, не е от Бога. А това повече, или по-малко е духът на антихриста. Всеки, който изповядва друг Исус, показва че не притежава познанието на Бога, а то е, че Яхве на Стария Завет е Исус (Яхшуа) на Новия Завет. И Божието Слово авторитетно заявява на всеки, който отрича този факт, че е станал жертва на духа на антихриста.

Павел обстойно е обяснил Неговото пришествие в тяло и пребиваването Му като човек на земята: „…Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът и в жертва за грях и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които не ходим по плът, а по Дух” (Римл. 8:3-4).

Тъй като човека е паднал в грях в плътско си тяло, и затова е бил обречен на смърт; било е необходимо Спасителя да дойде в също такова тяло. А учението, което твърди, че Мария е била без грях, е от антихриста. Христос е бил свят – без грях, без недостатък (1 Петр. 1:19). Той е трябвало да дойде в плътско тяло, за да изведе падналото създание от греховноста. Тъй като е било необходимо да бъдат изпълнени правните изисквания на закона, затова Той е взел върху Себе Си проклятието, което е лежало върху нас (Гал. 3:13).

Не съществува никакво неопетнено зачатие на благословената Мария, тъй като и тя е принадлежала към падналото създание. Има само онази Мария, която е била предопределена да приеме Безгрешното в греховното. Така че тук става въпрос за свято, божествено съдържание в един несвят съд. И всички хора, които са родени в греха, приемат Христос по същия начин – те, като част от падналото сътворение, носят това съкровище в глинени съдове. Затова тук не става въпрос за самия съд, а за скъпоценното съдържание, което е в него. „А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас” (2 Кор. 4:7).

Човек, който изповядва че „Исус е Божи Син”, обаче е повърхностен и продължава да си мисли и да вярва в каквото си иска, изобщо не е разбрал за какво става въпрос. А такъв, който съвсем лекомислено заявява: „Аз вярвам, че Исус е дошъл в тяло”, не е разбрал същноста на това, за което ни свидетелства Писанието.

Исус е единственият, който е бил без грях и без грешка; сатана не е имал никаква власт над Него. Обаче Исус е трябвало да вземе върху Себе Си вината на всички нас, както и отплатата — наказанието, което Божията справедливост е изисквала за греха. Затова Той е трябвало да умре за нас, за да ни изкупи и освободи от смърта. „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ” (Римл. 6:23).

И тук стигаме до следваща точка, според която можем да разпознаем учението на антихриста. Апостол Йоан във второто си послание пише: "Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист” (стих 7).

Характерното за „апостолския символ на вяра” е, че там изобщо не се казва нищо за телесното завръщане на Исус Христос. Там можем да прочетем само това: "откъдето ще дойде да съди живите и мъртвите”. Само че последния съд няма нищо общо с Второто пришествие на Исус Христос.

Непосредствено след възнесението на Исус на небето, на учениците е било казано: „Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:11). Възкресеният Исус Христос е имал тяло, в което е могъл да яде и да пие, и върху чиито рани Тома е могъл да постави ръката си (Йоан 20:27). „Иисус им каза: Деца, имате ли нещо за ядене? …Исус взе хляба и им даде, също и рибата” (Йоан 21:5,13).

Всеки, който твърди, че завръщането на Исус Христос е духовно, се намира под духа на антихриста и разпространява неговото учение. Според 14 глава на евангелието от Иоан, Господ е отишъл да приготви място за Своите и ще се върне, за да ги вземе при Себе Си. И тогава ще се изпълни написаното в 1 Корин. 15 гл. от 51 стих, както и 1 Солунци 4 гл. от 13 стих. Това разбиране на Божия план за спасение, което са имали пророците и апостолите, е изчезнало, защото във времената на последвалата църковна история не е имало нито истински пророци, нито истински апостоли, които да продължат в пророческо-апостолското учение. А учението на антихриста отрича завръщането на Исус Христос в тяло като Младоженец, Който ще дойде, за да отведе Своята Невяста у дома (Мат. 25 гл.). В техния символ на вяра не е се споменава и това, че при първото възкресение умрелите в Христос ще възкръснат в нетленни тела, а тези, които ще са още живи на земята и са в Христос, ще бъдат променени и грабнати при Него във въздуха (1 Кор. 15 гл.; 1 Сол. 4 гл.). Освен това в символа на вяра им не се споменава нито за сватбата на Агнето (Откр. 19 гл.), нито за Хилядолетното царство (Откр. 20 гл.).

Същия Исус, Който е бил взет на небето, ще дойде отново да вземе при Себе Си онези, които са Негови, преди земята да бъде постигната от голямата скръб и съд. Ще обобщим: изповедта на устата не трябва да бъде формална, но на основата на едно истинско откровение на Исус Христос, нашия Господ. И откровението, и изповедта трябва да бъдат на библейска основа, а също и свидетелството ни, че Исус Христос, Божият Син, е Господ (Яхве). И в свидетелството ни трябва да се говори както за Неговото първо идване (1 Йоан. 4 гл.), така и за завръщането Му – второто пришествие (2 Йоан 7 гл.).

16 ГЛАВА

Който изповяда Исус…

ПРАВИЛНА ИЛИ ФАЛШИВА ИЗПОВЕД?

В различните движения на съживление и в евангелизационните протестантски групи и свободните църкви силно е акцентирано изповядването на Исус Христос. При големите евангелизационни кампании евангелизаторите изискват от хора, излезли отпред, да повтарят след тях изповядването на Христос. След това говорителят им обяснява, че сега вече те са станали притежание на Исус Христос. Както при всички останали теми и свидетелства и тук е необходимо всичко да бъде разгледано от гледна точка на Библията, защото не всеки, който изповяда Исус като Божи Син автоматично е опростен пред Бога.

Безпорно, личното изповядване на Исус Христос като Божи Син е от най-голямо значение за нашето спасение! Обаче и тук Божият враг и опонент е успял да сътвори чрез полуистини една пълна лъжа, използвайки същите формулировки. Ще посочим три места от Писанието, в които противника има своето слово.

Обладаните от демони са крещяли, изповядвайки: „Какво имаш с нас Ти, Божий Сине?” (Мат. 8:29). А евангелиста Марк е написал: „И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, като казваха: Ти Си Божий Син” (Марк 3:11). И Лука е написал в 4:34+41: „Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Познавам Те Кой си Ти – Святият на Бога… Още и бесове с крясък излизаха от мнозина и казваха: Ти си Божият Син”.

Божият мъж е казал на болния: „В името на Исус Христос Назарянина стани и ходи” (Деян. 3:6). А след това е написано, че нечистите духове са изговаряли името Исус, а също „Исус от Назарета”, или „Божия Син”.

Затова е необходимо личното преживяване на Исус Христос, защото дори и правилната изповед остава без резултат, ако липсва това лично взаимоотношение с Него. Преди всичко ние трябва да получим откровение от небето. И изповедта, и следването на Исус трябва да вървят заедно. Същото важи и за послушанието. „Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него” (Йоан 3:36).

Вярата в сърцето трябва да предхожда изповедта на устата. „Словото е близо до теб, в устата ти и в сърцето ти, т.е. словото на вярата, което проповядваме. Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш” (Рим. 10:8-9). Павел го е обяснил така: „Повярвах, затова и говорих” (2 Кор. 4:13 б). Изповедта, която не е от вяра в Христос като Господ и в Божието Слово, остава безрезултатна. Апостол Йоан пише: „И кой побеждава света, ако не е този, който вярва, че Исус е Божият Син?” (1 Йоан. 5:5).

При последното изкушение, когато дявола е стоял до Господа на върха на храма, той е казал: „Ако си Божи Син, хвърли се оттук долу” (Лука 4:9).

Да изповядват че Исус Христос е Божия Син могат всички: и Божиите деца, и децата на дявола, всички видове християни, дори и антихриста. Но изповедта е валидна само тогава, когато е свързана с цялостното свидетелство на Писанието и личната вяра и послушание спрямо Бога. Всеки човек трябва лично да получи откровение за Исус.

Написаното в 1 Йоаново 4 глава създава много проблеми на тълкувателите на Новия Завет: „По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповядва, че Исус е Този, дошъл в плът Месия, е от Бога. А всеки дух, който не изповядва Исус така, не е от Бога; и това е духът на антихриста” (ст. 2-3). Би трябвало поясним, че тук нещата са малко по-сложни от това, което е ясно на пръв поглед. Смисъла на този текст всъщност е, че Самият Яхве е дошъл в тяло като Йешуа (Яхве Спасител), като Божи Помазаник, като Христос, Който е Господ.

Повърхностната, изговорена само с уста, наизустена, или повтаряна изповед на вяра всъщност минава покрай главната цел. Според написаното от Йоан, всеки дух, който няма правилната изповед, не е от Бога. А това повече, или по-малко е духът на антихриста. Всеки, който изповядва друг Исус, показва че не притежава познанието на Бога, а то е, че Яхве на Стария Завет е Исус (Яхшуа) на Новия Завет. И Божието Слово авторитетно заявява на всеки, който отрича този факт, че е станал жертва на духа на антихриста.

Павел обстойно е обяснил Неговото пришествие в тяло и пребиваването Му като човек на земята: „…Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът и в жертва за грях и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които не ходим по плът, а по Дух” (Римл. 8:3-4).

Тъй като човека е паднал в грях в плътско си тяло, и затова е бил обречен на смърт; било е необходимо Спасителя да дойде в също такова тяло. А учението, което твърди, че Мария е била без грях, е от антихриста. Христос е бил свят – без грях, без недостатък (1 Петр. 1:19). Той е трябвало да дойде в плътско тяло, за да изведе падналото създание от греховноста. Тъй като е било необходимо да бъдат изпълнени правните изисквания на закона, затова Той е взел върху Себе Си проклятието, което е лежало върху нас (Гал. 3:13).

Не съществува никакво неопетнено зачатие на благословената Мария, тъй като и тя е принадлежала към падналото създание. Има само онази Мария, която е била предопределена да приеме Безгрешното в греховното. Така че тук става въпрос за свято, божествено съдържание в един несвят съд. И всички хора, които са родени в греха, приемат Христос по същия начин – те, като част от падналото сътворение, носят това съкровище в глинени съдове. Затова тук не става въпрос за самия съд, а за скъпоценното съдържание, което е в него. „А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас” (2 Кор. 4:7).

Човек, който изповядва че „Исус е Божи Син”, обаче е повърхностен и продължава да си мисли и да вярва в каквото си иска, изобщо не е разбрал за какво става въпрос. А такъв, който съвсем лекомислено заявява: „Аз вярвам, че Исус е дошъл в тяло”, не е разбрал същноста на това, за което ни свидетелства Писанието.

Исус е единственият, който е бил без грях и без грешка; сатана не е имал никаква власт над Него. Обаче Исус е трябвало да вземе върху Себе Си вината на всички нас, както и отплатата — наказанието, което Божията справедливост е изисквала за греха. Затова Той е трябвало да умре за нас, за да ни изкупи и освободи от смърта. „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ” (Римл. 6:23).

И тук стигаме до следваща точка, според която можем да разпознаем учението на антихриста. Апостол Йоан във второто си послание пише: "Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист” (стих 7).

Характерното за „апостолския символ на вяра” е, че там изобщо не се казва нищо за телесното завръщане на Исус Христос. Там можем да прочетем само това: "откъдето ще дойде да съди живите и мъртвите”. Само че последния съд няма нищо общо с Второто пришествие на Исус Христос.

Непосредствено след възнесението на Исус на небето, на учениците е било казано: „Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:11). Възкресеният Исус Христос е имал тяло, в което е могъл да яде и да пие, и върху чиито рани Тома е могъл да постави ръката си (Йоан 20:27). „Иисус им каза: Деца, имате ли нещо за ядене? …Исус взе хляба и им даде, също и рибата” (Йоан 21:5,13).

Всеки, който твърди, че завръщането на Исус Христос е духовно, се намира под духа на антихриста и разпространява неговото учение. Според 14 глава на евангелието от Иоан, Господ е отишъл да приготви място за Своите и ще се върне, за да ги вземе при Себе Си. И тогава ще се изпълни написаното в 1 Корин. 15 гл. от 51 стих, както и 1 Солунци 4 гл. от 13 стих. Това разбиране на Божия план за спасение, което са имали пророците и апостолите, е изчезнало, защото във времената на последвалата църковна история не е имало нито истински пророци, нито истински апостоли, които да продължат в пророческо-апостолското учение. А учението на антихриста отрича завръщането на Исус Христос в тяло като Младоженец, Който ще дойде, за да отведе Своята Невяста у дома (Мат. 25 гл.). В техния символ на вяра не е се споменава и това, че при първото възкресение умрелите в Христос ще възкръснат в нетленни тела, а тези, които ще са още живи на земята и са в Христос, ще бъдат променени и грабнати при Него във въздуха (1 Кор. 15 гл.; 1 Сол. 4 гл.). Освен това в символа на вяра им не се споменава нито за сватбата на Агнето (Откр. 19 гл.), нито за Хилядолетното царство (Откр. 20 гл.).

Същия Исус, Който е бил взет на небето, ще дойде отново да вземе при Себе Си онези, които са Негови, преди земята да бъде постигната от голямата скръб и съд. Ще обобщим: изповедта на устата не трябва да бъде формална, но на основата на едно истинско откровение на Исус Христос, нашия Господ. И откровението, и изповедта трябва да бъдат на библейска основа, а също и свидетелството ни, че Исус Христос, Божият Син, е Господ (Яхве). И в свидетелството ни трябва да се говори както за Неговото първо идване (1 Йоан. 4 гл.), така и за завръщането Му – второто пришествие (2 Йоан 7 гл.).