22 ГЛАВА

ОБНОВЛЕНИЕ И НОВОРОЖДЕНИЕ

Когато човек приеме оправданието и прощението на греховете, стария живот, който е бил без Бога, приключва и започва вътрешното обновление. И въпреки, че става въпрос само за едно единствено дело на изкуплението и извършеното спасение, божественото действие на милоста се проявява в различните области на живота ни, и поради това има различия във формулировката.

Всичко започва с пробуждането: отделения от Бога човек е духовно мъртъв. Но когато се проповядва евангелието, Святия Дух започва да го предизвиква. Всеки човек до този момент е духовно мъртъв, но той не го знае. Той смята, че на света всичко е нормално, и не е в състояние да види, че всъщност нищо не е така, както би трябвало да бъде.

Независимо от това дали е набожен, или не, той потиска в себе си всяка мисъл за посмъртния живот, за отговорноста си пред Бога и за последния съд. Някои хора, които не могат напълно да отрекат тези неща, си казват: „Е, никого не съм убил, не съм направил това или онова, така че ако все пак се случи нещо такова, не би трябвало да свърши много зле”. Да, такова нещо наистина ще се случи. Затова е необходимо всички да бъдат уведомени относно това, че Бог не е някакъв стар дядо, или мил чичко, когото ще можем да обмекчим с няколко мили думи; а че тогава Бог вече няма да бъде изпълнения с любов Спасител, а ще бъде строгия Съдия. Той е обвързан със Своето собствено Слово и е задължен да съди според него.

Днес, обвързан със Словото Си Той прощава, оправдава и дарява милост на всеки, който Му вярва; но в онзи ден Той ще съди справедливо всеки, който се е инатил, който Му се е противопоставял, и който е отхвърлил Неговия спасителен план. Много хора ще останат разочаровани, дори и онези, които са имали някакви свои си начини за оправдание и не са се доверили на Бога, нито са се предали на Неговата грижа.

Въпроса не е само в това да се вярва в нещо. Нужно е да се вярва на Бога – да се вярва в това, което Той е установил в Своя спасителен план за човечеството. Този, който не вярва на Бога, прави Го лъжец (Йоан 5:10).

Естествения човек не може да възприема духовните неща, дори и тогава, когато е много религиозен. Всичко започва едва тогава, когато човекът е пробуден чрез предизвикателството към съвеста му и събуден от духовно смъртния сън. В деня на Петдесятница хората са били толкова докоснати в сърцата си от проповедта на Петър, че са извикали: „Какво да сторим, братя, за да се спасим?” (Деян. 2:37).

Когато се проповядва евангелието, повярвалите преживяват нещата по различен начин. Когато Петър е проповядвал в дома на Корнилий, събраните там хора са приели всичко наведнъж – от обръщането и до кръщението със Святия Дух (Деян. 10:34-48). Святия Дух действа в човека, който слуша, според неговата вътрешна нагласа и според това, което той очаква във вяра; от съществено значение е проповедника на евангелието да бъде упълномощен за това. Не същесвува нито някакъв шаблон, или образец, според които би трябвало да се случват нещата. Истинската вяра, която е валидна пред Бога, е основана на евангелието. Всичко, което е нужно за спасението, може да бъде преживяно от слушателите. Когато Святият Дух започне да действа, това води до себепознание, чрез което човека започва да съжалява за нещата, които не е направил правилно в живота си, и моли Бог да му прости.

Познанието за греха прониква толкова дълбоко, че човек в присъствието на святия Бог разбира: „Господи, съгреших срещу небето и срещу Теб”. И тогава започва обновлението. Който е крадял, престава да краде; който е лъгал, престава да лъже. Настъпва истинското обръщане към Христос и обновление, което води до новорождение. Човек започва да моли Господа да му прости всичко, и Му казва какво го измъчва и какво му тежи. И тогава, по време на молитвата се случва нещо необикновено, което е свръхестественото дело на милоста: изведнъж в сърцето идва сигурноста на спасението и примирението с Бога. Всеки човек, който е имал това преживяване, веднага разбира, че именно вярата в Исус Христос е това, което води към спасението. Това преживяване е реално, то е един вътрешен процес, предизвикан от прякото действие на Святия Дух в човека, който е повярвал. Тогава Божият Дух свидетелства на духа на този човек, че е станал Божие дете (Римл. 8:16). И в днешно време хората могат да преживеят спасението си в Христос.

Всеки, който с истинска вяра се обърне с към Бога, който отвори сърцето си за Него и отиде при Господа с правилното отношение, който след като е чул евангелието започне да говори с Него, такъв човек и днес може да преживее Бога по същия начин, както и първите християни. Не е достатъчно само да се каже с безразличие: "Ще отидем там, за да чуем това и онова". На Него наистина може да Му се има доверие. Ние можем само да съжаляваме, че тесния път към Господа и начина, по който трябва да следваме Исус, са напълно изопачени в повечето духовни течения.

Разговорите с Господа трябва да бъдат с детинска вяра, както при отговор на писмо. Ние отговаряме на това, което Той ни е написал, защото Бог ни говори чрез Словото Си. А ние Му отговаряме в молитвата. Той ни съобщава волята Си, и ние в молитвата Му благодарим. Посредством молитвата човек влиза в лично взаимоотношение с Бога.

Ние оставяме Словото да ни говори, доверяваме му се и така, както при разговора с Никодим, ние разбираме, че то се обръща лично към нас: „Исус му отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). Новорождението е условие, което Бог изисква, за да можем да влезем в Божието царство. „Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново” (Йоан 3:7).

Новорождението няма нищо общо с философията на реинкарнацията (прераждането), която често погрешно се оприличава на новорождението. Както обяснява Писанието, новородения човек не се връща на земята в някаква друга форма, или в друга личност, но по време на живота си тук на земята той приема Божието Слово, вярва му, и Святия Дух извършва новорождението, изработвайки в душата на човека нов божествен живот. „Но когато се яви благоста на Бога, нашия Спасител и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т.е. новорождението и обновяването на Святия Дух, Когото изля изобилно върху нас чрез Исус Христос, нашия Спасител, така, оправдани чрез Неговата милост, да станем според надеждата наследници на вечния живот” (Тит 3:4-7).

Апостола казва в Тит 2:11: „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци”. Омилостивения човек разбира какво е необходимо, и кое е правилно за неговото спасение. Всички събития описани в посланията са написани от хора, които лично са видяли и чули Исус Христос. И тъй като Той е същия вчера, днес и завинаги (Евр. 13:8), Той спасява всеки, който дойде при Него. Всеки, който приеме Словото на истината, ще преживее това, което е обещано там. „От собствената Си воля ни е родил, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания” (Яков 1:18).

Същото нещо обяснява и апостол Петър, когато пише: „Понеже сте очистили душите си като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце, тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае до века” (1 Петр. 1:22-23).

Всеки, който лично преживее Бога, така както е описано в Словото Му, става част от Словото и волята Му, и бива включен в Божия спасителен план. Спасените хора започват да разбират по правилния начин онова, което е написано в Словото. Абсолютно необходимо е спасените да бъдат едно със Спасителя, за да могат да виждат всичко така, както го вижда Той, и да искат това, което иска Той.

След като човек преживее обръщането, обновлението и новорождението, той започва да следва Исус Христос. Той е призован именно за това. На много места в Библията ние можем да прочетем какви са изискванията относно това как да следваме Исус. Господ вече е поставен на първо място в живота ни. Ако се наложи, може дори и да напуснем дома си, жена си, братята и сестрите си, родителите си, или децата си, приятелите и т.н. (Лук. 18:29), което означава, че ако в семейството е спасен само един човек, той не трябва да се остави да бъде спиран от останалите. Да следваме Исус съвсем не означава, че трябва да се влезе в манастир или в някакъв орден, а означава, че ежедневния ни живот трябва да бъде подчинен на Божията воля, дори и тогава, когато в семейството или в работата ни не са настъпили промени. Напускането на широкия път и тръгването по тясния път е с последствия за всеки човек. Никой не може да служи на двама господари, и не може да ходи по два пътя едновременно. Всеки трябва да вземе решение за себе си, а след това самия живот на дадения човек свидетелства за пътя, по който е тръгнал.

Според Писанието, обновлението се отнася за сърцето на човека: „И ще ви дам ново сърце” (Езек. 36:26). Вътрешно обновения човек застава пред сериозната задача да премахне всичко, към което е бил привързан стария човек. Обективно погледнато, всеки невярващ човек живее двойствен живот: не е това, за което се представя и за което го смятат останалите. Всеки човек е с две лица: с едното се представя за такъв, за какъвто иска да го приемат хората, а другото е това, което е той в действителност.

Ние имаме ясни наставления и по този въпрос: „…и сте научени от Него да съблечете, според предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамните страсти, да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в праведност и святост на истината” (Ефес. 4:21-24). В следващите стихове са описани нещата, които вече нямат място в новия живот.

Когато съвеста на човека се събуди от духовната смърт, Святия Дух му показва кои неща не са правилни пред Бога. Това вече е освещението на човека, който е повярвал. „И недейте се съобразява с този свят, но се преобразявайте чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля - това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено” (Римл. 12:2). Тези, които са започнали да следват Исус, не носят кръстчета на вратовете си, кръстове на ръкавите, или на яките си. Те вземат върху себе си унижението на разпънатия Христос и тръгват по тесния път, който води към живота (Мат. 16:24).

Завършвайки посланието си към Галатяните Павел пише: „А далеч от мен да се хваля с друго, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мен е разпънат и аз за света” (6:14). Само този, който е умрял за себе си и за света, ще може да живее в другия свят с Христос. Всичко останало е само едно наивно желание и едно усилие, което ражда нови идеи. Обаче те са обречени на провал. Спасените хора представляват едно наистина угодно на Бога общество от първородени.

За съжаление и в тази област е настъпило погрешно развитие и неправилно разбиране, което няма нищо общо с понятието „да се отречеш от всичко и да следваш Господа”. И по времето на първите християни, и във всички времена, дори и в 20 век са живяли хора, които са преживяли Бога на мястото, на което са се намирали в дадения момент, точно така както се очаква от вярващите. Никой от тези хора не се е укрил в манастир, нито се е отдал на религиозни медитации, които всъщност са само плод на самоправедноста. Апостолите и вярващите от ранното християнство са живяли съвсем нормален живот, но заедно с Христос. Всеки е работел, живеел е със семейството си на село, или в града, обаче са били свързани с Христос. Тези хора са били живото свидетелство за получената милост. Вярващия човек чрез Божията сила има възможност да живее напълно нормален живот в рамките на Божието Слово. Защото въпроса не е хората да бъдат извадени от този свят, а светското да бъде извадено от тях.

22 ГЛАВА

ОБНОВЛЕНИЕ И НОВОРОЖДЕНИЕ

Когато човек приеме оправданието и прощението на греховете, стария живот, който е бил без Бога, приключва и започва вътрешното обновление. И въпреки, че става въпрос само за едно единствено дело на изкуплението и извършеното спасение, божественото действие на милоста се проявява в различните области на живота ни, и поради това има различия във формулировката.

Всичко започва с пробуждането: отделения от Бога човек е духовно мъртъв. Но когато се проповядва евангелието, Святия Дух започва да го предизвиква. Всеки човек до този момент е духовно мъртъв, но той не го знае. Той смята, че на света всичко е нормално, и не е в състояние да види, че всъщност нищо не е така, както би трябвало да бъде.

Независимо от това дали е набожен, или не, той потиска в себе си всяка мисъл за посмъртния живот, за отговорноста си пред Бога и за последния съд. Някои хора, които не могат напълно да отрекат тези неща, си казват: „Е, никого не съм убил, не съм направил това или онова, така че ако все пак се случи нещо такова, не би трябвало да свърши много зле”. Да, такова нещо наистина ще се случи. Затова е необходимо всички да бъдат уведомени относно това, че Бог не е някакъв стар дядо, или мил чичко, когото ще можем да обмекчим с няколко мили думи; а че тогава Бог вече няма да бъде изпълнения с любов Спасител, а ще бъде строгия Съдия. Той е обвързан със Своето собствено Слово и е задължен да съди според него.

Днес, обвързан със Словото Си Той прощава, оправдава и дарява милост на всеки, който Му вярва; но в онзи ден Той ще съди справедливо всеки, който се е инатил, който Му се е противопоставял, и който е отхвърлил Неговия спасителен план. Много хора ще останат разочаровани, дори и онези, които са имали някакви свои си начини за оправдание и не са се доверили на Бога, нито са се предали на Неговата грижа.

Въпроса не е само в това да се вярва в нещо. Нужно е да се вярва на Бога – да се вярва в това, което Той е установил в Своя спасителен план за човечеството. Този, който не вярва на Бога, прави Го лъжец (Йоан 5:10).

Естествения човек не може да възприема духовните неща, дори и тогава, когато е много религиозен. Всичко започва едва тогава, когато човекът е пробуден чрез предизвикателството към съвеста му и събуден от духовно смъртния сън. В деня на Петдесятница хората са били толкова докоснати в сърцата си от проповедта на Петър, че са извикали: „Какво да сторим, братя, за да се спасим?” (Деян. 2:37).

Когато се проповядва евангелието, повярвалите преживяват нещата по различен начин. Когато Петър е проповядвал в дома на Корнилий, събраните там хора са приели всичко наведнъж – от обръщането и до кръщението със Святия Дух (Деян. 10:34-48). Святия Дух действа в човека, който слуша, според неговата вътрешна нагласа и според това, което той очаква във вяра; от съществено значение е проповедника на евангелието да бъде упълномощен за това. Не същесвува нито някакъв шаблон, или образец, според които би трябвало да се случват нещата. Истинската вяра, която е валидна пред Бога, е основана на евангелието. Всичко, което е нужно за спасението, може да бъде преживяно от слушателите. Когато Святият Дух започне да действа, това води до себепознание, чрез което човека започва да съжалява за нещата, които не е направил правилно в живота си, и моли Бог да му прости.

Познанието за греха прониква толкова дълбоко, че човек в присъствието на святия Бог разбира: „Господи, съгреших срещу небето и срещу Теб”. И тогава започва обновлението. Който е крадял, престава да краде; който е лъгал, престава да лъже. Настъпва истинското обръщане към Христос и обновление, което води до новорождение. Човек започва да моли Господа да му прости всичко, и Му казва какво го измъчва и какво му тежи. И тогава, по време на молитвата се случва нещо необикновено, което е свръхестественото дело на милоста: изведнъж в сърцето идва сигурноста на спасението и примирението с Бога. Всеки човек, който е имал това преживяване, веднага разбира, че именно вярата в Исус Христос е това, което води към спасението. Това преживяване е реално, то е един вътрешен процес, предизвикан от прякото действие на Святия Дух в човека, който е повярвал. Тогава Божият Дух свидетелства на духа на този човек, че е станал Божие дете (Римл. 8:16). И в днешно време хората могат да преживеят спасението си в Христос.

Всеки, който с истинска вяра се обърне с към Бога, който отвори сърцето си за Него и отиде при Господа с правилното отношение, който след като е чул евангелието започне да говори с Него, такъв човек и днес може да преживее Бога по същия начин, както и първите християни. Не е достатъчно само да се каже с безразличие: "Ще отидем там, за да чуем това и онова". На Него наистина може да Му се има доверие. Ние можем само да съжаляваме, че тесния път към Господа и начина, по който трябва да следваме Исус, са напълно изопачени в повечето духовни течения.

Разговорите с Господа трябва да бъдат с детинска вяра, както при отговор на писмо. Ние отговаряме на това, което Той ни е написал, защото Бог ни говори чрез Словото Си. А ние Му отговаряме в молитвата. Той ни съобщава волята Си, и ние в молитвата Му благодарим. Посредством молитвата човек влиза в лично взаимоотношение с Бога.

Ние оставяме Словото да ни говори, доверяваме му се и така, както при разговора с Никодим, ние разбираме, че то се обръща лично към нас: „Исус му отговори: Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). Новорождението е условие, което Бог изисква, за да можем да влезем в Божието царство. „Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново” (Йоан 3:7).

Новорождението няма нищо общо с философията на реинкарнацията (прераждането), която често погрешно се оприличава на новорождението. Както обяснява Писанието, новородения човек не се връща на земята в някаква друга форма, или в друга личност, но по време на живота си тук на земята той приема Божието Слово, вярва му, и Святия Дух извършва новорождението, изработвайки в душата на човека нов божествен живот. „Но когато се яви благоста на Бога, нашия Спасител и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т.е. новорождението и обновяването на Святия Дух, Когото изля изобилно върху нас чрез Исус Христос, нашия Спасител, така, оправдани чрез Неговата милост, да станем според надеждата наследници на вечния живот” (Тит 3:4-7).

Апостола казва в Тит 2:11: „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци”. Омилостивения човек разбира какво е необходимо, и кое е правилно за неговото спасение. Всички събития описани в посланията са написани от хора, които лично са видяли и чули Исус Христос. И тъй като Той е същия вчера, днес и завинаги (Евр. 13:8), Той спасява всеки, който дойде при Него. Всеки, който приеме Словото на истината, ще преживее това, което е обещано там. „От собствената Си воля ни е родил, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания” (Яков 1:18).

Същото нещо обяснява и апостол Петър, когато пише: „Понеже сте очистили душите си като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце, тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае до века” (1 Петр. 1:22-23).

Всеки, който лично преживее Бога, така както е описано в Словото Му, става част от Словото и волята Му, и бива включен в Божия спасителен план. Спасените хора започват да разбират по правилния начин онова, което е написано в Словото. Абсолютно необходимо е спасените да бъдат едно със Спасителя, за да могат да виждат всичко така, както го вижда Той, и да искат това, което иска Той.

След като човек преживее обръщането, обновлението и новорождението, той започва да следва Исус Христос. Той е призован именно за това. На много места в Библията ние можем да прочетем какви са изискванията относно това как да следваме Исус. Господ вече е поставен на първо място в живота ни. Ако се наложи, може дори и да напуснем дома си, жена си, братята и сестрите си, родителите си, или децата си, приятелите и т.н. (Лук. 18:29), което означава, че ако в семейството е спасен само един човек, той не трябва да се остави да бъде спиран от останалите. Да следваме Исус съвсем не означава, че трябва да се влезе в манастир или в някакъв орден, а означава, че ежедневния ни живот трябва да бъде подчинен на Божията воля, дори и тогава, когато в семейството или в работата ни не са настъпили промени. Напускането на широкия път и тръгването по тясния път е с последствия за всеки човек. Никой не може да служи на двама господари, и не може да ходи по два пътя едновременно. Всеки трябва да вземе решение за себе си, а след това самия живот на дадения човек свидетелства за пътя, по който е тръгнал.

Според Писанието, обновлението се отнася за сърцето на човека: „И ще ви дам ново сърце” (Езек. 36:26). Вътрешно обновения човек застава пред сериозната задача да премахне всичко, към което е бил привързан стария човек. Обективно погледнато, всеки невярващ човек живее двойствен живот: не е това, за което се представя и за което го смятат останалите. Всеки човек е с две лица: с едното се представя за такъв, за какъвто иска да го приемат хората, а другото е това, което е той в действителност.

Ние имаме ясни наставления и по този въпрос: „…и сте научени от Него да съблечете, според предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамните страсти, да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в праведност и святост на истината” (Ефес. 4:21-24). В следващите стихове са описани нещата, които вече нямат място в новия живот.

Когато съвеста на човека се събуди от духовната смърт, Святия Дух му показва кои неща не са правилни пред Бога. Това вече е освещението на човека, който е повярвал. „И недейте се съобразява с този свят, но се преобразявайте чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля - това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено” (Римл. 12:2). Тези, които са започнали да следват Исус, не носят кръстчета на вратовете си, кръстове на ръкавите, или на яките си. Те вземат върху себе си унижението на разпънатия Христос и тръгват по тесния път, който води към живота (Мат. 16:24).

Завършвайки посланието си към Галатяните Павел пише: „А далеч от мен да се хваля с друго, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мен е разпънат и аз за света” (6:14). Само този, който е умрял за себе си и за света, ще може да живее в другия свят с Христос. Всичко останало е само едно наивно желание и едно усилие, което ражда нови идеи. Обаче те са обречени на провал. Спасените хора представляват едно наистина угодно на Бога общество от първородени.

За съжаление и в тази област е настъпило погрешно развитие и неправилно разбиране, което няма нищо общо с понятието „да се отречеш от всичко и да следваш Господа”. И по времето на първите християни, и във всички времена, дори и в 20 век са живяли хора, които са преживяли Бога на мястото, на което са се намирали в дадения момент, точно така както се очаква от вярващите. Никой от тези хора не се е укрил в манастир, нито се е отдал на религиозни медитации, които всъщност са само плод на самоправедноста. Апостолите и вярващите от ранното християнство са живяли съвсем нормален живот, но заедно с Христос. Всеки е работел, живеел е със семейството си на село, или в града, обаче са били свързани с Христос. Тези хора са били живото свидетелство за получената милост. Вярващия човек чрез Божията сила има възможност да живее напълно нормален живот в рамките на Божието Слово. Защото въпроса не е хората да бъдат извадени от този свят, а светското да бъде извадено от тях.