ТРАДИЦИОННОТО ХРИСТИЯНСТВО - ИСТИНА, ИЛИ ЛЪЖА?

20 ГЛАВА

ПАДЕНИЕТО В ГРЯХ

Много неща в Светото Писание са записани като образи, или подобия, при което същноста им в много случаи остава невидима. Бог е направил така, че по-дълбоките тайни на Неговото Слово и на решенията Му относно спасението да бъдат осветлени единствено чрез Духа. Едва, когато разберем в какво се състои първия грях, тогава ще ни се изясни както смисъла, така и значението на освобождението от това падение, чрез извършеното изкупление. Самият израз „падение в грях” ни помага да се досетим какво се е случило.

Човекът е бил предопределен от Бога да владее цялата земя. Но чрез падението той е загубил тази висока позиция. След като първите хора са паднали в грях, те са попаднали под власта на сатана, и това обяснява защо от този момент нататък княза на този свят има власт над хората, както и над цялата земя. Чрез змията противника на хората се е вградил в човечеството. Никой не знае колко време Адам и Ева са живяли в чисто и щастливо общение с Бога. Те не са познавали нито болка, нито мъка, нито сълзи; не е съществувала никаква болест, нито смърт. Те са се радвали на сигурноста на рая, и са живели в блажена хармония с Господ Бог. Той ги е посещавал във вечерната прохлада; Небето е било на земята. И това ще стане отново, когато всичко завърши. „Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог” (Откр. 21:3б).

Княза на ангелите Луцифер, който в небето се е възгордял и е бил свален от там, е продължил унищожителното си дело на земята като отявлен противник на Бога. Целта му е била да изтръгне сътворените от Бога хора от общението им с Него, и да ги хвърли в поквара и смърт. Според Езек. 28:12-17, Луцифер се е намирал в Едемската градина още преди падението. В споменатия текст Бог чрез пророка се обръща директно към сатана, посредством образа на тирския цар. В Светото Писание се казва, че сатана може да обладава както хората, така и животните. Господ Исус е изгонвал демони от много хора, които са били обладани от тях (Мат. 4:24). В Марк 5:9 се казва, че лично злият дух е говорил от човека: „А Исус го попита: Как ти е името? А той му каза: Легион ми е името; защото сме много”. Този човек не е бил обладан само от сатана, но и от голямо количество зли духове.

В Едемската градина е имало много дървета, а всред тях са били дървото на живота и дървото на познанието. Би трябвало да ни е ясно, че при първия грях е ставало въпрос за нещо много повече от ядене на естествен плод от дървото. Освен това в Битие 3 никъде не се споменава за ядене на ябълка, а само за това, че е бил изяден плод от дървото на познанието. В Битие 3:7 четем: „Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинове листа и си направиха препаска”. Случило се е нещо страшно, след което те са прикрили срама на голотата си. Те не са прикрили очите си, или устата си, но с препаските, които сами си направили, са скрили долната част на телата си.

В известието за случилото се в Едемската градина се говори за „пожелание на очите” и за „прелъстяване” (подмамване). Всеки мъж и всяка жена са наясно какво означава изкушение чрез чувствено и телесно желание. Забележете израза „змията ме подмами”. Съпругата на Петефрий, фараоновия придворен видяла, че Йосиф е красив и строен и „след време жената на господаря му хвърли очи на Йосиф и му каза: Легни с мен” (Бит. 39:7). А по-късно, в стих 14, за да му навреди, е казала: „той влезе при мен, за да ме прелъсти” [според директен превод от немската Библия - бел. на преводача]. Ако девойка, или младеж са били подведени (прелъстени), със сигурност в случая не е ставало въпрос за ядене на сладолед, или пиене на млечен коктейл.

В Изход 22:15 думата „прелъстен” е обяснена по-подробно. „Ако някой прелъсти несгодена девица и легне с нея…” Павел е знаел какво се е случило в Едемската градина, затова е написал на църквата в Коринт: „Но боя се да не би, както змията с пронирството си прелъсти Ева, така да се разврати умът ви и отпадне от простотата на любовта ви към Христа” (2 Кор. 11:3). И във връзка с първия грях апостола е написал: „И Адам не беше подведен [в други преводи: „не беше прелъстен” - бел. от преводача], но жената беше подведена и падна в престъпление" (1 Тим. 2:14).

Веднага след падението в грях, Бог е казал на Ева: „Ще ти увелича болките по време на бременноста; с болки ще раждаш деца” (Бит. 3:16). Това много ясно обяснява какво се е случило. Наказанието не е било Ева да яде с болки, което би било логично, ако беше грешила с устата си. И до ден днешен не се е родило дете от това, че майка му е яла някакви плодове. Господ Бог много точно е знаел какво се е случило, и според това е определил и наказанието. Затова всички жени на света раждат с болки, като спомен за първия грях, според казаното от Господа.

Който се замисля за израза „змията ме подмами и ядох” (Бит. 3:13), нека да прочете Притчи 30:20: „Такъв е пътят на жена прелюбодейка – яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие”.

Господ е осъдил змията, като е казал: „Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си” (Бит. 3:14). До този момент змията е ходила изправена, защото в противен случай присъдата „по корема си ще се влачиш” нямаше да е актуална.

Много важен е следващия стих: „Ще поставя вражда между теб и жената и между твоето потомство (семе) и нейното потомство; то ще ти нарани петата, а ти ще му нараниш главата” (Бит. 3:15). Според казаното от Господ Бог, става въпрос за две семена, т.е. потомства: семето на змията и семето на жената. Понятието „семе” в цялото Писание означава потомство.

Дявола не е способен нито да сътвори, нито да оплоди. Той е безполово, паднало създание. Именно за това той е използвал животно, което най-много е приличало на хората и е можело да говори. Както можем да прочетем в Битие 3 глава, змията е разговаряла с Ева, задавайки въпроси и давайки отговори. Описана е цялата аргументация. Едва след проклятието змията е започнала да пълзи и е загубила своя първоначален вид.

Разговора в Едемската градина е започнал с познатия ни въпрос: „Наистина ли каза Бог?” Дявола и до днес използва същия метод: всява съмнение в мислите на хората относно Божието Слово. След това той е успял да оплете Ева с аргументи от Словото, които са били майсторски преправени. И накрая е била изказана голямата лъжа: „Няма да умрете! …но ще ви се отворят очите и ще станете като Бога…” Това е звучало добре, и Ева се е подвела. Обаче каква е била ползата за тях от „ще ви се отворят очите” и „да познавате доброто и злото“, след като са били отделени от Бога и са били предадени на смърт? И това е бил момента, в който хората са започнали сами да решават кое е правилно и кое е неправилно, кое е добро и кое зло, кое е лъжа и кое е истина. Затова при Последния съд всеки ще бъде съден според делата си.

В гръцкия превод на Библията в Битие 3:1 за змията е написано: „ho Ophis“, което значи „този змей”. Змеят е описан в мъжки род — в английския превод: „and he said unto the woman“; във френския: „il did á la femme“; в руския: „и сказал змей жене” — и се превежда: „и змеят каза на жената”. И в другите езици змеята е употребена тук в мъжки род [змията е в женски род в немския и българския ез. - бел. на преводача].

Съвестните преводачи запазват мъжкия род. Според староеврейското предание, грехопадането се е разбирало единствено като полово сношение. Един коментатор е написал по този повод: „…ангелът, ездача на змеят, е влязъл при Ева, и тя зачнала и родила Каин” (Ф. Браун. Погледи към Словото, стр. 67).

Както е известно, човешкия характер, манталитета и особеностите са наследствени качества, които се съдържат в хромозомите. Процеса на наследственноста протича при оплождането и съединяването на двете клетки. По този начин грешния, опониращ на Бога характер на змията, т.е. на сатана, е проникнал в човечеството. Сатаната е имал власт над смърта и успял чрез непослушанието и престъпването на заповедта да хвърли човечеството в смърт. Затова се е наложило Спасителя да дойде в тяло, „…за да унищожи чрез смърта този, който има власта, т.е. дявола, и да избави всички онези, които поради страха от смърта през целия си живот са били подчинени на робство” (Евр. 2:14-15). Чрез победата над смърта, победоносно възкръсналия Господ е спечелил и ключовете от смърта и от ада (Откр. 1:18).

Бог е казал: „Плодете се и се размножавайте” (Бит. 1:28). Той е установил семейството и е събрал първата семейна двойка. Трагедията е станала чрез нарушаването на първия брак, в онова смъртоносно, катастрофално смесване. Всичко е трябвало да се събира и да се размножава според вида си. Но тук се е появило едно създание смесица, което вече не е било първоначално сътворение, и отговорността за неговото появяване не е на Бог, а на сатана посредством змията. Той е омаял и подвел Ева, а тя после е била и с Адам. Бог не е искал да остави нещата така, защото това не е отговаряло на Неговия първоначален план и воля. Това, което не е създадено според Неговата воля, не може да бъде в единство с Него, и не може да Му се подчини.

Адам е бил поставен пред факта, че неговата любима, извадената от самия него и поверената му Ева, вече не е девствена. Тя най-напред е била със змията, а след това за първи път и с Адам. Така е станало първото падение. От двата акта, които са станали един след друг, са се родили две деца: Каин и Авел.

И до днес понякога се раждат близнаци, които са от двама бащи. Два от най-известните случаи са от Швеция и Франция. Госпожа Бьоерлен родила в един и същи ден в Стокхолм едно негърче и едно русо, синеоко дете. В съда госпожата признала, че е имала връзка с тъмнокож мъж. Тя в един и същи ден имала акт и с мъжа си, и с любовника си. И във Франция е имало подобен случай — в Марсилия госпожа Дювал е родила едно чернокожо и едно русо дете.

Всеки, който чете внимателно Битие 3:15 ще забележи, че непосредствено след падението, Господ Бог говори за семето, т.е. потомството на змията, и за семето – потомството на жената. Тези две линии са се появили още от самото начало още от самото начало, както в естествения ,така и в духовния свят.

Що се отнася до Каин, той не е споменат в нито едно родословие като син на Адам, нито в Стария, нито в Новия Завет. А и Адам също никъде не е споменат като баща на Каин. Именно това е причината Ева да бъде наречена „майка на всички живи” (Бит. 3:20), а Адам да не е посочен като баща на „всички живи”. Ако Каин беше първородния на Адам, тогава щеше да му е отделено специално внимание. В Битие 4:1 е написано, че Ева слад раждането е казала: „С помоща на Господа придобих човек”. Тук би трябвало да припомним, че по онова време не е имало акушерки и лекари. Болките са били силни, а Адам не е знаел как да помогне. И тя е викала в мъките си към Господа. А веднага в следващия стих четем: „Роди още и брат му Авел”.

На апостол Йоан явно му е било известно какво е станало в Едемската градина, защото е написал: „…Каин, който беше от лукавия” (1 Йоан. 3:12). Не е възможно под „лукавия” да е имал предвид Адам. Йоан е написал на всички вярващи: „…че победихте лукавия” (1 Йоан. 2:13-14). Става въпрос за сатана, който в Откр. 20:2 е определен като змей, древна змия и дявол. От Писанието можем да разберем, че този лукав злосторник е пълна противоположност на Бога, Който е единствено добър. В молитвата „Отче наш” се казва: „И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия” (Мат. 6:13). Сатана, Божия враг, е злия, той е източника на всичко, което е насочено против Бога.

Каин е бил изпълнен с ревност и завист; той е първият убиец. Сатана е убиец от самото начало (Йоан 8:44), но той не е убивал на небето, а на земята. Изключено е Каин да е бил син на Адам, който е бил сътворен по образа на святия Бог. От Бога не може да произлезе нещо лошо. Тъй като сатана чрез змията е влязъл пряко в човешкия род и го е завлякъл в унищожението и смърта, наложило се е Бог да дойде в плът и да ни избави от власта на сатана. Когато изкупените хора вземат своето наследство според първоначалния замисъл на Бога, тогава те ще владеят земята, и ще им бъде възвърната първоначалната позиция.

Писано е, че Енох е бил седмия потомък след Адам (Юда 1:14). Каин не е включен в родословието. Авел е бил убит, и затова не е имал потомство. А родословието продължава от Сит, така че и в това отношение Словото е много точно: Адам, Сит, Енос, Кенан, Маалалеил, Яред, Енох (Бит. 5:5-18; Лука 3:37).

Както родилните болки при жените, така и обрязването при мъжете, е трябвало да припомня първоначалното падение в грях. Когато Бог е сключил завет с Авраам и неговото потомство, тогава е дал обрязвянето и е казал: „Ето Моя завет, който трябва да пазите между Мен и вас и потомците ти след теб: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва…” (Бит. 17:10). Обрязването е било провъзгласено за вечен знак на завета. Всеки, който не е бил обрязан, е трябвало да бъде убит, тъй като не е спазил завета (ст. 13-14). Мойсей е пропуснал да обреже сина си и Господ е искал да го убие: „Тогава Сепфора взе кремък, и обряза краекожието на сина си, допря го до краката на Мойсей и каза: Наистина ти си ми кървав младоженец” (Изх. 4:25).

В евангелието от Матей 13 глава Господ говори ясно и съвсем разбираемо за две духовни семена. „Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия” (Мат. 13:37-38).

Исус каза на упоритите, управлявани от злото хора: „Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. За него да говори лъжа е естествено, защото е лъжец и баща на лъжата” (Йоан 8:44).

Семето (потомството) на змията е точно толкова реално, колкото и семето (потомството) на жената. Семето на змията е бил Каин, а семето на жената е Христос. Павел пише по повод на това: „И на твоя потомък, който е Христос” (Гал. 3:16). Той е Семето, на което е дадено обещанието (стих 19). В Стария Завет е написано: „…когато направиш душата му принос за грях, тогава ще види потомството” (Ис. 53:10).

Всяко семе ражда според вида си. Това е Божи закон. В Бит. 3:15 се казва за враждата. „Ще поставя вражда между… твоето потомство и нейното потомство”. Сатана чрез змията е проникнал в човечеството, за да наруши Божествения ред. Затова е било необходимо Бог да дойде като човек чрез зачатие, за да унищожи тази вражда (Ефес. 2:13-16). Господ е донесъл спасението в човешкото Си тяло, за да може отново да пребивава в изкупените. Избавил ги е от власта на сатана и ги е пренесъл в Божието царство. Бог е поразил цялата власт на противника и го е победил в Христос (Кол. 2:15). Тъй като сатаната е проникнал в човешката плът и кръв, трябвало е Бог в личноста на Сина да се облече в тяло с кръв. Всичо това се отнася до нашия живот и до спасението на душите ни, и затова спасението и помирението са възможни единствено чрез кръвта на Божия Агнец. В тялото на нашия Спасител не е течала еврейска кръв, а чиста и свята кръв, в която се е намирал Божествения живот.

Не съществува никаква еволюция, както се опитва да ни убеди науката, като използва разни скелети, черепи кости и т.н., но съществуват разни видове, които съществено са се различавали. Дори имало плът, която е била „друга плът“ (Юда 1:7). Павел пише: „Всяка плът не е еднаква; една е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите” (1 Кор. 15:39).

Тук е онова липсващо звено в човешката история, познато под названието „the missing link”, което науката продължава да търси и до днес. Въз основа на различни видове черепи, кости и скелети, на нас ни се съобщава, че е съществувал някакъв особен вид. Но учените нямат отговор за това, и те продължават да търсят. А всички тези тайни ние можем да ги открием единствено в тайнствената книга – Библията.

Единия род е произлязъл от съединението на Ева със змията; това е била линията на Каин, който се е оженил за Адамова дъщеря. Другата линия е от потомците на Адам и Ева – от Сит, който се е оженил за собствената си сестра, защото Адам и Ева са имали много синове и дъщери: „А откакто се роди Сит, дните на Адам станаха осемстотин години; и от него се родиха синове и дъщери” (Бит. 5:4-5). След това се е появил още един род, когато тези две линии са се смесили. Потомците на Каин, които в Библията са наречени човешки деца са притежавали нещо от красотата на Луцифер. И когато мъжете от линията на Сит — Божиите синове — „като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха” (Бит. 6:2). Именно заради тази кръстоска Бог е решил да изтреби хората, защото Месията е трябвало да дойде в тяло от чиста линия. Затова след потопа е съществувала само една линия, която произхожда от Адам. Днешното човечество произхожда от тримата сина на Ной: Сим, Хам и Яфет (Бит. 9:18-19; Деян. 17:26).

Обаче двете духовни линии ще продължат да съществуват във всички народи до края на този свят (Мат. 13:38). И единствено Господ Бог може да направи преценката, защото само Той знае кой човек какъв е. Но едно нещо можем да препоръчаме на всеки един човек: този, който е чул Божието Слово от устата на Господа, повярвал е и живее според него, трябва да се новороди от семето на Словото и Божия Дух. Човек, който носи в себе си някакво отрицание и се изказва против Словото, няма нищо общо с Господа. Все още сме във времето на благодатта и всеки, който иска, може да се обърне към Него, може да Му повярва и да започне да Го следва.

От върха на една планина сатаната е показал на нашия Господ всички царства на земята и славата им, и е казал: „На теб ще дам всичко това, ако ми се поклониш” (Мат. 4:8-9).

Нашия Спасител е знаел, че тук на земята Той ще пролее кръвта Си за нашето спасение, за да изкупи онези, които са определени за вечен живот. Така че Той, в качеството си на първоначален собственик, е отхвърлил предложението на сатана. Още псалмописеца е казал: „Стани, Боже, съди земята; защото Ти имаш наследство сред всички народи” (Пс. 82:8). А апостол Павел го е обяснил така: „И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него” (Римл. 8:17). Това ще бъде изпълнено в края на този период от време. Ние имаме привилегията да живеем във времето, когато се откриват всички тайни на Писанието; към тях се отнася и онова, което се е случило в Едемската градина.