:: Free People's mission

19 ГЛАВА ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ

« »

19 ГЛАВА

ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ

Необходимо е най-напред да проследим значението на празника Великден в Стария Завет. Господната вечеря е била установена по времето на празника Пасха. Господ Исус е казал: „Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си” (Мат. 26:18). Тогава по време на онази маса, Юда е топил залъка с ръката си в същата чиния заедно с Господа. Затова Исус е казал: „Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде” (стих 23).

Евангелиста Марк е описал по-подробно този епизод: „И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, яжте; това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея. И им каза: Това е Моята кръв на Новия Завет, която се пролива за мнозина” (Марк 14:22-24). Едва ли съществува друг стих в цялата Библия, който да е разбран и изтълкуван по-неправилно, от този за Господната вечеря. Точно на това място в Библията са описани събития, които са предшествали сключването на Новия Завет. Кръвта на Новия Завет не е била пролята по времето на празника Пасха, или на Господната вечеря, а на кръста на Голготата. По време на Вечерята кръвта все още се е намирала в Спасителя, а не в онази чаша. За да можем да разберем връзката с Господната вечеря и сключването на Новия завет, ние трябва да тълкуваме това място от гледна точка на старозаветното сключване на завета.

Господ Бог е дал на Мойсей всичките наредби, а Мойсей ги е записал и предал на народа. „После взе книгата на завета и я прочете. След като чу това, народът отвърна: Всичко, което е казал Господ ще вършим и ще бъдем послушни. Тогава Мойсей взе кръвта, поръси с нея народа и каза: Ето кръвта на завета, който Господ сключи с вас според всички тези условия” (Изх. 24:7-8).

Народа на Стария Завет е бил спасен, освободен и изведен от робството в момента, в който във всеки дом според Божията наредба е било заклано агне, месото е било изядено, а кръвта е била сложена на горния праг и на двата стълба на вратите на къщата, в която са яли агнето. Така те са били опазени. Това е бил знакът, който ангела на смърта е бил длъжен да респектира. Той не е имал правото да убива първородния в къща, която е била под охраната на кръвта.

При установяването на празника Пасха, е било казано следното: „И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да ви постигне унищожителна напаст” (Изх. 12:13).

Всички израелски първородни са били опазени. Кръвта на агнето е осигурила защита пред унищожението. Завета, който Бог е сключил със Своя народ е влязъл в сила. Стих 14 се отнася за Пасхата: „Онзи ден ще ви бъде за спомен и ще го пазите като празник на Господа”. Спомен за спасението, за извеждането и за опазването, което Бог е подарил на Своя народ в Египет.

Тук можем да видим две неща: първо, че тази пролята кръв е направила валиден завета за израелския народ и е запазила живота на изкупените; и второ, че е бил установен празник, който е трябвало да се празнува като спомен за спасението и извеждането. Тези две неща ги виждаме потвърдени и при Господната вечеря в Новия завет.

Първо, изкупените са се съгласили да следват и да правят всичко, което е било изисквано според Божието Слово. А след това Мойсей ги е поръсил с кръвта, което е било видимия знак, че това спасено общество е под охраната на кръвта. И в памет на това Израел е трябвало да празнува Пасхата.

Нашият Господ казва: „Твърде много съм желал да ям тази Пастха с вас, преди да пострадам… И взе хляб и като благодари, каза: Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоминание” (Лука 22:15,19). При Господната вечеря новозаветните вярващи си припомнят извършеното изкупление чрез кръвта на Новия завет, която е била пролята за хората на Новия завет. Господ символично е показал за какво става въпрос. Хляба, който е разчупил, е бил приготвен за Пасхата, и затова е бил безквасен. Виното, което им е дал да пият е било от плода на лоза. Според евангелието на Матей, Господ е казал: „Но казвам ви, че от сега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец” (Мат. 26:29).

Както учениците са видяли разчупването на хляба, така и всички са видяли как са измъчвали Исус, и как са Го разпънали на кръста. Както виното е било в чашата, така и кръвта на Божия Агнец е текла за прощението на греховете ни.

Не е страдал разчупения хляб, а е страдал нашия Господ, Който е взел всичко върху Своето тяло, страдайки за цялото човечество. А виното не е било нито пръвърнато, нито пролято, ни са го изпили присъстващите на Господната вечеря. Пролята е била святата кръв на нашия Спасител, с която Той е влязъл като Първосвещеник в светилището и „придоби за нас вечно изкупление” (Евр. 9:12). По-нататък се казва: „то, колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвеста ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог” (стих 14).

Никъде не е написано, че хляба и виното са били променени. Заради това, че Господ, държейки в ръката Си хляба, е казал: „Това е Моето тяло”, не е необходима церемония със звънчета, обявявайки за някакво превръщане. Също не се нуждае от превръщане и казаното от Него: „Това е Моята кръв”. И тъй като Той не е дал буквално плът и кръв от земното си тяло на Своите ученици, ясно е, че тук става въпрос за символично представяне.

Освен това никъде в Светото Писание не е казано, че при всяка Господна вечеря Господ е жертван за живите и дори за мъртвите, и че в евхаристията се втелява сам „Господбог”, Когото след това хората изяждат (каква ужасяваща мисъл!). Това е в противоречие на Христовото учение, което казва: „Но Той като принесе една жертва за греховете… Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават… „Ето завета, който ще сключа с тях след онези дни… И греховете им и беззаконията им няма да помня вече“. А където има прощение за тези неща, там вече няма принос за грях” (Евр. 10:12-18).

Този, който продължи да чете тази глава, ще намери в нея спасителната мисъл, че чрез кръвта на Исус Христос е бил отворен новия и жив път за небесното светилище. Това, което е станало на Голгота, се е случило веднъж завинаги, като важи за всички получили чрез вяра в Исус Христос прощение на греховете си и вечен живот. Библията казва: „И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд, така и Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват” (Евр. 9:27-28). Христос не може да се жертва ежедневно и хиляди пъти ‒ това е невъзможно и е абсолютно небиблейско.

Католическите термини „Wandlung“ и "Meßopfer“ са предназначени да изразят, че хляба и виното се превръщат в тялото и кръвта на Исус Христос, Който отново и отново е принасян в жертва, а след това се приемат, т.е. изяждат се и се изпиват. [В католическия катехизъм „Живот на вяра”, стр. 102 се дава пояснение на понятието „олтарна святост“: „На Исус Христос казваме „олтарна святост”. Святост, защото Неговото тяло и кръвта Му са най-висшата проява на Божията любов към нас, а олтарна, защото се извършва на олтара при най-святата жертва” - бел. на преводача] Ако това наистина можеше да се случи, щеше да бъде нещо ужасяващо. И то не само за вегетарианците. Но такова нещо не се случва, нито е обещано, нито пък е съществувало някакво подобно поверие в първите векове на християнството. Странното е, че в „ковчега” се намира само евхаристията (вафлата), която свещеника полага върху езика на участниците. Обаче виното го изпива той сам за всички. [В сегашната практика евхаристията се потапя във виното и се слага на дланта на хората, и само в отделни случаи върху езика - бел. на преводача]. Олтарните звънчета, кадилницата, викането „санктус, санктус, санктус“, т.е. "свят, свят, свят", приклякването пред священиците и изпълнението на разни ритуали – всичко това е напълно чуждо за истинската църквата на Исус Христос.

Първата църква е приемала Господната вечеря по съвсем простичък начин. Наричали са го „разчупване на хляба”, и се е правило по домовете. „И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите” (Деян. 2:42). Много съществено е обяснението на апостол Павел в 1 Коринтяни 10 и 11 гл.: „Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам. Чашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме не е ли да имаме общение с Христовото тяло? Защото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме” (1 Кор. 10:15-17). Колко ясно свидетелство!

И до днес библейската църква приема Господната вечеря така, както е била установена и провеждана в първата църква. Хляба се опича от пшенично брашно, без мая, а големината му зависи от броя на хората. Пастора на местната църква вдига хляба, благодари на Бога за него и го благославя в Господното име. След това хлябът се начупва на парчета, старшите в църквата го раздават на хората, и всеки взима парче, защото цялата църква се състои от много части и образува Христовото тяло. Хляба символизира единството на тялото — така наречената църква. Разчупването на малки парчета е израз на това, което е написано в стих 17. По време на Господната вечеря, истинските вярващи, които принадлежат към Христовото тяло, с дълбок респект имат особено взаимно общение и общение с Господа, Който е умрял за нас като Божи Агнец. След като се раздаде хляба, вдига се чашата и се благославя. След като се благодари, после и тя се подава на всички. Както е казал апостола, това е чашата на благословението и на общението на вярващите, които са изкупени с Кръвта, които са били разпънати заедно с Христос, и които са били възкресени заедно с Него.

В 1 Кор. 11:23-24 Павел подчертава, че ни предава това, което е получил лично от Господа, че „…Господ Исус, през ноща, когато беше предаден, взе хляб и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; това правете за Мое възпоменание”. Тук е важно да се отбележи, че не е написано само „Това е Моето тяло”, а „това е Моето тяло за вас”. Защото Той е възкръснал в истинското Си тяло, с което се възнесе на небесата. За да ни се изясни по-добре всичко, ние трябва да потърсим повече места в Библията на тази тема. Защото става въпрос за божествен живот, който се е намирал в Божествената кръв, тук на земята. „В Него беше животът и животът беше светлина на човеците” (Йоан 1:4). „И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот” (1 Йоан. 5:11-12).

„Защото животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох, за да правите умилостивение на жертвеника за душите си; защото кръвта е, която по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение. Затова казах на израелтяните: Нито един човек от вас да не яде кръв” (Лев. 17:11-12). Не кръвта като химичен елемент, а съдържащия се в нея Божи живот е влязъл сега във всички спасени, които са били помирени с Бога чрез Кръвта. В преносен смисъл това трябва да се види така: този, който има дял в пролятата Кръв, приема живота, който е в нея; и тъй като в Христос се е намирал Божествения живот, става въпрос за вечен живот. Това е главната и основна мисъл, за която става въпрос в Светото Писание, в проповядването и при Господната вечеря.

В Левит 17:12, а по-късно и в Деяния 15:29 изрично се забранява да се яде кръв. Ако виното в чашата наистина се променя в кръв, в такъв случай вярващите биха постъпвали против Божията наредба. Тук също е необходимо духовно разбиране.

При Господната вечеря не става въпрос за промяна на материята, която е само видимия символ, изобразяващ Божественият замисъл и цел, но тук ясно е показано, че чрез вяра в съвършеното примирение и спасение ние приемаме в себе си живота на Христос.

Спасителят е казал: „Аз Съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века. И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света… Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен” (Йоан 6:51,57).

А що се отнася до преобразуването, би било добре всеки да прочете свидетелството за първото чудо, което Исус е извършил в Кана Галилейска. Той е превърнал водата във вино, което е било с такова качество, че настойникът на угощението е бил учуден (Йоан 2 гл.). Виното, което е било от водата, било е по-добро от онова, което са поднасяли преди. А хората, които са го пили, не са пили вода, мислейки си, че пият вино, напротив, те са пили истинско вино. Все още никой никога не е забелязъл евхаристията да се е променила в месо, когато са я яли; същото важи и за виното. В крайна сметка това не е ли някакъв тайнствен култ?

От една страна хлябът символизира Христовото тяло, което е било пожертвано, но от друга страна Църквата представлява Неговото тяло, както се разбира съвсем ясно от 1 Кор. 10:15-17. При раздаването на хляба акцента е върху думите: „…това правете за Мое възпоменание". По същия начин и чашата след Вечерята, и каза: "Тази чаша е Новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпонинание" (1 Кор. 11:25). Който яде хляб, усеща вкуса на хляба; а който пие вино, усеща вкуса на виното. Такава е истината. Господ е възкръснал от мъртвите и в Своето Си тяло е встъпил на небето. Никой на земята не е в състояние да превърне една вафла в Неговото тяло. Защото въпроса не е в това, а е в Божествения живот, който ние трябва да приемем за себе си. „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т.е. на тези, които вярват в Неговото име” (Йоан 1:12). Казано е пределно ясно и разбираемо.

Чашата символизира Новия Завет, който е влязъл в сила чрез Кръвта на жертвеното Агне. Не е необходимо хляба, или виното да се променят и превърнат в Христос, а е необходимо стария човек да се промени в нов, посредством спасителната сила, чрез Словото, Кръвта и Духа на Господа. Само този, който е преживял Бога по такъв библейски начин, може правилно да участва в Господната вечеря. Господната вечеря ни е дадена за възпоменание, и целта е тя да ни напомня за спасителното дело до края на времето на благодатта. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смърта на Господа, докато дойде Той” (1 Кор. 11:26). Забележете: не е написано „когато ядете тази плът”, а „когато ядете този хляб и пиете тази чаша”. От чашата може да се пие единствено това, което е в нея. Практиката на римскокатолическата църква е извън волята и Словото на Бога. Изобщо не са необходими никакви предположения от рода на „това означава”, или „това е”. Философстването тук е неуместно. И тази тема трябва да я виждаме, да я разискваме и да я разбираме единствено от Божията гледна точка.