:: Free People's mission

18 ГЛАВА КРЪЩЕНИЕ

« »

18 ГЛАВА

КРЪЩЕНИЕ

В Светото Писание също ни е дадено и подробно обяснение относно библейското кръщение. Във всички християнски общества има водно кръщение, но за съжаление и тук има отклонение от правилния начин. Затова ще се наложи да обясним принципа на кръщението, като покажем как се е провеждало то в началото на Новозаветната църква. Вероятно много от читателите ще бъдат потресени от факта, че една голяма част от тези, които са считани за Божии служители, са в заблуда. Известен е факта, че религиозните групировки и свободните църкви не винаги се придържат към Библията, и в не редки случаи предпочитат да спазват разпорежданията и ученията, които са въведени в техните деноминации.

Нашият Господ е казал: „Който повярва и се покръсти, ще бъде спасен” (Марк 16:16). Условието, което е поставено от самия Господ е, че човека, който ще се кръщава, най-напред трябва да е повярвал. Както е казано в Римл. 10:17, вярата идва от проповядване, а проповядването е от Божието Слово. Затова мисийната заповед е най-напред да се проповядва Евангелието, а след това да бъдат покръстени онези, които са повярвали. Този факт ни е потвърден както в първата проповед на Петър, така и в цялата практика на апостолите. „И така, тези, които приеха поучението му, се покръстиха” (Деян. 2:41).

Преди всичко хората трябва да чуят Словото, за да могат самостоятелно и лично да вземат решение относно Христос. Следващия пример потвърждава, че вярата е непромененото условие за библейското кръщение. Евангелистът Филип е бил изпратен от Божия Дух при етиопски велможа, който на обратния път от Ерусалим четял в колесницата си книгата на пророк Исая. Филип му проповядвал евангелието, след което онзи мъж съвсем спонтанно казал: „Ето вода, какво ми пречи да се покръстя?“ Божият човек знаеше необходимостта от вяра, и отговори на пазителя на съкровищата: „Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син. Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът влязоха във водата; и той го покръсти” (Деян. 8:36-38). По времето на Йоан Кръстител, по времето на нашия Господ, както и по времето на апостолите, винаги се е кръщавало чрез потапяне под водата. Този, който е кръщавал и този, който се е покръствал, и двамата са влизали във водата. Така е станало и при кръщението на Исус Христос. „И като се покръсти, Исус веднага излезе от водата” (Мат. 3:16). Човек, който при кръщението си не е влязъл във водата и не е бил потопен в нея, не е бил покръстен чрез потапяне и не е покръстен нито с кръщението на Христос, нито с кръщението на апостолите – с една дума такъв човек не е покръстен по библейски начин.

Учениците много добре са разбрали какво е имал предвид техния Господ, когато е казал: „Който повярва и се покръсти, ще бъде спасен” (Марк 16:16). В Светото Писание, а също и в записките от първите векове няма нито едно известие за кръщение на бебета. Писанието не говори също и за кръстници, нито за това, че чрез кръщението бебето бива освободено от наследствения грях и без свое знание е направено Божие дете. Никъде в Библията не се споменава за „наследствен грях”, нито пък за новорождение чрез кръщение. Всеки, който е приел че Божието Слово е истина, трябва да бъде убеден, че Светото Писание е единствения пътеводител по въпросите на вярата.

Както научаваме от първата проповед на Петър, а и от всички останали примери, кръщението трябва да бъде предхождано от покаяние, т.е. от съжаляване за греховете (Римл. 2:4), което води до обръщането към Христос. Едно бебе няма никаква представа за какво става въпрос, няма познание за грях, нито пък може да съжалява за нещо.

С една дума, поръсването, или поливането на бебетата не е библейско кръщение. Твърдението, че „кръщението в Новия Завет е заместило обрязването, което е било знака на Стария Завет”, не отговаря на истината, защото в Библията никъде не се споменава за такова нещо.

Има разни теолози, които търсят „задни вратички”, за да могат да извинят кръщението на бебетата. Те се опират на Деяния 16:32, когато началника на затвора във Филипи е бил покръстен с целия си дом. Те изказват предположение, че там е имало и малки деца, но в текста няма такава информация. Преди да бъде проведено кръщението, пише: „говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му”. Очевидно е, че в тази къща хората са чули Словото чрез проповядването, повярвали са в Бога и са се покръстили.

Други пък цитират Господа, който е казал: „Оставете децата да дойдат при Мен” (Марк 10:14). Но когато четем по-нататък, разбираме че Исус не ги е поръсил с вода, а ги е благословил.

А има и такива, които не смятат, че кръщението е нещо съществено. Те изхождат от изказването на Павел: „Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието” (1 Кор. 1:17). Обаче този стих не анулира заповедта да се проповядва евангелието и да се кръщава. Тук Павел само обяснява, че той е бил изпратен предимно да проповядва и да поучава, а кръщението го е поверявал на братята.

Историците, които се занимават с история на Църквата отбелязват, че първите християни, а също и в първите векове след Христос, вярващите са били кръщавани единствено в името на Исус Христос, а не така, както по-късно е било въведеното от римската църква кръщение в „троичната” формула „в името на Отца и Сина и Святия Дух” (д-р Дж. Дж. Херцог. Описание на историята на църквата, том 1, стр. 29; К. Д. Шмит. Основи на църковната история, стр. 73 и др.).

Апостолите, както и по-късно в следапостолския период, всички много добре са разбирали и са изпълнявали мисийната заповед в Матей 28:19: „И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи и ги кръщавайте в името на Отца и Сина и Святия Дух”. Всеки, който чете внимателно ще забележи, че тук не става въпрос за някаква формулировка, а за ИМЕТО: „кръщавайте в името…” И затова, изпълнявайки тази заповед, те са кръщавали в името на Господ Исус Христос.

Бог се е изявил като Отец, Син и Свети Дух. Това е станало в новозаветното име Йешуа - Исус, името, в което трябва да бъдат покръстени децата на Новия Завет. Бог е нашият Отец и затова ние се молим „Отче наш, Който Си в небесата, да се свети името Ти”. Става въпрос именно за името, в което трябва да бъдем кръстени.

Свидетелството от времената на апостолите е пределно ясно. След изливането на Святия Дух пръв е проповядвал Петър, и той е казал следното на онези, чиито сърца са били докоснати: „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух” (Деян. 2:38). Веднага след възникването на новозаветната църква, на повярвалите им е било обяснено какво е необходимо да направят: първо да се покаят, и второ как да се покръстят. Петър е знаел чрез откровение кое е името, и го е казал открито на хората. Така практиката на кръщението при апостолите е била твърдо установена от самото начало .

Филип е проповядвал евангелието в Самария и е кръщавал онези, които са повярвали: „а само бяха кръстени в името на Исус Христос” (Деян. 8:16).

И понеже истината се потвърждава от двама, или трима свидетели, нека да видим как е кръщавал апостол Павел: „И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус” (Деян. 19:5).

В Ерусалим, Самария, или Ефес, Петър, Филип, или Павел – всички са кръщавали в името на Господ Исус Христос. Святия Дух винаги съобщава едно и също на всички.

За по-голяма яснота ще дадем следния пример: когато учителят даде на учениците си задача и попита: „колко е три по три?” Отговора не може да бъде: „три по три е равно на три по три”. Отговора трябва да съдържа резултата от три по три. Не ни е ясно защо почти цялото духовенство изговаря като скоропоговорка задачата от Матей 28:19, без да знае отговора. Петър, Павел, останалите апостоли и Божиите мъже в първите векове на християнството са знаели отговора — това е името.

Учениците строго са се придържали към мисийната заповед, кръщавайки в името на Господ Исус Христос. Всеки, който не кръщава по този начин, в същност не кръщава в "името на Отца и Сина и Святия Дух". Предположението, което почти всички теолози защитават, че "Отец, Син и Свят Дух" са имена, е неправилно. Това са само обясненията за начините, по които Бог се е изявил в Новия Завет. Името на Бог не е „Отец”, Той в действителност е Отец; името Му не е „Син” – Той наистина е Син. Той е Дух, но е изявил Себе Си чрез заветно името, което Сам е избрал.

Колко често тайната на името е скрита, и тя трябва да бъде разкрита. Кръщението в никакъв случай не е нещо несъществено, защото това е лично изискване от Господа, тъй като и самият Той е бил покръстен от Йоан Кръстител, след което е получил потвърждение от Бога. Но кръщението трябва да бъде направено по правилния начин. Библията не ни дава нито един пример, в който някой да е бил кръщаван в „троичната” формула.

Остава неизяснен и въпроса защо протестантските църкви във всичките си разновидности, а също и свободните църкви, са възприели католическия начин на кръщение? И това, което вярващите в Библията християни трябва да разберат е, че всеки, който е бил кръстен с формулата „в името на Отца и Сина и Святия Дух” е всъщност вкръстен в римскокатолическата църква. Мнението на йезуит кардиналът Августин Беа ни пояснява значението на това действие. „Според Беа, папата е „Отец на всички вярващи”, включително и на тези евангелски християни, които са покръстени с общоприетото кръщение. Необходимо е само едно изпълнено с любов завръщане към майчинската църква” (О. Маркман. Грешките на католическата църква, стр. 22). Не е необходимо да обясняваме какво се има предвид с „общоприетото кръщение”. Римскокатолическата църква отхвърля кръщението в името на Господ Исус Христос, обявявайки го за еретично.

В „духовното си невежество” протестантската църква, както и различните свободни църкви, посредством „Световния съвет на църквите“ и екуменизма отново се връщат в лоното на „майката църква”. Едни поръсват, други поливат, а някои дори потапят до три пъти, като използват познатата формула. А обръщането на Павел е записано така: „И веднага сякаш люспи паднаха от очите му и той прогледна; и стана и се покръсти” (Деян. 9:18). А в писмото си до римляните той обяснява за какво става въпрос. „Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смърта Му? Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот” (Римл. 6:3-4).

Който разучава внимателно този въпрос, ще установи, че тук не става въпрос само за едно формално действие, а за това, че най-напред човек трябва да е преживял обръщение чрез съкрушаване и покаяние, да е получил прощение на греховете си чрез вяра в Исус Христос; и след това като съразпънат с Христос и умрял заедно с Него, той се подлага на символично погребение, за да ходи вече с Него в нов живот. Обновяването и новорождението не се случват посредством кръщението, но както е писано: „Той ни спаси не чрез праведни дела, които сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването на новорождението и обновяването на Святия Дух" (Тит 3:5). Правилното кръщение може да бъде извършено с обновен и новороден човек.

В посланието до Колосяните апостолът пише: "погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите" (Кол. 2:12). В следващата глава апостолът пише: "И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе. …защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога" (Кол. 3:1,3).

Апостол Петър казва, че кръщението е съюз на добра съвест с Бога, а водата, в която бива потапян човека, когото кръщават, я сравнява с Ноевия ковчег: "чийто образ, кръщението, и сега ви спасява - не измиването на плътската нечистота, а молбата към Бога за чиста съвест - чрез възкресението на Иисус Христос" (1 Петр. 3:21).

Когато Петър е проповядвал в дома на Корнилий, той е казал следното за Христос: „За Него свидетелстват всички пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си” (Деян. 10:43). След това е бил зададен въпроса: „Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Святия Дух, както и ние. И заповяда да бъдат кръстени в името на Исус Христос” (Деян. 10:47-48). Човек получава прощение на греховете чрез вяра в спасителното дело на кръста. И като доказателство за това, бива покръстен в името на Господа. „Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Исус Христос. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли” (Гал. 3:26-27).

Апостол Павел пише на църквата в Ефес: „Един Господ, една вяра, едно кръщение” (Ефес. 4:5). Днес съществуват много различни вероучения, както и различни начини на кръщение и различно познание за Господа. Но в никакъв случай не трябва да подминаваме библейското свидетелство за кръщението. Наставлението дадено в началото е валидно до тогава като единствен образец, докато църквата на живия Бог се намира на земята. Практиката за кръщението в „троицата”, въведена от държавната църква и използвана при насилственото похристиянчване, фактически не е библейска. Съществува само един оригинал. Всичко останало е фалшификат, дори и когато се използва цитата от Матей 28:19. Апостолите много добре са разбирали мисийната заповед и са я изпълнявали.

Чрез формулата „в името на Отца и Сина и Святия Дух” е извършено голямо зло в християнския Запад, като например: проклятие над хора и животни; тя се използва и в спиритизма; и клетвата, която се дава при встъпването в ложата на масоните също е чрез тази формула на „светата троица”. Всеки духовен пастир е запознат с проблемите, които настъпват чрез окултизма. Много често пострадалите отговарят: „Нали всичко става в името на Бога!”, но те не са наясно, че това е фокус мокус, облечен в най-религиозно облекло. Така хората биват хванати в клопката на сатана без да го осъзнаят. Тази набожна неграмотност е възмутителна. Тя произхожда от неправилното разбиране на Бога: представата за троицата и произлязлото от това неразбиране на заповедта за кръщението.

От превода на Библията на реформатора Мартин Лутер, в по-старите ѝ издания, ние можем да разберем колко дълбоко е била вкоренена тази наследена практика на кръщението. Вместо да повтори оригиналния текст, той е писал свободно според традицията: „кръщавайки ги от името на Отца и Сина и Святия Дух”. В днешните преводи е написано правилно: „кръщавайте ги в името”. Това е голяма разлика. Може да се правят преговори от името на някоя фирма, или от името на дадено правителство, но при кръщението става въпрос за съзнателно кръщение на спасените в името на Спасителя. Става въпрос за завет с Бога, който е направен единствено в новозаветното име Исус (Йешуа). Така, както невястата приема името на своя младоженец, така и всички, които принадлежат към Христовата Невяста приемат името на своя Младоженец, и така те потвърждават от своя страна завета си с Него.

Петър е казал: „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците чрез което можем да се спасим” (Деян. 4:12). От първата му проповед на Петдесятница, в която той цитира старозаветното обещание на пророк Йоил: „и всеки, който призове името Господне, ще се спаси” (Йоил 2:32, Деян. 2:21), ние можем да разберем колко важно е името на Господа. Пророк Йоил е имал предвид името Яхве. Всеки, който призове Яхве, ще бъде спасен. И Петър е имал предвид същия Господ Яхве, Който се е изявил като Яхшуа–Спасител. Кръщението в това единствено валидно за спасение име в Новия Завет е от съществено значение, и е абсолютно задължително за истинските вярващи.

Трябва да обърнем внимание и на това, че не е написано „в имената”, което би било граматически правилно, при положение, че „Отец”, „Син” и „ Дух” са собствени имена. Благодарим на Бога, че много ясно е написано в единствено число: „и ги кръщавайте в името на Отца и Сина и Святия Дух”. И според свидетелството на апостолите, това име е ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС. За съжаление и по този въпрос библейското познание е изгубено, а почти цялото духовенство защитава небиблейското предание. Една от причините е в това, че името „Йешуа“, което ясно дава да се разбере за Кого става въпрос, Кой е Той, т.е. Яхве–Спасител, е било променено на „Исус“. А това е дало възможност по-късно то да бъде заместено от безименната традиция с трите „височайши” титли.

Когато днес хората задават въпроса, както в онзи първи ден на Петдесятница, какво трябва да направят, за да се спасят, нужно е да им се даде същият отговор: „Покайте се и нека всеки един се покръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух…” (Деян. 2:38). Никой няма право да променя евангелието на Исус Христос! Прословути теолози са обявили кръщението в името на Господ Исус Христос за еретично. Тук е необходимо да бъде зададен въпроса: кое е заблудата, кое е правилното и кое е неправилното? Всеки, който чете това трябва сам за себе си да реши, дали да вярва на Господа и на Неговите апостоли и да ги следва, или да се довери на духовенството, което нито е било установено от Бога, нито е било упълномощено от Него, и именно затова изобщо не се съобразява с Него. „Така казва Господ: Застанете на пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки, къде е добрият път, и ходете по него; и ще намерите покой за душите си” (Ерем. 6:16).