23 ГЛАВА

ОСВЕЩЕНИЕ

Всеки истински Божи служител, проповядващ Евангелието, би трябвало да има една цел: хората, които са чули Евангелието и са повярвали, да заживеят живот угоден на Бога. Такъв е и примера на апостол Павел. „Да бъда служител на Исус Христос между езичниците и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Святия Дух” (Римл. 15:16).

Тази тема също е включена в проповядването на пълното Евангелие. В Евр. 12:14 много ясно се казва: „Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Бога”. Това слово трябва да бъде приемано много сериозно. То обяснява на оправданите, обновените и новородени вярващи, че без освещението няма да видят Господа, което значи, че няма да участват в първото възкресение, в промяната и в грабването, както и в сватбата на Агнето. Но именно това е целта, към която трябва да се стремим. Ние искаме да Го видим, тъй като тогава ще бъдем променени в Неговия образ (1 Йоан 3:2-3). В онзи миг ще бъде изпълнено онова, което Господ е казал в проповедта Си на планината: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8).

На основание на обещанията, които Бог е дал, и на вярата, че ще ги видят изпълнени, спасените хора са призовани да се очистят е да се осветят чрез Божието Слово и Божия Дух. „И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога” (2 Кор. 7:1). Тези стихове обясняват за каква група от хора се отнася това. Те са онези, сред които пребивава Бог, и които Той е нарекъл Свой народ. Те са били призовани и отделени от всичко, което произлиза от света. Те спазват наредбата на Господа: „…не се допирайте до нечисто и ще ви бъда Отец и вие ще Ми бъдете синове и дъщери, казва всемогъщият Господ” (2 Кор. 6:17-18).

Тук се засегнати две области: първо, оскверняване на тялото, т.е. греха в тялото; и второ, греховните постъпки, които оскверняват духа и душата. Пълното освещение включва целия човек. Ние можем да прочетем с каква цел Христос, Който горещо е обичал църквата и Който се е жертвал за нея, е направил всичко: „за да я освети, след като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна” (Ефес. 5:26-27).

Само онези спасени, които са без петно, свети и непорочни, ще видят своя Спасител. Освещението е „водно умиване чрез Словото”. И по този въпрос също ни е дадено съвсем разбираемо обяснение: не е поръсване, а е умиване, т.е. потапяне в пълнотата на Словото, което е Дух и живот. Целият човек – духа, душата и тялото застават в границите на Словото, и това означава, че такъв човек ще живее в Божията воля радостно и без принуда.

Това умиване в Словото отмива всяко небиблейско тълкувание, всяка излишна традиция, всички навици, пороци и обвързвания. Нашият Господ казва: „Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих” (Йоан 15:3). Човек се учи от Словото, и по този начин разбира кое не е според Божията воля; и тогава той може да подреди правилно живота си. Само този човек, който вярва на цялото Слово и е съгласен да живее според него, може да бъде очистен и осветен чрез Словото. Нашия Господ Исус не ни е даден само за спасение, но и за оправдание и за освещение (1 Кор. 1:30). Следващият стих казва: „Който се хвали, с Господа да се хвали” (1:31). Собствената хвалба тук е напълно излишна, защото не е важно онова, което сме направили ние, а това, което е направил Той в нас. Единствено на Него принадлежат славата и почестите. „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим” (Ефес. 2:10). Бог вече се е погрижил за всичко. Той е подготвил както това, което трябва да направим, така и онова, което Той изисква от нас. Ние трябва да живеем според тези изисквания и да оставаме в тях.

Исус ни е дал пример за истинското освещение, а също и за това, как протича то. Освен това ни е казано, че Той вече се е погрижил за всичко: „Освети ги чрез истината, Твоето Слово е истина… и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината” (Йоан 17:17,19). Освещението, което е валидно пред Бога, става единствено чрез святото Слово на истината; човешкото усърдие води само до лицемерие.

В Светото Писание понятието „свят” се отнася предимно за Бога, защото само Той е свят. Свято е и всичко, което произлиза от Него. Той, Който е свят освещава това, което счита за Свое. Неговия народ е свят народ (Изх. 19:6). Неговите свещеници също са святи чрез призванието и посвещението им (Лев. 21). На предната страна на митрата на първосвещеника е било написано „Свят за Господа” (Изх. 28:36). Свято може да бъде само това, което е свързано с Него – хората и нещата, които Той е отделил за Себе Си.

Пророк Исая е имал силно преживяване. Той е видял Господа на трона и е чул небесни същества да провъзгласяват: „Свят, свят, свят, Господ на Силите! Славата Му изпълва цялата земя” (Ис. 6:3). И апостол Йоан ни е съобщил нещо подобно, когато е видял Господа на трона: „И ден и нощ те не престават да казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, който е бил и който е, и който идва” (Откр. 4:8). Святият и Съвършен Бог твори святост и съвършенство. Той отделя, призовава и като Спасител направи спасените да станат част от Себе Си. „Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от един Отец; затова Той не се срамува да ги нарича братя” (Евр. 2:11).

Исус Христос е наричан Святият Божий, защото е излязъл от Святият Бог. Новия живот, който човек получава от Бога, е живота на Исус Христос с всички негови святи качества. Писанието казва: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят” (1 Петр. 1:16). Когато Павел се обръща към вярващите, той ги нарича свети и възлюбени:

„до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Исус, призовани да бъдат светии…” (1 Кор. 1:2).

„Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, до светиите и верните в Христос Исус, които са в Ефес” (Ефес. 1:1).

„Павел и Тимотей, слуги на Исус Христос, до всички светии в Христос Исус, които са във Филипи, заедно с епископите и дяконите” (Фил. 1:1).

„И така, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение” (Кол. 3:12).

Бог познава само тези, които са съвършени. Той гледа на изкупените чрез Исус Христос като на призовани, възлюбени, очистени и осветени, и като на Своя особена собственост. Чрез Неговото свято Слово, както и чрез святото Му присъствие, ние сме създадени като народ, осветен за Него. Апостол Павел говори за освещението, което чрез вяра в истината е изработва в онези, които са били предопределени за спасение (2 Сол. 2:13).

Този, който не е преживял Исус Христос така, както са Го преживяли първите християни, може да се усамотява, може да отиде в манастир, смятайки че по този начин е станал свят, като се е отделил от всичко, може дори да се покайва, да страда и да се отрича от онова, което предлага живота, обаче нито едно от тези неща не е валидно пред Бога. Осветени от Него могат да бъдат единствено хората, които Той е избрал, отделил и оправдал, и които чрез новорождението са станали Негово притежание. Само хората, които изцяло са се посветили на Господа и живеят в послушание спрямо Него и Словото Му, ще бъдат пропити от Божествената истина и освещение.

Всеки човек, който се е обърнал към Господа, и чрез силата на това високо божествено призвание е бил предопределен за конкретна божествена задача, вече не би трябвало да взима участие в светските удоволствия, защото е писано: „Светът преминава и неговите похоти; но който върши Божията воля пребъдва до века” (1 Йоан 2:17). Това се отнася до всичко, както и до това, което Бог е заповядал, така и до онова, което е забранил. За неугодните неща пред Бога е написано в десетте заповеди и всички останали наредби (Числа 19 и 21 гл.), които се отнасят до личния живот, също и в проповедта на планината, евангелията и посланията. Осветения от Бога човек носи Словото в себе си, за да може чрез Божията милост да го изпълнява, а не да го игнорира. На такива хора Павел казва: „А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос. Верен е Онзи, Който ви призовава и ще извърши това” (1 Сол. 5:23-24).

Католическата практика, в която разни хора, предимно починали, биват провъзгласявани за блажени и светци, е напълно чужда на Светото Писание. Освен това в Писанието не се споменава нищо за мъртъвци, на които хората трябва да се покланят като на светии, и да ги приемат за патрони на защита. Това е абсолютна заблуда. Милиони хора се молят към така наречени светии, които изобщо не съществуват. На нас ни е заповядано да се обръщаме директно към Бога, а не към хората. Който проявява интерес, би могъл да се информира относно религиите на Изтока, в които предците са на голяма почит. Обаче единствено благословения и свят Бог е Този, Който прави човека блажен и свят. Човек, който не е станал блажен и свят докато е живял на земята, след смърта си вече не може да стане такъв. Там вече не могат да им помогнат и молитвите на живите за тях.

Петър, гледайки към този ден, който идва, предупреждава вярващите: „И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в свят живот и в благочестие като очаквате и копнеете за идването на Божия ден…” (2 Петр. 3:11-12). Човек не може да бъде горд за нито едно нещо, които е направил, или прави. Освещението е състояние, което ни е подарено от Бога, което ние приемаме, с което се съгласяваме и в което живеем. Освещението, както и изкуплението е станало възможно чрез жертването на Исус Христос на кръста, тъй като това е било желанието на Бога: „С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги” (Евр. 10:10).

23 ГЛАВА

ОСВЕЩЕНИЕ

Всеки истински Божи служител, проповядващ Евангелието, би трябвало да има една цел: хората, които са чули Евангелието и са повярвали, да заживеят живот угоден на Бога. Такъв е и примера на апостол Павел. „Да бъда служител на Исус Христос между езичниците и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Святия Дух” (Римл. 15:16).

Тази тема също е включена в проповядването на пълното Евангелие. В Евр. 12:14 много ясно се казва: „Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Бога”. Това слово трябва да бъде приемано много сериозно. То обяснява на оправданите, обновените и новородени вярващи, че без освещението няма да видят Господа, което значи, че няма да участват в първото възкресение, в промяната и в грабването, както и в сватбата на Агнето. Но именно това е целта, към която трябва да се стремим. Ние искаме да Го видим, тъй като тогава ще бъдем променени в Неговия образ (1 Йоан 3:2-3). В онзи миг ще бъде изпълнено онова, което Господ е казал в проповедта Си на планината: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8).

На основание на обещанията, които Бог е дал, и на вярата, че ще ги видят изпълнени, спасените хора са призовани да се очистят е да се осветят чрез Божието Слово и Божия Дух. „И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога” (2 Кор. 7:1). Тези стихове обясняват за каква група от хора се отнася това. Те са онези, сред които пребивава Бог, и които Той е нарекъл Свой народ. Те са били призовани и отделени от всичко, което произлиза от света. Те спазват наредбата на Господа: „…не се допирайте до нечисто и ще ви бъда Отец и вие ще Ми бъдете синове и дъщери, казва всемогъщият Господ” (2 Кор. 6:17-18).

Тук се засегнати две области: първо, оскверняване на тялото, т.е. греха в тялото; и второ, греховните постъпки, които оскверняват духа и душата. Пълното освещение включва целия човек. Ние можем да прочетем с каква цел Христос, Който горещо е обичал църквата и Който се е жертвал за нея, е направил всичко: „за да я освети, след като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна” (Ефес. 5:26-27).

Само онези спасени, които са без петно, свети и непорочни, ще видят своя Спасител. Освещението е „водно умиване чрез Словото”. И по този въпрос също ни е дадено съвсем разбираемо обяснение: не е поръсване, а е умиване, т.е. потапяне в пълнотата на Словото, което е Дух и живот. Целият човек – духа, душата и тялото застават в границите на Словото, и това означава, че такъв човек ще живее в Божията воля радостно и без принуда.

Това умиване в Словото отмива всяко небиблейско тълкувание, всяка излишна традиция, всички навици, пороци и обвързвания. Нашият Господ казва: „Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих” (Йоан 15:3). Човек се учи от Словото, и по този начин разбира кое не е според Божията воля; и тогава той може да подреди правилно живота си. Само този човек, който вярва на цялото Слово и е съгласен да живее според него, може да бъде очистен и осветен чрез Словото. Нашия Господ Исус не ни е даден само за спасение, но и за оправдание и за освещение (1 Кор. 1:30). Следващият стих казва: „Който се хвали, с Господа да се хвали” (1:31). Собствената хвалба тук е напълно излишна, защото не е важно онова, което сме направили ние, а това, което е направил Той в нас. Единствено на Него принадлежат славата и почестите. „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим” (Ефес. 2:10). Бог вече се е погрижил за всичко. Той е подготвил както това, което трябва да направим, така и онова, което Той изисква от нас. Ние трябва да живеем според тези изисквания и да оставаме в тях.

Исус ни е дал пример за истинското освещение, а също и за това, как протича то. Освен това ни е казано, че Той вече се е погрижил за всичко: „Освети ги чрез истината, Твоето Слово е истина… и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината” (Йоан 17:17,19). Освещението, което е валидно пред Бога, става единствено чрез святото Слово на истината; човешкото усърдие води само до лицемерие.

В Светото Писание понятието „свят” се отнася предимно за Бога, защото само Той е свят. Свято е и всичко, което произлиза от Него. Той, Който е свят освещава това, което счита за Свое. Неговия народ е свят народ (Изх. 19:6). Неговите свещеници също са святи чрез призванието и посвещението им (Лев. 21). На предната страна на митрата на първосвещеника е било написано „Свят за Господа” (Изх. 28:36). Свято може да бъде само това, което е свързано с Него – хората и нещата, които Той е отделил за Себе Си.

Пророк Исая е имал силно преживяване. Той е видял Господа на трона и е чул небесни същества да провъзгласяват: „Свят, свят, свят, Господ на Силите! Славата Му изпълва цялата земя” (Ис. 6:3). И апостол Йоан ни е съобщил нещо подобно, когато е видял Господа на трона: „И ден и нощ те не престават да казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, който е бил и който е, и който идва” (Откр. 4:8). Святият и Съвършен Бог твори святост и съвършенство. Той отделя, призовава и като Спасител направи спасените да станат част от Себе Си. „Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от един Отец; затова Той не се срамува да ги нарича братя” (Евр. 2:11).

Исус Христос е наричан Святият Божий, защото е излязъл от Святият Бог. Новия живот, който човек получава от Бога, е живота на Исус Христос с всички негови святи качества. Писанието казва: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят” (1 Петр. 1:16). Когато Павел се обръща към вярващите, той ги нарича свети и възлюбени:

„до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Исус, призовани да бъдат светии…” (1 Кор. 1:2).

„Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, до светиите и верните в Христос Исус, които са в Ефес” (Ефес. 1:1).

„Павел и Тимотей, слуги на Исус Христос, до всички светии в Христос Исус, които са във Филипи, заедно с епископите и дяконите” (Фил. 1:1).

„И така, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение” (Кол. 3:12).

Бог познава само тези, които са съвършени. Той гледа на изкупените чрез Исус Христос като на призовани, възлюбени, очистени и осветени, и като на Своя особена собственост. Чрез Неговото свято Слово, както и чрез святото Му присъствие, ние сме създадени като народ, осветен за Него. Апостол Павел говори за освещението, което чрез вяра в истината е изработва в онези, които са били предопределени за спасение (2 Сол. 2:13).

Този, който не е преживял Исус Христос така, както са Го преживяли първите християни, може да се усамотява, може да отиде в манастир, смятайки че по този начин е станал свят, като се е отделил от всичко, може дори да се покайва, да страда и да се отрича от онова, което предлага живота, обаче нито едно от тези неща не е валидно пред Бога. Осветени от Него могат да бъдат единствено хората, които Той е избрал, отделил и оправдал, и които чрез новорождението са станали Негово притежание. Само хората, които изцяло са се посветили на Господа и живеят в послушание спрямо Него и Словото Му, ще бъдат пропити от Божествената истина и освещение.

Всеки човек, който се е обърнал към Господа, и чрез силата на това високо божествено призвание е бил предопределен за конкретна божествена задача, вече не би трябвало да взима участие в светските удоволствия, защото е писано: „Светът преминава и неговите похоти; но който върши Божията воля пребъдва до века” (1 Йоан 2:17). Това се отнася до всичко, както и до това, което Бог е заповядал, така и до онова, което е забранил. За неугодните неща пред Бога е написано в десетте заповеди и всички останали наредби (Числа 19 и 21 гл.), които се отнасят до личния живот, също и в проповедта на планината, евангелията и посланията. Осветения от Бога човек носи Словото в себе си, за да може чрез Божията милост да го изпълнява, а не да го игнорира. На такива хора Павел казва: „А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос. Верен е Онзи, Който ви призовава и ще извърши това” (1 Сол. 5:23-24).

Католическата практика, в която разни хора, предимно починали, биват провъзгласявани за блажени и светци, е напълно чужда на Светото Писание. Освен това в Писанието не се споменава нищо за мъртъвци, на които хората трябва да се покланят като на светии, и да ги приемат за патрони на защита. Това е абсолютна заблуда. Милиони хора се молят към така наречени светии, които изобщо не съществуват. На нас ни е заповядано да се обръщаме директно към Бога, а не към хората. Който проявява интерес, би могъл да се информира относно религиите на Изтока, в които предците са на голяма почит. Обаче единствено благословения и свят Бог е Този, Който прави човека блажен и свят. Човек, който не е станал блажен и свят докато е живял на земята, след смърта си вече не може да стане такъв. Там вече не могат да им помогнат и молитвите на живите за тях.

Петър, гледайки към този ден, който идва, предупреждава вярващите: „И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в свят живот и в благочестие като очаквате и копнеете за идването на Божия ден…” (2 Петр. 3:11-12). Човек не може да бъде горд за нито едно нещо, които е направил, или прави. Освещението е състояние, което ни е подарено от Бога, което ние приемаме, с което се съгласяваме и в което живеем. Освещението, както и изкуплението е станало възможно чрез жертването на Исус Христос на кръста, тъй като това е било желанието на Бога: „С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги” (Евр. 10:10).